Архиеп. Серафим (Соболев)
(1881 — 1950)
Архиеп. Серафим
(Соболев)
(1881 — 1950)
Архиепископ Серафим (Соболев)
Слово на Велики четвъртък, 5 април (18 април ст.стил) 1946
година
Днес светата Църква възпоменава установяването на тайнството Евхаристия
по време на Тайната Вечеря. Тогава за пръв път учениците на Христа станали причастници на Неговото Тяло и Кръв, възприели това Тайнство, без което не можем да се спасим, без което
у нас не може да има свят и блажен живот. Защото Господ е казал: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан 6:53).
Това Божествено учение за цялата необходимост и спасителност на евхаристийното Тайнство за нас се съдържа и в Христовите думи:
Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят (Йоан 15:5-6).
Само в евхаристийното Тайнство можем да се съединим с Христа така тясно, както се съединява клонката със своя ствол. Ясно е, че както отчупената от дървото клонка изсъхва и погива, така и ние ще погинем и то не само за сегашния, но и за бъдещия вечен живот, ако не пребъдем в единение с Христа чрез Тайнството на Божествената Евхаристия.
Но въпреки учението на Христа за това Тайнство сред православните християни се намират немалко хора, които не се причастяват години наред. Къде ще отидат душите на тези православни християни след смъртта им? Разбира се, в мястото на вечните адски мъки.
Впрочем, вън от Небесния чертог с неговото райско блаженство ще останат и онези от нас, които приемат евхаристийното Тайнство не както подобава. Същността тук се състои не в причастяването със светите Христови Тайни, а в това - как трябва да се причастяваме.
На този въпрос светата Църква ни отговаря с евангелското повествование за Тайната вечеря (виж Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26, бел.ред.), с думите на тропара на Велики четвъртък и с думите от богослужението на този ден (виж тук). Тя ни подбужда да не се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови така, както се причастил предателят Юда. Той се причастил за съд и осъждане, понеже бил обхванат от страстта на сребролюбието. Тази страст го завладявала постепенно и в момента на предателството била господстваща сила в душата му. Юда забравил какви велики милости е изливал над него Господ. Св. Йоан Златоуст казва, че когато Господ изпращал апостолите на проповед, Юда, заедно с другите Христови ученици, получил дара да изцелява всякакви болести и недъзи у хората и да възкресява мъртви и по силата на тези дарове той действително извършвал изцеления от всевъзможни болести и възкресявал мъртви. На Тайната вечеря Господ показал пред него крайното Си смирение и умил нозете му. А в Гетсиманската градина, в самия момент на предателството, в отговор на предателската му целувка Спасителят го нарекъл Свой приятел. Отдал се изцяло на страстта на сребролюбието, Юда забравил всичко това. Затова, щом се причастил с Тялото и Кръвта Христови, сатаната окончателно влязъл в душата му и го повел към предателство на Христа. Но страстта на сребролюбието в Юда не се ограничила само с предателството. Тя го довела до отчаяние, а след това - до самоубийство.
А как трябва ние, възлюбени, да се причастяваме с Христовите Тайни? Така, както са се причастили св. апостоли. Те приели това велико Тайнство, преизпълнени с любов към Христа. Сърцата им се топели от тази любов към Него. Св. Йоан Богослов възлегнал на гърдите на Господа. Всички останали апостоли, разбира се, без предателя Юда, не могли да сдържат в себе си тази любов и я изразили в своята готовност да умрат за Христа. И наистина те биха умрели заедно със своя Божествен Учител, ако в Гетсиманската градина Той не беше казал на дошлия за Него народ: ако Мене търсите, тях оставете да си идат (Йоан 18:8).
Така и ние, мои възлюбени чеда, да се причастяваме с любов към Христа. Ако тази любов пребъдва в нас, то никаква страст не ще може да ни овладее и ние няма да отпаднем от Него чрез никакъв грях, защото по думите на апостола любовта никога не отпада (1 Кор. 13:8).
Ако тази любов пребъдва в нас, то тогава ще изпълним и всички спасителни заповеди, защото Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди... ако някой Ме люби, ще спази словото Ми... Който Ме не люби, не спазва словата Ми (Йоан 14:15, 23-24).
А чрез спазването на заповедите ние достигаме невинна детска чистота, при която светите Христови Тайни действуват в нас поразително. Св. Йоан Златоуст в своето творение за възпитанието на децата казва, че приемането на Тялото и Кръвта Христови действува изумително на невинните деца, особено когато са болни. Душата на младенеца чувствува успокоение и радост от това Тайнство, а тялото се изцелява от всякакви болести.
Тази истина много добре разкрива в своите творения и нашият велик богослов епископ Теофан Затворник. О. Йоан Кронщадски в своята книга "Моят живот в Христа" също свидетелствува, че приемането на Тялото и Кръвта Христови от чистите и невинни деца е най-доброто лекарство при техните болести. "Колкото пъти, казва той, съм причастявал болни младенци, те винаги са оздравявали дори от най-безнадеждните болести."
Причастяването със св. Божествени Тайни, при наличие на любов към Христа и спазване на Божиите заповеди, ни дава особена бодрост и сила. Самият о. Йоан Кронщадски е едно дивно доказателство за тази истина. Той нерядко спал само по два часа в денонощието и въпреки това целия ден прекарвал в огнена дейност и в непрестанни богослужения и молитви за изцеляване на болни и утешаване на страдащи.
Заради нашата любов към Христа и заради спазването на Неговите заповеди ние се изпълваме с божествена радост от св. Причастие, съгласно Христовото обещание: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми... за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна (Йоан 15:10-11). Тази радост от св. Причастие винаги и неизменно са изпитвали всички Божии угодници, всички истински Христови последователи.
И накрая, ако се причастяваме изпълнени с любов към Христа, то ще ни озарява и божествената светлина на това Тайнство. Тази светлина ще прогонва от нас бесовете, които, като духове на тъмнината, не могат да понасят божествената светлина; тя ще опалва и унищожава в нас нашите страсти и ние ще се просветляваме, както са се просветлили от св. Причастие на Тайната вечеря апостолите, за което се говори в днешния Тропар: когато славните ученици при умиването на вечерята се просветляваха... Светлината на това страшно Тайнство, като наше достояние, ще премине заедно с нас в задгробния свят. Тя ще прогони от нас всички бесове, когато душите ни преминават през въздушните митарства, и ще стане извор на вечна радост за нас в Небесното Христово царство.
Поздравявам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на Тялото и Кръвта Христови. От цялото си сърце ви желая да се причастите не така, както се е причастил предателят Юда, а както са сторили това на Тайната вечеря светите Христови ученици. Дано Бог да даде след това св. Причастие всички страсти, които са били у вас, никога повече да не се връщат в душата ви. Да пребъдва винаги в живота ви любовта към Христа заедно с неотклонното изпълняване на всички Божии заповеди. Тогава св. Причастие ще бъде извор на изцеление от всички ваши недъзи - и телесни, и душевни. Тогава бодростта, и силата, и божествената радост ще пребъдват всякога у вас. Тогава благодатната светлина на приетите от вас Тяло и Кръв Христови винаги ще ви просветлява, а след вашата смърт Господ ще изпълни над вас Своите слова: Праведните ще блеснат като слънце в царството па Отца си (Мат. 13:43). Амин.
Словото е произнесено в руската църква "Св. Николай", гр. София, на 5 април (18 април ст.стил) 1946 година.
Предадено тук по сборника Архиeпископ Серафим Соболев,
Проповеди том II (1945-1949), изд. Девически монастир "Покров Богородичен" - Княжево, София 2000 година.
Архиеп. Серафим (Соболев)
Слово на Велика събота, 7 (20) март 1946
година.
Днес на литургията светата Църква вече ни разказа в своето евангелско четиво за Христовото Възкресение. Отначало ангел възвестил тази радостна вест на св. жени Мироносици, а когато те се връщали от гроба, Сам Възкръсналият Господ им се явил и им казал: Радвайте се (Мат. 28:9).
Можем да си представим каква голяма радост изпитали мироносиците, а след тях и и всички Христови ученици, когато получили вестта за Възкресението, и при това, след голямото унижение, което претърпял Господ на Кръста, след тежките страдания и смърт на Христа, Когото те така обичали. Тази радост била толкова необятна, че апостолите не могли да повярват на мироносиците, когато последните им съобщили за Христовото Възкресение. Някои от учениците от радост не вярвали дори на очите си, когато Христос им се явил след Възкресението Си.
Но не само св. мироносици и апостолите изпитали тази радост от явяването на Възкръсналия Господ. Изпитвали я и мнозина от великите праведници, живели след апостолите, по силата на неизменимите Христови слова: Който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам (Йоан 14:21).
Тази радост изпитал и нашият велик Божий угодник св. Серафим Саровски, и то когато бил едва на 26 години, т.е. когато още не се бил очистил от всички страсти, а само имал огнената решимост да не изменя на Христа в своя живот и да Му принадлежи с цялото си същество. Блаженството от явяването на Господа в слава било така голямо, че св. Серафим не могъл да помръдне от мястото си след дивното Божествено откровение, няколко часа не могъл да каже нито дума и сърцето му се топяло от райско блаженства.
Впрочем думите: Радвайте се!, отправени от Господа към мироносиците, включват в себе си не само дивната радост от явяването на Възкръсналия Господ. Те ни говорят и за
друга, също така голяма радост, която трябвало да получат мироносиците, апостолите и всички християни. Тази радост произтича от вътрешната, възраждаща благодат на Светия Дух
, която възприели в себе си апостолите в петдесетия ден след Христовото
Възкресение и която оттогава и до днес се дава на всички православно вярващи при св. Кръщение, в тайнството св. Миропомазване. Отначало ние не можем да почувствуваме в цялата и пълнота радостта от тази благодат, но тя заедно с благодатта постепенно
се разкрива, възраства в нас, според мярата на изпълняването на светите Христови заповеди, както учат за това св. Никита Стифат в "Добротолюбието" и другите св. отци на Църквата.
Като разкривали тази благодат* чрез праведен живот, светите люде още на земята ставали небожители и подобно на тях изпитвали непрестанната радост на Небесното царство.
(*Разкривам в себе си благодатта на Светия Дух - това означава да възгряваме в себе си благодатта на Светия Дух, получена като Божествена искра при св. Кръщение и да я преумножаваме до разкриване на нейните дивни прояви в нас. За това съдействува неотклонното изпълняване на Божиите заповеди, като проява на нашата истинска любов към Христа).
Ето как говори за това блаженство св. Антоний Велики:
"Молих се за вас да се удостоите да получите и вие този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да го получите... принесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение... - и Той ще ви бъде даруван... навеки... Защото този Дух обитава в правите сърца. И когато Го получите, Той ще ви открие най-възвишени тайни, ще прогони от вас страха от хората и зверовете и във вас ще пребъдва небесна радост ден и нощ и тогава, макар в тяло, вие ще бъдете подобни на онези, които вече се намират в Царството (небесно)" (Добротолюбие. Т. I. М, 1895, с. 35).
Ето защо св. ап. Павел е нарекъл приетата от нас възраждаща благодат на Светия Дух залог за нашето бъдещо наследство (Еф. 1:14), т.е. за вечното блаженство в Царството Христово. Сега ние не можем да почувствуваме в цялата му пълнота това велико блаженство, тази необятна божествена радост. Затова Господ ни дава възможност само да я предвкусваме. Сега не получаваме цялото блаженство, а само част от него - залог, който е всъщност вътрешната благодат на Светия Дух.
Но това още не са всички наши християнски радости, съдържащи се в думите на Възкръсналия Христос: Радвайте се. Тези думи ни разкриват и онази велика радост, която получаваме от приемането на Тялото и Кръвта Христови. Разбира се, не всеки изпитва такъв благодатен плод в душата си от това страшно и дивно Тайнство. Тази радост чувствува онзи, който пристъпва към св. Чаша с Тялото и Кръвта Христови с истинско покаяние, т.е. с дълбоко сърдечно съкрушение за своите грехове и с непреклонна решимост повече да не се връща към тях. Тази радост чувствуват онези, които винаги пребивават в смирение и неотклонно изпълняват всички Божии заповеди, като се уподобяват на ангелите по своята целомъдрена чистота и по своята кротост. При наличието на такъв свят живот истинно вярващите хора, приемайки Пречистите Тайни, се озаряват от божествена светлина, съединяват се с Бога, стават подобни на Него по благодат и изпитват райско блаженство. Тогава Господ им дава да вкусят това висше и най-велико благо, за което пророк Исайя е предсказал и апостол Павел е засвидетелствувал: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1Кор. 2:9; срв. Ис. 64:4).
Несъмнено думите радвайте се включват в себе си и онова райско блаженство, което в цялата му пълнота ще изпитваме в бъдещия живот след Всеобщото възкресение и Страшния Христов съд. Сега ние не можем дори да си представим това блаженство. Още не е станало явно какво ще бъдем - казва св. Йоан Богослов. - Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е (1Йоан. 3:2). Ето защо преп. Серафим Саровски, сам предвкусвайки опитно това бъдещо райско блаженство, е казал: "Ако биха ни предстояли най-страшни и продължителни страдания, то трябва с пълна готовност да се съгласим да ги търпим, само и само да не се лишим от великата и неизказана радост и блаженство, приготвени от Господ за всички, които Го обичат". И как би могло да бъде иначе, след като св. ап. Павел, който изпитал блаженството на райските обители и постоянно търпял всевъзможни тежки скърби на земята, е казал: Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим. 8:18).
Ето за какви християнски радости, които са предвкусване на райското блаженство, ни говорят Господните думи радвайте се. Тези думи същевременно ни откриват, че всички споменати тук християнски радости са наше наследие, защото са ни дарувани чрез Христовото Възкресение.
Св. ап. Павел е казал: Ако пък Христос не е възкръснал... ние сме най-окаяни от всички човеци (1Кор. 15:17-19). Ясно е и обратното: че по силата на Христовото Възкресение ние сме най-щастливите хора на света.
Наистина ние изпитваме много, твърде много скърби. Но нека никакви скърби не помрачават нашите християнски радости, произтичащи от Христовото Възкресение. Възкръсналият Господ е знаел в какви големи скърби са живели и предстояло да живеят св. мироносици, св. апостоли и всички истински Негови последователи. И въпреки това Той на всички е казал: Радвайте се.
Нека никога да не забравяме, че Пасха е избавление от скърбите (Четвърта стихира на Пасха.).
По силата на Своето Възкресение Господ ни е дарувал способността да се радваме и сред скърби и дори в самите скърби да намираме извор на утешение и радост. Ето защо св. ап. Павел е казал: Както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2Кор. 1:5).
Нека само да обичаме Христа така, както са Го обичали св. мироносици, учениците Му и всички истински Негови последователи. Та нали именно заради тази тяхна любов към Христа Той им се явявал, радвал ги и ги утешавал със Своите явявания. Нека и ние обичаме Христа, т.е. свято да изпълняваме Неговата воля, Неговите Божествени заповеди. Тогава Възкръсналият Господ според Своето обещание ще се яви и нам или ще излее върху нас Своите неизречени милости. Тогава Той ще пребивава с нас с всички радости на Своето светло Възкресение, защото Неговите Божествени слова са неизменими: И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (Мат. 28:20).
Архиеп. Серафим (Соболев), Слово на Велика събота
Словото е произнесено в руската църква "Св. Николай" в гр. София на 7 (20) март 1946 година.
Предадено тук по сборника Архиeпископ Серафим Соболев, Проповеди том II (1945-1949), изд. Девически монастир "Покров Богородичен" - Княжево, София 2000 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com