Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".
В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото "всеки манастир си има свой устав". В някои манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.
За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.
Съществува много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:
На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.
В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава "елей и вино".
През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително - постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).
Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.
През Сирната седмица постът се състои в това - да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
В Стария Завет има много наредби за поста.
Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.
Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. При постите съществуват шест степени на строгост:
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.
Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:
Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.
Многодневните пости в Православната църква са четири:
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията. [Виж също Сказания за подвижните празници].
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:
| Първа седмица * | От понеделник до събота включително - строг пост (растителна храна без олио и вино) |
В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие. |
| Втора седмица | Сряда и петък - строг пост. Събота и неделя - олио и вино. |
На Благовещение се разрешава и риба. |
| Трета седмица (Кръстопоклонна) | От понеделник до петък включително - строг пост. Събота и неделя - олио и вино. |
|
| Четвърта седмица | Както втората | |
| Пета седмица | Както втората | |
| Шеста седмица | Както втората | В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни. |
| Страстна седмица | От понеделник до събота включително - строг пост. | Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода. |
* Виж датите в Църковния календар за текущата година.
Петровият
пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради
особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.
Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница - на Всички светии (Виж датата в текущата година).
Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.
Виж също:
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.
Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август пък на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Виж също:
След деня в памет на св. апостол
Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на
Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През
дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.
| 1. | 15 - 22 ноември 28 ноември - 5 декември (ст. стил) |
само растителна храна с олио | 21 ноември (4 декември ст.стил) е Въведение Богородично. |
| 2. | 23 - 29 ноември 6 декември - 12 декември (ст. стил) |
разрешава се риба | |
| 3. | 30 ноември - 6 декември 13 декември - 20 декември (ст. стил) |
разрешава се риба
|
От Андреевден до Никулден |
| 4. | 7 декември - 13 декември 21 декември - 26 декември (ст. стил) |
разрешава се риба | |
| 5. | 14 декември - 19 декември 27 декември - 1 януари (ст. стил) |
разрешава се риба | |
| 6. | 20 декември - 24 декември 2 януари - 6 януари (ст. стил) |
само растителна храна с олио | От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово |
| 25 декември 7 януари (ст. стил) |
Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък. | РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО |
' На 5 януари - строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя - с олио и вино.
Виж също
Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:
1. През Рождественските празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).
2. Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост.
3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
4. Светлата седмица след Великден.
5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).
Виж раздела:
www.Pravoslavieto.com