Св. Иоан Златоуст Избрани беседи на нравствени теми
Св. Иоан Златоуст
Избрани беседи на нравствени теми
 Свети Йоан Златоуст (347-407) |
Други творби на св. Йоан Златоуст:
Из словата на Св. Йоан Златоуст (347-407)
Християните трябва да живеят като Христови ученици, съобразявайки се с това, което води към Христа: "Вземете
Моето иго Върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си" (Мат.
11:29).
Християните са словесно стадо на Иисуса - затова трябва да слушат гласа на собствения си Пастир и само подир Него да вървят: "Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми" (Иоан 10:27).
Християните са лози на Христовото лозе, затова по живот в Него трябва да са вкоренени, в Неговото име да принасят плод, всичко да правят и да имат, което е свойствено и достойно за Христа: "Аз съм лозата, вие пръчките" (Иоан 15:5).
Християните са членове от Христовото тяло - затова във всяко дело трябва да бъдат съвършени, според повелите на Господа и даровете на Светаго Духа, съответствено на Главата, която е Христос: "Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?" (1 Кор. 6: 15).
Всеки християнин е невеста Христова - затова той трябва да пази чистота във всичко, според единствената воля на Младоженеца: "Сгодих Ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица" (2 Кор. 11:2).
Християните са Божии храмове - затова следва да се с8ети, чисти и изпълнени само с това, което принадлежи за служба на Бога: "Защото вие сте храм на живия Бог" (2 Кор. 6:16).
Християнинът трябва да стане чиста и непорочна жертва за Бога, който във всичките си членове и свойства да пази здраво благочестие: "Моля Ви, братя. да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение" (Римл. 12:1).
Християните са чеда Божи и затова е необходимо да се преобразят в образа на Бога, доколкото е възможно, според мярката на човешките дарования: "Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос" (Гал. 4:19),
Какво е свойствено на християнина? "Вяра, която действува чрез любов" (Гал. 5:6).
Какво е свойството на самата вяра? Несъмнена увереност в истинността на боговдъхновените слова, която да не се разклаща от никакво съмнение, откъдето да се поражда то.
Какво е свойството пък на верния? Да притежава такава твърда увереност, че да не се осмелява нищичко да прибави или отстрани от вярата си!
Какво пък е свойствено на Бога от страна на християнина? Да Го люби, да изпълнява заповедите Му и да цени славата Му.
Какво е свойството на любовта към ближния? Да не търси своята полза, а ползата на ближния.
Какво е още необходимо за християнина? Да се очисти от всяка скверност на духа и плътта, да твори святост със страх Божии, да служи на любовта Христова, да стане свят и непорочен, та така да приема тялото и кръвта Христова за спасение! От всичко най-важно за християнина е - да бъде всякога готов да посрещне Господа, защото никой не знае часа на пришествието Му.
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.
Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие. С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.
Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях на душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения.
Има два недъга или два вида болести, които са причина за нашата неразкаяност и за постоянстването ни в някои грехове. Първият недъг е пълното отчаяние в спасението ни, а вторият - прекомерното упование на Божието милосърдие.
Отчаянието се състои в това, че човек, съзнавайки многото си грехове, вече не се надява да получи прощение от Бога и затова си позволява все повече и повече да затъва в бездната на беззаконията, а злите духове се възползват от това, за да доведат грешника до пълна погибел. До падението ни, казва св. Йоан Лествичник, демоните ни представят Бога като човеколюбив, а след падението ни - като неумолим. Светите отци ни съветват да отблъскваме този лукав помисъл на отчаяние с крепката надежда за Божието милосърдие. Ако сме победени, да станем и да започнем отново борба с противниците и така да продължаваме до края на живота си, като помним думите на пророка: "не се радвай за мене, моя неприятелко. Макар да съм паднал, но ще стана, макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене" (Мих. 7:8).
Старите навици, казва св. Йоан Лествичник, често измъчват и оногова, който плаче и желае да се избави от тях. В този случай демоните навяват печал в душата на каещия се и му внушават безнадеждност в покаянието. Тази зла мисъл ще отблъснем, като си припомним онези, които са съгрешили и след това са се покаяли.
Безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. "Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо", казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). "Прощават ти се греховете," извикал той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе (Лук. 7:48).
Като разсъждаваме за това безмерно Божие милосърдие към ония, които се каят, нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), колко повече сам Той ще ни прости.
Всички грехове на човешкия род имат предел, като човешки, но Божието милосърдие няма граница. Господ прощава всички грехове на ония, които се разкайват, защото няма непростими грехове, освен неизповяданите. Според светите Отци и Юда-предателят би бил опростен, ако се бе покаял.
"Нищо не може да се равнява на Божиите щедрости - възкликва свети Лествичник, нищо не ги превишава. Ето защо онзи, който се отчайва е самоубиец".
"Не се удивлявай, че ежедневно падаш, казва свети Лествичник, не отстъпвай, но стой мъжествено и твоят Ангел-Хранител ще награди търпението ти".
"Който искрено пристъпва към Бога, уверява преподобни Симеон Нови Богослов, Бог не допуща той никога да падне, но като вижда неговата немощ, съдейства му и му помага явно и скрито, подавайки му ръка за помощ".
Но не бива да употребяваме безкрайното Божие милосърдие към грешника за зло, в неоправдана снизходителност към своите грехове.
"Този скверен недъг, казва свети Лествичник, като се огражда с Божието човеколюбие, става твърде приятен за сластолюбците."
За освобождаването от този недъг е достатъчно да се убедим в несъмнената истина, че Бог е колкото милостив, толкова и правосъден и затова всички и всекиму е нужно покаяние, защото греховните рани с нищо друго не се лекуват, освен със сърдечно съкрушение и твърда решимост да не грешим.
Несъмнен признак за оставяне на предишните грехове е не само действителното отклоняване от тях, но и непрекъснатото противене на всяко греховно пожелание, съпроводени от страх да не паднем отново във властта на греха и сатаната и от пълна ненавист към греховете. Трябва да помним греховете си, защото това ще ни доведе до въздържание от тях. Не бива обаче да си спомняме с подробности за извършените грехове, защото това не е полезно, а само да помним, че сме грешни пред Бога.
Покаяние, което е постигнало целта си - опрощаване на греховете, привлича в душата на човека Пресветия Дух Божи и чрез Него дава залог на вярващия за вечно спасение в Иисуса Христа.
(из "Духовно огледало")
Богатството, съчетано с добри дела, е добро.
В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: "Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща" (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.
"Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника" (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро - богатство не по наименование само, но най-вече - на дело!
Онова богатство (материалното - бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство - богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.
По какъв начин? Ще ви кажа.
Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите - раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.
Странно е наистина - користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.
И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.
За милосърдния човек се казва: "Да го възнагради Бог!" - Но какво благодеяние си получил ти от него? - Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово - бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си."
Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.
Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: "Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!"
Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: "Негодник, коварен, нечестив!"
- Но каква обида ти си получил от него?
- Аз - никаква, но моят събрат."
И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?...
Св. Иоан Златоуст, из "Тълкувание на Евангелието от Матея"
(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те
представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?
Тези
човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй,
защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв
смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този,
който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се
надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че
търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба,
отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с
къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в
другите предмети.
Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: "Нека ти е известно, царю!" (Дан. 3:18). (…)
Препечатано от Църковен вестник, декември 2001 година
Откъдето е източникът на греха, оттам е и бичът на наказанието. Давид въвел в дома си чужда агница, убивайки нейния пастир, и агнецът от собствения му дом въстанал против него. Той внесъл раздор в чуждия дом, и в собствения му дом се надигнала война срещу него. Задето убил Урий и отнел жена му, против Давид въстанал родният му син.
И днес мнозина водят войни в домовете си: един с жена си, друг го обсажда синът му, един търпи неприятности от брат си, друг - от слуги. Всеки се мъчи, сражава се, причинява войни и бива поразяван от войни. Но никой не се замисля дали щяха да израстат в дома му тръни и бурени, ако сам не беше посял грехове, дали ако сам не беше възпламенил греховни искри, домът му щеше да пламне.
Божественото Писание свидетелства, че бедствията в живота ни са плод на греховете ни и че Бог назначава за изпълнители на наказанието на грешника неговите близки. Жена ти воюва с тебе, посреща те на входа като разярен звяр, наостря езика си като меч? Жалко е, че твоята помощница ти е станала противник, но изследвай сам себе си, да не би в младостта си да си замислял нещо против някоя и сега собствената ти жена да лекува чуждата рана. Жена ти може да не знае това, но Бог - Лечителят знае.
Божественото Писание свидетелства, че злата жена е бич за греховете ни. То казва, че зла жена се дава на грешен мъж (Сир. 26:3-9). Давид, който е гонен от своя син Авесалом заради беззаконната му връзка, свидетелства, че нападенията от децата също са наказание за греховете. Книга Съдии свидетелства, че и братя воюват срещу братя заради грехове. Когато брат те напада, недей да сплетничиш срещу него, а по-добре се вгледай в себе си, за да изследваш добре заради какви грехове брат ти се е превърнал в твой враг.
Но какво да говорим за домашните раздори, щом и собственото ни тяло, което ни е най-близко и скъпо, враждува против нас когато съгрешаваме, като ни отмъщава с болести и страдания. Робуващото тяло наказва властващата душа, когато тя съгрешава не защото то иска, а защото така му е заповядано. За това свидетелства Христос, Който казва на изцеления разслаблен: "ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14).
И така, като знаем, че домашните раздори с роднини и повечето от заболяванията се дължат на греховете, нека изтребваме източника на злото - греха.
Брой 13 за 2002 година
Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение. Едните служат като знак, че морето е яростно, другите - като признак, че е радостна душата. Едните се удрят о камъни и произвеждат глух шум, а другите засягат учението и издават приятен звук. По същия начин и подухването на лекия ветрец, кога засегне нивите, ту прекланя до земята, ту повдига нагоре главите на класовете, представлява на сушата подобие на морски вълни. Но и от тези ниви нашата нива e по-приятна, защото не подухването на ветрец, а благодатта на Св. Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лук. 12:49) - този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е подпалил в нас толкова много лампички, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.
Ето вече времето на поста е към своя край; като сме дошли до средата, ние ще стигнем и до края, защото който започва от начало, той стига до средата, а който стигне средата, той вече се допира до края. И тъй, времето на поста отива към своя край, и лодката вече наблюдава своето пристанище, но важно е сега не само да влезе лодката в пристанището, но да не влезе, без да е донесла особени придобивки.
Моля и измолвам всекиго от вас, направете в съвестта си една равносметка, и, ако намерите, че печалбата от постенето е голяма, старайте се да я увеличите още повече; ако ли пък намерите, че нищо не е събрано, потрудете се да поработите и през останалото време. Засега панаирът е още открит; нека продължим търговията, за да придобием по-големи печалби, да си не отидем с празни ръце.
Като сме се заловили за трудното дело на поста, нека не се лишаваме от нужната награда. Как? Когато се въздържаме от храна, а от греха се не въздържаме; когато месо не ядем, а изяждаме домовете на бедните; когато не се опиваме с вино, а се опиваме от зла похот; когато цял ден прекарваме без храна, и цял ден прекарваме по безсрамни зрелища. Ето че се трудим и постим, а пък никаква награда да не получим поради това, че ходим по зрелищата на беззаконието! Не говоря за вас; знам, че вие сте чисти от вина; но опечалените имат обичай да изливат гнева си върху присъстващите, когато не са при тях виновниците за тяхната скръб.
Каква полза имат тези, които постят, да ходят по зрелищата на безсрамието, публичната школа на невъздържанието, да седят на седалището на провала? Да, няма да сгреши оня, който назове площадната сцена, позорището, това най-пагубно място, пълно с всякакъв вид болести, тази вавилонска пещ, седалище на провала и школа на разпътство, и училище за невъздържание, и всичко, всичко, което е срамотно.
Наистина, дяволът като хвърля града в един такъв театър, като в някаква пещ, сетне подпалва отдолу, и туря там не сухи съчки, както едно време вършеше оня чужденец , не нефт, не кълчища, не смола, а нещо много по-лошо от това - любодейни погледи, срамни думи, развратни стихотворения и най-негодни песни. Оная пещ е била разпалена от ръце на чужденец, а тази пещ е наша; тя разпалва помишленията, което са по-неразумни, отколкото е бил чужденецът. Тази пещ е по-страшна от онази, защото и огънят тук е по-пагубен. Той не изгаря тялото, но разрушава благосъстоянието на душата; а още по-лошо е особено това, че горящите в този огън дори и не усещат, защото ако бяха чувствали, то не биха се смели тъй високо, когато гледат това, което става. А това именно е и по-лошо от всичко, когато болният даже и не знае, че е болен, и, изгаряйки по най-жалък и страдалчески начин, не чувства горението.
Каква полза, когато ти лишаваш тялото от храна, позволена от закона, а на душата даваш противозаконна храна; когато по цели дни прекарваш там (при зрелищата), като гледаш как се посрамява и унижава общата човешка природа, на жените блудници, на маскираните, които, като събират всичко, което е лошо във всеки дом, представляват любодейни зрелища? Да, там можем да видим и блудодеяние, и прелюбодеяние, можем да чуем и богохулни речи, така че болестта прониква в душата и чрез очите, и чрез ушите.
И така, каква печалба имаме от поста, когато душата ни се храни от всичко това? С какви очи ще погледнете след това жените си? Как ще погледнете на синовете си, на слугите си или приятелите си? Нужно е или да бъдеш безсрамен и да разказваш за онова, което става там, или да мълчиш и да се червиш от срам. Но от тук ти не си отиваш такъв, не, ти можеш смело да разкажеш всичко, което се говори тук, пророческите предсказания, апостолските учения, законите Господни - можеш да предлагаш цялата трапеза от добродетели; с такива разкази ти можеш да направиш жена си по-целомъдрена, сина си по-разумен, слугата си по-предан, приятелят си по-искрен, пък и самия враг ще принудиш да прекрати срещу теб враждата си.
2. Виждате, следователно, че тези наставления тук са спасителни във всичко, а онези зрелища там са съвсем непотребни.
Каква полза имате, прочее, да постите с тялото си, а с очите си да любодействате? Не е ли истина, че любодеянието се състои не само в телесното сближение, но и в безсрамните погледи? Каква е ползата, ако ти бъдеш и тук, и там? Аз уча, а оня развращава; аз прилагам лекарство към болестта, а оня усилва причините на болестта; аз гася пламъка на природата, а оня разпалва пламъка на похотта! Кажи ми, каква е ползата? "Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?" (Сир. 34:23).
И тъй, нека прекарваме времето си не тук и там, а само тук, за да го прекараме с полза, не напразно и не в осъждане. Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора? Ако дори тези, които съзиждат бяха мнозина, а имахме само един разорител, и тогава мекостта на разрушението би възтържествувала над множеството съзидатели.
И наистина, голям е срамът, щом не само младежи, но дори и старци бързат към подобни занятия. И нека злото да се ограничи само в срам, макар че и това за едни благороден човек да не е малко, напротив, за благоразумния е твърде важна загубата - и позор, и срам; но не само в срама е наказанието, не, за това заплашва голямо и страшно мъчение.
Седящите там (т. е. на зрелището) всички, по необходимост, изпадат в греха на любодеянието, не затова, че са се доближавали до намиращите се там жени, а за това, че са гледали на тях с безсрамни очи. А че и те неизбежно стават виновни в любодеяние, за доказателство на това ще ви кажа не свои думи, за да не ги пренебрегвате, но ще ви прочета Божия закон, който вече не е възможно да пренебрегнете. Какво говори законът Божи?
"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Мат. 5:27-28).
Виждали ли сте прелюбодеец? Виждали ли сте напълно извършен грях? И което е още по-лошо - прелюбодеец, уличен в прелюбодеяние, не пред човешко, а пред Божествено съдилище, дето наказанията са нескончаеми?
Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Спасителят изтръгва не само болестта, но и самия й корен. Коренът на прелюбодеянието е безсрамната похот, затова и Той наказва не само заради любодеянието, но и заради похотта, майката на любодеянието.
Тъй постъпват и лекарите, те се въоръжават не само против болестите, но и против самите им причини; и ако видят, че са болни очите, спират злокачествените мокроти отгоре, откъм слепите очи.
Така постъпва и Христос. Любодеянието е тежка очна болест, болест на очите, не само на телесните, но още повече на душевните; затова там и спира тока на безсрамието; затова и определя наказанието не само за любодеяние, но и за похот. Той е прелюбодействал в сърцето си: а когато сърцето се е разтлело, какво полза има от останалото тяло?
Когато видим у растенията и дърветата, че сърцевината им е изядена, ние вече останалата част не употребяваме за нищо; също тъй и у човека, когато сърцето е загинало, напразно е вече здравето на останалото тяло. Коларят е паднал, загинал, изхвърлен: тогава вече напразно бягат конете.
Труден е законът и в себе си съдържа много тежки неща, затова пък носи венец; такива именно са трудните дела, но те доставят и велики награди. Но ти обръщай внимание не на труда, а размишлявай за дара; тъй бива и в житейските дела.
Ако вземем превид трудността на подвизите, работата би ни се сторила тежка и непоносима, а ако имаме предвид наградата - лесна и изпълнима.
Така и кормчията, ако би гледал само на вълните, никога не би извел лодката от пристанището; но стремейки се към печалба, той изпуска предвид вълните, придобива мъжество и се впуска в неизмеримото море.
Също и войникът, ако гледа на раните и на поражението, никога няма да улови пушка; но ако гледа не раните, а трофеите и на победите, ще се впусне в сражение, като че се намира на безопасно поле.
По този начин и тежкото в природата как става леко? Искате ли да знаете трудното в природата как става леко? Чуйте Павел, който казва: "Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава" (2 Кор. 4:17).
Тези думи са загадъчни. Ако е скръб, то как може да бъде лека? Ако е лека, как може да бъде скръб? Едното с другото е несъвместимо. Но Павел разрешава загадката, като ни показва лекотата на скръбта със следващите подир това думи. Какви са те? "Като имаме пред очи не видимото, а невидимото" (2 Кор. 4:18). Предлага венец и прави подвига по-лек; показва наградата и облекчава трудовете.
И ти, когато видиш жена, красива на лице и в светла дреха; когато видиш, че похотта те подстрекава и че душата ти търси подобно зрелище, представи си приготвения за тебе венец на небето, и отмини зрелището. И ако децата от училището, вървейки след учителя, не зяпат, не гледат на страна, не се плашат, и ти няма да изпиташ нещо подобно, щом гледаш пред себе си мислено Христа.
Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. С удоволствие и твърде често аз повтарям думите на този закон; о, ако ли аз можех да ви говоря за това цял ден, или по-добре не вам, но на провинените в този грях - а впрочем и вам, защото и вие ще бъдете по-безопасни, и онези, които са заболели от тази болест по-скоро ще оздравеят. Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
3. Само четенето на тези думи е достатъчно да прочисти гнилостта на греха. Но бъдете снизходителни: ние очистваме рани, а този, който очиства рани, трябва да употребява остри лекарства. Колкото по-дълго време вие слушате тези думи, толкова по-сигурно ще се изчисти гноят. Както огънят колкото по-силно обхване злото, толкова повече изтребва ръждата, така също и страхът, внушаван от тези думи, колкото по-дълбоко проникне във вашата душа, толкова повече ще очисти греха от невъздържанието.
Нека тогава го изгорим тук със словото на учението, за да не се намерим в необходимост да горим там - в геената огнена; този огън няма да се докосне до душата, която си заминава оттук чиста, но той ще обхване онази душа, която е заминала оттук грешна. Писанието казва: "и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото" (1 Кор. 3:13). Нека сега изпитваме сами себе си безболезнено, отколкото да бъдем изпитвани тогава в страдания.
Но ще възразите, че каквото и да се говори, все пак законът е труден. И какво от това? Нима Бог ни заповядва нещо невъзможно? Не, казвам ви! Запушете устата си и не обвинявайте Бога; това не е оправдание, а е нов грях, по-лош от първия.
А че у мнозина грешници има обичай да хвърлят обвинения върху Бога, то чуйте! Пристъпи оня, който бе получил пет таланта, и донесе други пет; пристъпи получилият два таланта и донесе други два, дойде получилият един талант и, като не можеше да поднесе още толкова, то вместо талант принесе обвинение. Как? Аз те знаех, казва, че си жесток човек. О, безсрамен роб! Той не се задоволява с греха, но хвърля още и обвинения против господаря: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал. (Мат. 25:20-24). Така и в този живот всички онези, които не правят нищо добро, удвояват греховете си с обвинения спрямо Бога.
И така, не обвинявайте Бога: Той не е заповядал невъзможното. Искате ли да знаете, че Той не е заповядал невъзможното? Мнозина вършат дори нещо повече от заповяданото, но те не биха могли да сторят това при всичкото си усърдие, ако заповяданото беше изобщо невъзможно. Господ не е заповядал девство, но много християни го спазват; не е заповядал нищета, но мнозина се отказват от богатства, свидетелствайки с делата си, че заповедите на закона са твърде леки: те не биха направили нещо повече от заповяданото, ако ли заповяданото не беше леко.
Бог не е заповядал девството, защото който заповядва девство, той подчинява човека на необходимостта на закона и против неговата воля, а който само съветва, той оставя слушателя си като господар на себе си. Затова и Павел казва: "За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен" (1 Кор. 7:25).
Виждате ли - не заповед, а съвет? Виждате ли - не заповед, а внушение? А тук разликата е голяма: едното е необходимост, а другото - желание, свободна воля. Не заповядвам, казва, за да не отегча; убеждавам съветвам, за да ви склоня. Също тъй и Христос не казва: всички прекарвайте в девство, защото ако ли Той би заповядал всички да станат девственици, и тази заповед би направил закон, то оня, който би я изпълнил, не би получил такава велика чест, каквато получава сега, и нарушителят би понесъл най-тежко наказание.
Виждате ли как Законодателят ни пази, как се грижи за нашето спасение? Нима той не може да даде и тази заповед и да каже: пазещите девство да се прославят, а не пазещите да бъдат наказани? Но чрез това Той би обременил нашата природа, а Той не иска това. Той поставя девството вън от реда, издига го на по-високо място в борбата, така че тези, които го спазват, да проявят величието на своята душа, а онези, които не го спазват, да се възползват от великодушието на Бога. Не е дал Той също заповед и за нищета, не е казал просто: продай имението си, но: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си" (Мат. 19:21). Нека това стане според волята ти; бъди господар на своето намерение, не те принуждавам, не те обременявам; не, но изпълняващия увенчавам, а неизпълняващия не наказвам.
Онова, което се върши по заповед и по дълг, то не заслужава велика награда; а което е по собствена воля и ревност - то доставя бляскави венци. И за свидетел на това представям Павел: "Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля". Защо? "Обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!" (1 Кор. 9:16). Виждате ли че оня, който изпълнява предписанието на закона, не заслужава велика награда, защото това е необходимо задължение; а неизпълняващият подлежи на наказание и мъчение. Горко ми - казва - ако не благовествувам.
4. Всичко това е казано от мен не без причина, но поради Божия закон, за да покажа, че той не е тежък, не е обременителен, не е труден, не е неизпълним.
Сега нека докажем това и със самите думи на Христа. Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. И Христос знаел, че мнозина ще обвиняват закона в трудност, затова и не ни го предлага просто и отделно, но ни напомня и стария закон, за да може чрез сравнение да покаже и лекостта на закона, и своето човеколюбие. Ето, чуйте! Той не казва просто: който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (слушайте сега това с внимание); но предварително напомня за стария закон, като казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай".
Виждате ли и двата закона, стария и новия, единия, даден от Моисея, и другия - от Самия Него? Впрочем, и Моисеевия пак Той го е дал, защото и чрез Моисея пак Той е говорил.
А откъде виждаме, че и този закон е от Него? Ще ви приведа свидетелство не от Иоана, и не от апостолите, тъй като сега аз се състезавам с иудеите, но от пророците, на които те, струва ми се, вярват, от тях ще докажа, че и Стария и Новия Завет си имат един законодател. И така, какво казва Иеремия? "Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет" (Иерем. 31:31). Виждате ли, че името на Новия Завет се намира във ветхия? Виждате ли, че това название е било известно още преди толкова години? Ще сключа нов завет. Ето откъде се вижда, че и Старият Завет пак Христос е дал. Като казва: ще сключа нов завет, Бог добавя: "не такъв завет, какъвто сключих с бащите им" (Иер. 31:32).
Това е тъй, но все пак ние още не сме доказали своя предмет. Трябва да се покаже и обясни всичко, което дава повод за спор, за да бъде нашето слово чисто от всички страни и да не се допусне празно място за никакви уговорки.
Ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им. Бог заключава завет (съюз) с Ноя след потопа, желаейки да ни избави от страх - при вида на наводнение и при буен дъжд да не се боим, че пак ще настъпи обща смърт; затова казва: "ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас" (Бит. 9:9). Сключва и с Аврама завет за обрязване; нарежда и чрез Моисея завет, известен на всички. Иеремия казва ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им.
Кажете, кои бащи? И Ной беше баща, и Аврам - баща: за какви бащи Той говори? Неопределеността на лицата докарва тъмнина. Тук бъдете внимателни. Не такъв завет, какъвто сключих с бащите им. Да не би да помислите, че Бог говори за завета си с Ноя - или да помислите, че говори за завета с Аврама, - Той напомня и за самото време на завещанието. Като казва: ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им, тутакси посочва и времето: "в деня, когато ги хванах за ръката, за да ги изведа от Египетската земя".
Виждате ли с каква ясност се съобщава определението на времето? Сега вече и евреинът не противоречи: спомнете си времето и приемете закона. В деня, когато ги хванах за ръката.
Но защо Бог говори и за начина, по който иудеите са излезли от Египет? За да покаже своята бащинска любов, Той ги извежда не като роби, но ги взема, както баща детето, и така ги освобождава; не заповядва да вървят след Него като роби, но ги взема за дясната ръка, както синове на благороден и свободен баща и тъй ги извежда.
Виждате ли че и в двата завета законодателят е един?
Сега след като сме свършили състезанието, аз ще ви докажа същото и от Новия Завет, за да видите, че има съгласие между двата Завета.
Виждали ли сте пророчество чрез думи? Чуйте сега и за пророчество чрез образи! Но тъй като това не е толкова ясно, т. е. що е пророчество в образи и що - в думи, то аз накратко ще обясня.
Пророчеството чрез образи е пророчество на събития, а другото пророчество е пророчество чрез думи; по-разумните Бог убеждавал чрез думи, а неразумните - чрез видение на събития. Тъй като трябваше да произлезе велико събитие, и Бог трябваше да приеме върху себе си плът; тъй като земята трябваше да стане небе, и нашето естество да се въздигне до благородството на ангелите; тъй като проповедта за бъдещите блага превишаваше надеждата и очакването, то за да не може новото и необикновеното, като се е появило внезапно, да смути онези, които тогава го виждат и чуват, Бог предварително изобразява всичко това чрез дела и думи, и по този начин приучва нашия слух и зрение и ги приготвя за бъдещето.
Това е същото онова, за което ние говорехме, т. е. което означава пророчество чрез образи и което означава пророчество чрез думи: едното - чрез събития, другото - чрез думи. Ще ви кажа пророчество и събитие и дума за едно и също нещо: "като овца биде той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно" (Ис. 53:7). Това е порочество чрез думи. А когато Авраам принасяше Исаака в жертва и видя овен, замотал рога, и го принесе в жертва, то той чрез него - като в образ предвъзвестява спасителния подвиг.
5. Искате ли да ви докажа с дела, че както казах, тези два завета имат един Законодател? "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?" (Гал. 4:21). Ето какво казва апостолът: желаете да бъдете - защото те не са били; а ако те биха били под закона, то не биха могли да бъдат под закона. Тези думи са, може би, загадъчни. Нека ги обясним.
Закона привежда при Христа онези, които са внимателни към него; а който отхвърля Учителя (Христа), той не познава и "възпитателя" (Гал. 3:25). Затова казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона? Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната" (Гал. 4:21-22). "Това се разбира иносказателно. Това са двата завета." (Гал. 4:24).
Виждате ли пророчество чрез събития? Да имаш жена - не е дума, а факт.
Аз ви показах робиня и свободна в думи, че един законодател е на двата завета: вижте сега същото и в образи. Авраам е имал две жени: това са два завета и един законодател. Тези два завета са предречени от Иеремия с думи, а Авраам изобразява с образи - с това, че имал две жени, защото както има един мъж и две жени, така има един законодател и два завета.
Но всичко това, което аз казвам, не трябва да ви отклони от предмета по повод думите: който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Така, но причината, поради която ние казахме всичко това, се заключава там, че Христос чете на Своите слушатели стария закон. Той им казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". Той е знаел, че заповедта е трудна, но вече не сама по себе си, но поради нерадението на слушателите.
Много и леки неща сами по себе си стават неизпълними, когато ние сме незаинтересувани; също както и трудното става леко и изпълнимо, когато ние сме ревностни, защото трудността не е в природата на нещата, но във волята на дейците. А че това е така, може да се види от следното: медът по своята природа е сладък и твърде приятен, но за болните той е горчив и неприятен, обаче не по природата си, а поради тяхната болест. Също така и законът, ако изглежда труден, това не е поради природата му, а поради нашата апатичност.
Малко труд ще ми трябва, за да докажа, че той е лек за изпълнение; но за да се посочи трудността му, би трябвало да се каже друго. Сега той казва: избягвай погледа на жена, отстранявай невъздържанието, а ако искаше да посочи трудността му, трябвало е да каже обратното: запознавай се по-отблизо с жените, заглеждай се в чуждата красота и сетне побеждавай похотта си. Това наистина би било трудно. А това, дето той говори: бягай от пещта, отстранявай се от огъня, не се доближавай до пламъка, за да останеш невредим - това е твърде лесно, защото такава заповед е съобразна с природата.
Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". И тъй, защо Христос ни напомня за стария закон, когато мисли да въвежда друг? За да можем чрез сравнението на двата закона да разберем, че няма противоречие между единия и другия, защото когато има сравнение на два предмета, то заключението за тях става по-очевидно. Понеже някои са били готови да възразяват, че Христос, като говори за това, въвежда противен на стария закон, то ето, казва Той, Аз турям двата закона един до друг: изпитай и изучи тяхното съгласие. Впрочем, Той го прави не само затова, но още и да покаже, че новият закон е лек и че се въвежда своевременно. Такава е била целта Му като казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай" - толкова време вие сте се упражнявали в изпълнение на стария закон.
Като учител, който се обръща към ленив ученик, който иска още да се занимава със стари уроци, и като възнамерява да го поведе към по-висши знания, казва: помисли си, колко време ти си употребил за това учение - така и Христос: за да напомни, че слушателите Му много време са се упражнявали вече в стария закон и много време са му посветили, и че е време да преминат към по-висш закон, посочва им онова законодателство: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай".
Това е казано от старите - Аз пък ви казвам. Ако той би говорил на старите, вие бихте имали основание да се оплаквате, защото тогава нашата природа беше по-малко съвършена; а когато нашата природа добива по-голяма сила и става по-съвършена, тогава вече настъпва време и за по-съвършено учение. Ето защо Христос, щом започва своето законодателстване, за да предотврати желанието на някои да се отдават на безгрижие и на нерадение при вида на голямата строгост, казва: "Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 5:20).
По-голям труд ли искате от мен? Защо? Нима аз не съм също такъв човек като тях (старите)? Нима аз нямам еднаква природа с тях? За да не кажете това, т. е. защо е увеличил за нас трудовете, защо ни е определил по-големи подвизи, Бог отнапред отстранява това възражение, като напомня за царството небесно: предлагам ви, казва, по-големи награди. След като казва за трудовете, за подвизите, за по-голямата строгост на законодателството, той напомня за наградите. Не Палестина, казва, ви давам, не земята, дето тече мляко и мед - не, предлагам ви самото небе.
Впрочем, ако ли ние имаме предимство пред старите в наградите заради добродетелта, то подлежим, в случай че престъпим закона, и на по-голямо наказание заради греховете. Както живущите преди закона са се подлагали на по-леко наказание в сравнение с онези, които са живяли по време на закона: "Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще погинат" (Рим. 2:12), т. е. законът няма да е техен обвинител, но ще произнеса присъда, казва, над тях чрез самата им природа, така че съгрешаващите, имайки благодат, ще изтърпят по-тежко наказание, отколкото онези, които са съгрешили в закона. Ето как посочва Павел разликата между едните и другите: "Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез който е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).
Виждате ли, че наказанието под благодатта е по-голямо, понеже наградата е по-голяма? Но щом ви напомних за страшните духовни тайни, то убеждавам ви и ви моля с цялото си усърдие да пристъпите към тази страшна трапеза, като оставите настрана всякакъв грях.
"Залягайте - казва апостолът - да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа" (Евр. 12:14). А който е недостоен да види Господа той е недостоен и да се приобщи с тялото Господне. Ето защо Павел казва: "Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата" (1 Кор. 11:28).
Без да посочвате раните, без да изтъквате виновността на общ позор, без да представяте свидетели за престъплението, вътре, в съвестта, в отсъствие на всички, освен на всезнаещия Бог, направете си съдилище и изследвайте своите грехове и като прехвърлите целия си живот, поднесете греховете си под съда на разума; като поправите постъпките си, след това вече с чиста съвест пристъпете към свещената трапеза и се причастете от светата жертва.
Като имате на ума си това, а също и като помните казаното от нас за невъздържанието и за това какво наказание заплашва невъздържателите, нека очистим себе си във всичко и по този начин да пристъпим към светите тайни, да ги приемем не за съд и за осъждане, но за спасение и здраве на душата, и в непрестанна надежда за това спасение, за Иисуса Христа, Господа нашего, Комуто слава и власт во веки веков. Амин.
Из книгата "Избрани Златоустови беседи на нравствени теми" под редакцията на П. Черняев
Изд. "Тавор", София, 1992 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com