Православието през вековете: Съвремие: Единство на Православието

Единство на Православието днес

:: Икуменизъм

:: За богослужебния език

:: За стария и новия стил

:: Филетизъм. Националност и Църква

:: Разколът в Българската Православна Църква от 90-те години

Икуменизъм

Икуменизъм: публикации в "Църковен вестник"

  > Икуменизъм (справка), 2002. Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на века, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. ... От християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната идеология.  >>>
  > Хронология на икуменическото движение, 1998
  > Прекратяваме участието си в Световния съвет на църквите (ССЦ). Изявление на Св. Синод на БПЦ във връзка с участието на БПЦ в икуменическото движение, 1998
  > Православието: нов поглед към икуменизма. Из резолюцията от междуправославната среща в Солун, ЦВ 1998
  > Общение, общуване, икуменизъм. Ангел Величков, ЦВ 1998. През тази година [1998] се навършват 50 години от официалното съществуване на Световния съвет на църквите /ССЦ/. Половин век романтични мечти, утопии и разочарования...
  > Призракът на икуменизма свещ. Ангел Величков, 2002
  > "Европейският съюз диспутира прокламирането на своята християнска история" (Уилям Дж. Коул, Виена, в. "Вашингтон таймс" ), 2002. Свободомислещите граждански либерали считат за неуместно да се подчертава християнството в модерното, плуралистично общество, което някои богослови описват като „постхристиянско"; въпреки че все още трима от всеки четирима европейци се самоопределят като християни. Подобни опасения бяха причина да не се упомене въобще думата „религия" в Хартата на основните права, чийто проект беше изготвен преди две години.  >>>

Документи

  > Съвместна декларация на Бенедикт XVI и Вартоломей I 2006

Богословският възел на икуменизма и вселенското изповедание

Инок Всеволод (Филипиев)

Що е това икуменизъм? Откровение на 20-я век или ерес на всички ереси? Изход или задънена улица? Дело Божие, човешко или бесовско? Какво е съотношението между икуменизма и православната вселенска вяра?
Нека се запознаем с доводите, предлагани в защита на икуменизма и да разгледаме възможно ли е да бъде разплетен неговият богословски възел.
Икуменическата апологетика предлага три основни довода. Веднага ще подчертаем, че макар и всички тези доводи да са били използувани от икуменистите от главните християнски вероизповедания — римокатолицизма, протестантството и православието, все пак всяко отделно вероизповедание е привързано в по-голяма степен към един от тия доводи.  >>>

Трябва ли Православната църква да участвува в икуменическото движение?

Архиепископ Серафим (Соболев), 1948 г.

Ние, православните християни, изповядваме, че Църквата, основана от Самия Бог за наше спасение e само обществото на истинно-вярващите християни. Да се нарича църква всяко едно от еретическите общества, това означава липса на правилно разбиране за Църквата и потъпкване на нашата вяра в догмата за Църквата, изложен в деветия член на Символа на вярата. ...Освен това на всички икуменически конференции се извършва съвместна молитва на еретиците с православните. Но такава съвместна молитва е забранена от св. канони на нашата Църква. ...Наистина икуменистите, както инославните така и православните, на своите конференции се стараят да намерят допирни точки в областта на вярата.  ... Но всички тези единства нямат никакво отношение към въпроса за истинското съединение на православните с инославните.  ...Организатор на Оксфордската конференция през 1937 г., а също така неин представител беше известният масон д-р Джон Мот. През януари 1948 г. той, като представител на ръководния комитет на Икуменическия Съвет, разработи заедно с други членове на комитета програмата на предстоящата Амстердамска икуменическа конференция, нейната организация и подготовка. ...Оттук става ясно кой стои зад икуменическото движение. Зад него стоят вековните врагове на Православната Църква - масоните. Ясно е също към какво обединение в своята основа се стреми това движение на устройваните от него икуменически конференции. Техните организатори се стремят не към догматическо обединение на всички т.нар. „християнски църкви" с Православните Църкви, а към смесването на едните с другите чрез отстъпление на православните от своята вяра и чрез завързването на икуменическа дружба с еретиците и най-вече с протестантите. А такова смесване е равносилно на унищожаване на Православието.

Нас ни обвиняват в липса на любов към инославните християни всъщност за това, че ние не се отнасяме към икуменическото движение както православните икуменисти. Но в това свое отношение към икуменическото движение последните нарушават св. канони, като потъпкват нашето догматическо учение за Църквата. На икуменическите конференции те завързват дружба с протестанти и масони, а чрез тази дружба поощряват протестантската пропаганда в православните страни и съдействуват на враговете на Православната Църква в делото на нейното разрушение. По такъв начин отношението на православните икуменисти към икуменизма представлява пълно безчинство. >>>

Св. Юстин Попович за съвместните молитви и богослужения с неправославни и за православното отношение към икуменизма

От 18 до 25 януари 1975 г. се състояла поредната икуменическа съвместна молитва и богослужения под името "Седмица на молитвата за обединение на християните" и Югославската римокатолическа йерархия изпратила официална покана до Сръбската православна църква (СПЦ) за участие в нея. Преди да изпрати отговора си, сръбският Св. Синод помолил отец Юстин да сподели мнението си за съмолитването, на което той отговорил с приведените по-долу писма. Мнението на о. Юстин, както и други доклади, довели до отказа на Св. Синод на СПЦ да участва в икуменически молитви. >>>

  Православие и икуменизъм В

Архимандрит Серафим (Алексиев), архимандрит Сергий Язаджиев

1. Истината е вселенска, а заблудата не може и не бива да бъде вселенска
     А. Православната Църква е носител на Истината
     Б. Икуменизмът ратува за друга "църква", неистинска "църква", а не за Православната Църква
2. Икуменизмът е ерес против догмата за Църквата
     А. Църквата според Символа на вярата. Теорията за Клоновете. Плурализъм
     Б. Църквата е една. Англиканският принцип за всеобхватността
     В. Църквата е свята
     Г. Църквата е съборна
     Д. Църквата е апостолска
     Е. Църквата е непогрешима. Признания от инославни в полза на Православната Църква
3. Икуменизмът е в пълно противоречие с догматическата и каноническа практика на древната Църква, икуменизмът сближава Православието с ересите, които Вселенските събори отсичаха
4. Икуменизмът отрича разделителните стени, които светата Православна Църква е издигнала
5. Икуменизмът отрича напълно смисъла на 10 и 45 Апостолски правила, насочени против молитвеното общение с еретици
6. Икуменизмът изработва нови и отхвърля стари понятия, с цел да се заличат разликите между вероизповеданията
7. Икуменизмът си служи с методите на еретиците и не търси създаденото от Христа единство
     А. Икуменизмът подбира по еретичен начин текстовете от словото Божие
     Б. Икуменизмът не търси създаденото от Христа единство
8. Икуменизмът подготвя Православието към догматически отстъпления в името на икуменическото единство
     А. Икуменически проекти за обединение
     Б. Жалкото положение на "православните икуменисти" в Световния съвет на църквите (ССЦ)
     В. Първите крачки на отстъпление от догматите
     Г. "Стойте и дръжте преданията!"
     Д. Св. Викентий Лерински за неизменността на вярата
     Е. Светите отци са решително против подценяване на Православната вяра
9. Икуменизмът поставя крайно неудовлетворителни основи за съединението. ССЦ предлага (и налага) взаимно признаване на три тайнства: Кръщение. Евхаристия. Свещенство
10. Икуменизмът не допуска Православието да мисионерствува сред православните, той утвърждава протестантските общности като "църкви", започва да законодателствува не само над инославните деноминации, но и над Православната Църква и я заразява с чуждия й по начало светски дух
     А. Участието на Православната Църква в ССЦ не е оправдано
     Б. Забраненото православно мисионерствуване
     В. Себеутвърждаване на протестантските общности като "църкви"
     Г. Женева започва да законодателствува над православните църкви
     Д. Светският дух на икуменическото движение
11. Икуменизмът има подчертано богоотстъпнически характер; той води постепенно чрез малки на вид отклонения от истината към по-големи и по-страшни отстъпления, почва да създава вече "икуменически енории" върху надконфесионална основа и устройва консултации и диалози между православни и монофизитски (нехалкидонски) богослови; чрез заставяне пък на Православната Църква да се кае наред с другите общности, я обвинява в грехове и заблуди, каквито тя няма и не може да има, и по тоя начин напълно я отрича като "стълб и крепило на истината", каквато действително е Тя (1 Тим. 3:15)
     А. Още няколко доказателства за боготстъпническия характер на икуменическото движение
     Б. Създаване на икуменически енории
     В. Малките на вид отстъпления от истината водят към все по-големи
     Г. Няколко съвещания между "православни" и нехалкидонски богослови
     Д. Икуменически изисквания да се кае и Православната Църква наред с други общности за разделението на църквите
12. Още за гибелното влияние на икуменима върху Православието
    А. Авторитетни православни гласове против икуменизма
    Б. Отстъпления на някои поместни Православни църкви и на някои първенствуващи йерарси от Светото Православие

Икуменическото движение и Българската Православна Църква (русс.)

Екзарх Стефан Български

Доклад на руски език пред Икуменическата комисия на Московското Всеправославно съвещание, 1948 г.

... Что такое экуменическое движение? Как оно появилось и в чем проявилось?
Дам самые короткие пояснения. Экуменическое движение есть стремление Христианских Церквей ко взаимному ознакомлению, сближению и возможному воссоединению. Оно возникло вследствие импонирующего влияния Русской Церкви на духовную жизнь Запада и через англикан на Америку, которая стала изучать жизнь и деятельность Русской Православной Церкви, русскую богословскую науку и богатую историю русского монашества, отшельничества и мистицизма. Этим же путем среди американцев, разумеется епископалов, появилось желание устранить средостение между Западом и Востоком. Кроме религиозных, точнее церковных, интересов на мировом горизонте выступили и некоторые политические соображения в связи с Балканской войной (1912-1913 гг.), в конце которой среди балканских народов возникло крупное несогласие, приведшее к войне между ними, чем воспользовались турки, вновь заняли освобожденные области и начались казни невинного населения. >>>

Други документи от Всеправославното съвещание в Москва относно икуменизма, 1948 г.

 :: Экуменическое движение и Русская Православная Церковь - Протоиерей Г. И. Разумовский
     I. История экуменического движения, его участники и формы проявления
     II. Отношение к экуменическому движению со стороны нe-англиканских и не-протестантских вероисповедании
     III. Разбор решений Эдинбургской и Оксфордской конференций 1937 г.
     IV. Экуменическое движение после войны
     V. Отношение Русской православной церкви к экуменическому движению в настоящий период его развития
 :: Проектодекларация от името на Православните Автокефални Църкви към всички християни в света
 :: Резолюция на Съвещанието на тема "Икуменическото движени еи и Православната Църква"
 :: Проектодекларация от името на Православните Автокефални Църкви към всички християни в света (на руски език)
 :: Резолюция на Съвещанието на тема "Икуменическото движение и Православната Църква" (на руски език)

  Православная Церковь и экуменизм

Преподобный Иустин (Попович)

Часть 1. Православное учение о Церкви Православное учение о Церкви :: Свойства Церкви :: Пятидесятница :: Благодать :: Святые таинства :: Святые добродетели :: Церковная иерархия :: Церковное богослужение и праздники :: О Боге Судии
Часть 2. Экуменизм Экуменизм :: Гуманистический и богочеловеческий прогресс :: Гуманистическая и богочеловеческая культура :: Гуманистическое и богочеловеческое общество :: Богочеловеческое и гуманистическое просвещение :: Человек или богочеловек :: Гуманистический экуменизм :: Выход из всех безвыходных положений

  Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

Архимандрит Лазар Абашидзе

  :: Как да се отнасяме към икуменизма от православна гледна точка
  :: Възможно ли е на някакво религиозно основание общение и единение на християните с представители на нехристиянските религии
  :: Как да се отнасяме към другите християнски (неправославни) вероизповедания
  :: Могат ли да бъдат отменени или променени някои правила и обреди, приети и установени от Църквата
  :: Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците
  :: Други теми

Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски Църкви. По своята същност то произхожда, първо, от недрата на римо-католическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а, от друга страна, се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая - съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение. >>>

Имало ли е съмолитствуване в Асизи?

На 24 януари 2002 г. в италианския град Асизи, под патронажа на папа Йоан Павел II, се състоя поредната междурелигиозна среща „за мир", която по своята мащабност надмина всички предшествуващи. В нея са участвували около триста представители на дванадесет измежду най-разпространените световни религии: християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, шинтоизъм, джайнизъм, индуизъм, зороастризъм, сикхизъм, конфуцианство, японската религия тенрикьо и традиционните африкански култове. Впечатляващо е било и участието на православните: дванадесет от петнадесетте поместни православни църкви са изпратили свои делегации за срещата, в десет от които са участвували епископи. ...Българската патриаршия е била представена от протойерей Иван Петкин, епископски викарий за Централна и Западна Европа.

...След встъпителната част участниците в срещата пристъпили към самата „молитва за мир". Представителите на юдаизма и исляма предварително заявили своето нежелание да се молят заедно с друговерци. Какво изобличение за православните! ...Само осемнадесет дни след като висши клирици от почти всички поместни православни църкви съмолитствуваха в Асизи с Йоан Павел II, Римокатолическата църква започна експанзия на територията на Русия... >>>

За светите и свикани от Бога Събори на Православната Църква

Архимандрит Юстин (Попович)

Oткъс от писмо на арх. Юстин, изпратено през 1977 г. до Архиерейския събор на Сръбската Православна Църква. В него, изследвайки състоянието на съвременната Православна Църква и изобщо на света, арх. Юстин призовава Сръбската Църква да се въздържи от участие в подготвяния тогава Вселенски събор. Обезпокоен от процеса и методиката на разработване на темите за обсъждане, както и самата подготовка на събора, арх. Юстин смята че "от него можем да очаквам само едно: разколи, ереси и гибелта на много души. Като изхождаме от апостолско-светоотеческия исторически опит на Църквата, можем да твърдим, че такъв събор, вместо да излекува старите рани, ще нанесе нови върху тялото на Църквата и ще създаде за нея нови трудности и страдания."

Същевременно архимандритът изтъква две сериозни и неотложни теми, които би следвало днес да бъде обсъдени от един истински Вселенски събор на Православната Църква. Това са въпросът за Православната диаспора и въпросът за икуменизма. Възгледите на арх. Юстин са актуални и в наши дни, когато гласове за свикване на нов Вселенски събор се чуват от най-високо равнище. >>>

Why have the interests of the World Council of Churches strayed so far from Christianity? The Gospel According to Marx

Joseph A. Harriss, 1993, Reader's Digest

"Before the opening worship service began at the last general assembly of the World Council of Churches (WCC), in Canberra, Australia, delegates passed through the smoke of burning leaves. This was a pagan cleansing rite. The congregation then listened to recorded insect noises and watched a male dancer impersonate a kangaroo. The next day, as two painted, loinclothed aborigines cavorted, South Korean theologian Chung Hyun Kyung invoked spirits of the dead and exhorted the audience of more than 4000 to read the Bible 'from the perspective of birds, water, air, trees' and to 'think like a mountain [pure unadulterated pantheism].

Quite a display, but was it Christian? Some delegates protested against the animism, spiritism and New Age beliefs that were presented. 'Pagan culture has infiltrated the WCC,' says Vijay Menon, an Anglican delegate of Indian origin. 'I left that behind to become a Christian.'>>>

On the modern world

Archbishop Averky of Syracuse

We are living in a strange time, when all the true and healthy Christian concepts are being replaced by false and deceitful concepts, discovered often with an evil intention with the undoubted intention, naturally, of drawing people away from the right path of a truly Christian life. In all of this there can be discerned some kind of rationally acting black hand which is working to bind people as tightly as possible to this temporary, earthly life by forcing them to forget the future life, the eternal life assuredly awaiting us all.

On apostasy

Archbishop Averky of Syracuse

We have neither the strength nor the authority to stop Apostasy, as Bishop Ignatius stresses: "Do not attempt to stop it with your weak hand..." But what then should we do? "Avoid it, protect yourself from it, and that is enough for you. Get to know the spirit of the times, study it so that you can avoid its influence whenever possible" This is what the same Bishop Ignatius teaches us.

О молитвенном общении с инославными с канонической точки зрения

Протоиерей Владислав Цыпин, доцент Московской Духовной Академии

Запрещение общей молитвы с еретиками под угрозой отлучения от церковного общения или извержения из сана содержится в 45 Апост. правиле: "Епископ, или пресвитер, или диакон, с еретиками молившийся токмо, да будет отлучен. Аще же позволит им действовать что-либо, яко служителям церкви - да будет извержен". 46 Апост. правило гласит: "Епископа, или пресвитера, приявших крещение или жертву еретиков, извергати повелеваем. Кое бо согласие Христови с велиаром, или кая часть часть верному с неверными".  >>>

Виж също:

Ecumenism Awareness Page
Интернет-журнал Антиэкуменизм

Какво се крие зад обиколката на папата из Православния свят

Мълвина Господинова, историк

Радушният прием, на който се радват напоследък папските пратеници у нас, доказва, че доскорошната дилема за папска визита в България вече не съществува. Обществеността бе известена, че римският епископ ще посети страната ни по времето на най-българския празник, посветен на светите равноапостоли Методий и Кирил. Какво всъщност се крие зад наглед безобидната туристическа обиколка на Войтила из Православния свят и защо тя неизменно е посрещана и последвана от негодувание, смут и разделение сред духовенството и миряните?

Православието не се нуждае от източен папа

По повод неканоничния съд на "Великия и висш" Фенерски синод над патриарх Диодор [*]
На 17 март 1959 г. за пръв път след един период от 1600 години, официален представител на Цариградската патриаршия посети папата във Ватикана. Във връзка с това тогавашният Цариградски патриарх Атинагор в изявление пред представители на печата, което той си позволи да направи от името на целия православен свят, между другото каза: "Сближаването между православната и католическата църква е не само възможно, но и необходимо... Ние имаме обща вяра, еднакви догмати и еднакви тайнства. ...Ние ще им оставим тяхното "Филиокве", а те ще ни оставят, това което ние имаме..." [1] Без да коментираме пълната богословска несъстоятелност на едно такова изявление, ще се спрем на явните цезаропапистки стремежи, които в последно време се превръщат в целенасочена и непрекъсната линия на Фенерската патриаршия. >>>

Виж също:

Обиколката на папата из Православния свят - избрани четива

За богослужебния език

Църковнославянски речник

Църковнославянски буквар

Издание на синода на Сръбската Православна Църква

Старославянский словарь

По ръкописи от X-XI в., формат .jpg

Св. Фотий за богослужебния език

Никола Антонов

Защото, ако благословиш с дух (тоест само ти разбираш, допринасяйки полза на себе си с това, с което благославяш, а слушащият не разбира онова, което казваш), какво ще ти се отговори? Как ще каже "амин", ако случайно негово задължение е да ти отговори, а не съзнава докрай това, което казваш ти? Ти добре благославяш, бидейки полезен за себе си – дали случайно благославяш или правиш нещо друго от онова, което е нужно – защото "слово", без да е определено от някакъв вид, изобщо означава нещо, което се изслушва. Затова апостолът понякога споменава пееното, друг път благославянето, след него или вместо него благодарението, показвайки, че изобщо зад всяко необходимо и полезно нещо, изричащо се чрез езика, трябва да стоят поучението и грижата. Но, както вече казах, ти, говорейки езици, благославяш, благодариш или говориш нещо друго, бидейки полезен на себе си, но слушащият те нищо не печели, не придобива полза от теб. >>>

На какъв език да се моли българинът?

Никола Антонов

Позната ли ви е тази сцена: вие сте в православен храм на неделна служба, свещеникът чете бързо и припряно неразбираем текст, четецът «изстрелва» един псалом от шестопсалмието и бързо припява тропарите, част от богомолците с мъка се опитват да уловят със слуха си някоя и друга позната фраза, а други... други разговарят помежду си?

От край време българският богомолец знае, че в Църквата се служи на неразбираем език - църковнославянски. Поради тази причина Църковно-народният събор, състоял се в София през 1997 г. под председателството на Българския патриарх Максим, официално поощри в българските храмове да се чете и пее на съвременен български език. По това време вече някои богослужебни книги бяха отпечатани на новобългарски (Часослов, Служебник), а отделни свещеници и църковни деятели се бяха наели да адаптират на новобългарски Златоустовата литургия. >>>

Интервю с дякон Андрей Кураев

 по Българското народно радио, 5 декември 1999 г.

...съществуват два различни типа текст. Има информационни текстове. Това са текстове, които предполагат, че авторът и читателят имат еднакъв опит и затова аз мога да убедя човека просто по пътя на обяснението, с аргументи, силогизми, доводи, факти. Информационният текст дава информация. Това е самостоятелен текст, той е сам в себе си. 

Но има и друг тип текст - екзистенциален. Тези текстове съществуват не за да предават на другия човек информация. Те съществуват, за да провокират в другия човек раждането на такъв опит, който ще направи възможно разбирането на това, за което говори самият текст, за което говоря аз. Тоест, предполага се, че говорещият притежава този опит, а слушащият все още няма този опит, но моето слово трябва да провокира в него този духовен поврат, това раждане, и когато той придобие този опит, тогава нему ще стане понятно за какво говоря...  >>>

Плодът на словото е ползата за слушателите

Никола Антонов, "Култура", 2000 г. В отговор на възраженията на г-н П. Николаев.

«Когато беседвам на друг език и не превеждам на присъстващите, нямам никакъв плод и другите не получават полза от това», пише бл. Теодорит, който другаде казва: «плодът на говорещия е ползата за слушателите». "Ум", от своя страна, означава не друго, а именно «разбираемостта на казаното» (бл. Теодорит). Ще прибавя и тълкуванието на св. Фотий от неговите Catenae: «ако говоря нещо необходимо и добро, но не го превеждам на слушателите, полезен съм на себе си (това означава "духът ми се моли"), тоест само аз вкусвам от това полезно и добро нещо, но другият не се ползува, за да може оттук – от плода на ползата, която са получили другите – да се обогати и моят ум». По-нататък същият отец пише: «Как да не бъдем безплодни? Как? Чрез добродетел да се стремим към това, щото да говорим и с дух, да говорим и с ум, тоест да говорим за собствена полза и за това – умът да получи съответния плод, тоест оползотворяването на ближния». Следователно, да се молиш с дух означава сам себе си да разбираш и сам на себе си да бъдеш полезен, а да се молиш с ум – да те разбират другите и да им бъдеш полезен. Доколко пък ще се обогатиш с някакъв плод, зависи от това до каква степен са те разбрали. Тази употреба на думата "плод", впрочем, е характерна за св. ап. Павел (срв. Рим. 1: 13: «та да имам плод и между вас, както между другите народи»).

За стария и новия стил

За новия и стария стил

Архиепископ Серафим (Соболев)

... И тъй, ние трябва да бъдем заедно с тези Православни Църкви, които строго, без всякакъв компромис, се придържат към стария стил в своя църковен живот, опирайки се на каноническите установления, които трябва да бъдат непоклатни, защото те представляват една от основите на битието на нашата Православна Църква. >>> 

За календара в Светата Христова Църква

Йеромонах Кассиан, изд. на Жабленския манастир (старостилци)

... "Който не следва обичаите на Църквата и за всичко онова, що са заповядали седемте Вселенски църковни събора за св. Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той противодейства на всички определения на светите Събори. Такъв да бъде анатема - отлъчен от Христовата Църква и от събранието на верните. А вие, православните и благочестиви християни, пребъдвайте в онова, което сте научили, ако бъде необходимо, пролейте и самата си кръв за да запазите Отеческата си вяра и изповедание".  >>>

  Съвременният християнин и разделението или старият календар и науката

Йеромонах Кассиан, изд. на Жабленския манастир (старостилци)

Съдържа: Появата на новата Звезда - Слънцето на правдата :: Същност на църковния календар :: История на въвеждането на григорианския и на т.нар. "поправен юлиянски" календар :: Науката - в подкрепа на църковния календар :: Канонични забрани за смяна на църковния календар :: Богослужебна непригодност на "новоюлиянския" календар :: Светоотеческото учение за църковния календар :: Последици от календарната реформа върху вярващия народ

В защиту старого стиля

Проф. Николай Никанорович Глубоковский

... Итак, мы видим, что Православие всегда и везде относилось неблагоприятно к календарно-пасхалистическим новшествам. Правда, скоро после этого наступили другие течения и исконному православному знамени изменила именно Вселенская Патриархия при явном модернисте-политикане Мелетии IV, который на quasi-всеправославной конференции в мае—июне 1923 г. одобрил для общеправославного употребления разные календарные "реформы"7.
Но какую пользу получила от этого новаторства Православная Церковь вне и внутри? >>>

Филетизъм. Националност и Църква

Нaционалност и Църква

Прот. Иоан Майендорф

Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. Това важи за гърците, които олицетворяват Православието с елинизма, за руснаците, които имат своя ирационален месианизъм за "Святая Русь", за сърбите, които не правят разлика между православие и светосавие (духовното наследство на св. Сава). >>>

Разколът в Българската Православна Църква

Светият антиминс и грехът на разкола

Свещ. Ангел Величков, ЦВ

Случва се, човек с години посещава храма, черкува се редовно, а една голяма част от храмовия интериор и от свещените предмети остава скрита за него. Това е така по две причини. Първо, съобразно църковния чин и пола не всички имат еднакъв достъп навсякъде. Второ, духовният напредък е постепенен и небърз, а от него зависи и постепенното проникване в дълбочините на богослужението и неговата символика. Винаги обаче е необходимо нашето усилие.
Един от свещените предмети, които сякаш остават встрани от вниманието на мнозина, е антиминсът. Дори да знаят какво представлява той, хората лесно забравят за изключителното му значение. >>>

Разколът в Българската Православна Църква

 > Хронология на разкола в БПЦ от 1989 година до днес
 > Закон за вероизповеданията от 2003 г. - документи и статии
 > Възвръщането на окупираните от разколниците храмове - извадки от пресата юли-август 2004

Канонизацията на свещеници-жертви на комунистическия режим и свещ. Стефан Камберов от "алтернативния синод"

 > Сам Господ прославя своите светии Свещеник Илия Христов
 > Антиканонична канонизация Георги Тодоров, ЦВ

Ще излезе ли Църквата от кръгова отбрана

Мълвина Господинова, 2001

Кратък исторически обзор на по-новата история на Българската Православна Църква. Ролята на държавната власт като  "инквизитор" на църквата. Опитите за нейното "екзекутиране" от Дирекцията по вероизповеданията в най-ново време. >>>

Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците?

Aрхимандрит Лазар Абашидзе, Из кн. Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

Виж също:

Основи на Православието: Нашата вяра: Единство на Църквата, Ереси и разколи

 

    www.Pravoslavieto.com