Думата "църква" означава на гръцки "ekklesia" - събрание, общество на призованите. Самата дума се състои от съставките "ек" ("от, из") и "klesis" ("призовавам, извиквам").
Свещеното Писание ни казва, че Тя е творение и духовно тяло на Христа:
"Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18)
"[Църквата] е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко" (Еф 1:23)
"Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата" (Кол 1:24).
Църквата не е нова религия, нито особена религиозна или благотворителна организация, нито пък специална система за "духовно" преустройство на човешкото общество в света. За такова нещо Спасителят никога не е говорил. Затова, несъмнено, Църквата представлява обществото на най-близките и верните Му ученици.
"От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него" (Иоан 6:66) (ср. Мат 10:23; 16:28; Лук 18:8).
И това е защото единствено на тях, Апостолите било заръчано да възвестят Евангелието на света. Само Христовите апостоли, изпратени лично от Него, са могли да го сторят правилно. Това поръчение те извършили изцяло.
Виж Мат 28:16,19-20; Лук 12:32; 22:28-30; 24:47-49; Иоан 15:26-27; Деян 1:2,8; 5:13; 10:42; 1Кор 3:9; 4:9; 15:11; Еф 3:5; 1Сол. 2:4.
На останалите вярващи тази поръка никога не е давана.
Виж Иоан 6:29; 17:20; 1Пет 2:12; 2Пет 1:10; 3:14,17-18; 1Иоан 1:3; Еф 4:28; Филип 1:27,29; 2:15-16; 1Сол 4:1-4,9,11-12; 2Сол 2:15; 3:4,6,12,14; а също Лук 12:8; 1Пет 3:15 и Рим 10:9-10, където се говори за изповядване на вярата, но не и за проповядване; сравни особено Еф 6:10-17 и Еф 6:19-20.
Тъй че това, което в Мат. 16:18 Иисус Христос нарече Своя Църква е съвършено неприложимо към по-късните официални земни църкви (по-точно наброяващите повече от 200 различни "християнски" изповедания, течения, деноминации).
Що се отнася до всички, които са повярвали по думите на апостолите, за тях Господ винаги е говорил като за Царство Божие, Божи Дом, в който всеки почита себе си по-малко от другите. А фактът, че по-далечните общини, групи и събрания от вярващи (а по-късно и всяка религиозна система) започнали да наричат себе си църква, е само съвпадение и подражание, свойствено на хората. Понятието "църква" означава събрание, съобщество, но такова самоволно човешко изобретение въвежда в заблуда.
Църквата е възникнала в определено историческо време: на Света Петдесетница на Църквата (единствено на апостолите!) слязъл Светият Дух и те получили обещаната им сила.
Виж Деян 5:13, Деян 2:1-4.
Затова са безумни твърденията в някои богословски "трудове", че Църквата съществува от Вехтозаветно време (след излизането на евреите от Египет), имайки предвид просто еврейския народ. Освен това, тайната Й е била скрита във всички времена от всички пророци, въпреки че в тази тайна желаели да проникнат и Ангелите.
"На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа" (Еф 3:8-9).
"Тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му" (Кол 1:26).
"За това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава" (1Петр. 1:10-11)
Към това от Бога установено общество от хора, обединени от Православната вяра, Божия закон, свещеноначалието и тайнствата принадлежат не само живите православни християни, но и всички завършили живота си в истинна вяра и святост. Ето как говори за съединението на небесната Църква със земната св. ап. Павел:
"Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата" (Евр 12:22-24).
Това единение на небесната и земната Църква показва, че Тя е предмет на вярата. Да вярваме в Църквата значи благоговейно да почитаме истинната Христова Църква, да изповядваме учението Й и да съблюдаваме заповедите, твърдо уверени, че в нея пребивава, действа спасително, учи и управлява благодатта, изливана от едната Й вечна глава - Господа Иисуса Христа. Божествената благодат пребивава винаги в истинната Христова Църква. Чрез нея се убеждаваме, че
1. Нейна глава е Богочовекът Иисус Христос, изпълнен с истина и благодат (Иоан 1:14) и изпълващ с благодатта и истината Своето тяло, което е Църквата (Иоан 1:17).
2. Той е измолил небесния Си Отец да изпрати на учениците Си Утешителя, който винаги ще пребъдва с тях (Иоан 14:16). Утешителят Дух Свети, поставя пастирите да пасят Църквата:
"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян 20:28).
Поради Божията благодат, Христовата Църква е съществувала винаги и ще съществува до края на вековете, тъй като Нейна глава и ръководител е самият Бог. В това ни уверява сам Спасителят::
"Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
"Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).
Съгласно със Символа на вярата, ние вярваме в една света, съборна и апостолска Църква.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com