Жасмина Донкова
Въпросът за изясняването на същността и предназначението на поста в Православната църква е бил предмет на разглеждане през цялата история на Църквата. Това е една от причините той да намери място в творенията на почти всички свети отци и учители на Църквата, както и в изследванията на много съвременни богослови.
По своята същност постът е неразривно свързан с християнската антропология
и сотирология.
Сам Бог е поставил предписанието за поста още в Стария Завет, като е казал: "... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил. 2:12). Чрез поста Бог е искал да научи хората на послушание и въздържание.
Като се съобразява с това повеление, св. пророк и цар Давид в псалмите казва:
"Аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост,
и молитвата ми се връщаше в пазухата ми" (Пс. 34:13) и
"Коленете ми изнемощяха от пост,
и тялото ми се лиши от тлъстина" (Пс. 108:24).
Дошъл не да наруши закона, но да го изпълни, Господ Иисус Христос е осветил поста със Своя пример:
"...и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня" (Мат. 4:2, Лук. 4:2).
На Своите ученици Той заповядал:
"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците;
защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят.
Истина ви казвам, те получават своята награда.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно;
и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).
Като потвърждение на факта, че апостолите са спазвали поста, се явява свидетелството в книга "Деяния на св. апостоли", където се казва:
"Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза:
отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
Тогава те, след като постиха и се молиха,
възложиха ръце на тях и ги пуснаха" (Деян. 13:2-3).
Освен това св. апостол Павел се обръщал към християните в Коринт с думите: "
Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
но във всичко се препоръчваме за служители Божии,
с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
при рани, в тъмници, в скитания,
в трудове, в бдения, в пости,
с чистота, със знание, с дълготърпение,
с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов" (2Кор. 6:3-6).
Като се уповават на Свещеното Писание и установената църковна традиция, за повечето свети отци постът е основа на всички добродетели, защото чрез него се запазва чистотата на ума и сърцето. Според тях който пости искрено и нелицемерно, подражава на Господ Иисус Христос, уподобява се на ангелите, подражава на пророците, влиза в общение с апостолите, прави неправедното праведно и злото - добро, нечестивото - благочестиво и така придобива Христос в себе си.
Църквата е постановила спазването на четири продължителни поста през църковната година
Освен това за постни са определени всяка сряда и петък и дните - 5 януари (срещу Богоявление), 14 септември (Кръстовден) и 29 август (отсичане главата на св. Йоан Кръстител). (Виж също: Постите в Православната църква).
Въпросът за спазването и продължителността на Великия пост никога не бил подлаган на разискване и спорове в историята на Църквата.
За неговото установяване и съблюдаване говорят св. Игнатий Богоносец, Ориген, Блажени Йероним, св. Кирил Александрийски, а св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски казват, че той е спазван навсякъде в Църквата.
Неопровержимо доказателство за древността на този пост се явява пасхалният кръг на св. Иполит Римски.
Постановка на въпроса за поста намира място и в каноническия свод на Църквата. Като се опира на Свещеното Писание и древната практика, Църквата в изработените от нея канони включва общите принципи заложени в тях и регламентира основни положения за поста.
Така например в 69-то апостолско правило е казано:
"Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в Светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянин да бъде отлъчен."
Като изяснява това правило в контекста на установената църковна практика (виж и Десето правило на св. Тимотей Александрийски), средновековният канонист Валсамон подчертава, че въпреки задължителния характер на правилото се прави изключение за хора, които имат здравословни проблеми. По снизхождение, за тях се допуска употребата на риба, но в никакъв случай (дори и на смъртно легло) не се разрешава употребата на месо и месни продукти.
За съществуването и спазването на Великия пост свидетелства и Петото правило на Първия Вселенски събор, където се казва, че за решаването на въпроси от дисциплинарен характер е необходимо два пъти през годината да се свикват епископски събори, като единият да се извършва преди Четиридесетница, а другият през есента. В същия контекст са и текстовете на 29-то и 52-ро правило на Трулския събор.
От своя страна Лаодикийският събор определя, че през дните на Великия пост не трябва да се извършват приноси, тайнството брак, нито да се празнуват рождени дни (пр. 49, 50, 51 и 52).
Относно въпроса кога трябва да се прекрати постът, св. Дионисий Александрийски в своето Първо правило определя, че това не може да става "преди полунощ" на Велика събота (изключение се допуска само за "ония, които са се трудили много да прекарват дните без храна и от слабост изнемогват").
По същия начин 89-то правило на Трулския събор, като се опира на св. евангелия от Матей и Лука (Мат. 28:1, Лук. 24:1), постановява, че верните, които са прекарали дните на спасителното страдание в пост и молитва, трябва да прекратят поста "около среднощ на Велика събота".
Цитираните правила на вселенските и поместните събори и на някои свети отци показват, че установената църковна практика за спазването на Великия пост води началото си от апостолско време. С дадените Й правомощия Църквата санкционирала тази практика чрез църковните канони.
По отношение на поста в сряда и петък, следвайки текста на 64-то апостолско правило, където се казва, че не трябва да се пости в съботните и неделни дни (единствено във Великата събота) и постановлението на 69-то апостолско правило, св. Петър Александрийски в своето 15-то правило споменава, че същият е предаден по традиция и трябва да се спазва, защото той се свързва с важни събития от земния живот на Господ Иисус Христос:
срядата - "по причина на съставения от юдеите съвет за предаването Му",
а петъка - "понеже Той е пострадал заради нас".
На пръв поглед сякаш правилата обръщат внимание единствено на едната страна на поста - телесната. Но, разбира се, това не е така. Правилата санкционират установената практика, според която постът включва още две важни съставки (духовния пост и молитвата), без които сам по себе си постът губи своя смисъл и предназначение и се превръща в обикновена диета. Както казва св. Йоан Касиан, само телесният пост не е достатъчен за чистотата на ума и сърцето, а необходим е и духовен пост.
Църквата е установила и благословила поста, при който тези три части са неразделно съчетани в едно, защото, както казва св. Йоан Златоуст, постът е лекарство, което е полезно само ако се прилага както трябва.
За тази страна на поста говори още св. пророк Исаия:
"Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: "защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава" (Ис. 58:2-8).
Проследявайки текстове от Свещеното Писание и каноните на Църквата, виждаме, че целта на поста е смиряването на човека пред Бога и усмиряване на плътските похоти и страсти.
Това още веднъж доказва, че постът е не само благочестива традиция; той е Божествено установление и средство за общението ни с Бога. Той е част от пътя на нашето спасение. Затова основанието за спазване на поста не бива да се търси в някакво законничество, а в Божия промисъл за спасението на човека.
Жасмина Донкова
Брой седми за 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com