"Ако не ядете Плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да влезете в Небесното Царство."
Дълго време, след като бях влязла в Църквата, мислех, че Литургията е един от най-красивите обичаи на Православната църква. Бях убедена, че присъствието на всеки християнин на неделната Литургия е нещо задължително, тъй като е израз на уважение към Бога, нашия Творец и Спасител. Песнопенията бяха великолепен молитвен фон, а действията на свещенослужителите създаваха молитвена атмосфера, която бе невъзможно да създадеш у дома. С други думи, Литургията беше за мен едно тържествено молитвено събрание с участието на миряни и духовници.
Това, което ме накара да преосмисля отношението си към православната Литургия, беше една светоотеческа мисъл, че "Христос се е родил на земята, за да създаде Литургията". Ако Бог беше решил да стане човек, и то човек завинаги, ако беше решил, че ще живее сред нас и ще понесе от творенията си безропотно всяко унижение, дори смърт, то всичко това не можеше да стане само за да се утвърди някакъв обичай, бил той и най-красивият.
"...За да създаде Литургията" - тези думи никак не се вместваха в моите представи за християнството.
"Литургията не е медитация на музикален фон - казваше мой познат богослов. - Тя не е просто молитвено събрание, а центърът на църковния живот. Защо? Защото това е мястото, където Христос отново принася Себе Си в жертва, макар и безкръвна, и се извършва най-голямото чудо: обикновените хляб и вино се превръщат в Тяло и Кръв Христови. Не като символ, не като метафора, а истински Плът и Кръв Господни, към които ние можем да пристъпим с вяра и любов. Онзи, който Ги приема, се съединява реално със своя Спасител и Творец. Това единение става извор на духовни сили, които позволяват да живеем като християни, и е залог за бъдещото възкресение в слава."
"Ако не ядете Плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да влезете в Небесното Царство."
И така, Христос ни остави Себе Си не някъде другаде, а в самата Литургия.
"Със страх Божи, вяра и любов пристъпете", слушаме на всяка Литургия. След което свещеникът ... се прибира със св. Потир. Хорът тържествено продължава:
"Да се изпълнят устата ни с хвала за Тебе, Господи, за да възпяваме Твоята слава, понеже ни удостои да се причастим с Твоите свети, божествени, безсмъртни и животворящи Тайни..."
Повечето хора не разбират текста на Литургията и затова не усещат абсурдността на ситуацията - от тяхно име певците благодарят за (не)приетото Причастие... Литургията свършва, хорът се разотива и чак тогава причастниците пристъпват към св. Тайни. Защо? Нали заради този момент е цялата Литургия? Нали всички песнопения са или подготвителни, или благодарствени за проявената към нас милост и за отново принесената жертва?
В миналото почти всички богомолци са приемали св. Причастие, защото са знаели, че за това са се събрали, за това са отправяли своите молитви.
Днес ние акцентуваме върху неща, които нямат връзка със самото тайнство. Благозвучието на хора, дисциплината в храма са важни, разбира се, но те се осмислят именно в претворяването на св. Дарове и в причастяването на християните. А за нас, като че ли най-важното е Литургията да свърши "навреме" (все едно е концерт), за да не се задържат "излишно"(!) богомолците и хористите. Особено ако причастниците са много, както е по време на четирите големи поста. Защо да се дразнят хората. Нека си вървят..., а Христос ще почака.
Златина ИВАНОВА, Църковен вестник април 1998 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com