За молитвата
За молитватаСвети и праведни Йоан Кронщадски
Съдържание (frames)
Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4. Чуй молитвата "Отче наш..." на църковнославянски език.
77. Християнино! помни и винаги носи в мислите и в
сърцето си великите слова на Господнята молитва:
"Отче наш, Който си на небесата".
(Помни, Кой е нашият Отец? - Бог е нашият Отец, нашата Любов; кои сме ние? - ние
сме Негови деца, а помежду си - братя; с каква любов помежду си трябва да живеят децата на такъв Баща? "Да бяхте чеда на Авраама,
щяхте да вършите делата Авраамови" (Иоан. 8:39); какви дела тогава трябва да вършим ние?)
"Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля".
"Насъщния ни хляб дай ни днес"
(нашият хляб (общо е всичко), а не моят; самолюбието трябва да бъде прогонено от
сърцата на Божиите чада: ние сме едно),
"и прости ни дълговете..."
(искаш и обичаш Бог да ти прощава греховете - смятай, че е редно и ти да прощаваш на
хората, които са съгрешили срещу теб, като знаеш, че любовта е дълготърпелива и милосърдна.)
"И не въведи нас в изкушение"
(и самият ти не се поддавай на изкушението; "Той не ще даде да се поклати ногата ти;
няма да задреме Оня, Който те пази:... Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка" (Пс. 120:3-5),
"но избави ни от лукавия"
(сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те даде на него).
"Защото Твое е царството"
(признавай за единствен цар Бога и единствено за Него работи),
"и силата"
(на Неговата всемогъща сила се уповавай),
"и славата"
(за Неговата слава ревнувай с всички сили и през целия си живот)
"во веки"
(Той е вечният Цар, а царството на сатаната бързо ще премине, защото е хищническо и лъжливо).
Амин.
Всичко това е истина. Помни повече от всичко тази молитва и честичко си я казвай наум и размишлявай за нея,
какво означават всяка нейна дума, израз и прошение.
78. Казвайки: "Отче наш", трябва да вярваме и да помним, че Небесният Отец никога не ни забравя и няма да ни забрави, защото кой добър, дори земен, баща забравя децата си и не се грижи за тях? "Аз няма да те забравя", казва Господ (Ис. 49:15), "вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това". (Мат. 6:32) Усвоявай тези думи със сърцето си. Помни, че Небесният Отец постоянно те огражда с любов и грижа и не напразно се нарича твой Отец. Отец не е име без значение и сила, а име с пълното си значение и сила.
79. За да разберем правилно думите на Господнята молитва: "не ни въвеждай в изкушение", трябва да помним, че тази молитва е дадена на апостолите, когато помолили Христа да ги научи да се молят, дадена им е преди да слезе върху тях Дух Свети, когато сатаната ги поискал от Господа, за да ги сее като пшеница (вж. Лук. 22:31). Тогава апостолите били още слаби и лесно можели да паднат в изкушение (като Петър), затова и Спасителят влага в устата им думите: "не ни въвеждай в изкушение". - А без изкушения на нашата вяра, надежда и любов не можем да живеем; изпитанията на сърдечните дълбини са нужни за самия човек, за да може той сам да види какъв е и да се поправи. Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.
80. Никога не е тъй трудно да кажем от сърце: "да бъде, Отче, Твоята воля", както при силна скръб или тежка болест, особено когато си онеправдан от хората, или при нападенията и коварствата на врага. Трудно е да кажем от сърце: "да бъде Твоята воля" и тогава, когато ние сами сме станали виновници за някое нещастие, защото, мислим си, не Божията воля, а нашата ни е поставила в това положение, макар че нищо не става без Божията воля. Въобще, трудно е със сърцето да повярваме, че нашето страдание е воля Божия, когато сърцето знае и от вяра, и от опит, че Бог е нашето блаженство, и тъкмо затова е трудно в нещастието да кажем: "да бъде Твоята воля". Мислим си: нима това е Божия воля? Защо ли Бог ни мъчи? Защо другите са спокойни и щастливи? Какво сме сторили? Ще има ли край мъката ни? и т. н. Но когато на увредената ни природа е трудно да признае над себе си Божията воля, без която нищо не се случва, и да й се покори със смирение, нека тъкмо тогава се покори, нека тъкмо тогава принесе на Господа своята скъпоценна жертва - сърдечната преданост към Него не само в спокойствието и щастието, но в скръбта и нещастието; своето суетно, погрешно мъдруване да покори на съвършената Божия премъдрост, защото колкото е далече небето от земята, толкова са отдалечени нашите помисли от Божията мисъл. (Срв. Ис. 55:8-9) Нека всеки човек принесе своя Исаак, своя единороден, своя обетован (комуто са обещани покой и блаженство, а не скръб) в жертва на Бога и да Му покаже своята вяра и своето послушание, да бъде достоен за Божиите дарове, от които се ползва или ще се ползва.
81. "Да бъде Твоята воля." Например, когато ти искаш да си здрав и с всички сили се стараеш да бъдеш здрав и нищо да не те боли, а въпреки това си оставаш болен, казвай: "да бъде Твоята воля"; когато предприемаш нещо, а то не ти се удава, казвай: "да бъде Твоята воля"; когато правиш добро на другите, а ти се отплаща със зло, казвай: "да бъде Твоята воля"; или когато например искаш да спиш, а имаш безсъница, казвай: "да бъде Твоята воля"; и въобще, не се дразни, когато нещо става не по твоята воля и се научи във всичко да бъдеш покорен на волята на Небесния Отец. Ти би искал при теб да няма изкушения, а пък врагът ежедневно те мъчи с тях, разпалва те, всякак те притеснява - не се дразни, а казвай: "да бъде Твоята воля!"
82. "Отче наш! Да дойде Твоето царство." Господ царува навсякъде по целия видим свят (Той е на всяко място) и във всички ангелски събори. С безкрайното Свое могъщество и правда Той царува и над злите духове, и над злите или неправедни човеци; едни от тях е свързал с вечните окови на мрака за Съда на великия ден, а други различно наказва още в този живот, ще ги накаже и в бъдещия с неугасим огън. Но Той, Истината, не царува в бесовете и нечестивите хора със Своята истина, защото в тях е лъжата; не царува с любов, защото в тях е злобата; в нечестивите хора не царува с вяра, не царува с надежда и любов, не царува в тях чрез точно изпълняване на Своите закони. "И защо Ме зовете: Господи! Господи! а не вършите, каквото ви казвам?" (Лук. 6:46) "Опазете Моите заповеди." (Иоан. 14:15) Във всяко най-малко естествено действие на тялото и душата ми (например в словото) Той царува, защото моето тяло е подчинено на Неговите закони в храната, покоя, съня, растежа, ходенето; мисълта и словото се изграждат и действат по Неговите закони; - но Той не винаги царува в моето сърце, в моите сърдечни настроения и в моята свободна воля: аз често се поддавам на злото и върша зло вместо предложеното ми добро. Аз често Му се противя, на Неговите закони. Аз често съм маловерник, неверник, самолюбец, горделивец, презирам другите, завистник, скъперник, алчен, сребролюбец, плътоугодник, като за всичко угаждам на грешната си плът, честолюбив, нетърпелив, раздразнителен, ленив, не върша или върша много малко добри дела, и то предимно по стечение на обстоятелствата, отколкото поради свободното предразположение и влечение на сърцето, не съм състрадателен към страдащите като към членове на едното тяло на Църквата; с една дума: не винаги царува в мене Господ - в помислите, чувствата, делата на вярата, надеждата и любовта ми.
83. При молитва е необходимо осъзнато, обмислено, изключително смирение. Трябва да помним кой говори и какво говори и това е особено необходимо при четене на Господнята молитва "Отче наш". Смирението разрушава всички вражески коварства. Ах, колко много скрита гордост има в нас! Това, казваме, го знам; от това нямам нужда; това не е за мене; това е излишно; в това не греша. Колко много собствено мъдруване!
84. Когато четем молитвата "Отче наш", трябва да я четем с особено, ясно разбиране и въодушевление, а именно: 1. Да проумяваме дълбоко всяка дума и израз; 2. От цяла душа и с цяло сърце да искаме това, за което молим; 3. Да имаме ревност, усърдие да изпълняваме това, което Бог иска от нас в тази молитва; и 4. На дело да изпълняваме исканото.
85. "С дух и истина се покланяйте на Бога." (Срв. Иоан.4:24) С истина - ти например казваш: "да се свети Твоето име". Има ли у теб наистина желание да се свети Божието име чрез добрите дела на хората и чрез твоите? Ти казваш: "да дойде Твоето царство"; желаеш ли ти наистина да дойде Божието Царство, желаеш ли да бъдеш селение на Божия Дух, а не селище на греха? Дали не предпочиташ да си живееш в греховете? Казваш: "да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята"; не търсиш ли предимно своята воля, а не Божията? Да, така е! Казваш: "насъщния ни хляб дай ни днес"; но не казваш ли съвсем друго в сърцето си: не ми е нужно да моля от Тебе това, аз без молба го имам, нека да викат така, които нямат; или алчно търсим многото, незадоволявани с малко, или с това, което Бог ни е дал, не благодарим за това, което имаме; а трябва да благодарим. Просиш в молитвата си от Бога: "и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", а самият ти не мислиш ли: аз не съм кой знае какъв грешник, струва ми се, живея не по-зле от другите и нямам нужда да моля за опрощаване на грехове или дългове; а докато се молиш, в тебе няма ли недоволство от нещо, гняв и така ти нагло лъжеш в молитвата към Бога? Казваш: "не ни въвеждай в изкушение", а самият ти не се ли тикаш, не си ли устремен и без изкушения към всевъзможни грехове? Казваш: "избави ни от лукавия", а самият ти не живееш ли в съдружие с лукавия или със злото от всякакъв род, чийто началник е дяволът? Внимавай, езикът ти да не бъде в разногласие със сърцето; внимавай, не лъжи Господа, когато се молиш. Винаги имай предвид това, и тогава, когато четеш Господнята молитва, също и когато четеш други молитви; наблюдавай, сърцето ти съгласно ли е с това, което произнася езикът.
86. Когато пристъпваш с молитва към Царицата Богородица, преди молитвата бъди твърдо уверен, че няма да тръгнеш от нея, без да получиш милост. Да мислиш така и да си уверен в това по отношение на нея е достойно и праведно. Тя е всемилостивата Майка на всемилостивия Бог Слово и нейните милости, неизразимо големи и безбройни, се прославят от всички времена и всички християнски църкви. Тя наистина е "бездна от благост и щедрости", както се казва в канона на Одигитрия (Песен 5, ст.1). Затова и да се пристъпва с молитва към нея без тази увереност би било неразумно и дръзко, а съмнението би оскърбило нейната благост, също както се оскърбява и Божията благост, когато пристъпват с молитва към Бога, без надежда да получат исканото от Него. Как бързат за милост към някой високопоставен и богат човек, чиято милост е известна на всички, който многократно е доказвал своята милост? Обикновено с най-спокойна увереност и надежда да получат от него каквото искат. Тъй и в молитвата не бива да се съмняваме и да проявяваме малодушие.
87. Дева Мария - тя е Владичицата най-добросърдечна на всички човешки синове и дъщери, защото е дъщеря на Бог Отец, Който е любов, Майка на Бог Слово - нашата любов, избрана невеста на Всесветия Дух, Който е любов, единосъщна с Отца и Словото. Как да не прибягваш към такава Владичица и да не чакаш от нея всички духовни блага!
88. Молете се, братя мои, на Божията Майка, когато буря от вражда и злоба се надига във вашия дом. Тя, всеблагата и всеблагомощната, лесно, съвсем лесно може да умири човешките сърца. Мирът и любовта произтичат от Единия Бог като от Извора си, а Владичицата е в Бога, едно е с Бога, и като майка на Христос-Мирът, ревнува и се моли за мир по целия свят, а най-много - между всички християни. Та тя има всеблагата мощ с един замах да прогонва от нас духовете на поднебесната злоба - тези незаспиващи, усърдни сеячи на злоба и вражда между хората - и на всички, които с вяра и любов прибягват под нейния властен покров, незабавно и бързо дава мир и любов. И самите вие бъдете ревниви към опазването на вярата и любовта във вашите сърца; ако сами не се грижите за това, няма да се удостоите и със застъпничеството на Божията Майка за вас пред Бога. При това самите вие бъдете винаги усърдни и благоговейни почитатели на Майката на Всевишния Господ, защото "достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна", най-висша от цялото творение, застъпнице за човешкия род. Постарайте се да възпитате у себе си дух на смирение, защото самата тя е смирена като никой друг от смъртните, и само на смирените гледа с любов. "Той милостно погледна унизеността на рабинята Си", казва тя на Елисавета за "Бога, нейният Спасител". (Лук. 1:48, 47)
89. От всички спасителни Божии дела на света Светата Църква най-много прославя величайшето чудо на Божието въплъщение и спасителните му последствия за човешкия род - Пречистата, Преблагословената Божия Майка: безбройни като морския пясък са тези похвали към Божията Майка, особено в каноните, стихирите, догматиците, акатистите. И тя е достойна за това, дори малко са всички тези похвали, защото тя се е удостоила да бъде Божия Майка и чрез нея Бог се е съединил с човеците и ги е обожествил. Ние трябва да дишаме чрез това тайнство на въплъщението, да се утвърждаваме в него.
90. Защо ли непрестанно възхваляме, следвайки гласа и призива на Църквата, Пренепорочната Владичица Богородица с множество песни и молитви? За да въздадем поне отчасти слава на нейното величие, святост, правда, изумителна чистота, смирена любов към Бога и към нас, недостойните, на нейното непрестанно ходатайство за нас; затова, за да помним и знаем тези безкрайно големи благодеяния, които Господ е излял чрез нея върху човешкия род. Защото чрез нея сме се удостоили вечно да славословим Светата Живоначална Троица, чрез нея Триипостасното Божество ни оживотворява и спасява. По-високо от херувимите, серафимите и всяка твар е възвеличена Света Богородица, християнино, заради твоето спасение и възвеличаване, тебе да спасява и да те закриля.
91. Къде, в кои инославни църкви се разбира, превъзнася, прославя и призовава непрекъснато името на Богородица така, както в нашата Православна Църква? Произнасяйте непрестанно и усърдно това име... Защото през вековете ние сме научили и сме се убедили колко силна и спасителна за нас е нейната молитва. Колко пъти е спасявала отечеството ни, градовете, нашия народ, селата и мнозина поотделно - от всякакви беди и злини! Къде по земята се величае и превъзнася така, по достойнство - "достойно е наистина" - името на Пресвета Богородица, както в Православната Църква!
92. Докато Русия е православна и усърдно тачи Бога и Божията Майка, дотогава ще бъде всемогъща и непоколебима, защото от началото и досега тя е излизала от всички беди, укрепвала и се е разширявала след всичките войни и бедствени обстоятелства чрез застъпничеството и помощта на Божията Майка. И руските князе, царе, императори и христолюбивото войнство винаги усърдно са почитали Приснодева Мария, Преблагословената Богородица като "по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите".
93. Благодари на пребързата наша Застъпница, Господарката Богородица, пречистата, преблагосърдечната Дева Мария, която заради нашата сърдечна молитва ни спасява от дяволските нападки и притеснения. Погледни към нея със сърдечния си взор в Духа Светаго - Който е навсякъде и всичко изъпълващ и прост, - погледни я все едно, че е в самото ти сърце, и позови към нея: - Пребърза Застъпнице, Господарке Богородице Марие, спаси ме от врага, който ме препъва! - И тозчас, на мига, Тя ще те спаси заради вярата на сърцето ти, заради упованието в нея. И ще отстъпи от теб угнетението, огънят и тежкото униние. Дивно е спасението на Владичицата! То просто се излива в душата ти. Само погледни към нея с очите на сърцето, уверен в нейната благост и благомощие. "Твоята вяра (ще) те спаси." (Мат. 9:22)
94. О, ако чувахме и виждахме молитвата на Пресвета Дева Богородица, на Ангелите и светиите за нас и целия свят, бихме се ужасили и засрамили от своята леност, от небрежността си към молитвата; не само денем, но и сред нощ бихме ставали за молитва и славословие на Господнята благост, на Божието дълготърпение, на Божието величие, на Божията премъдрост и всемогъща сила.
95. Светиите изпълнили думите на Господа; Господ изпълнява тяхната дума: те работили за Него, Той - за тях. "С каквато мярка мерите, е казал Господ, с такава ще ви се отмери" (Мат. 7:2). Ето защо Господ бързо изпълнява молитвите на светиите за нас.
96. "Авраам, Моят раб, ще се помоли... Моят раб Иов ще се помоли за вас... Моисей... Самуил... Илия." (Иов. 42:8; срв. Бит. 20:7, 17; Иер.15:1; 3 Цар. 18:36; Пс. 98:6) Молитвите на светиите за нас са приятни на Господа, защото те са Божии верни раби.
97. Божиите светии са големи търговци, богати на всякакви душевни съкровища, на всякакви добродетели: кротост, смирение, въздържание, търпение, богата вяра, надежда и любов. Затова и ние просим техните свети молитви - като бедни от богатите, - да ни помогнат в нашата духовна бедност, да ни научат да се молим и преуспяваме в християнските добродетели; и понеже имат дръзновение пред Бога, да се молят за опрощаване на нашите грехове и да ни предпазват от нови. Ходим в магазините на земните търговци, за да купуваме стоките им: как да не се обръщаме към небесните търговци с усърдна молитва, все едно със сребро и злато, как да не си купуваме от тях ходатайство пред Бога да ни прости греховете и ни дари различни християнски добродетели! Струва ми се, това е съвсем естествено.
98. Призовавай светиите с непосрамваща вяра и нелицемерна любов, ако искаш да те чуят и да изпълнят молбата ти. Помни: всеки търси подобен на себе си. Светиите са угодили на Бога с вяра и любов, същото искат и от тебе. Към вярата и любовта прибави и подобаващото им благоговение.
99. Лютераните казват: "Защо трябва да просим молитвите на светците за нас? Ние молим Самия Бог" - и сами себе си опровергават: защо тогава те просят от пастора молитви за себе си? Нека се молят без пастор, щом всеки има еднакъв достъп до Бога и нямаме нужда от освещени молитвеници. Каква слепота! - Казват: молейки се на светиите, идолопоклонстваме. Не е вярно! Ние нито един светец не почитаме като Бог, на нито един светец не се молим като на Бога, а само просим неговите молитви за себе си; има ли дори сянка от идолопоклонство? Както молим живите свещенослужители и молитвеници пред Господа да се помолят за нас, така молим и небесните молитвеници, които поради своята любов към Бога имат голямо дръзновение пред Него; при това мнозина от тях и тук, на земята, са били молитвеници и ходатаи за света пред Бога; там, на небесата, това тяхно занимание продължава, получава по-големи размери и е особено силно, невъзпрепятствано от тромавата и ленива плът. Всички светии, макар да са завършили земното си поприще, са живи: "не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи". (Лук. 20:38)
100. Как ни чуват светиите? Чуват ни, защото са едно с нас в Светия Дух - "и те да бъдат в Нас едно" (Иоан. 17:21), като членове на едната Божия Църква, възглавявана от единия Христос, одушевявана от единия Дух Божий. - Светиите ни виждат и чуват в Светия Дух така, както ние с телесните очи и уши виждаме и чуваме посредством светлината и въздуха; но нашите телесни слух и зрение далеч не са съвършени в сравнение с духовните слух и зрение: на далечно разстояние ние твърде много предмети не виждаме и твърде много звуци не чуваме. Духовното зрение и духовният слух са съвършени: от тях не се изплъзва нито едно движение на сърцето, нито една мисъл, нито една дума, намерение, желание, защото Божият Дух - в Който пребивават, виждат и ни чуват светиите - е всесъвършен, всезнаещ, всичко вижда и чува, защото е вездесъщ.
101. Божиите светии са близко до вярващите сърца и, като най-искрени добри приятели, на мига са готови за помощ на верните и благочестивите, които ги призовават с вяра и любов. Земните помощници в повечето случаи трябва да пращаме да ги викат и понякога дълго чакаме, докато дойдат, а за тези духовни помощници не трябва да пращаме и дълго да изчакваме: вярата на молещия се в миг може да ги постави до самото ти сърце и според вярата може да получиш пълна помощ - разбирам духовна. Това, което говоря, говоря го от опит. Разбирам - бързо освобождаване от сърдечните скърби чрез застъпничеството и закрилата на светиите, особено чрез застъпничеството на нашата Владичица Богородица. Може би на това някои ще кажат, че тук действа простата вяра, или твърдата, решителна увереност, че ще бъда избавен от скърбите, а не застъпничеството на светиите пред Бога. Не. По какво се разбира? По това, че ако не призова в сърдечна молитва някой от известните ми (независимо кой) светии, ако не ги видя с очите на сърцето, няма да получа никаква помощ, колкото и да съм уверен, че мога да се спася и без тяхна помощ. Аз съзнавам, ясно усещам, че получавам помощ от името на тези светии, които призовавам, заради живата вяра в тях. Тази работа става така, както обикновено и при земните дела. Отначало виждам своите помощници със сърдечна вяра. После, като ги видя, моля ги пак със сърцето, невидимо, но разбираемо от самосебе си; след това, получил невидимата помощ по съвсем незабележим начин, но осезаемо за душата, заедно с това получавам силното убеждение, че тази помощ е именно от тях, както болният, излекуван от лекар, е убеден, че е получил изцелението си именно от лекаря, а не от другиго и не от самосебе си, а именно от лекаря. Всичко това става тъй просто, че трябват само очи - да се види.
102. Ако призоваваш който и да е светец, съмнявайки се, че той е близо до теб и те чува, а сърцето ти се свие притеснено, преломи себе си, или по-добре казано, тутакси преодолей с помощта на Господа Иисуса Христа загнездения в сърцето ти клеветник (дявола), призови светията със сърдечна увереност, че той е близо до тебе в Духа Светаго и чува твоята молитва: веднага ще ти стане леко. Тежестта и мъката в сърцето по време на молитва произлизат от неискреността, от лъжливостта и лукавството на нашето сърце, също както и в обикновен разговор с хората ние се чувстваме вътрешно неловко, когато разговаряме с тях не от сърце, неистинно, неискрено. "Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен." (Деян. 26:14) Винаги и навсякъде бъди искрен по сърце и винаги ще имаш мир в сърцето си, но най-истинен бъди в беседата си с Бога и със светиите, "понеже Духът е истина". (1Иоан. 5:6)
103. Трябва да се радвам, че твърде често ми се налага да нося в ума и сърцето и да произнасям с уста Божието име, името на Владичицата Богородица, светите Ангели и светите Божии угодници, както всекиго по име в течение на годината, така и споменаваните ежедневно в църковните молитви или в молебена при водосвет. Защото споменаваното искрено, от сърце, Божие име ни освещава, оживява и утешава, също така и името на Божията Майка, всесилната ходатайка; и светиите, нашите застъпници пред Бога, се молят за нас, когато ги призоваваме в молитва, осветяват ни със своите добродетели най-различно. Добре е да бъдеш в съюз с Бога и небесните жители.
104. Щом ние, грешните, молим и умоляваме Господа за себе си и за другите; щом още докато живеят на земята светиите се молят за другите и изпросват от Бога нужното за тях, то колко повече - когато светиите се преселят във вечността, и там са лице в лице с Бога. Поради силата на великата ходатайствена жертва на Божия Син, имат силата на ходатайство, по благодатта на Господа Иисуса Христа, и молитвите на светиите, особено на Пречистата Негова Майка. - Това е въздаяние от Господа за заслугите на светиите.
105. Забележително: днес се усъмних - защото лукавият ме подтикна, разбира се, - в един израз от една молитва, а именно: "Един имаш власт да прощаваш греховете по молитвите на Пречистата Твоя Майка и всички светии" (З-та молитва за жена родилка в Първия ден) и бях посрамен в своето мъдруване: врагът ме срази, препъна, смущавайки ме по време на обществена молитва. Какво съгреших в мисълта си? - Аз помислих: "Как така Бог има власт да прощава грехове заради молитвите на Своята Пречиста Майка и на светиите, а не Самият Той, независимо?" Разбира се, има власт и без молитвите на другите, Той единствен има власт, но за да почете високите добродетели на светиите, особено на Своята Пречиста Майка, които като Негови приятели са Му угаждали до последния си дъх в земния живот, Той приема тяхното молитвено застъпничество за нас, недостойните, за нас, които често трябва да затваряме уста поради големите си и чести грехопадения. Припомнете си Моисей, който се застъпи за еврейския народ и изпроси живота му от разгневения Господ. Кой ще отрече, че и без Моисей Бог би могъл да пощади Своя народ - като му дари продължение на живота - но тогава Господ би бил, тъй да се каже, неправосъден, дарявайки на тях, недостойните живота, живот, след като Самият е решил да ги погуби; но когато започнал да ги защитава Моисей - човек праведен, кротък и смирен, - взорът на правосъдния Бог се успокоил пред праведника, пред любовта му към Бога и към своя народ, и заради неговите заслуги Господ помилвал недостойните, заради праведника - неправедните. Тъй и сега, заради молитвата на Своята Пречиста Майка Той милва и нас, които поради огромните си и непрестанни грехове и беззакония, сами по себе си не сме достойни за Неговата милост. "Да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ" (Иер. 15:1), казва Господ на Иеремия за иудеите. От това се вижда, че Господ приема ходатайството на светиите за недобрите хора, когато греховете им не превишават мярата на Божието дълготърпение.
106. От собствен опит в живата сърдечна молитва можем да знаем, че светиите са приети в най-близко общение с Бога. Също от собствен опит знаем, че в общението с Бога чрез молитва и вяра умът ни необикновено се просветлява и придобива най-обширен обхват на действие: тогава той вижда онова, което в обичайното си състояние не вижда. От това следва, че светиите, пребивавайки в общение с Бога, чисти, освободени от телата, имат най-светлия, далеко зрящ ум и чуват нашите сърдечни молитви, и ако те са угодни Богу и полезни за нас, непременно ги изпълняват!
107. "Светителю отче Николае, моли Бога за нас!" На какво основание просим молитвите на светиите за себе си и те наистина ли се молят за нас, и действена ли е тяхната молитва? Сам Бог направо е изявявал волята Си на някои хора, които не са имали Неговата близост, например на Авимелех, който взел жената на Авраама, било заповядано да проси от Авраам той да се помоли за него; Иов се молил за своите приятели по явно откровение на Божията воля; молили са се Моисей, Самуил, Илия, всички пророци; Сам Господ, в човешкото Си естество, се е молил на Небесния Отец за Петър и за всички ученици. Светиите са заслужили да бъдат ходатаи за нас пред Бога със своите добродетели, със заслугите си като Негови угодници. Ако на земята справедливостта изисква някой човек, близък до Бога, да се помоли за другите (например свещеникът за хората), то защо не и на небесата? Всички светии са живи в Бога и заради нас - като виждат в Бога нашите нужди, съчувстват ни и са готови, поради нашите молитви, да ни помагат. Защо поради нашите молитви, а не иначе? Затова, да ни утвърдят във вярата и молитвения подвиг. И още: защо и живите искат онези, които се нуждаят от помощта им, да ги молят?
108. Когато призоваваме светиите в молитва, да произнесем името им от сърце вече означава, че сме ги приближили до самото си сърце. Проси тогава, без да се съмняваш, молитвите им и застъпничеството за тебе; те ще чуят и ще представят бързо, в миг, молитвата ти пред Владиката, пред Съществуващия навсякъде и Знаещия всичко...
109. Името на светиите, от членоразделни звуци, представлява все едно плътта на светеца или светицата... Сякаш в нашите устни в умален вид се отразяват съществата от горния и долния свят: - и всичко това чрез вярата, чрез вечно съществуващия Дух Свети, Който е навсякъде и всичко изпълва.
110. Когато призоваваме или прославяме светите Божии угодници, трябва да ги призоваваме или прославяме от все сърце, с пламенна душа; и така да ги доближим до себе си, да се доближим до тях и доколкото е възможно, да се уподобим на тях: защото те тогава са с нас и за нас, когато ги призоваваме или прославяме с чисто сърце, и възнасят молитвите ни към Бога.
111. Господи! В молитва за нас пред Тебе привеждаме светиите, тези духовни благовония, това миро от Твоите аромати! Приеми техните благоухаещи от любов и чистота молитви за нас и ни избави от греховната смрад, защото нашите сърца са нечисти и устните скверни, и ние сме недостойни за най-сладостния разговор с Теб. Всичко у нас е земно, тленно, скверно, лукаво, а те, Твоите светии, са най-чисто миро, и най-много - Твоята Пречиста Майка, Твоят одушевен светлоносен палат, по-чиста от слънчевите светлини, по-благоуханна от всички аромати, защото с благоуханието на Нейната святост, на нейните божествени добродетели, са преизпълнени небето и земята.
112. Ти недоумяваш - как ни чуват от небесата светиите, когато им се молим. А слънчевите лъчи как се накланят от небесата до нас и светят навсякъде, по цялата земя? В духовния свят светиите са същото, каквото са слънчевите лъчи във веществения свят. Бог е вечното животворящо слънце, а светиите - лъчите на това умно Слънце. Както Господните очи постоянно гледат земята и родените на земята, така и очите на светиите не могат да не се обръщат натам, накъдето е обърнат промислителният взор на Господа на творението, и където е тяхното съкровище (телата им, делата им, свещените места, лицата, които са им предани). "Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (Мат. 6:21) Ти знаеш колко бързо вижда сърцето, надалече и ясно (особено предметите от духовния свят); забележи това във всички познания, особено в духовните, където твърде много се усвоява единствено чрез вярата (видяно със сърцето). Сърцето - това е окото на човешкото същество; колкото е то по-чисто, толкова по-бързо, по-надалече и по-ясно вижда. Но у Божиите светии това душевно око още в живота е доведено до възможната за човека чистота, а след смъртта, когато те се съединяват с Бога, то - чрез Божията благодат - става още по-светло и по-обхватно в границите на своето зрение. Ето затова светиите виждат твърде ясно, нашироко и надалече; виждат нашите духовни нужди; виждат и чуват всички, които ги призовават от все сърце, т.е. тези, чийто мислен взор е устремен право към тях и не помръква, не се затъмнява по време на устремяването си от съмнение и маловерие, когато сърдечните очи на молещите се съвпадат, така да се каже, с очите на призоваваните. Това е тайнствено зрение! Опитният разбира какво се говори. Затова, колко леко е да си във връзка със светиите. Стига само да очистиш зрението на сърцето, да го устремиш право към някой светия, да помолиш каквото ти е нужно - и ще бъде. А Господ какво е по отношение на зрението? Той целият е зрение, целият е светлина, целият е знание. Той винаги изпълва небето и земята и на всяко място вижда всичко. "Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите." (Притч. 15:3)
113. Моли се за опрощаване греховете на другите така, както се молиш за опрощаване на своите грехове, когато те разбиват от скръб, угнетяват душата ти, подтикват те с болка, съкрушено сърце и със сълзи да молиш Бога да те помилва; за спасението на другите се моли също както за своето собствено. Ако постигнеш това и го превърнеш в навик, ще получиш от Господа изобилие от духовни дарове, даровете на Светия Дух, Който обича душата, съпричастна към спасението на другите, защото Самият Той, Всесветият Дух, всячески иска да спаси всички ни, стига само да не Му се противим, да не ожесточаваме сърцата си. "Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки." (Рим. 8:26)
114. Ако искаш да поправиш недостатъците на някого, не мисли да го поправяш единствено със свои средства: сами ние повече разваляме работата с нашите собствени страсти, например с гордостта и произлизащата от нея раздразнителност; но "възложи на Господа грижите си" (Пс. 54:23) и от все сърце Му се помоли - на Него, Който "изпитва" нашите "сърца и утроби" (срв. Пс. 7:10), Той Самият да просвети ума и сърцето на човека; ако Той види, че от твоята молитва дъха любов и се излива от цяло сърце, непременно ще изпълни желанието на сърцето ти и скоро ще кажеш, забелязал промяна у този, за когото се молиш: "десницата на Всевишния се е изменила." (тази промяна е от десницата на Всевишния) (Пс. 76:11)
115. Ако видиш, че поради дяволско насилие някой е изцяло овладян сърдечно от някоя празна, земна работа (idee fixe), силно тъгува за това, постоянно за това говори и събужда у тебе досада - не се дразни, но твърдо уверен, че това е болест на духа от врага, бъди с болния тих и кротък, и веднага със спокойна, невъзмутима вяра се обърни с молитва към Бога и кажи тропара на Неръкотворния Образ: "На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, просейки прошка на прегрешенията си, Христе Боже. Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на Кръста, за да избавиш тези, които създаде, от робството на врага. Затова с благодарност Ти пеем: с радост Си изпълнил всичко, Спасителю наш, Който дойде да спасиш света".
116. Ако виждаш у ближния недостатъци и страсти, моли се за него; моли се за всекиго, дори за врага си. Ако видиш горд и своенравен брат, който се държи горделиво с теб или с другите, моли се за него Бог да просветли ума му и да сгрее неговото сърце с огъня на Своята благодат, казвай: "Господи, научи Твоя раб, паднал в дяволска гордост, на кротост и смирение и отмахни от сърцето му мрака и бремето на сатанинската горделивост!" - Ако видиш злобен, моли се: "Господи, направи добър този Твой раб чрез Твоята благодат!" - За сребролюбив и алчен казвай: "Наше нетленно Съкровище и неизчерпаемо Богатство! Дари на този Твой раб, сътворен по Твой образ и подобие, да познае измамността на богатството и че всичко земно е суета, сянка и сън. Като трева са дните на всеки човек и като паяжина, и Ти единствен си богатството, покоя и радостта за нас!" - Когато видиш завистлив, моли се: "Господи, просвети ума и сърцето на този Твой раб, да познае огромните, безбройни и непонятни за ума Твои дарове, които е приел от неизброимите Твои щедрости, но заслепен от страстите си е забравил Тебе и Твоите богати дарове, и бидейки богат с Твоите блага, се е помислил за беден, и затова поглежда лукаво към благата на Твоите раби, с които, о, пренеописуема Доброта, ощедряваш всички, всекиго според силите му и по намерението на Твоята воля. Вдигни, Всеблаги Владико, покривалото на дявола от сърдечните очи на Твоя раб и му дари сърдечно съкрушение и сълзи на покаяние и благодарност, да не се зарадва за него врагът, че по негова собствена воля жив го е уловил, и да не го отскубне от ръцете Ти!" - Когато видиш пиян, кажи от сърце: "Господи, погледни милостиво към Твоя раб, подмамен от лъжата на стомаха и плътското веселие, дари му да познае сладостта на въздържанието и поста и произлизащите от него плодове на духа." - Ако видиш пристрастен към хранта, намерил в нея своето блаженство, кажи: "Господи, най-сладка наша Храна, която никога не свършва, а пребивава във вечен живот! Очисти този Твой раб, целият превърнат в плът и отчужден от Твоя Дух, от скверността на чревоугодието, и дай му да познае сладостта на Твоята животворяща духовна храна - Твоята Плът и Кръв - и на светото, живо и действено Твое слово!" - Така или по такъв начин се моли за всички, които съгрешават, и не дръзвай никого да презираш заради греха му, или да му отмъщаваш, защото така само биха се увеличили раните на съгрешаващия. Поправяй чрез съвети, заплахи и наказания, ако те биха послужили като средство за прекратяване на злото или за ограничаването му в рамките на умереното.
117. Слава на Пресветата, Единосъщна, и Животворяща Троица! Когато дяволът ме притисне с недоволство, ненавист към ближния заради нещо си житейско, плътско, и ми стане тежко, мъчително, аз ставам, въздигам сърдечните си очи към Света Троица и казвам: "Отче, Сине, Всесвети Душе, помилуй ме!", а самият аз гледам в името на Отца и Сина и Светия Дух сякаш самото същество на Пресвета Троица, Която същностно присъства навсякъде - дори в едната дума, - и гледай: тутакси ти става леко и побягва врагът от всесилното приснопокланяемо Име, изчезва като дим. "Слава на Тебе, Света и единосъщна, и животворяща, и неразделна Троице!" (Възглас в началото на утренята) Пресвета Троице! Научи ме да презирам всичко земно, научи ме да търся мир, доволство, блаженство единствено у Тебе. А за да не се възгордея поради благодатното внимание на Пресвета Троица и даряваното ми спасение, да помня, че Бог Троица милостиво гледа всеки червей, всяко птиченце. Ще припомня още, че някои християни, отдали много сили за Божието име, ще чуят някога от Господа думите: "махнете се от Мене", "не ви познавам" (Мат. 7:23; 25:12), защото са живели неевангелски живот. Пресвета Троице! Опази ме от гордостта и ме научи на смиреномъдрие! Ти благостно и бързо ме чуваш и спасяваш; аз мога да се възгордея от тази милост, да превърна Твоята безкрайна благост и милосърдие в повод за самохвалство, като че аз самият съм бил достоен за такова внимание, сякаш съм извършил нещо добро! Опази ме, скрий ме, Премилосърдна Троице, Отче, Сине и Душе Свети с покрова на Твоите крила от всякакъв грях.
118. Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Представи си също колко нужен ти е покой, когато те стегнат веригите на греховете, и как усърдно се молиш тогава, с колко искреност, жар, сила се молиш на Господа и на пречистата Богородица и как се радваш и тържествуваш, когато след усърдна молитва си получил освобождение от греховете и душевен покой. Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него.
119. За покойните се моли така, сякаш твоята душа се намира в ада, сред пламъците, и самият ти се мъчиш; чувствай техните мъки със сърцето си и пламенно, пламенно се моли за упокоението им в място светло и злачно, в място прохладно.
120. Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот.
121. Ако нещо съгрешиш пред Бога (а ние всеки ден твърде много грешим), веднага кажи в сърцето си с вяра в Господа, Който чува вопъла на твоето сърце, със смирено съзнание и чувство за своите грехове, псалома "Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост..." и прочети сърдечно целия псалом; ако от първия път не подейства, повтори го, само че още по-сърдечно, още по-прочувствено и тогава за теб незабавно ще възсияе спасение от Господа и мир в душата ти. Винаги така се съкрушавай: това е сигурно, изпитано средство срещу греховете. Ако пък не получиш облекчение, обвинявай самия себе си - значи си се молил без съкрушение, без смирение в сърцето, без твърдото желание да получиш от Бога прошка на греховете; значи, леко те е ранил грехът.
122. Понякога човек привидно се моли усърдно, но неговата молитва не му донася плодове на покой и сърдечна радост в Духа Светаго. Защо? Защото молейки се с готовите молитви, той не се е разкаял искрено за греховете, които е извършил през този ден, с които е осквернил сърцето си, този храм Христов, и е разгневил Господа. Но само да си спомни за тях и да се разкае, съвсем искрено и безпристрастно да осъди себе си - и тозчас ще се въдвори в сърцето му онзи "мир, който надвишава всеки ум". (Фил. 4:7) В църковните молитви има изброени грехове, но не всички, и често не се споменават тъкмо онези, с които сме свързали себе си; Трябва непременно ти сам да ги изброиш в молитвата с ясно съзнание за тяхната важност, с чувство на смирение и сърдечно съкрушение. Затова и във вечерните молитви при изброяване на греховете се казва: или това и това, или нещо друго лошо извърших, т.е. предоставя се на нашата воля да споменем едни или други грехове.
123. Покаянието трябва да бъде искрено и напълно свободно, а не подбудено от времето или обичая, или от лицето на изповядващия. Иначе това няма да бъде покаяние. Казано е: "покайте се, защото се приближи царството небесно". (Мат. 4:17) Приближи се, тоест само дойде, няма нужда дълго да го търсите, то търси вас, вашето свободно предразположение, тоест: сами се разкайвайте със сърдечно съкрушение. За кръщаваните от Иоана се казва: "И се кръщаваха (казано е за кръщаваните от Иоана), като изповядваха греховете си" (Мат. 3:6), тоест: сами признаваха греховете си. А тъй като нашата молитва е преди всичко покаяние и прошение за опрощаване на греховете, тя непременно трябва винаги да бъде искрена и съвършено свободна, а не насилена, принудена от обичая и навика. Такава също трябва да бъде молитвата и тогава, когато е благодарение и славословие. Благодарността предполага пълнота на свободното живо чувство в душата на облагодетелствания, което свободно се излива от устата: "от препълнено сърце говорят устата". (Мат. 12:34) Славословието предполага възторг на удивление у човека, който съзерцава делата на безкрайната Божия благост, премъдрост и всемогъщество в нравствения и веществения свят, затова, естествено, и то също трябва да бъде съвършено свободно и разумно дело. Въобще молитвата трябва да бъде свободно и напълно съзнателно изливане на човешката душа пред Бога. "Изливам душата си пред Господа" (Молитвата на Анна, майката на Самуил - 1 Цар. 1:15).
124. На молитва е нужно искрено съжаление за греховете, искрено разкаяние - изброявайки греховете, посочени в молитвите, да ги изричаме, чувствайки ги със сърцето като свои собствени. Нужно е още и пламенно желание занапред да не извършваме тези грехове.
125. Защо е нужна продължителна молитва? За да може чрез продължителността на усърдната молитва да се сгреят нашите охладнели от продължителната суета, окаменели сърца. Защото странно е да мислим, а още повече - да искаме, закоравялото, оплетено в житейска суета сърце да може бързо да се проникне от топлината на вярата и любовта към Бога по време на молитва. Не, за това са нужни труд и труд, време и време. "Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят." (Мат. 11:12) Не идва бързо Царството Божие в сърцето, след като хората така усърдно бягат от него. Сам Господ ни показва волята Си, да не се молим кратко, когато дава за пример вдовицата, която дълго време ходила при съдията да му досажда с молбите си. (Лук. 18:2-6) Та нали Господ, нали нашият Отец Небесен, знае преди да Го помолим какво ни трябва (Мат. 6:8), от какво се нуждаем, но ние Него не познаваме както трябва, на земната суета сме повече предани, а не на Небесния Отец; затова Той, поради Своята премъдрост и милосърдие, превръща нашите нужди в предлог да ни обърне към Него. Обърнете се, Мои заблудени чеда, поне сега към Мене, вашият Отец, с цялото си сърце, ако преди бяхте далече от Мене, поне сега затоплете с вяра и любов към Мене сърцата си, които преди бяха хладни.
126. На молитва не угаждай на ленивата плът - не бързай: плътта, като се мъчи и отегчава от святото дело, избързва по-скоро да свърши, за да се успокои или да се заеме с плътски, житейски работи.
127. Когато извършваш молитва или правило, особено по книга, не бързай от дума на дума, без да си прочувствал истината им, без да си ги положил в сърцето, но направи си труда - и прави това постоянно - да чувстваш със сърцето истината на онова, което говориш. Сърцето ти ще се противи - понякога с леност и каменно безчувствие към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с един вътрешен огън и притеснение, понякога с разсеяност и отклоняване към най-различни земни неща и грижи, понякога ще ти припомня обида от ближния с чувство за отмъщение и ненавист към него, понякога с представи за удоволствията на света или с представа за удоволствието от четенето на романи и въобще на светски книги - но ти не бъди самолюбив, побеждавай сърцето си, дай го на Бога като благоприятна жертва. "Синко, дай си мен сърцето" (Притч. 23:26), и твоята молитва ще те сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ти ще се изпълниш с Духа и плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. - Иска ти се бързо да свършиш молитвеното правило, за да дадеш покой на изтощеното тяло? Помоли се от сърце и ще заспиш най-спокойния, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш как да е: за половин час молитва ще спечелиш цели три часа най-здрав сън. Бързаш за служба или за работа? Ставай по-рано, не се успивай - и се помоли усърдно - ще придобиеш спокойствие, енергия и успех в работата за целия ден. Сърцето тегли към нещата от житейската суета? Преломи го; нека неговото съкровище да бъде не земната суета, а Бог: научи сърцето си чрез молитвата да се привързва повече към Бога, нежели към суетата на света, за да не бъдеш посрамен в дни на болест или в часа на твоята смърт като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както ти казах аз, няма да преуспееш в живота и вярата и в духовния разум.
128. Не вярвай на плътта си, която те заплашва с несъстоятелност по време на молитва: лъже. Ще застанеш на молитва - ще видиш, че плътта се превръща в твоя покорна робиня. Молитвата и нея съживява. Винаги помни, че плътта е лъжлива.
129. На хората, които малко се молят, сърцето е слабо; и ето, когато поискат да се молят, сърцето отпада, ръцете, тялото и мисълта отмаляват и те трудно се молят. Трябва да преодолееш себе си: постарай се да се молиш от все сърце, защото хубаво и леко е от все сърце да се молиш.
130. Не се оставяй на молитва да бъдеш победен от плътта и врага, който действа чрез нея; "не клевети с езика си", "и в сърце си говори истина". (Пс. 14:3,2) - Самият ти мисли и чувствай така, както говориш в молитвата си, а не на езика ти да е мед, а в сърцето - лед; ако врагът веднъж те победи, после вече ще трябва да се отбраняваш, да отстояваш свободата си - като късче земя, завзета от врага, - а сърцето ти ще отстъпи от Господа. В духовния живот нищо не пренебрегвай, нищо не смятай за малко, незаслужаващо особено внимание: чрез малките грехове дяволът ни води към големите. И най-важното - старай се винаги да бъдеш истинен в сърцето си. Когато ти е най-трудно да се бориш с плътта, тъкмо тогава покажи своята твърдост, тъкмо тогава не отслабвай в борбата, като добър воин Христов.
131. Плътската нега, каменното безчувствие към всичко духовно, свещено, е вражеско притеснение, макар че плътският човек не го смята за притеснение, защото работи за него; но които искат да живеят духовно, го смятат за притеснение, защото не допуска Бога до сърцето, не позволява да се излее в сърцето съживителната и просвещаваща душата Божия благодат, прави душата безплодна за делата на вярата, надеждата и любовта. Ставаш един такъв плътски, без дух. О, колко разнообразни са нападенията! Стига да поскърбиш от сърце поради това вкаменяващо безчувствие, стига да проплачеш пред Господа: то ще премине; и сърцето ти ще се сгрее, ще се смекчи, ще стане способно за духовни съзерцания и святи чувства.
132. Не щади себе си за сърдечна молитва дори тогава, когато целия ден си прекарал в трудове. Ни най-малко не бъди небрежен към св. молитва, цялата я кажи на Господа от сърце, виж, тя е дело Божие. "Който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за Царството Божие" (Лук. 9:62). Ако си допуснал нехайна молитва, не от все сърце, няма да заспиш (ако молитвата е пред сън), докато не изплачеш греха си пред Бога. Това не на всеки се случва, но на усъвършенствалите се. Внимавай, не слагай плътта си по-високо от Бога, но заради Него и телесния покой пренебрегвай. Каквото молитвено правило си се заел да изпълниш (ако е дълго молитвено правило, цялото правило изпълни добре; ако е кратко - също), изпълни го с цялата си добросъвестност и не върши Божието дело с раздвоено сърце, тъй че едната половина да принадлежи на Бога, а другата на твоята плът. Ревността на Господа Бога не ще изтърпи лукавството ти, твоето самосъжаление. Ще те предаде Той на дявола, а дяволът няма да даде покой на сърцето ти заради пренебрежението към Този, Който е истинският покой на твоето сърце, и Който винаги ще прави това за твое добро, за да задържи сърцето ти близо до Бога, защото всяка неискрена молитва отдалечава сърцето от Бога и го въоръжава срещу самия човек, и обратно - всяка искрена молитва приближава човешкото сърце към Бога и го прави близко на Бога. Затова вярвай на тези думи: ако претупаш молитвата заради телесния покой, за да си починеш по-скоро, ще загубиш и телесния, и душевния покой. Ах! С колко труд, пот и сълзи се постига приближаването на сърцето ни към Бога; и мигар ние отново ще правим самата своя молитва (небрежната) средство за отдалечаване от Бога, и Бог ли да не възревнува от това? Нали Му е жал и за нас, и за нашите предишни трудове, и ето, Той иска да ни накара непременно да се обърнем към Него отново от все сърце. Той иска ние винаги да принадлежим на Него. 133. Както след недостойно причастяване, тъй и след недостойна, хладна молитва, еднакво тежко става на душата. Това означава, че Господ не влиза в сърцето ни, оскърбен от сърдечното неверие и студенината ни, а допуска да се загнездят в сърцето злите духове, та да ни даде да почувстваме разликата между Неговото и тяхното иго.
134. Понякога по време на молитва има минути на убийствен мрак и притеснение в сърцето, причинени от сърдечното неверие (неверието е мрак). В тези минути не бъди малодушен, а си припомни, че ако Божествената светлина у теб е пресекнала, тя винаги сияе с пълен блясък и величие у Бога, в Божията Църква, земна и небесна, както и във веществения свят, където са видими "вечната Му сила и Божеството". (Рим. 1:20) Не мисли, че истината отпада: тя никога няма да отпадне, защото истината е Самият Бог и всичко съществуващо има свое основание и причина у Него - отпада от истината само твоето слабо, грешно, тъмно сърце, което не винаги може да издържи напрежението на нейната светлина и не винаги е способно да понесе нейната чистота, а само тогава, когато се очиства или е очистено от греха, първопричината за духовния мрак. Доказателство за това най-близо можеш да намериш у самия себе си. Когато светлината на вярата, или Божията истина, живее в сърцето ти, то е спокойно, твърдо, силно, живо; а когато тя пресекне, то става неспокойно, слабо като разлюлявана от вятъра тръстика, безжизнено. Не обръщай внимание на този сатанински мрак. Прогонвай го от сърцето си със знака на Животворящия Кръст.
135. Има в живота на благочестивите християни часове на изоставеност от Бога - часове на дяволски мрак, - тогава човек от дълбините на сърцето си зове към Бога: Защо си ме отхвърлил от лицето Си, Светлина незалязваща? И ето, покрил ме е, цялата ми душа, чуждият мрак на жалкия, злобния сатана; тежко е за душата в неговия мъчителен мрак, който създава предчувствие за мъките на мрачния ад; но обърни ме, Спасителю, към светлината на Твоите заповеди и поправи моя духовен път, усърдно Те моля.
136. Когато по време на молитва униние и тъга овладеят сърцето ти, знай, че това е от дявола, който всякак се старае да те препъне на молитва. Дръж се мъжествено и чрез паметта за Бога прогонвай убийствените усещания. Забележете: ако не в мислите, врагът често се опитва в сърцето да хули името на всесилния Бог. Кое е сърдечна хула към Бога? Съмнението, неверието, унинието, неизтърпяването на Божиите наказания и ропотът - всички страсти. Чрез неверието в истината и Божията благост врагът изригва хула срещу истината, благостта и всемогъществото на Бога; чрез унинието - също срещу Неговата благост, изобщо чрез поривите на човешките страсти се хули всеблагият Промисъл и Божията истинност.
137. Ето, ти се молиш, молитвата ти е успешна, имаш вътрешно уверение, че Господ я чува и благоволи към нея; имаш мир в помислите си, леко и сладостно е на сърцето ти; но ето че към края на молитвата, при най-малкото отпускане на сърцето и помислите, в сърцето ти нахлува някакво тежко бреме, някакъв огън, който разслабва сърцето ти, и усещаш безкрайна тежест от молитвата и отвращение към нея, вместо предишната лекота и предразположение към нея. Не се отчайвай, приятелю - това са коварствата на врага, който обича да ни се присмива, особено към края на нашите благочестиви занимания, за да изпаднем в униние и да сметнем за изгубени всичките си досегашни трудове в святото дело. Поучи се от това и занапред не угасвай духа си нито за минута през време на молитвата - моли се постоянно с дух и истина и не лъжи на молитва Господа с нито една дума, т.е. нито една дума не произнасяй притворно, лицемерно, нека цялата твоя молитва да бъде един израз на истината, тръба на Светия Дух, и с нито една дума да не послужи на вражеската лъжа, да не става оръдие на дявола. А за сваляне бремето на врага от душата ти и за угасяване на неговия огън сърдечно се помоли на Господа, като от сърце си признаеш вината пред Него - лицемерието при произнасяне на молитвата, - и ще получиш облекчение и мир. Не бързай, всичко говори и прави спокойно. Ще успееш! Врагът те припира и смущава, защото от смутената припряност полза няма.
138. За да се очисти и възпламени молитвата ни, Господ допуска дяволът мъчително да разгори нашите вътрешности, та като чувстваме у себе си чуждия огън и страдаме от него, да се стараем да внесем в сърцето си чрез смирена молитва Божия огън, огънят на Светия Дух, който оживотворява сърцата.
139. По време на домашна и обществена молитва, когато се бориш с дяволското лукавство и разсейването на мислите, припомняй си за простотата на истината и си казвай: "просто е", т.е. аз вярвам във всичко, което е измолено простосърдечно, и за всичко се моля просто, а твоето лукавство, враже мой, твоите хули, мерзости, мечтания - отхвърлям. Начало и основа, и извор на цялото ти мислене, на твоите думи и на твоята дейност да бъде смирението, осъзнаването на своето нищожество и пълнотата на Божеството, създало и изпълващо всичко - "Който върши всичко у всички". (1 Кор. 12:6) Който е заразен с гордост, той към всичко е склонен да показва презрение, дори към светите и божествени неща: гордостта мислено унищожава или осквернява всяка добра мисъл, слово, дело, всяко Божие творение. Това е умъртвяващият дъх на сатаната.
140. Когато четеш каноните и акатистите на Спасителя и Божията Майка и канона на Ангела Пазител, и при четене на молитви, дяволът започне да шепне в сърцето ти: "не е вярно, не е истина, пресилено е, преувеличава", и да ограбва от сърцето ти силата (истината) на молитвените слова, тогава бъди като "глух, който не чува" и "безумен" (Срв. Пс. 37:14; 1 Кор. 3:18) и нито за миг не се съгласявай в сърцето си с лъжите на врага и не мъдрувай с неговата адска лъжовна мъдрост, а твърдо вярвай в цялата пълнота на истината в Църковните молитви и песнопения, като знаеш, че това са слова на Светия Дух, Който чрез устата на светите човеци е провъзгласил хвала, подобаваща на Спасителя, на Божията Майка, на светиите. Помни, че Църквата е "стълб и крепило на истината". (1 Тим. 3:15)
141. По време на молитва понякога чувстваш едно откъсване от Бога и отчаяние, не бива да се поддаваш на това чувство - то е от дявола, - а трябва да казваш в сърцето си: "не се отчайвам аз, окаяният, за своето спасение, но пристъпвам, надявайки се на Твоето безмерно милосърдие". (1 Причастна мол.)
142. Когато по време на устна молитва дяволът започне да подкопава думите с дъждец от най-тънички мисли, казвай: "владичеството на Спасителя е във всяко слово и звук".
143. Случва се още по време на молитва сърцето ни богопротивно да се срамува пред хората от думите на молитвата или от Самия Господ Бог, и да произнасяме молитвите вяло, не от сърце. Трябва да стъпчем този богопротивен, човекоугоднически, дяволски срам и страх и да произнасяме молитвите от душа, на висок глас, простосърдечно, като си представяме, че пред нас е единствено Бог и всичко останало сякаш не съществува. "Защото който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със Своите ангели" (Марк. 8:38).
144. Дяволът обикновено се вмъква у нас чрез един лъжовен помисъл или лъжлива мисъл и греховно пожелание, а после работи у нас и ни безпокои: толкова прост е той. Не се ли вселява Господ Бог на духовете още по-лесно у нас чрез единствена мисъл, чрез истинската свята любов и с нас пребивава, и действа у нас, и става за нас всичко! Затова, моли се, без да се съмняваш, просто, т.е. в простота на сърцето, без да се съмняваш: както е лесно да мислиш, така и да се молиш трябва да е лесно.
145. Не обръщай внимание на омрачаването, огъня и вражеските притеснения по време на молитва, а твърдо се довери със сърцето на думите от молитвата с увереността, че в тях са скрити съкровища на Светия Дух: истина, светлина, животворен огън, прошка на греховете, простор, покой и радост в сърцето, живот и блаженство.
146. И Божиите светии ги е обхващало дяволското отчаяние и униние. Какво остава нас, грешните? О, нас врагът често ни ранява със сърдечно озлобяване, унижение и люто униние! Трябва постоянно да се обръщаме към Господа, всяка минута да бъдем с Него, за да не ни овладява вражеското озлобяване и униние. Има и друго средство за спасяване от вражеското униние - широкият път на света: само се предай на удоволствията на света, и ще те остави унинието, поне през времето на удоволствията; а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат потребност за тебе, ти ще намираш в тях, и само в тях единствено, отрада и веселие; но да пази Бог всеки християнин от това - с такива средства да се спасява от дяволското униние. По-добре върви по тесния път, търпи унинието, и често търси помощ и спасение при Господа Иисуса Христа, Който радва онези, които заради Него се трудят за спасението си, отколкото да слезеш на широкия и гладък път на света, и там чрез удоволствията на плътта да си купиш освобождаване от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.
147. По време на молитва, при силни изкушения от дявола, всичките си грижи възложи на Господа, защото той се грижи за тебе. (Срв.1 Петр. 5:7) На молитва само вярвай на Господа, че е отдясно на тебе, и всичко ще ти бъде възможно.
148. Колкото по-точно и силно е средството, което ни свързва с Бога (молитвата и покаянието), толкова повече насочва разрушителното си действие към него Божият и нашият противник, който за това използва всичко: и предразположението на нашето тяло към леност, и слабостта на душата, нейната привързаност към земните блага и грижи, съмнението, тъй познато на всички, маловерието, неверието, скверните лукави и хулни помисли, сърдечната тежест, помрачаването на мисълта - всичко това чрез действието на врага е насочено към невнимателните, за да ни препъне на молитва, на тази стълба, която ни възкачва при Бога. И затова са тъй малко искрените, усърдни молитвеници; затова и тъй рядко постят, каят се и се причастяват християните - може би половината от тях не биха и постили, ако гражданският закон не повеляваше ежегодно всички да се изповядват и причастяват. Които са изпитали, знаят всичко това.
149. С каквато сила започнеш да се молиш с дух и истина пред светата икона, на Спасителя например, с такава сила към иконата се притегля духът на този, който е изобразен на иконата - тъй че ако вярата ти в присъствието на лицето, изобразено на иконата, е достигнала дотам, че виждаш живо това лице, то наистина със своята благодат е тук. Пример - чудотворните икони, които говорят, от които изтичат сълзи, кръв и пр.; затова именно те всички гледат необикновено живо и изразително. Какво е невъзможно за Бога, Който може да оживи камъка и да направи от него човек? - Също тъй чудесно Той може да стори това и с живописния образ. "Всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23) и при вярващия чудно слиза Всевишният. - Със знака на Животворящия Кръст се съединява Той и чудодейства.
150. Иконите на Спасителя във всеки православен дом изобразяват Неговото вездеприсъствие, Неговото владичество на всяко място, а ликовете на светиите - съприсъствието, или близостта на светиите до нас, чрез Божията благодат, като членове на едното тяло на Църквата, съединени под една Глава - Христос.
151. Когато се моля на моя Бог със сърдечна, жива, съвършена вяра, тогава аз съм близък не само с Него, както син и Баща, които живеят в един дом, но и с всички висши небесни сили, с всички светии, които царуват на небесата: и те никак не са отдалечени от мен, както моите икони, пред които се моля. Затова е прекрасен нашият обичай да имаме по домовете си икони на Господа, на Неговата Пречиста Майка, на Архангелите и Ангела Пазител, на светиите и да се молим пред тях: близостта им до нашия телесен взор означава още по-голямата им близост до душевния взор, въоръжен с вяра несъмнена. Близост: "Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник" (Лук. 15:7, 10), както в родителския дом братята се радват, когато провинилият се пред бащата техен брат се разкайва за обидата, нанесена на родителя с лошо поведение.
152. Покланяйки се на иконите, първо, аз почитам в тях Бога, родил безначалния Син - Своя жив Образ, Който е дал веществено битие на безкрайната мисъл на Бог Отец, сътворявайки световете и всички твари, съществуващи в Божията мисъл, и човека, сътворен по образ и подобие Божие; второ, аз почитам образа на въплътения Бог; трето, уважавам самия себе си, своя образ на безсмъртен богоподобен човек, призван да бъде причастник на божественото естество, едно с Господа, храм на Светия Дух. Също така аз неволно съм принуден да почитам иконите и поради това, че виждам проявяващата се чрез тях спасителна за верните и наказваща неверните сила Божия, както виждам и усещам същата тази сила и в образа на Господния Кръст, който поради чудодейната си сила се нарича животворен. По всички тези причини за мен иконите заместват самите лица, чиито имена носят. - Ликовете на светиите от нашите икони изразяват близостта ни по дух до Божиите светии, които всички са живи у Бога и в Светия Дух винаги са близо до нас, поради сърдечната ни вяра и молитвата към тях. Защото какво може да бъде далечно за Божия Дух, вездесъщия и всичко изпълващ, и "всевиждащ и проникващ всички умни, чисти и най-тънки духове"? (Прем. 7:23) Радост "бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник". (Лук. 15:7,10) Значи не само за Бога, но и за Ангелите са открити настроенията на нашата душа. "Застанал пред Тебе и пред страшните и свети Твои Ангели, принасям лукавите си и беззаконни деяния, като ги откривам и разобличавам." (Мол. 4 пред прич.)
153. Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
154. Гледате иконата на Спасителя и виждате, че Той се взира във вас с най-светлите очи - и този взор е знак именно за това, че Той наистина ви гледа със Своите по-светли от слънцето очи, и вижда всички ваши мисли, чува всички ваши сърдечни желания и въздишки. Иконата си е икона - с линии и символи изобразява това, което е неописуемо и необозначимо, а разбираемо единствено чрез вяра. И тъй, вярвайте, че Спасителят всякога ви гледа и вижда всички вас - с всичките ви мисли, скърби, въздишки, във всички ваши обстоятелства, като на длан. "Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми" (Ис. 49:16), казва Господ. Колко много утеха, живот има в тези слова на всевластния Промислител! Затова, молете се пред иконата на Спасителя като пред Самия Него. Той, човеколюбецът, със Своята благодат присъства в нея и с очите, изписани върху нея, наистина се взира във вас: "Очите Господни са на всяко място" (Притч. 15:3), значи - и на иконата; а със слуха, изобразен на нея, ви чува. Но помнете, че Неговите очи са очи Богови и ушите Му - уши на Вездесъщия Бог.
155. Както ти виждаш на иконата лицето на Божията Майка, така и тя, Пречистата майка на Незаспиващото Око (Господа) вижда цялата ти душа, всичките помисли, чувства, намерения, начинания, всичките ти страсти, слабости, недостатъци, разбира се, и добродетелите, всичките ти въздишки, сълзи, цялото благоговение, чува благодарността, славословието, всички тайни и явни молитви. Чудно е нейното знание, защото Тя е Майка на Всезнаещия и Вездесъщия, Който е създал нашите сърца.
156. Ще принеса на Господа, на Владичицата или на Ангела и на светията веществена светлина, та заради техните молитви да ми даде Владиката благодатна, духовна светлина, та да ме възведе от греховната тъма в светлината на Божието познание и добродетелта; ще принеса веществен огън, та да разпали в сърцето ми благодатния огън на Светия Дух и да потуши огъня на страстите в моето окаяно сърце; ще принеса с желание светилник, та и самият аз да стана светилник, който гори и свети на всички в храма на Църквата. Ето защо слагам свещички пред иконите, ето какво си мисля, когато поставям светилник в свещника. Признавам си, аз поставям свещи пред иконите с надежда да получа духовни блага от тези свети и пресвети лица, които са изписани на тях - признавам духовното си користолюбие. Впрочем - такъв е законът на взаимността - да очакваш дар за дар: "с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". (Мат. 7:2) Аз съм човек немощен плътски, грешен - такъв съм; не винаги мога да принеса на моя Господ или на Пречистата Негова Майка или на Божия Ангел и на светията горящо с вяра и любов сърце, ще принеса тогава в дар на небесата - като човек плътски, веществен - поне веществен дар: горяща свещ. Като види Владиката от небесата малкия дар на моето усърдие, ще ми даде в замяна повече: само Той е богат, аз съм нищ и беден; Той е в непристъпна светлина, аз в мрак; аз съм маловерен: ще ме дари с вяра; аз съм беден на любов: нека да обогати сърцето ми с това безценно небесно съкровище; аз съм безсилен за всяко добро: да ми даде сила. - У мен има желание за небесни блага, имам и веществен залог: ще ми даде великодаровитият Господ заради молитвите на Пречистата Своя Майка, на Ангелите и на Своите светии всичко, което е нужно за спасението ми.
157. Молейки се, всичко вършете с разбиране. Когато доливате елей в кандилото, представяйте си, че Животодателят всеки ден и час, всяка минута от вашия живот поддържа живота ви чрез Своя Дух, и ежедневно чрез съня в телесно, а чрез молитвата и Божието слово в духовно отношение, влива у вас елея на живота, чрез който горят душата и тялото ви. Когато поставяте свещ пред иконата, спомнете си, че и вашият живот е като горяща свещ: ще догори и ще угасне; или че някои я принуждават да изгаря по-бързо отколкото трябва чрез страстите, преяждането, виното и други удоволствия.
158. Не скъпи восъчната свещ, която палиш по време на молитва пред Господа: помни, че ти я палиш пред Живеещия в непристъпна светлина, Който и теб просвещава със светлината Си. Твоята свещичка е като жертва на всесъжение пред Господа; нека тя бъде дар Богу от чисто сърце. Да ти напомня, че и самият ти си длъжен да бъдеш светилник, горящ и светещ. "Той беше", казано е за Иоан Предтеча, "светило, което гори и свети". (Иоан. 5:35)
159. Когато се прекръстваш, вярвай и постоянно помни, че на Кръста твоите грехове са приковани. Когато паднеш в грях, веднага искрено осъди себе си, прекръсти се и кажи: "Господи! На Кръста Ти прикова нашите грехове, прикови на Твоя Кръст и този мой грях и "помилвай ме, по голямата Си милост" (Пс. 50:3) - и грехът ти ще се очисти. Амин.
160. Когато се прекръстваме, с трите пръста поставяме горния край на Кръста - върху челото - изобразявайки Отца, Който е несътворен Разум; долния върху утробата - изобразявайки Сина, роден преди всички векове от утробата на Отца; и напречната част - на рамената, или мишците си - изобразявайки Светия Дух, Който е мишца, или сила Господня, или ръка Господня, както е казано: "И кому се откри мишцата Господня?" (Иоан. 12:38; Ис. 53:1), или: "И биде върху мене там ръката на Господа" (Иезек. 3:22), т.е. Дух Свети. Още образи на Света Троица в човека: мислещият ум - образ на Бог Отец; сърцето, където умът пребивава и изобразява себе си - образ на Божия Син, ипостасната Божия Премъдрост; устата, чрез която излиза това, което е в мислите и на сърцето, и е образ на Дух Свети. "Духна и им казва: приемете Духа Светаго." (Иоан. 20:22) Когато "от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули..." (Мат. 15:19), значи излиза злият дух, загнезден в човека... А когато "добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро" (Лук. 6:45), това е образ на изхождането на Светия Дух от Отца чрез Сина. Велик е човекът! Не напразно е казано: "Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния". (Пс. 81:6) "Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие и не може да се наруши Писанието" (т.е., което е казано, казано е вярно, неотменимо), "на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулстваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?" (Иоан. 10:35-36) О, достойнство! О, човешко величие! Гледай на човека, особено на християнина, не иначе, а като на Божи син, и го приемай като Божи син, разговаряй с него, отнасяй се с него като с Божи син по благодат в Христа Иисуса, нашия Господ.
161. Ако нямаш твърда, непосрамваща вяра в Бога, че Той е Всеблаг и Всемогъщ, не пристъпвай да Го молиш прибързано да ти дари каквото и да е благо: защото дяволът ще те срази и ще те нарани с маловерие или неверие, че е възможно да се изпълни твоята молитва и ще си тръгнеш от Божието лице посрамен, унил и мрачен. Не бъди лекомислен, но най-напред седни и пресметни, по Господнята дума, своето душевно имане, или претегли вярата си - "дали имаш каквото е нужно за доизкарването", защото като видят твоето неразумие, бесовете ще започнат да ти се присмиват, казвайки: "тоя човек почна да строи и не можа да доизкара". (Лук. 14:28-30) И тъй, преди молитвата прецени степента на твоята вяра и ако я намериш достатъчна, жива, твърда, непосрамваща - пристъпвай смело "към престола на благодатта, за да получи(ш) милост и да намери(м) благодат за благовременна помощ". (Евр. 4:16)
162. Във всички религиозни дела бъди умерен, защото благоразумно е добродетелта да е с мярка, съответно на силите, обстоятелствата на време, място, предшестващите трудове. Добре е, например, да се молим с чисто сърце, но щом като няма съответствие между молитвата и силите ти (енергията), различните обстоятелства на място и време, с предшестващите я трудове, тя вече няма да бъде добродетел. Затова апостол Петър казва: "привнесете към... добродетелта знание (т.е. не се увличайте само след сърцето), към знанието въздържание, към въздържанието търпение". (2 Петр. 1:5-6)
"Иисусе, Сине Божий, помилвай ме!"
163. Две сили, напълно противоположни помежду си, ми влияят: добрата сила и злата сила, силата на живота и смъртоносната сила. Тъй като са духовни сили, и двете са невидими. Добрата сила, след моята свободна, искрена молитва, винаги прогонва злата сила и злата сила е силна само чрез злото, което се крие у мен. За да не бъдем постоянно притеснявани от злия дух, трябва винаги да носим в сърцето си Иисусовата молитва: "Иисусе, Сине Божий, помилвай ме!" Срещу невидимия (дявола) - невидимия Бог, срещу силния - Всемогъщия.
164. Имаш ли Христа в сърцето, страхувай се да не Го загубиш, а с Него и сърдечния покой; тежко е да се започва отначало, усилията след отпадането отново да се прилепиш към Него ще бъдат големи и ще струва много горчиви сълзи. С всички сили се дръж за Христа, придобивай Го, и не губи светото дръзновение пред Него.
165. Христос, въведен в сърцето с вяра, се възцарява в него с мир и радост. Не напразно се казва за Бога: "святъ еси и во святыхъ почиваеши" (свят си и почиваш в светиите).
166. Всичките ми беди идват от моята невидима мисъл и от невидимото мое сърце затова и невидим Спасител ми трябва, Който познава сърцата ни. О, Иисусе, Сине Божий, крепост моя! О, светлина на ума ми! Мир, радост, широта в сърцето ми - слава на Тебе! Слава на Тебе, Избавителю от невидимите мои врагове, които воюват срещу ума и сърцето ми и ме поразяват в самия извор на моя живот, в най-чувствителното ми място.
167. С мислените очи на сърцето си виждам как мислено вдишвам в сърцето си Христа, как Той влиза в него и веднага го успокоява и услажда. О, нека никога да не оставам сам, без Теб, Жизнодавче, мое дихание, моя радост! Зле ми е без Тебе.
168. При молитва следвай правилото, че по-добре е да кажеш пет думи от сърце, отколкото хиляди слова с езика си. Когато виждаш, че сърцето ти е хладно и неохотно се моли, поспри, съгрей сърцето си с някоя жива представа, например на твоето окаяно положение или на твоята духовна бедност, нищета и слепота или с представата за големите ежеминутни Божии благодеяния към тебе и човешкия род, а особено към християните, и тогава се моли без да бързаш, с топло чувство; дори ако не успееш да прочетеш навреме всички молитви, не е беда, а от незабързаната, топла молитва ще получиш несравнимо повече, отколкото ако прочетеш всички молитви, но бързо, безчувствено. "Предпочитам да кажа пет думи разбрани..., отколкото хиляди думи на език непознат." (1 Кор. 14:19) Разбира се, много добре би било, с нужното чувство и хиляди слова да се кажат на молитва. Господ не изоставя тези, които за Него се трудят, и дълго стоят пред Него - с каквато мярка мерят, с такава и Той им отмерва, и според изобилието на искрени слова в тяхната молитва, изпраща в душите им изобилие от светлина, духовна топлина, мир и радост. Добре е да се молим продължително и непрестанно, ала "не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; (...) Който може възприе, нека възприеме". (Мат. 19:11,12) Които не могат да издържат на продължителна молитва, по-добре кратко да се молят, но с пламенна душа.
169. Ти не можеш без благодатна помощ да победиш нито една страст, нито един грях - винаги моли за помощ Христа, своя Спасител. Нали Той затова дойде в света, затова пострада, умря и възкръсна, за да ни помага във всичко, за да ни спасява от греха и насилието на страстите, за да очиства греховете ни, за да ни дава в Светия Дух сила да вършим добри дела, за да ни просвещава, да ни укрепва, да ни умиротворява. Казваш: как да се спасиш, когато грехът е на всяка крачка и всяка минута грешиш? Отговорът е прост: на всяка крачка, всяка минута призовавай Спасителя, помни Спасителя и ще се спасиш, ще спасиш и други.
170. Светло и топло, и спокойно ми е, когато с душата си съм обърнат изцяло към мисленото Слънце, Слънцето на Правдата, към Христа, моя Бог. И се стапя ледът в сърцето ми, отнемат се нечистотата и тленността му, изчезва мракът, отстъпва духовната смърт, възцарява се небесният живот и нищо земно не ме вълнува.
171. Когато се молиш Богу, представяй си Неговата близост не иначе, а така: всяка минута ти дишаш чрез Него, движиш се, просвещаваш се, успокояваш се, утешаваш се и укрепваш - с една дума - чрез Него живееш, както е казано в Писанието: "чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме", "Сам дава на всички живот и дишане и всичко", "близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце, (...) ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, (...) ще се спасиш". (Деян. 17:28,25; Рим. 10:8-9)
172. Когато си много млад, или живееш живота на грешния свят, тогава познаваш и Христа Спасителя, и човешкия и Божи враг, злобния сатана, само по едното име, и си мислиш, че Христос е далеч от тебе - на небето, а дяволът някъде съществува, но въобще не е наблизко, не е край тебе, и макар да чуваш, че е зъл, смяташ, че неговата злоба не те засяга; но когато станеш на зряла възраст, и встъпиш в подвижническия живот, когато започнеш да служиш на Бога с чиста съвест, тогава ще изпиташ в сърцето си и благото иго на Спасителя, и тежкото, непоносимо иго на сатаната, който безпощадно ни нанася скърби.
173. Когато се молиш на Господа, гледай със сърдечните очи навътре в себе си, в своята душа; Господ е там, в мислите ти, и в правилните движения на твоето сърце, както и извън тебе, и на всяко място. Той е "близо до тебе" (...), "в твоите уста и в твоето сърце" (Рим. 10:8), а не на небесата само или в бездната.
174. Сърцето ни ежедневно умира от духовна смърт. Топлата молитва със сълзи е неговото съживяване, възвръщащото се негово дихание. Ако не се молим ежедневно с духовна топлота, лесно е бързо да умрем духовно.
175. Когато те покрие мракът на окаяния - съмнение, униние, отчаяние, смут, - тогава призови, само че от все сърце, най-сладостното име на Иисуса Христа, в него ще намериш всичко - и светлина, и подкрепа, и упование, и утеха, и покой, ще намериш в него истинската благост, милост, щедрост: всичко това ще намериш в едното име заключено, като в някоя богата съкровищница.
[ СЪДЪРЖАНИЕ ]
Издателство Тавор, София. Всички права запазени.
www.Pravoslavieto.com