 |
|
Св. Игнатий Брянчанинов (1807—1867) |
|
||||||||||
|
||||||||||
Общото правило за всички, които се занимават с молитва, е: "Заключвай ума в думите на молитвата!", т. е. моли се с внимание. Каквото е душата за тялото, това е и вниманието за молитвата: без вниманието тя е мъртва, няма никакво значение. Трябва да се грижим умът да бъде заключен в думите на молитвата и когато се молим с Иисусовата Молитва, и когато четем акатисти и други молитвословия. Светите отци съветват онзи, който има желание да преуспее в молитвата, да се занимава и с молитвата Иисусова, и с четене на правила, като ги редува. Това разнообразие облекчава молитвения подвиг и спомага за преуспяването.
Които са в началото, трябва да се занимават с молитва по-малко, но често, за да опазят вкуса към молитвата и да не се породи в ума отегчение, което да причини изоставянето й.
Когато си сам, моли се малко на глас, за да чуваш себе си: това спомага на вниманието. На мислите, които прииждат, колкото и отчетливи да са те, не бива да се обръща никакво внимание. Твоят закон е светлина за пътеката ми (Пс. 118:105), е казал пророкът, а не нещо друго.
Ако на молитва нямаш нужното внимание, не се смущавай от това. Като му дойде времето, Бог ще даде внимание на онзи, който с постоянството си при упражняването в молитва и с подбуждането на самия себе си към внимание докаже, че наистина желае да се моли с внимание. Един светец е казал: "Аз всичките си немощи съм възложил на Бога и напълно съм се предал на Неговата воля." Ти също казвай така за себе си и ще се успокоиш.
"А ти, кога се молиш влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в
скришното, ще ти въздаде на яве." (Мат. 6:6).
Господ, Който дал заповед за уединена молитва, много често Сам пребивавал в нея по време на Своето земно странствуване, както повествува за това Евангелието. Той нямал къде глава да подслони; и за това често за Него спокойната и безмълвна килия била заменяна с безмълвната височина на планините. Тъмнината на нощта закрива предметите от любопитните погледи, безмълвната тишина не отвлича слухът. В присъстието на нощта можеш да се молиш по-внимателно. Господ избирал за своята молитва уединението и нощта, избирал ги за това, ние да се подчиняваме на Неговата запавед за молитва, но и да следваме примера Му.
Била ли е нужна молитвата на нашия Господ? Пребивавайки като човек, с нас на земята, Той, като Бог, неразделно бил с Отца и Духа, имал с Тях една божествена воля и Божествена власт.
"Влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който вижда в скришното", нека за молитвата ти не знае никой; ни приятеля ти, ни роднината ни, нито твоето тщеславие, съжителствуващо в сърцето ти и подтикващо те да кажеш на някой за твоя молитвен подвиг, или дори да намекнеш за него.
Затвори вратата на килията си от идващите при теб за празнословие хора, които искат да откраднат молитвата от теб; затвори вратите на ума от странични помисли, които ще застанат пред теб, за да отвлекат от теб молитвата; затвори вратата на сърцето от греховните усещания, които ще се опитат да те смутят и осквернят молитвата ти, и се помоли.
Не дръзвай да принасяш на Бога многословни и красиви молитви, съчинени от теб, колкото и силни и трогателни да ти се струват; те са произведение на падналия разум и, като осквернена жертва, не могат да бъдат приети на духовния Божий жертвеник. А ти като се любуваш на изящно изказаните и съчинени от теб молитви и признавайки тънкото действие на тщеславието и сладострастието за утешение на съвестта и даже на благодатта, ще се увлечеш далече от молитвата, във това същото време, когато ще си мислиш, че едва ли не се молиш обилно и вече си достигнал някаква степен на богоугождение.
Душата, тръгваща по Божия път, е потопена в дълбоко незнание за всичко Божествено и духовно, макар и да е била богата на мъдрост от този свят. Поради това непознание тя не знае как и колко трябва да се моли. За помощ и ръководство на душата, която е в младенческа възраст, Светата Църква е установила молитвените правила.
Молитвеното правило е събиране на няколко молитви, съчинени от Боговдъхновени св. отци, приспособени към известно обсотятелство и време.
Целта на правилото е да достави на душата недостигащото й количество от молитвени мисли и чувства, при това молитви и чувства които са правилни, святи и истински богоугодни. С такива мисли и чувства са напълнени благодатните молитви на светите отци.
За молитвено упражнение сутрин има особено събрание на молитви, или утринно правило; за нощно моление преди лягане за сън - друго събрание от молитви, наричано молитви преди лягане, или вечерно правило.
Особен чин на молитви се чете от готвещите се за причащение със Светите Христови Тайни и се нарича правило за Свето Причастие (виж тук някои причастни молитви).
Посветилите по-голямата част от своето време в благочестиви упражнения (става на въпрос за монасите) прочитат до третия час преди пладне особен сбор от молитви, наричано ежедневно, или монашеско правило. Други прочитат ежедневно по няколко катизми, по няколко глави от Новия Завет, полагат определен брой поклони - всичко това се нарича правило.
Правило! Какво точно название, заимствано от самото действие, което произвежда върху човека молитвата! Молитвеното правило направлява (води) правилно и свято душата, научава я да се покланя на Бога с Дух и истина (Иоан. 4:23), поради това; че душата, като предоставена на самата себе си, не би могла да върви сама по правилния път на молитвата. Заради своята повреденост и помраченост от греха, тя би се отбивала непрестанно встрани, не рядко и в пропастта, ту в разсеяност, ту в мечтателност, ту в различни пусти и лъжливи признаци на високи молитвени състояния, причинявани от тщеславието, и сластолюбието. Молитвените правила задържат молещия се в спасително разположение на смирение и покаяние, научават го на непрекъснато самоосъждане, хранейки го с умиление, укрепвайки надеждата на Всеблагия и Всемилосърден Бог, веселейки го с Христовия мир, с любов към Бога и ближния.
Колко възвишени и дълбоки са молитвите за Свето Причастие! Какво превъзходно приготовление доставят те на пристъпващия към Светите Христови Тайни! Те очистват и украсяват дома на душата с чудни помисли и усещания, толкова благоугодни на Господа. Величествено е изобразено и обяснено от тези молитви най-великото от Християнските Тайнства; в противоположност на тази висота живо и вярно са изчислени човешките недостатъци, показани са неговата немощ и недостойнство. От тях сияе, като слънце от небето, непостижимата Божия благост, поради която Той благоволява тясно да се съедини с човека, незабелязвайки човешката нищожност.
Утринните молитви също така вдъхват бодростта и свежесттта на утрото; виждайки светлината на чувственото слънце и на земния ден се научаваме да желаем да видим, духовната светлина и безкрайния Ден, излизащ от Слънцето на Правдата -Христа.
Краткото успокоение със сън по време на нощта е образ на продължителния сън във мрака на гроба. Това ни напомнят молитвите преди сън за нашето предстоящо преминаване във вечността, обхващат цялата наша дейност в течение на деня, научават да принасяме на Бога изповядване на извършените съгрешения и покаянието за тях.
Молитвеното четене на акатиста към Сладчайшия Иисус, освен своето собствено достойнство, служи за превъзходно приготвяне към упражнение на Иисусовата Молитва, която се чете така: "Господи Иисусе Христе, Сине Божиий, помилуй мене, грешния". Тази молитва съставлява почти единствено упражнение на преуспелите подвижници, достигнали (християнска) простота и чистота, за които всяко разсейване и многословие са обременително развлечение. Акатистът ни показва с какви мисли може да бъде съпроводена Иисусовата молитва, която на новоповярвалите се струва крайно непонятна. Акатистът изобразява само молбата на грешника за помилване от Господа, но на това прошение са дадени различни форми, съобразно с младенческия ум на новоповярвалите. Така на малките дечица се дава храна, предварително размекната.
В акатиста на Божията Майка (вж. Акатист на Пресвета Богородица) е възпято въплъщението на Бог Слово и величието на Божията Майка, която заради раждането от нея на въчеловечения Бог "ще я ублажават всички родове" (Лука 1:48). Като че ли на голяма картина с най-дивни краски и чудно красиви бои акатистът изобразява великото тайнство на въчеловечаването на Бог Слово. От акатиста на Божията майка струи необикновената светлина на благодатта. Тази светлина действа усилено (ц.сл. "сугубо"); с нея се просвещава умът, от нея се изпълва сърцето с радост и освещение. Непостижимото се приема като напълно постигнато по чудното единодействие (по думите на акатиста) на ума и сърцето.
Много
благоговейни християни, особено монасите, извършват продължително вечерно правило, използвайки тишината и мрака на нощта. Към молитвите преди лягане те присъединяват четенето на
катизми, четенето на Апостола и Евангелието, четене на акатисти и правене на поклони, изричайки Иисусовата молитва... Христовите раби плачат в тишината на своята килия, изливайки
усърдни молитви пред Господа... Във веселие и бодрост на духа те срещат новия ден с чувство за изпълнен молитвен дълг, за благодатен молитвен подвиг.
Нашият Господ заставал на колене по време на молитвете си - тъй и ти не пренебрегвай коленопреклоненията, ако имаш сили за това. Поклонът с лице до земята изобразява, според обяснението на отците, нашето падение, а ставането от земята - нашето изкупление. ("Слово на св. Теолипт", Добротолюбие, ч. 2).
Преди началото на вечерните молитви особено полезно е да се положат определен брой поклони според силите ни, за да се приготвим така към усърдно и внимателно четене на правилото.
При извършване на правилото и поклоните не трябва да бързаме; а вниманието ни да е в пълна мяра. По добре е малко молитви да се прочетат и малко поклони да се извършат, но с внимание, отколкото много но без внимание.
Избери си правило, съответстващо на силите ти. Казано е от Господ за съботата, че тя е дадена за човека, а не човека за нея (Марк 2:27); това можем спокойно да отнесем и към правилото и другите благочестиви подвизи. Молитвеното правило е за човека, а не човека за него; то трябва да способства за постигането за духовно преуспяване, а не да му бъде непосилно бреме и тягостно задължение, съкрушаващо телесните сили и смущаващо душата. Ощо повече, то не трябва да ни внушава повод за гордо и пагубно самомнение, за пагубно осъждане и унижение на ближните.
Благоразумно избраното молитвено правило, съответстващо на нашите сили и на начина ни на живот, се явява голяма опора за подвизаващия се на спасителната нива християнин. Когато то се извършва в определени часове, то се превръща в навик, в необходима и естествена потребност.
Придобилият този блажен навик, само с приближаването до мястото за извършване на правилото, усеща душата си пълна с радост и молитвено умонастроение. Той не е успял да каже още и дума, но сърцето му вече е изпълнено с умиление, умът му влиза и се задълбочава във вътрешната стая (сърцето).
"Предпочитам - кава отец Матей - не много продължително правило, но изпълнявано постоянно, отколкото продължително, но скоро изостявяно".
А такава участ имат винаги онези молитвени правила, които не са съобразени с възможностите ни; при първия порив на (душевна) топлина подвижникът ги изпълнява за някое време, обръщайки по-голямо внимание на количеството, след това изнемогва, а от (несъобразения) подвиг, превишаващ силите, се принуждава да съкращава на много пъти правилото.
Много често подвижниците (това с пълна сила важи и за всички православни християни, били те миряни, монаси или клирици - бел.ред.), установили за себе си безразсъдно и обременително правило, преминават от много трудното правило към изоставяне на всякакво правило. След изоставяне на правилото или даже от съкращаването му подвижникът бива нападнат от смущение. От него той започва да чувства душевно разстройство. От разстройството се ражда унинието. А като се усили, то ражда отслабването и изстъплението, които така въздействат, че безразсъдният подвижник се отдава на празен и разсеян живот, и от равнодушие пада в най-тежки прегрешения.
Когато избереш за себе си съобразено с възможностите ти правило, старай се внимателно и неотменно да го изпълняваш; това е нужно за да поддържаш нравствените сили на твоята душа, както за поддържането на телесните сили е нужно, в определени часове да приемаш храна.
"Не заради изоставянето на псалмите ще ни осъди Бог в деня на Своя Съд - казва св. Исаак Сирин - не заради изоставянето на молитвите, но заради това, че като ги изоставяме, оставаме у нас вход за бесовете. А когато бесовете намерят място, влизат и затварят вратите на нашите очи (съвестта), тогава ни изпълват, насилствено и нечисто с техните оръдия, за най-люто отмъщение за всичко забранено им от Бога. И поради това,че оставяме малкото (правило), заради което се удостояваме с Христовото застъпничество, ставаме подвласни на бесовете, както е писано от някои премъдри отци: "Непокоряващият волята си на Бога, ще се подчини на своя съперник". Тези (правила), които ти се струват малки и дори незначителни, всъщност стават за теб стени срещу тези, които се стараят да те пленят. Извършването на тези правила вътре в килията премъдро е установено от учредителите на Църковния Устав по откровение свише, за запазване на нашия живот." (св. Исаак Сирин, Слово 71).
Великите отци, пребиваващи в обилното действие на Божията благодат с непрестанна молитва, никога не изоставяли своите правила, които били навикнали да извършват по различно време на денонощието и денем, и нощем. Много доказателства за това откриваме в житията им, напр. преп. Антоний Велики, извършвайки правилото на деветия час (църковният девети час съответства на три часа следобед, вж. Ежедневен богослужебен кръг) се удостоил с Божествено откровение; когато преп. Сергий Радонежски се занимавал с молинвено четене на акатиста на Божията Майка, му се явила самата тя заедно с апостолите Петър и Иоан.
Възлюбени! Нека покорим нашата свобода на правилото. То като ни освободи от пагубната свобода, ще ни свърже с Христа, дарявайки ни духовна свобода. Веригите първом може да ни се сторят тягостни, но после ще видим, че те са драгоценни.
Всички божии светии са взели върху си и са носили "благото иго" на молитвеното правило; по техния пример и ние да последваме Господа нашего Иисуса Христа, Който като стана човек, давайки ни Своя образ за пример, прави всичко каквото прави и Отца (Иоан. 5:19), говорел това, което Отца Му заповядал (Иоан. 12:49), и във всичко изпълнявал волята на Отца (Иоан. 5:30).
Волята на Отца и Сина и Духа Светаго за нас хората е една - нашето спасението.
Св. Игнатий Брянчанинов
Из "Каноник", Москва, 1986 г. с. 574-580
Превод от руски Стефан Начев
За пръв път публикувано
в Списание "Път"
брой втори за 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com