Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) е предназначено за тежко болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков:
"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).
Видимата страна на тайнството се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта.
На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.
От практика се знае, че това тайнство помага според вярата на болния. Някои след извършване на елеосвещението получават временно облекчение и благодатна подкрепа да носят с търпение и благодарност болестта си, която при безропотно понасяне и при покайно настроение е спасителна за душата. Други пък след елеосвещението получават бързо оздравяване.
С тайнството Елеосвещение ние завършваме десетия член от Символа на вярата. Той ни разкрива, както видяхме, духовното богатство на тайнствата. Св. Православна църква има в тайнствата цяла неизчерпаема съкровищница от Божия благодат, предназначена за духовния живот на човека. От нас се иска да вярваме и да желаем да се ползваме от тия духовни богатства. Ако ние се подкрепяме чрез приемане на св. тайнства с Божията благодат, никакъв враг на душата ни не би могъл да ни попречи да живеем на земята по християнски и да достигнем след смъртта си жадуваното спасение в царството небесно.
Макариополски епископ д-р Николай и архимандрит д-р Серафим
Из книгата "Нашата вяра"
Софийският митрополит Стефан (от 1945 г. Български Екзарх) извършва маслосвет в София през 1942 година. Източник: Стара София в снимки
"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).
Почти не съществуват хора, които не знаят какво е болест. Дори тези, които като млади са имали великолепно здраве, постепенно с годините започват да го губят, за да умрат накрая всички. Такива са законите на нашия свят, в който грехът разлага живота. А неизбежното следствие на греха е болестта и смъртта. Безполезно е да лекуваме тялото, ако душата ни е болна. Рано или късно тялото ще се превърне в пръстта, от която е създадено, а духът ще се отправи към Бога, за да Му даде отговор за всичко, направено в земния живот - и лошо, и добро. Затова, стремейки е да излекуваме тялото, не бива да забравяме за душата. Дори за нашето тяло да се грижат опитни лекари, изцелението идва от Бог. Ако Той не благоволи, то всички усилия на лекаря ще бъдат напразни. И обратно, Господ е силен да излекува всеки човек по вярата му, да даде изцеление на всичко - и на душата, и на тялото, дори без болния да се е докоснал нито един лекар.
Затова и в Църквата съществува Тайнството на Елеосвещението: за да може човекът, започвайки да лекува тялото, да не забрави за душата и за причината за болестта - греха. В Требника пише, че тайнството се извършва "над тежко болни", но мнозина по съвета на своите духовни наставници вземат участие в тайнството всяка година. Защото Тайнството се извършва не само за изцеление на тялото, но и на душата, и дори най-вече на душата. Разбира се, извършването на Тайнството не значи, че можем да прекратим приемането на лекарства или да престанем да приемаме помощта на лекаря, защото ако изцелението се извършва чрез лекаря, то е от Бога.
Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото с осветен с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, която лекува телесни болести и душевни немощи.
Още иудеите помазвали с елей болни. В библейско време с елей били помазвани царе, свещеници, пророци и свещени предмети. Елеят е образ на Божията милост, любов и състрадание (да си спомним притчата за милосърдната самарянка).
В Свещ. Писание не е посочено точно кога Иисус Христос е установил това тайнство. Най-вероятно заповед за него Иисус Христос е дал след възкресението Си, когато е говорил на учениците Си за лекуване на болни чрез възлагане на ръце (ср. Марк 16:18). Но още през времето на апостолите вместо ръковъзлагане за изцеряване на болни се използвало помазване с елей. Евангелието ни разказва, че апостолите "тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха" (Марк 6:7, 12-13). Най-пълно същността на това Божие тайнство е разкрита от св. ап. Иаков в Съборното му послание:
"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне" (Иак. 5:14).
Видно е, че Църквата от апостолските времена и до днес не е преставала да се моли за телесното и духовно здраве на Своите чада. Заповедта на ап. Иаков се осъществява именно в Тайнството Елеосвещение.
От далечни времена Тайнството на изцелението е свързано с Изповедта и Причастяването и често се съединява с тях. Когато болният е на смъртно легло, се извършва първо Изповед и Причастие, а след тях и Елеосвещенство. А в обикновените случаи, когато смъртта не угрозява болния, християнинът се изповядва и миропомазва.
Към Маслосвета, както и към другите църковни тайнства, не бива да се отнасяме като към магически обряд или лекарство, приемано "за всеки случай". Към него трябва да пристъпваме със вяра и със страх Божи. Само тогава той може да ни принесе истинска полза. Защото именно усърдната молитва изцелява болния, когато е придружена от силна вяра.
Не е необходимо болестта да бъде смъртоносна или човекът да се намира в безпомощно състояние. Не бива да забравяме, че за християнина и душевното страдание за болест. Затова, ако душата ни страда от смъртта на близките хора, от мъка, ако се нуждаем от благодатен "тласък", за да съберем сили и да снемем от себе си отчаянието - тогава можем да прибегнем до Елеосвещението - това тайнство на изцелението.
Но както при телесна болест не трябва да се надяваме само на лекаря, който е само оръдие на Божия Промисъл; необходимо е да се обръщаме и към Бог с молитва. Освен изцеряване, Елеосвещенството ни дарува прошка за забравените грехове (но не и съзнателно прикриваните). Поради немощната си памет може да се случи човек да изповяда не всичките си съгрешения пред свещеника.
Стародавен обичай е също християните да се помазват с елей "за здраве". Затова освен при боледуване и слабост, Елеосвещение се извършва и при освещаване на нов дом и при именни дни. При желание и нужда свещениците извършват и масов (общ) маслосвет по всяко време на годината, но най-често по време на големите пости. Веднаж в годината по време на Великия пост (на Велики четвъртък) Църквата извършва велик Маслосвет.
Желателно е тайнството да се извърши от няколко (съгласно Требника - седем) свещеника. Затова на руски тайнството е наричано и "Соборование", т.е. "събор" на свещениците. Най-често, и напълно допустимо е извършването му и само от един, особено ако Тайнството се извършва в дома на болния.
Обикновено Tайнствотo се извършва в дома на християнина, до леглото на болния. Когато се извършва в храма, в централната част на наоса се поставя маса, на която са положени св. Евангелие, св. Кръст, съд с пшеница (или брашно), в средата на който е кандилото с елей. Наоколо са забодени седем клечки, обвити на края с памук, с които се помазва болният. При Маслосвет по други поводи клечката с памук е една. Свещениците и човекът, над който се извършва обряда, застават около масата, а присъстващите стоят наблизо - благоговейно и със запалени свещи.
Ако тайнството се извършва при болен, върху главата му се четат седем евангелски четива. Ако болният оздравее, осветеният елей се слага в домашното кандило. Ако умре - излива се върху него преди да се покрие с капака на ковчега.
Тайнството Елеосвещение се извършва от презвитери (свещеници) и архиереи (но не от дякони).
За да няма суетене, добре е, преди да се започне тайнството, да се приготви всичко потребно.
Голям грях е осветеният елей да се разпилее на нечисто място.
На много места из страната с брашното от Маслосвета се месят просфори за Светата литургия - това е осветен хляб за Причастие и раздаване.
Свещеник Александър Лашков,
из "Пътят към храма", кн. 2. Издателство "Нов човек" София, 2000.
Досега само веднаж съм участвал в извършването на това тайнство от седем свещеници. Съпругата на един колега боледуваше дълго време от неизвестна болест - изпитваше слабост и общо неразположение, беше обхваната от пълна апатия и напусна работа. Седеше си вкъщи, но състоянието й се влошаваше, а лекарите бяха безсилни да помогнат. Съпругът й покани шестима колеги, между които и мен, и една вечер направихме у тях Маслосвет (Елеосвещение) за болната. Бях поразен от атмосферата, която се създаде в дома от нашето присъствие. Ние (въпреки всичките си недостатъци и недостойнства) изпълнихме стаята не само физически, но и духовно. Обхвана ни силно молитвено настроение - явно ние си го предавахме един другиму и взаимно разпалвахме молитвеното си чувство. Изпяхме и прочетохме всичко, което се полагаше, от душа и сърце. Кулминацията настъпи в края на тайнството, когато и седмината положихме епитрахилите си върху главата на коленичилата болна и прочетохме последната молитва. Бях сигурен, просто усещах с цялото си същество, че изливаме над нея духовна енергия с голяма целителна сила. В този момент разбрах защо Църквата е постановила това тайнство да се извършва от седем свещеници.
За никой от нас после не беше изненада, че болната оздравя. Възстанови се напълно и започна работа, която върши и сега с успех и добро самочувствие.
Свещеник Александър Лашков,
из "Пътят към храма", книга втора, издателство "Нов човек" София, 2000 година.
От практика се знае, че това тайнството Елеосвещенство помага според вярата на болния. Някои след извършване на елеосвещението получават временно облекчение и благодатна подкрепа да носят с търпение и благодарност болестта си, която при безропотно понасяне и при покайно настроение е спасителна за душата. Други пък след елеосвещението получават бързо оздравяване. Ето един достоверен случай.
Един свещеник разказва за някой си благочестив сляп 80-годишен старец, че се отличавал с дълбока вяра в Бога, че пръв идвал в Божия храм на служба и че се препитавал от подаянието на добри хора. Веднъж той силно заболял, започнал да се готви за смърт, изповядал се, причастил се и поискал да се извърши над него св. тайнство Елеосвещение. През време на маслосвета той се молил със сълзи на очи и с велика вяра в Божията милост. Неочаквано за него Бог го въздигнал полека-лека от болничния одър, тъй че след известно време той бил вече на крака. Свещеникът взел пак да го среща пред Божия дом.
Един ден след св. Литургия старикът отишъл в жилището на свещеника. На лицето му била изписана някаква голяма радост. Сам той не бил вече оня прегърбен старец, който едва се движел с помощта на своята тояжка. Сега той пристъпвал бодро и без бастун.
- Отче, казал той - аз получих велика радост от Господа!
- Какво именно? Кажи, дядо! - рекъл свещеникът.
- Аз виждам с едното си око, което ми се беше затворило преди двадесет години, и виждам ясно - виждам вас и вашата презвитера и всичко в света. Ето и без тояжка дойдох при вас, а преди това не можех без нея да сторя ни крачка.
- Слава Господу Богу! - казал свещеникът. Но кажи ми, дядо, отдавна ли си се удостоил да получиш такава милост от Господа?
- Да, от оня ден, когато вие, отче, извършихте над мене светото тайнство Маслосвет. През време на тайнството като че някаква голяма светлина блесна пред очите ми. От това око (тук той показал прогледналото свое око) потече сълза. Щом сълзата капна, аз започнах да виждам. Досега криех, но отсега ще възвестявам великото Божие благодеяние.
С тайнството Елеосвещение ние завършваме десетия член от Символа на вярата. Той ни разкрива, както видяхме, духовното богатство на тайнствата. Св. Православна църква има в тайнствата цяла неизчерпаема съкровищница от Божия благодат, предназначена за духовния живот на човека. От нас се иска да вярваме и да желаем да се ползваме от тия духовни богатства. Ако ние се подкрепяме чрез приемане на св. тайнства с Божията благодат, никакъв враг на душата ни не би могъл да ни попречи да живеем на земята по християнски и да достигнем след смъртта си жадуваното спасение в царството небесно.
Макариополски епископ д-р Николай и архимандрит д-р Серафим
из книгата "Нашата вяра"
…Вот как описывает Соборование Иван Шмелев в книге "Лето Господне". Москва 1870-х годов, умирающий отец семилетнего мальчика, его домашние, прислуга…
"На другой день Покрова отца соборовали. Горкин говорил, какое великое дело – особороваться, омыться "банею водною-воглагольною", святым елеем. – Устрашаются эти, потому – чистая душенька... покаялась-приобщилась и особоровалась. Седьмь раз Апостола вычитывают, и седьмь Евангелие, и седьмь раз помазуют болящего. А помазки из хлопчатки чистой и накручены на стручцы. Господне творение, стручец-то. А соборовать надо, покуда болящий в себе еще. Уж не видит папашенька, а позвать – отзывается. Вот и особоруется в час светлый.
Приехали родные, – полна и зала, и гостиная. Понабралось разного народу, из всех дверей смотрят головы, никому до них дела нет. Какой-то в кабинет забрался, за стол уселся. Застала его Маша, а он пальцами вертит только, – глухонемой, лавошников племянник, дурашливый. И пропал у нас лисий салоп двоюродной тетки, так она ахала. Горкин велел Гришке ворота припереть, незнаемых не пускать.
Мне суют яблочки, пряники, орешки, чтобы я не плакал. Да я и не плачу, уж не моту. Ничего мне не хочется, и есть не хочется. Никто у нас не обедает, не ужинает, а так, всухомятку, да вот чайку. Анна Ивановна отведет меня в детскую, очистит печеное яичко, даст молочка... И все жалеет: "болезные-вы-болезные..."
Стали приходить батюшки: о. Виктор, еще от Иван-Воина, старичок, от Петра и Павла, с Якиманки, от Троицы-Шаболовки, Успения в Казачьей... еще откуда-то, меленький, в синих очках. И псаломщики с облачениями. Сели в зале, дожидают о. благочинного, от Спаса в Наливках. О. Виктор Горкина допросил:
– Ну, всевед, все присноровил? а седьмь помазков не забыл из лучинки выстрогать?..
Ничего не забыл Панкратыч; и свечи, и пшеничку, и красного вина в запивалочке, и росного ладану достал, и хлопковой ватки на помазки; и в помазки не лучинки, а по древлему благочестию: седьмь стручец бобовых-сухоньких, из чистого платочка вынул, береженых от той поры, как прабабушку Устинью соборовали.
Прибыл о. благочинный Николай Копьев, важный, строгий. Батюшки его боятся, все подымаются навстречу. Он оглядывает все строго.
– Протодьякона опять нет? Намылю ему голову. – И глядит на о. Виктора. – Осведомили – с благочинным будет?
– Предуведомлял, о. Николай, да его загодя в город на венчание пригласили, на Апостола... на рысаке обещали срочно сюда доставить. говорят от окна: – Как раз и подкатил, рысак весь в мыле!
Все смотрят, и о. благочинный. Огромный вороной мотает головой, летят во все стороны клочья пены, а протодьякон стоит на мостовой и любуется. Благочинный стукнул кулаком в раму, стекла задребезжали. Протодьякон увидал благочинного и побежал во двор, но ему ничего не было. Благочинный махнул рукой и сказал:
– Что с тебя, баловника, взять. На "Баловнике" домчали?
– На "Баловнике", о. Николай. Летел на молнии, в пять минут через всю Москву!
Горкин после сказал, что благочинный сам любит рысаков, и "Баловника" знает, – вся Москва его знает за призы.
– Папашеньку тоже вся Москва знает. Узнали купцы, что протодьякон на соборование спешит, вот и домчали на призовом.
Гости повеселели, и батюшки. И я тоже чуть повеселел, страшного будто нет, выздоровеет папашенька с соборования. Благочинный погладил меня по голове и погрозился протодьякону:
– Голосок-то посдержи, баловник. Бабушка у Паленовых с твоего рыку душу Богу отдала за елеосвящением... и Апостола не довозгласил, а из нее и дух вон!
И опять все повеселели, будто приехали на именины в гости. И стол с закусками в зале, и чайный стол с печеньем и вареньем, – батюшкам подкрепиться, служение-то будет долгое. Горкин велел мне упомнить: будет протодьякон возглашать – "и воздвигнет его Господь!". Может, выздоровеет папашенька, воздвигнет его Господь!...
Батюшки облачились в ризы и пошли в спальню. Родным говорят – душно в спальне, отворят двери в гостиную, – "в дверях помолитесь". Тетя Люба ведет нас в спальню и усаживает на матушкину постель. Занавески раздвинуты, видно, как запотели окна. Ширмы отставлены. Отец лежит в высоких подушках, глаза его закрыты, лицо желтое, как лимон.
Перед правым кивотом, на середине спальни, поставлен стол, накрытый парадной скатертью. На столе – фаянсовая миска с пшеницей, а кругом воткнуты в пшеницу седьмь стручец бобовых, обернутых хлопковой ваткой. Этими помазками будут помазывать святым елеем. На пшенице стоит чашечка с елеем и запивалочка с кагорчиком. Горкин, в великопраздничном казакинчике, кладет на стол стопу восковых свечей.
Перед столом становится благочинный, а кругом остальные батюшки. Благочинный возжигает свечи от лампадки и раздает батюшкам; потом влагает в руку отцу и велит Анне Ивановне следить. Горкин раздает свечки нам и всем. В дверях гостиной движутся огоньки.
Начинается освящение елея.
Служат неторопливо, благолепно. Отец очень слаб, трудно даже сидеть в подушках. Все время поправляют подушки и придерживают в руке свечку то Анна Ивановна, то матушка. Протодьякон возглашает: "о еже, благословитися, елеу сему... Господу по-ма-а-лимся!.." Благочинный говорит ему тихо, но все слышно: "потише, потише". Дрожит дребезжаньем в стеклах. Кашин в дверях чего-то подмигивает дяде Егору и показывает глазом на протодьякона. А тот возглашает еще громчей. Благочинный оглядывается на него и говорит уже громко, строго: "потише, говорю... не в соборе". Протодьякон все возглашает, закатывая глаза: "...по-ма-а-лимся!.." Благочинный начинает читать молитву, держа над елеем книжку, батюшки повторяют за ним негромко. Отец дремлет, закрыв глаза. Протодьякон берет толстую книгу и начинает читать, все громче, громче. И я узнаю "самое важное", что говорил мне Горкин: - "...и воздви-гнет его... Го-спо-о-дь!.."
В спальне жарко, трудно дышать от ладана: в комнате синий дым. По окнам текут струйки, – на дворе, говорят, морозит. Мне видно, как блестит у отца на лбу от пота. Анна Ивановна отирает ему платочком, едва касаясь. Такое у ней лицо, будто вот-вот заплачет. Я чувствую, что и у меня такое же скосившееся лицо. Отцу трудно дышать, по сорочке видно: она шевелится, открывается полоска тела и знакомый золотой крестик, в голубой эмали. Великим Постом мы были в бане, и отец сказал, видя, что я рассматриваю его крестик: "нравится тебе? ну, я тебе его откажу". Я уже понимал, что это значит, но мне не было страшно, будто никогда этого не будет. Благочинный начинает читать Евангелие. Я это учил недавно: о милосердном Самарянине. И думал тогда: вот так бы сделал папашенька и Горкин, если пойдем к Троице и встретим на дороге избитого разбойниками. Слушаю благочинного и опять думаю про то же. Открываю глаза... Начинается самое важное.
Протодьякон громко возглашает. Благочинный берет из миски стручец, обмакивает в святой елей и подходит к отцу. Анна Ивановна взбивает за больным подушки. Благочинный помазует лоб, ноздри, щеки, уста... раскрывает сорочку, помазует грудь, потом ладони... И когда делает стручцем крестики, молится... – да исцелит Господь болящего Сергия и да простит ему все прегрешения его.
Протодьякон опять читает Апостола. А после Апостола старенький батюшка читает Евангелие и помазует вторым стручцем. Потом протодьякон стал опять возглашать Апостола... Потом о. Виктор читает из Евангелия, как Иисус Христос дал ученикам Своим власть изгонять бесов и исцелять немощных... Трудно дышать от духоты. Анна Ивановна отирает лицо отцу одеколоном, слышен запах "лесной воды". Матушку уводят, тетя Люба держит руку отца со свечкой. А батюшки все читают... Мне душно, кружится голова... роняю свечку, она катится по коврику под кровать... кидаются за ней... а я гляжу на свечку в руке отца... с нее капает на сорочку.
Кашин глядит на свою свечку и колупает оплыв. Он у нас не бывал с того дня, как обидел папашеньку, но дядя Егор каждый день заходит. Горкин поведал мне, как папашенька слезно просил его обещать перед образом Спасителя, что не обидит сирот. И он перекрестился, что обижать не будет. У него "вексельки" за кирпич: отец строил бани в долг, задолжал и ему, и Кашину, и они процент большой дерут, могут разорить нас. Узнал и еще: совсем мы небогаты, трудами папашеньки только и живем, а папашенька – дядя Егор на дворе кричал, - "не деляга, народишко балует". А Горкин говорит – "совесть у папашеньки, сам не допьет – не доест, а рабочего человека не обидит, чужая копеечка ему руки жгет". Трудами-заботами дедушкины дела поправил, – "разорили дедушку на подряде чиновники, взятку не дал он им!" – новые бани выстроил на кредит, и теперь, если не разорят нас "ироды", бани и будут вывозить.
Протодьякон в седьмой раз возглашает Апостола. Батюшка в синих очках прочитывает седьмое Евангелие и в последний раз помазует св. елеем. Все стручцы вынуты из пшеницы... – конец сейчас?..
Благочинный спрашивает у матушки: "может ли болящий подняться – принять возложение Руки Христовой?" Тетя Люба в ужасе поднимает руки:
– Что вы, батюшка!.. он и в подушках едва сидит!.. Тогда все батюшки обступают болящего. Благочинный берет св. Евангелие... И я подумал – "когда же перестанут?..". После сказал я Горкину.
Он побранил меня:
– Стра-мник!.. про священное так!.. а?.. – "пере-ста-нут"!.. а?! про святое Евангелие!..
Нет, благочинный больше не читал. Он раскрыл св. Евангелие, перевернул его и возложил святыми словами на голову болящему. Другие батюшки, все, помогали ему держать. Благочинный возглашал "великую молитву". Горкин сказал мне после:
– Великая то молитва, и сколь же, косатик, ласкова!.. В этой молитве читается:
"Не грешную руку мою полагаю на главу болящего, но Твою Руку, которая во Святом Евангелии... и прошу молитвенно: “Сам кающегося раба Твоего приими человеколюбием... и прости прегрешения его и исцели болезнь...”. Отец приложился ко св. Евангелию и слабым шепотком повторил, что говорил ему благочинный:
"Простите... меня... грешного..."
Соборование окончилось.
После соборования приехал Клин и дал сонного. Спальню проветрили. В ней, от духоты, лампадочки потухли.
В зале тетя Люба потчует батюшек. Остались только близкие родные. Матушку увели. Мы сидим в уголку. К нам подходит Кашин, гладит меня по голове, не велит плакать и дает гривенничек. Я зажимаю гривенничек и еще больше плачу. Он говорит – "ничего, крестничек... проживем". Я хватаю его большую руку в жилах и не могу ничего сказать. Батюшки утешают нас. Благочинный говорит:
– На сирот каждое сердце умягчается.
Кашин берет меня за руку, манит сестриц и Колю и ведет к закусочному столу.
– Не ели, чай, ничего, галчата... ешьте. Вот, икорки возьми, колбаски... Ничего, как-нибудь проживем. Бог даст.
Мы не хотим есть. Но батюшки велят, а протодьякон накладывает нам на тарелочки всего. Хрипит: "ешьте, мальцы, без никаких!" – и от этого ласкового хрипа мы больше плачем. Он запускает руку в глубокий карман, шарит там и подает мне... большую, всю в кружевцах, – я знаю! - "свадебную" конфетину! Потом опять запускает – и дает всем по такой же нарядной конфетине, – со свадьбы?..
Все начинают закусывать вместе с нами. Дядя Егор распоряжается "за хозяина". Наливает мадерцы-икемчику. Протодьякон сам наливает себе "большую протодьяконову". Пьют за здоровье папашеньки. Мы жуем, падают слезы на закуску. Все на нас смотрят и жалеют. Говорят – воздыхают:
– Вот она, жизнь-то человеческая!.. "яко трава..."
Благочинный говорит протодьякону:
– На свадьбу пировать?..
– Настаивали, о. благочинный, слово взяли. Не отмахнешься, – "трынка с протодьяконом – молодым на счастье", говорят. Люди-то больно хороши, о. благочинный. "Баловника" прислать сулились... за вечерним столом многолетие возглашать, отказать нельзя...
– И слезы, и радование... – говорит благочинный. - Вот оно – "житейское попечение". А вы, голубчики, – говорит он нам, – не сокрушайтесь, а за папашеньку молитесь... берите его за пример... редкостной доброты человек!.. Все родные разъехались. А Кашин все сидит, курит. Анна Ивановна уводит меня спать.
Начинаю задремывать – и слышу: кто-то поглаживает меня. А это Горкин, уже ночной, в рубахе, присел ко мне на постельку.
– Намаялся ты, сердешный. Что ж, воля Божия, косатик... плохо папашеньке. Господь испытание посылает и все мы должны принимать кротко и покорно. Про Иова многострадального читал намедни... – все ему воротилось.
– А папашенька может воротиться?
– Угодно будет Господу – и свидимся. Не плачь, милок... А ты послушь, чего я те скажу-то... А вот. Крестный-то твой, заходил к папашеньке... до ночи дожидался, как проснется. И гордый, а вот, досидел, умягчил и его Господь. Сидел у него, за руку его держал. Узнал, ведь, его папашенька! назвал - "Лександра Данилыч". У-знал. По-хорошему простились. По-православному. Только двое их и видали... простились-то как они... Анна Ивановна... да еще...
Он перекрестился, задумался...
– А кто еще... видал?
– А кто все видит... Господь, косатик. Анна Ивановна поведала мне, за ширмой она сидела, подремывала будто. Хорошо, говорит, простились. Ласково так, пошептались...
– Пошептались?.. а чего?
– Не слыхала она, а будто, говорит, пошептались. Заплакал папашенька... и Кашин заплакал будто".
Иван Шмелев в книге "Лето Господне". Москва 1870 г.
Источник: "Азбука веры"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com