Св. преподобни Теофан Изповедник
Прп. Феофан Исповедник
Theophanes the Confessor, St. Theophanes Homologetes
† около 818 година
Чества се на 12 март заедно със свети Григорий Двоеслов, папа римски
|
Св. преподобни Теофан ИзповедникПрп. Феофан Исповедник † около 818 година Чества се на 12 март заедно със свети Григорий Двоеслов, папа римски
|
Свыше прием божественное откровение, со тщанием изшел еси от среды молвы житейския, и уединився преподобне, чудес приял еси действо, и пророчества достоинство, богатства и супружницы лишився.
Приел свише божествено откровение, с готовност си напуснал житейската мълва и уединил се, си приел дар на чудотворство и пророческо достойнство, от богатство и съпружество лишил се.
Православия наставниче, благочестия учителю и чистоты,
вселенныя светильниче, архиереов Богодухновенное удобрение,
Феофане премудре, ученьми твоими вся просветил еси,
цевнице духовная,
моли Христа Бога спастися душам нашим.
Да не се бърка със св. преподобни Теофан Изповедник (Начертани), епископ Никейски, съставител на канони († 847), когото честваме на 11 октомври.
По-долу:
Виж също:
Преподобни Теофан се родил в
Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на
император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По такъв начин от най-ранни
години земното величие било дял на Теофан. От баща си той наследил богатството и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо уважение: за него бил отворен пътят
към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства. Сърцето му горяло само от любов към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу,
като се отрече от слава, богатство и световни радости, защото считал всичко това опасно за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни
своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан изпълнил нейното желание.
След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа.
"Ти знаеш, възлюбена – казал й той, - че настоящият наш живот е кратковременен, че часът на нашата смърт е неизвестен и че осъждане очаква тия, които са забравили Бога всред житейските радости. Спомни си кого облажава светото Евангелие: не богатите и силните на тоя свят, но бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните заради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към вечния живот, а просторният и удобният път води към гибел. Затова аз винаги съм желаел да раздам имота си на бедните и да служа на Бога в смирение, труд и безкористие. Ако и ти си съгласна на това, нека постъпим тъй, когато това бъде възможно."
Младата жена на Теофан изявила пълна готовност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното намерение. Срез дворцовото великолепие, обкръжени от разкош и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна чистота.
Тоя начин на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че зет му ще се стреми към високо положение, към почести и богатства и бил недоволен като видял, че той е равнодушен към тия блага и че зет му и дъщеря му сред дворцовия разкош живеят като отшелници и раздават на бедни по-голямата част от своето имущество. Той се оплакал на императора, като го убедил да възложи на Теофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече от Бога.
Царят дал поръчение на Теофана да отиде в областта на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви размирици и народни вълнения. Жена му го придружавала.
Те пътували по море покрай Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва много отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по отдавна желания пустинен живот и често слизали от кораба, за да посетят отшелници.
Веднъж, като заспал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който вече му се бил явил. Ангелът му посочил една отдалечена пустиня и му казал: "Тук ти ще се поселиш, но не сега още. Изпълни възложеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук." Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благочестив отшелник, който предсказал и това, че той ще се удостои с мъченически венец.
Като стигнал мястото на назначението, Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград.
Скоро подир това тъстът му умрял, а майка му още по-рано била починала, и Теофан, бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание. Раздал имота си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали много братя. Като избрали за игумен един строг и благочестив човек, Теофан напълно му се подчинил наравно с другите братя. Той цял ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространяване на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите иноци. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тая длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира.
В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро започнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той извършвал. По такъв начин се устроила новата обител, която станала известна под името "Велико село". Теофан никак вече не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, но на дело изпълнявал заповедта на Христа: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб" (Мат. 20:26–27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления.
Преподобни
Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски събор
, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този
събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на
иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не
преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.
Инокоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор,
изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор,
предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се ползвал с всеобщо
уважение, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и старост, Теофан обаче заминал за Цариград, за да зищити догмите на Православната църква. Царят пратил при него едного от
своите сановници:
- Бъдете единомислен с нас – казал му царят чрез своя пратеник – и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти роднини. В противен случай ще те предам на мъчения.
- На мене не са нужни богатствата и почестите на тоя свят – отговорил преподобният. – Аз ги оставих още на младини, за да служа на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят сега един старец? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.
Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир "Велико село" и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Преподобният Теофан се родил в Цариград от знатни родители - Исаак и Теодотия. Исаак бил роднина на император Льв Исаврянин и на неговия син Константин Копроним, поради което се и наричал Исаврянин. Той заемал почетни длъжности при царския двор и през царуването на Копроним бил воевода.
В това време се появила иконоборческата ерес и започнало жестоко гонение срещу благочестивите вярващи.
Благочестивите Исаак и Теодотия строго държали православното учение и затова по-късно се сподобили да станат родители на такъв син, който възсиял като слънце в Христовата Църква. Те го нарекли Теофан, което означава "явен от Бога". Той бил наречен така, защото, се родил на празника Богоявление Господне, който на гръцки се нарича Теофания; но най-вече Теофан получил това име по Божие внушение - като предуказание за това, че подобно на пророк Иеремия в древност, Господ го е избрал още от майчината утроба и го е осветил, за да бъде велик светилник на Неговата Църква (Иер. 1:5).
След раждането на блажения и богоявен Теофан, неговият баща Исаак, след като преживял още три години, отминал във вечния живот. Преди да умре, той написал завещание, в което поверявал тригодишния си син и неговата майка на грижите и покровителството на самия император Константин Копроним.
Изучавайки Божественото Писание и усъвършенствайки се в добродетелния живот, с годините детето започнало да се отличава с необикновения си разум. Когато Теофан станал на дванадесет години, един от сенаторите пожелал да сгоди десетгодишната си дъщеря за него, тъй като младият Теофан бил красив, много умен, богат, а също така - и родственик на императора. Този годеж изцяло подкрепяла и Теодотия - майката на Теофан. Но понеже това не можело да стане без съгласието на императора, сенаторът се обърнал към него с усърдна молба, желаейки да се сроди с него чрез брака на дъщеря си с царския племенник. След като царят дал съгласие, направили годеж на децата, които били още на възраст, в която не е позволено да се встъпва в брак, а самият брак бил отложен, докато те навършат пълнолетие.
След няколко години починала и Теодотия - майката на Теофан. Тя умряла преди брака на своя син, като му оставила несметно богатство.
В дома на Теофан тогава живеел един богобоязлив и целомъдрен слуга. Теофан много го обичал заради добродетелния му живот и го считал за най-добрия си съветник. Вдъхновяван от честите душеспасителни беседи с него, а най-вече - наставляван от вседействения Дух Свети, Теофан възлюбил целомъдрието и мислел само за едно - как да съхрани ненакърнена своята девствена чистота; и пламенно жадувайки за монашески живот, започнал да раздава богатството си на бедните.
Като узнал за това, тъстът на Теофан по всякакъв начин се стараел да ускори женитбата, въпреки нежеланието на самия жених - още повече, че годениците вече били навършили пълнолетие.
А когато настъпил назначеният за сключването на брака ден, и по обичая течал вече брачният пир, богоявеният младеж Теофан, възнасяйки се с ума си при Бога, се молел тайно в сърцето си Господ да го запази в неговото чисто девство.
И ето, когато младият Теофан и неговата невеста влезли в брачния чертог, той седнал на леглото и с трепетно сърце разкрил пред нея своите мисли:
- Ти знаеш, възлюбена, - казал той на невестата cи - че времето на настоящия наш живот е кратко, че часът на нашата смърт е неизвестен и че немилостив съд очаква тия, които прекарват живота си в удоволствия и охолство, като често прогневяват Господа. А бракът, въпреки че е установен от Самия Бог, но неизбежните в брачния живот светски грижи отделят ума на човека от Господа, осуетяват благочестивите мисли на хората и не им позволяват да виждат бъдещия живот със светлите очи на душата. Затова, възлюбена моя невесто, ако си съгласна - нека да се въздържаме от плътското съпружеско съединение и единодушно да пребъдваме в чисто девство. Сега да поживеем за кратко като че в плътски брак, заради жестокия ти баща, но изглеждайки като съпрузи, да си останем като брат и сестра; а по-нататък, когато Господ ни изпрати благоприятно време, ще отидем в манастир: аз - в мъжки, а ти - в женски. Там ще посветим целия си живот на Господа, та в бъдещия пек да се сподобим с частта на светите Му угодници.
Светата невеста на Теофан, приемайки като добра земя доброто семе на думите му, с радост отговорила на блажени Теофан:
- Аз знам, възлюбени господарю мой, думите на нашия спасител, Който казва в Евангелието: който "не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си... и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Лук. 14:26 и Мат. 10:38). И така, нека бъдем верни следовници на Господа и ако желаеш - да оставим всичко суетно. Ако ти си съгласен, съгласна съм и аз; ако на теб това ти е угодно, угодно е и на мен; ако искаш да запазиш девството си, то и аз желая това.
Като чул думите на целомъдрената си съпруга, блаженият юноша се удивил на нейното благоразумие и като паднал на земята, благодарил на Бога, Който наставил девойката със Своя Свети Дух и й дал да има желание, еднакво с неговите намерения. Цялата тази нощ те прекарали в молитви, в които измолвали за себе си Божията помощ, за да изминат в съвършенство поетия нов път.
Тъстът на Теофан, като узнал след известно време, че неговият зет и дъщеря му живеят в девство и раздават цялото си богатство на бедните, много се огорчил. Той отишъл при императора, разказал му за това и започнал да се оплаква от своя зет.
Жалвайки се така, тъстът на Теофан започнал да умолява царя да нареди на неговия зет и да го убеди да живее по закона на съпружеството и да не пилее без полза имуществото си.
Царят се разгневил и повикал при себе си блажения Теофан. С яростно лице той започнал да го заплашва, заповядвайки му да промени начина си на живот. А в случай, че заповедта му не бъде изпълнена, той го заплашил, че ще му извади очите и ще го изпрати на заточение.
Но богоугодният младеж не обръщал внимание на заплахите на царя и не изоставил своя така прекрасно започнат чист и девствен живот: той повече се стремял да спечели милостта на Небесния Цар, отколкото на земния.
Скоро след това царят дал поръчение на Теофан да отиде по някакви държавни дела в Кизическата страна. Свети Теофан заминал за Кизик и изпълнил поръчаното му от императора относно възстановяването на реда в управлението. По време на престоя си там той често излизал заедно със слугите си до намиращите се в близост Сигриански планини, където посещавал светите отци. Изпросвайки техните благословии и молитви, Теофан в същото време хранел и душата си с техните боговдъхновени слова.
След като Теофан изпълнил по подобаващ начин всичко, което царят му поръчал, се върнал в Цариград.
Скоро умрял тъстът му. Станали свободни, Теофан и неговата свята невеста веднага, както желаели отдавна, раздали цялото си богатство и всичките си имения. След това Теофан отвел своята невеста в един от женските манастири във Витиния, като дал много имоти на манастира за нейната издръжка. Съпругата на Теофан била постригана в монашество и приела името Ирина. Като монахиня Ирина угодила на Бога и извършила много чудеса, понеже получила от Бога дар да изцелява болни и да изгонва бесове. След пострижението на своята блажена невеста - девицата Ирина, свети Теофан раздал на бедните в Цариград остатъка от имуществото си и като оставил за себе си немного пари.
След известно време свети Теофан отишъл на остров Калонимос. На този остров Теофан получил в наследство от родителите си неголямо имение, което още не бил успял да раздаде на бедните. Там той построил манастир, в който се преместило цялото братство на Теодоровата обител, наричана Монохерария. Той им поставил за игумен един благочестив и опитен подвижник, а сам се затворил в килията си и се занимавал с преписване на книги, тъй като бил изкусен преписвач. Тези книги той продавал и с получените пари издържал не само себе си, но и другите братя.
След няколко години игуменът починал и братята започнали настойчиво да умоляват преподобния Теофан да им стане игумен. Но светията не пожелал да началства и отново заминал за Сигрианската планина. Теофан пристигнал тук и заживял в пустинята, угаждайки на Бога. За кратко време преподобни Теофан населил пустинята с богоугодни пустинножители, тъй като мнозина започнали да прииждат и да се заселват около него, така че скоро се появила нуждата да се построи манастир.
В пустинята се намирало едно място, което принадлежало на някакъв земевладелец. То се наричало Велико село. Свети Теофан заел от свои познати пари, купил мястото и с помощта на Господа, Който по Своя Божествен промисъл ни дава всичко необходимо, устроил манастир. Преподобният вложил всички пари, които заел, и осигурил манастира с всичко, което било нужно за изхранването на събралото се братство. Този път за свети Теофан станало невъзможно да не приеме игуменския сан в своята обител; за това го умолявали всички пустинножители, а и така и трябвало да стане.
Тук Теофан продължил да се подвизава в обичайните си трудове, като с примера на добродетелния си живот просвещавал не само своята обител, но и цялата тази страна. Слухът за него се разнесъл навсякъде и всички прославяли Небесния Отец заради него. Заради благочестивия му живот Бог го сподобил с благодатта на чудотворството: той изцелявал болести и изгонвал бесове от хората.
Когато станал вече на 50 години, преподобни Теофан заболял от камъни в бъбреците, от което жестоко страдал. Оттогава той прекарал остатъка от живота си на легло. И този, който с молитвата си изцелявал болестите на другите, не се молел за себе си - за да го избави Господ от собствения му недъг, а с благодарност търпял болестта си.
След много години, когато преподобният вече остарял и след като се сменили няколко византийски императори (защото след споменатия цар Константин, който управлявал заедно с майка си Ирина, на императорския престол се възкачил Никифор, управлявал заедно със сина си Ставрикий, а след тях царувал Михаил Куропалат) - след тези императори скиптърът на гръцкото царство бил приет от Лъв Арменец. Този император отново повдигнал иконоборската ерес. Той внесъл силен смут в Христовата Църква, когато изгонил от престола светия патриарх Никифор и предал на мъчение и заточение преподобни Теодор Студит, заедно с неговите ученици; той предавал и мнозина други християни на мъчения, и дори на смърт, задето почитали светите икони.
След немного време злочестивият цар Лъв Арменец, като желаел да прелъсти и да склони преподобни Теофан на своя страна, изпратил при него свои посланици и оказвайки му голяма почит, го повикал при себе си в Цариград. Той изпратил при преподобния един от знатните си сановници, като се надявал с прелъстителни обещания да го склони към своето зловерие.
- Ако - казвал царят чрез своя пратеник на светия мъж - ти бъдеш единомислен с нас, аз ще построя в твоя манастир високи каменни здания и ще го обогатя. Тебе ще възвелича с почести, а всичките твои близки сродници ще обсипя с милости и ще почета с големи санове.
На това свети Теофан отвърнал чрез пратеника:
- Аз не желая нищо от богатствата на тоя свят. Още когато бях млад, заради любовта си към Христа, захвърлих цялото си злато, сребро и всичките си имения, които притежавах. Нима сега, когато съм вече стар, те ще ме съблазнят? Да не бъде! А за моя манастир и за братята ми промисля Сам Господ, Който ще се погрижи повече от всякакви земни царе и князе. И защо ти, царю, ме заплашваш - подобно на малко дете с пръчка? Приготви мъченията, на които ще ме подложиш, запали огъня и аз, макар и да не мога да ходя поради болестта си, както сам виждаш, за правата вяра ще се хвърля в огъня.
Тогава императорът пламнал от гняв и наредил да затворят свети Теофан в едно тъмно и тясно помещение в така наречения Елевтериевски дворец. Той поставил там и стражи, които да го пазят. В този мрачен затвор преподобният, който бил вече стар и болен, прекарал две години. Всеки ден тук - ту с обещания, ту със заплахи - се опитвали да го привлекат към иконоборството, а изпращаните при него злочестиви еретици го хулели и издевателствали над него.
След това изпратили свети Теофан на заточение на остров Самотраки. Преподобният отец още от по-рано предвидял това с прозорливите си очи и казал на своя послушник няколко дни преди това да се случи, че ще бъдат изпратени на този остров. Като преживял на това място двадесет и три дни от земното изгнание, светият мъченик, украсен с венеца на изповедническото страдание, се преселил в небесното отечество.
Честното му тяло било положено в дървен ковчег. А Бог прославил Своя свят угодник не само по време на земния му живот, но и след смъртта му: Той дал целебна сила на неговите снети мощи и много болни само като се докосвали до ковчега му, получавали изцеление.
След време, когато злочестивият цар Лъв Арменец бил убит, разпръснатите ученици на свети Теофан отново се върнали в Сигрианската планина и възстановили изпепеления манастир. Те пренесли светите мощи от остров Самотраки и с благоговение ги положили в църквата. Тук чрез мощите се извършили много чудеса - за слава на Христа, нашия Бог, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com