София, площад "Св. Неделя" 19
(сградата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски")
София, площад "Св. Неделя" 19
(сградата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски")
Националният църковен историко-археологически музей се помещава в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на площад "Света Неделя" в София.
Сред огромната му колекция, наброяваща над 11 000 светини и исторически паметници, има старинни икони, щампи, дърворезба, старопечатни книги, богослужебна утвар, макети на старинни църкви, албуми със снимки на храмове, и ръкописи на архиереи и будители, сред които екзарх Антим I, екзарх Йосиф I, митр. Климент Търновски (Васил Друмев), митр. Иларион Макариополски, Неофит Бозвели и други
Представени са основните художествени школи с творби от Димитър Зограф, Захарий Зограф, папа Витан, Йоаникий папа Витанов, Симеон Цонюв и др. възрожденски и съвременни иконописци.
Музеят е отворен всеки делничен ден между 9:00 и 17:00 часа (с обедна почивка). Криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски", създадена с икони от НЦИАМ, е отворена за посетители между 10:00 и 18:00 часа.
Pravoslavieto.com
Непосредствено след Освобождението по решение на Св. Синод на Българската православна църква започва огромна проучвателна дейност из цялата страна за съхраняването на всичко, пощадено от времето и оцеляло през годините на турското робство. Издадени били "Наставления за събиране на църковни и манастирски старини". За кратко време т.н. "Присинодална сбирка" се сдобила с множество експонати. Създаден бил и археологически отдел при Св. Синод.
В 1921 г. Св. Синод взел решение сбирката да бъде превърната в музей, и две години по-късно тогавашното Министерство на народното просвещение узаконило новата институция. Обособени били четири отдела: иконографски, художествено-индустриален, историко-архивен и отдел "Ръкописи и старопечатни книги".
През месец октомври 1968 г. с постановление на Министерския съвет музеят получава сегашното си име - "Национален църковен историческо-археологически музей".
С икони от Църковния музей е положено началото и на отделна експозиция в Националната художествена галерия, която по-късно прераства във филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство - Криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Днес в нея са изложени около 300 икони, стенописни фрагменти, щампи и др. от IX в. до края на XIX век. В криптата периодично се организират и изложения на православни светини и реликви, тематични фотоизложби, концерти на певци и инструменталисти и др.
Светините на музея са излагани в Париж, Есен, Москва, Санкт Петербург, Варшава, Прага, Братислава, Брюксел, Бейрут, Мексико и др. градове.
Колекцията на Църковния музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство по нашите земи. Едни от най-ценните експонати на музея са най-старата намерена рисувана икона в България от X век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол и двулицевата икона на Св. Богородица Пътеводителка (Одигитрия) от Поганово (виж тук).
От ХIII-ХIV век са също иконите с образа на Христос Пантократор, Св. апостол Андрей, Св. Климент Охридски, както и иконите, изобразяващи Рождество Христово, Преображение Господне, Вход Господен в Иерусалим и др. Всички те са от времето на Второто българско царство и са постъпили от Несебър, Созопол, с. Българово (Бургаско), Бачковския манастир "Успение Богородично", Арбанаси и други.
Много богата е иконната сбирка от късното Средновековие. Тя включва емблематични шедьоври като "Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени" от ХV-ХVI в., "Св. Троица Старозаветна" от 1598 г. (виж тук), поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.
Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и други.
Музейният фонд разполага с голяма сбирка от възрожденски щампи.
Богата е и колекцията от църковна утвар, мощехранителници, жезли, напрестолни кръстове, дърворезби, обковки на книги и пр. Те допълват представата ни за различните аспекти на богослужебния живот в нашата Църква през последните няколко столетия.
В музея се пази и Устава (типика) на Черепишкия манастир от 1390 година.
Към помощния фонд на музея се числят направените копия на стенописи от Бачковската света обител (от костницата и две от манастирски църкви), от Велико Търново (от църквата "Св. четиридесет мъченици"), от храмове в Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Кремиковци, Курило, Сеславци, Троянския манастир. Има и поредица копия на ктиторски портрети на българи-дарители в атонските манастири, изпълнени прецизно най-вече от Николай Ростовцев. Експозицията на музея включва и макети на известни старинни църкви в София, Несебър, Бачково, Велико Търново, Бояна, Земен, Арбанаси, изработени от скулптора Д. Бучински. Във фототеката се пазят и отделни албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни паметници - храмове, стенописи, икони, утвари и др.
В историко-архивния отдел на музея са били съхранени някои дарствени грамоти и фермани, а също така почти всички оцелели ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели), писма и документи от митр. Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски и други.
Църковният историко-археологически музей не е само сбирка от старинни предмети. В него непрестанно се работи по консервирането, реставрирането, проучването, публикуването и осмислянето на това безценно богатство на християнското изкуство.
С най-голям принос за събирането му е протоиерей академик Иван Гошев. Той е първият директор на музея и заема тази длъжност до 1959 г., като полага много усилия за обработка на постъпилите материали.
Следващият директор на музея - проф. д-р Васил Пандурски, допринася също много за развитието на тази институция. Венец на дейността му е издаденият през 1977 г. голям илюстрован албум "Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей".
Фондовете на музея и до днес дават материал за научна работа на най-видните български изследователи на православното ни изкуство и култура. Въз основа на тези изследвания са направили публикации учени като проф. Йордан Иванов, акад. Иван Снегаров, акад. Кръстьо Миятев, акад. Иван Дуйчев, проф. Васил Захариев, проф. Асен Василиев, проф. Атанас Божков и други.
Под ръководството на сегашния директор Николай Хаджиев, Националният църковен историко-археологически музей навлиза в своето девето десетилетие като един от бисерите на българската православна култура, съхранил в божествени образи молитвения живот на нашите предци. Защото християнското художество е много повече от естетика. То е живот в Църквата и чрез Църквата.
Информацията за историята, експонатите и дейността на музея издготви Pravoslavieto.com на основата на статията "Църковният музей - съкровищница на българската духовност" от брой първи за 2007 година на "Църковен вестник".
Със своята експозиция и със своя фонд Централният църковен историко-археологически музей в София е един от най-значителните музеи в столицата и страната. Той е една богата съкровищница на българската култура и изкуство. Музеят е същевременно научен и просветен институт. Помещава се в зданието на Духовната академия (дн. Богословски факултет на СУ, бел. ред), съградено в 1906 г. като паметник в чест на провъзгласяване Българската църковна независимост през 1870 г. Сградата, намираща се в центъра на града - на пл. Ленин (дн. пл. "Св. Неделя", бел. ред.), е построена на времето по проект на арх. Грунангер, който, ако и чужденец, е потърсил значителна връзка с националното ни наследство - живописния ни архитектурен стил от епохата на Втората българска държава с главни паметници - църквите в Несебър; по фасадата живописно, по проекти на проф. Харалампи Тачев и изпълнение на проф. Никола Ганушев, са дадени портрети на български просветители и духовници-възрожденци. (Разрушеният през последната война купол на сградата със живописната композиция под него "Четене на фермана от Иларион Макариополски за обявяване на българската екзархия в 1870 г." чакат своето възстановяване.)
До 1921-1922 г. музеят е само присинодална сбирка с материали-паметници, събирани още непосредствено след Освобождението на България и по-късно. С ред синодални разпореждания от 90-те години на XIX в. започва още по-системно набиране на ръкописи и старо-печатни книги, на старинни и ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и наставления за събиране на паметниците. През 1900 г. Евтим Спространов публикува първите събрани в синодалната библиотека 157 ръкописа. Сбирката впоследствие се увеличава още повече и в 1922 г. тя, официално регламентирана и от държавата, прераства в сегашния Централен църковен историко-археологически музей. Първият директор е акад. проф. прот. Ив. Гошев, който и продължава наченатата обработка на музейните материали.
Впоследствие музеят постоянно се обогатява с новопостъпили материали. Днес броят на основния му фонд надхвърля десет хиляди. Пребогат е и помощният му фонд от копия, макети, снимков материал, албуми и др.
Още отначало - със създаването и откриването на музея през 1922 г. - се обособяват четири отдела при него: Ръкописи и старопечатни книги, Иконографски, Художествено-индустриален и Историко-архивен.
Редовно започват да се публикуват материали от всички отдели не само от проф. Иван Гошев, директор на музея до 1959 г., и от неговия: приемник - директор проф. д-р В. Ив. Пандурски, но и от много други: български и чуждестранни научни работници. Публикации правят професорите академици Й. Иванов, Иван Снегаров, д-р Кръстю Миятев, професорите Ив. Дуйчев, К. Куев, Е. Томов, В. Захариев, М. Цончева, Ас. Василиев, Ат. Божков, Б. Ст. Ангелов, Т. Герасимов, Т. Събев, доцентите Д. Петканова и Л. Прашков, ст. н. сътрудници Ив. Венедиков, Д. Друмев, д-р М. Стоянов, Хр. Кодов, н. с. Р. Василев и др. Публикувани материали и паметници от чужди учени и изкуствоведи има и от прсф. Иржи Русек (Полша), Е. Львова, Н. Дьомина и Л. П. Жуковска (СССР), проф. Х. Д. Дьопман (ГДР), К. Никулеско (Румъния), 3. Яна (Югославия) и др.
Разширяван и преустрояван, след 1944 г. Църковният музей става, още по-значителен научен и културен център. Той съдействува почти на всички културни мероприятия в страната. Взима участие със своите експонати във всички наши представителни изложби на старото българско изобразително изкуство в чужбина - Париж (1963 и 1976 г.), Есен (1964 г.), Москва и Ленинград (1969 и 1976 г.), Варшава, Прага и Братислава (1969 г.), Будапеща и Осака (1970 г.). Берлин (1976 г.), Виена (1977 г.) и др., а също и у нас - София (1968-1969, 1973 и 1976 г.). С икони от Църковния музей се положи началото и на отделна експозиция в Националната художествена галерия, която (експозиция) сетне прерастна във филиал - Криптата на храма-паметник "Св. Ал. Невски".
Един от най-значителните отдели с голям брой паметници е Иконографският. Подредбата е в хронологичен и в известна степен тематичен ред. Общо колекцията от иконографския отдел включва икони от Средновековието, от епохата на османското владичество и Възраждането. Най-стара е барелефната икона от Созопол "св. Георги и св. Димитър" на коне от X - XI в. Доста икони има от епохата на Втората българска държава. Те произхождат от Софийско, Търново и Търновско, от Причерномориео - Несебър, Созопол, Българово (Уруменикьой) - Бургаско и др. Всички тези икони са реди образци на старото ни изобразително изкуство. Отличават се с някои нови иконографски приноси и високохудожествени решения.
Епохата на османското владичество е представена най-пълно. Почти от цялата страна има събрани икони. Те разкриват връзката с традицията на изкуството през българското Средновековие. През тази епоха започват да се появяват и подписани икони. Това говори за високото самочувствие и увереността в творческите сили на българския зограф от това време. Такива са иконите "Св. Троица Ветхозаветна" на Неделчо Зограф от Ловеч (1598 г.), "Преображение Господне" на Панайот Зограф (1715 г. ) и др. Откъм XVI - XVII в. нататък има икони, в които се чувствува по-ярко изразен полъхът на новите реалистични народностни тенденции. Иконите се оживяват от битови елементи, отразявщи реалната среда на българския народ, от един по-свеж, ярък и звучен колорит.
Сравнително добре се представя сбирката на музея и с икони от епохата на Българското възраждане - от Тревненската и Самоковската живописни школи. От тъй наречената Школа на триптисите, предхождаща Тревненската школа, също има доста икони в музея. Подписани икони от тревненци има от Йоаникий Папа Витанов (1819 г.), от Папа Витан Млади (1837 г.), от Кръстьо Захариев (XIX в.). Има и много неподписани от тая школа. От Самоковската школа, отличаваща се със значителен академизъм, са иконите "Св. Йоан Предтеча" (1797 г.) и "Св. Богородица Елеуса" - Умиление (XVIII-XIX в.). Макар и неподписани стилно, те са творби на Христо Димитров, основоположник на школата. Неподписани творби на Захари Зограф са иконите "Св. Трифон" и "Христос Велик Архиерей" (в резбена рамка) - от Пловдив. Иконата "Благовещение" носи подписа на Захари Христович (1864 г.). Има икони и от южнобългарски възрожденски майстори - от големия школуван майстор Никола Одринчанин н др. В Иконографския отдел има и редица възрожденски щампи и оригинални матрици на щампи, а също и доста руски, импортирани у нас, икони. Щампите-матрици са повечето от Самоковската школа.
Тук са и два портрета от същата епоха - този на епископ Софроний Врачански (от 1812 г.) и на Пловдивския митрополит Паисий (от 1872 г.) - йерарх, преминал при църковно-народните борби на българска страна.
Портретът на св. Софроний Врачански е рисуван в Букурещ от тревненски майстор. Това е вторият запазен до нас голям исторически образ на св. Софроний Врачански. Портретът на митрополит Паисий Пловдивски е рисуван от Станислав Доспевски. Той е втори, по-малък, портрет от него.
Към паметниците на живописното изкуство спадат и миниатюрите - книжната украса на ръкописите. Отделът Ръкописи и старопечатни книги е сега с повече от хиляда и петстотин паметници - над шестстотин ръкописи и над седемстотин старопечатни книги. Голяма част от ръкописите са на пергамент - предимно тези от X-XIV в., след което се редят такива на хартия. От ръкописите забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от XV в., трите писани и украсени от поп Иван Кратовски Евангелия от 1563, 1567 и 1579 г., както и ред други Евангелия от XVI и XVII в. от Враца, Етрополе, Горна баня. Бобошево, Стрелча. Миниатюри има и от XVI - XVII в. и в някои дамаскини - Костенечкия, в триоди - Боянския, в минеи - Етрополския и др. Сред ръкописната сбирка е и сборникът-панегерик от 1435 г. на Дяк Андрей - ученик на св. патр. Евтимий Търновски. Намират се и други сборници с жития на по-ранни български светии, а и на мъченици от епохата на османското владичество. Голям е броят и на дамаскините и др. Част от ръкописите влизат в експозицията на музея. Тук са изложени и два преписа на Паисиевата история - Самоковският от 1771 г. (втори по старина след Котленския от 1765 г. от поп Стойко Владиславов - епископ Софроний Врачански), един пети Търновски или втори Ахтаров препис-преправка на Историята от 1844 г. Изложени са също и автографи от отец Неофит Рилски, също поемата-ръкопис на поп Грую Бански за Априлското въстание и др.
Изложени са и някои старопечатни книги. Сред тях има и доста инкунабули (книги, печатани преди XVII в.), такива, печатани във Венеция (от Божидар Вукович и неговия син Внкентий или Виченцо), в Русия и др. Някои от тях са с редки гравюри.
Художествено-индустриалният или Приложен отдел на музея е един от най-големите по богатство на колекцията. Има много съсъди, утвари, антиминси, някои стари одежди, плащаници, набедреници, металически и седефени икони, пафти, енголпия, мощехранителници, кадилници, кръстове с емайл и филигран, такива с миниатюрна - атонска дърворезба, както и диптиси и триптиси. Към металопластиката спадат и някои редки обковки на Евангелия. Забележителни са обковките на Софийското (№23), Драгалевското (№1524), Кремиковското (№374) и Врачанското (№28) Евангелия, както и някои обковки с филигран и емайл на Евангелия от Търново и Южна България. Сребърно-позлатената обковка на Софийското Евангелие (№23) е творба на софианеца майстор Матей Златар - 1589 г. От него е обковката и на Крупнишкото Евангелие в Рилския манастир. На лицевата страна на обковките в релеф е изобразена композицията Разпятие Христово. Това са високо артистични творби. В музея се съхраняват творби и от други софийски златари: на майстор Андрея - чаша-тас за пиене (1597 г.), на Велю Златар - обковката на Драгалевското Евангелие (1648 г.), на Христо Димитров - обковките на Библия (1774 г.) и на три Евангелия (1803, 1804 и 1807 г.) и направата на един дискос (1806 г.).
Особено забележителни със своята емайлна и филигранна изработка и украса от разноцветни камъни са двата бачковски артофории - дарохранителници, един потир и една каничка-теплота от XVII-XVIII в. Кръстовете са най-вече напрестолни и са с изящна миниатюрна дърворезба, чиито резбени композиции представляват обикновено големите годишни празници.
Между резбените паметници на изкуството са и няколко олтарни двери - от с. Дрен (Софийско), от Ловеч, Арбанаси и с. Гумощник. Първите две са от XV-XVI в. При тях е очевидна връзката с по-старото българско изкуство - с Хрельовите врати в Рилския манастир и др. Останалите две са от епохата на Възраждането - в резбата им преобладават пищни растителни мотиви, оцветени със злато и други багри.
Сред тъканите и везбите на Приложния отдел забележителна е Бачковската плащаница от XIV-XV в. От XVIII-XIX в. са доста изящно везани набедреници, епитрахили, произведения от рог, седеф и др.
Голяма част от всичките тези материали от Художествено-индустриалния отдел също са показани в експозицията.
В Историко-архивния отдел на музея се пазят почти всички оцелели автографи-ръкописи на отец Неофит Бозвели, заедно с много негови писма. Тези документи възлизат общо над 140. Автографи, предимно писма и документи, има и от епископ Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) и др. Някои от тези документи също влизат в експозицията на музея. Това богатство, използувано сега предимно от Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, ни дава възможност за близко и полезно сътрудничество.
Към помощния фонд на музея се числят правените преди тридесет години редица копия на стенописи от Бачково (от Костницата и двата манастирски храма), от В. Търново (от църквата "Св. Четиридесет мъченици"), от Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Курило, Сеславци, Троянския манастир и др. Има и една поредица копия с ктиторски портрети на български дарители по атонските манастири. Тук се пазят макети на стари и известни църкви в Ссфия, Несебър, Търново, Бояна и др. Във фототеката има и отделни албуми със заснимания на всички по-важни и забележителни църковни паметници, храмове, стенописи, утвари и др.
Централният църковен историко-археологически музей в София, по богатство на съхраняваните в него с голяма значимост паметници на българската култура и изкуство, заема достойно място сред националните ни музеи, за какъвто той е и обявен.
Васил Пандурски
През 2008 година се навършват 85 години
от създаването на Националния църковен историко-археологически музей.
"Какво възнамеряваме да направим във връзка с тази годишнина? – казва Николай Хаджиев. - В момента в сърцето на Виена се намира една много голяма, представителна изложба с експонати само от нашия музей, която продължава до месец март 2008 г. След което планираме един поход на българската християнска духовност в Европа. Предвиждаме изложба във Франкфурт – в Музея на иконите, в Утрехт (Холандия), в Северна Италия. Светините на нашия музей са обичани, уважавани и търсени от европейците. Ще организираме една изложба под наслов "Дяконът" във връзка със 135 години от обесването на националния ни герой Васил Левски – йеродякон Игнатий, защото всички инициативи, всички прояви, свързани с живота, делото, геройството и подвига на Васил Левски са в посока на героя, революционера, организатора, идеолога и почти никак с това, че той е бил и йерархическо лице."
Очевидно е, че музеят притежава едни от най-ценните свидетелства, свързани с християнството. Предвиждате ли издаването на пълен каталог на неговия фонд? Ще се намери ли и подходяща сграда за него?
"Трябват работници за тази работа, което липсва на нашия музей, поради ограничените финансови възможности на Българската православна църква – казва Николай Хаджиев.- Синодът, върховното ръководство на Българската православна църква и до сега не отделя не средства за нова сграда, за нови помещения, които са належащо необходими, а за ремонт, за профилактика, за естетизация на музея. А в този музей се съдържа частица от най-чистата и свята България."
За съжаление един от големите проблеми в наши дни с наследството на Църквата са нерегламентираните отношения между нея и охранителните органи. А посегателствата върху църковния инвентар нанасят невъзвратима загуба за цялата нация. Унищожават се свидетелства, които са собственост на всички българи. За отношението към старината Николай Хаджиев казва:
"Първо трябва да се обича, трябва да имаме едно преклонение пред неговото достолепие и достойнство. Да радеем за него като едно послание от предците ни. Едно наследство на духа, сърцето, мечтите и творчеството на нашите предци."
Андрей Меламед,
"Националният църковен историко-археологически музей - пазител на православната духовност в България" (със съкращения)
bnr.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com