Въпрос: ...Иска ми се да Ви попитам за един конкретен проблем, който възниква всяка година в периода между Възкресение Христово и Петдесетница. Това е време, когато Църквата е определила да не се пости, защото християните живеят с духовната радост от Христовото Възкресение. В същото време в някои храмове миряните не се допускат до св. Причастие с аргумента, че не са постили. Това означава ли, че за миряните е невъзможно да се причастят през тези 50 дни?
Отговор: Аз мисля, че има нещо друго, че една друга тенденция се опитва да намери почва у нас. Това е идеята, че светските хора могат редовно да се причастяват без въобще да са постили и без да са се изповядвали. Когато говорим за периода между Възкресение Христово и Петдесетница, не може да се каже, че няма пост. Не се пости само първата седмица и последната. Но през другото време в сряда и петък се пости.
Не бива да се пречи на хората, ако през този период искат да се причастят. Но все пак трябва да е с някакъв пост, макар и не много голям. В светоотеческото Православие няма практика да се приема Причастие без никакъв пост.
Някои правят сравнение между духовниците и светските хора, т.е. че както духовниците се причастяват по всяко време, така могат и миряните. Въпросът обаче е, че духовникът трябва да живее по друг начин: той трябва да е винаги в молитва, винаги в трезвение, и благодарение на това Църквата му е разрешила да се причастява и дори когато не се готвил специално. Но за светските хора това е труднопостижимо, защото е свързано с начина на живот, особено в наше време. Затова аз сега ще кажа: могат да се причастяват хората, но трябва да има някакъв пост. Ако не седмица, то поне три дни, зависи от духовника.
А изповедта - това вече е въпрос как човек чувства съвестта си. Хора, които не са живели църковно или са се изповядвали много отдавна, ние смятаме, че е задължително да се изповядат преди да се причастят. Но хората, които живеят църковно, трябва да се изповядат тогава, когато смятат, че имат нещо да кажат, нещо което им тежи на съвестта. Това не означава, че преди всяко причастие трябва да се изповядат, и обратното: човек може да отиде да се изповяда и без да се причастява, когато нещо му тежи на съвестта. Това е смисълът на изповедта. Така че аз не смятам, че преди всяко причастие трябва да се изповядваме. Зависи дали чувстваме, че имаме нужда да открием пред Господа своята душа и да ни олекне.
Бих направил сравнение с първите векове, когато християните наистина са се причастявали така, както някои сега искат. Но тогава е било съвсем различно, духът на времето е бил друг, вярата е била изключително силна, а хората, които са били в Църквата са били живи мъченици и са знаели, че това да са християни всеки един момент е можело да им коства живота. Затова при тях не е имало нужда от специална подготовка за причастие, те винаги са били готови да срещнат Господа, техният живот е бил една постоянна подготовка за св. причастие и за прехода към вечността.
Искам да ви дам един пример от нашата действителност. Преди години, по време на разкола, на Възнесение, когато разколниците се опитваха да завземат "Св. Ал. Невски", ние се заключихме в олтара и служехме Литургия, а те отвън биеха по вратите. Заедно с нас беше и един архимандрит от Цариградската патриаршия. Тогава към края на литургията той каза: "Ваше Светейшество, днешният ден ми напомня за дните, когато Църквата е била в гонение, за първите векове, духът е същият, на тогавашното мъченичество. Разрешете ми да се причастя..."
Въпросът за причастяването е важен. И не трябва да забравяме, че човек не бива да се причастява недостойно. А ние сега живеем във време разсеяно, трудно и за да е сигурен човек, че пристъпя към св. Причастие достойно, трябва да пости, и ако счита, че нещо му тежи на съвестта - да се изповяда.
Полина Спирова, Из интервю за Двери на Православието, 18 юли 2005
www.Pravoslavieto.com