Обозрение на духовната битка

6. Борбата с помислите, а чрез тях със злите духове, придружава всички други битки и ги надживява

155.

Въпрос: Не виждаме никакъв успех в съсредоточаването на вниманието си въпреки всичките ни старания за това. Не можеш да спреш ума си да не блуждае. Дори тогава, когато усещаш, че сърцето ти съчувствено се устремява към определено съзерцание, умът ти неусетно се отделя оттам и с безмерна бързина се впуска в своите привични скитания. Така всеки ден той безброй пъти бива отвеждан в плен от прелитанията си насам-натам. Затова те обхваща дори отчаяние, че не ще успееш някога да изправиш както ти се иска тази немощ, и ти се струва, че напрягането на вниманието ти за тази работа е напразен труд, понеже виждаш, че въпреки всичко душата ти продължава ежеминутно да се впуска и да блуждае в бързи полети. Щом я привлечеш чрез страх Божи към духовно съзерцание, преди още да се е спряла на него, тя отново мигновено изчезва от погледа. И когато, изпреварвайки намерението й да избяга, ти я уловиш още в самото начало и пак я повлечеш към съзерцанието, от което е почнала да отстъпва, като искаш да я свържеш с най-напрегнато сърдечно внимание като с някакви вериги, тя още по време на самия ти труд над нея успява да се изплъзне от вътрешното светилище по-бързо, отколкото змиорка от ръцете на рибар. Като се трудиш така усърдно всеки ден в опазване на помислите и като не виждаш никакъв успех в това, неволно идваш до заключението, че тези блуждаения на мислите не се дължат на нас, а вероятно природата ни си е такава (Събес. 7, 3).

156.

Твърде опасно е да се правят тъй бързо заключения, без да се изследва работата както трябва. Не е справедливо при безсилието или неуспеха си в нещо да смяташ, че такъв успех изобщо за никого не е възможен. То е все едно ако някой, който не умее да плува и да се държи изкусно над водата, заключи, че тъй като неговото тяло поради тежестта си потъва - а пък всички тела са като неговото, то и ничие тяло изобщо не може да се държи над водата и следователно - никой не може да плува, а оттам, че природата на телата е такава, че да не могат да плуват. Колкото и да му се струва правилно това заключение, опитът обаче не го оправдава. Такова е и вашето разсъждение. Умът ни по своята природа не може да остава празен. Затова, ако той няма отпреди предвидливо приготвени предмети, над които да упражнява своите движения и с които постоянно да се занимава, неизбежно ще е за него поради подвижността си да бяга насамнатам и да лети навсякъде, докато чрез продължително упражняване и постоянен навик - което вие наричате напразен труд - той от опит не узнае какви материали трябва да приготви в паметта си, за да се върти около тях при своите неуморни полети и чрез неотстъпно постоянствуване в този труд да придобие силата да отблъсква противоположните им внушения на врага, които са го развличали преди, и по такъв начин непоклатимо да пребъдва в желаното от него състояние на невъзмутимост и вътрешен покой. И тъй, не бива да приписваме на човешката природа или пък на нейния Творец - Бога непостоянството на безредното блуждаене на нашите мисли. Защото вярно е казано в Писанието, че "Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания"(Екл. 7:29). Следователно качеството на помислите зависи от нас. И Псалмопевецът казва: "Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе" (Пс. 83:6). Виждате, че в наша власт е да прокараме пътеки на възхождане в сърцата си, т. е. помисли, насочени към Бога, или пътеки на низхождане, т. е. помисли, които влекат надолу, към земните и плътски неща. Ако помислите ни не бяха в наша власт, Господ не би укорил фарисеите: "Защо мислите лошо в сърцата си?" (Мат. 9:4), и не би заповядвал чрез Пророците: "Махнете от очите Ми злите си деяния в руския превод: помисли" (Ис. 1:16), и: "Докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе" (Иер. 4:14). (Събес. 7, 4).

157.

Вярно е, че много от суетните мисли ни тревожат дори и против волята ни и почти без нашето знание ни измамват, като проникват тъй незабелязано и хитро в нас, че ние не само не можем да попречим на влизането им, но и с голям труд ги съзираме. Обаче за всеки е възможно да ги приеме или отхвърли, ако при Божията помощ употреби за това и своите старания и усилия. Както възникването им не зависи от нас, така да ги отхвърлим или приемем, е в нашата воля. Впрочем и в самото приближаване на помислите не всичко трябва да се приписва на тяхното нападение или на онези духове, които се мъчат да ги посеят у нас: ако не винаги, то в повечето случаи от нас зависи да изправим качеството им и да направим така, че в сърцата ни да възникнат духовно-святи помисли вместо плътско-земни. Когато човек изучава разумно и старателно Свещеното Писание, упражнява се в псалми и пение, прекарва в пост и бдение, непрестанно мисли за бъдещето: за Царството небесно, за геената огнена и за всички Божии дела, тогава лошите помисли намаляват и се появяват все по-рядко. А когато, напротив, се занимава със светски грижи и плътски дела, участвува в суетни и празни разговори, тогава лошите помисли се умножават (Събес. 1, 16, 17).

158.

Дейността на нашия ум сполучливо се сравнява с воденичен камък, който се върти бързо от стремителното течение на водата. Той не може да престане да се върти, щом е движен от водата, но във властта на домакина е да мели пшеница, жито или къклица. Така и нашият ум през настоящия живот, постоянно движен от устремените към него отвред впечатления, не може да остане празен от вълнението на помислите; обаче какви от тях да приема или да усвоява, зависи от нашата воля и решение. Ако, както казахме, ние постоянно се занимаваме с изучаване на Свещеното Писание, запълваме паметта си с духовни предмети, храним желание за съвършенство и надежда за получаване на бъдещо блаженство, от това ще възникнат духовни помисли, които ще държат ума ни в непрестанно размишление за тези предмети, в които сме се задълбочавали. Ако ли пък от безгрижие и нехайство се занимаваме със страстни предмети и празни разговори или се предаваме на светски грижи и суетни, то според рода им после ще се раждат и помисли като плевели и ще създадат на сърцето ни зловредна работа, според думите на Господа Спасителя: "Където е съкровището" на вашите дела и внимание, непременно "там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21). (Събес. 1, 18).

159.

Трябва да знаем, че има три изходни начала на нашите помисли: от Бога, от дявола и от нас самите. От Бога - когато Той ни удостоява да ни посети с просвещението на Св. Дух, като възбужда у нас или ревност за по-висше преуспяване, или съкрушение за лошия ни успех и за снизходителността към леността и безгрижието ни; или пък когато Бог ни открива небесни тайни и насочва нашите намерения към по-добри дела. Така Той внушил на Артаксеркс да поиска паметна книга, от която той узнал за благодеянията на Мардохей и веднага отменил предишното си жестоко постановление за избиването на иудейския народ (Естир, гл. 6). Така и на Апостолите бе обещано: "Не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, който говори във вас" (Мат. 10:20). От дявола произлизат помислите, чрез които той се опитва да ни препъне, като възбужда чрез тях страстно услаждение или с лукава хитрост представя злото под вид на добро, като пред нас "се преобразява в ангел на светлината" (2 Кор. 11:14). Така той "вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да предаде Господа" (Иоан. 13:2), и на Анания "да излъже Духа Светаго" (Деян. 5:3). От нас самите се раждат помислите, когато естествено си спомняме онова, което сме видели, чули или правили. (Събес. 1, 19)

160.

Ние винаги трябва да имаме пред вид тази трояка, пораждаща помисли причина, та според нея и да преценяваме какви са възникващите в сърцето ни помисли и съобразно с това как да се отнасяме към тях. В това отношение трябва да подражаваме на опитните менячи на пари, които умеят точно да познават дали монетата е от злато, от чисто злато, или е от мед, която само блести, подобно на злато, дали носи тя царския образ и ако да, то правилно ли е представен; дали също тъй монетата има законното тегло. Всичко това трябва и ние да правим духовно относно помислите. Преди всичко да преценим истинско ли е това, което е влязло в сърцата ни, или не. Например, ако ни е предложено някакво учение, то трябва да разгледаме дали то е очистено от Божествения огън на Светия Дух или принадлежи към иудейското суеверие, или изхожда от надменната светска философия и носи само маска на благочестие. Като постъпваме така, ние ще изпълним Апостолското наставление: "Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога" (1 Иоан. 4:1). Така ще бъдем предпазени от отклонения от истината. А ония, които не са се погрижили да изпълнят това предупреждение, са се подлагали на бедствено отпадане от вярата. Сладкодумни измамници отначало са ги привличали чрез някои благочестиви чувства и умувания, уж съгласни със светата вяра, като със златни пулчета; а после са ги учели и на противни на вярата мъдрувания, които те, подмамени от първата благовидност, не са помислили да подложат на преценка и като са приели така медната лъжлива монета за златна, изпаднали са в еретически заблуди.

На второ място, ние трябва грижливо да изясняваме дали не чуваме лъжливо тълкувание на Свещеното Писание - тълкувание, което представяйки се за чисто злато на правилно разбиране на Божиите слова, се опитва чрез външния вид на този драгоценен метал да ни измами, та да го приемем заедно с медния примес на лъжливо предавания от него смисъл. Така сатаната се опитвал да изкуши Самия Христос Спасител. Така той изкушава и всички нас, но не така безуспешно както нашия Господ. На трето място, трябва всякак да се вглеждаме да не би врагът, извращавайки драгоценните изречения на Свещеното Писание чрез лукаво тълкуване, да успее да ни склони да ги употребим или приложим неправилно, като измамнически прикрива това с преданието, уж произлизащо от старците, и като лъжец, незаконно поставя царски печат върху фалшива монета. Той успява да стори това тогава, когато ни привлича към неумерен и непосилен за нас труд, към прекомерни бдения, безредни молитви, към несъобразно четене и мамейки ни с добро, довежда ни до душевреден край; или пък когато ни съветва да правим ненужни посещения, та като ни изгони от мястото на усамотението, да ни лиши от блаженото безмълвие; или когато ни внушава да се наемем с грижа за благочестиви безпомощни жени, та да ни заплете в гибелни грижи; или когато ни подтиква да желаем свещен чин под предлог да назидаваме мнозина, а всъщност чрез това ни отклонява от нашето смирено звание.

Всички тези внушения, прикрити под вида на милосърдие, благочестие и висше преуспяване, въвеждат в измама неопитните. На вид те приличат на монети на истинския Цар, но са изсечени не от същински духовни монетчици, не от православните опитни Отци, а са изковани от коварството на бесовете за вреда и гибел. Към тях напълно се отнася изречението на Премъдрия: "Има пътища, които се струват на човека прави, но краят им е път към смъртта" (Прит. 16:25). Последното (4-о) наблюдение на опитния монетчик, засягащо теглото на монетата, ще бъде спазено от нас при духовния ни труд, ако поставяме на везните на съвестта си всяко внушение на помисъла, което ни подтиква да извършим нещо и преценим съвсем строго дали то има същинското си тегло - тежко ли е, на страх Божий, дали има в него всичко според смисъла и значението му, дали не го прави леко показността и новостта му, да не би после тщеславието да намали теглото му и човешката слава да го разграби. След като претеглим всичко това и го определим чрез свидетелствата на Апостолите и Пророците, ние трябва да го приемем или като нещо съгласно с тях, или с цялата си строгост да го отхвърлим като противно на тях и гибелно за нас. (Събес. 1, 20.21)

161.

Така ние непрекъснато трябва да оглеждаме всички тайни ъгълчета на сърцето си и със зорка наблюдателност да отбелязваме следите на всичко влизащо, та да не би да се промъкне и някой духовен звяр или дори сам лъвът и змеят, който тайно да отпечати там своите гибелни следи, отваряйки и за други път да проникнат в сърдечните ни извивки. Като обработваме така ежечасно и ежеминутно земята на нашето сърце с евангелското рало, т. е. с непрестанно помнене на кръста Господен, ние лесно ще можем да разорим леговищата на пагубните зверове и дупките на отровните змии и така да ги изгоним от себе си. (Събес. 1,22)

162.

Образец на съвършения ум (който владее над своите помисли) прекрасно ни е даден в лицето на Евангелския стотник. В разказа за него е описана нравствената сила, която дава възможност да не се увличаме от всякакви прииждащи помисли, но с разсъдителност да приемаме добрите, а противните да прогонваме без всякакво затруднение; тази нравствена сила е описана в следните думи, които могат да се разбират иносказателно: "Защото и аз съм подвластен човек и имам на мене подчинени войници; едному казвам: върви! - и отива; и другиму: дойди! - и дохожда; и на слугата си: направи това! - и прави" (Мат. 8:9). Ако ние, сражавайки се мъжествено против безредните вътрешни движения и страсти, бихме придобили сила да ги подчиняваме на своята власт и на своята разсъдителност, като погасяваме воюващите в плътта ни похоти, държим безредната тълпа наши помисли под игото и властта на разума и със спасителния знак на Господния кръст прогонваме от пределите на сърцето си пълчищата от най-зли вражески сили, то за такова възтържествуване и победи ние щяхме да бъдем възведени в чина на стотник по духовното му значение. По такъв начин и ние, издигнали се на висотата на такова достойнство, ще имаме същата като него власт и сила да заповядваме, при която няма вече да се увличаме от нежелани за нас помисли, а само от тези, които ни услаждат духовно, и ще можем да се привързваме към тях, като властно заповядваме на злите нашепвания: Вървете си! - и те ще си отидат; а добрите помисли ще поканим: Дойдете! - и те ще дойдат; на робинята си пък - плътта - ще заповядаме каквото е нужно за целомъдрието и въздържанието и тя безпрекословно ще го изпълни, без да възбужда противни на духа порочни пожелания, покорявайки му се напълно. (Събес. 7,5)

163.

Но как да постигнем това? - То ще дойде само по себе си, когато се съединим тъй близко с Бога, че Той да може да действува в нас. В това ни уверява Апостолът, като казва: "Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли" (2 Кор. 10:4). Каквото и да предприемаме с цел да преодолеем помислите, то няма да бъде действено, докато не започне и Сам Бог да действува чрез него заедно с нас. Тогава именно и нашите немощни средства ще станат силни и всепобедителни - ще разрушат вражеските твърдини и ще поразят и изгонят всякакви помисли. И ще се сбъдне над нас пророческото слово: "Слабият нека казва: силен съм... " (Иоил. 3:10-11) и онова, което казва за себе си св. ап. Павел: "Кога съм немощен, тогава съм силен" (2 Кор. 12:10). Защото тогава силата Божия ще се проявява в нашата немощ (12:9). Затова нека с цялото си сърдечно желание да се устремим към съединяване с Господа, докато най-после и в нас се извърши онова, което изпитал блаженият Давид: "Към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа" (Пс. 62:9), и всеки от нас заедно с него да почне да пее: "А мене е добре да се приближавам към Бога" (Пс. 72:28). Разбира се, това изисква постоянни усилия и труд. Но тъй като без тях в нищо не се успява, то толкова повече не може да се очаква й успех в такова важно дело. В никоя добродетел не се постига съвършенство без труд - и никой не може да достигне до умирение на помислите, без да се е потрудил до крайност в сърцето си. Тук направо се отнася казаното от Господа: "Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят.'' В руския превод: Царството Божие се превзема с усилие и ония, които употребяват усилие, го грабват" (Мат. 11:12). За да достигне нашият дух "до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13), и за да стане един дух с Господа (1 Кор. 6:17), нужно е винаги да бодърствува с голямо напрежение и с непрестанна ревност да се поти над това. А когато го постигне, той вече може тържествено да възкликне заедно с Апостола : "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Фил. 4:13). (Перифраза от Събес. 7, гл. 5-6)

164.

Затова цялото ни внимание трябва да бъде винаги устремено само към това бързо да връща към паметта за Бога всички свои помисли при техните кръговрати и блуждаения. Онзи, който иска правилно да издигне и да съедини горе свода на купола, постоянно обикаля в кръг постройката и дава навсякъде еднаква посока на закръглеността с шнур от центъра й. Ако ли пък се опита да извърши тази работа без това средство, дори и да притежава голяма изкусност, той не ще може да спази безпогрешно правилната закръгленост и не ще може да определи само с поглед колко е отстъпил от нея. Така е и с нашия дух. Ако той не изхожда от затвърдилата се у него памет за Бога като от някакъв неподвижен център и не обхожда с нея като с мярка за качеството на помислите и начинанията си с цел едни от тях да приема, а други да отхвърля, и ако пак с нея като с някакъв точен пергел не дава насока на всичко, вършено от него, той няма да построи както трябва онова духовно здание, чийто строител (архитект) е Павел (1 Кор. 3:10) и не ще може да му придаде красотата на онзи дом, какъвто желаел да построи на Господа в сърцето си блаженият Давид, казвайки: "Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава" (Пс. 25:8)Напротив, такъв човек неразумно ще издигне в сърцето си некрасив дом, недостоен за Светия Дух и всякога готов да рухне, за което той ще трябва да получи не слава от очаквания, но неудостоил го с посещението си Дух Светий, а ще трябва плачевно да бъде затрупан под развалините на своята постройка (Събес. 24,6).

165.

Предимно тъмните сили действуват в нас чрез помислите и, разбира се, ние по-лесно бихме се справяли с тях, ако тези недоброжелателни наши врагове не ни заобикаляха непрестанно и в голямо количество. Но ние няма защо да се ужасяваме от това! Наистина тези врагове постоянно ни клеветят, но те само посяват и възбуждат злото у нас, без обаче да ни принуждават към него. Ако им бе дадена власт не само да внушават лошото, но и насилствено да ни влекат към него, то каквото и греховно желание да биха искали да запалят в сърцата ни, никой човек не би могъл да избегне греха, произлизащ от него. Виждаме обаче, че както на тях е позволено да ни подстрекават, така пък на нас ни е дарувана сила да отпъждаме тези подстрекателства, както и свобода да се съгласяваме с тях. От какво прочее да се боим? - Впрочем, ако някой се бои от тяхното насилие и нападки, на такъв ние, от обратната страна, предлагаме Божия покров и Божията помощ, която е по-могъща от тях, както е казано: "Този, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света" (1 Иоан. 4:4). Неговото застъпничество с несравнено по-голяма сила се бори за нас, отколкото силата, с която въстава срещу ни вражеската страна. Защото Бог не само ни внушава добри дела, но ги и закриля и довежда докрай, тъй щото понякога дори без нашата воля и знание ни привлича към спасение. И тъй, положително е, че никой не може да бъде прелъстен от дявола - освен онзи, който сам пожелае да му даде съгласието на своята воля. Това Еклесиаст ясно е изразил с такива думи: "Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло" (Екл. 8:11). Оттук е очевидно, че човек съгрешава поради това, че когато го нападат лоши помисли, той не им дава веднага отпор чрез противоречие. Защото казано е: "Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас" (Иак. 4:7).

166.

У някого може да възникне недоумение как тези зли духове влизат в общение с душата: неусетно разговарят с нея, посяват в там каквото си искат, виждат нейните помисли и движения и ги използуват за нейна вреда. Но в това няма нищо чудно. Духът може да влиза в общение с духа и тайно да му влияе, внушавайки му каквото си поиска. Защото между тях, както и между хората, има някакво подобие и сродство по природа. Да влизат обаче взаимно един в друг и взаимно да се овладяват, това е напълно невъзможно. Това може да се приписва истински единствено на Божеството. (Събес. 7, 9. 10)

167.

На казаното дотук ни най-малко не противоречи онова, което става с бесноватите, когато те, обхванати от нечисти духове, говорят и вършат каквото не искат и са принудени да произнасят слова, които не разбират. Известно е, че при това не всички подлежат по еднакъв начин на влиянието на духовете. Някои така биват овладяни от тях, че изобщо не съзнават какво правят или говорят, а други пък съзнават и после си го спомнят. И едното, и другото става от привмъкването на нечистия дух, обаче не тъй, че да проникне самата субстанция на душата и сякаш слят или облечен в нея, да произнася мисли и думи през устата на страдащия. Той по никакъв начин не може да направи това, а постъпва ето как: засяда в членовете, чрез които действува душата, непоносимо ги потиска и чрез страшно омрачение закрива разсъдителните й чувства, пресичайки тяхната дейност (чрез такова потискане на органите на тази дейност). Както знаем, това понякога се случва от виното или от треска, от прекомерен студ, а и от други болести, проникващи отвън. И за да не замисли дяволът, след като получил власт над плътта му, да причини нещо такова на блажения Иов, Господ с нарочна заповед му забранил това, като казал: "Ето, той е в твоята ръка; само душата му запази!" (Иов. 2:6), т. е. само не го прави безумен, като разстроиш седалището на душата, като завладееш разсъдъка му и повредиш органа на разума, чрез който Иов трябва да ти се съпротивлява. (Събес. 7,12)

168.

Впрочем дори и духът по такъв начин да се слива някак си с това грубо и твърдо вещество, т. е. с плътта, което твърде лесно може да стане; оттук обаче съвсем не следва, че той може да се съединява и с душата, която също е дух, та подобно на тялото и нея да прави вместилище на своето същество. Това е възможно само за Св. Троица, Която не само обхваща, но и прониква всяко разумно същество. Единствен само Бог е навсякъде и във всичко, тъй че вижда и всички наши помисли, и всички наши вътрешни движения, и всички душевни съкровености. "Няма твар, скрита за Бога, а всичко е голо и открито за очите но Оногова, пред Когото ние ще отговаряме" (Евр. 4:13), "Защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже" (Пс. 7:10). (Събес. 7, 13)

169.

Но по какъв начин нечистите духове узнават нашите мисли? Те не ги четат направо в душата, а ги познават по разкриването им във веществени признаци, т. е. узнават ги от нашите думи и действия. Те обаче не могат да проникнат в онези мисли, които все още не са излезли вън от душата. Дори и това, дали внушаваните от самите тях мисли са приети и как са приети, те узнават не от самата душа и не от вътрешните движения, които тайно произлизат в нея вследствие на тях, а по външните им проявления. Така например, ако след като посеят помисъл на чревоугодие, те видят че монахът почва да поглежда към прозореца и слънцето, или се осведомява колко е часът, от това те узнават, че той е възприел чревоугодното пожелание. И не е чудно, че въздушните сили така узнават това и други подобни неща, щом виждаме, че и умните хора също сполучват по очите, по лицето и по други външни признаци да узнаят състоянието на вътрешния човек. Толкова по-точно, разбира се, могат да узнаят това онези, които като духове са несъмнено много по-тънки и по-проницателни, отколкото хората. (Събес. 7,15)

170.

Трябва да знаем, че всички бесове не могат да запалват всички човешки страсти, а за всяка от тях се грижат определени духове. Едни от тях се услаждат от нечисти и срамни пожелания, други обичат богохулството, трети пък - гнева и яростта, едни се утешават със скръбта, а други - с тщеславието и гордостта; и всеки от тях посява в човешките сърца онази страст, от която сам той особено се услажда. Обаче те не възбуждат всички заедно своите страсти, а всеки на свой ред според това как го изисква времето, мястото и възприемчивостта на изкушавания. (Събес. 7, 17)

171.

Трябва да знаем и това, че не всички са в еднаква степен зли и еднакво силни. Върху новозапочналите и немощните се допускат нападения от най-слабите духове и ако те бъдат победени, тогава се изпращат по-силни, като по такъв начин Христовият воин трябва да постепенно да издържа все по-силни сражения според мярата на собственото му преуспяване и на умножаването на духовните му сили. И никой от Светиите не би могъл да издържи злобата на такива и толкова врагове или да устои против техните клевети и свирепа ярост, ако при нашето воюване не беше с нас всемилостивият наш Застъпник и Подвигоположник Христос Господ, ако той не изравняваше силите на воюващите, ако не отблъскваше и не обуздаваше безредните нападения на враговете, ако заедно с изкушението Той не ни даваше и изход, за да можем да го понесем (1 Кор. 10:13). (Събес. 7,20)

172.

Това, че бесовете нямат власт да вредят на всеки човек, най-ясно се разкрива от примера с блажения Иов, когото врагът не смееше да изкушава повече, отколкото му бе позволено от Божията воля. За това свидетелствува също изповеданието на злите духове, включено в Евангелското повествувание: "Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини" (Мат. 8:31). Толкова повече трябва да вярваме, че те не могат по свой произвол да влязат в някой човек, създаден по Божия образ, щом без Божие позволение не са имали власт да влязат дори в нечистите и безсловесни животни. Та ако им бе дадена власт да изкушават и да измъчват всеки човек по свой произвол, тогава никой не само от младите монаси, но и от съвършените мъже не би могъл да остане в пустинята, обкръжен от такова пълчище зли врагове. (Събес. 7,22)

173.

Известно е също, че нечистите духове проникват в телата на обзетите от тях не иначе, а след като предварително завладеят умовете и помислите им. След като ги лишат първо от страха Божий, от памет за Бога и от духовно размишление, като обезоръжени и лишени от Божията помощ и закрила, смело ги нападат и лесно ги побеждават, а след това си устройват в тях жилище, предоставено им за владение. Впрочем вярно е и това, че по-тежко и прекомерно биват измъчвани от бесовете онези, които, без да са обладвани от тях телесно, са обладани по-гибелно - душевно. А това са онези, които са се оплели в техните страсти и похоти; защото според словото на Апостола "от когото някой бива победен, от него бива и поробен" (2 Пет. 2:19). (Събес. 7,24-25)

174.

Свещеното Писание свидетелствува, че при всекиго от нас неотлъчно присъствуват двама ангели - добър и зъл. За добрите Ангели Спасителят казва: "Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен" (Мат. 18:10); и блаженият Давид казва: "Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя" (Пс. 33:8); за тях свидетелствува и казаното в книгата "Деяния Апостолски" за Петра: "Това е неговият Ангел" (Деян. 12:15). Ако пък разсъдим за оня, който си измолил достъп до Иова, ясно ще разберем, че това е бил оня, който винаги му нашепвал, но никога не могъл да го склони към грях; поради това той и молил от Господа власт над него, като твърдял, че дотогава бил побеждаван не от неговата добродетелност, а от застъпничеството на Господа, Който винаги го запазвал под Своето покровителство. И за Иуда се казва същото: "Дяволът да застане нему отдясно" (Пс. 10:6). (Събес. 8,17)