Иво Братанов
Иисус Христос Вседържител (Пантократор). Стенопис от
Хилендарския монастир в Света Гора.
Източник: www.dekluizenaar.mimesis.nl
Виж също: Светли четвъртък
В Своята беседа с Никодим Господ Иисус Христос изяснява някои важни страни от учението Си, между които е и условието за спасението на човека. По този повод Господ казва на Никодим:
"истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие" (Иоан 3:3).
Никодим пита: "как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?" (Иоан 3:4). Господ отвръща:
"истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише" (Иоан 3:5-7).
В настоящата кратка бележка ще направим опит за изясняване на значението на наречието свише в Иоан 3:3 и 7. Какъв е смисълът на това наречие в цитирания евангелски пасаж? Правилен ли е новобългарският синодален превод на тези стихове?
По повод на тези въпроси например проф. д-р Ал. Балабанов, критикувайки новобългарския синодален превод на Евангелието, издаден в София през 1909 г., пише:
"А те (преводачите - в с. м. - И. Б.) превеждат и карат Иисуса да говори глупости, не, ами дори жестокости. Глупости, защото съвсем безсмислен би бил тогава отговорът на Никодима (...) Жестокости карат да говори Христа, защото с това "свише" Той почти не дава надежда никому да види царството Божие, защото "свише" само Той, Иисус, се е родил. А човек може да се прероди в себе си". (Ал. Балабанов. Скандалът с Евангелието. - В: Ал. Балабанов. Студии, статии, рецензии, спомени. Т. I. С., 1973, с.411-412; правописът на свещените имена и на местоименията, отнасящи се към тях, в този цитат е съобразен с възприетите правописни норми на синодалното издание на Св. Писание от 1993 г.).
Други автори приемат, че точно преводът с наречието свише е правилният превод. Например М. Калнев посочва:
"Протестантите (...) произволно са изопачили в своята Библия мястото на беседата на Иисус Христос с Никодим, като напечатали в нея: "Който не се роди изново, не може да види царството Божие". В оригинала на гръцката Библия стои тук не изново, а "свише" (dnothen), т.е. от Св. Дух". (М. Калнев. Щит на вярата. В. Търново, 1994, с.184).
При разглеждането на беседата на Господ Иисус Христос с Никодим трябва да обърнем внимание на значението на наречието свише, употребено в Иоан 3:3 и 7. В класическия старогръцки език то означава "отгоре, от висотата, от висината; от дълбочината на страната; отдалече, отдалеко, изотдалеч, от (самото) начало; в дълбочината на страната; отгоре, горе; отдавна, от старо време, открай време, в старо време; първоначално, в основата" (И. Х. Дворецкий. Древнегреческо-русский словарь. Т. I. М., 1958, с.178, кол.1). В новозаветния старогръцки език това наречие означава "отново, наново, още веднъж, пак" (И. Х. Дворецкий, цит.съч., с.178, кол.1).
И така, наречието свише е многозначно; то има както значението свише (т.е. отгоре, от висотата, от висината, от височината), предпочетено в нашия синодален превод на Св. Писание, така и значението отново (изново, наново, още веднъж, пак), избрано в новобългарския протестантски превод на Библията. По-долу ще покажем, че и двата превода на наречието свише в разглеждания пасаж са приемливи и обосновани.
Преводът с наречието отново (изново, наново, още веднъж, пак) е приемлив, тъй като е свързан с идеята за повторното раждане чрез кръщението.
Под "раждане от вода и Дух" в Иоан 3:5 Господ има предвид тъкмо тайнството кръщение (Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга "Деяния апостолски". С., 1991, с.145; Т. Коев, Д. Киров. Кратка богословска енциклопедия. С., 1993, с.131, кол.1).
Христовото учение свидетелства, че "Кръщението е духовно раждане за нов, свет живот" (Т. Коев. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. С., 1991, с.100), т.е. кръщението е новорождение.
Кръщението е свързано със започване на нов живот (Макариополски епископ д-р Николай, архим. д-р Серафим. Нашата вяра. С., 1991, с.227).
Идеята за новорождение, сиреч за рождение отново (изново, наново, още веднъж, пак) присъства на редица места в Новия Завет (вж. напр. 1Петр. 1:3 и 23; 2Кор.5:17; Кол. 3:8-11; Тит.3:5).
В такъв смисъл е разбирано наречието свише и в Античността. Това се доказва от латинския превод на Новия Завет. Той предава наречието свише с лат. denuo "отново, изново, още веднъж, пак". При това в латинския превод няма разночетене на наречието denuo, което разночетене да потвърди разбирането на наречието свише в пространствен смисъл.
В църковнославянския превод на Новия Завет наречието свише се превежда с наречието свыше (вж. бълг. свише). Този превод също така има основание, защото новорождението се извършва от вода и Дух, а Св. Дух идва свише, от висините (например в Иоан 3:31 за Господ Иисус Христос се казва "Който иде отгоре, Той е над всички").
Наречието свише навярно има и пространствен смисъл. Например по времето, когато Господ се кръщава, Св. Дух слиза като гълъб и се спуща върху Него (Мат. 3:16; Марк.1:10; Лука 3:21-22).
На Петдесетница Св. Дух също така слиза във вид на езици, като че огнени, върху апостолите (Деян. 2:3).
Обръщението към Бога в Господнята молитва е: "Отче наш, Който си на небесата" (Мат. 6:9). Наистина, Бог е вездесъщ и се намира навсякъде; но "на небесата е особеното Божие присъствие, което се явява във вечна слава на блажените духове" (Т. Коев, цит.съч., к.133). В Св. Писание е засвидетелствано схващането, че небесата са Божието обиталище (вж. напр. "погледни от светото Си живелище, от небесата" във Втор. 26:15). Вероятно затова Бог е наречен "Отец Небесен" в Мат. 5:45. На небето живеят и ангелите (Марк. 13:32); там ще отидат и праведниците след смъртта си (1Петр. 1:4). Самият Господ Иисус Христос се възнася на небето (Марк. 16:19; Лука 24:51).
Ясно е, че наречието свише в Иоан 3:3 и 7 е уместно употребено. Съществува достатъчно основание, за да приемем и този превод.
В светлината на казаното дотук е очебийно, че и двата начина за превеждане на наречието свише са приемливи (вж. Хр. Попов, цит.съч., с.144). Затова критичните бележки на проф. д-р Ал. Балабанов и на М. Калнев, цитирани в предложената бележка, не могат да се преценят като основателни.
Иво Братанов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com