|
Страстната седмица -
|
За деня на Тайната вечеря и за нейното извършване разказват и четиримата евангелисти. В разказите им обаче има някои различия. Най-голямото и важно различие е относно деня на месец нисан, в който тази вечера е била извършена.
Според евангелистите-синоптици – Матей, Марко и Лука, Тайната вечеря била извършена на 14 нисан – "в първия ден на празник Безквасници" (Мт 26:17); "в първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне" (Марко 14:12); "и настана денят Безквастници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне" (Лк 22:17). А според ев. Иоан тази вечеря е била извършена не на 14 нисан, в който ден според закона трябвало да се извърши пасхалната вечеря; извършена била един ден преди нея, на 13 нисан – "пред празник Пасха" (Иоан 13:1). И според четиримата евангелисти, обаче, Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст в петък. Посоченото различие между евангелистите прави въпроса относно деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и относно деня на Христовата смърт, един от най-трудните въпроси в новозаветния егзегезис.
Ключът за разрешаването на този въпрос ще трябва да се търси в следните места на синоптическите евангелия: Мт 26:17-19; Мр 14:12-17; Лк 22:7-16. Като се изяснят правилно тези места, ще се види, че както според синоптиците, тъй и според евангелист Иоан, Тайната вечеря била извършена един ден преди 14 нисан, в който се извършвала пасхалната вечеря и че тя не била такава вечеря, а била специална вечеря, устроена по нареждане на Иисус Христос, в края на Неговата земна проповед, на която вечеря Той предал религиозен характер, установил тайнството Евхаристия, простил се с учениците си и произнесъл първосвещеническата си молитва.
Сведения и нареждания за празника Пасха и пасхалната вечеря се съдържат в следните Моисееви книги: Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Основните изисквания са Пасхата да се празнува 7 дни, ни по-малко, ни повече: от вечерта (залез слънце) на 14 нисан до вечерта (залез слънце) на 21 нисан. Пръв ден на празника Безквасници е 15 нисан, а седми ден – 21 нисан. В тези дни трябва да се устройват свещени събрания и да не се извършва никаква работа. Както във Ветхия Завет, така и в Новия Завет празникът Пасха се нарича още Безквасници.
Началото на тази литература може да се търси около II век преди Христа, а завършването й – около V век след Христа. Тя е запазена в Мидрашите, Таргумите, Талмуда, Тосефта и други. Навсякъде в равинската литература, както и в Свещеното Писание на Ветхия Завет се спазват строго положенията, че празникът Пасха-Безквасници, трябва да се празнува 7 дни, ни повече, ни по-малко, че той обхваща времето от вечерта на 14 нисан (залез) до вечерта на 21 нисан, и че пръв ден на този празник е 15 нисан, а последен – седми ден е 21 нисан. Тези положения са изтъкнати в древната иудейска литература (Филон Александрийски, Иосиф Флавий).
Сведенията, които евангелист Иоан дава за деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и за деня на Христовата смърт са ясни и определени. Според него Тайната вечеря била извършена един ден преди празника Пасха, т.е. на 13 нисан. Той нарича тази вечеря не "Пасха", както я наричат синоптиците, а само "вечеря" – "и във време на вечеря" (Иоан 13:2); "стана от вечерята" (Иоан 13:4). През същата нощ през която била извършена Тайната вечеря, Иисус Христос бил хванат в Гетсиманската градина, а на другия ден бил съден и разпънат на кръст. На три места в своето евангелие ап. Иоан съобщава, че този ден бил петък и то не обикновен, а петък в който била извършена иудейската пасхална вечеря и след който била велика събота – велик ден, тъй като била пръв ден на празника Безквасници. И така, според ев. Иоан Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст в петък – на 14 нисан, в който ден вечерта иудеите яли пасхалната вечеря. Тайната вечеря пък била извършена в четвъртък, на 13 нисан. Макар Тайната вечеря и да не била пасхална, тя обаче била извършена в някои отношения подобно на пасхална вечеря. Иисус Христос придал такова значение на Тайната вечеря за неговите ученици и последователи, каквато имала пасхалната вечеря за иудейския народ. На нея Той установил тайнството Евхаристия и провъзгласил настъпването на Новия Завет. "На Тайната вечеря бил придаден пасхален характер, но в действителност се е имало впредвид да се замести иудейския празник с друго тържество, имащо много по-дълбоко и възвишено значение" (Ф. В. Фарар).
В равинската литература не се говори за измиване на нозе на пасхалната вечеря, а само за тройно измиване на ръцете. Предателят Иуда, който "взел една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите", отишъл в Гетсиманската градина с фенери, светила и с оръжия. Апостол Петър имал нож. Носенето на оръжия в събота и други празнични дни, според равинската литература било забранено. Ев. Иоан съобщава, че разбойникът Варава бил пуснат за празника Пасха (не на 15, а на 14 нисан).
Пилат предал Иисус Христос на иудеите, за да го разпънат на кръст. Те не са могли да го направят на празника Пасха (15 нисан), тъй като според равинската литература, не се разрешавало изпълняването на смъртни присъди в празнични дни. Те са могли да го направят на 14 нисан, тъй като през този ден в Иудея се работело до обяд.
В разказите на ев. Иоан за Тайната вечеря, за съденето и разпъването на Иисус Христос, няма нито следа за това, че в годината на Христовата смърт, празникът Пасха не се празнувал едновременно от всички.
Синоптиците разказват за деня на Тайната вечеря в следните места на техните евангелия: Мт 26:17-19; Мр 14:12-17; Лк 22:7-16. За да изпъкнат по-ясно еднаквостите и различията в техните разкази, необходимо е те да се изложат в сравнителна таблица.
В Матея прилагателното prvtoV е употребено в дателен падеж за време - th prvth ; със значение: 1) за място: по-пръв, преден; 2) за време: по-раншен, предишен, предшестващ. Има основания, значи, да се приеме, че в Мт 26:17 и Мр 14:12 прилагателното prvtoV е употребено със значение "предишен, предшестващ". Смисълът на думите е: в предишния, предшестващия ден или в навечерието на празника Безквасници. Същия смисъл имат и думите в Лк 22:7: "и настана денят ( h¢hme¢ra) Безквасници". Тук думата hme¢ra е употребена не с обикновеното си значение "ден", а със значение "време": "и настана времето на Безквасници", т.е. 13 нисан.
Правилният превод на Мт 26:17 и Мр 14:12 е "в предишния ден (в навечерието)" на празника Безквасници (т.е. на 13 нисан). Преводът "в първия ден на празника Безквасници (т.е. на 14 нисан) не може да бъде считан за правилен нито граматически, нито исторически. Немислимо и недопустимо е да се счита 14 нисан за пръв ден на празника Безквасници, както въз основа на Свещеното Писание на Ветхия Завет, тъй и въз основа на на равинската и древно-иудейската литература.
От гореизложените обяснения на местата у синоптиците се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и относно деня на Христовата смърт, няма противоречия между тях и ев. Иоан. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря е била извършена на 13 нисан, един ден преди иудейската Пасха – пасхалната вечеря, а съденето и разпъването на Иисус Христос станало на 14 нисан, в който ден иудеите след като разпънали Христа, извършили своята пасхална вечеря.
И според синоптиците, както и според ап. Иоан, денят, в който Иисус Христос бил съден и разпънат, бил петък. В този ден сутринта Синедрионът произвел официалния съд на Иисус Христос и взел решение за убиването Му. Такъв съд той не би могъл да произведе в събота на 15 нисан. Според равинската литература не са могли да бъдат разглеждани съдебни дела в празнични дни.
Мнозина църковни писатели ясно и твърдо свидетелстват, че Иисус Христос в края на земната си проповед не бил извършвал пасхалната вечеря, че Тайната вечеря не била пасхална вечеря, че била извършена един ден преди тази вечеря – на 13 нисан, и че Иисус Христос бил разпънат на 14 нисан. Това са св. Иустин Мъченик, Клавдий Аполинарий, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, св. Иполит Римски, св. Атанасий Александрийски. В новозаветния апокриф "Евангелие на Петра" (ок. средата на II в.) се казва, че Пилат предал Иисус Христос на иудеите за разпъване на 14 нисан, в деня преди празника Безквасници. Във Вавилонския Талмуд се казва, че Иисус Христос бил наказан със смърт на 14 нисан.
От всичко изложено до тук се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а също така и относно деня, в който Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст, няма противоречия между ев. Иоан, от една страна и евангелистите Матей, Марко и Лука, от друга страна. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря била извършена на 13 нисан – четвъртък, а на следния ден – петък, Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст.
Тайната вечеря не била пасхална вечеря, макар и да била извършена в някои отношения подобно на тази вечеря. Тя била специална вечеря, устроена по нареждането на Иисус Христос, на която Той придал религиозен характер: установил на нея тайнството Евхаристия и произнесъл прощалната си реч към учениците и първосвещеническата Си молитва. Значението на Тайната вечеря е голямо – на тази вечеря Иисус Христос отменил Ветхия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28).
Изготвил свещ. Траян Горанов, tg -@- mail.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com