Въведение в Православието: Апологетика

Православието не е система от идеи, а начин на живот.

Нека помним това всекидневно, и особено при изкушението да обосноваваме в разговор предимствата на нашата вяра. Житията на светците ни дават пълна представа за начина, по който те са свидетелстували за вярата си: единствено чрез своя богоугоден живот и личен пример на служене. Не случайно те са едни от най-препоръчваните четива от векове

Св. Максим Изповедник ни напомня, че "без дела теологията е теология на демоните". А делата, които се изискват от нас не са малко. Те са и духовни, и физически; и в "скришната ни стая" и по време на ежедневното ни общение.

Православието, т.е. Правата вяра и Правото служене, които предците ни са запазили и са ни предали, изисква да изучаваме Христовото учение и да се придържаме безусловно към традицията - проверена, удържала изпита на хилядолетията. Защото по думите на св. Фотий Велики "във въпросите на Вярата дори най-малкото отклонение е смъртен грях", и "дори най-малкото незачитане на традициите може да доведе до пълно пренебрежение към догмата". (Колко негативно значение бяхме обучени да влагаме в тези понятия през последните десетилетия...) Само така можем да запазим духа и същността на Православието и да го предпазим от стрелите на обновленчеството и икуменизма.

Петият църковно-народен събор, състоял се през декември 2001 г., ни призова да залягаме "изповеднически в светата православна вяра, всеки от нас да бъде мисионер в своя дом, в попрището на живота и навсякъде, за да не секва благочестието, да не пресъхва чистотата и да не гасне звездата на родолюбието по примера на нашите предци и учители на жертвената любов".

Тясната пътека, която води до спасението ни в Христос е още по-тясна за православните днес. Но тя е единствената, която имаме. И сме длъжни да вървим с Божията помощ по нея.