Св. Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски
560 - 638 година
Чества се на 11 март
|
Св. Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски560 - 638 година Чества се на 11 март
|
По-долу:
Виж също:
Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против
заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала
божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в
околностите на Йерусалим
, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх.
Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните
жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Луг духовний" (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до
св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин
бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.
В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.
Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра.
През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година.
Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681 г.), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Софроний, самото име на когото означава целомъдрие (от гръцки, бел.ред.), се родил в Дамаск* от благочестиви и целомъдрени родители; те били именити граждани и се казвали Плинтос и Мира.
* Дамаск - главният, най-богат търговски град на Сирия, един от най-древните в целия свят, намиращ се на североизток от Палестина, на река Барад, която тече през него, в прекрасна и плодородна равнина, при източните поли на Анти - Ливан. И в днешно време (краят на ХIХ в.) Дамаск, влизащ в състава на Турската империя, е един от най-богатите градове на Азия и наброява близо 150 000 жители. В историята на Христовата Църква Дамаск е забележителен с това, че първата проповед на св. ап. Павел след обръщането му в християнството била именно тук (Деян. гл. 9). Бел.ред.
От ранна възраст блаженият Софроний живеел съгласно своето име, обичайки духовната и външната премъдрост и пазейки девствената си чистота още от утробата на майка си; тези две добродетели, духовната премъдрост и девствената чистота, се наричат целомъдрие; така, по думите на свети Йоан Лествичник*, целомъдрието е общо название за всички добродетели; и целомъдреният Софроний старателно усвоявал всички тях.
* Преп. Иоан Лествичник приел монашество на двадесет години и последните четири години от живота си бил игумен на Синайската обител, починал в дълбока старост, на 80-годишна възраст около 606 г. Паметта му се чества на 30 март. Известен е преди всичко като съставител на знаменитото ръководство за монашеския живот, озаглавено “Райска лествица” - Κλιμαξ του παραδεισου, откъдето бил наречен Лествичник; тук монашеският живот се представя като път на непрестанно и трудно изкачване по стълбата на духовното самоусъвършенстване; това изкачване се осъществява чрез борбата със собствените страсти и пороци, при което главна помощ монахът намира в мисълта за смъртта. Бел.ред.
Най-напред изучил външната философия (т.е. светските науки, бел.ред.), заради което бил наречен софист, тоест премъдър; в онези времена това название било много почетно и се давало на известни философи, например Ливаний Софист, познат на свети Василий Велики.
В желанието си след външната философия да придобие и духовна премъдрост, блаженият Софроний обхождал манастирите и пустините на отшелниците и получавал от богоугодните отци
полза за душата си. Той дошъл и в светия град Йерусалим и посещавайки близките манастири, влязъл в
киновията на великия Теодосий, където намерил монаха Йоан, наречен Мосх и Евират, със сан презвитер, човек добродетелен, при това твърде изкусен и във външната, и във вътрешната
премъдрост. Софроний се привързал към него с цялото си сърце, както син към баща, както ученик към учител, и го следвал навсякъде до самата му смърт, ходейки с него по манастири и
пустини, посещавайки светите отци и записвайки житията им за своя полза, както свидетелства за това книгата, написана от двамата, озаглавена Лимонар или Цветник, и одобрена на
седмия Вселенски събор (в 87 г. против ереста на иконоборците, отхвърлящи почитането на иконите,
бел.ред.).
В тази книга учителят на свети Софроний често го нарича софист, като равен на него във философското образование; но преподобни Йоан нарича Софроний не само софист и свой господар, но даже баща: той не гледал на него като на ученик, а като на свой приятел, спътник и сътрудник, като на човек със забележителен живот, и освен това предвиждал духом, че Софроний ще бъде велик пастир и непоколебим стълп на Христовата Църква.
Свети Софроний живял с преподобния Йоан доста дълго още преди пострижението си, отначало в Палестина, в същата киновия на великия Теодосий, в Йорданската пустиня, и в така наречения Нов манастир, построен от свети Сава, а след това двамата, Йоан и Софроний, напуснали Палестина поради страх от нашествие на персите и се отправили към областта Антиохия Велика.
По това време персийският цар Хозрой младши тръгнал на война срещу гръцката земя по следната причина. Мъчителят Фока (както подробно пише за това гръцкият историк Никифор) убил гръцкия цар Маврикий и завзел царския престол. А цар Маврикий някога бил оказал голямо благодеяние на Хозрой Персийски: когато Хозрой бил изгонен от Персийското царство и избягал в Гърция, то Маврикий му бил като баща и му помогнал със своите богатства и воинска сила да си възвърне престола в Персия; така между гърците и персите се установил траен мир.
Когато Хозрой чул за убийството на своя благодетел, гръцкия цар Маврикий, силно се натъжил за него и нарушавайки мирния договор с гърците, тръгнал да отмъсти за убийството му. Персийските войски навлезли в много гръцки владения, най-вече в Сирия, Финикия и Палестина, и ги покорили.
Тогава светите отци, подвизаващи се в тези страни, оставили своите манастири и пустинни жилища и побегнали кой накъдето може. По същото време и Светите Йоан и Софроний напуснали Палестина; а след заминаването им светият град Йерусалим бил превзет от персите и светото дърво на животворящия Христов Кръст, заедно със светейшия патриарх Захарий, било взето в плен; то прекарало в Персия четиринадесет години, за голяма скръб и съжаление на всички християни.
Преди пленяването на Йерусалим светите Йоан и Софроний, както беше казано, отишли в Антиохийската област и по обичая си, подобно на пчелите, летящи по цветята и събиращи мед, обхождали всички места, където чуели, че има добродетелни отци, и събирайки духовен мед, по-сладък от меда на пчелите, записвали житията им в гореспоменатата книга Лимонар. Когато персийските войски започнали да се приближават и насам, те отплували към Египет, в Александрия*, където правели същото. Така принесли голяма полза на цялото християнско потомство, описвайки деянията и поученията на много свети отци, каквото виждали с очите си и слушали с ушите си.
* Александрия - знаменит град, основен от Александър Македонски в 333 г. пр. Р. Хр. на брега на Средиземно море, в Долния (Северен) Египет, при устието на река Нил. След Рим Александрия била първият морски град и служела като център на търговията, промишлеността и особено езическата образованост, а в първите векове на християнството - като център на християнската просвета. Според преданието, християнството било пренесено тук от евангелист Марк около 59-60 г. В днешно време Александрия (на турски и арабски - Искандер) принадлежи към най-укрепените пристанищни градове и най-важните търговски центрове на Средиземно море, с население до 230 000 и повече жители. Бел.ред.
Когато пристигнал в Александрия, свети Софроний още не бил постриган в монашески образ, което се вижда от шестдесет и девета глава на техния Лимонар, където учителят на Софроний, Иоан Евират, казва следното:
- Дойдохме в Александрия, аз и кир Софроний, моят брат, преди пострижението му, и отидохме при авва Паладий, мъж добродетелен и Божий раб.
И още в сто и десета глава:
- Аз с моя господар Софроний отидохме в Лаврата, намираща се на осемнадесет поприща* от Александрия, при един старец, много добродетелен, египтянин по произход, и му казах:
* Едно поприще се равнявало приблизително на 690 сажена, или 1000 крачки, бел.ред.
- Господарю и отче, научи ни как да живеем един с друг; кир софист (Софроний) иска да се отдели от света и да стане монах.
Тогава старецът ни каза:
- Добре правите, чеда мои, че оставяте света заради спасението на душите си, седите в безмълвие в келиите си, внимавате върху помислите си и се молите непрестанно с надежда на Бога, - Той ще ви даде Своя разум и ще просвети ума ви.
Оттук се вижда удивителната добродетел на светия целомъдрен Софроний: той, бидейки мирянин, толкова много се трудел, посещавайки в различно време манастири и пустини, и с такова усърдие търсел душевна полза за себе си как да встъпи в пътя на спасението, така че още преди пострижението си бил съвсем като монах, водейки добродетелен монашески живот. По-късно бил постриган от своя учител по време на постигналата го болест, от която мислел, че ще умре, и имал видение; за това неговият учител в сто и втора глава пише следното:
- Когато моят брат премъдрият Софроний беше близо до смъртта, ние с авва Иоан Схоластик стояхме около него и Софроний ни каза: стори ми се, че вървя по някакъв път и виждам цял хор девици, които с веселие казваха: дойде Софроний, венча се Софроний! След това девиците ликуваха пред него, тъй като самото му име означава целомъдрие.
Ето какво е написал за него Йоан, неговият учител. Като оздравял от болестта и вече бил монах, той още повече се трудел и грижел за своето спасение и за спасението на другите.
По това време в Египет се разпространила Севировата ерес*, и те двамата много се борели с еретиците; мъдри и начетени в Божественото Писание, те спорели с тях и ги побеждавали. За това светейшият патриарх Александрийски, Иоан Милостиви**много ги обичал и ги почитал като искрени приятели, помагащи му против еретиците и утешаващи го в скърби. В житието му, написано от Леонтий, патриарх Неаполски, се разказва, че свети Иоан Милостиви имал обичай всяка сряда и петък да седи при входа на църквата, позволявайки на всеки желаещ да дойде при него, и изслушвал нуждите на всеки, помагал, изглаждал раздорите и споровете и възстановявал мира между хората.
* Севир, патриарх Антиохийски, бил един от главните защитници на монофизитската ерес, утвърждаваща, че Христос, макар и да е роден от две природи или естества, не пребивава в две, тъй като при въплъщението на Бог - Слово възприетата от Него човешка природа е изгубила собствената си същност и само мислено може да се различи от Божествената.
** Иоан Милостиви (†617) - патриарх Александрийски, син на сановника на остров Кипър; след като загубил семейството си, се посветил на подвижнически живот и грижа за бедните, и макар и да не бил нито монах, нито клирик, бил избран, по волята на народа, за патриарх. Като станал патриарх, той най-напред преброил всички бедни в Александрия, и като им раздал всичкото си имущество, изпратил щедра милостиня към Господния гроб, приютявал при себе си бедстващите, откупвал пленените. Когато жителите на Александрия, страхувайки се от нашествието на персите, започнали да се разбягват, Иоан се отправил към Константинопол да иска войска за защита на града. Но по пътя починал (в 617 г.); паметта му се чества на 12 ноември.
Когато се случело никой да не дойде при него, когато седял така и никой не го молел за нищо, той ставал печален и със сълзи си отивал у дома, казвайки:
- Днес нищо не си намерил, смирени Иоане, нищо не си принесъл на Бога за греховете си.
А блаженият Софроний (за когото става дума), неговият приятел, го утешавал и казвал:
- Сега, отче, трябва да се веселиш, защото твоите овци живеят мирно, без раздори и караници, като ангели Божии.
Оттук се вижда каква почит и любов от този светейши патриарх получавали свети Софроний и неговият учител.
Тези двама светци обикновено се стараели всеки ден да научават нещо ново, виждайки или чувайки нещо полезно за себе си. И с тях се случило следното, както разказва за това Иоан.
- Аз и моят господар премъдрият Софроний отидохме в дома на Стефан Философ, живеещ по пътя към църквата на Пресвета Богородица, построена от патриарх Евлогий на изток от великия Тетрафил; беше пладне. Когато стигнахме до дома на философа и почукахме на вратата, вратарят ни каза:
- Моят господар още почива, почакайте малко.
Тогава аз казах на моя господар Софроний:
- Да отидем в Тетрафил и да постоим там.
Това място е уважавано от жителите на Александрия: казват, че цар Александър Македонски донесъл от Египет мощите на свети пророк Иеремия и ги положил там, когато основал в своя чест този град. Като дойдохме тук, ние никого не намерихме, освен трима слепци, и мълчаливо седнахме до тях с книгите си. В разговора помежду им единият слепец попита другия:
- Приятелю, как си ослепял?
А другият отговори:
В младостта си бях собственик на кораб; когато плувахме из Африка, стана така, че твърде много гледах към морето; на очите ми се появиха пердета и ослепях.
След това другият отговорил на въпроса как е ослепял:
- Аз работех в стъкларска работилница и веднъж, невнимателно работейки със стъклото, се изгорих; и така загубих зрението си от огъня.
Като разказали защо и как са ослепели, двамата слепци попитали третия за същото. Той им отговорил:
- Когато бях млад, не обичах да се трудя и да работя, харесваше ми да се леня; и както бях сластолюбив и нямах с какво да се храня, започнах да крада и вършех много злини. Веднъж видях, че носят за погребение мъртвец, облечен в скъпи дрехи, тръгнах след носещите, за да видя къде ще го положат; погребаха мъртвеца до църквата на свети Иоан; когато настъпи нощта, аз отворих гробницата, влязох вътре и снех от мъртвия всичко, оставяйки на него само ризата. Излизам от гробницата, а злите мисли ми казват: върни се, вземи и ризата, тя е много хубава. И аз, окаяният, се върнах, за да снема и ризата и да оставя мъртвия гол. Но ето, мъртвецът стана, седна пред мен, вдигна ръце и с пръстите си издра лицето ми и извади и двете ми очи. Тогава аз, окаяният, от такава беда и болка едва излязох от гробницата. Ето как ослепях!
Като изслушахме това, моят господар Софроний ме повика със знак и ние се отдалечихме от слепците. И Софроний ми каза:
- Наистина, отец Иоан, днес няма какво повече да научим, достатъчно полезно нещо узнахме: че никой, който върши зло, не може да се скрие от Бога.
Оттук е ясно как тези двама светци, Иоан и Софроний, се грижели за своята всекидневна полза. С думите - днес няма какво повече да научим, днес узнахме нещо достатъчно полезно - той показва, че те всеки ден се стараели да придобият някаква полза за себе си.
По време на пребиваването им в Александрия блаженият Софроний описал чудесата на светите мъченици Кир и Йоан, отдавайки им благодарност за изцелението на очите си, защото, когато се разболели очите му и той прибягнал с молитва и вяра към тези свети безсребреници - лекари, получил от тях изцелението, за което се молел, в тяхната църква, намираща се в Александрия; и затова усърдно ги почитал.
Няколко години по-късно и Египет, където се намира Александрия, бил заплашен от персийско нашествие, и блажените отци Йоан и Софроний се наложило да бягат и оттук; и светейшият патриарх Йоан Милостиви поради страх от варварите се обърнал в бягство. Заедно с него те тръгнали към Константинопол и се качили на кораб, желаейки да бъдат заедно с този, който не искал да се разделя с тях. По пътя светейшият патриарх заболял и се преставил в родния си град Алсатунт; неговия прекрасен живот и безчислени милости премъдрият Софроний почел с похвално надгробно слово.
След погребението на патриарха той се отправил към древния Рим заедно със своя учител Йоан и със събралото се около тях братство от дванадесет души; като преживял няколко години в Рим, преподобни Йоан, учителят на Софроний, който бил пече старец, отишъл при Господа. Умирайки, той завещал на гноя възлюбен ученик и духовен син блажения Софроний да не погребва тялото му в Рим, но да го положи в дървена рака и да го отнесе на Синайската планина, а ако не успее да стигне до Синайската планина поради страх от нападенията на варварите, да погребе мощите му в киновията на свети Теодосий Велики*, където отначало бил монах преподобни Иоан.
* Теодосий Велики - римски император от 379 до 395 г. При неговото царуване християнската вяра била окончателно утвърдена в Римската империя. Бел.ред.
Той така и направил. Подобно на ветхозаветния Иосиф, който изнесъл тялото на Иаков от Египет към мястото, на което са погребани отците му (Бит. 50:12-13), той взел от Рим*
тялото на преподобни Иоан, своя духовен отец, и отплувал с братята към гръцките земи. Като стигнал до Аскалон** и узнал, че от варварите е невъзможно да стигне до Синайската
планина***, дошъл в Иерусалим, който бил завладян от персите, и погребал тялото на своя духовен отец в
Теодосиевата киновия и сам останал да живее с братята си в Иерусалим; тогава патриаршеския престол заемал Модест, вместо патриарх
Захарий, който бил в плен в Персия заедно с честния Кръст.
* Рим - главният град на римската държава (сега Италианското кралство), е разположен в средната част на Италия, от двете страни на река Тибър при вливането й в морето. Бел.ред.
** Аскалон - един от петте главни филистимски града (Съд. 1:18). Ирод Велики го украсил великолепно, като своя родина. Още в средните векове бил военноморско пристанище и бил разрушен по време на кръстоносните походи (1191 г.)
*** Планината Синай представлява група планини, състоящи се от гранитни скали, прорязана и заобиколена от стръмни и неравни долини; при арабите сега се нарича планина Тур или Джебел - Тур - Сина; разположена е почти в средата между известните ръкави на Червено море, образуващи Синайския полуостров. Тя се състои от три планински хребета. Самата планина Синай, край която израилтяните встъпили в Завет с Бога и получили от Него заповедите на закона, е най-високия югоизточен връх на средния хребет, а най-ниският северозападен връх представлява планината Хорив.
Скоро след пристигането на свети Софроний от Рим в Палестина,
по Божия воля били върнати от плен в Йерусалим светото Кръстно дърво и патриарх Захарий. Това станало така:
Воеводата Ираклий, като убил царя мъчител Фока* и сам заел гръцкия престол**, започнал война с Персия, и като извоювал много победи над войските на Хозрой, владял неговите градове седем години.
* Византийският император Фока царувал от 602 до 610 г.
** Ираклий царувал от 610 до 641 г.
След това Сироес, син на Хозрой, като убил баща си и сам станал персийски цар, се стараел да се помири с гръцкия цар Ираклий; а цар Ираклий като първо условие на мира поискал персийският цар да отстъпи Иерусалим на гърците и да върне честното дърво на светия Кръст, а с него и патриарх Захарий. Това било изпълнено: с велика чест след четиринадесетгодишен плен в Персия било върнато Кръстното дърво, което сам цар Ираклий занесъл на плещите си в светия град (както е написано за това под 14-ти септември); светейшият патриарх Захарий отново заел своя престол.
След няколко години честното дърво на Животворящия Господен Кръст било пренесено от същия цар Ираклий от Йерусалим в Цариград, за да не бъде взето и плен от врагове толкова велико християнско съкровище: действително, след това Йерусалим отново бил превзет от врагове, за което ще бъде разказано по-долу. А патриарх Захарий заемал престола недълго след завръщането си от плен и отишъл при Господа. Негов приемник на престола бил отново Модест, но той живял само две години.
След смъртта на Модест за патриарх на Йерусалим бил избран свети Софроний.
По това време възникнала ереста на монотелитите, или, иначе казано,
единоволниците, признаващи в лицето на Христа, в двете Му естества, божественото и човешкото, една воля и едно действие, като че всяко естество няма свое особено, свойствено на
него действие и желание; изповядващите това учение хулят Христа, признавайки Го за несъвършен и в двете Му естества. За тази ерес е написано подробно в житието на
Максим Изповедник (21 януари).
Особено поддържал и разпространявал тази ерес Александрийският патриарх, той си свикал поместен събор и заповядал да се вярва така; последвал го и константинополският патриарх Сергий, а след него Пирос и други; тогава мнозина пострадали, не приемайки тази ерес.
Силно се възпротивил срещу нея и светейшият Иерусалимски патриарх Софроний и като свикал поместен събор, проклел ереста на единоволниците и изпратил навсякъде списъци с
постановленията на своя събор, които след това се четели на шестия Вселенски събор, утвърдени от
светите отци и приети като правоверни.
Свети Софроний написал и много други, полезни за Христовата Църква слова, поучения и химни, и жития на някои от светиите, например на света Мария Египетска, която, подобно на ангелите в пустинята, преживяла по-дълъг от обикновения човешки живот. Той добре пасял Божията Църква, заграждайки устата на еретиците и прогонвайки ги, като вълци, далече от словесното стадо.
* От свети Софроний се запазили голямо количество съчинения, той е признат за един от най-добрите богослови - догматици. Освен съборното послание, съдържащо учение за Троицата, за въплъщението на Бог Слово, при което се доказва единството на ипостасите (против Несторий) и двойствеността на естествата (против Евтихий), забележителни са словата му: 1) за Кръщението на Спасителя - защита на двете естества в Иисуса Христа, а заедно с това учението за двете действия и воли; 2) две слова за Кръста; във второто от тях се излага учението за поста и за празника на поклонението на Кръста в средата на нашия Велик пост; 3) апология на Василий Велики относно тълкуванието му на думите: φυσις και ουσια; 4) за Сретение; 5) слово за Иоан Кръстител; 6) похвално слово за св. Мария Египетска, от което в оригинал се привеждат места в деянията на VII Вселенски събор; 7) сказание за живота на мъчениците Кир и Иоан; 8) “Обяснение на литургията”, едно от забележителните в богословско отношение съчинения; 9) “Трипесници”, започващи с дните на Великия пост и завършващи с празника Възнесение; 10) тропари или самогласни стихири на часовете на Предпразненство на Рождество Христово, с пълния чин на часовете; 11) чин на часовете на Велики петък със стихирите, не съвсем сходен със сегашния; 12) стихири на водосвета в деня на Богоявление; 13) някои стихотворни произведения; 14) накрая, в сан иеромонах, свети Софроний преглеждал и поправял “Устава на манастира на Сава Освещени”.
След това, по Божие допускане, Сирия и Палестина отново били нападнати от варвари, но вече не от персите, а от мохамеданите (арабите, бел.ред.), но вече не от персите, а от мохамеданите, които най-напред превзели град Дамаск, а след това обсадили Божия град Йерусалим и след две години го превзели. Когато гръцката войска в Сирия била разбита от тях и войводата Сергии - убит, светейшият патриарх Софроний заедно с палестинските християни се затворил в светия град. Запазило се неговото слово, казано пред народа в деня на Рождество Христово по време на обсадата; в него, като нов Иеремия, той оплаква разорението и запустението на светите места, допуснато от Бога за човешките грехове. В частност той скърби за това, че денят на Рождество Христово не трябва да се празнува по обичая във Витлеем, тъй като Витлеем вече бил в агарянски ръце.
В края па втората година от обсадата доведените до крайност християни били принудени да се предадат на враговете и да им отворят града. Но преди това светейшият патриарх Софроний изпратил на агарянския княз Омар условията на мира, първото от които било - да не причиняват никакво насилие и обида на християнската вяра и светата Божия Църква. Омар дал обещание да изпълни това и други условия. Когато договорът бил сключен, християните отворили градските врати на агарянския княз; а той, бидейки лицемерен и лукав, се престорил на кротък и смирен и като овца, бидейки отвътре хищен вълк, се облякъл в скъсана дреха от камилска вълна, влязъл с града пеша и попитал къде е Соломоновата църква, желаейки да извърши там своите богомерзки молитви.
Светейшият Софроний излязъл да го посрещне и като го видял в такъв лицемерен вид, казал:
- Ето, на това свято място ще бъде мерзостта на запустението, предсказана от пророк Даниил!
И плакал много, заедно с всички християни, и убеждавал княза да свали скъсаната дреха и да се облече в подобаващите му княжески одежди.
Така светият град бил превзет от агаряните и християнството било притеснено с тежко робство. А този нечестив агарянски княз не спазил условията на мира, които обещал на светейшия патриарх Софроний, и започнал да причинява много беди на иерусалимските християни. Виждайки това, свети Софроний постоянно ридаел и молел Бога да вземе душата му от земята на живите, за да не вижда повече нещастията на християните и мерзостта на запустението, оскверняваща светите места - и бил чут, скоро завършил плачевния си живот и се преселил (†641 или 644 г., бел.ред.) от земния, скръбен Йерусалим в небесния радостен, в жилището на всички веселящи се в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
От свети Софроний се запазили голямо количество съчинения, той е признат за един от най-добрите богослови - догматици.
Освен съборното послание, съдържащо учение за Троицата, за въплъщението на Бог Слово, при което се доказва единството на ипостасите (против Несторий) и двойствеността на естествата (против Евтихий), забележителни са словата му:
1) за Кръщението на Спасителя - защита на двете естества в Иисуса Христа, а заедно с това учението за двете действия и воли;
2) две слова за Кръста; във второто от тях се излага учението за поста и за празника на поклонението на Кръста в средата на нашия Велик пост; 3) апология на Василий Велики относно тълкуванието му на думите: φυσις και ουσια; 4) за Сретение; 5) слово за Иоан Кръстител;
6) похвално слово за св. Мария Египетска, от което в оригинал се привеждат места в деянията на VII Вселенски събор;
7) сказание за живота на мъчениците Кир и Иоан;
8) “Обяснение на литургията”, едно от забележителните в богословско отношение съчинения;
9) “Трипесници”, започващи с дните на Великия пост и завършващи с празника Възнесение;
10) тропари или самогласни стихири на часовете на Предпразненство на Рождество Христово, с пълния чин на часовете;
11) чин на часовете на Велики петък със стихирите, не съвсем сходен със сегашния;
12) стихири на водосвета в деня на Богоявление;
13) някои стихотворни произведения; 14) накрая, в сан иеромонах, свети Софроний преглеждал и поправял "Устава на манастира на Сава Освещени".
Бележка на редактора на Чети Минетите на св. Димитрий Ростовски (виж пълния текст по-горе)
Виж също:
www.Pravoslavieto.com