Основи на Православието: Нашата вяра (2 от 3) 

  Нашата вяра (прод.)

:: За Църквата

:: За тайнствата

:: Мисия и евангелизация

:: Православното богослужение

:: Единство на Църквата. Ереси и разколи

За Църквата

Светата Църква

Думата "църква" означава на гръцки "еклесия" - събрание, общество на призованите. Свещеното Писание ни казва, че Тя е творение и духовно тяло на Христа. Църквата не е нова религия, нито особена религиозна или благотворителна организация, нито пък специална система за "духовно" преустройство на човешкото общество в света. За такова нещо Спасителят никога не е говорил. Затова, несъмнено, Църквата представлява обществото на най-близките и верните Му ученици. >>>

"... и в една света, съборна и апостолска Църква"

  :: Разяснение на Символа на православната вяра Светител Николай (Велимирович) Охридски
  :: О девятом члене Символа веры Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Църквата: земна и небесна. Църковната йерархия. Eпископ. Презвитер.

Послание на източните патриарси, чл. 10

Вярваме, както са ни учили да вярваме, в тъй наричаната, и наистина такава, света, вселенска, апостолска Църква, която обема всички и навсякъде, които и да били те, вярващи в Христа, които сега, намирайки се в земно странствуване, още не са се въдворили в небесното отечество. Но никак не смесваме странствуващата Църква с достигналата отечеството Църква... Епископският сан се отличава от сана на обикновения свещеник... Не е лесно да се намери между еретиците човек разсъдлив, понеже, напущайки Църквата, те биват напущани от Светия Дух, и в тях не остава нито знание, нито светлина, но тъмнина и слепота. >>>

Виж също:
  > Pазличия между християнските църкви относно учението за Църквата (архимандрит д-р А. Шивачев, глава от книгата "Истините на Православната вяра")
  > За изопаченото понятие на православните икуменисти за Църквата (архиепископ Серафим (Соболев)

За Божията благодат

Божествената благодат е това спасителното въздействие върху хората на Светия Божи Дух, който пребъдва в Църквата от Св. Петдесетница. Тя е oсобен, благ (добър) дар Божий в бъдещето, който приемаме с вярата си сега; една особена освещаваща ни Божествена сила или енергия. Любовта на Бог Отец се излива върху и вътре в човеците, единствено поради Господнята милост и изкупителните заслуги на Иисуса Христа и ходатайството Му, за да успеем да преодолеем Първородния грях и да спасим душите си. >>>

Църквата - нейната природа и задача

Протоиерей Георги Флоровски

Да се започне с едно формално определение за Църквата е невъзможно. Защото, строго погледнато, не съществува такова определение, което да претендира за някаква догматическа тежест. ... Самата природа на Църквата може по-скоро да се обрисува и опише, отколкото правилно да се формулира. И със сигурност това може да стане само вътре в Църквата. Навярно дори това описание ще бъде убедително само за тези, които са в Църквата. Тайнството се схваща само чрез вяра. >>>

Без Църквата няма спасение

Архимандрит Рафаил (Карелин)

В нашия църковен свят се появиха някакви невидими сили. които са си поставили за цел (може би дори без да съзнават това), бавно и упорито да изопачават и да дискредитират учението на Църквата. Възниква реалното опасение, че
искат да създадат ново, либерално християнство, в което Самият Христос само учител по нравственост и искат да лишат християнството от неговите исторически корени, да унищожат неговата мистична дълбочина и вместо главната цел - богообщението, да поставят друга цел - служение на хората, а в действителност -
служение на човешките страсти.

Чин и безчинство в Църквата

Благовест Ангелов

За всеки е ясно, че Църквата е йерархично устроена и всичко в нея се върши по установен ред. За някои това дори е повод за съблазън - в смисъл, че не им изглежда „демократично". Вярно е, че през вековете тя неизбежно е приела в немалка степен функциите на институция, наричана „свещена" в мярката, в която се съчетават духовните тайнства с администрацията.
Но днес трябва да си припомним важния факт, че църковната йерархия има духовно-тайнствена, а не административна същност. Спазването й съответно не е свързано с въвеждане на бюрократичен ред, а с изпълнението на Божията премъдрост, вложена в сътворението на видимия и невидимия свят. >>>

The attributes ot the Church

by Archimandrite Justin (Popovich)

The Unity and Uniqueness of the Church :: The Holiness of the Church :: The Catholicity (Sobornost) of the Church :: The Apostolicity of the Church

Священное писание и Церковь Християнства нет без Церкви

Священномученик Иларион (Троицкий) (Профессор Императорской Московской Духовной Академии Архимандрит Иларион, 1914г.)

... Внецерковное отношение к Писанию неизбежно приводит к абсурду и к потере самого Священного Писания. Без Церкви, во-первых, нет никакой опоры при толковании Священного Писания и не Писание учит человека, а наоборот, человек навязывает Писанию содержание, какое угодно. Без Церкви, во-вторых, будет потерян всякий определенный путь ко Христу и Его учению, потому что Христос Сам ничего не писал, апостолов же можно заподозрить в том, что учение Христово передано ими неточно. Без Церкви, в-третьих, не имеет никакого значения канон Священных книг и все протестанты и сектанты на вопрос: почему каноничны эти именно книги? – могут остаться только безответными или принуждены будут прибегать к постыдным "словесам лукавствия". [.. ] В смысле учения Новый Завет ничего нового по существу, совершенно нового не дает. Новым является факт Воплощения и благодатная жизнь во Христе и в Духе, т.е. жизнь в Церкви. Поэтому нельзя отсекать Библию от Церкви. Церковь, основанная Богочеловеком, есть первичная реальность. Церковь существовала и тогда, когда ни одной книги Священного Писания Нового Завета еще не было. Ведь книги Нового Завета написаны апостолами уже после: в течение более нежели полустолетия от начала исторического бытия Церкви. В написанных ими книгах апостолы оставили памятники своего устного благовествования. Написали они для Церкви уже существовавшей. [...] Не потому Церковь имеет истинное вероучение, что она берет его из Священного Писания и Священного Предания, а только потому, что она есть именно Церковь Бога живого. >>>

Священное писание о Церкви (справочник)

Епископ Александр (Милеант)

Церковь — Царство Божие :: Раскрытие природы Церкви в образных сравнениях :: Ветхозаветные тексты. Церковь в образе горы (Сион) :: Небесно-земная Церковь :: Непобедимость Церкви :: Свойства Церкви: ее пребывание в истине и святость :: Церковная иерархия :: Значение апостольского предания :: Отношение христианина к “внешним” :: Жизнь Церкви — возрастание в любви

Что есть Православие и православная жизнь

Архимандрит Александр (Милеант)

Священное писание о Церкви 1: Церковь - Царство Божие. Раскрытие природы Церкви в образных сравнениях. 2: Небесно-земная Церковь. Непобедимость Церкви. Свойства Церкви: ее пребывание в истине и святость. Церковная иерархия. Значение апостольского предания. 3: Отношение христианина к "внешним." Жизнь Церкви - возрастание в любви. Заключение.

Храм Божий - Небесный островок на грешной земле 1: Значение Храма. Возникновение храма и его архитектурных форм. Внутреннее устройство храма. 2: Смысл и цель богослужений. Значение креста. Иконы и фрески. Богослужебные циклы и виды богослужений. 3: Степени священства. Священные облачения. Благословение священника. Свечи и просфоры. Поклоны. Посты. 4: Правила поведения в храме. Приготовление к исповеди и причащению.
5 (А-О): (П-Я): Словарь церковно-славянских слов.

За Светите тайнства

Пространный Православный Катихизис

О десятом члене Символа веры Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Tайнствата в църквата

Дончо Александров, магистър по богословие

В живота на църквата един от важните моменти на благодатното строителство са свещенодействията, които постепенно са получили наименованието "тайнства". >>>
  > Таинства Церкви
  > The Holy Sacraments

За броя на Църковните тайнства

Венцислав Каравълчев

Древната Църква не е имала строга класификация на тайнствата и те не са били дори терминологично фиксирани: изхождало се е от истината, че действията на Светия Дух са безчислени. И на Запад, и на Изток всичко, отнасящо се до благодатния живот, откриващо Царството Божие, се е наричало "мистерион" - тайна, тайнство.  >>>
  > Число таинств Церкви - Алексей Зайцев

Богослужебни действия при тайнствата и требите

Архимандрит Иона, 1950 година
Из Учебник по литургика. Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение според програмата за духовните семинарии
§ 42. Тайнство Кръщение
§ 43. Тайнство Миропомазване
§ 44. Тайнство Изповед
§ 45. Тайнство Евхаристия
§ 46. Тайнство Елеосвещение
§ 47. Тайнство Брак
§ 48. Тайнство Свещенство
§ 49. Богослужения, извършвани при особени случаи

Накратко за поста, изповедта и причастието

Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил

В светоотеческото Православие няма практика да се приема Причастие без никакъв пост. ...Ако не седмица, то поне три дни, зависи от духовника. ...А изповедта - това вече е въпрос как човек чувства съвестта си. Хора, които не са живели църковно или са се изповядвали много отдавна, ние смятаме, че е задължително да се изповядат преди да се причастят. >>>

Таинства Церкви: введение в изучение

Алексей Зайцев

:: Предварительные сведения
:: Число таинств Церкви
:: Основные положения латинской сакраментологии
:: Об основных принципах православного богословия таинств

  О таинствах Церкви в изложении для детей

София Рукова

Книга для детей и взрослых о таинствах Церкви - о том таинственном, превышающем наше разумение, когда в результате наших человеческих действий и слов, в нашу жизнь приходит что-то такое, что невозможно выразить словами, и мы становимся лучше, чище, сильнее.

Светото тайнство Кръщение

Дончо Александров, магистър по богословие

В последните десет години много некръстени извървяха пътя към храма, за да се извърши над тях св. тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи. Всеки със своите разбирания и очаквания. След края на тайнството си тръгват и мнозина въобще не се връщат в храма. Изгубват се. Няма ги. Както изведнъж се появиха, така и изчезнаха. Разбраха ли какво стана с тях, влизайки в кръщелния купел? А ние, които останахме, схванахме ли същността на тайнството и промени ли то живота, мислите и делата ни? >>>
  > Какво трябва да знаят кръстникът и кръщелникът?
  > Църковните тайнства, извършени от духовници в разкол Църквата смята за невалидни.

О десятом члене Символа веры. О Крещении

Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Подбудителна беседа за приемане на светото Кръщение

Св. Василий Велики

Премъдрият Соломон, като подреждал (разпределял) времената за житейски дела и събития, определяйки своето собствено време, казал ... (Екл. 2, 1-2).  В спасителната проповед, която ви възгласям аз бих променил малко това изречение на премъдрия и бих казал: време да умираме и време да се раждаме.
Какво е основанието за тази промяна. Това, че Соломон, като разсъждавал за подлежащото на раждане и тление, следвайки порядъка на телесната природа, е предпоставил раждането на смъртта. Защото е невъзможно някой да изпита смърт, без да се е родил. А аз, като имам намерение да говоря за духовното възраждане, поставям смъртта преди живота. Защото само умирайки по плът се раждаме духом, както и Господ казва: (Второз. 32, 39). И така - да умрем, за да живеем; да умъртвим плътското мъдруване, което не може да се покори на Божия закон, за да се роди в нас крепкото духовно разсъждение,  чието следствие обикновено са животът и мирът  (Рим. 8, 6-7). Да се погребем заедно с умрелия за нас - с Христа, за да станем отново с Виновника за нашето възкресение.  >>>

  За Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата

Михаил Калнев

Съдържа:
 :: Какво е прародителски грях? Какво причини Адамовият грях в човека?
 :: Kръщението на децата е необходимо. Библейските основания за кръщението и необходимостта му за децата
 :: Учението на Св. отци и учители на църквата за св. кръщение
 :: Разбор на възраженията на сектантите
Кръщение се нарича такова неповтаряемо (Еф. 4:5) тайнство, в което кръщаващият се при трикратно потапяне във водата с думите "В името на Отца и Сина и Св. Дух", получава благодатта Божия, която прощава неговите лични грехове и го очиства от всеобщия, прародителския грях, след което човек от роб на дявола става син Божи, облича се в Христа и става член на светата Му Църква, "нова твар в Христа". >>>

Baptism and Chrismation - Entry into the Orthodox Church

A sacrament instituted by Christ Himself, this is the regeneration "of water and the spirit" (John 3:5). The Baptism represents the new Life in Christ for a person and a determination to behave in a Christian manner, to walk towards the Christ, in a Holy Communion with other brothers and sisters in Christ, members if the Holy Orthodox Christian Church. An Orthodox baptism is administered by the priest (in case of absolute emergency, however, by a layman (aerobaptismos)) through three complete immersions and by pronouncing the individual's name along with the name of the Trinity, "the Father and the Son and the Holy Spirit. Amen" Chrismation follows immediately after baptism.

Светото тайнство Миропомазание

Дончо Александров, магистър по богословие

Второто тайнство в църквта е миропомазанието. То се извършва непосредствено след кръщението и съставлява с него един богослужебен чин. Светото миропомазване е самостоятелно тайнство и това личи от различната тайноизвършителна формула. На гръцки език "миро" означава благоуханен елей. Употребявало се за освещаване още в старозаветни времена. При освещаване на скинията Мойсей използвал миро, с което е помазал и Аарон за първосвещеническо служение. Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазване.  >>>

О Миропомазании

Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Миропомазание есть Таинство, в котором верующему при помазании освященным Миром частей тела во имя Святого Духа подаются дары Святого Духа, возвращающие и укрепляющие в жизни духовной. О внутреннем действии этого Таинства говорится в Священном Писании у Апостола Иоанна >>>

Кръщението и Миропомазание - начало на нов живот

  > Крещение и Миропомазание начало новой жизни Епископ Александр (Милеант)
Значение крещения и миропомазания :: Молитвы таинств крещения и миропомазания
  > Baptism and Chrismation - The Beginning of a New Life Bishop Alexander Mileant
The Meaning of Baptism and Chrismation :: The Service of Baptism and Chrismation.

Светото тайнство Изповед - Забравеното лекарство

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Съдържа: Богатият пътник :: Грехът :: Забравеното лекарство :: Съображения против изповедта :: Правила за спасителна изповед :: Какво трябва да правим преди да идем при изповедника,  когато сме при него и когато излезем от изповедника :: Плодовете на истинската изповед
В едно затънтено, китно балканско селце пристигнал на лятна почивка чуден странник. Той бил много богат човек. Пътувал сам, бил доста уморен и искал час по-скоро да намери място, дето да отседне, за да си почине. Намерението му било да ощастливи ония хора, които му дадат тих и приятен подслон. Понеже богатствата му били несметни, той искал да направи на гостолюбивите домакини такъв подарък, за какъвто те дори не са сънували. >>>

О Покаянии

Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Въпроси при изповед на православни християни

Много важно условие за изчерпателна изповед на каещите се е да проследят своя живот - как са прекарали юношеството си, как са преживели младостта си, какво поведение са имали в службата, в дома и т. н. Тези кратки въпросници за изповед целят да улеснят и подпомогнат най-вече тези, които за първи път пристъпват към това спасително тайнство, да осъзнаят и признаят греховете си. Желателно е подготвящите се за изповед да получат и по-подробни напътствия как да се подготвят за изповед - как да породят покайно чувство и сърдечно съкрушение.
:: Въпроси при изповед на православни християни Сливенски митрополит Йоаникий, из книгата "Покаяние и изповед"
:: Кратък въпросник за изповед: По Десетте Божи заповеди :: По Новозаветните блаженства :: Божии обещания към каещите се
:: Въпросник за изповед от манастира Дохиар  Ти и Бог :: Ти и другите :: Самият ти :: За съпрузите
:: Oпыт построения исповеди по десяти заповедям Арим. Иоанн Крестянькин

Слово във вторник на Страстната седмица

Св. Теофан Затворник

"Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: ето възлизаме в Иерусалим и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие. Прочее, елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него". Така светата Църква ни кани да съпътствуваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена на Неговите божествени страдания и смърт. ... Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. ...Така като започнем, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. >>>

Слово във сряда на Страстната седмица

Св. Теофан Затворник

...Във време на своето пребиваване с Господа, той по живот е бил съвсем същото, както и другите Апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал; a може би и чудеса е вършил в името на Господа. Нито Апостолите, нито друг някой бе забелязал някаква особеност в него. А между това на края виждате какво излезе? От де е тоя плод? Разбира се, отвътре, от душата.

Митарствата

Иеромонах Серафим (Роуз), из книгата "Душата след смъртта"

Преп. Василий имал послушница Теодора, която много усърдно му служела; след като приела монашески чин, тя починала в Господа. У един от учениците на преподобния, на име Григорий, се явило желанието да узнае къде се намира след представлението си Теодора, сподобила ли се е с милост и отрада от Господа заради своето служение при светия старец. Като размишлявал често за това, Григорий помолил стареца да му отговори - какво е станало с Теодора; защото твърдо вярвал, че на Божия угодник всичко това е известно... Митарства 1-20. >>>

Виж също:

Основи на Православието: Нашата надежда: Покаяние. Пост. Изповед.

Светото тайнство Причащение (Евхаристия)

Причащението (Евхаристията) е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови, и по тоя начин се съединява с Христа, Който е изворът на вечния живот. Тайнството Евхаристия е установено от Господ Иисуса Христа. Още преди да установи това тайнство Иисус Христос казал: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света" (Иоан 6:51). [...] Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед. >>>

О Причащении

Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Библията и светите отци за Причастието

 :: Св. Писание за светата Евхаристия
 :: Св. Яков, брат Господен, първи епископ на Йерусалим († 63)
 :: Св. Климент Римски († ок. 101)
 :: Св. мъченик Юстин Философ († ок. 166)
 :: Св. Ириней Лионски († ок. 202)
 :: Св. Атанасий Велики (Атанасий Александрийски) († 373)
 :: Св. Ефрем Сирин († 373)
 :: Св. Кирил Йерусалимски († 386)
 :: Св. Макарий Велики (Макарий Египетски) († 390)
 :: Св. Йоан Златоуст († 407)
 :: Св. Исидор Пелусиотски († 435 г)
 :: Св. Йоан Касиан Римлянин († 435)
 :: Св. авва Исаия († 488)
 :: Св. Анастасий(† 601)
 :: Св. Йоан Дамаскин († 780)
 :: Св. Симеон Нови Богослов († ок. 1020)
 :: Св. Марк Ефески († ок. 1457)
 :: Св. Макарий Московски (ок. 1482-1563)
 :: Св. Димитрий Ростовски († 1709)
 :: Послание на източните патриарси (1723)
 :: Св. Тихон Задонски († 1783)
 :: Св. Игнатий (Брянчанинов) (1807-1867)
 :: Св. Никодим Светогорец († 1809)
 :: Св. Теофан Затворник (1815-1894)
 :: Св. Серафим Саровски Чудотворец († 1833)
 :: Св. Амвросий Оптински († 1891)
 :: Св. Йоан Кронщадски († 1908)
 :: Из Патерика на Троице-Сергиевата лавра
 :: Архиепископ Серафим (Соболев) († 1950)

За достойното причастяване със светите Тайни

Архиеп. Серафим (Соболев)

Когато пристъпвате към Чашата с Тялото и Кръвта Христови, помнете думите на апостол Павел: "Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане..." Тези думи на апостола имат следния смисъл: онези, които се причастяват недостойно с Христовите Тайни, остават немощни, падат в болести и недъзи и дори мнозина от тях умират. Трябва да знаем кога се причастяваме недостойно с това велико Тайнство. Тогава, когато преди св. Причастие в нас няма твърда решимост да не повтаряме своите предишни грехове и тогава, когато и преди, и след Причастието продължаваме тежко да грешим. >>>

За това как трябва да се причастяваме и за дивните плодове на това велико Тайнство, когато пристъпваме към него с любов към Христа

Архиепископ Серафим (Соболев)

...Да пребъдва винаги в живота ви любовта към Христа заедно с неотклонното изпълняване на всички Божии заповеди. Тогава св. Причастие ще бъде извор на изцеление от всички ваши недъзи - и телесни, и душевни. Тогава бодростта, и силата, и божествената радост ще пребъдват всякога у вас. Тогава благодатната светлина на приетите от вас Тяло и Кръв Христови винаги ще ви просветлява, а след вашата смърт Господ ще изпълни над вас Своите слова: "Праведните ще блеснат като слънце в царството па Отца си". >>>

Слово в четвъртък на Страстната седмица

Св. Теофан Затворник

Радвайте се, православни християни, че се удостоихте да се причастите със светите Христови Тайни. И толкова повече радвайте се, че се удостоихте с това днес, тъй като самото Тайнство е установено на днешния ден.
На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.
Радвайте се всички, които се удостоихте с тоя велик Божи дар. Но радвайте се със страх. Казвайте в себе си: Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Но не разсейвайте вашите мисли и чувства и внимателно пазете и душите и телата си.

За Причащението със Свeтите Христови тайни

из кн. "За Светото Причащение и за приготвителното към него покаяние", 1912 г.

Бог знаел от по-рано, че макар и повярвали в спасението, човеците ще грешат и след като приемат светото Кръщение, и така ще загубят спасението си. Затова, за да ги предпази от погибел, Той изнамерил особени за тази цел две чудни и дивни тайнства: Покаяние и Причащение, които, ако се употребяват както трябва — правилно, очистват всички грехове, сторени подир кръщението. Тайнството Покаяние прощава всички грехове на каящия се грешник, а светото Причащение усъвършенствува каящия се грешник и напълно го съединява с Бога. >>>

И отново за литургията: Христос да почака?!

Златина Иванова, ЦВ 1998

В миналото почти всички богомолци са приемали св. Причастие, защото са знаели, че за това са се събрали, за това са отправяли своите молитви. Днес ние акцентуваме върху неща, които нямат връзка със самото тайнство. Благозвучието на хора, дисциплината в храма са важни, разбира се, но те се осмислят именно в претворяването на св. Дарове и в причастяването на християните. А за нас, като че ли най-важното е ... >>

Божествена Литургия

 :: Евхаристийна молитва (Евхаристиен канон) Св. Иоан Златоуст
 :: Разяснения на Евхаристийния канон

За ветхозаветния празник Пасха, ветхозаветната пасхална вечеря и деня на Тайната вечеря според евангелистите

Свещ. Траян Горанов

За деня на Тайната вечеря и за нейното извършване разказват и четиримата евангелисти. В разказите им обаче има някои различия. Най-голямото и важно различие е относно деня на месец нисан, в който тази вечера е била извършена.

Светото тайнство Брак (Венчание)

За освещаване на съпружеския живот и за продължаване на човешкия род Църквата е осветила тайнството Брак. Възникването на брака се отнася към времето на Божието творение — човека. Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му е сътворил помощник, нему подобен (Битие 2:18). Според учението на Православната Църква Бракът е тайнство, при което при свободно обещание от жениха и невестата за съпружеска вярност, дадено пред свещеника и Църквата, се благославя техния съюз. Той напомня за съюза на Христа с Църквата — неговата невеста! При самото тайнство свещеникът измолва благодат за пълно единодушие между двамата, за благословено раждане и християнско възпитание на децата им. По време на бракосъчетанието се напомня, че бракът и велика тайна! >>>

:: Брак (Венчание) Православен катехизис
:: Чинопоследованието на тайнството Брак Славчо Кисьов
:: Какво е бракът и как злото прониква в него? Александра Карамихалева
:: Зa брачното общение Митрополит Антоний Сурожски
:: За взаимоотношенията между дете и родител Таня Спасова

О Браке

Свт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Към новобрачните

Митрополит Антоний Сурожки

В деня на вашето венчание в апостолското четиво чухме думите: "Носете един другиму тежестите и така изпълнявайте закона Христов..." Днес ние стоим със запалени свещи и свидетелстваме за радостта, за това, че чрез вашия брак Вечността влезе във времето, че Царството Божие се приближи. Защото казано е: Царството Божие е вече дошло, когато двама души вече не са двама, а едно. Но това единство, което е Царството Божие, ни се дава в зачатък и постигането му е подвиг. Защото любовта е радост, умиление, взаимно ликуване, но и подвиг: "Носете един другиму тежестите си ..." >>>

Условия за църковен брак

:: Какви документи са необходими за сключване на брак?
:: При какви родства и в кои дни не се позволява църковен брак?

Брак и семейство

 :: За отношенията между мъжа и жената И. М. Андреев
 :: Мисли за мъжа и жената от о. Александър Брянчанинов и о. Александър Елчанинов
 :: Какво е сексът? свещеник Николай Петков

Таинства Церкви: введение в изучение

Алексей Зайцев

:: Предварительные сведения
:: Число таинств Церкви
:: Основные положения латинской сакраментологии
:: Об основных принципах православного богословия таинств

Православное учение о браке

Протоиерей Владимир Воробьев

Православное учение о браке очень трудно. Оно далеко не полно изучено в богословской литературе, да и литературы о нем в Православии очень мало. Католическое богословие о браке нельзя признать удовлетворительным, поскольку его отправные точки совершенно не сходны с православным учением, и большая часть написанного в католицизме о браке страдает существенным искажением основных христианских, православных принципов. ...  Вначале уместно вспомнить замечательное изречение: "Браки совершаются на небесах".  ... Православное учение о браке утверждает, что настоящий православный брак - есть таинство, то есть событие духовное, принадлежащее к духовной реальности, к духовному бытию. >>>

Виж също:

Православен бит, морал и изкуство: Църква и общество: Дом, семейство и деца

Светото тайнство Свещенство (Ръкоположение)

Това тайнство се извършва само от епископ в светия олтар. В една литургия може да се ръкоположи само един дякон, свещеник или епископ. Едно и също лице не може да премине трите степени на свещенството (дякон, презвитер, епископ) в една и също литургия. Ръкоположенията стават в неделен ден. При тайнството дяконът се облича в стихар и орар, презвитерът (свещеникът) в стихар, епатрахил и фелон, а епископът - получава малък и голям омофор и в края на службата - жезъл и митра (корона). Над главата на епископа се слага Евангелие. Изборът на епископ става с одобрението на богомолците, които при възгласа "Аксиос - достоен", отговарят "Достоен, достоен, достоен". Ако някой от присъстващите богомолци се провикне "недостоен", ръковъзлагането се спира, докато се изяснят съображенията за тази оценка. Такава е практиката на Цариградската Вселенска патриаршия, приета и от Българската православна църква. >>>

О Священстве

вт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

  Размишления за свещеническото служене

† Сливенски митрополит Иоаникий

  > Част първа: Свещеническият сан :: Средствата към достигане съвършенство :: Вредата от неправедния живот на свещениците :: Последният съд :: Небесната слава :: Относно благоговението към Пресвета Владичица Богородица :: Чистотата на помислите :: Самоунижението :: Прощаваният грях :: Недостойното извършване на Божествената Литургия :: Молитвата :: Учението и четенето :: Катехизическото възпитание на децата :: Грижата за храма и за светия олтар :: Слушането на изповедта :: Молитвата за грешниците :: Силата на духа :: Търпението :: Целомъдрието :: Умереността :: Послушанието към епископа :: Правила за свят живот.
  > Част втора: Свещеното Писание, св. отци и правилата на Православната църква за пастирското служение :: Извършени грехове от пастирите, които им забраняват да продължат да свещенодействат :: Лица, които не могат да бъдат кандидати за ръкоположение в свещенически чин
  > Част трета: Условия за допускане до изповед. Най-главните истини на вярата :: Някои недоумения на изповедника ::
Епитимиите и техният смисъл :: Тайната на изповедта :: Въпроси при изповед на свещенослужители

Достойнството на свещеническото служение

Достойнството на свещеническия сан и важността на пастирското служение имат най-високото, несравнимо с нищо на земята звание. Всичките човешки звания се съсредоточават в своята цел малко или много върху земното, върху временното.

  Пастирът като молитвеник

Архимандрит Серафим (Алексиев)

  1. Личният молитвен живот на пастира
  2. "Трапезите" или молитвата?
  3. Молитвата - оръжие в борбата ни
  4. Молитвата - опора на вътрешния ни живот
  5. Молитвата - сила за помагане на другите
  6. Как се придобива молитвен дар?
  7. Растеж в молитвата

Прощава ли свещеникът греховете? Как и защо ги прощава?

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество...
Всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците! Защо е постъпил Бог така? >>>

Слово за свещенството

Св. Иоан Златоуст, из "Беседа за свещенството"

Небесен характер на свещенството :: Новозаветното и старозаветното свещенство :: Господ е дал на свещеника цялата небесна власт

Християнската проповед

Едно от първостепенните задължения на свещенослужителите е проповядване словото Божие. То е необходимо на вярващите за тяхното духовно възраждане и душеспасение. ... Още в Стария Завет Бог избрал пророците, за да възвестяват Неговото слово и воля, като заплашвал с тежка отговорност небрежността към това много важно задължение. >>>

Свещеници в Българската армия

Мариана Русева

Целта на настоящето научно съобщение е чрез съхраняваните в Централен военен архив – гр. Велико Търново, документи да се покажат в по-широк план ролята на военните свещеници и грижите им по превъзпитаването на нашата армия в интелектуално и религиозно-нравствено отношение. ... След Освобождението на България (1878 г.) отношенията между двете институции църква – войска се поставят на конституционни и законови основи. Българската православна църква е предопределена да изпълнява функциите на организационен център за възстановяване и укрепване на новата българска държава. >>>

  Пастырское Богословие

Архимандрит Константин (Зайцев)

Понятие священства :: Долг пастырского учения :: Тайнодействие и молитва. Некоторые общие соображения :: Центральное место пастыря. Пастырь и народ :: Соблазн "народничества :: Духовничество :: Целостность пастырского сознания :: Проповедь :: Законоучительство
Церковь — Царство Благодати :: Священник - раздаятель благодати. Таинства :: Крещение и Миропомазание :: Евхаристия :: Покаяние :: Елеосвящение :: Брак :: Таинство Священства

Светото тайнство Маслосвет (Елеосвещение)

"Елеосвещението (Маслосветът) е тайнство, при което при помазване на тялото с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, изцеряваща душевни и телесни недъзи".
За това тайнство имаме сведения още от апостолско време, Свети ап. Яков пише: "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иаков 5:14-15). >>>

О Елеосвящении

вт. Филарет (Дроздов), Пространный Православный Катихизис

Зачем нужны обряды?

Что такое обряд? Это «оболочка», одежда догмы, говорили мы. Теперь продолжим немного иначе: это закрепленная духовная жизнь, сильный момент христианской жизни, великое мгновение, остановленное, так сказать, навеки, в целях духовного воспитания. ... "Плоду предшествует цвет, цвету — лист, листу — почка и оживление ветвей... Не занете ли, что дар молитвы — плод? Много нужно потрудиться, пока этот плод созреет. Поклоны — это первая окопка деревца... Человек — не мертвое орудие, а живое существо: среди поклонов проявятся начатки молитвенного духа. По капельке малой, малой, как живительный дождь, снизойдет молитвенный дар.. Как тому, кто не знает алфавита, вы дадите читать книгу?" >>>

Виж също: Въведение в Православието: Първи стъпки

Мисия и евангелизация

Мисия и евангелизация

Митрополит Макарий Зимбабвийски (Александрийска патриаршия)

... Нарекох евангелизацията тежка работа, защото виждам няколко сериозни препятствия, с които проповедникът се сблъсква при изпълнението на своето призвание. Първото препятствие е самата личност на княза на тъмнината. . . Друго препятствие пред евангелизацията е нашата греховност. . . Следващият проблем е секуларизацията. Нека сега проследим някои от необходимите за благовестието условия. ... Главното и необходимо условие е личната вяра в Господа Иисуса Христа в съгласие с учението на светата Православна Църква. . . Друго необходимо условие е чувството на дълбока отговорност за душите на тези, които загиват поради липсата на въвеждане в Църквата. . .Познаването на Св. Писание, неговото православно разбиране и тълкувание е най-важният елемент в евангелизаторската работа. . . Самоотвержеността и самопожертвованието също са абсолютно необходими за евангелизацията. . . Евангелизацията изисква индививидуален подход, тя е невъзможна без мисионерска приветливост. . . И като последно условие за евангелизацията трябва да посочим молитвата, този жизнено необходим елемент на всеки християнски труд. . . Да не забравяме, че Църквата е призвана в мир да призовава хора и народи към покаяние, да провъзгласява прощение на греховете и ново начало в отношението с Бога и с ближния чрез Господа Иисуса Христа. >>>

Православното богослужение

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР за текущата година

Православното богослужение

 > Богослужебни текстове
 > Песнопения. Музика. Богослужебната музика и хоровото пеене
 > Богослужебният език. Да се промени ли езикът на богослужението?
 > Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век Проф. прот. Благой Чифлянов
 > Църковнославянски речник

Виж също:

Православен бит, морал и изкуство: Църква и култура:
Християнската символика, Православният храм и богослужение, Музика и литургика

Православието през вековете: Единство на Православието:
За богослужебния език

Единство на Църквата

Тревогата на светите отци, ЦВ

Какво говориш, богоглаголиви Иоане? Защо си огорчен, светилниче на Църквата Василие? Нима и по ваше време е било така, както се случва с нас днес, ако не и по-лошо?! Нима и вие сте се огорчавали от отстъплението, от лукавството, от неверието на ваши съвременници?!... Но когато четем тези тревожни свидетелства от древността, след безпокойството неочаквано ни осенява блага мисъл: ако векове е било така, ако Христовата църква отдавна е познала злините, за които мислим, че са само наши, то значи, че няма страшно, че не сме изоставени, но само сме подложени на изпитание, че и днешните бури ще се укротят, както толкова други преди. Спомняме си, че и вратите адови няма да надделеят над Църквата. И още, че там, където е благодатта, са и набезите на поднебесните сили на злото. Та нали Сам Христос ни е дал странно, но велико утешение: "Мене гониха, и вас ще гонят". Прочее, не за смущение, а за кураж и насърчение предлагаме на вниманието на читателите следните светоотечески свидетелства  >>>

Виж също:

Православието през вековете: Съвремие: Единство на православието:
Икуменизъм - За богослужебния език - За стария и новия стил - Националност и Църква - Разколът в Бъпгарската Православна Църква

Ереси и разколи

Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

Aрхимандрит Лазар Абашидзе 

 :: Как да се отнасяме към другите християнски (неправославни) вероизповедания
 :: Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците
 :: Ще се спасят ли еретиците
 :: Може ли да встъпваме в молитвени отношения с неправославни християни (еретици)
 :: Какво е „анатема" може ли някой да отмени анатема, наложена от събор

Раннористиянски ереси и секти

 :: О ста ересях вкратце Свт. Иоанн Дамаскин
 :: Арианство
 :: Богомилство (богомили)
 :: Докетизъм
 :: Иконоборчество, Иконоборческа ерес
 :: Икуменизъм (икуменисти)
 :: Манихейство
 :: Монофизитство и монофизити
 :: Монотелитство (единоволие, единоволна ерес) и монотелити
 :: Несторианство

Изобличение на манихейската, арменската и богомилска ереси

Св. Иларион, епископ Мъгленски (из житието му)

Чуйте какво казва Христос в Евангелието: "Учението Ми не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил" (Иоан.7:16). Затова и аз няма да говоря от себе си, но от Христовото Евангелие и от Апостола, на които и вие мислите че се основавате. Затова, ако желаете да чуете отговора ми, оставете гордостта си и ме изслушайте. >>>

Ересь

В.П. Вихлянцев, Библейский словарь, 1992

Eресь (греч. отделение) (Деян 5.17; 15.5; 24.5,14; 2Пет 2.1; Гал 5.20)—ложное учение, которое выдается за истинное. Ересь—не постороннее учение, она всегда внутренний враг. Саддукеи, учение которых в основном совпадало с учением фарисеев, но отличалось только непризнанием воскресения и Ангелов, были для них еретиками (Деян 5.17; 23.8), хотя оба учения находились в рамках закона Моисеева. Ап. Павла фарисеи назвали представителем Назорейской ереси (Деян 24.5), так как не признавали Иисуса из Назарета Мессией, боясь подрыва устоев своего собственного учения. Но вот и само учение фарисеев в Деян 15.5 названо ересью (по отношению к христианству), так как некоторые из уверовавших фарисеев стали настаивать на исполнении Моисеева закона также и другими верующими из язычников. Упомянутые в Откровении учения Николаитов, Валаама и Иезавели (От 2.6,14,15,20), которых придерживались некоторые верующие в Пергамской и Фиатирской церквах, можно, очевидно, также назвать ересями.
В истории церкви известен целый ряд ересей. При этом, в первые века христианства они носили характер искажения истинного учения, а в дальнейшем (при усилении папства и государственности христианства)—протестантский, освободительный характер и, таким образом, являлись «ересью» только для папства. >>>

О молитвенном общении с инославными с канонической точки зрения

Протоиерей Владислав Цыпин, доцент Московской Духовной Академии

Виж също:

Въведение в Православието: Апологетика: Православие и инославие

Православието през вековете: История: Обща история

    www.Pravoslavieto.com