Обозрение на духовната битка
Обозрение на духовната биткаСв. Иоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
196.
Трябва да си поставим като първа цел и връх на съвършенството непрестанната молитва, която се крепи върху умиротворената душа и чистото сърце, за постигането на които ние измъчваме тялото си и съкрушаваме сърцето си. Връзката между всички тези подвизи и молитвата е неразривна и взаимна. Защото както редът на тези добродетели води към съвършена молитва, така и сами те не могат да останат твърди и постоянни, ако молитвата не ги възглави и увенчае. Както без тях не може да се придобие и доведе до съвършенство тази непрестанна, чиста и невъзмутима молитва, за която говорим, така и тези добродетели, които вървят напред в устрояването на живота по Бог, не могат да се проявят в съвършенство без незаспиваща молитва. Затова ние не бихме могли да пристъпим направо към разсъждаване на силата на молитвата, увенчаваща зданието на всички добродетели, ако преди това не посочим и разгледаме всичко, което трябва да се отстрани или приготви с оглед на нейното придобиване. С други думи, според смисъла на Евангелската притча (Лук. 14:28-30), трябва първо да изчислим и съберем всичко, потребно за построяването на тази най-възвишена духовна кула. Обаче, макар и да бъде приготвено всичко това, то няма да послужи за работа както трябва, и няма да допусне правилното достигане до най-горните върхове на съвършенството, ако преди това след изнасянето на всяка порочна нечистота и изхвърляне на отпадъците и мъртвата смет на страстите върху живата и твърда земя на нашето сърце не бъде поставена най-здравата основа на простотата и смирението, като Евангелския камък (Лук. 6:48), върху която да може да се издигне тази кула на духовните добродетели така, че да стои непоклатимо и да издига главата си до най-големите висоти на небето, разчитайки на своята здравина. А когато тя бъде съградена върху такава основа, тогава нека да вали проливният дъжд на страстите; нека като стенобойни машини напират стремителните реки на гоненията; нека вилнее свирепата буря на враждебните духове - кулата не само че няма да рухне, но и не ще почувствува дори тяхното приближаване.
197.
Затова да може молитвата да се възнася с нужната топлота и чистота, ето какво е необходимо да се спазва непременно: първо, трябва напълно да се отстрани всякаква грижа за плътските неща; след това не бива никак да се допуска не само загриженост за някоя работа или случай, но дори и споменът за тях, а също така трябва да се пресекат развлеченията, пустословието или многословието и шегите, а най-вече трябва съвсем да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и от корен да бъде изтръгнато всяко гибелно възбуждение на плътската похот и влечение към сребролюбие. След пълното изхвърляне и отстраняване на тия и подобни пороци, открити и за човешките погледи, и след такова предварително изчистване на всичко, завършено с чистота и непорочност, трябва най-напред да се положи непоклатимата основа на дълбокото смирение, която да има сили да удържи кулата, възлизаща до самите небеса. След това върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели, и духът да се сдържа от всякакво несигурно блуждаене, та по такъв начин духовният поглед малко по малко да почне да се издига до съзерцание на Бога. Защото онова, което душата е възприела в себе си преди молитвеното време, неизбежно ще ни идва на ум и по време на молитвата, внасяно там чрез ръката на спомена. Затова, каквито желаем да бъдем през време на молитвата, такива трябва да приготвим себе си и преди то да е настъпило; и каквото не бихме искали да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да побързаме да изгоним от тайните кътчета на сърцето си, та да можем да изпълним заповедта на Апостола: "непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17).
198.
Нашият ум сполучливо може да бъде сравнен с едно крайно леко перце или пух, който, ако е сух, и при най-слабото подухване на вятъра обикновено се издига поради лекотата си на голяма височина; а пък ако е отежнял от някаква влага, той, вместо да се издига във въздуха, от тежестта на получената влажност пада долу и прилепва към земята. Така и умът ни, ако не бъде обременен от привмъкнали се в него страсти и светски грижи и ако не бъде повреден от влагата на гибелната похот, то бидейки лек по силата на естествената си чистота, при най-слабия повей на духовно размишление се издига нагоре и напущайки долното и земното, възнася се към небесното и невидимото. Затова именно Господните заповеди ни внушават: "Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани от преядане, пиянство и житейски грижи" (Лук. 21:34). И тъй, ако желаем молитвите ни да проникват не само до небесата, но и по-горе от тях, нека се постараем да възведем ума си до естествената му лекота, като го очистим от всички земни пороци и от всяка влага на светските страсти, та молитвата му, необременена от никаква чужда тежест, лесно да се издига към Бога.
199.
Обърнете внимание на причините, които Господ посочил като отегчаващи нашия ум. Той не посочил нито прелюбодеянието, нито блудството, нито убийството, нито богохулството, нито грабителството, които всички признават за смъртни грехове, заслужаващи осъждане, а посочил преяждането, пиянството и грижите за тоя свят, от които не само никой от светските хора не се пази и не ги смята за осъдителни, но - срамно е да се каже - дори някои отрекли се от света си позволяват такава "прохлада", без да виждат в нея нито вреда, нито беда за самите себе си. Впрочем тези отегчаващи душата, отделяйки я от Бога и притискащи я към земята страсти - ако ги разбираме буквално - лесно могат да бъдат избегнати особено от нас, които сме тъй отдалечени от всякакво сношение със света и нямаме съвсем никакъв случай да се намесваме в тези видими грижи, пиянство и преяждане. Има обаче и едно друго преяждане и пиянство - духовното, което трудно се избягва, а също и една друга загриженост и скръб за тоя свят, които обхващат и нас, отреклите се напълно от всякакъв имот, въздържащи се от вино и всякакво преяждане и пребиваващи в пустинно усамотение. Под това аз разбирам угаждането на плътта, привързаността и страстите, от които, ако не очистим себе си, то и без да се опиваме с вино и без изобилни ястия, сърцето ни ще бъде отегчавано от пиянство и от несравнимо по-вредно пресищане. И само онзи, чийто ум, освободен от веригите на всички страсти, се умиротвори дълбоко, и чието сърце най-здраво и с пълен устрем се привърже към Бога като към върховно благо, може в съвършенство да изпълни заповедта на Апостола: "Непрестанно се молете".
200.
Мисля, че всички видове молитва не могат да бъдат обхванати без особено сърдечно съкрушение, душевна чистота и просвещение от Св. Дух, защото те са толкова на брой, колкото различни състояние и настроения могат да се породят в една или във всички души. Колкото повече умът преуспява в чистотата и според характера на състоянието, в което той изпада или от случаите или по силата на своите вътрешни подвизи, той се издига обновен и във всички такива моменти молитвата му се преобразява. Затова очевидно е, че никой не може да възнася винаги еднообразни молитви. По един начин се моли човек, когато е весел, а по друг - когато е обременен от печал или отчаяние; иначе се моли, когато процъфтява в духовни успехи, а иначе - когато е угнетен от множество вражески нападения; иначе се моли, когато изпросва прощение за греховете си, а иначе - когато моли да му се приумножи благодатта или да придобие някаква добродетел, или пък да погаси някаква страст; иначе се моли, когато е поразен от страх при размисъл за геената и бъдещия съд; иначе - когато пламти от надежда и желание за бъдещите блага; иначе - когато е в нужда и опасности, а иначе - когато се наслаждава на безопасност и мир; иначе се моли, когато е осиян от откровения на небесните тайни, а иначе - когато скърби за безплодността си в добродетелите и за сухотата на чувствата си.
201.
Апостолът различава по предмети четири вида молитви; той казва: "Моля преди всичко да се правят молитви, моления, просби, благодарения" (1 Тим. 2:1).
(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4. Чуй молитвата "Отче наш..." на църковнославянски език).
Подир тези четири вида молитви следва едно възвишено молитвено състояние, което се състои в съзерцание на Бога и в пламенна любов към Него. Тогава нашият ум, обзет и проникнат от тази любов, беседва с Господа в близост и особена искреност.
Господнята молитва "Отче наш..." (Мат. 6:9-13) ни внушава, че ние трябва грижливо да търсим това състояние. Ние казваме "Отче наш" и като изповядваме така Бога като Владика на вселената и наш Отец, заедно с това изповядваме и че сме изведени от състояние на робство и сме приближени до Бога в качеството на осиновени Негови чеда.
Като добавяме след това: "Който си на небесата", изявяваме готовност напълно да се отвърнем от привързаността си към сегашния земен живот като към живот страннически и отдалечаващ ни далеч от Него и напротив, с най-голямо желание да се стремим към онази област, където Той обитава, и да не си позволяваме нищо такова, което ни прави недостойни за това възвишено осиновяване и ни лишава, като незаконни деца, от Отеческото наследство, подлагайки ни на пълната строгост на праведния Съд.
Достгинали тази тъй висока степен на синове Божии, ние трябва да горим от такава синовна любов към Бога, че да не търсим вече своята полза, а всецяло да желаем Неговата слава - славата на нашия Отец, като Му казваме: "Да се свети Твоето Име." С това ние засвидетелствуваме, че цялото наше желание и цялата ни радост е славата на нашия Отец - да бъде прославяно, благоговейно почитано и покланяемо преславно Му име.
Втората просба на очистения ум е прошението: "Да дойде Твоето Царство." Царството на Отца ни, онова Царство, с което Христос царува в Светиите тогава, когато, след като се отнеме властта на дявола и се изгонят страстите от сърцата ни, Бог започва да господарствува в нас чрез благоуханието на добродетелите; или онова Царство, което в определено време е обещано на всички съвършени и на чедата Божии, на които Христос ще каже: "Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете Царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34).
Третата, присъща на синовете Божии просба гласи: "Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята." Това значи: да бъдат човеците подобни на Ангелите и както онези изпълняват волята Божия на небето, така и живеещите на земята да вършат не своята, а Неговата воля. Това значи още: Нека всичко в живота ни да става по Твоята воля! На Тебе, Господи, предаваме участта си, като вярваме, че всичко - и щастливо, и нещастно - Ти устройваш за наше благо, и се грижиш повече за нашето спасение, отколкото самите ние.
По-нататък: "Насъщния ни хляб дай ни днес." Насъщен - epiousioV - над-същен, по-висш от всички същности - какъвто може да бъде само Хлябът, слязъл от небесата (Ин. 6:41). Като казваме "днес", ние показваме, че вчерашното му вкусване не е достатъчно, ако той не ни бъде преподаден и сега. Трябва да се убедим, че Той ни е нужен всекидневно, и по всяко време да изливаме тази молитва, тъй като няма ден, в който да не бъде необходимо да укрепяваме сърцето на вътрешния си човек чрез приемане и вкусване на този Хляб.
"И прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си." Милостивият Господ обещава прошка на нашите грехове, ако сами ние покажем пример на прощаване към нашите братя: "Прости нам, както и ние прощаваме." Очевидно е, че с надежда в тази молитва може да проси за прошка с дръзновение само този, който сам е простил на своите длъжници. А пък онзи, който от цялото си сърце не прости на съгрешаващия против него свой брат, такъв ще си изпросва не помилване, а осъждане. Защото, ако тази му молитва бъде чута, то съответно на примера му какво друго трябва да последва, ако не неумолим гняв и неотменимо определение на наказание. "Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост" (Иак. 2:13).
"И не ни въвеждай в изкушение". Като си спомняме думите на св. ап. Иаков: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение" (1:12) ние трябва да разбираме тези думи от молитвата не в смисъл "не допущай никога да бъдем изкушавани", а в смисъл "не допущай да бъдем победени в изкушението". Иов бил изкушаван, но не бил въведен в изкушение, защото с Божията помощ "Нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:22) и не осквернил устата си с богохулен ропот, към какъвто искал да го привлече изкусителят. Изкушаван бил и Авраам, изкушаван бил и Йосиф, но както единият, така и другият не били въведени в изкушение, защото никой от тях не изпълнил волята на изкусителя.
"Но избави ни от лукавия" - т.е. не допускай да бъдем изкушени от дявола пряко нашите сили, но заедно с изкушението да ни дадеш и изход, за да можем да претърпим (1 Кор. 10:13).
203.
При все че приведената молитва, бидейки изречена от Самия Господ, съдържа в себе си цялата пълнота на молитвеното съвършенство, все пак Господ привежда още по-близо Своите угодници - до най-възвишеното състояние, за което споменахме - до онази пламенна, позната и изпитана от твърде малцина и дори бих казал - неизразима молитва, която, задминавайки всяко човешко понятие, се изразява не чрез гласен звук, не чрез движението на езика и произнасянето на някакви думи. Нея умът, озарен от излиянието на онази небесна светлина, изразява не чрез слабата човешка реч, но събрал чувствата, излива я от себе си неудържимо като от някакъв преизобилен извор и някак неизречено я отпраща направо към Господа, като изявява в този най-кратък миг от време онова, което, дошъл после на себе си, не е в състояние нито с дума да изрече, нито с мисъл да проследи.
204.
Такова молитвено състояние е дар Божи. Обикновено благодатното молитвено настроение се характеризира с умиление; обзет от него, умът се подбужда към чиста и пламенна молитва. Такова умиление ни спохожда при разни случаи, както показва опитът. Понякога, при пеене на псалми, думите на някой стих дават повод за пламенна молитва; друг път благозвучната мелодия на братски глас подбужда изумените души към напрегната молитва. Знаем също, че понякога ясното и благоговейно пение влива пламенност у слушащите. А нерядко увещанието на някой съвършен мъж и духовното събеседване възбуждат у преклонилите колене чувство за изобилно изливане на молитви. Случвало се е, че ние с не по-малка сила сме били завладяни от пълно умиление при загубването на някой брат или на някой скъп нам човек. Също така и споменът за нашата хладност и леност ни е вдъхвал понякога спасителна духовна жар. Изобщо безбройни са случаите, при които Божията благодат пробужда душите ни от безчувствието и сънливостта.
205.
Както при различни случаи ни обзема умиление, така и по различен начин се изразява то: понякога чрез някаква неизразима духовна радост; друг път - потапяйки в дълбоко мълчание всички сили и движения на душата; а понякога - предизвиквайки повече или по-малко изобилни сълзи. Сълзите или някакво настроение за плач е най-обикновеното му проявяване. Сълзи се явяват или от уязвяване на сърцето при съзнаване на собствените ни грехове; или от съзерцаване на вечните блага и от желание за вечна слава (в Царството Божие); или от съзнанието за великите Божии благодеяния към нас, при чувство за нашата собствена негодност и недостоинство; или пък от чувството за нашето многобедствено странствуване по земята.
206.
Кой е признакът, че молитвите ни са чути? Когато по време на молитва не ни смущава никакво съмнение и никакво отчаяние не поклаща надеждата на нашата просба. Ако при самото си молитвено излияние чувствуваме, че сме получили онова, за което се молим, то нека не се съмняваме, че молитвите ни действително са чути. Защото молещият се дотолкова ще се удостои да бъде чут и да получи просимото, доколкото вярва, че Бог го гледа и може да изпълни просбата му. Неизменно е казаното от нашия Господ: "Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено" (Марк. 11:24). При това словото Божие сочи не малко причини, които спомагат да бъде чуто нашето моление. Така бива чута молитвата, когато двама се съгласят да се молят (Мат. 18:19); или когато някой се моли с вяра, макар тази вяра и да е равна на синапово зърно (Мат. 17:20); или когато някой неотстъпно се моли (Лук. 11:8); или когато към молитвата се присъединява милостиня (Сир. 29:15), или други дела на милосърдие (Ис. 58:6-9). Виждате по колко начини се придобива благодатта да бъде чута молитвата ни. Затова нека никой не изпада в отчаяние, когато измолва спасителни блага. Да допуснем, че ти липсва много от онова, което е нужно, за да бъде чута молитвата ти; но нима не можеш да проявиш неотстъпност в молбата, което е във възможностите на всеки желаещ. Дори само заради такава неотстъпна молитва Господ е обещал да ни даде всичко, каквото поискаме. Затова без да се колебаем от неверие, нека бъдем неотстъпни в молитвите си и ще получим исканото. Така е обещал Господ: "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори" (Лук. 11:9-19). Обаче всеки, който се моли, трябва да знае, че със сигурност няма да бъде чут, ако се съмнява в това.
207.
Най-важното при молитва е изпълнението на Евангелската заповед да се молим на небесния Отец, след като влезем в скришната си стая и заключим вратата. Това трябва да изпълняваме и буквално, но най-вече духовно. Ние се молим вътре в скришната си стая тогава, когато отвличаме напълно сърцето си от всякакви помисли и грижи, като принасяме молитвите си на Господа по таен и дръзновен начин. При заключени врата се молим тогава, когато със затворени уста умоляваме мълчаливо Онзи, Който изследва не думите, а сърцата. В скрито място ние се молим тогава, когато принасяме просбите си единствено на Бога, и то само със сърцето и вниманието на ума си така, че дори и най-противните власти не могат да узнаят за какво се молим. Затова трябва да пребъдваме в дълбоко мълчание не само за да не отклоняваме от молитвата присъствуващите братя и да не смущаваме молитвените им чувства с нашия шепот или възгласи, но за да остане скрит и от враговете ни предметът на нашата молитва, защото те ни дебнат най-вече тогава, когато се молим.
208.
Молитвата ни ще достигне присъщото й съвършенство тогава, когато в нас се извърши онова, за което се е молил Господ на Своя Отец: "Та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях" (Иоан. 17:26), и също: "Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно" (17:21). Това ще стане тогава, когато цялата ни любов, цялото ни желание, всичката ни ревност, всичкият ни стремеж, цялата наша мисъл, всичко, което виждаме, за което говорим, което очакваме - всичко това бъде Бог; и когато онова единение, което има Отец със Сина и Синът с Отца, се излее в нашите сърца и умове, та както Той ни обича с искрено чиста и неразривна любов, така и ние да бъдем съединени с Него чрез чиста и неразделна любов. Онзи, който е постигнал това, встъпва в състояние, при което в сърцето му не може да не мъждука непрестанната молитва; тогава всяко движение на живота му и всеки устрем на сърцето му ще бъде една непрекъсната молитва, предвкусване и залог за вечно блажения живот.
209.
За да се постигне крайното съвършенство в молитвата, трябва да се утвърдим в непрестанно помнене за Бога, като средство за което служи кратката, често повтаряна молитва (Събес. 9, 36).
Нашите отци са установили, че онзи, който се стреми всякога да помни за Бога, трябва да придобие навика непрестанно да повтаря следната молитва: "Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш" (Пс. 69:2). Това стихче неслучайно е избрано от цялото Писание: то изразява всичките изисквани за молитва разположения и отговаря на всички потребности на молещия се. То съдържа смирено признание за собствената ни безпомощност и изповядване на Бога като Единствен Помощник, винаги готов да ни помогне; съдържа се и вяра и надежда, че Бог ще помогне и на този, който произнася тази молитва, и ще го избави от всяка беда. Който непрестанно призовава с тези думи Бога, той духовно Го вижда и усеща близък със сърцето си, и се обръща към Него като към Отец със синовно любящо сърце, като чрез това привлича върху си Неговия покров, осенение и закрила.
По този начин тази кратка молитва става несъкрушима стена против нападенията на бесовете, прогонваща шума на мислите, отблъскваща лошите помисли, укротяваща страстните движения и възпитаваща всякакви добри насаждения в сърцето ни. Затова Отците ни заповядват: досажда ли ти страстта на чревоугодието в разнообразните и прояви, викай: "Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш"; или пък чувствуваш нужда от по-строг пост за укротяване на плътта и не се надяваш да се овладееш, пак се моли: "Побързай, Боже, да ме избавиш"... и т. н. Измъчва ли те дух на униние или те изяжда печал, като те отвлича от всяко необходимо дело, казвай: "Побързай, Боже, да ми помогнеш"; или душата ти е посетена от някакво духовно развеселяване и ти желаеш да го запазиш и възвисиш, кажи същите думи: "Побързай, Боже, да ми помогнеш." Надигне ли се гъделичкането на плътта с нейната примамваща сласт и ти се боиш да не би този огън да изгори благовонния цвят на целомъдрието, възкликвай: "Побързай, Боже, да ми помогнеш" и т. н. Или пък е настъпила безтревожност и прохлада в твоите членове и ти искаш това добро състояние да продължи и за всякога да остане в тебе, то усърдно повтаряй: "Боже, побързай да ми помогнеш" и т. н.
Така и при всяка духовна нужда повтаряй все тази молитвичка, и тя ще те избави от всичко зло и ще те опазва във всичко добро. Затова нека тя винаги да действува в гърдите ти. При всяко дело и служба, по пътя или на трапезата, при лягане да спиш или при събуждане не преставай да възпяваш това стихче и да се поучаваш от него, докато чрез постоянно упражняване навикнеш да го възпяваш дори насън.
210.
Плодът му преди всичко ще бъде това, че ти ще отхвърлиш цялото богатство на своите помисли и задържан само от този стих, все повече и повече ще свикваш да обединяваш ума си чрез мислене за Единствения Помощник, като Го виждаш винаги да присъствува при тебе всевиждащ и Вседържител. Оттук после, възлизайки към по-живо общение с Бога, ти ще почнеш да се насищаш с все повече и повече възвишени тайни, като се потапяш в Него, пребъдваш и се задоволяваш само в Него и от Него. Така най-после ще постигнеш и онази спомената по-горе чиста молитва, която не допуска вече до вниманието ти никакъв образ и не се проявява в никакъв звук на глас или в произнасяне на някакви думи, но с неудържима живост се изтръгва от сърцето, неизразима поради пламенния стремеж на ума към Бога, и се излива пред Него в неизречими въздихания и стенания.
www.Pravoslavieto.com