Достойнството на свещеническия сан и важността на пастирското служение имат най-високо и с нищо несравнимо на земята звание. По своята цел всички човешки звания се съсредоточават повече или по-малко върху земното, върху временното. Единствено званието на църковните пастири прониква с действието си в небесата и вечността: свещениците не само раждат за небето и вечността, не само нахранват за вечния и небесен живот, но и преподават нетленните и божествени дарове - с една дума, със силата на своя Пастиреначалник свещениците продължават да вършат това, което Сам Той е вършил на земята. Затова, казва св. Григорий Богослов, когато свещеникът служи, той стои с ангелите, славослови с архангелите, възнася жертви към горния престол, свещенодейства с Христовото тяло, възстановява образа, гради за горния свят и, което е най-важното, като се обожествява сам, обожествява и другите (Първо слово). Що се отнася до властта на пастирите, то тя е толкова голяма, че и небето ги слуша. Защото, каквото свържат на земята, това се свързва на небето, и каквото развържат на земята, това се развързва на небето (Мат. 18:18). Каква по-голяма власт може да има от тази, възкликва св. Йоан Златоуст, целия съд Отец е дал на Сина, а аз виждам, всичкият този съд е връчен от Сина на тях - свещениците ("Трето слово за свещенството").
Св. апостол Павел казва: "Моля ви (Божиите свещеници) аз, окованик за Господа, постъпвайте достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един друг с любов и залягате да запазите единството на духа чрез връзките на мира" (Ефес. 4:3-6). Защото ние с вас сме призвани да бъдем нещо велико! Към това, да бъдем наедно с Христа и да царуваме заедно с Него. "Гледайте - казва Апостолът, - внимавайте върху себе си, като имате такова високо назначение - да бъдете светлина на света, да ходите така, та да отговаряте на своето назначение, щото никой нищо да не може да намери във вас за упрек."
Светите апостоли на много места в своите послания с любов облажават Божиите свещеници, като казват, че са осветени в Христа, свято звание, род избран, царско свещенство, обновени хора; святи братя, за небесно звание участници; ангели на църквата, за служба на която сте поставени; Христови пратеници; проповедници; примирители на грешниците с Бога; ловци на грешните хора за спасение; служители на Христа; уредници на Божиите тайни; съработници на Основателя и добри раздавачи и разпоредници на благодатта Божия на вярващите; Божии домоуправители; пастири на Божието стадо; работници на Божията нива; проповедници, духовни воини Христови и пр. и пр. Много са вашите имена и много повече от тях дарованията.
Запитали веднъж св. Симеон Нови Богослов какъв трябва да бъде свещеникът. Той отговорил:
"Аз не съм достоен да бъда свещеник, но какъв трябва да бъде свещеникът, зная. Преди всичко, той трябва да бъде чист не само телом, но и душевно, и при това безучастен в никакъв грях. Второ, той трябва да бъде смирен не само външно, но и по вътрешно настроение. И когато той предстои пред свещената и свята трапеза, то мислено трябва да съзерцава в св. Дарове Божеството. И не само това. Него Самия той трябва да притежава и да има в себе си, в своето сърце, съзнателно, та по такъв начин, с дръзновение да може да възнася своите свещенически молитви към Господа за своите пасоми, за поверените нему духовни чада."
Нашето свещеническо служение, казва о. Йоан Кронщадски, е служение небесно, служение на нетлението и безсмъртието, на вечния живот, чрез което човешките души се възраждат, очистват се, освещават се, обновяват се, издигат се към съвършенство, което е възможно за човека с Божията помощ, и се обожествяват. А какъв трябва да бъде свещеникът? Колко трябва да бъде той далеч от всяко земно пристрастие, колко трябва да бъде небесен, кротък, смирен, въздържан, целомъдрен!
О, свещениче, възклицава о. Йоан Кронщадският пастир, ти трябва да бъдеш велик, висок и възвеличен винаги в душата си, заради величието на твоя сан, заради величието на твоята работа, която си поставен да вършиш, - заради посредничеството ти между Бога и хората (страшното и всеспасително посредничество), заради най-високите и най-велики тайнства, извършвани от тебе за спасението и обновлението на хората, заради всеобемлящите, възвишените молитви, ходатайстващи за целия свят, за цялата Божия Църква, съществуваща на земята и прославена от светиите на небесата. Погледни, с кого си в постоянно молитвено общение - с Богородица и с всички светии, със Самия Бог, с цялата църква на земята, Велик трябва да бъдеш, о свещениче, а не малък, възвишен, а не низък! Ти служиш на безсмъртието и нетлението - презирай това, що е смъртно и тленно. Ти служиш на небесното - презирай земното. Ти служиш на правдата и светинята - остави греха, намрази го, отхвърли го.
Свещеникът се удостоява с неизказаните щедрости на Христа Бога с море от Божията благодат чрез честото приобщаване със св. Тайни на Тялото и Кръвта Христови и чрез извършването на другите тайнства. От него трябва всички да черпят в изобилие благодатта Христова, и той трябва да се загрижи с всички мерки да я разлива все по-широко и по-нашироко, а не да я задържа само в себе си, още повече да не злоупотребява с нея - чрез своя недостоен живот или мълчание, т. е. чрез непроповядване словото Божие на народа. "Горко ми, ако не благовествувам" (1 Кор. 9:16), казва Апостолът. Той трябва да живее достойно за тази благодат, да я умножава, като талант, даден му от Бога, за спасение и блаженство на него, на Божиите хора и за слава Божия. В противен случай той не само че може да се лиши от нея, но и да бъде осъден тежко.
Московският митрополит Петър в своите поучения към свещениците казва:
"Разберете, деца, в какво достойнство сте призвани вие от Бога! Вие се наричате църковни стражи, пастири на словесните овци, за които Христос е пролял Своята кръв. Бъдете истински пастири, а не наемници. Подражавайте на Истинския Пастир - Христос, както Сам Той е казал: "Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците" (Йоан 10:11). Бъдете образец за своето стадо, по думите на Спасителя: "Вие сте солта на земята. Вие сте светлината на света" (Мат. 5:13-14). Преди всичко трябва да светите с добродетелите: с кротост и смирение, - и да се пазите от всички непристойни дела, от които се съблазняват светските хора. Св. Ириней, архиепископ Псковски, казва: "Животът на Божиите служители трябва да бъде равноангелен. Те са земни ангели, понизени малко нещо спроти ангелите небесни" (Евр. 2:7 и Пс. 8:6).
Сп. "Православен мисионер", 1942 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com