Православен бит, морал и изкуство: Вяра и култура 

:: Вяра и култура

:: Християнската символика. Изобразително изкуство и архитектура

:: Православният храм и богослужение

:: Църкви и манастири

:: Музика и литургика

:: Творци и творби

:: Киноизкуство

Вяра и култура

Из "За буквите"

Черноризец Храбър

Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константина Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна на гръцки: те, прочее, казват : "алфа", а той - "аз". >>>

Ризница на духа и дрипа на позора

П. Тодоров

Черти от духовното и светогледно значение на българския език за народа ни. Неговото състояние днес

Историята на нашето българско народностно самосъзнание, на българския славянски ум, започва със словото. И то словото, потопено в светлия облак на Богопознанието и покръстено в пречистите води на обновата на ума. Със свещеното слово на Христовия Нов Завет. И още от самото начало нашето книжовно слово е печат на един народен завет, подобен на получаването на скрижалите от Моисея в планината Синай. Раждането на българския народ от разпокъсаните славянски племена и прабългарите е процес, чието начало е свещеният купел на Кръщението. Рожденият ден на българското слово е тъкмо тоя ден от век и повече време, когато от вода и Дух се ражда народ. Когато цар и народ се трудят да събират с Христа. Време на събиране камъни за съзиждане на първата православна славянска държава. >>>

The religious-philosophical dimensions of culture. Latin West and Orthodox East: different history of corruption - one dramatic challenge on the threshold of the IIIrd Millennium of Christ

Natalia A. Narochnitskaya

It was the blood and sweat of St. Francis of Assisi and the tears of St. Augustine that disciplined and raised the West European spirit to the heights able to produce its great culture. "The Prometheus Individual" corrupted that spirit by pride, and after Renaissance he comes to obvious Decadence... in the one world of universal human values. The focus on outer freedom inevitably emphasised and romanticised the material tangible needs of an individual, while inducing a scepticism towards the highest values - religious, national, honour, love, sacrifice - all of which become relative leading to the relativism of good and evil - what Dostoyevsky called the loss of responsibility for the destiny of the world. The alienation emerged to become a subject for the Western philosophy and eventually the main dimension of the European culture.  >>>

Християнството в изкуството

Стефан Чурешки

Проблемът за християнството и изкуството е един от най-важните въпроси на човешкото творчество изобщо. Причината за важността на тази тема се състои не само в историята на вярата и развитието на изкуството, които близо две хиляди години са неотделими едно от друго. Изкуството остава едно от най-мощните средства за въздействие върху съзнанието на хората. Заради силата си то може да бъде използвано както проповед на вярата, така и като нейно силно отрицание. Затова отговорността на твореца е много голяма. Неговата дейност може да се окаже първенстваща не само при формирането на вкусовете в обществото, но и при създаване на философията на човешкото поведение. >>>

Ф. М. Достоевский и христианство

Проф. А. И. Осипов

Федор Михайлович Достоевский принадлежит к той сравнительно небольшой части людей, которые несут в себе какой-то неугасающий огонь, непрерывно жгущий их души исканием Истины и приносящий им глубокое страдание, пока не найдут ее. Может быть наилучшим фоном для понимания их являются те, о которых Господь Иисус Христос сказал Своему ученику: "Предоставь мертвым погребать своих мертвецов" (Мф. 8,22). Эти другие - люди мировозренчески безразличные. У них нет вопросов о душе, о нравственной ответственности перед совестью и Богом, об истине, о каком-то ином смысле жизни, кроме посюстороннего, исключительно земного, преходящего. Это те "теплохладные", о которых Писание говорит: "Извергну тебя из уст Моих" (Откр. 3,15).  >>>

"Четвероевангелие" от Пушкин. Текст и интертекст в цикъла "Малки трагедии"

Людмил Димитров

Разглеждането на "Малките трагедии" като своеобразна проекция на Четвероевангелието се нуждае от няколко предварителни уговорки. Естествено, става въпрос преди всичко за имплицитни характерологични препратки, цялостно отразяващи движението на човешкото свръхего на равнището на един висок страстно-генеративен потенциал. Доколкото четирите текста на Евангелието са битийно-духовни биографии на една личност - Богочовека, всеки от които създаден от различен автор, в Пушкиновия цикъл намираме техен огледален образ. >>>

Информационната революция и културното предизвикателство към България

Инж. Константин Павлов

Възможно ли е българският език да заеме своето място сред високотехнологичните езици на ХХI век? Кой държавник ще се доближи до стратега княз Борис I ? Кога преводът на продуктите на Microsoft ще бъде част от глобалната българска политика? С други думи, ще има ли български език и българска култура в третото хилядолетие? >>>

Закъсняла революция, или поредният шок в културната ни история

Ангел Христов

"Информационната революция и културното предизвикателство към България" на инж. Констатнтин Павлов предизвиква дълбок размисъл и тревога. Наистина ли сме пред прага на нова революция, този път информационна, или в контекста на развитието на информационните технологии ние по свой начин провеждаме също своя, макар и закъсняла информационна революция, която, подобно много други преломи в родната ни история, се превръща в шок не толкова за отделните индивиди, за които Интернет отваря широко вратите към света, а за българската държава и държавност. >>>

Взаимоотношение христианства и культуры. (Окончание)

Apxим. Августин (Никитин)

Содержание искусства составляют внутренние переживания художника при создании им художественных произведений, вызывающие и в людях, созерцающих эти произведения, соответствующие эмоции. ... основной целью искусства является удовлетворение присущего душе человека чувства красоты, как отображения в человеке абсолютной красоты Божества. "Дело искусства, -говорит св. Иоанн Златоуст, -состоит в том, чтобы доставлять какую-либо пользу" ... культура не противоречит христианству; напротив, она узако-няется и благословляется христианством, если в основе ее лежит стремление к истине. Поэтому из тех средств, какими пользуется художник для выполнения своих задач, св. Иоанн Златоуст признает только такие, которые не заключают в себе ничего безнравственного и бесполезного. Но св. Иоанн Златоуст отрицает искусства бесполезные для души человека... не красота и польза являются конечной целью искусства, как и всякой другой деятельности человека, а возможное приближение к Богу, Первоисточнику всякой красоты. ... в христианстве развитие культуры не является самоцелью, но средством для спасения человека в процессе его нравственного совершенствования.
Внедряя в сознание людей христианские идеи. Церковь не претендовала на упразднение или поглощение культуры, хотя на это и могли быть определенные притязания, так как Царствие Божие -"не от мира сего" (Ин 18,36). Об этом дуализме, свидетельствовавшем о творческой свободе личности в христианстве, писал в XVIII веке Монтескье: "Удивительное явление: христианская религия, по-видимому, имеет в виду только блаженство будущей жизни человека, между тем основывает также счастье его и в настоящей жизни". ...
В христианстве нам даны неистощимые источники Святого Духа и вместе с тем возможность хранения их чистоты. Поэтому в своей оценке той культуры, с которой нам доводится ежедневно соприкасаться, следует руководствоваться словами апостола Павла, который говорил: Все мне позволительно, но ничто не должно обладать мною (1 Кор 6,12). И хочется верить, что человечество в конце концов увидит бесплодность попыток найти свет истины только через приобщение к культуре вне Церкви и веры, когда люди поймут проникновенную глубину святых слов: Ищите прежде Царствия Божия и правды Его, и это все приложится к вам (Мф 6,33). Только светильник Христовой любви и может сделать человека способным восприять истину, ибо Бог есть любовь, и пребывающий в любви пребывает в Боге, и Бог в нем (1 Ин 4,16). >>>

Християнската символика. Изобразително изкуство и архитектура

Християнската символика (с илюстрации)

  > Древнехристианская изобразительная символика
  > История развития формы креста. Краткий курс православной ставрографии :: Symbols in Christian Art and Architecture "Crosses"

Символиката на храма

Леонид Успенски

Символиката на храма не може да бъде разбрана отделно от богослужението: тя се е развивала заедно с него и именно чрез него св. Отци са я разкривали и тълкували. Без богослужението символиката губи своя смисъл, превръща се в ред отвлечени понятия, в най-добрия случай безплодни. Затова е необходимо всеки вярващ да познава този особен свят - храма и всичко, което се извършва в него. >>>

Символика на християнската сакрална архитектура

Проф. Маргарита Коева

Архитектурата, която е едновременно част от духовния свят и от материалната реалност, се формира и видоизменя във връзка с промените в света на идеите, в културните традиции, в бита и в обществените структури. Изключение не прави и сакралната архитектура, въпреки че притежава своеобразни характеристики. ... В източноправославния храм, както и в православната доктрина, догматът за триединството е основополагащ...Затова триделността на храмовото пространство, трансцедентен образ на Троицата: Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух Свети, се повтаря многократно в неговите подразделения.
Трите чина: каещи се, оглашени (вярващи приели Светото кръщение) и свещенослужители, са образно представени чрез трите части: нартекс, наос и олтар; чрез трите врати към храма; чрез трите подразделения на олтарното пространство; чрез трите вертикални пояса на иконостаса, чрез трите иконостасни врати и пр. В основата на това троично подразделяне лежи и символичната триада: тяло, душа и дух изразяваща приобщаването на човека към божественото начало посредством: сетивно-емоционалното, интелектуалното и интуитивното познание. >>>

Музеите в България: църковно изкуство

:: София: Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод (НЦИАМ)
:: София: Крипта на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
:: София: Софийска градска художествена галерия
:: София: Национален исторически музей
:: Варна: Регионален исторически музей в град Варна
:: Варна: Археологически музей в град Варна
:: Плевен: Регионален исторически музей в град Плевен
:: Шумен: Регионален исторически музей в град Шумен
:: Сливен: Постоянна екзпозиция "Християнско изкуство"
  > Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод (НЦИАМ)
  > Национален исторически музей (НИМ), София

Средновековни и съвременни майстори иконописци

:: Евтихий и Михаил Астрапа
:: Мануил Панселинос
:: Теофан Грек
:: Св. Андрей Рубльов
:: Дионисий
:: Теофан Критски
:: Михаил Дамаскин
:: Леонид Успенски
:: Български зографи и иконописни школи

Зографът Мануил Панселинос

Ралица Базайтова

Зографът Мануил Панселинос е сред основните фигури в православното изкуство. Той е считан за създател на Атонската живописна школа, Македонската художествена школа и един от най-големите художници на Палеоговия Ренесанс. За съжаление, познанията за него и за творчеството му са недостатъчни, което го превръща в почти митична фигура.
Панселинос е роден в Солун в края на XIII или началото на XIV век... Панселинос създава стенописите на съборната черква на "Протата" в Карея, Света Гора - 40 основни композиции в четири тематични цикъла и 288 фигури. >>>

Български зографи и иконописни школи

:: Св. Пимен Зографски (ок. 1540-1620)
БАНСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА
:: Тома Вишанов - Молера (ок.1750-?)
:: Димитър Молеров (1790-1853)
САМОКОВСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА
:: Димитър Зограф (1796-1860)
:: Захарий Зограф (1810-1853)
:: Цанко Лавренов (1896-1978)
:: Станислав Доспевски (1823-1878)
ТРЕВНЕНСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА
:: Обзор. Йоаникий папа Витанов (1790-1853)

Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...

Василий Василевич Верешчагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища. На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завършилите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа >>>

Постоянна експозиция "Християнско изкуство" в гр. Сливен

Богата и красива Онлай галерия с творби на Йоаникий папа Витанов, Кръстю Захариев, Симеон Цонюв, Ангел Цонюв, Паскал Василев, Недко Теодорович, Христо Агности и др. на сайта на града, www.sliven.bg.

Виж също раздела:
Въведение в Православието: Апологетика: Иконография и иконопочитание

Православният храм

Православният храм

Храмът е здание, посветено на Бога и предназначено за богослужения. В храма невидимо присъства Господ и приема молитвите на вярващите, защото е казал: "гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях" (Мат. 18:20. Храмът е център на духовния живот. В него се извършва духовното раждане и преображение, в него се приема причастие и се получава благословение за щастлив семеен живот, в него изпращат поелите към вечността. В храма се чувства особената Божия благодат. След молитва в храма вярващият човек излиза пречистен, утешен и подкрепен духовно. Исторически християнският храм е приемник на храма-палатка (скиния) от времето на Мойсей - 1500 години преди раждането на Христос. >>>

Християнският храм като архитектурен вид

Маргарита Коева, из "Въведение в архитектурната история и теория", учебник по изкуствознание

Съдържа: Създаване на християнския храм като обособен архитектурен вид :: Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм :: Ранна християнска архитектура ІV-VІІ в.
Архитектура на Първото българско царство :: Архитектура на Второто българско царство :: Българската архитектура през периода ХV-ХVІІ в. :: Градоустройствено-художествени принципи на Възраждането :: Църковна архитектура на Възраждането и др.

Раннохристианско изкуство и архитектура в българските земи

:: Раннохристиянските храмове и епископската базилика в Сандански
:: Раннохристиянски манастирски комплекс в местността "Теке Караач", Варна
:: Раннохристиянска църква в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край Варна
:: Еленската базилика в град Пирдоп
:: Разпространение на християнството на Балканския полуостров до покръстването на българите Димитър Цухлев

Българският православен иконостас

Маргарита Коева

Според богословската символика иконостасът е границата, между "земната" и "небесната" църква. Той отделя миряните богомолци от свещенослужителите, които единствено имат право на достъп в олтара, където извършват богослужебни действия. Успоредно с установяването на литургичните практики на православието, се е изменяла и усъвършенствала преградата между наоса и олтарното пространство. >>>

The Bulgarian Orthodox Iconostasis

Margarita Koeva

An intrinsic interior structure of the Eastern Orthodox Church is the iconostasis. Functionally seen, its role is to separate the altar area from the naos while providing a platform for those liturgical rites that are performed in the eyes of the congregation and yet remain semantically related to the altar. Regardless of the material used, iconostasis usually refers to the inner, eastern naos wall and its size, form and location follow the canon also applied to the architectural solution of the naos. >>>

Българската архитектура през периода ХV-ХVІІ век

Маргарита Коева

Краят на четиринадесетото столетие донася най-голямото нещастие за културите на балканските народи и за българската блестяща средновековна култура, чието идейно ядро е източното православие. В продължение на пет века българската народност изминава трудния път на опазване и възраждане на националната си идентичност.
Началото съвпада с разрушаване на твърдините на българските владетели, на дворците и църквите им, на богатите стари манастири, на големите и богати търговски градове. Изчезват българските царе и боляри, дарители на църковното строителство. >>>

Дарителството: Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето

Маргарита Харбова

Съзнанието за обществено полезното – за съграждането на храм за всички от религиозната и етническата общност, на манастир, е характерно не само за заможните, но и за богомолци от близкото селище, на цели еснафски сдружения, които през ХVІІІ – ХІХ в. даряват средства за възстановяването или изграждането на храм, за стенописването на селищна или манастирска черква, за рисуването на някоя от иконите от "царския ред" на иконостаса, за преписването на богослужебни книги, евангелия, за откупуването на минеи за различни месеци, на църковна утвар. Дарители – царе и боляри, монаси и игумени, поклонници – цели семейства, родове, професионално обособени сдружения, са извършвали всичко това за спасение на душата си, за спасение душата на родителите си на този и на другия свят, за почит към светеца-патрон на храма. >>>

Първомайстор Никола Фичев (1800 - 1881) - живот и творчество

д-р арх. Николай Тулешков

Няма друг български архитект от цялата хилядолетна българска история, за когото да е писано толкова много, колкото за Първомайстор Никола Фичев. Стотици са посветените на творчеството му книги и статии, а не съществува и въобще научен труд, посветен на българското Възраждане, който да не се спира, макар и фрагментарно, върху сътвореното от него. При това живият интерес към ярката му личност не е нов, а датира още от последното десетилетие на неговия живот. >>>

Orthodox Art and Arhitecture

John Yiannias

ORTHODOX ARCHITECTURE: Origin :: The Basilica :: The Dome :: Cross-In Square ::The Slavic Countries. PAINTINGS AND MOSAICS: Historical Background :: Development :: Early Byzantine Art :: The Iconoclastic Controversy :: Icon: the Orthodox Definition :: Revival of Iconography :: Iconographic Themes :: Stylistic developments :: Palaeologan Period :: The Fourteenth Century: The Iconostasis :: After the Turkish Occupation. THE PRESEN: Revival of Byzantine Art :: Orthodox Art in America SUGGESTIONS FOR FURTHER READING

Православното богослужение

Православното богослужение

 > Богослужебни текстове
 > Песнопения. Музика. Богослужебната музика и хоровото пеене
 > Богослужебният език. Да се промени ли езикът на богослужението?
 > Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век Проф. прот. Благой Чифлянов
 > Църковнославянски речник

Богослужебни текстове и песнопения

  > Света Литургия по чина на св. Иоан Златоуст, пълен текст на български език и църковнославянски език
  > Света Литургия по чина на св. Василий Велики, на църковнославянски и английски език 
  > На празника Рождество Христово, на Литургията
  > Възкресна утреня
  > Велик покаен канон св. Андрей Критски
  > Утреня на Велики Петък Евангелски чтения
  > Пълен текст на Празничната утреня и Възкресната утреня
  > Шестопсалмие текст и разяснение
  > Православни песнопения на църковнославянски език
  > Тропари на светиите
  > Празнична утреня :: Велико славословие (от Празничната Утреня)
  > Молебен канон на Пресвета Богородица
  > Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
  > Liturgy.ru

  Православното богослужение

  > Православният храм :: Свещенослужители, Богослужебни одежди, Църковнослужители
  > Богослужебни чинодействия и богослужебни книги
  > Видове богослужения: Ежедневен, Седмичен, Месечен и годишен кръг. Богослуженията през Страстната седмица :: Богослужения в денонощния кръг:  Вечерно, Утренно, Часове. СВЕТА ЛИТУРГИЯ

  Учебник по литургика. Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение

Архимандрит Иона, Синодално книгоиздателство, 1950

Въведение
§ 1. Произход на названието
§ 2. Определение, предмет и задачи на науката
§ 3. Извори и научна разработка на Литургиката
§ 4. Определение на култа въобще и на православния в частност
§ 5. Необходимост от обреди или церемонии и символи в култа
§ 6. Дух и същина на православно-християнския култ
§ 7. Установяване на православното богослужение от Иисуса Христа и апостолите
§ 8. Отношение на християнското богослужение към ветхозаветното
§ 9. Характер на по-късното развитие на богослужението в Православната църква
§10. ГЛАВНИ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ПРАВОСЛАВНО-ХРИСТИЯНСКОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ. ИСТОРИЧЕСКОТО ИМ РАЗВИТИЕ
Молитва
§ 11. ЦЪРКОВНИ ПЕСНОПЕНИЯ. § 12. Нотопис на древните църковни мелодии. § 13 Наименование на църковните песни. § 14. Обреди, съпровождащи молитвите и песнопенията в православната Църква
§ 15. Четене на Свещеното Писание. § 16. Поучения в Църквата
§ 17. Времена на православното богослужение. § 18. Празници и пости в най-древната Църква. § 19. Празници и пости от IV-IX векове
§ 20. МЕСТА ЗА ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛУЖЕНИЕ. § 21. Иконостас. § 22. Св. Олтар и неговите принадлежности
§ 23. Предложение.
§ 24. ХРИСТИЯНСКА ЖИВОПИС. § 25. Иконописни школи - византийска и италианска
§ 26. За камбаните. § 27. Свещи и осветление. § 28. Кадене с тамян. Кадилница
§ 29. БОГОСЛУЖЕБНИ ОДЕЖДИ.. § 30. БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ

ЧАСТНА ЛИТУРГИКА
§ 31. СЛУЖБИ ОТ ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ
§ 32. Утренно богослужение
§ 33. ЛИТУРГИЯ. § 34. Литургия на св. Иоан Златоуста, Проскомидия. § 34. Литургия на оглашените. § 35. Литургия на верните. § 36. Св. Василиева литургия. § 37. Литургия на преждеосветените Дарове
§ 38 СЛУЖБИ НА ГОДИШНИЯ КРЪГ. § 39. Богослужебни особености на някои от Великите празници. § 40. Великопостно богослужение
§ 41. БОГОСЛУЖЕБНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ. § 42. Тайнство Кръщение. § 43. Тайнство Миропомазване. § 44. Тайнство Изповед. § 45. Тайнство Евхаристия. § 46. Тайнство Елеосвещение. § 47. Тайнство Брак. § 48. Тайнство Свещенство
§ 49. БОГОСЛУЖЕНИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ПРИ ОСОБЕНИ СЛУЧАИ. § 50. Освещаване на храм. § 51. Треби от частен характер. § 52. Погребение на умряли. Панихида. § 53. Всенощно бдение
§ 54. Ред на всенощното бдение

За свeтите Дарове

Св. Марк Ефески

Изложението за тайнството на св. Литургия сме приели от светите апостоли и от учителите на Църквата. Изследвайки древните източници и документи, свързани с Евхаристията, за нас става ясно, че не само Господните думи, цитирани в Евангелието се оказват решаващи и основни, не само чрез тях се освещава и извършва Дарът на Евхаристията и се пресъществява в самите Тяло и Кръв на Владиката Христос. При всички евангелисти едновременно тези думи на Спасителя са дадени описателно и се явяват като предисловие, за да бъде запомнено извършеното събитие. >>>

"Mога да се моля и у дома! Не е необходимо често да се ходи на Църква"...

Стоян Тодоров, ЦВ

Какво бихме отговорили на тези християни, които поради греховна леност и неблагоразумие занемаряват духовния и молитвения си живот, или пък приемат Светата Евхаристия като символичен акт на възпоменание на нашия Господ Иисус Христос? >>>

Кадене с тамян

Защо в православното богослужение се извършва кадене с тамян и какво символизира то?

Литургия и образование

Прот. Ал. Шмеман

 :: Великият пост - време за обучение
 :: Църквата - нов живот в Христа
 :: Образование - "вкусете и ще видите"
 :: Възраждане на понятието "църква"
 :: Църковният опит
 :: Атмосферата в дома
 :: Смисълът на училището
 :: Библията и Литургията
 :: Споменът за Христос
 :: Смисълът на Светите тайнства
 :: Евхаристията като център

Проповедта в България до Покръстването

Проф. д-р Тодор Поптодоров, Годишник на Духовната академия, 1966 г.

 :: Благовестничество от апостолско и следапостолско време
 :: Съдържание, характер, видове и форми на проповед до Покръстването

 > Земята, която днес се населява от българския народ, е огласена ст словото Божие още във времето на светите апостоли. С достатъчно основание се мисли, че тук са идвали на мисионерско-благовестническо служение някои от апостолите: св. Павел, св. Андрей Първозвани, а може би и други. В книга "Деяния на светите Апостоли" се говори за св. ап. Павел, че при мисионерските си пътувания посетил земи, които са в съседство със сегашните български земи... След като основава във Филипи църковна община, ап. Павел основава такива и в градовете Амфипол (близо до Стримонския залив, около с. Неохори), Аполония (на път между Амфипол и Солун), Солун, Верия (на юг от Воден) и други крайморски градове, откъдето ученици на апостола навлизат навътре в Македония и Тракия като мисионери, епископи, презвитери и пр. >>>

Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век

Професор протоиерей Благой Чифлянов, 1971

От II век върху фона на седмичния празничен цикъл изпъква годишният Пасхален празник, с който още от апостолско време се възпоминавали Кръстната смърт и възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви чествували Пасхата на 14 нисан (Пасха ставросимон), докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, празнували следващия неделен ден (Пасха анастасимон). След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения възприели практиката на останалите църкви. >>>

ТРЕБНИК

Церковно-славянский требник издания 1882 года, Москва, Синодальная типография. Требник в формате JPG.

First Visit to an Orthodox Church - Twelve Things I Wish I'd Known

Frederica Mathewes-Green

Orthodox worship is different! Some of these differences are apparent, if perplexing, from the first moment you walk in a church. Others become noticeable only over time. Here is some information that may help you feel more at home in Orthodox worship—twelve things I wish I’d known before my first visit to an Orthodox church. >>>

Православни храмове и църкви

Виж също: Нашата вяра: Православното богослужение

Православните манастири по света

:: МАНАСТИРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
 - по епархии
 - по азбучен ред
:: СВЕТА ГОРА И СВЕТОГОРСКИТЕ МАНАСТИРИ
:: Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет
:: Манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим
:: Манастирът "Св. Климент и Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид
:: Погановският манастир в Сърбия
:: Манастирът Грачаница в Косово
:: Манастирът в Печ, Косово
:: Манастирът "Св. Николай" (Манастир Соко) в Соко Град, Сърбия
:: Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица, Албания
:: Свето-Троицката Сергиева лавра в Сергиев Посад
:: Манастирът "Св. Бехнам" в Ирак
:: Православни храмове и църкви

Българските манастири

Георги Чавръков

През втората половина на девети век в границите на обширната и могъща славянобългарска държава се включват по-голямата част от славянските племена от българската група на Балканския полуостров. В страната се създават благоприятни соцнално-икономически условия за сплотяване на все още съществуващите отделни етнически групи - славяни и българи.  >>>

Девическите манастири в България

Ст. н.с. д-р Христо Темелски, ЦВ

Кога и къде е възникнал първият девически манастир в българските земи е трудно да се каже. Безспорно е обаче едно, че това е станало веднага след покръстването (865 г.) на българите и то по византийски модел. Броят на девическите манастири през Средновековието е бил твърде ограничен, не се знае какво е било тяхното вътрешно устройство, както и броят на монахините в тях. Съществуват данни за български царици, които доброволно или насилствено били изпратени в манастир. Като монахини постъпвали и майки и сестри на видни боляри, както и девойки от градската и селска беднота. >>>

Старите български столици: Охрид

:: Охрид - българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура Ралица Базайтова
:: Охрид е последната крепост на Самуил д-р Божидар Димитров
:: Светини от Охрид
:: Слово в Охрид протопрезв. д-р Стефан Цанков
:: Охридска архиепископия - патриаршия
:: Самуиловата крепост в Охрид
:: Православните храмове в Охрид
 - Катедралата "Св. София" в Охрид
 - Черквата "Св. Панталеймон" ("Св. Климент Стари")
 - Черквата на манастира "Св. Наум"
 - Черквата "Св. Климент Мали"
 - Черквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент")
 - Черквите "Св. Димитър" и "Свети Константин и Елена"
 - Черквата "Св. Йоан Богослов - Канео"
 - Черквата "Св. Богородица Болничка"
 - Черквата "Св. Никола Болнички"
 - Черквата "Св. Безсребърници Козма и Дамян"
 - Черквата "Св. Богородица" - Челница
:: Скалните църкви край Охридското езеро
:: Македония Православно поклонничество

Православни храмове и църкви

:: Ерусалим - Църквата "Свето Възкресение" (Храм Гроб Господен)
:: Истанбул - Църквата "Св. София" (Хагия София)
:: Истанбул - Църквата "Иисус Христос Спасител" в Хора (Кахрие Джами)
:: Истанбул - Желязната църква "Св. Стефан"
:: Гърция - Църквите и светините в Костур
:: Албания - Православието и православните храмове в Албания

:: Раннохристиянски храмове в българските земи
:: Батак - Църквата "Света Неделя"
:: София - Патриаршеска катедрала "Св. Александрър Невски"
:: София - Боянската църква :: The Boyana Church
:: София - Катедралата "Света Неделя"
:: София - Църквата "Св. Петка Самарджийска"
:: София - Църквата "Св. Георги Победоносец" (Ротондата)
:: София - Църквата "Св. Йоан Рилски" към Софийската духовна семинария Comment: :(

:: Айтос - Църквата "Св. Димитрий Солунски"
:: Асеновград (Станимака) - история, храмове, манастири
:: Брацигово - Църквата "Св. Йоан Предтеча"
:: Варна - Църквата "Св. Параскева Петка"
:: Велики Преслав - Владетелската църква
:: Велико Търново - Църквата "Св. 40 мъченици"
:: Велико Търново - Църквата "Св. Петър и Павел"
:: Добрич - Църквата "Света Троица"
:: Драгойново, Първомайско - Църквата "Св. Георги"
:: Марица, Пловдивско - Църквата "Св. Николай"
:: Несебър - Църквите и светините в Несебър
:: Пазарджик - Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
:: Пловдив - Mитрополитският храм "Св. Марина"
:: Пловдив - Църквата "Св. Димитър Солунски Чудотворец"
:: Пловдив - Църквата "Свв. Константин и Елена"
:: Сандански - Епископската базилика
:: Смолян - Православните храмове в Смолян
:: Шипка - Храм-паметник "Рождество Христово"

Ктиторство и дарителство в миналото и днес

 :: Въздигането на Зографския манастир от Стефан Велики Георги Тодоров
 :: Живите паметници на Зографския манастир Георги Тодоров
 :: Зографският манастир и ктиторската дейност на Хаджи Вълчо от Банско

Дарителството: Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето

Маргарита Харбова

Съзнанието за обществено полезното – за съграждането на храм за всички от религиозната и етническата общност, на манастир, е характерно не само за заможните, но и за богомолци от близкото селище, на цели еснафски сдружения, които през ХVІІІ – ХІХ в. даряват средства за възстановяването или изграждането на храм, за стенописването на селищна или манастирска черква, за рисуването на някоя от иконите от "царския ред" на иконостаса, за преписването на богослужебни книги, евангелия, за откупуването на минеи за различни месеци, на църковна утвар. Дарители – царе и боляри, монаси и игумени, поклонници – цели семейства, родове, професионално обособени сдружения, са извършвали всичко това за спасение на душата си, за спасение душата на родителите си на този и на другия свят, за почит към светеца-патрон на храма. >>>

Виж също:
Основи на Православието: Нашата вяра: За Църквата: Православното богослужение

"Единствено богослужебната музика може да опази тишината,
в която човек да чуе разговора си с Бога" (Георги Попов)

Музика и литургика

ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПЕНИЯ В ИНТЕРНЕТ

Връзки към сайтове с mp3, video, музикална нотация,  шрифтове и други материали, свързани с църковните песнопения в българската, сръбската, руската и византийската традиция

Свети отци, автори и устроители на църковното богослужение

II век
 :: Св. Климент Римски († ок. 101)
 :: Св. Игнатий Богоносец, еп. Антиохийски (ок. 50—ок. 107) - устроител на антифонното пеене
 :: Св. мъченица Иустина (+166)

III век
 :: Климент Александрийски, презвитер (150 - ок. 213?) - автор на книгата "Певец", в която са събрани християнските химни и е посочен реда на тяхното изпълнение
 :: Св. мъченик Иустин Философ (ок.100/105—ок.165/7)

IV век
 :: Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (ок. 297—373) - установил разпевното чтение в богослужението. Пеенето прониквало в сърцето и възбуждало благоговение и оказало на съвременниците му (вкл. Блажени Августин) потресаващо впечатление с чинността и стройнността си, заедно със своята душевност и простота.
 :: Св. Ефрем Сирин (ок. 306—373) - съставил много песнопения и напеви, учредил гръцката невмена нотация.
 :: Св. преподобни Стефан Саваит - бил творец на канони в манастира "Св. Сава"
 :: Св. Амвросий Медиолански (ок. 334/40—397) - отец от Западната църква, съставил множество химни (сред които "Тебе Бога хвалим"), които записал с ноти в кн. "Антифонарий".

V век
 :: Св. Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски (ок. 347/350—407) - пръв организирал съвременния хор от певци, ръководен от придворен музикант.

VI век
 :: Св. преподобни Авксений
 :: Св. Роман Сладкопевец, дякон († 556) - автор на хиляди кондаци, сред които "Дева днес", "В молитвах неусыпающую", "Душе моя".

VII век
 :: Св. патриарх Сергий Цариградски
 :: Св. Григорий Велики Двоеслов, папа Римски (540—604) - отец от Западната църква, устроил в Рум певческа школа, която просъществувала около 300 години, в която благоговейно се съхранил Църковният Устав.
 :: Св. патриарх Софроний Йерусалимски (560 - 638)

VIII век
 :: Св. Козма Маюмски епископ († 706)
 :: Св. Андрей, архиепископ Критски († ок.720)
 :: Св. патриарх Герман Константинополски (645—740) съставил химни за прослава на светците
 :: Св. Йоан Дамаскин (680—780) - съставил множество църковни песнопения и установил Осмогласието като основен закон в ежедневното богослужебно пение.

IX век
 :: Св. Теодор Студит (758—826) и брат му Йосиф Студит са съставили трипеснеците на триода, степените, стихирите на "Господи возвах"
 :: Св. преподобни Теофан Начертани Изповедник († ок.818)
 :: Св. преподобни Йосиф Песнописец (IX в.)

XIII век
 :: Св. Йоан Кукузел (ок. 1280—1360)

Също така: Георги Никомидийски, митрополит Митрофан Смирненски, патриарх Игнатий, Йосиф Песнописец и царствените автори - Лъв VI и синът му Константин Багрянородни, които написали евангелските стихири и възкресните ексапостиларии.

За богослужебната музика и хоровото пеене

Интервю с композитора Георги Попов

...Моята представа за молитвено пеене е връзката на пеещия с текста по вертикала, без хоризонтални, локални изяви, насочени към богомолците. За мен е необяснимо как е възможно по време на изпълнението на "Отче наш", да речем, да се демонстрират гласови данни. Или на друго песнопение, което и да е... Технологията на звукоизвличането, която превръща пеенето в молитвено, е малко по-особена от другите. ...Преди пеене в църква, повечето наши хористи се изповядват и се причастяват. За да се причастят, значи постят. При нас идват деца и момичета, които са от атеистични семейства, даже идват някои, които не са кръстени. Но полека-лека и те започват да изпитват нужда от изповед и причастие и на мен ми се струва, че това е по-важната част от живота на този хор. ...След участие в две-три литургии лицата им просто се изменят – линиите стават много по-омекотени и по-светли. И това се вижда с просто око. Не знам как е в другите хорове, но според мен е невъзможно без изповед, пост, причастие и най-вече без такива дни, в които покайното чувство да взема връх. ...Още от 4-5 годишни, децата започват да се учат на някакъв чужд език, понякога и на два. В гимназиите учениците запомнят по стотина думи на ден. Как тогава човек да не може да научи 50-60 думи на църковнославянски?! Това за мен е някакъв вид удовлетворяване на удобство. >>>

Происхождение и история церковного богослужебного пения

В. Хорецкая

Самый естественный, самый древний, а вместе с тем и самый благородный способ выражения молитвенных чувств есть, без сомнения, слово человеческое. Слово дано человеку в первую очередь для того, чтобы он славил Бога. Мы приходим в церковь, которая названа Самим Спасителем "домом молитвы" (Лк. 19, 46). Здесь, в доме молитвы, требуется от человека сосредоточенность, самоуглубление и возношение духа к Богу. Что же более всего к этому располагает молящегося? "В самом деле,—говорит святитель Иоанн Златоуст,— ничто, ничто так не возвышает и не окрыляет душу, не отрешает ее от земли, не избавляет от уз тела, не располагает любомудрствовать и презирать все житейское, как согласное пение и стройно составленная божественная песнь". >>>

Що е Октоих (или Осмогласник)

Николай Николов

Като разгърнете едно джобно православно календарче, ще забележите, че при всяка неделя е отбелязано съкратено глас 1, глас 2 и така до осми глас. Доста от нашите християни не знаят що е това и мислят, че може би е имало произведения, писани на осем гласа, както някои западни църковни творения, като реквиеми, оди, кантати, симфонии и т.н., които вече са излезли от употреба. Това не е така. >>>

Об инструментальной музыке и о хоровом полифоническом пении в православном богослужении

А. Гарднер

За назидателното значение на църковното пеене. Сравнение между православната молитвена аскетика и възприетата в богослужебната практика на Запад "безсловесна хвала на Бога". Техният израз в инструменталната музика и в едногласното и полифоничното църковно пеене. >>>

О церковном пении

Проф. Л.Н. Парийский, 1949

"Мы должны сделать все возможное для того, чтобы изгнать мирской дух из нашего церковного пения, обратиться к древним его прекрасным образцам, столь любезным сердцу верующего и молящегося православного христианина"... Самый надежный способ определения пригодности музыкальных произведений к богослужебному употреблению — уметь оценивать их с точки зрения церковности. Для этого не требуется специального музыкального образования.  >>>

"В каждой музыке - Бах"...

Игумен Иларион (Алфеев)

..."в каждой музыке - Бах, в каждом из нас - Бог". Бах - явление всехристианского масштаба. Его музыка - вне конфессиональных границ, она экуменична в самом исконном значении этого слова, ибо принадлежит вселенной и всякому ее гражданину. Баха можно назвать православным композитором в том смысле, что в течение всей своей жизни он учился правильно славить Бога: свои партитуры он украшал надписями "Одному Богу слава" (Soli Deo gloria), "Иисус, помоги" (Jesu, juva), причем эти надписи были для него не словесными формулами, но исповеданием веры, проходящим через все его творчество. Музыка для него была богослужением. [...] Кардинальное отличие между искусством древности и средневековья, с одной стороны, и искусством нового времени, с другой - в его направленности: древнее и средневековое искусство было направлено к Богу, новое ориентируется на человека. Главный критерий истинности в древнем искусстве - верность традиции, укорененность в опыте прежних поколений. В новое же время главным критерием подлинного искусства становится его оригинальность, новизна, непохожесть на что-либо из созданного прежде. [...] Во времена Баха мир уже начал двигаться к той пропасти революционного хаоса, который в период с конца XVIII по начало XX века охватит всю Европу. Младшим современником Баха был Вольтер, гуманист и деист, провозвестник идей "Просвещения". [...] Культура его времени все дальше отходила от культа, а он все глубже уходил в глубины культа, в глубины молитвенного созерцания. Мир все быстрее гуманизировался и дехристианизировался, философы изощрялись в изобретении теорий, которые должны были осчастливить человечество, а Бах воспевал Богу песнь из глубин сердца. >>>

Св. Роман Сладкопевец и неговите кондаци

  :: Св. Роман Сладкопевец и его кондаки Проф. Н. Д. Успенский
  :: Преподобный Роман Сладкопевец - Архим. Амвросий (Погодин)
  :: Кондаки преп. Р. Сладкопевеца в русском переводе Поэтические переводы С.С. Аверинцева

Рок музыка c христианской точки зрения

Aрхимандрит Александр (Милеант)

Содержание: Сила музыки :: Одурманивающая сила рок-н-ролла :: Рок и секс :: Рок ярость и наркотики :: Антихристианские и оккультные элементы в рок - музыке

Rock Music From a Christian Viewpoint

Bishop Alexander (Mileant)

Content: The Power of Music :: Mentally Deranging Power of Rock-and-Roll :: Rock and Sex  :: Rock Music and Violence :: Rock and Narcotics :: Rock Music and Occultism

Рок-музыка на службе у сатаны

Появление рок-музыки на Западе в 50-х годах ознаменовалось вспышкой самоубийств и поистине психической эпидемией, разрушающей те моральные барьеры, которые призваны сдерживать животные и низменные наклонности человека. Начало рок-эпидемии стало началом наркоэпидемии и, так называемой, сексуальной революции. Об этом читайте в статье >>>

Сатанинская Рок-культура

Федор Викторович Кондратьев - доктор медицинских наук, заслуженный врач РФ, профессор, руководитель экспертного отделения Государственного научного центра социальной и судебной психиатрии им. В.П. Сербского. По материалам его исследований создана следующая статья

Деятельность рок-певца Мэрилина Мэнсона уже неоднократно вызывала протесты христианской общественности в разных странах. К сожалению концерт певца-сатаниста прошёл и в Москве 24 февраля 2001 года.  >>>

Виж също:
Основи на Православието: Нашата вяра: Православното богослужение

Творци и творби

>  Български автори >  Чуждестранни автори >  Православие и родолюбие >  Есеистика, критика и др.

Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия

Кл. Иванова, Св. Николова, съст., ред. и н. ком. (Агата-А, София, 1995)

 > Българската литература от края на IX до средата на Х в.
 > I. Извънкултова поезия (Кл. Иванова): Проглас към Евангелието :: Азбучна молитва ::  Стихове добри Константинови :: Прибавка от самия христолюбив цар Симеон :: Похвала за цар Симеон
 > II. Култова поезия (Кл. Иванова): Климент Охридски. Из Трипеснеци на Рождество Христово — Наум Охридски. Канон за апостол Андрей — Константин Преславски. Памет на преподобния Методий
 > III. Риторика  (Кл. Иванова): Климент Охридски: Похвала за св. Кирил Философ — Похвално слово за св. Димитър Солунски — Похвално слово за св. Архангели Михаил и Гавриил — Похвално слово за св. Климент Римски — Похвално слово за Йоан Кръстител — Похвално слово за св. Четиридесет мъченици — Похвала за четиридневния Лазар :: Константин Преславски. Из „Учително евангелие": Предисловие. Беседи 28, 37, 42, 43, 45, 48, 51  :: Черноризец Храбър. За буквите :: Йоан Екзарх. Първо слово за Рождество Христово — Слово за Сретение Господне — Слово за Възнесение Господне — Слово за Пасха :: Григорий Богослов. Слово за Рождество Христово
 > IV. Житийна литература (Кл. Иванова): Пространно житие на св. Методий — Проложно житие на св.св. Кирил и Методий — Житие на св. Наум
 > V. Богословие и знания за света (Кл. Иванова): Йоан Екзарх. Богословие (Небеса): Пролог; За небето :: Из „Шестоднев": Пролог — Из слово за втория ден — Из слово за третия ден — Из слово за петия ден — Из слово за шестия ден | Из Симеоновия сборник (Изборник от 1073 г.): Немесий, епископ Емески. За естеството на човека :: От Григорий Богослов срещу Юлиан :: Свети Епифаний. За дванадесетте камъка, които бяха вградени в нагръдника на пьрвосвещеника :: Свети Августин. От догматичните съчинения; За Явлението Господне :: От апостолските заповеди :: Евсевий. От Хрониките; От същия автор :: Исихий. За Рождество Христово | Йоан Дамаскин: За македонските месеци; Месеците според римляните; Месеците според иудеите; Месеците според македонците; Месеците според елините; Месеците според египтяните
 > VI. Летописни творби (Св. Николова): Патриарх Никифор. Кратка хронография :: Константин Преславски. Историкии :: Летописец вкратце :: Йоан Малала. Всемирна хроника (кн. 4, 7, 8 и 9) :: Георги Амартол. Временник :: Приписка на Тодор Доксов

Доцент Петър Динев (1889-1980)

:: Кратка справка за композитора Петър Динев
:: За църковнопевческото творчество на Петър Динев - протоиерей д-р Кирил Попов

 > Общодостъпна народна Литургия на св. Йоан Златоуст с молебно пеене и панихида за два и три гласа върху църковно-източни и др. напеви   Петър Динев, III издание, 1974 г.

 > Допълнение към народната Литургия сборник, съст. от Петър Динев с мотиви от руското богослужение на два гласа. Съдържа: Благодарствен молебен и Малък водосвет. Панихида. Со светими упокой. Вечная память. Херувимска песен (старобългарски напев). Достойно есть (А.Л. Ведел). Да воскреснет Бог (П. Динев). Радуйтеся людие (П. Динев). Богородице, дево чистая (П. Динев)

Религиозното чувство в българската лирика

Атанас Далчев, 1927 г.

Ние нямаме религиозна лирика, макар да се срещат в нашата поезия религиозни мотиви. В своето 50-60 годишно съществуване българската литература не е дала нито един лиричен или епичен поет, в чието творчество главна ос да е идеята за бога, както у Достоевски или Р.М. Рилке. ... Религиозният опит е индивидуален. Личното своеобразие на религиозната преживелица е признак за нейната истинност. Самата лирика, от друга страна, предпоставя тая индивидуалност повече от другите литературни родове - епос или драма. Ето защо, вместо да дирим в лириката на различните поети чертите на една народна религиозност или нерелигиозност, която в края на краищата сами сме измислили, по-уместно е да констатираме у всеки поет религиозните мотиви дотолкова, доколкото ги има. Обяснението на тези религиозни мотиви ние ще потърсим преди всичко в самата личност на поета. >>>

Един критически дебат за българската религиозна поезия

Калин Михайлов, Литературен Вестник 2003

...За отправна точка на моя текст служи известната статия на А. Далчев „Религиозното чувство в българската поезия“, появила се в сп. „Философски преглед“ през 1929 г.2. Статията на Далчев има предимството да бъде едновременно концептуална (което може да се каже и за другите му статии по естетико-литературни въпроси) и провокативна. Нейната основна теза е добре позната на изследователите: към 1929 г. Далчев отрича съществуването на българска „религиозна лирика“, макар да признава, че в нашата поезия се срещат "религиозни мотиви". Опозицията между религиозна лирика (или по-общо - поезия) и религиозни мотиви в лириката (поезията) се оказва една работеща опозиция, която продължава да бъде актуална и днес - независимо от това дали се застъпват позиции за или против съществуването на религиозна поезия, респективно - за или против наличието на значими религиозни мотиви в българската поезия. >>>

  Копнеж по вечността

Сборник духовна поезия от Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)

Съдържа: Пред леса :: Сънувах сън :: Кандилцето гори :: Избор :: Чудното цвете :: Вопъл :: Едно сърце :: Копнеж по вечността :: Свети Иван :: Война :: Ела :: Чудният букет :: Из глубины :: Едно цветче :: Може би :: Човекът :: Светците :: Хлеб :: Оригиналът :: Твоят плуг :: На скъперника :: Покаяние :: Мъченикът :: Свете тихий :: На болния брат :: Мушица-душица :: Непостижимият :: Към Христа :: Туй ми стига :: Със вас съм аз! :: О, век велик! :: Към Бога :: Попрището кратко

Поезията на архимандрит Серафим (Алексиев)

Димитър Коруджиев

Когато казвам, че никой православен българин не ще отбегне срещата с архимандрит Серафим, имам предвид на първо място книгите му. Те са настолни богословски четива, каквито друг от нашите тълкуватели на словото Божие не ни е оставял: "Нашата вяра", "Нашата надежда", "Нашата любов", "Нашата молитва", "Гордост и смирение", "Смисълът на страданията", "Вражда и помирение", "Забравеното лекарство", "Живот след живота", "Оптинските старци", "Православие и икуменизъм". Талантът и дълбочината на мисълта у отец Серафим, тънкото му чувство за духовния живот на човека, според мен, са възхитителни. Той е последната велика фигура, която българското православно християнство е дало на света. Архимандрит Серафим е не само богослов, той е най-големият ни християнски поет от втората половина на XX век. Този дял от неговото творчество е малко познат. >>>

Сърна в изгубения рай

Архимандрит Юстин (Попович)

Сърна съм. Аз съм сетиво на тъгата във вселената. В прастари времена някой е изгонил на земята от всички светове всичко, що е тъжно и от него ми е излял сърце. И оттогава аз съм сетиво на тъгата. Живея, като от всички същества и твари бозая тъга. Всяко същество, колчем го доближа, пуска в сърцето ми по една черна капка тъга. И черната роса на тъгата руква из вените ми като тънък ручей. И там, в моето сърце, черната роса на тъгата става бледа и синкава. >>>

Покаянието на Сазиков

из "Отец Арсений"

Времето минаваше. Сазиков все повече и повече се привързваше към отец Арсeний, грижеше се за него и му разказваше много за себе си. Разказваше за детските си години: как се родил в Ростов в интелигентно семейство, завършил Ростовския индустриален институт като инженер и как после попаднал в компания на "приятелчета" и всичко така се завъртяло, така се завихрило, че почти деветнадесет години пътят на Сазиков бил изпълнен с престъпления. Вървял той по този път и вървейки се оглеждал понякога, но да се върне в правия път не можел.  >>>

Иван Милев - "най-българският" художник

... Милев бе пръв и единствен нарисувал българското селско християнство. В неговата живопис са душите ни, нравите ни, надеждите ни, острите ни профили и облите ни гърбове, твърдите ни дълги пръсти, които хващат кораво кавала или брадвата.
В Ив. Милев имах това, което цивилизацията на Окситания ми даваше като цяло: молитвата в катедралата и цъфналото дърво на нивата. >>>

Любими стихове

  > Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?
  > Св. Кирил и Методий Константин Величков
  > Проповедник Петко Рачов Славейков
  > В църква Константин Величков
  > Иван Вазов Биографични бележки :: Автобиография :: Проза :: Поезия :: Драми

Първи стъпки

Просветления - Стихчета за вярата (хайку) от Тимотей Митев
    Чрез мен и в мен е Бог.
    Нямам нищо свое.
    Без Него нищото е мое.
Mолитвите на поета - Деян Енев
    ПОЗЛАТАТА НА ИКОНАТА
    потрепва в тъмното.
    Дали сънят
    ще научи сърцето
    да се моли без думи?

Господи, помилуй

Деян Енев

Съдържа: Солено и сладко :: Париж :: Поручик Галицин :: Събота вечер :: Мария :: И така нататък :: На незнайсти мартември :: Немият :: Чисто сърце :: Господи, помилуй :: Морга (новела)

Снежната кралица

Ханс Кристиан Андерсен

Слушай, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с един лош трол, най-лошия. Това беше самият дявол.
Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало, което можеше да поглъща всичко добро и хубаво, а всичко лошо и грозно изпъкваше още по-ясно и по-отвратително. Прекрасните пейзажи приличаха на варен спанак, а добрите хора се отразяваха грозни или с главата надолу без корем. Лицата бяха така обезобразени, че не можеха да се разпознаят. >>>

Текстът на Ф.М. Достоевски – мимезис на безмълвието

Владимир Воронски

Вместен сред дискурсивните стратегии на една национална литература, ангажирана да предложи отговор на тревожните въпроси на времето, текстът на Ф.М.Достоевски някак странно се полага като мълчание. В многогласния дискурс на литературни търсения ... той не само не предлага отговор, но с мълчанието си проблематизира вече дадените в опитите да бъде написан нормативен руски роман. >>>

Данте Алигиери (1265-1321)

:: Данте Алигиери прот. Александър Мен
:: Божествена комедия - Ад от Данте Алигиери

Киноизкуство

Мел Гибсън и филмът "Страсти Христови": Смисълът на Христовите страдания

Фредерика Матюз-Грийн (Frederica Matthews-Green)

Съдържа три самостоятелни текста: статия по повод на предстоящото излизане на филма, последвана от размишления след гледането на филма, както и от кратък сравнителен очерк на две изображения на Разпятието.

Филмът "Историята на Исус за деца" изопачава Библията

Интервю с Негово Високопреосвещенство Натанаил Неврокопски

Като православен духовник мога да кажа, че съм много разочарован от филма, най-напред защото виждам промяна на текста на Словото Божие.  Изопачават се Господните думи, изопачават се думи на Свети Йоан Кръстител. Опитват се да покажат, че Иисус Христос е един човек, Който е живял преди 2000 г. Това не е вярно. Той е обещаният Месия, Спасителят на света, единородният Божи Син. Тоест - той е Богочовек. ... Православният християнин милее за спасението на своя ближен. Той може да скърби, когато някой се заблуждава, но не може да направи нищо за никого насила, а само да се моли на Бог. >>>

Антихристиянски творби

"Шифърът на Леонардо"

 :: "Шифърът на Леонардо" бъка от грешки - Магдалена Ташева
 :: Били ли са женени Иисус Христос и Мария Магдалена?
 :: Бил ли e Иисус обожествен от император Константин Велики?
 :: Орденът на Сион пазител ли е на секретни документи?
 :: "Шифърът на Леонардо": Мир без Бога, любов без Жертва и живот без Възкресение Никола Антонов
 :: Писания и скъпи филми изопачават Христовата същност - Мълвина Господинова
 :: Взлом Кода Да Винчи или о немощных дерзостях мелкой бесовни - Диакон Владимир Василик
 :: The Orthodox Response to The Da Vinci Code and the Gospel of Judas - а website of The Greek Orthodox Archdiocese of America
 :: "Код да Винчи" Дэна Брауна: роман и его экранизация

"Наследството на тамплиерите" от Стив Бери: Възкресената вяра

Свещ. Джон Брек

В една епоха, която става все по-враждебна към християнската вяра, нашето най-голямо предизвикателство е да възвестяваме и да живеем най-фундаменталното и същностно твърдение на тази вяра: това, че Христос възкръсна от мъртвите, за да дари живот на света.
Бестселърите, лесно смилаемите романи могат да бъдат едно приятно разтоварване, когато се чувстваме преуморени или сме сред твърде много хора, за да се съсредоточим върху сериозна литература. Тези набързо скалъпени произведения, каквито откриваме по книжарниците на летищата или на рафта "разпродажба" в местната библиотека, изпълняват една полезна цел – поне докато не започнат да си играят с основни истини на християнската вяра.

    www.Pravoslavieto.com