Св. преподобни Иоан Дамаскин
Преподобный Иоанн Дамаскин
St John Damascene (St. Ioannes Damaskenos. Johannes Damaskenos)
† ок. 680 - 780 година
Чества се на 4 декември
|
Св. преподобни Иоан ДамаскинПреподобный Иоанн Дамаскин † ок. 680 - 780 година Чества се на 4 декември |
Св. Иоан Дамаскин. Икона от ахрим. Зинон в Спасо-Преображенския манастир в Псков. Източник: www.cirota.ru.
По-долу:
Духовно наследство:
Виж също:
На други езици и на други сайтове:
Православия наставниче, благочестия учителю и чистоты,
вселенныя светильниче, монашествующих Богодохновенное удобрение,
(... името) премудро, ученьми твоими вся просветил еси,
цевнице духовная, моли Христа Бога спастися душам нашим.
На Православие наставниче, на благочестие и чистота учителю,
на вселената светилниче, на архиереите боговдъхновено украшение,
(името) премъдри: с твоите учения всички си просветил,
свирало духовно, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Песнописца и честнаго Богоглагольника,
Церкве наказателя и учителя и врагов сопротивоборца Иоанна воспоим:
оружие бо взем - Крест Господень, всю отрази ересей прелесть
и яко теплый предстатель к Богу всем подаёт прегрешений прощение.
Песнописеца и почтения богоговорител,
учителя на Църквата, съпротивобореца на враговете Иоана да възпеем:
защото, взел оръжието, кръста Господен, всичката еретическа измама отсече
и, като топъл застъпник пред Бога, на всички подава прощение на прегрешенията.
Св. преподобни Иоан Дамаскин бил родом от
Дамаск, от знатен богат род. Страдал за почитане на св. икони: наклеветен несправедливо в държавна измяна, отсекли му дясната
ръка, но с молитва към св. Богородица той я прилепил и зараснала. По тоя случай той написал ирмоса (песен): "Твоята победителна десница в сила се прослави..."
По същото време написал и песента: "За Тебе се радва, Благодатна, всяка твар..."
Кърпата, с която била превързана ръката му, за спомен носил на главата си. Постъпил в манастира на св. Сава Освещени, станал монах в чин презвитер. Написал много канони - Пасхалния канон и други. Починал в 790 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Свети Иоан Дамаскин - богослов и песнописец, монах от обителта на свети Сава, ревнител за православието в борбата с иконоборците, живял в VIII в. За своите високохудожествени умилителни песнопения той получил името ?златоструен?. Свети Иоан Дамаскин се прославил със съставянето на канони (от него са съставени около 60 канона), от които особено забележителен е пасхалният канон. Главната заслуга на свети Иоан Дамаскин е разработването на теорията на църковното пеене. Той разделил църковното пеене на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът на Дамаскин "Октоих". Свети Иоан Дамаскин починал в 776 година. Паметта му се чества от Църквата на 4 декември.
Из бележки към "Жития на светиите" от Св. Димитрий Ростовски
Пресвета Богородица Троеручица.
Икона от от типа Одигитрия от XIV век от
Хилендарски манастир в Света Гора.
Източник: embassyscg.gr
Параклисът с гроба и пещерата на св. Йоан Дамаскин
в
манастира "Св. Сава Освещени" в Палестина.
Св. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Иверския манастир. Източник: culture.gr.
В VІІ век след Рождество Христово сарацините
завладели сирийския град Дамаск, където имало много християни. Победителите се отнасяли с тях жестоко. Но по Божие провидение
един християнин на име Сергий, по прозвище Мансур, бил помилван от тях; те пощадили него и семейството му, не го отвели в плен и не му отнели живота. След известно време халифът
(сарацинският княз) го обикнал и му поверил важна длъжност в града.
Тоя християнин имал син – Йоан, когото възпитавал в закона Господен. Но колкото повече Йоан растял, толкова повече бащата чувствал нужда от един учен човек, който да обучава сина му на разни науки. Той усърдно молел Господа да изпрати за Йоана такъв наследник. Бог чу молитвата му.
Веднъж Сергий видял, че на градския площад се е събрал много народ. Като дошъл на площада, той разбрал, че сарацински войници при нападение в съседните страни докарали в плен християни. Едни от тях продавали като роби, а други убивали. Един от пленниците привлякъл вниманието на Сергий. Той бил черноризец (монах), родом от Италия. Ползвал се с голямо уважение между съпленниците си. Всеки от тях, когото осъждали на смърт, дохождал при него и падайки пред нозете му, препоръчвал душата си на неговите молитви. А сам монахът – както изглеждало – бил обзет от неутешима скръб. Сергий се приближил до него и като узнал името, званието и отечеството му, казал: "За какво скърбиш, човече Божий? И ти ли се боиш от предстоящата участ, когато и тъй си се отрекъл от света и си принесъл в жертва Богу всички земни радости, надявайки се на вечно блаженство?"
- Аз не плача за земни радости – отговорил черноризецът. – Отдавна съм умрял за тях; отдавна съм познал, че всичко в света е суетно и малотрайно. Но плача за това, че бездетен напускам тоя свят и не оставям след себе си наследник.
Тия думи твърде много удивили Сергий.
- Та нали си монах? – казал му той. – Как можеш да плачеш, че не оставяш наследник, когато ти си дал обет за безбрачен живот?
- Ти не разбра – отговорил черноризецът. – Аз говоря за духовен наследник. Както виждаш, аз съм беден икон, но по Божия благост от млади години се обогатих с познания и няма на кого да предам това драгоценно наследство. Аз изучих философията, богословието, науките за мислене и говорене, музикалното изкуство; на мен са известни тайните на природата. Получил от Бога толкова блага, аз нямам с кого да ги споделя. Ще се явя пред Бога като безплодно дърво, и като слугата, който заровил в земята дадения му талант... Ето за какво плача!
Като чул тия думи, Сергий помислил: "Ето съкровището, което аз отдавна търся!" И като обнадеждил черноризеца с милостта Господня, той бързо отишъл при халифа, паднал пред нозете му и убедително го молел да му предаде пленение монах. Халифът се съгласил. На учения инок било поверено възпитанието на младия Йоан и на едно друго момче – Козма, негов осиновен брат.
Черноризецът с усърдие и любов се
заел с възпитанието на двете момчета и техният успех бил награда за трудовете му. Учениците били умни и внимателни. Младият Йоан особено се отличавал както със способността си към
всички науки, така и със своята кротост и смирение. Когато Йоан и нареченият му брат станали пълнолетни, добрият техен учител заминал за
манастира "Св. Сава", където останал до смъртта си. Йоан, пристрастил се към науките и четене на божествените книги,
мислел да посвети целия си живот на научни занимания. Станало нужда обаче да пожертва своето желание за благото на другите. Баща му умрял и халифът поставил Йоан за управител на
град Дамаск.
В това време византийски император бил Лъв Исаврянин (717-751 г.), който жестоко гонел почитателите на светите икони. Това причинило смутове и вълнения между християните. Йоан чрез писма увещавал вярващите да не се смущават от гоненията и твърдо да държат постановленията на Църквата. Тия писма, пълни с пламенна вяра и живо красноречие, силно действали на християните. Но те стигнали и до царя и възбудили в него ужасен гняв. Лъв решил да погуби Йоан. Той го наклеветил пред сарацинския халиф, като му пратил подправено писмо, в което уж Йоан му предлагал Дамаск. Халифът, като повярвал на писмото, без да поиска обяснение от Йоан, жестоко го наказал – заповядал да му отсекат дясната ръка и го лишил от длъжност. Скоро обаче невинносттта на Йоан била доказана чрез чудесно изцеряване на ръката му с помощта на Божията Майка. Халифът, като се разкаял, че така лесно повярвал на клеветата, върнал на Йоан своето доверие и пожелал да го направи управител на цялата област. Но Йоан отдавна вече се отегчавал от властта и богатството и желаел да се отдалечи от света, за да може в бедност и труд да служи на Господа. Той молил халифа да го освободи и той най-после се съгласил.
Йоан раздал на бедните всичкия си имот, отишъл заедно с Козма в Йерусалим да се поклони на Гроба Господен, а оттам и в лаврата (манастира) "Св. Сава", намираща се недалече от Йерусалим. Като дошъл тук, той помолил игумена де го приеме в числото на иноците и да го научи на монашески живот. Името на Йоана отдавна било известно в лаврата, понеже той бил най-бележитият и учен човек на онова време. Поради това никой от монасите не се съгласявал да го вземе при себе си като прислужник. Най-после един старец, уважаван за своето простодушие и добродетелен живот, решил да стане ръководител на Йоан в монашеския живот.
Старецът смятал смирението за основа на християнската добродетел. Той се страхувал да не би високите достойнства на Йоан да възбудят в него гордост, затова искал от него пълно отречение от собствената воля. Той му определил и телесни трудове, но изисквал цялата му дейност, както телесна, така и умствена, да бъде напълно подчинена на строгия закон на послушанието. За да го възпита до такава висота на самоотвержено послушание, старецът му наложил трудни изпитания. Между другото му забранил да пише и да говори някому за науките. Йоан нелицемерно и безпрекословно се покорявал на повеленията на стареца.
Веднъж старецът пожелал да изпита смирението на Йоан и го пратил в Дамаск да продаде на пазара кошниците, които оплели манастирските братя. Йоан охотно изпълнил това поръчение. Облечен в дрипи, той се явил като смирен слуга в същия град, на който някога бил управител. Такъв подвиг не бил тежък за Йоан. Предал се на Бога от всичката си душа, той вече не се съблазнявал от земния блясък и величие и затова никакво състояние не считал унизително. Много по-трудна била оная съвършена покорност, която се искала от него. Да се откаже от насладите на умствената дейност – ето кое било за тоя човек, тъй богато надарен с умствени способности, най-висок подвиг на смирение. В тоя подвиг по-трудно му било да извърши изкушението. И ето какво се случило...
В лаврата умрял един монах, чийто брат безутешно плачел за покойника. Напразно Йоан се стараел да го утеши. Осиротелият молел Йоан за едно – да съчини за умрелия надгробен плач. Йоан отказвал, понеже се боял да престъпи заповедта на стареца. Но она продължавал настоятелно да го моли: "Ако ме видеше болен – казал той, - нима нямаше да се постараеш да ми помогнеш? Сега аз страдам душевно. От тебе зависи да облекчиш моята скръб. Нима няма да ми помогнеш?" Дълго Йоан се колебаел между желанието да помогне на страдащия брат и задължението да се подчинява безпрекословно на волята на стареца. Най-после, трогнат от сълзите на нещастния, написал за утеха надгробни песни, които и до сега се пеят у нас на погребение: "Кая житейская сладость", "Уви мне, каковьй подвиг", "Вся суета человеческая" и други.
Желаещият брат си заминал, като благодарил на Йоана. Останал самичък в килията си, Йоан пеел за себе си съчинените песни. Старецът чул пението му и го запитал какво означава това. Йоан му разказал случилото се. Тогава старецът взел строго да го укорява за непослушание и въпреки сълзите и молбите на Йоан го изгонил от килията, като му забранил да се връща при него. Той с негодувание видял, че Йоан не издържал определеното му послушание. Сам Йоан дълбоко съзнавайки това и, изгонен от своя ръководител, ридаел пред килията на стареца, спомняйки си изгонването на Адам от рая за непослушание. Напразно той плачел и скърбял; напразно и другите монаси, които го обичали, молели стареца да му прости: старецът бил непреклонен.
Най-после, след няколко дни, старецът се смекчил и за наказание възложил на Йоан тежка епитимия – да очисти отходните места на манастира. Но никакво послушание не могло да се покаже тежко за Йоан – така дълбоко той съзнавал своята вина и така искрено се каел за нея. С най-голяма покорност той изпълнил заповяданото. Тогава старецът, като прегърнал своя дивен послушник, целувал му главата, раменете и ръцете, викайки радостно: "О, какъв страдалец в Христа родих! О, каква истинска светлина на божествено послушание!" Приет в килията на своя старец, Йоан толкова се радвал, като да бил върнат в самия рай и започнал да живее в единомислие със стареца, както по-преди.
След известно време старецът имал видение на сън. Явила му се Божията Майка и казала: "Защо си запречил извора, от който трябва да изтича сладка и изобилна вода, която търсел да пие Давид и която Христос обещал на самарянката? Дай й да тече! И тя ще напои вселената, ще покрие морето от ереси, ще ги претвори в чудна сладост, и жадуващите ще се затекат към нея. Йоан ще вземе пророческите гусли, Давидавия псалтир и ще запее нови песни на Господа Бога!"
Като се събудил, старецът веднага повикал Йоан и му казал: "Отвори устата си, чедо на Христовото послушание, и каквото Дух Светий е написал в сърцето ти, разкажи на вселената! Възляз на Синай – познанието на божествените тайни, и възхвали в гръмки песни Божията слава! Велико нещо за тебе ми каза пресветата Божия Майка. А на мене прости – прибавил смиреният старец, - загдето по моято грубост и неведение досега ти пречих!"
Оттогава Йоан взел усърдно да съчинява духовни книги и църковни песни. Той съставил песните на октоиха или осмогласника. Написал е житията на много светци, опровергал е лъжливите учения, изяснявал е истините на вярата и е съставил почти всички празнични тропари. Ние му дължим пасхалните песни, които са пълни с пламенно вдъхновение.
Той пръв от всички християнски учители изложил догмите на вярата в научен ред.
Новите гонения против почитателите на светите икони го заставили да отиде в Цариград, където смело изобличавал заблужденията на иконоборците. Св. Йоан Дамаскин починал през 790 г. в лаврата "Св. Сава" на преклонна възраст.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. Йоан Дамаскин. Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Светогорския манастир Ставроникита.
Преподобният Иоан Дамаскин се родил в столицата на Сирия
Дамаск. Родителите му били знатни и благочестиви хора, чиято пламенна вяра в Христа, изпитана в скърби и изкушения, се явила по-крепка и скъпоценна от тленното, макар и
изпитано в огън злато. Времената тогава били тежки. Сарацините завладели тази страна и като превзели Дамаск, причинявали на християните всякакви беди едни убивали, други
продавали в робство и на никого не позволявали открито да изповядва Христа.
В това време родителите на Иоан, закриляни от Божия Промисъл, запазили живота, здравето и имота си. Те опазили и светата вяра, защото Бог им дарувал възможността да получат благоволението на сарацините, както някога сподобил Иосиф с благоволението на египтяните и Даниил с благоволението на вавилонците, така че злочестивите агаряни не забранявали на родителите на свети Иоан да вярват в Христа и открито да прославят Неговото свято име. Освен това, те поставили бащата на свети Иоан за градски съдия и началник на постройките. Живеейки в такова благополучие, той направил много добрини и на своите единоверни братя: откупувал пленените, освобождавал от оковите и избавял от смърт затворените в тъмница и на всички страдащи подавал ръка за помощ.
Родителите на преподобния били в Дамаск сред агаряните, като светилници в нощта и като искра в пепел. А те били запазени от Бога именно за това, чрез тях да изгрее в Христовата Църква светилникът, който просвещава целия свят блаженият Иоан Дамаскин. Родили го по плът, те побързали да го направят и дете на светлината чрез кръщението, което било доста трудно в онези времена. Агаряните не позволявали на никого да приема свето кръщение. Но родителите на преподобния безпрепятствено възродили своето дете чрез банята на кръщението и му дали име, което означава "Божия благодат".
Бащата на детето много се грижел то да бъде възпитано в доброто учение и да не се научи на сарацинските обичаи нито на воинска храброст, нито на лов на зверове, нито на каквото и да било друго светско изкуство, но на кротост, смирение, страх Божий и на познанието на Божествените Писания. Затова той усърдно молел Бога да изпрати мъдър и благочестив човек, който да бъде за сина му добър учител и наставник в добрите дела. Бог чул молитвите му и той получил желания наставник по следния начин.
Дамаските разбойници често нападали съседните страни, отвеждали в плен много християни и след като ги довеждали в своя град, едни продавали по пазарите като роби, а други убивали. Веднъж те пленили монах на име Козма, който произхождал от Италия. Той бил благообразен по вид и прекрасен по душа. Решили да го продадат на пазара заедно с останалите пленници. А тези от пленниците, които разбойниците поискали да погубят с меч, паднали в нозете на монаха и със сълзи го умолявали да се помоли на Бога за техните души. Като видели каква почит отдават на монаха обречените на смърт, сарацините го попитали с какъв сан и титла се е ползвал в своето отечество сред християните.
А той отговорил:
Аз не съм имал никакъв сан, дори не се удостоих със свещенство. Аз съм само грешен монах, който е учен във философията, не само в християнската, но и в тая, която са измислили езическите мъдреци!
След като казал това, монахът горчиво заплакал. Недалеч стоял бащата на Иоан. Като видял плачещия старец и познал по дрехата му, че е монах, той се приближил до него и желаейки да го утеши, му казал:
Напразно, човече Божий, скърбиш за това, че си загубил света, от който отдавна си се отрекъл и за който си умрял, както виждам от твоя вид и от дрехата ти.
Аз плача отговорил монахът не задето съм загубил света. За него, както ти сам каза, аз съм умрял и не се грижа за нищо мирско, като зная, че има друг живот по-добър, безсмъртен и вечен, който е приготвен за Христовите раби и който се надявам и аз да получа с Божията помощ. Но аз плача за това, че си отивам от тоя свят бездетен и не оставям след себе си наследник.
Изумен от думите на монаха, бащата на Иоан казал:
Отче, ти си монах, посветил си се на Бога, за да пазиш чистота, а не за да раждаш деца. Защо скърбиш, че нямаш деца?
Монахът отговорил:
Ти не разбираш, господарю, това, което ти казах. Аз говоря не за плътски син и не за земно наследство, а за духовно. Аз, както ти сам виждаш, съм беден монах и нищо не притежавам, но у мен има голямо богатство от мъдрост, с което аз сеобогатих, като от младини се трудех с Божията помощ. Аз изучих разните човешки науки: риторика, диалектика, философията на Стагирит и на сина на Аристон, музикалното изкуство, добре изучих движението на небесните тела и звездите, така че от красотата на творението и от неговото премъдро устройство мога да дойда до по-ясното познание на Самия Творец. Накрая, аз добре изучих учението на гръцките и римски богослови за тайните на православието. Получил такива познания, аз никому не ги предадох и сега никого не мога да науча на това, което съм узнал, защото нямам нито време, нито ученик. Мисля, че ще умра тук от меча на агаряните и ще се явя пред моя Господ като дърво, което не е принесло плод, или като роба, който заровил в земята таланта на своя господар. Ето защо плача и ридая. Както мъжете, намиращи се в съпружество, скърбят, когато нямат деца по плът, така и аз скърбя и тъжа, тъй като нямам нито един духовен син, който да бъде след мен наследник на моето богатство от мъдрост.
Щом чул тия думи, бащата на свети Иоан се зарадвал, задето намерил отдавна желаното от него съкровище, и казал на стареца:
Не тъгувай, старче! Бог може да изпълни желанието на твоето сърце.
След това той побързал да отиде при сарацинския княз, паднал в нозете му и горещо го помолил да му даде пленения монах. Князът не му отказал: той му предал този дар, който действително бил по-скъпоценен от всякакви други дарове. С радост Сергий завел блажения Козма в своя дом и го утешил след неговото дълго страдание, като му предоставил всякакви удобства и покой.
Отче казал му той, бъди господар в моя дом и съучастник на всички мои радости и скърби!
И добавил още:
Ето Бог не само ти дарува свободата, но и изпълни твоето желание. Аз имам тези две деца: единият е моят син по плът Иоан, а другият сираче от дете, родом от Иерусалим, което аз приех като свой син. Той има еднакво с твоето име, защото също се нарича Козма. Моля те, отче, научи ги на мъдрост и на добри нрави и ги поучи във всяко добро дело, направи ги свои духовни синове, възроди ги и ги възпитай с учението си и ги остави след себе си наследници на това духовно богатство, което никой не би могъл да им отнеме.
Блаженият старец Козма извънредно се зарадвал, прославил Бога и се заел с усърдие да възпитава и учи двете деца. А децата от своя страна били разумни, усвоявали всичко, което им преподавал учителят и успешно се учели. Иоан, подобно на летящ във висините орел, постигал високите тайни на учението, а неговият духовен брат Козма подобно на кораб, бързо носещ се при попътен вятър усвоявал дълбината на мъдростта. Така учейки усърдно и старателно, в кратко време те възпитали себе си в премъдростта, изучили граматиката, философията и аритметиката и станали подобни на Питагор и Диофант; те изучили и геометрията така, че били подобни на Евклид. За това как се усъвършенствали в поезията, свидетелстват съставените от тях църковни песнопения и стихове. Двамата не пренебрегнали и астрономията, а също така добре изучили и богословските тайни. Освен това те се научили и на добри нрави и на добродетелен живот и станали напълно съвършени в знанието на духовната и светската мъдрост.
Особено преуспявал Иоан. От него се удивявал самият учител, когото той надминал в някои области на премъдростта. Иоан бил велик богослов, за което свидетелстват неговите боговдъхновени и богомъдри книги. Но той не се гордеел със своята мъдрост. Както отрупаното с плод дърво колкото по-големи стават плодовете му, толкова по-ниско до земята навежда клоните си; така и Иоан колкото повече преуспявал в мъдростта, толкова по-малък считал себе си и умеел да укротява суетните мечтания на младостта и страстните помисли, а душата си разпалвал като светилник, напълнен с елей, с огъня на Божественото желание.
Веднъж учителят Козма казал на Иоановия баща:
Твоето желание, господарю, се изпълни. Твоите деца добре се изучиха, така че вече превъзхождат и мен в мъдростта: за такива ученици не е достатъчно да бъдат равни на своя учител. Благодарение на голямата си памет и непрестанни трудове, те постигнаха в съвършенство цялата глъбина на премъдростта, а Бог преумножи техните дарования. Те нямат нужда да ги уча повече, тъй като вече и сами са способни да учат другите. Затова те моля, господарю, пусни ме да отида в манастир, където аз самият да стана ученик и да се науча на висша мъдрост от съвършените монаси. Мирската философия, която аз изучих, ме отпраща към духовната философия, която е по-висша и чиста от мирската, защото тя принася полза и спасява душата.
Щом чул това, Сергий се натъжил, понеже не желаел да се лиши от този достоен и мъдър наставник. Но той не се осмелил да задържи стареца при себе си, тъй като не искал да го натъжава. Изпълнил желанието му и след като го възнаградил щедро, го пуснал да си върви с мир. Монахът отишъл в лаврата на преподобни Сава и след като благополучно живял там до смъртта си, отишъл при съвършената Премъдрост Бога.
След няколко години умрял и Сергий. Сарацинският княз повикал Иоан при себе си и му
предложил да го направи свой пръв съветник. Той отказвал, тъй като имал друго желание да служи в безмълвие на Бога. Но бил длъжен да се подчини и против желанието си да приеме
началстването. Той получил в град Дамаск власт, по-голяма дори от властта на неговия баща.
По това време в Гърция царувал Лъв Исаврянин, който като звяр и подобно на ревящ лъв въстанал срещу Божията Църква. Той изхвърлял иконите от светите храмове и ги предавал на огън, а православно вярващите и покланящите се на светите икони безмилостно и жестоко изтезавал. Щом чул за това, Иоан пламнал от ревност по благочестието, подражавайки на Илия Тесвитянина и на своя едноименник Иоан Христовия Предтеча.
Като взел меча на Словото Божие, той се заел да отсече с него еретическото мъдруване на нечестивия цар. Свети Иоан изпратил много послания за почитането на светите икони на тези правоверни, които познавал. В тези послания въз основа на Свещеното Писание и древното предание на богоносните отци той мъдро учел как трябва да се отдава дължимото поклонение на светите икони. Иоан молел тези, на които пишел, да показват неговите послания на другите си единоверни братя, за да ги утвърдят в православието. Така светият се стремял да изпълни цялата вселена със своите боговдъхновени послания. Като се разпространили по цялото гръцко царство, те утвърждавали православните в благочестието, а еретиците поразявали като с остен.
Слухът за това достигнал до самия цар Лъв. Като не понесъл изобличението на своето нечестие, той събрал при себе си единомишлените си еретици и им заповядал да се престорят на последователи на благочестието, да издирят между православните някое от посланията на Иоан, написано от неговата собствена ръка, и да ги помолят да им го прочетат, уж за тяхна полза. След много старания съучастниците на този злобен замисъл намерили у вярващите едно послание, написано собственоръчно от Иоан и след като с измама успели да се сдобият с него, го предали в ръцете на царя. А царят поръчал на изкусни писци, като гледат от писмото на Иоан, да напишат със същите букви послание от името на Иоан до него цар Лъв, сякаш че е написано собственоръчно от Иоан и е изпратено от Дамаск. Това послание имало следното съдържание:
"Радвай се, царю, и аз се радвам на твоята власт в името на общата наша вяра, и въздавам поклонение и подобаваща почит на твоето царско величие. Известявам те, че нашият град Дамаск, който се намира в ръцете на сарацините, се охранява слабо и няма силна стража, войската в него е слаба и малобройна. Умолявам те, бъди милостив към този град, заради Бога, и изпрати храбрата си войска. Като даде вид, че има намерение да отиде на друго място, тя може неочаквано да нападне Дамаск и тогава лесно ще вземеш града под своя власт. В това много ще ти помогна и аз, защото градът и цялата страна са в мои ръце."
Като написал до себе си това писмо от името на Иоан, хитрият цар заповядал да напишат следното писмо от негово име до сарацинския княз:
"Мисля, че няма нищо по-добро от това, да имаме мир и дружба помежду си, защото да се пазят мирните обещания е твърде похвално и угодно на Бога. Затова аз желая да запазя мира, който сключих с тебе, честен и верен докрай. Но един християнин, който живее в твоята държава, с честите си писма до мене ме подтиква да наруша мира и ми обещава да предаде град Дамаск в мои ръце без усилия, ако аз неочаквано изпратя войската си. Изпращам ти едно от писмата, които ми написа този християнин. Това ще те убеди в моето приятелство; а в този, който се осмелява да ми пише така, ти ще видиш измяна и вражда и ще го накажеш както знаеш."
Нечестивият цар изпратил двете писма по един свой приближен до сарацинския княз в Дамаск.
След като ги получил и прочел, князът извикал Иоан и му показал лъжливото писмо, което уж било писано до цар Лъв. Иоан прочел и разгледал писмото, а после казал:
Буквите върху тази хартия донякъде приличат на тези, които изписва моята ръка, но не моята ръка е писала това, защото на мен дори и на ум не ми е идвало да пиша на гръцкия цар. Не може да бъде никога това, да служа на моя господар с лукавство.
Той разбрал, че това е дело на вражеската и зла еретическа хитрост. Но князът се изпълнил с ярост и заповядал да отсекат дясната ръка на невинния Иоан. Иоан горещо умолявал княза да почака и да му даде време, за да му покаже своята невинност и ненавистта, която изпитва към него злият еретически цар Лъв, но не постигнал успех. Силно разгневеният княз заповядал наказанието да се изпълни незабавно. Тогава отсекли дясната ръка на свети Иоан тази ръка, която укрепявала правоверните в Бога. Тази ръка, която изобличавала със своите писания ненавиждащите Господа, която писала за почитанието на иконите, била обагрена със собствената си кръв. След изпълнението на наказанието, ръката била повесена на пазара сред града, а самия Иоан, изнемогнал от болка и от загубата на кръв, бил отведен в своя дом. Когато настъпила вечерта, узнавайки, че гневът на княза се е уталожил, блаженият изпратил да му предадат следната молба:
Моята болка се увеличава и невъобразимо ме измъчва; не мога да се утеша, докато отсечената ми ръка виси на площада. Моля те, господарю мой, заповядай да ми върнат ръката, за да я погреба в земята; защото мисля, че когато тя бъде погребана, аз ще получа облекчение на болката си.
Мъчителят се вслушал в молбата му и заповядал да свалят ръката от тържището и да я върнат на Иоан. Иоан взел отсечената си ръка и влязъл в своята молитвена стая. Там той паднал на земята пред светата икона на Пречистата Божия Майка, изобразена с Богомладенеца на ръце, допрял отсечената си ръка до нейната става, и започнал да се моли, плачейки и въздишайки от дълбината на сърцето си:
Владичице, Пречиста Майко, която роди моя Бог! Ето дясната ми ръка е отсечена заради божествените икони. Ти знаеш кое е разгневило Лъв. Побързай да ми се притечеш на помощ и изцели ръката ми! Десницата на Всевишния, която се въплъти от тебе, заради твоите молитви извършва много чудеса. Затова се моля, та Той и моята десница да изцели, заради твоето застъпничество! О, Божия Майко! Нека тази моя ръка да напише това, което ти самата позволиш за възхвала на тебе и твоя Син, и да помогне със своите писания на православната вяра. Ти можеш да направиш всичко, което поискаш, защото ти си Божия Майка!
Молейки се със
сълзи така, той заспал и видял в съня си Пречистата Божия Майка, която погледнала от иконата към него със светли и милостиви очи и му казала:
Твоята ръка сега е здрава, за останалото на скърби, но усърдно се труди с нея, както ми обеща! Направи я перо на бързописец!
Щом се събудил, свети Иоан опипал ръката си и видял, че тя е напълно изцелена. Той духом се зарадвал в Бога своя Спасител и заради Неговата Пренепорочна Майка, задето Всемогъщият извършил такова чудо над него. Блаженият станал, издигнал ръцете си към небето и благодарил на Бога и на Божията Майка. И се радвал през цялата тази нощ, заедно с целия си дом, пеейки на Бога нова песен:
"Твоята десница, Господи, се прослави със сила". Твоята десница изцели моята отсечена десница и ще съкруши враговете, които не почитат Твоя честен образ и образа на Твоята Пречиста Майка! И ще унищожи чрез нея враговете, които унищожават иконите, за да се възвеличи Твоята слава!
Докато Иоан се радвал така и пеел благодарствени песни, заедно с домашните си, съседите му чули това и като узнали причината за неговата радост и веселие, извънредно се удивили. Скоро узнал за станалото и сарацинският княз. Той веднага извикал Иоан при себе си и му заповядал да му покаже отсечената си ръка. На рамото, където била отсечена ръката, стоял подобен на червена нишка белег, който останал по благоизволението на Божията Майка, като доказателство, че ръката на блажения действително е била отсечена. Щом видял това, князът попитал:
Кой лекар и с какво лекарство така добре присъедини ръката ти към тялото и така бързо я оживи и изцели, сякаш че тя никога не е била отсичана и мъртва?
Иоан не скрил чудото и пред всички разказал за него:
Моят Господ, Всемогъщият Лекар, чу по застъпничеството на Своята Пречиста Майка моята гореща молитва, изцели със Своята всемогъща сила моята рана и направи здрава ръката, която ти заповяда да отсекат.
Тогава князът възкликнал:
Горко ми! Като не разбрах клеветата, аз несправедливо те осъдих и наказах, без да имаш някаква вина, добри човече. Моля те, прости ни, задето ние така бързо и неразумно те осъдихме, приеми от нас предишния си сан и чест и бъди отново наш пръв съветник. Отсега нататък без теб и без твоя съвет не ще се извършва нищо в нашата държава!
Но Иоан паднал в нозете на княза и дълго го умолявал да го освободи от тези задължения и да не го възпрепятства да последва своя Господ, заедно с монасите, отрекли се от себе си и взели върху си Господнето иго. На княза пък не му се искало да го пусне. Той се стремял да убеди Иоан да остане началник в неговия дом и разпоредник над цялата му държава. Те дълго спорели помежду си: един друг се умолявали и се надпреварвали в молбите си. С голям труд Иоан постигнал своето: макар и не веднага, но все пак князът му дал свободата да прави каквото желае.
Тогава той се върнал в дома си и веднага раздал несметното си богатство на нуждаещите се, пуснал робите си на свобода, а сам той и неговият съученик Козма заминали за Иерусалим. Там Иоан се поклонил на светите места, после отишъл в лаврата на свети Сава и започнал да умолява игумена да го приеме, като някоя заблудена овца, и да го приобщи към своето избрано стадо.
Игуменът и всичките братя познали свети Иоан, понеже той бил вече известен и поради неговата власт, висок сан и голямата му премъдрост, го познавали всички. Игуменът се зарадвал, че такъв човек е избрал смирението и нищетата и е пожелал да стане монах. Той го приел с любов и извикал един от братята, най-опитния и усърден в подвизите, желаейки да повери Иоан под неговото ръководство, за да го научи на духовното любомъдрие и на монашеските подвизи. Но братът се отказал, понеже не желаел да бъде учител на този човек, който със своята ученост превъзхождал мнозина. Игуменът извикал друг монах, но и той не пожелал да се заеме с това. По същия начин и третият, и четвъртият и всички други отказали, тъй като всеки от тях се съзнавал като недостоен да бъде наставник на такъв премъдър мъж. Освен това, всички се стеснявали и от знатността на Иоан.
Най-накрая извикали и един прост по нрав, но разумен старец. Той се съгласил да стане наставник на Иоан. Като го приел в своята килия и желаейки да положи в него основата на добродетелния живот, старецът най-напред му дал следните правила: нищо да не прави по своя воля, да принася на Бога като благоугодна жертва трудове и усърдни молитви, и непрестанно да пролива сълзи, ако желае да очисти греховете на отминалия си живот, защото това пред Бога е по-ценно от всеки скъп тамян. Тези правила се отнасяли за телесните трудове. А за това, което се отнася до душата, старецът дал на Иоан следните правила: да няма в ума си нищо мирско; не само да не си представя във въображението някакви неприлични образи, но и да пази ума си недокоснат и чист от всяко суетно пристрастие и пуста гордост; да не се хвали с мъдростта си и с познанията си и да не мисли, че би могъл да постигне всичко в съвършенство и докрай; да не се домогва до някакви откровения и познания на съкровените тайни; да не се надява до края на живота си на това, че разумът му е непоколебим и че не може да сгреши и да падне в заблуждение, а напротив нека да знае, че неговата мисъл е немощна и че разумът може да греши, а поради това да не допуска помислите си да се разсейват, но да се старае да ги съсредоточи в едно, та по този начин умът му да се просвети от Бога, душата му да се освети и тялото да се очисти от всяка сквернота; тялото и душата му да се съединят с ума и да бъдат трите образ на Светата Троица, та да стане човек нито плътски, нито душевен, но във всичко духовен и да живее не според душата и тялото, а според ума (духа). Такива правила установил духовният отец за своя духовен син и ученик, като добавил още и следните думи:
Не само на никого не пиши писма, но дори и не говори за каквото и да било от светските науки. Пази мълчание, като присъединяваш към него разсъждение; защото ти знаеш, че не само нашите философи учат на мълчание, но и Питагор учел учениците си дълго време да прекарват в мълчание. И не мисли, че да се говори не навреме е по-добро благо. Послушай Давид, който казва: "мълчах дори за доброто". А каква полза е получил той от това? Чуй: "Пламна сърцето ми в мене", тоест от огъня на Божествената любов, който се разгорял в пророка чрез размишлението за Бога.
Наставлението на стареца паднало като семе в добра земя, в сърцето на Иоан и се вкоренило в него, понеже той през цялото време, докато живеел при този боговдъхновен старец, внимателно изпълнявал всичките му наставления и се подчинявал на неговите заповеди, имайки нелицемерно послушание, без да прекослови и без всякакъв ропот; дори в мислите си той никога не се противил на заповедите на стареца.
Ето какво начертал той в сърцето си, като върху скрижали: Всяка заповед на отеца, според апостолското учение, трябва да се изпълнява "без гняв и съмнение". Та и каква ще е ползата за този, който се намира в послушание, ако има в ръцете си дела, а на устата ропот, ако изпълнява нареждането, а с езика си или ума си прекослови? И кога този човек ще стане съвършен? Никога. Напразно такива хора се трудят и мислят, че живеят добродетелно. Като съединяват послушанието с ропот, те носят в сърцето си змия.
А блаженият Иоан, като истински послушник, безропотно изпълнявал всички възлагани му трудове.
Веднъж старецът, като желаел да изпита неговото послушание и смирение, събрал много кошници, с плетенето на които те се занимавали, и му казал:
Чух, чедо, че в Дамаск кошниците се продават по-скъпо, отколкото в Палестина, а у нас в килиите ни има голям недостиг, дори и за най-необходимото, както сам виждаш. И така вземи тия кошници, иди по-скоро в Дамаск и ги продай там. Но не ги продавай по-евтино от определената цена.
А старецът определил много по-висока цена за кошниците, отколкото те действително стрували. Истинският послушник нито с дума, нито дори в ума си, не се противопоставил на това; не казал, че кошниците не струват определената от стареца цена и че пътят е прекалено дълъг. Той не си и помислил, че за него би било срамно да отиде в този град, където всички го познават и където по-рано бил известен на всички със своята власт. Нищо подобно той не казал и не помислил, бидейки подражател на покорния, дори до смърт, Господ Иисус Христос.
След като казал: "Благослови, отче!" и приел благословението на своя духовен отец, той, без да се бави, нарамил кошниците и се запътил към Дамаск. Там, облечен в извехтелите си дрехи, ходел из града и ги продавал по пазарите. Тези, които желаели да си купят кошници от него, го питали колко струват и щом узнавали високата им цена, започвали да му се надсмиват и да го подиграват. А някои го оскърбявали и издевателствали над него. Познатите на блажения не могли да го разпознаят, тъй като той, който някога носел златотъкани одежди, сега бил облечен в бедняшка дреха, а лицето му се било изменило от строгия пост: страните му били хлътнали и красотата му повяхнала. Но един от жителите на града, който преди бил слуга в дома на Иоан, се вгледал внимателно в лицето на светията и след като го познал, извънредно се учудил на бедняшкия му вид. Трогнат от сърце, той отишъл при Иоан, без да се издаде, че го е познал, и купил от него всички кошници на цената, която била определена от стареца на преподобния. Той направил това не защото се нуждаел от кошниците, а понеже бил трогнат от човека, който заради Бога оставил голямата си слава и богатство и приел върху си такова смирение и нищета.
След като взел парите за кошниците, Иоан се върнал при своя отец, както се връща победител от война, тъй като с послушанието и смирението си той повалил на земята своя враг дявола, а с него и гордостта и суетната слава.
След известно време умрял един монах от лаврата. Неговият роден брат, който останал сам след смъртта му, неутешимо тъгувал за него. Иоан дълго го утешавал, но не могъл да утеши безкрайно натъжения и опечален брат. Последният със сълзи започнал да умолява Иоан да напише умилителна надгробна песен за неговия брат, която да го утеши и да смекчи скръбта му. Иоан дълго време отказвал, понеже се боял да наруши заповедта на стареца, който му бил заповядал да не прави нищо, без той самият да му го е наредил. Но скърбящият брат не преставал да го умолява, говорейки му:
Защо не се смиляваш над моята скръбна душа и не ми даваш поне това лекарство, което да смекчи моята голяма сърдечна болка? Ако ти беше лекар на тялото и аз бях поразен от някаква телесна болест, нима тогава, ако те бях помолил да ме лекуваш, ти, имайки тази способност, би ме отхвърлил и би ме оставил да умра от болестта си? Нямаше ли да даваш отговор пред Бога заради мен, понеже си можел да ми помогнеш и не си го сторил? А сега аз страдам много повече поради сърдечната си болка и търся от теб съвсем малка помощ, а ти ме пренебрегваш. А ако умра от скръб, тогава ти не ще ли си още по-виновен заради мен пред Бога? Ако ти се боиш от заповедта на стареца, в такъв случай аз така ще скрия написаното от тебе, че твоят старец няма да узнае и да чуе за това.
Накрая, трогнат от думите на нещастния, Иоан се съгласил да изпълни желанието му и написал следните надгробни тропари: "Кая житейская сладость бывает печали непричастна...", "Вся суета человеческая", "Человецы, что всуе мятемся" и други, които и досега се пеят в църквата, по време на погребалния чин.
Веднъж, когато старецът бил излязъл от килията си, Иоан останал в нея и запял тропарите, които сам бил съставил. След известно време старецът се върнал и щом се приближил до килията, чул пението на Иоан. Тогава той побързал да влезе и с гняв му заговорил:
Защо така бързо забрави своите обещания и вместо да плачеш, се радваш и се веселиш, като седиш и пееш някакви песни?
Иоан му обяснил коя е причината за неговото пеене и след като разказал на стареца как е бил принуден от сълзите на скърбящия брат да напише песнопения, паднал ничком на земята пред него и започнал да го моли за прошка. Но старецът бил неумолим и твърд като камък и веднага го изгонил от килията си, като не желаел повече да бъде наставник на блажения. Изгоненият Иоан си спомнил за изгонването на Адам от рая, заради неговото непослушание, и горчиво заплакал, стоейки пред килията на стареца, както някога Адам пред рая.
После той отишъл при няколко други отци, които познавал като съвършени в добродетелта, и започнал да ги умолява да отидат при стареца и да го помолят той да прости неговото съгрешение. Те се съгласили, отишли при стареца и го помолили да прости на своя ученик и да го приеме отново в килията си. Но старецът останал непреклонен пред техните молби. Един от отците му казал:
Наложи върху съгрешилия епитимия, но не го отлъчвай от себе си!
Тогава старецът казал:
Ето каква епитимия му налагам, ако той желае да получи прошка за своето непослушание: нека да изчисти и измие със собствените си ръце отходните места на всичките килии в лаврата.
Отците се засрамили от думите на стареца и смутени си тръгнали оттам, удивявайки се на твърдия и непреклонен нрав на стареца. Иоан ги пресрещнал и след като им се поклонил според обичая, ги попитал какво им е казал неговият отец. Като му разказали за суровостта на стареца, те в началото не се осмелили да му кажат какво той му е възложил, за да го изпита; смущавали се да му предадат заповедта на стареца. Но Иоан настойчиво и неотстъпно ги умолявал да му кажат какво му е възложил неговият отец и когато накрая узнал това, неочаквано за тях се възрадвал, като приел с охота възложеното му наказание, независимо че то било позорно. Той на часа приготвил съдове и пособия и се заел усърдно с изпълнението на заповедта, докосвайки се до нечистотата с тези ръце, които по-рано мажел с различни благоуханни аромати, и омърсявайки с нечистотии тази десница, която била изцелена по чудесен начин от Пречистата Богородица. Такова дълбоко смирение показал този чуден мъж и истински послушник!
Умилил се старецът, като видял смирението на Иоан, и като дошъл при него, прегърнал го и започнал да го целува по главата, раменете и ръцете, викайки радостно:
О, какъв страдалец в Христа родих! Ето го истинският син на блаженото послушание!
А Иоан, като се засрамил от думите на стареца, паднал ничком пред него, все едно че се намирал пред Бога, и без да се самопревъзнася от похвалните думи на своя отец, но смирявайки се още повече, го помолил да му прости неговото прегрешение. Като хванал Иоан за ръката, старецът го въвел в килията си. Иоан толкова се радвал, като да бил върнат в самия рай, и заживял в единомислие със стареца, както по-преди.
След немного време Владичицата на света, Пречистата и Преблагословена Дева, се явила насън на стареца и му казала:
Защо заграждащ извора, от който трябва да тече сладка и изобилна вода: вода, която е по-добра от тази, която изтече от камъка в пустинята; вода, от която желаеше да пие Давид и която Христос обеща на самарянката? Не пречи на извора да тече! Той ще потече обилно и ще напои цялата вселена, ще покрие морето от ереси и ще ги претвори в чудна сладост. Нека жадуващите да пият от тази вода и тези, които не притежават среброто на чистия живот, нека да продадат пристрастията си и с подражанието си на добродетелта на Иоан, нека придобият чрез нея чистотата на вярата и делата! Иоан ще вземе пророческите гусли, Давидовия псалтир, ще запее нови песни на Господа Бога и ще надмине Моисей и песента на Мариам! В сравнение с тях безполезните песни на Орфей, за които се разказва в басните, са нищо. Неговата песен ще е духовна и небесна и той ще подражава на херувимските песнопения. Той ще направи иерусалимските църкви подобни на девойки, които танцуват с тимпани, за да пеят на Господа, възвестявайки смъртта и възкресението на Христа. Той ще напише догматите на православната вяра и ще изобличи еретическите лъжеучения. От сърцето му ще се излее благо слово и ще изрече пречудните дела на Царя!
На сутринта старецът извикал Иоан и му казал:
О, чедо на Христовото послушание! Отвори устата си и каквото Светият Дух е написал в сърцето ти, кажи с устата си: нека те да разкрият премъдростта, която ти си придобил чрез размишлението за Бога! Отвори устата си не за приказки, а за словата на истината, не за гадания, а за догматите. Насочи словата си към сърцето на Иерусалим, което съзерцава Бога, тоест към омиротворената Църква! Говори не пусти думи, разсейващи се във въздуха, но тези, които Светият Дух е начертал в сърцето ти! Възлез на високия Синай на Боговидението и на откровението на Божествените тайни и заради великото си смирение, по пътя на което ти слезе до най-последните дълбини, възлез сега на църковната планина и проповядвай, като благовестиш на Иерусалим! Издигни високо гласа си, защото славни неща ми каза за тебе Божията Майка! А на мене прости, задето досега ти пречех поради моята грубост и невежество!
Оттогава блаженият Иоан започнал да пише божествените си книги и да съставя сладкозвучни песнопения. Той съставил песните на Октоиха, с който, като с духовно свирало, и досега весели Божията Църква.
Първата си книга Иоан започнал със следните думи: "Твоя победительная десница благолепно в крепости прославися" (Твоята победна десница се прослави благолепно в сила.)
А по случай чудесното изцеление на дясната му ръка, той, във възторг от радост, така възкликнал към света Богородица: "О тебе радуется, Благодатная, всякая тварь" (За тебе се зарадва, Благодатна, всяка твар.)
Парчето плат, в което била обвита отсечената му ръка, Иоан носел върху главата си в спомен на дивното чудо на Пресвета Богородица. Той написал и житията на някои светии; съставил празнични слова и много умилителни молитви, изложил догматите на вярата и високите тайни на богословието. Светият писал и срещу еретиците, особено срещу иконоборците. Той е написал и други душеполезни съчинения, с които вярващите и досега се насищат, като с духовна храна, и от които пият, като от сладък поток.
В тези свои трудове преподобният Дамаскин бил поощряван от блажения Козма, който израснал заедно с него и учил с него при един учител. Той го подтиквал да напише своите божествени книги и църковни песнопения и сам му помагал в това.
Впоследствие Козма бил ръкоположен от Иерусалимския патриарх за Маюмски епископ. А след това същият патриарх извикал при себе си преподобни Иоан и го посветил в презвитерски сан. Но свети Иоан не желаел задълго да остава в света. Бягайки от светската слава, той се върнал в обителта на преподобни Сава и като се уединил в своята килия, подобно на птица в гнездото си, прилежно се занимавал с писането на божествените си книги и с делото на своето спасение. Като събрал всички написани от него книги, Иоан отново ги прочел и старателно изправил в тях това, което счел за нужно да се поправи, особено в словата и беседите, за да не остане в тях нищо неясно.
В такива трудове полезни за него и важни за Христовата Църква и в подвизите на монашеството блаженият Иоан прекарал много време, станал съвършен монах и достигнал до святост. След като угодил на Бога така, той отишъл при Христа и Неговата Пречиста Майка и сега, покланяйки Им се не в Техните икони, но съзерцавайки лицата Им в небесна слава, се моли за нас, за да се сподобим и ние с това Божествено съзерцание чрез светите негови молитви и по благодатта на Христа. А на Него, заедно с Всевъзпяваната и Преблагословена Негова Майка, отдаваме чест, слава и поклонение во веки. Амин!
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com