"Аз мога да се моля и у дома!
Не е необходимо често да се ходи на Църква"...

Какво бихме отговорили на тези християни, които поради греховна леност и неблагоразумие занемаряват духовния и молитвения си живот, или пък приемат Светата Евхаристия като символичен акт на възпоменание на нашия Господ Иисус Христос? *

Стоян Тодоров

Ние живеем не само като отделни личности, но сме членове на обществото. А освен това общество има и друго църковното общество. Като негови членове имаме задължения към нашия Творец и Господ, а именно, да участваме в богослужението, където молитвено присъстваме при принасянето на безкръвната жертва, "която за нас се извършва", по думите на Иисус Христос.

А ти, като сам се отлъчваш от тези тържествени и спасителни часове, когато се извършва св. Литургия, все едно сам се отричаш от званието християнин и член на св. Православна църква! И прави са някои църковници у нас, които казват, че нашите християни са традиционно вярващи, или просто казано, изпълняват само тайнства и треби, свързани с традициите ни да се кръстят, да се венчаят, да осветят домовете си и др., а не постоянстват в посещението си в Божия храм.

Св. Литургия е средоточие на цялата ни православна вяра! И може ли да бъде иначе? В св. Литургия Сам Иисус Христос присъства жив и прославен в Божественото Свое човешко същество. Иисус Христос е нашият Бог, Той извършва и възобновява в св. Литургия най-висшето действие в Своя живот кръстната смърт.

В св. Литургия безкръвната жертва е същото, което е кръстната жертва, която непрекъснато се продължава и повтаря в течение на вековете. Свещенодеецът е Самият Иисус Христос.

Всичко, което в св. Литургия предшества освещаването на Даровете, е подготовка към Божественото тайнство Евхаристия и изобразяване на най-главните действия от Христовия живот:

Проскомидията възпоменава Рождество Христово;
"Малкият вход" (когато се излиза от св. олтар със св. Евангелие) проповедта на Иисус Христос;
"Великият вход" (носенето на Даровете) изобразява Господа, Който отива доброволно на мъчение;
след прочитането на Символа на вярата се извършва "Евхаристийният канон", когато чрез произнасянето на Господните слова на Тайната вечеря се претворяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови;
след Причастния канон, при първото явяване на св. Тайни се ознаменува Възкресението Христово;
а при последното издигане на св. Дарове пред народа се изобразява Възнесението на Спасителя, Който тогава обеща на учениците Си да пребъдва с тях и нас "сега и винаги, и во веки веков".

Помисли, колко е престъпно пренебрежението ти към Божествената служба, ако ти не ходиш на църква и се молиш в дома си. Идвай по-често в Божия храм, заедно с всички верни християни, за да бъдеш свидетел на Божественото невидимо присъствие при претворяването на св. Дарове. Тогава ще почувстваш Неговото благословение, топлота и ласка, с които Той желае да ни спаси, за да си отидем от Божия храм окрилени и обнадеждени, и да помним, че не сме сами в живота, но "погледнем ли към Този, Когото прободоха", Той няма да ни изостави в трудния живот тук на земята.

Виж също:

"Аз мога да се моля и у дома! Не е необходимо често да се ходи на Църква"...

"Аз мога да се моля и у дома!
Не е необходимо често да се ходи на Църква"...