 |
|
Катедралата "Св. София" в Охрид
Черквата "Св. Панталеймон" ("Св. Климент Стари")
Черквата на манастира "Св. Наум"
Черквата "Св. Климент Мали"
Черквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент")
Черквите "Св. Димитър" и "Свети Константин и Елена"
Черквата "Св. Йоан Богослов - Канео"
Черквата "Св. Богородица Болничка"
Черквата "Св. Никола Болнички"
Черквата "Св. Безсребърници Козма и Дамян"
Черквата "Св. Богородица" - Челница
Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид - четвъртата столица на България, е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.
Охрид е възникнал през Античността като трако-илирийски град под името Лихнидос. Този град се е намирал на един от най-важните пътища в древността - Виа Игнация, който е водил от Драч (Дурес) до Солун и Цариград. По византийско време в околностите му са построени манастири и черкви. По-късно цялата област е заселена с прабългари и славяни и затова не случайно в края на IХ в. учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум са изпратени точно там от цар Борис I и там те създават двете други просветни и духовни огнища, които заедно с тези в Плиска и Преслав дават вековеният живот на делото на славянските първоучители.
Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха. ...
Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесанс.
Ралица Базайтова, текстът е част от статията "Охрид и неговите храмове. Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура"
Вестник "Арх&Арт"
Иисус Христос и четири ангела.
Детайл от
изображение на Възнесение Христово на купола на църквата Св. София в Охрид, от нач. на XII век.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com