 |
|
Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид - четвъртата столица на България, е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.
Охрид е възникнал през Античността като трако-илирийски град под името Лихнидос. Този град се е намирал на един от най-важните пътища в древността - Виа Игнация, който е водил от Драч (Дурес) до Солун и Цариград. По византийско време в околностите му са построени манастири и черкви. По-късно цялата област е заселена с прабългари и славяни и затова не случайно в края на IХ в. учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум са изпратени точно там от цар Борис I и там те създават двете други просветни и духовни огнища, които заедно с тези в Плиска и Преслав дават вековеният живот на делото на славянските първоучители.
Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха. ...
Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесанс.
Ралица Базайтова, текстът е част от статията "Охрид и неговите храмове. Българският диамант в короната на средновековната
общобалканска култура"
© Вестник "Арх&Арт"
Дванадесетте Големи
празници - Благовещение (разрушена), Рождество, Сретение Господне, Кръщение Господне, Преображение, Възкресението на Лазар, Вход
Господен в Йерусалим, Разпятие, Възкресение, Възнесение, Петдесетница, Успение Богородично. Икона от нефрит със сребърен обков с
позлата от ХІ-ХІІ век от района на Охрид. Днес в Националния исторически музей в София.
Богородица Душеспасителка (Theotokos Psychosostria).
Двустранна икона от нач. на XIV в. (на обратната страна
Свето Благовещение, по-долу).
Днес в Иконната галерия в гр. Охрид.
Източник: metmuseum.org
Свето Благовещение. Двустранна икона от нач. на XIV в. (на обратната
страна Богородица Душеспасителка-Psychosostria, по-горе).
Днес в Иконната галерия в гр. Охрид. Източник: soros.org.
Целувката на
Юда - фреска от Охрид, 1259 г.
Полагане в гроба и оплакване на Христа.
Стенопис от от 1295 г. от църквата
"Св. Климент" в Охрид, дн. Република Македония.
Плащаницa, подарена на Охридския архиепископ от византийския император
Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за
владетеля Андроник Палеолог"
Възкресение Христово (Слизане в ада).
Икона от зографите
Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от
църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Днес в Галерията
за икони, Охрид. Източник: soros.org.mk
Плащaница с изображение на св. Богородица Оранта от Охридската катедрала "Св. София". Плащеницата е дарена на архиепископ Димитър
Хометиан (1215-1236) от епирския владетел Теодор Комнин (1216-1230) и съпругата му Мария, по повод коронацията му за император
(1224-1226 г.). Съхранява се в Националния исторически музей (НИМ) в София.
Богородица Душеспасителка (Theotokos
Psychosostria).
Двустранна икона от нач. на XIV в. (на обратната страна
Свето Благовещение).
Днес в Иконната галерия
в гр. Охрид. Източник: metmuseum.org
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
