"Братя, ако на земята нямаше светци, които се молят за нашите грехове, светът отдавна щеше да загине."
"Най-важният белег на живота на светците, в чието битие дълбоко е проникнал Божият Дух, е молитвата. А Божият Дух не идва чрез учение и дипломи, а е плод на един живот, който знае да коленичи. Един духовник казваше: "Искаш ли да разбереш, какво е духовното състояние на някого, попитай и разбери колко и как се моли"... И настина, нима е възможно да обичаш някого и да не желаеш да общуваш с него?"
"Чеда, молитвата е убежището на християнина. Моли се ти, ще се моля и аз и Господ ще ни покаже път и в най-трудните проблеми."
"Пътят на стареца Атанасий (Хамакиотис) е нова страница от Христовия живот на земята" така гръцкият архимандрит Нектарий Андонопулос представя книгата за живота на един от големите духовници на нашето столетие, преставил се в Господа през 1957 г.
"В продължение на дълги години старецът служеше на своите "по-малки братя в Христа" и водеше духовните си чеда по пътя на спасението. Човек с редки духовни дарове, изпълнен с любов към Бога и ближния и дарен от Бога с всички духовни добродетели смирение, търпение, мъдрост. Истински духовен старец, който с Божията благодат и свят живот постигна светостта... Старецът беше човек на молитвата. Неговият разум и сърце бяха изцяло устремени към Бога. Животът му беше жива молитва. Отдаваше голямо значение на молитвата и затова прекарваше часове, потънал в молитвено общение с Бога. Местността, където живееше, беше тогава тиха, спокойна и без къщи. Мнозина от клисарите, които от време на време го посещаваха, са виждали как излиза нощем, прекадява храма, коленичи и издигайки ръце нагоре, започва да се моли "сам с Бога".
Някои са ставали свидетели и на удивителни за обикновената логика неща: отец Атанасий, потънал в молитва, недокосващ земята и излъчващ свръхестествена светлина или пък светъл ореол над главата му. Старецът казвал, че най-добрият час за молитва е към 3 часа след полунощ..."
Църковен вестник, брой 11 за 1998 година
www.Pravoslavieto.com