Архиеп. Серафим (Соболев) (1881 — 1950)
Слово в събота на първата седмица на Великия пост (Тодоровден)
Възлюбени в Христа чеда, в своите богослужения през първата седмица на Великия пост светата Църква всецяло ни
разкрива голямото и спасително значение на поста за нас. Така в една от утринните стихири на петъка намираме такива слова:
С радост да приемем завета за поста, защото, ако нашият праотец го бе спазил, нямаше да бъдем изпъдени от Едем (рая - бел. прев.) (Първа стиховна стихира на утренята (гл. 8-ми) в петък на първата седмица на Великия пост).
В тези думи на стихирата се съдържа мисълта, изложена в началото на Библията, в книга Битие, където се казва, че Бог, след като създал човека, сключил с него завет, като му дал заповедта за поста. Господ му разрешил да вкусва от плодовете на всички райски дървета, с изключение на плодовете от дървото за познаване на добро и зло. Първите хора нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Поради този първороден грях те, заедно с цялото си потомство, били лишени от райското блаженство.
Знаменателно е, че след идването Си в света, преди да встъпи в подвига на нашето спасение, Господ положил в основата му четиридесетдневен пост. Чрез това Той ни е дал заповед и ние да полагаме поста в основата на нашето лично спасение от дявола и от всички бесовски козни, които действуват върху нас чрез нашите страсти. Ето защо Спасителят е казал: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21). Затова и всички св. отци на Църквата гледали на поста като на показател за степента на нравствено преуспяване и съвършенство в живота на истинските християни. Характерно е, че всички велики чудотворци винаги и неизменно са били и големи постници. И най-главното им дело - молитвата - именно затова била така чудодейна, понеже била съпътствувана от пост и въздържание.
През 1907 г., като студент в Петроградската духовна академия, присъствувах в Кронщадския катедрален храм "Св. Андрей Първозвани" на литургия, извършвана от о. Йоан Кронщадски. Там слушах проповедта му, в която той каза: "Във всичките си скърби и изобщо всякога трябва да се обръщаме към Бога с молитва. Но нашата молитва трябва да бъде придружена с въздържание. Само тогава тя ще бъде чута от Бога. Това съм изпитал на себе си хиляди пъти."
А ето какво огромно значение придавал на поста преп. Серафим Саровски. "Радост моя, поучавал той, не общувай с тези, които нарушават поста в сряда и петък." Друг път св. Серафим казал: "Виждам големи бедствия да се надигат над Русия заради това, че руският православен народ е започнал да нарушава постите".
Така гледали на поста светите Божии угодници въз основа на Божественото Откровение. Така трябва да се отнасяме към поста и ние с вас, мои възлюбени в Христа чеда, и според силите си да го спазваме свято.
Не бива да ви обърква разпространеното мнение, че в нашата вяра са важни единствено догматите, а постът е нещо второстепенно. Както нарушаването на догматите, така и нарушаването на поста води след себе си нашата погибел. Затова в делото на спасението ни са необходими както догматическите, така и нравствените заповеди, защото и без едните, и без другите не можем да се спасим. Нима може да се каже, че една заповед е по-важна за нас, а друга не е така необходима за нашето спасение? Всички заповеди относно вярата и нравствеността - и заповедта за поста, и заповедта за вярата в Бога - са еднакво ценни за нас, защото и едните, и другите са излезли от устата на Самия Бог.
Не бива да ви обърква, възлюбени, и мнението, че постът е вреден за вашето здраве. Когато попитали преп. Серафим за това, той казал: "Хлябът и водата никому не вредят. Как светците са яли само хляб и са пиели само вода, а са живели по сто и повече години?!"
Нека, възлюбени чеда, в този случай винаги да помним за св. пророк Даниил и тримата вавилонски отроци Ананий, Азарий и Мисаил. Цар Навуходоносор заповядал да ги хранят с ястия от неговата царска трапеза, за да не отслабнат и да бъдат здрави като връстниците си. Но Даниил, нежелаейки да се осквернява с езическата царска храна, помолил един от приближените на царя да позволи десетдневен пост на него и на тримата отроци. Царският сановник им разрешил в тези дни да се хранят само с растителна храна, но при условие че ако Даниил и тримата отроци изглеждат външно и здравословно по-зле от връстниците си, той ще започне да ги храни както иска, т.е. според заповедта на царя. След изтичането на десетте дни Даниил и тримата отроци, а също и връстниците им, се явили пред царския сановник. И какво се оказало? Лицата на Даниил и тримата отроци били по-красиви и телом те били по-здрави от всички онези отроци, които се хранели с царските ястия (вж. Дан. 1:3-16).
Вие, мои възлюбени в Христа деца, говяхте и постихте през първата седмица на Великия пост при необикновено трудни условия на живот, когато не беше възможно да си набавите в достатъчна мяра постна храна и зеленчуци. Като изпълнихте при тези обстоятелства Божията заповед за поста, вие показахте любовта си към Христа, защото Нему е било угодно да каже: Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби (Иоан. 14:21). За тази ваша любов към Христа, Той стократно ще ви въздаде и ще направи Своето Тяло и Своята Кръв, които днес приехте, извор за изцеление на вашите души и тела, извор на божествена радост у вас. Нека надеждата за получаването на тази радост от Христа да укрепва в сърцата ви чрез Неговите слова: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми... за да пребъде Моята радост във вас (Иоан. 15:10-11).
Именно такова причастяване, с произтичащата от него божествена радост, молитвено и от все сърце ви пожелавам, мои възлюбени в Христа чеда.
С такива пожелания ви поздравявам с приемането на св. Христови Тайни и ви моля Заедно с мен да въздадете благодарение на Господа за явената ни от Него велика милост в св. Причастие. Заедно с благодарствената молитва нека просим от Христа и занапред неотклонно да спазваме както заповедта за поста, така и заповедта за любов към Него, та да бъдем винаги с Господа и в този, и в бъдещия Живот в Небесното Му царство. Амин.
Словото е произнесено в руската църква "Св. великомъченица Параскева" в гр. София на 24 февруари (9 март ст.стил) 1946 година. Издадено в двутомника Проповеди (София, 1998 г., с. 33-37). За първи път публикувано в Интернет от Православна беседа.
Архиеп. Серафим (Соболев) (1881 — 1950)
Слово в събота на първата седмица на Великия пост
Поздравявам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на Тялото и Кръвта Христови. От цялото си сърце молитвено
ви пожелавам приетото сега от вас велико Тайнство да ви бъде не за съд и осъждане, а за изцеление на душата и тялото.
Когато пристъпвате към Чашата с Тялото и Кръвта Христови, помнете думите на апостол Павел: Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста (1Кор. 11:29-30). Тези думи на апостола имат следния смисъл: онези, които се причастяват недостойно с Христовите Тайни, остават немощни, падат в болести и недъзи и дори мнозина от тях умират.
Възлюбени, трябва да знаем кога се причастяваме недостойно с това велико Тайнство. Тогава, когато преди св. Причастие в нас няма твърда решимост да не повтаряме своите предишни грехове. Но ние се причастяваме недостойно особено тогава, когато и преди, и след Причастието продължаваме тежко да грешим.
Такъв тежък грях е преди всичко грехът на ереста. Това е грях на самия сатана. Той пръв паднал в ерес, защото дръзнал да помисли, че може да бъде равен на Бога, заради което бил навеки низвергнат от небето в геената огнена. Неговата участ споделят и всички еретици, като се започне от Арий, Несторий, Евтихий и останалите.
Такъв гибелен грях е и злобата. В Своята притча за милосърдния цар и безмилостния заемодавец Господ ни показва, че всички, които по своята злоба са подобни на безжалостния заемодавец, подлежат на вечни адски мъчения. И наистина, какво друго освен вечно осъждане може да даде св. Причастие на такива иеразкаяни грешници, когато те пристъпват към св. Чаша, без да се отказват от своите еретически заблуждения или от своята злоба?
Такива грешници са и онези, които се предават на блуд. Библията свидетелствува за това, колко тежко наказва Господ за този грях. Заради блуда Господ наказал първия свят с потоп. И рече Господ (Бог): Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3).
Но още по-виновни са онези православни християни, които съгрешават с блуд в новозаветните времена, защото чрез този грях те потъпкват Кръвта Христова, като не желаят да живеят целомъдрено и чисто след св. Причастие. В Лавсаика се разказва, че веднъж при Преп. Макарий Александрийски донесли един много тежко болен свещеник. Той имал такава гангрена на главата, че се виждал мозъкът му. Той не можел да ходи, не можел дори да седи и бил на умиране. Но св. Макарий не приел свещеника, отказал да се моли за него и даже да го погледне. Когато дошлите с болния започнали да умоляват за него великия чудотворец, преп. Макарий им казал, че този свещеник след блуд е извършвал литургия и само ако даде обещание никога повече да не извършва св. Литургия, Господ ще го изцели. Свещеникът дал такова обещание и след молитвата на св. Макарий веднага оздравял.
Бойте се от тези грехове, мои възлюбени в Христа чеда. И пристъпвайте към св. Чаша с твърдата решимост да не се връщате повече към греховете, с които сте грешили преди св. Причастие. Избягвайте не само тежките смъртни грехове, които са източник на вечна гибел, но и всякакви грехове. Всеки грях, ако не принесем за него истинско покаяние, остава неразкаян и следователно може да ни донесе вечна гибел. Ето защо, когато попитали едного от великите отци на Църквата: "Кой грях е най-тежкият?", той отговорил: "Онзи, който остава неразкаян".
Възлюбени в Христа чеда, дайте обещание на Бога след днешното Причастие да оставите всички свои грехове. А ако неволно, по немощ и поради слабостта на човешкото естество, грехът отново ви нападне, то не му позволявайте да се вкорени във вашето сърце. Принесете на Бога истинско покаяние за него. С цялото си сърце се стремете към чист и свят християнски живот. Тогава приетите от вас св. Тайни ще ви бъдат за изцеление на душата и тялото. Тогава Господ ще се съедини с вас чрез Своето Тяло и Кръв навеки, ще изпълни всички ваши молитви и ще ви дарува блаженството на Своето Небесно царство. Амин.
Архиепископ Серафим (Соболев) (1881-1950)
Словото е произнесено в руската църква "Св. Николай" в
София, на 16 февруари (1 март стар стил) 1947 година.
Проповеди том II (1945-1949), изд. Девически монастир "Покров
Богородичен" - Княжево, София 2000 година
www.Pravoslavieto.com