Православното богослужение
Православното богослужение
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
"Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми" (Псалом 54:18)
В съгласие с този библейски стих Светата Православна Църква събира три пъти в денонощието своите верни чеда на богослужба. Всяко от тези три богослужебни последования се състои от три части и по такъв начин се образуват девет служби, наподобаващи учението на св. Дионисий Ареопагит за ангелските чинове, славословещи Господа ден и нощ.
Като външен израз на вътрешната устременост на човека към Бога, богослужението води своето начало от онзи момент, когато човекът за пръв път узнал за Бога. Това станало непосредствено след сътворяването на човека, когато Бог му се явил в рая и му дал първите заповеди (Битие 2:3; 17), когато благословил брачния му съюз (Бит. 1:28).
"Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал" (Бит. 2:3).
"След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш" (Бит. 15-17).
"И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята" (Бит. 1:28).
Това първобитно богослужение на прародителите в рая не се състояло от конкретни църковни чинопоследования, а в свободно излияние на благоговейни чувства пред Бога като Творец и Промислител; но заповедите за седмия ден и за въздържание от забраненото дърво поставили вече начало на определени богослужебни наредби. Именно в тях е началото на нашите православни празници и пости.
След грехопадението на Адам и Ева и изгонването им от рая, първобитното богослужение получило своето по-нататъшно развитие чрез установяване обряда на жертвоприношенията.
Те имали двойнствено значение:
Богослужебните чинодействия по своята важност се делят на тайнства и треби.
Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които, при произнасяне на определена молитвена формула, се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепява, освещава и спасява.
Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като например тайнството брак, елеосвещение и други.
Под думата обред пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.
Виж също: Основи на Православието: Нашата вяра: За Светите тайнства
В старо време богослужебните книги са били постоянно четени по време на църковните служби и били единствените достъпни книги, по които мнозина се учели да четат. Днес някои от тях са общодостъпни (богослужебно евангелие, апостол, псалтир), а други се ползват само от свещенослужителите. Най-важни са следните богослужебни книги:
Напрестолно светото евангелие - съдържа евангелските чтения за цялата година, подредени по различен начин от Новозаветните евангелия, както и четива за отделните тайнства и обреди.
Апостол - съдържа чтения от апостолските послания за цялата година.
Служебник
- книга, предназначена за свещеника, която съдържа последованието на ежедневното богослужение от денонощния кръг и тайнството Евхаристия (молитви и указания за свещенодействията на
свещеника и дякона).
Архиерейски чиновник съдържа трите литургии: Златоустова, Василиева и Преждеосвещена. Той е помагало на архиерея (епископа). Като цяло съдържанието му е като на служебника, но съдържа и чинопоследованието на едно тайнство, което извършва само архиерея — Ръкоположение или хиротония, тайнството Свещенство. Макар че не се причислява към тайнствата на православната църква, освещаването на антиминса също се описва в тази книга.
Требник (Евхология) - съдържа последованието на петте тайнства: Кръщение, Миропомазание, Венчание (Брак), Покаяние, Елеосвещение, както и някои обреди. Великият требник съдържа чинопоследованието на всички тайнства и обреди.
Типик (устав) - книга, която излага реда на богослужението на всички дни и празници.
Октоих (осмогласник) - съдържа службите за всеки ден и глас от седмичния кръг. Виж също: Що е "Октоих"?
Часослов - съдържа четива и песнопения от ежедневните служби; предназначен е за четците и певците.
Миней (месечник) - съдържа службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от месеца. Има 12 минеи, според числото и името на всеки месец от годината.
Триод постен - съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
Триод цветен (Пентикостар, петдесетодневник) - съдържа службите от Възкресение до Неделя след Петдесетница (Неделя на всички светии).
Ирмологий (катавасийник) - съдържа катавасиите (началните стихове от песните на канона) за всички празници.
Псалтир - съдържа псалмите на св. пророк и цар Давид.
Молебно пение - съдържа различните молебни.
Каноник - съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.
Богослужението могат да извършват само лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани, ръкоположени и поставени за това свето служение. В Православната църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска.
Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони. Първоначално дяконите прислужвали в църковните трапезарии, а по-късно започнали да прислужват и при богослужение.
Епископът е най-висшата степен на църковната йерархия. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветените лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг).
В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити. Епископите у нас нямат епархия, а заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват.
Всички митрополити у нас съставят Светия Синод, т.е., върховното управление на Църквата, в пълен състав, а четирима от тях, избрани за по четири години, образуват постоянното присъствие или - намаления състав на Св. Синод. Председател на Св. Синод е патриархът, или ако няма патриарх, Св. Синод се председателства от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит.
Свещеникът (презвитерът, иереят) получава дара на служението си чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от св. тайнства и требите; Той не може да извършва само тайнството свещенство, да освещава храмове, антиминси и миро.
Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служене, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник, отличилият се протойерей бива възвеждан в свещеноиконом; на някои икономи за отличие се дава и нагръден кръст; иконом, който е проявил похвална служба, става протопрезвитер.
Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.
Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Дяконите-монаси се наричат иеродякони, т.е. свещенодякони.
Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони т.е. първи или старши дякони, а иеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите.
Богослуженията са свещени действия. Това налага нуждата те да се извършват с особени одежди (дрехи). Защото, ако ние при особени случаи (празници, народни обичаи и др.) носим и по-особени дрехи, много по-оправдано е да се употребява специално свещено облачение при извършване на богослужения. Затова и св. Църква още от най-дълбока древност е установила специални богослужебни дрехи (св.одежди), които свещенослужителите обличали при извършване на св. тайнства. Тия одежди получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията; те станали символ и на йерархическото служение.
Първото богослужебно одеяние е било много просто - дълга бяла горна ленена риза, наречена стихар, алба, или туника. Стихарът е символ на духовна радост и нравствена чистота. Върху него се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар (за дякона), епатрахил (за свещеника) и омофор (за архиерея). Без тия одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извършва съответните му богослужебни действия. В последствие се явили другите богослужебни одежди. Към общите богослужебни одежди спадат още наръкавниците, които означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. Дяконският стихар е връхна дреха, и затова е направен от по-дебел плат и е с широки ръкави. Орарът се слага на лявото рамо. Той означава още ангелски крила. Затова в древност по него били написани думите на ангелското славословие: "Свят, свят, свят Господ Саваот..." Орарът на архидяконите и протодяконите е по-дълъг и се препасва под дясната мишница.
Свещеническите одежди имат за основа дяконските. Стихарът на свещеника е долна дреха и затова се прави от бял мек ленен плат с тесни ръкави. Някога при ръкоположението на дякона в свещенически сан задното крило на орара се е прехвърляло около врата отпред и така се получил епитрахилът. Той е отличителна и съществена одежда за свещеника. Без него свещеникът не може да извърши нито едно богослужебно чинодействие. Чрез епитрахила се измолва Божията благодат, която се излива, както някога се изливало мирото върху главата на първосвещеника Аарона. Епитрахилът се препасва с пояс, който означава обрусът (кърпата), който Христос препасал на Тайната вечеря при измиването нозете на Своите ученици. Най-отгоре свещеникът облича една връхна дреха във форма на звънец, наречена пенула или фенула, фелон. Впоследствие, за по-голяма практичност при изпълнение на свещенодействията, отпред фелонът е бил поскъсен или позапретнат и така се получила днешната му форма, фелонът означава багреницата, в която са облекли Христа при съденето Му, а така също и игото на пастирското служение. Отличените свещеници носят палица или набедреник, окачени отстрани на бедрата, символ на духовен меч - словото Божие.
Архиерейските одежди имат за основа свещеническите, над които се поставя омофорът, символ на загубената и намерената след това овца. Има два вида омофори - къс и дълъг. Късият има размери 25 х 250 см; той, както се спомена, се намята на рамената. Дългият има размери около 25 х 350 см; той се премята през рамената тъй, че единият край пада отпред, другият остава отдире, а средната част обхожда рамената и се спуска във вид на триъгълник над гърдите. Архиерейският фелон някога е бил по-широк от свещеническия; бил е украсен с много кръстове, поради което се нарича полиставрион, т.е. многокръстник. По-късно цариградският патриарх получил дар от императора една царска дреха, наречена сакос. Тя прилича на дяконския стихар. Такава дреха започнали да носят и другите патриарси, след тях - архиепископите, докато най-сетне тя станала одежда и на всички архиереи.
В знак на особено високо служение в числото на архиерейските одежди се явила короната (митрата) - шапка, украсена със злато и скъпоценни камъни. Към архиерейските одежди и отличителни знаци принадлежат още мантията - наметало с широки дипли и дълъг край, панагия или енголпие, т.е. иконичка най-често с образа на св. Богородица, която (иконичка) архиереят носи окачена с верижка върху гърдите си, жезъл - металическа тояга с кръстче на горния край - символ на духовна власт, дикири и трикири, т.е. свещници с по две и три свещи, с които архиереят благославя народа през време на служба.
Виж също: Богослужебни одежди Архимандрит Иона
В богослужението участвуват като помощници и прислужници специални лица, наречени църковнослужители. Те получават това право чрез молитва и благословение от архиерей. Това са иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници.
Не може да влиза в св. олтар никое лице, ако не бъде посветено за това. Обикновено за прислужници (шетачи) в св. олтар се поставят деца и юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари.
При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната Църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители.
В Православната църква има три богослужебни кръга:
:: Ежедневен кръг
:: Седмичен кръг
:: Годишен кръг
:: Богослужението през Страстната седмица
(Виж също: За благоговейното поведение в православния храм)
Всеки ден нашият Небесен Отец отваря щедрата Си ръка и ни дава насъщния за тялото ни хляб. Същевременно Творецът зове с гласа на Своята св. Православна Църква встъпилите в нея човеци към обществено богослужение, за всекидневно освещаване и духовно насищане, тъй като "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат. 4:4). Непрестанното служение Богу, при което се свети името Му, е пръв и най-важен дълг на "всичко, що диша" (Пс. 150:6) — та нали "небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" (Пс. 18:1)! Начало на всекидневното християнско богослужение положил сам Господ Иисус Христос, а го распространили Неговите свети апостоли.
С общественото си богослужение Светата Христова Църква зове човеците от мрака на греха към светлината на вярата, богопознанието и вечното блаженство. Вратата на храма е "двер райска", която ни отваря вход към земното небе, към мястото, където на свещенодействията с благоговеен трепет присъствуват ангели. Участвувайки в богослужението, вярващите принасят Богу жертва "с дух и истина" (Иоан. 4:24). Служението с дух се заключава в трите вида молитви, които верните възнасят — благоговейната възхвала на Бога, Богородица и светците; покаянието и скръбта за нашите грехове и немощи, с които оскърбяваме Божието величие; и молитвеното ни благодарение за всички знайни и незнайни благодеяния, получавани от нашия Творец всекидневно. Служението с истина пък се състои в смиреното и непоклатимо изповядване на богооткровената Православна вяра и нейните св. догмати, в които е изложено цялото спасително Христово учение. Правилната вяра е неотменима част на истинското богослужение.
Още в Стария Завет било установено определени часове на деня да се освещават с църковна молитва. Този обичай преминал и в християнството. Според богослужебния Устав (Типикон) в Православната църква службите, предназначени от Светата Църква за обществена ежедневна молитвените последования са девет:
За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически така.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце,
повечерието — след
вечеря,
полунощницата — след полунощ,
утренята — на зазоряване,
часовете —
след утренята,
литургията — след часовете,
деветият час — след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче, полунощницата се
извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат.
Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св.
Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. литургия.
През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Виж също
Богослужението през Страстната Седмица.
Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение*, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване. За всяка отделна служба от ежедневното богослужение ще се каже по-нататък по-обстойно.
* Всенощното бдение се нарича така, защото някога е било отслужвано цяла нощ. То се извършва все още в светогорските и други големи манастири.
Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание.
Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на чествуваните събития през дните на седмицата. Така например, неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък — покайни, в събота — са траурни.
Богослуженията на месечния и годишен кръг са изложени в 12-те минеи (месечници), а на пасхалния — в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът — на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът — от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея — те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25 декември), Обрезание (1 януари), Богоявление (6 януари), Сретение (2 февруари) и Преображение (6 август). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 септември), Въведение (2I ноември), Благовещение (25 март) и Успение (15 август).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.
По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържанието от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.
Виж също: Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво цвета на покаянието.
През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).
Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.
На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.
На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието"
Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година
Виж също: Преждеосвещена Света литургия
Виж също:
:: Вечерно богослужение: девети час, вечерня и повечерие
:: Утренно богослужение: полунощница и утреня
::
Часове
:: Света Литургия
"Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ.
Биде вечер, биде утро - ден един" (Бит. 1:5).
В съгласие с историята на Сътворението на видимия свят, богослужебният ден в Православната Църква започва от вечерта, която Сам Бог поставил за начало на денонощието. Църквата е съобразила с това и е запазила до днес Божията повеля да започваме дните от вечерта и да ги привършваме с деня - така както Бог призовал езичниците от тъмнината на неведението и юдеите от сянката на закона в светлината на богопознанието и Евангелието (по св. Атанасий Велики).
И в храма на откритата природа вечерта познава едно от онези поразителни явления, които сами по себе си привеждат душата в тихо умиление и рaзположение към молитва. Църквата Христова определя още по-голяма значимост на природното явление, придавайки му свещен характер. С вечерното богослужение Църквата благодари на Бога за изминалия ден и измолва Неговото благословение за настъпващата нощ. Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.
Ето какво казва за важността на вечерните моления свещеномъченик Киприян:
"Ние трябва да се молим при залез слънце и подир угасването на деня, защото Иисус Христос е истинско слънце и истински ден. Ето защо, когато се молим при залез слънце и в края на деня, и просим отново за нас да изгрее светлина, ние се молим и за идването Христово, та да ни донесе то благодатта на вечната светлина. Макар по природните закони нощта да сменя деня, за молещите се и нощният мрак не е никаква пречка, понеже за синовете на светлината и нощта става ден - та кога е без светлина тоя, що носи светлина в сърцето си? Или по какъв начин слънцето и денят ще угаснат за тоя, за когото Слънце и Ден е Христос? А всякога да пребъдваш в Христа, ще рече - в светлината, означава да не преставаш да се молиш ден и нощ. Тъй и вдовицата Анна "не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем" (Лука 2:37).
Ежедневното богослужение възвестява приближаването на вечерта с камбанен звън. Събралите се в Божия храм молитвено присъствуват на три служби: първо Деветия богослужебен час в памет на Иисус Христовата смърт, а след това на Вечернята и Повечерието - молитви, които християните четат между протичащата вечер и настъпващата нощ.
(По съвременното времеизчисляване деветият богослужебен час съответствува на три часа след обяд).
Още от древност вехтозаветният Израил освещавал деветия час на деня, извършвайки вечерното богослужение - сянка у предобраз на новозаветното. Именно тогава Спасителят приел кръстната Си смърт: Изкупителят наклонил глава и предал духа Си Богу (Иоан. 19:30; Мат. 27:50; Марк. 15:37; Лука 23:46) и с това извършил делото на човешкото изкупление. Извършвайки Деветия час, Църквата ни припомня този последен величествен миг от земния живот на Христа и затова в тоя час Тя пее, в съгласие със Св. Писание и Предание:
"Ти, Който в деветия час заради нас си вкусил смърт по плът, умъртви мъдруването на нашата плът, Христе Боже, и ни спаси!"
В богослужението на Деветия час са включени три псалома, в които Църквата възхвалява и прославя нашето пребъдване в дома Господен (Пс. 83), проси Господа да ни яви милостта Си (Пс. 84), да чуе гласа на нашето моление и ни настави в Своя път (Пс. 85).
Схемата на богослужебните часове е следната: три псалома, тропар на деня с богородичен тропар, молитвите "Святый Боже... Пресвятая Троице... Отче наш", кондак на деня, 40 пъти "Господи, помилуй", молитвата "Иже на всякое время...", с която молим Христа да приеме нашите моления в тоя час, прославление на Божията Майка и молитва, завършваща часа.
Виж също: Последование на вечернята (Vespers)
Пълен текст на църковнославянски и англ. езици [liturgy.ru]
След Деветия час започва вечернята. В различните дни тя бива различна. Голяма вечерня (на църк.слав. великая вечерня) се отслужва на празници, например в навечерието на неделните дни през св. Четиридесетница, Пасха и в други дни; Малка вечерня се изпълнява в навечерието на неделни и празнични дни, когато се извършва Всенощно бдение. И накрая — седмична вечерня, която собствено и принадлежи към кръга на всекидневното богослужение.
Вечернята изобразява накратко съдбините на света - сътворението, грехопадението на прародителите и изкуплението.
С Псалом 103, наречен предначинателен, започва вечернята, а с нея и целия денонощен кръг на църковните служби:
"Благослови, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен..."
С него тържествено се прославя Творецът и Промислителя на света нашия Господ Бог, Неговото всемогъщество и любов. Псалмопението и свещенодействията ни пренасят във времената по времето на сътворението на света, и ни правят свидетели на блаженството на прародителите в рая. Сътворението е пресъздадено във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. В псалома слушаме за огъня, служител на Предвечния, за ветровете и планините, животните в горите и накрая за човека, отиващ "по делата си до вечерта". Съзерцавайки величието на сътворения свят, ние славословим Бога с благодарност и възвишено състояние на душата за безпределната Му мъдрост и величие - "Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро". Когато се отслужва обикновена вечерня, този псалом се чете. А на всенощното бдение (и на великата вечерня), предначинателният псалом се пее с особена тържественост, с припева "Слава Ти, Господи, Който си направил всичко".
Псаломът е наречен също "светилничен", защото веднага след като започне вечерното пение, светилниците в храма се запалват.
"Светилнични" се наричат и молитвите, които се четат от свещеника пред царските двери в това време. В храма се кади, като с това се изобразява участието на Св. Дух - третото Лице от Св. Троица, Който се носел над водата при Сътворението (вж. Бит. 1:2).
След изпяването или изчитането на предначинателния псалом царските двери се затварят, така както дверите на земния рай били затворени за Адама веднага подир грехопадението.
Още преди изгонването му от рая (но след грехопадението), на Адам бил обещан Изкупител на целия човешки род - нашият Спасител Иисус Христос. Изобразявайки тоя Ходатай, свещеникът излиза пред царските двери и там, като пред затворените райски двери, възнася тайно Богу молитви за всички човеци. В тях Божият служител умолява Господа да чуе молитвата ни, да не ни изобличава в яростта Си, нито в гнева Си ни наказва. Освен това, както пише св. Василий Велики в книгата си за Св. Дух (гл. 29), "на нашите отци се сторило благоразумно не с мълчание да приемат благодатта на вечерната светлина, но щом тя се яви, веднага да благодарят". Тия отци били самите апостоли; те, както се вижда от Климентовите постановления (Кн. 2, гл. 59 и кн. 8, гл. 35), заповядали на народа да се събира вечер за псалмопение и молитви; те заповядали да се пеят псалмите 140-ти, 141-ви и 129-ти, начеващи с "Господи, воззвах" (в апостолските постановления те се наричат вечерни и следват подир ектенията и катизмата на вечернята).
Изобразявайки грехопадението, Църквата се обръща с молитви към Бога, от Когото единствено зависи нашето помилване и спасение във вечността. Тези молитви се съдържат в ектениите, вечерната катизма и стихирите на "Господи, воззвах".
Ектенията в началото на вечернята съдържа множество (дванадесет) прошения и се нарича поради това голяма, а на църк.слав. великая. Последвана е от т.нар. малка ектения, съдържаща само две прошения. И двете ектении се наричат мирни, защото се начеват с прошението "миром Господу помолимся".
Ектения - от гр. протяжно моление, кратки прошения, възношение или пространно моление. Освен малка и голяма, има и сугуба (удвоена, т.е. с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с "Господи, помилуй", при сугубата - с тройно "Тосподи, помилуй" и при просителната - с "Подай, Господи". При ежедневната вечерня сугубата ектения се казва към края на вечернята.
С Великата ектения Църквата ни приканва преди всичко да се молим "с мир", т.е. в мир на съвестта.
"Без този мир Бог не приема от нас никаква жертва" (Матей 5:23-24).
След това ектенията ни указва необходимостта от мира свише - благодатния мир, изпращан от Бога. После се молим за за мира на целия свят, за добруването на народа и за страдащите в света, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за плодородие.
Между голямата и малката ектения се пее 1 псалом - "Блажен муж" ("Блажен е човекът"...), а след ектенията - 140 псалом - "Господи, воззвах к Тебе..." ("Господи, викам към тебе, чуй ме!"). В тях се прославя обещаният на целия свят Ходатай и Изкупител, Христос, Синът Божий и ясно се рисува предсказания, но за нас вече изпълнил се, Негов земен живот. Съдържанието на тези псалми е такова: въплътилото се Слово Божие е единственият блажен Човек, Който не е сторил грях. Той е дървото на живота, което е принесло нам, повярвалите в Него, обилен плод; това дърво е безсмъртно, никога не ще повехне и листата му не ще окапят. Нечестивите и демоните Той измита като прах. Срещу Христа са се вдигали царе и князе, ала Той ги е посрамил и ги е победил. Бидейки Син Божий и силен Пастир, Той направил езичниците Свое наследие и всичко до край-земя — Свое владение.
Тези три псалми се пеят само на големи църковни (светийски и богородични) празници, когато вечернята съставлява част от празничното бдение. Те не се изпълняват на Господски празници, тъй като тайните, за които говорят, се изобразяват в самите тия празници. Това, което тези псалми съдържат, се възпява в стихирите, каноните и всички останали части от службите в чест на Господски празник.
В обикновените всекидневни служби вместо тези три псалми се чете поредната катизма*. По устав е положено Псалтирът, като богохвалебна книга, да се изчита целият през седмицата; а през св. Четиридесетница (първите шест седмици на Великия пост) Псалтирът се изчита два пъти в седмицата, защото постът е време на усилен духовен труд и тогава подобава по-усърдно да хвалим Бога и да Го молим за помилване.
Катизма - дял от Псалтира, който се чете на вечерното и утринното богослужение; Псалтирът е разделен на двадесет катизми, всяка от които - на три части, наречени "слави", съдържащи кратко славословие на Св. Троица.
Свещеникът, четящ пред царските двери светилничните молитви, изобразява обещания на света Ходатай - Христос, Сина Божий. В пророчествата на първите три псалми, които се четат след голямата ектения на вечернята, вярващите узнават Неговия живот на земята; и тогава те започват сами да зоват към Господа; и, подобно на Адама, който след своето падение и изпъждане от рая се каел и молел, те произнасят следните псалми: Господи, воззвахъ къ Тебе ("Господи, към Тебе викам..." Пс. 140), Гласомъ моимъ ко Господу воззвахъ ("С гласа си викнах към Господа..." Пс. 141), Изъ глубины воззвахъ ("От дън душа викам към Тебе, Господи..." Пс. 129) и накрая Хвалите Господа вси языцы ("Хвалете Господа, всички народи..." Пс. 116). Чрез тези псалми се изобразяват всички моления, които Адам някога, в своето бедствено състояние, изливал от дън душа пред Господа.
С последните стихове от Псалом 141-ви и стиховете от Псалми 129-ти и 116-ти се редуват богослужебни химни, наречени стихири.
Стихири - песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника. В православното богослужение названието "стих" се отличава от това, което при обикновен разговор съвременният човек разбира. Богослужебният стих представлява кратко молитвословие, избрано от псалмите, което се поставя пред стихира. Стихирата пък е пространна църковна песен в чест на Господа, Божията Майка, ангелите, светците или свещено събитие, която се присъединява към стиха. Оттам иде и названието й.
Симеон, архиеп. Солунски обяснява начина на съчетаване на стихирите на "Господи, воззвах" със стиховете от тези псалми:
"В неделния ден стихирите се полагат на десет стиха (отброяват се десет стиха от края на последния псалом, след всеки от който се пее стихира - Н.Б.), тъй като десятката е число съвършено — ние имаме всичко десет цифри, и всички останали числа, било стотици, било хиляди и пр., се съставят от първите десет цифри. На някои светийски празници стихирите се полагат на осем стиха, което означава осмия и несвършващ ден (т.е. бъдещия нескончаем век - Н.Б.), в който Божиите човеци ще бъдат винаги с Христа, с Когото и сега душите им са съчетани. Стихирите се полагат на шест стиха на всекидневните светийски празници, понеже светците и сега се намират на пречудно, сякаш шесто място, изпълнено с блага, недосегаеми от нашите пет чувства; [блага, за които] е казано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). От друга страна, със стихирите се вземат шест стиха, защото шестицата означава два пъти Троица".
Съчетанието на старозаветните стихове с новозаветни песни означава, че древните пророчества са предхождали, както звезда-зорница слънцето, всички тайни на Новия завет. Когато тези стихове се изпълняват, заедно със стихирите, с редуване на два лика певци, това отново изобразява съгласието на Стария завет с Новия, според Христовите слова: "Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Мат. 5:17).
Когато запеят последния стих, Яко утвердися милость Его на насъ и истина Господня пребываетъ во векъ ("Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно", Пс. 116:2), двата лика (певци) излизат на средата на храма и заедно пеят както стихирата, така и "Слава", "И ныне" заедно с Богородичната стихира. Това има своето тайнствено значение. Симеон, архиеп. Солунски пише следното:
"На последния стих ликовете се събират, изобразявайки по такъв начин и съгласието помежду си, и съединението на целия свят чрез Спасителя. След това, покланяйки се заедно на св. Престол, те пеят Хвалите Господа вси языцы, което означава спасението на езичниците в Христа и това, че Той пострадал за нас по Своята милост, с Кръста Си утвърдил своето могъщество и като победил, съединил ни е в Самия Себе Си. Затова двата лика пеят "Слава", "И ныне" без да се разделят, славословейки неразделната Троица и изповядвайки накрая въплъщението на Нейната втора Ипостас, Сина Божий, както и Богородица отроковица, Нейното могъщо ходатайство".
Последната стихира, която се изпълнява след "И ныне", се нарича Богородичен, понеже ни разкрива учението на Църквата за Боговъплъщението чрез Пречистата Богородица. Богородичният на вечернята във възкресното бдение се нарича догматик.
Срещу празник, след стихирите, се прави т.нар. вход: свещеникът, с кадилница в ръка, обхожда св. престол, излиза през северната врата на св. олтар, идва до средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: "Премудрость, прости! (Изслушайте с внимание премъдростта!).
Чете се или се пее древнохристиянскиат химн "Свете тихий...", в който се възпява Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие "Сподоби, Господи...!", изпяват се още няколко песни, наречени "стиховни стихири".
На вечернята се чете или пее вдъхновената молитва на стареца Симеон Богоприемец "Нине отпущаеши раба твоего, владико..." "Сега отпускаш Твоя раб, Владико..." (при всенощни бдения "Богородице Дево, радвай се..."). Следват "Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...", изпяват се празничините и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва. На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.
Вечернята ни напомня времената на Стария Завет, започнали със сътворението на света и завършили с идването на Спасителя.
Повечерието се извършва преди лягане за сън. Състои се от четене на псалми и молитвословия, в които измолваме от Бога прошка за греховете, помощ и покровителство от видимите и невидими врагове, които търсят да уловят душата ни и са особено опасни по време на сън. Произнасяме също Символа на вярата, и в молитва към св. Богородица и Спасителя измолваме Неговото благословение за настъпващия сън. В манастири повечерието се извършва и в по-късни часове след Вечернята.
Лаици или светски хора, които имат книгата Часослов, могат също да четат Повечерие в домашното си молитвено правило.
Повечерието бива Велико и Малко. Великото се чете само през Великия пост и в навечерието на празниците Рождество Христово, Богоявление и Благовещение, ако празникът се случи в ден през седмицата. Малкото повечерие се извършва през цялата година.
Полунощницата е богослужение, което се извършва в полунощ или много преди сутришната светлина и преди Утренята. Тя е израз на духовно бодърствуване и очакване на Христа. Понеже в притчата за десетте девици Господ Иисус Христос се представя под образа на жених, дошъл в полунощ, християните имали обичай да освещават този час с молитва, за да посрещнат младоженеца като мъдрите девици - със запалени светилници и бодърствуващи духовно. Полунощницата ни предразполага към спазване на закона Господен, към покаяние и духовно бодърствуване в очакване на внезапното Второ Пришествие Христово. A знайно е, че при духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на лукавия е по-голяма.
Има няколко вида полунощници: ежедневна, съботна, неделна и празнична. Полунощницата се състои от Псалмите 50 и 118, вторият от които изобразява блаженството на непорочните хора. Чете се Символа на вярата, песента "Ето, Женихът иде в полунощ...", молитва за починалите.
Днес полунощницата се извършва само в някои манастири.
Утренята е богослужение, което се извършва сутрин, преди изгрев слънце и изразява зората на новозаветното време. Тя предразполага молещите се към благодарност към Бога за нощния покой и напомня за появата на Спасителя в света, както и за Неговото Възкресение.
Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа "Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице..." започва четенето на Шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142). Te изразяват събеседване на човешката душа с Бога и се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.
След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: "Бог Господ и явися нам" (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!). Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, наречени седални. (Наричат се така, защото се свързват с четенето на Катизмите, т.е. четения от Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или да се облегнат в троновете (седалищата). Думата "катизма" означава на гръцки седален.)
В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник. След канона се пее хвалебствена песен на св. Богородица. В празнични дни се пее "Всякое дихание..." (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.
Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се чете или пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения. Ако след утренята няма света литургия, в края се четат литургийните апостолско и евангелско четива. Към Утренята се присъединява и Час Първи (виж по-долу).
Виж също:
Пълен текст на Празничната утреня и Възкресната утреня
Последование на утренята (схематично): Всекидневна утреня :: Възкресна утреня :: Празнична утреня :: Възкресно-празничната утреня
Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на "Св. Боже", кондаци (кондакът е песен, като тропара), молитвата "Иже на всякое время..." и заключителната молитва. Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие.
Първият час, който обхваща времето от 6 до 9 часа сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, започването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнание на Божието слово. От псалтира се четат пс. 5, 89 и 100.
Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух. В третия час четем псалом 16, 24 и 50.
Шестият час (12-15 часа) е в спомен на Христовото разпятие. Псалми 53, 54 и 90.
Деветият (15-18 часа) е възпоминание на кръстната смърт на Господа, са четене на псалом 83, 84 и 85.
Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият се четат на другата сутрин пред св. литургия. Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в манастирите.
Има три вида часове: обикновени (или ежедневни), великопостни и царски. Последните се четат само в дните преди Рождество и Богоявление и на Велики петък.
Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата "Всесвятая Троице..." и заключителен псалом (33).
Изпълняват се след часовете (1, 3 и 6), когато няма Св. литургия.
:: Същност на св. литургия
:: Проскомидия
:: Литургия на оглашените
::
Литургия на верните
:: Евхаристиен канон
Св. литургия е център на православното богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. литургия, при приемане на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!" (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: "Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!" (1 Кор. 11:25). Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. литургия.
В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов.
Св. литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна или "литургия на оглашените" и тайноизвършителна или - "литургия на верните".
Виж също: Св. Йоан Кронщадски като извършител на Божествената литургия
Проскомидията се извършва тихо, обикновено по време на утренното богослужение, при четенето на канона. Някога тя е била вмъкната между литургията на оглашените и литургията на верните. Днес тя се извършва по това време само когато служи архиерей (през време на херувимската песен).
Свещеникът застава благоговейно пред проскомидията, открива св. съсъди и утвари, взема в лявата ръка
просфората, а в дясната - копието, прави с него три пъти кръстен знак върху просфората, като спомня за Господа Иисуса Христа, Който драговолно, като невинно агне се принася в
жертва за греховете на всички люде.
От определеното пшенично хлебче, наречено просфора, свещеникът изважда с копието средната част, наречена Агнец, влива в св. чаша вино и вода в памет на кръвта и водата, изтекли от ребрата на прободения Христа, изрязва и други по-малки части в чест и памет на св. Богородица и на девет чина Божии угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни (монаси) и др., за духовната и светската власт, за живи и покойници християни, по посоченото тук изображение. Тия частици впоследствие по време на причащаването се поставят в св. чаша с молитва - да умие Господ с пречистата Си кръв греховете на поменатите.
Свещеникът поставя върху звездицата дискоса, после слага върху нея малкия покровец, а другия малък покровец - върху св. чаша; покрива с големия покровец и двете (дискоса и чашата), прекадява и чете заключителна молитва, в която моли Бога да приеме предложената жертва в Своя Наднебесен жертвеник, като помене всички ония, които са я принесли и за които тя е принесена.
Като привърши проскомидията, свещеникът застава пред св. престол и се моли с вдигнати към Небесния Цар ръце - да го очисти от всяка скверност и възглася: "Благословено е царството на Отца и Сина и Св. Дух, сега и винаги и во веки веков!". Благословено царство... С този тържествен възглас се възвестява царството Божие. Началото на св. литургия като че ли е видимо откриване дверите на това царство, което започва оттук, а достига пълното си тържество на небето; открива се сега и продължава във вечността - т.е. во веки веков! С тържественото Амин! ние потвърджаваме истинността на всичко, което е изказано в началния възглас.
Дяконът или свещеникът произнася великата ектения. През време на ектенията свещеникът се моли тихо на Господа - да погледне благосклонно към богомолците и да прояви към тях Своята щедра милост. В древност тая молитва, както и другите молитви, които днес свещеникът чете тайно, са се произнасяли гласно. Но понеже това правело службата твърде дълга, за по-голяма краткост започнали да четат молитвите тайно. Ако не служи дякон, свещеникът чете тая молитва по време на първия антифон.
Пее се 102 псалом антифонно, т.е. от двете срещуположни певници. В древната Църква пението на псалмите било в широка употреба. Днес, за краткост, се пеят само няколко стиха от псалома. "Благослови, душе моя, Господа!" или "Молитвами Богородици..."
Всяка малка ектения е нова подкана към усърдна молитва. Най-малката православна, древноцърковна молитва е "Господи, помилуй!" Тя е израз на нашата голяма греховност и на недостойнството ни пред Бога и ние Го молим да ни помилва, т.е. да прояви към нас Своята милост, да ни прости съгрешенията и да ни спаси.
"Хвали, душе моя, Господа!.." или "Спаси ни, Сине Божий..." Пее се 145 псалом. В повечето църкви този псалом се изпуска и вместо него се пее "Спаси ни, Сине Божий!" и молитвата - "Единородний Сине и Слове Божий.." През време на втория антифон свещеникът се моли Богу тайно да спаси Своите люде, да благослови наследието Си, т.е. нас, които вярваме в Него; да запази Църквата Си и да освети ония, които проявяват любов към красотата на Божия дом; да ги прослави с божествената Си сила и да не оставя нас, които се надяваме на Него.
Отново дяконът или свещеникът ни подканят да се помолим на Господа.
"Во царствии Твоем..." Пеят се "блаженствата", т.е. определени песни с припев от "блаженствата" (Мат. 5:3-12). Пак за краткост някъде изпускат тия песни и пеят само няколко стиха от блаженствата или пък се пее дневният тропар. През време на третия антифон свещеникът се моли тихо - да чуе Бог дружните прошения на Своите раби, като им даде на този свят да познаят Неговата истина, а в бъдещия - да им дари вечен живот.
Преди входа свещеникът се моли тихо, щото този вход да не е вход на човеци, а на ангели, които заедно с нас слушат и възпяват Божията благост. Свещеникът отваря царските двери, взема благоговейно св. Евангелие от престола, издига го с двете ръце, обхожда св. Престол откъм южната, източната и северната страна, покланя се на проскомидията, излиза през северната олтарна врата, застава насред храма с обърнато към изток лице, благославя входа, целува св. Евангелие и възглася: Премудрост, прости!
"Премудрост, прости!", т.е. изслушайте прави (с внимание) премъдростта! Влиза в св. олтар през царските двери и оставя св. евангелие върху св. престол.
Малкият вход символизира явяването на Христа на открита проповед. Хорът или певецът пее: "Приидите поклонимся!.. - "Дойдете да се поклоним!" и отредените тропари. В това време свещеникът тихо моли Бога да освети душите и телата ни, за да застанем неосъдително пред неговия жертвеник и да Му служим благоговейно. Трисветата песен "Святий Боже..." или "Елици..." или "Кресту Твоему..."
Следва песента в чест на Пресвета Троица: "Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй ни!"
На големи Господски празници, когато в древната Църква са се кръщавали голям брой оглашени, вместо "Свети Боже" - се пее "Елици.." - "Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, алилуия!" А на Кръстовден и Неделя кръстопоклонна се пее: "Кресту Твоему.." - На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение славим".
Чете се определен откъс от посланията на св. апостоли. След него се пее "Алилуия" и следва евангелско четене. В древната Църква след апостолското и евангелското четиво предстоятелят е казвал и слово върху прочетеното. Четенията и проповедта съставят най-важната част от литургията на оглашените. В евангелския разказ ние слушаме думите на Самия Христа. Затова и дяконът (или свещеникът) ни подканя да ги слушаме с особено внимание. Проповедта разкрива смисъла на прочетения свещен текст и наставя вярващите в добродетелния живот.
Следва сугуба ектения, през време на което се поменават имената на живи за здраве, спасение и благопреуспяване. Свещеникът се моли тихо Господу да приеме усърдната молитва на Своите раби.
Ако литургията е заупокойна, след сугубата ектения се произнасят особени заупокойни моления, с които се изпросва от Господа прошение на греховете и блажен покой за починалия
В тази ектения свещенослужителят се моли за оглашените - да ги помилва Господ, да ги огласи със словото на Истината, да им открие евангелието на Правдата, да ги съедини със светата Си Църква. А оглашени и днес може да има по лицето на земята, които се нуждаят от нашата представителна пред Бога за тях молитва.
Дяконът (или свещеникът) приканва гласно оглашените да излязат от църква. След като те до един напуснат службата, свещеникът подканя верните още веднъж да се молят на Господа. При пението на тройно "Господи, помилуй" свещеникът се моли тихо за верните - да ги удостои Бог да принесат безкръвната жертва и да призовават Бога във всяко време и на всяко място, да ги чуе и очисти от всяка сквернота, да успяват в духовния живот, да се причастят достойно със светите Тайни и да наследят небесното Му царство. Следват една непълна велика и една малка ектении.
Иже херувими... След възгласа "Яко да под державою Твоею"... започва пението на т.н. херувимска песен: "Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа", през време на която свещеникът се моли с дълбоко съдържателна молитва: "Никтоже достоин"... В тая молитва свещеникът, като изтъква недостойнството си да застане пред светия жертвеник и да принесе на Бога, Царя на славата, безкръвна жертва, се моли да бъде удостоен за това велико тайнство. Свещеникът кади св. олтар и богомолците, отива при проскомидията, взима оттам дискоса и св. чаша с предложените дарове, издига ги високо и прави така наречения
Свещеникът излиза от северните врати, идва до средата на храма и отнася даровете в св. олтар, като ги оставя на самия св. престол. През време на входа свещенослужителите гласно молят Бога да помене в царството Си народа, светската и духовната власт, живи и покойни, ктиторите и приложниците и всички православни християни.
Великият вход изобразява кръстния ход на Господа и погребението Му. Народът (певците) допява останалата част от херувимската песен "...та да подемем Царя на всички, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят. Алилуия".
Следва просителна ектения. През време на ектенията свещеникът се моли тайно, щото Бог да прости греховете на народа, да приеме предложената жертва и да изпрати върху нея Св. Дух. Братско целувание При подканата на дякона: "Възлюбим друг друга"... в древно време всички християни се целували "с целувката на мира". Днес този обичай се съблюдава само между свещенослужителите. При взаимоцелуванието свещенослужителите разменят помежду си следния поздрав: старшият казва - "Христос е между нас!", а младшият отговаря: - "Наистина е и ще бъде (между нас)!"
След това дяконът възглася: "Двери, двери, премудростию вонмем!" - Двери, двери! Да внимаваме в премъдростта!
Следва четенето на Никео-цариградския символ на вярата. През това време свещеникът взема големия покровец ("въздух"), издига го с две ръце над св. дарове и, потръсквайки го, чете тихо Символа на вярата. (Виж също Символ верую).
Дяконът приканя богомолците да застанат прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва). Оттук започва най-важната част на св. литургия; тая част се нарича "евхаристиен канон".
На призива на дякона да принесем в мир светата жертва, народът отговаря, като посочва каква е тая жертва: "Милостта на мира, жертвата на хвалението". В тия думи е изразен характерът на православната литургия -тя е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Свещеникът благославя молещите се с думите: "Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас!" Народът отговаря: - "И с твоя дух!" Свещеникът възглася: "Да издигнем сърцата си нагоре, на което народът потвърждава: - "Имаме ги при Господа". Свещеникът подканя вярващите да благодарят на Господа. На тая негова покана народът отговаря, че е "Достойно и справедливо да се покланяме на Отца и Син и Св. Духа - единосъщната и неразделна Св. Троица". През време на тая евхаристийна песен, по древен църковен обичай, следва да се прави голям поклон до земята. Молитвата, с която свещеникът усърдно се моли, е израз на нашата голяма благодарност към Бога за всичко, което е благоволил да стори за нашето спасение. Оттук очевидно и св. литургия се нарича евхаристия, т.е. благодарствена служба. Тази молитва в литургията на св. Василия Велики е по-дълга и затова песента "Достойно и праведно ест..." се пее по-бавно и протяжно.
Следващият момент ни възнася като че на небето - ние присъединяваме нашето славословие към това на ангелите. Ние пеем заедно с тях "Свет, свет, свет е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осана във висините! Благословен Идещият в името Господне". В това време свещеникът с още по-голямо усърдие се моли тихо, като спомня за оная спасителна нощ, в която Единородният Син Божий, след като изпълнил всичко, премислено за нас, на Тайната вечеря взел в пречистите Си и непорочни ръце хляб, преломил, дал на св. Си ученици и апостоли и казал установителните евархистийни слова: "Вземете, яжте - това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощение на греховете!" След вчерята Господ взел също и чашата и казал: "Пийте от нея всички - това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете!"
Тук свещеникът спомня Христовия кръст, гроб, възкресение, сядане отдясно на Отца и славното Второ пришествие. След това възнася (издига) предложените дарове и казва възгласно: "Принасям Ти Твоите (дарове) от Твоите (люде) за всички (нас) и заради всичко".
Настъпва върховният момент в св. евхаристия - самото тайнство, т.е. освещението и претворяването на светите дарове.
В този най-свещен момент свещеникът се моли трикратно от дълбините на душата си, като призова Св. Дух да слезе над молещите се и над предлежащите дарове; благославя хляба и виното, които по благодатното действие на Св. Дух стават истински тяло и кръв Христови. След като тайнството е вече извършено, свещеникът коленичи пред св. престол и от цялата си душа и сърце благодари на Господа за любовта Му към нас.
"Тебе поем..." А в това време вън се пее умилително: "Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш!"
Безкръвната жертва е принесена. Свещеникът се моли тихо, като спомня всички светии, които с вяра са свършили живота си, а по-особено и гласно спомня просвета, пречиста, преблагословена, славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Пее се възхвална песен на св. Богородица, обикновено - "Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице..."
Достойно ест... През време на тая песен свещеникът тихо спомня св. Йоана Предтеча, св. апостоли, празнувания светец и всички светци; моли се за народа, за църковната и светската власт, за всички, които са в една или друга неволя. Тая молитва в литургията на св. Василия е по-дълга и всеобхватна; не са забравени нито болните, ни хората на тежкия труд, ни вдовиците, ни сираците, затворниците, пленниците, пътуващите и други. Свещеникът възгласно моли Господа да помене между първите нашето духовно началство (Св. Синод или митрополита) и да ни даде с една уста и едно сърце да славим пречистото и великославно име на Отца и Сина и Св. Духа.
Дяконът произнася просителна ектения. В това време свещеникът се моли тихо - да ни удостои Бог да се причастим със светите тайни с чиста съвест, за да получим прошка на греховете, общение със Св. Духа и да наследим небесното царство.
Вонмем, святая святим! Наближава друг свят и върховен момент - св. причастие, т.е. приобщаването с Господа, със самото Негово тяло и самата Негова кръв. Свещеникът прави възгласно предупреждение към всички, които ще се причастяват, че светите Тайни са за светите. Този възглас е отправен направо към нашата съвест. Ние признаваме нашето недостойнство пред Бога и отговаряме: "Един свят, един Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца, амин!"
След това тържествено и чистосърдечно изповядване, свещенослужителите пристъпват към самото причащение. Всички свещенослужители, участващи в богослужението, по старшинство, вземат първом част от св. Агнец и след това отпиват три пъти от св. чаша. В това време навън се пеят духовни химни, наречени "Причастни". На някои места по време на причастния се произнася проповед.
След като свещенослужителите се причастят, дяконът всипва в св. чаша всички останали частици. През време на всипването той спомня за възкресението Христово, за св. Богородица и за нашето бъдещо още по-истинско и пълно приобщение във вечното Христово царство.
Когато всичко бъде готово за причастяване на вярващите, завесата се открива, дяконът отваря царските двери, приема от свещеника св. чаша и велегласно приканя: "Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете!"
Ония от християните, които са се приготвили за св. причастие чрез надлежен пост, изповед и взаимоопрощение, пристъпват наистина с благововение, вяра и любов към св. тайни. В дълбока християнска древност и миряните са се приобщавали както свещенослужителите - под двата вида, т.е. приемали са в ръка частица от Христовото тяло и са отпивали от Христовата кръв, но в VI в. тази практика, поради някои причини от практическо естество, е била изменена. Днес християните пристъпват към св. причастие с благоговейно скръстени ръце на гърди.
Към приемането на св. тайни ние се приготвяме чрез установени молитвено правило: вечерта преди причастяването четем особен канон, акатисти, вечерни молитви, а сутринта - причастни молитви. След приемане на св. причастие ние благодарим с нарочни благодарствени молитви.
След приобщението свещеникът благославя богомолците и ги осенява със светите дарове. Причастниците благодарят Господу, загдето ги е сподобил да се приобщат със светите и животворящи тайни.
Свещеникът подканя богомолците да излязат смиром, чете гласно т.нар. "задамвонна" молитва, след която се пее трикратно: "Да бъде благословено името Господне от сега и до века!"
Свещеникът дава отпуст, благославя и отпуща народа. Всички богомолци излизат смиром от св. храм и отнасят по домовете си благословението на св. литургия.
Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език - Литургия на преди осветените Дарове.
Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст.
Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често.
Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост - дни на скръб и
съкрушение за личните грехове, - да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.
За да се даде възможност на вярващите да се
причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди
осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове.
Тази Литургия се извършва в сряда и петък през първите шест
недели на Великия Пост; в четвъртък на Петата Неделя на Великия Пост, когато се извършва
паметта на св. Мария Египетска; понякога в деня, когато се чествува паметта на
светите 40 Севастийски мъченици, ако това се случи в постния период; служи се и в първите три дни на Страстната Седмица (Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда). (Виж
също Сказания за подвижните празници)
Окончателното съставяне на нейния чин (последование) се приписва на св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI век). Според Устава Преждеосвещената Литургия се извършва след великопостните часове и се състои от вечернята и литургията на верните, но без най-важните й части - осветяване на Даровете. В Преждеосвещената литургия се съдържат следните особености:
а) в нея отсъства първата част на пълната литургия - проскомидията;
б) литургията се предшества от отслужването на Третия, Шестия и Деветия Часове с изобразителните Последования;
в) след отпуста се извършва вечерня, която заменя началната част на литургията на оглашените (нейната последна част е включена и в Преждеосвещената литургия);г) на литургията на верните няма молитви и песнопения, свързани със на Светите Дарове.
Преждеосвещената литургия изисква и особени песнопения. В България отслужването й не е добре изяснено в служебника и мнозина свещенослужители срещат затруднения в отслужването й, а някои свещенослужители дори не я отслужват през Великия пост.
Виж също:
Начало на литургията: "Благословено царство..!"
Преждеосвещената литургия се извършва след часовете. След като се свърши молитвата "Всесветая троице..." свещеникът, облечен в пълно богослужебно одеяние, прави кратък отпуст, отваря царските двери, моли се с молитвата на митаря - "Боже, бъди милостив към мене грешния" и възглася: "Благословено царство...!"
Затварят се църковните двери и се започва вечерня с предначинателния (103) псалом.
Велика ектения
Следва велика ектения, след което четецът, застанал сред храма, почва да чете 19 катизма (119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138 псалми). През време на четенето свещеникът, предшествуван от свещоносец, пренася благоговейно св. Агнец от престола на проскомидита. Цялата катизма се разделя на три части, между които се казва малка ектения.
"Свет Христов просвещает всех". Пее се "Господи, воззвах..." с определените стихири. Прави се "Малък вход", пее се "Свете тихий", и прокимен и се четат паримии. След първата паримия четецът казва: "Повелите!" Свещеникът взема свещника заедно с кадилницата, издига ги високо пред себе си и, обърнат към изток, възглася: "Премудрост, прости!", обръща се след това към народа, и възглася: "Свет Христов просвещает всех!" - "Христовата светлина просвещава всички". В това време народът е коленичил. Четецът започва втората паримия и след като я прочете, свещеникът, кадейки, запява бавно, умилно и тържествено: Да изправится молитва моя... "Да изправится молитва моя..." (без завършителните думи "услиши мя, Господи"!) Същата песен се пее след това четири пъти и от клиросите. При всяко изпяване свещеникът обхожда и кади всяка страна на св. престол и проскомидията.
Като дойде отново пред престола, свещеникът пак запява "Да изправится..." и пее до "Воздеяние руку моею..." Народът пак е коленичил. Той подема "Воздеяние руку моею..." и довършва песента.
Апостол и евангелие. Ектения за оглашените и верните
Ако денят е празничен, следва четене на определеното апостолско и евангелско четиво. Ако ли е обикновен ден, веднага започва сугуба ектения, след която следват ектения за оглашените, за верните и малка ектения.
След възгласа: "По дару Христа Твоего..." започва Херувимската песен: "Херувимска песен Нине сили небесния...". Сега силите небесни с нас невидимо служат: защото ето, влиза Царят на славата, ето извършената тайна жертва тържествено се съпровожда от тях.." Свещеникът кади, взема св. дарове от проскомидията (в дясната ръка държи дискоса със св. Агнец, а в лявата - св. чаша), излиза от св. олтар и поставя св. дарове на св. престол. Всичко това свещеникът върши с благоговейно мълчание.
Началото и краят на входа се известяват със звънче. През време на входа богомолците са коленичили. Когато свещеникът влезе в св. олтар, народът (певците) довършва херувимската песен: "...Да пристъпим с вяра и любов, та да станем участници във вечния живот. Амин!"
Просителна ектения Следва просителна ектения. През време на нея свещеникът се моли тихо да погледне Бог на тия, които стоят пред св. жертвеник, да освети душите и сърцата им, та с чиста съвест и просветени сърца да се съединят със Самия Христа и получат обещаните блага. Господнята молитва След просителната ектения народът се моли с Господнята молитва: "Отче наш..." Свещеникът отново се моли тихо, щото Бог да погледне благосклонно към тия, които са навели главите си и да ги сподоби неосъдително да се причастят с животворящите тайни. Моли се също на Господа Иисуса Христа, Който невидимо пребивава в небесата заедно с Отца, да ни преподава с властната Си ръка Своето тяло и честната Си кръв.
Вонмем! Преждеосвещенная святая святим! След тая молитва свещеникът възглася: "Да внимаваме! Предосветените светини са за светите!" Народът отговаря: "Един свят, един Господ..."
Причастен Започва причастникът "Вкусите и видите, яко благ Господ" - "Вкусете и вижте, че е благ Господ!" Свещеникът се причастява с част от св. Агнец, който съдържа тялото и кръвта Христови, и отпива от чашата.
Явяване на св. дарове. При възгласа "Со страхом Божиим..." пристъпват миряните и се причастяват.
До края на св. литургия, с някои малки промени, редът следва чина на Златоустовата и Василиевата литургия.
Задамвонна молитва В задамвонната молитва свещеникът моли Бога, да ни даде да довършим започнатия молитвен и постен подвиг, да се окажем победители на греха и да достигнем и се поклоним на славното Христово възкресение.
Отпуст Свещеникът прави отпуст, след което се чете 33 псалом.
"Православното богослужение" се основава на книгите "Вяра, надежда, любов" от Макариополския епископ д-р Николай и архимандрит д-р Серафим (Алексиев) и "Литургика" от проф. Благой Чифлянов. На места повествованието е допълнено с текстове от ректора на Свето-Тихоновския Богословски Институт о. Владимир Воробьов и от о. Томас Хопко.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com