Просветления

Стихчета за вярата (хайку) от Тимотей Митев

 

 :: За Христос

 :: За Пресвета Богородица

 :: За любовта

 :: За смирение

 :: За светии

 :: За края на света

 :: На други теми

 

 

 

За Христос

                †
Истина - лъжа.
Христос и сатана.
Животът и смъртта.

                †
От страх Божи – вяра.
От вярата - надежда,
От надеждата – любов!

                †
Далеч от Бога,
ние се плашим от Бога.
Да се приближим, да се развеселим!

                †
Чухме небесно оглашение:
Този е Моят Син,
в Когото е Моето благоволение.

                †
Църквата е Тялото Христово -
радост велика и свята!
Църквата - Небето на земята!

                †
В храма всичко ни е свято,
и служи за духовно злато.
В света всичко служи на плътта.

                †
О, причастие Христово!
С тебе влиза в нас
Вечността отново!

                †
На раба с рабост,
Бог дава радост,
а се противи на горделиви.

                †
О, слепи са слепците,
да видят как Христос
отваря на слепци очите!

                †
Бог предлага на човека
да живее или да умира,
и човек може да избира.

                †
Не ме плаши светът
с ядрената бомба,
щом имам Христовата любов.

                †
Чрез мен и в мен е Бог.
Нямам нищо свое.
Без Него нищото е мое.

                †
Господ се ражда беден.
Богатият не Го обича,
но бедният на Бог прилича...

                †
За мен животът е Христос.
Мъката за Него е почивка,
а смъртта ми – придобивка.

                †
Който повярва в Мен, ще е спасен,
а който не повярва,
в ден бъден ще бъде осъден.

                †
Небе и земя ще загинат,
но думите Ми
няма да преминат.

                †
Който не е с Мен,
против Мен застава.
Който не събира с Мен – разпилява.

                †
Царството Божие
ще се вземе от вас, бездушни,
и ще се даде на послушни.

                †
Огън съм ви дал.
С огън да ви осоля
колко бих желал!

                †
Който има уши да слуша,
нека слуша тогава,
че като слуша – оживява..

                †
Ще чуят гласа Ми,
и ще бъде стадото в мир,
и с Един Пастир.

 

 

За Пресвета Богородица

                †
Бог може всичко.
Даже в Дева да се въплъти,
а Тя Човек да Го роди!

                †
О Богородице посреднице,
между величието на Божествеността
и нищожеството на плътта!

                †
Девството ти почитаме, Богородице,
а естеството на рождеството ти
продължаваме да облажаваме.

                †
Благословена си, Богородице,
защото роди
Спасителя на нашите души.
                †
Нещата ги прави жената.
Светът умря след Ева,
а се спаси чрез Дева.

                †
Дори само мисълта
за Дева Мария
сълзите ти ще изтрие.

                †
На Богородицата се моли,
както дишаш със гърди –
отранно и непрестанно!

 

 

За любовта

                †
Обичай всеки човек,
и в греховния му затвор,
и в неговия позор.

                †
Любовта на неправда се не радва.
Любовта наистина
се радва на истина.

                †
Лесно целувам икона.
По-трудно – беден или болен.
Най-трудно – беден болен…

                †
Жертва Богу е това:
Раздели хляба с гладни,
заведи сиромаха у дома.
                †
Да кажеш, че обичаш,
на смешник приличаш.
Бъди готов на дело от любов!

                †
Към ближния бъди нежен,
както нежен бе Бог.
Към себе си бъди строг!

                †
В сърцето ти влиза Христос,
ако ти влезеш загрижен
в мъката на твоя ближен.

 

За смирение

                †
Спазвай Божието слово
и Бог отново в края
ще те сложи в рая.

                †
Обичай врага, о мое сърце!
Че ако слушаш Бог и мен,
ще влезем в рая блажен.


                †
Боже, как да стана овца,
когато днес съм лъв,
и по рев съм пръв?!

                †
От земните книги
към земята приклекваш.
От небесните - олекваш…

                †
Ако бягаш от мъката,
мъка те стяга.
Ако я търсиш - тя бяга.

                †
Децата не ни слушат.
А ние, децата на Бога,
нима сме Му послушни?

                †
О, ти сладка моя страст!
С кръв и пот бавно пълзя
към твоята смърт…

                †
Моят ближен е до мен.
Но в интернет сега видях -
ближен ми е целият свят!

                †
Бог е любов.
Светът убива любовта.
Да те разпънат бъди готов!

                †
Задрямахме, заспахме…
Изпуснахме Божията служба.
Земетресението ни събужда…

                †
Родих се вчера,
а днес със смъртта
сме на вечеря.

                †
Човекът е ученик.
Тъгата му е будител,
а скръбта му - учител.

                †
Бог избра бедните.
По-лесно е за нищите
да си оставят нищото…

                †
Бедност и страдание -
две сладки думи
за грешника във покаяние!

                †
Без грижи, забравяме своя Творец.
Но Той не ни забравя -
Господ Бог е стар Мъдрец!

 

 

За светии

                †
Тъй са мъчени светиите!…
Тъй със кръв добили святост,
че моята мъка прилича на радост…

                †
О, огнени свети Илия,
огън в мене разгори,
да свети и на слепи!

                †
О, свети Спиридоне,
от хиляда години умрял,
сякаш само си заспал.

                †
О, свети Павел Препрости,
помогни ми, чe вече
умността ми пречи!

                †
Верният във вярата
прилича изцяло
на Бог в човешко тяло.

                †
Светиите и Бог
ме гледат от небето.
Но и аз ги виждам със сърцето.

                †
Дрехата на мъченица
е по-красива
и от царска багреница.

 

За края на света

                †
Пее светът богато.
Но по текста си личи -
песента му е изпята.

                †
О, последни времена!
Църквите ни златни,
а вярата ни - от кал…

                †
Възпитание без Бога.
Възпитание без страх от нищо.
Иде нищетата на нищото…

                †
Куче сладичко лежи на сянка.
Сладко грешник пей в наслада.
Но идват …зимата …и ада.

                †
Светът стана атракция
с весело-тъжни гримаси.
Светът се смее на смъртта си.

                †
Някога разпъваха Христос.
Страшният процес,
продължаваме и днес!
 

                †
Хората жадуват чудеса.
Забравиха великите Христови,
и търсят демонските нови.

                †
Солта овкусява храната.
Християните подобряват нравите,
общувайки с неправите...

                †
Храната, парите и славата,
парализират любовта ни
към Истината, доброто и правдата.
 

                †
Бягайте да бягаме –
от града в гората,
от гората в небесата!.

                †
Растнат хора – бурени.
На Словото семето
не посяхме на времето…

                †
Не можеш спря света
към смъртта си да скача,
нито мен - за света да плача...


                †
О, бедните богати хора!
Колкото по забогатяват,
толкова по-бедни стават!…

                †
О, бедните бедни хора!
Колкото по роптаят,
по-тежък им става краят…

                †
Пастирът води овците.
Козите избират свободата
да скачат на вълка в устата.

                †
В мъка праведникът чака.
Будува за Небе и чува:
сладко часовникът трака…

                †
Християнството го не спря
гонението срещу догматът!
Ще го погуби днес развратът...

                †
Кърви сърцето на Земята...
Чувството за обич атрофира,
светът върви към лудост и умира.

 

На други теми

                †
Просветлява – Бог повелява.
Бавно настъпва денят -
Бог подарява ден на светът.

                †
Тихо заваля
и сладко ме унася.
Господ с песен ме приспа.

                †
Славей слави Бога.
Трели извива чудни.
Ние сме славеи мудни.

                †
Омайно утро засияе,
запява сладко птичка.
Виж - частичка от рая!

                †
Алпинистът стига до върха,
но се спира там храбреца.
По-нагоре качва се мъдреца!

                †
Дяволът ни тика тайно
към развратната пътека
за разчовечаване на човека!

                †
Блудството е ново божество.
Човек окалва се със смрад воняща,
като свиня грухтяща...

                †
Децата стават старци,
опитали по дяволско внушение
от всеки вид развращение...
 
                †
Щастието на детето
е в неговата простота,
а силата му - в беззащитността!

                †
Красива и добра жена -
светлина в света,
слънце в дома!

                †

Безделието е тъй изнурително,
колкото почивката
след труд е успокоителна...

                †
Искаш пари - дай труд!
Искаш мир - отстъпи!
Искаш прошка - пролей сълзи!

                †
Земята е мрак, утроба.
Светло се раждаме,
тръгвайки към гроба...


                †
Как бавно върви времето!
Но как нижат се коварно дните...
Аз, мъртвият, кога бях жив?...

                †
Нещо прошумя и мина.
Обърнах се и що да видя:
Моят живот преминал!…


©Тимотей Митев

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com