Константин Величков
И аз съм син злочест на своя век,
и мен душа ми мъчи дух безверни
и кръста кат незначущи белег
отминавам аз, когато ми се мерне.
Надникна ли обаче в някой храм
и видя старци, баби с косми бели
ил майки, що утеха търсят там
за свойте може би деца умрели,
то трогнат взирам се в Христовий лик
и сещам колко туй место е свето:
в гърдите ми възлиза тъжен вик
и нямо там проклинам аз в сърцето
онез, които с своя ум велик
откриха ни, че празно е небето.
из "Цариградски сонети"
www.Pravoslavieto.com