 |
| Хаджи Вълчо (1705-1766) |
|
|
|
Хаджи Вълчо e бележит със своята предприемчивост и благодетелност търговец по време на Възраждането. Родом от будното пиринско градче Банско, той е по-малък брат на Св. Паисий Хилендарски, а техният най-голям брат Лазар е игумен на Хилендарския манастир. Десет години преди смъртта си Хаджи Вълчо посетил двата български манастира в Атонската Света гора, направил щедри дарения и вложил сили и средства във тяхното възстановяване и изграждане. Като ктитор и благодетел името му се споменава в манастирските поменици, негови портрети има редом с други ктитори в Хилендарския и Зографския манастири.
Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа и българщината. Както брат си
Св. Паисий Хилендарски, той оставя дълбока диря след себе си и съумява да измъкне от прозата на живота си като богат
търговец много сила, поезия и мъдрост. В едно време, когато сме "забравени от Историята", в жестока епоха, принудила българина да мисли най-вече за физическото си оцеляване,
банскалията надскача грозните и безсъдържателни повели на робското положение, за да се самопостигне, също като брата си - като свободен човек и голям родолюбец.
Дейността му на ктитор, всичко което прави с голямото си сърце за нашите манастири в Света Гора, самата му човешко съществуване на личност в едно безличностно време, предизвикват вълнение и много размисли.
Хаджи Вълчо съчетава икономическата си мощ с щедро дарителство и същевременно разкрива ревностното си желание като българин да участвува в общия напредък. За да улесни разрастването на търговската дейност, а и за да облекчи керванджиите в трудното и изморително пренасяне на стоките, той построил със собствени средства голям хан за безплатно отсядане по пътя на памука при с. Дутлий в Серския район, наречен "Керван сарай". Съобразителният банскалия изградил и чешми по пътя на керваните, и няколко моста на труднопроходими места.
Дълбоко загрижен за опазването на православната вяра – упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на грандиозни благотворителни дела в българските атонски манастири "Хилендар" и "Зограф", тясно свързани с живота и дейността на великия му брат Паисий. Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
Дълбоко загрижен за опазването на православната вяра – упование на поробения български народ, хаджи Вълчо се отдал изцяло на щедри мащабни благотворителни дела.
Дарителството му е насочено към двата български манастира, с които е свързан животът на великия му брат - "Зограф" и "Хилендар" (от XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български). Това дарителство може да се обясни най-вече с благочестието и дълбокото народностно чувство на благодетеля, но още и със здравата връзка между двата манастира и процъфтяващото икономически Банско.
През 1756 г. той започва широко по мащабите си строителство в "Хилендар": от основите до покрива изгражда разрушеното южно крило на манастира (три етажа и кула–камбанария), а на мястото на полуразрушения параклис "Св. Стефан" започва изграждането на нов параклис в чест на св. Иван Рилски. Паметният дарствен надпис и ктиторският портрет в параклиса свидетелстват за ктиторството му.
Прави впечатление, че в периода 1752-1764 г. родолюбивият българин непрекъснато сменя обекта на своето дарителство, като дава големи суми на "Зограф" само няколко месеца след като е започнал вече огромният строеж в "Хилендар" – доказателство за голямата му привързаност и към двата светогорски манастира.
В сравнение с Хилендарския манастир манастирът "Св. Георги Зограф" е много по-внушителен и може да бъде оприличен на малък средновековен град. Построен е върху яки каменни, великолепно иззидани стени, и е по-висок – пететажен, а на места и шестетажен. Щедростта на хаджи Вълчо към тази обител е несравнимо по-голяма.
Както свидетелства паметен надпис върху мраморна плоча в нартекса на Зографската църква "Св. Успение Богородично", през 1758 г. той започва огромно строителство там. Много пътешественици, озовали се по това време в Света гора описват впечатляващия и солиден градеж. За нас този манастир е светиня, стожер в историята на българския народ. Такива вероятно са били и помислите на родолюбивия банскалия, когато е взел решението да изгради цялото пететажно източно крило на манастира. Според паметните надписи и разказите на монасите то е било напълно рухнало, когато ктиторът се заема с неговото възстановяване. Строителната работа започнала от приземната галерия с аркадите до покрива и включвала пет етажа с монашеските килии, предхождани от дълги коридори с изглед към двора през живописни арки (архитектурен стил, напомнящ за Рилския манастир). Останалите жилищни крила са лишени от коридори и аркади и имат по-строг вид. Към източното крила са вместени няколко параклиса и кулата камбанария.
Първоначално кулата била по-ниска, но по-късно, през втората половина на ХVІІ в. е надстроена, и на нея бил монтиран часовников механизъм с четири циферблата, който
работи и до днес. Неговото изработване е дело на известния самоук механик от Банско Тодор Хаджирадонов, направил и часовника на кулата в родния си град. В Атон източното крило
остава известно под името "Банско махала", или "Хадживълчова махала". Мостът на пристанището на "Св. Георги Зограф" (Арсана), пътят до манастира, водопроводът, калдъръмът и пр. са
дело на банскалии. Ктиторската дейност на хаджи Вълчо в тази обител продължава построяването на църквата "Св. Успение Богородично" през 1764 г. Тя не е впечатляваща по своите
размери, но притежава художествена внушителност, както с архитектурата, така и със стенописите си,чиито достойнства са оценени отдавна.
Неуморен в своето желание да остави нещо след себе си, да внесе подобаващ дял в утвърждаването на вярата и българщината, хаджи Вълчо простира неизчерпаемата си щедрост и върху скита "Черни вир" към Зографския манастир, където построява църквата "Рождество Богородично", по късно отъждествявана със самия скит.
Хаджи Вълчо от Банско е един от първите възрожденски ктитори патриоти. Според думите на проф. Атанас Божков, той е най-щедрият, най-големият дарител от епохата на българското възраждане, превърнал се в символ на ктиторството в името на националното пробуждане.
Лазар Хадживълчев е правнук от 12-о коляно, неговият син Димитър е още ученик, но вече изследва миналато на славния си род
Галина Минчева
Днес в центъра на София, на малката
улица "Гладстон", живеят потомците на Паисиевия брат - хаджи Вълчо. Лазар Хадживълчев е една от многото достойни фигури във фамилията. Той е биолог по образование. Това не му пречи
да бъде цели 33 години певец-артист в ансамбъла на Българската народна армия. Пее и в храм-паметника "Св. Александър Невски". Работил е като началник-управление "Култура и
вероизповедания" в столичното кметство. Лазар събира материали за новата история на Паисиевия род. Той допълва и родословното дърво, което обхваща 12 поколения и повече от 3000
души. Неговият син Димитър Хадживълчев, който е ученик в Музикалното училище "Любомир Пипков" в София, има невероятно за възрастта си влечение към българската история. Младият
пианист познава добре миналото на Банско и на всички фамилии, които са влезли в родствени отношения с тяхната. От бащата и от сина разбирам, че Паисий е имал възможност да пътува с
финансовата поддръжка на брат си Вълчо и с духовната подкрепа на вуйчо си, митрополит Серафим.
По майчина линия Паисий е от славния Кундев род от Банско. Във фамилията има много издигнати личности с международно влияние. Серафим, който е брат на Паисиевата майка, е Нишки владика. Михаил Тодорович Герман - тачен дипломат в сръбския двор. Лазар Младенов пък стига до кардиналски сан във Ватикана и дълги години е папски библиотекар.
Мечтата на Лазар Хадживълчев е да възстанови със своите братовчеди старата къща на рода им в Банско. Тя, според него, трябва да придобие онзи вид, който е имала през Възраждането.
Когато Паисиевата история е изложена в Националния исторически музей Лазар, заедно със сина си Димитър и със съпругата си Яна се редят на дълга опашка, за да видят с очите си оригиналния ръкопис на своя роднина. Щом се прибират в къщи Хадживълчев споделя пред близките си, че е преживял най-щастливия си ден до него момент. Яна Хадживълчева е известна кардиоложка. Може би, защото познава добре човешкото сърце, тя казва: "Лазар и Димитър се притесняваха от срещата си с историята, тъй като имаха невероятното усещане, че се виждат с жив човек".
В старата банска фамилия дарителството се предава от поколение на поколение като най-ценно качество. Още братът на Паисий - хаджи Вълчо (около 1705-1766) е известен като ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Името му се споменава в епархиалните поменици и на двата манастира като техен благодетел.
Вълчо единствен от тримата братя оставя потомство тъй като Лаврентий (Лазар) и Паисий (Петър) са монаси. Има баснословни легенди за богатството му. Той е уважаван търговец, има свои кантори от Виена до Кавала. Керваните му кръстосват цяла Европа. По техния път той строи ханове и мостове.
През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашески име Лаврентий. Тогава той дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година хаджи Вълчо прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата "Свето Успение Богородично". В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира. Голям негов портрет е изографисан над олтара на параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар. В кондиката на същия манастир се разказва за друга голяма щедрост, проявена от фамилията Лаврентий дава бащината си къща в Банско за метох. По-късно тя става начално училище, в което учителства Гоце Делчев.
От децата на хаджи Вълчо тръгва началото на рода, който в наши дни достига до 12-то коляно. Днес потомците на фамилията живеят главно в Банско и София. Някои са в чужбина.
Когато през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание кметът на Банско - Димитър Хадживълчев дава убежище в града на четата на Баню Маринов, която е около 600 човека. В нея е и синът му Михаил. След като въстанието е потушено Димитър и децата му изгарят богатия семеен архив и бягат в Горна Джумая и Дупница. Михаил и братята му Иван и Лазар се връщат след амнистията в родния си град. Турците ги принуждават да напуснат отново Банско като ги вкарват в 80 000 гроша дълг. При пристигането си в София тримата братя живеят под наем у преселници от Македония, които са от видната фамилия Томалеви или Томалевски. С много труд и упоритост те се замогват и изплащат дълга си. Построяват си три еднакви къщи на улица "Гладстон", чийто архитект е австриецът Швамберг. Братята действат винаги заедно. Те въвеждат нови и прогресивни за времето си технологии
Започват първи в България да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел, като за целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им "Братя Д. Л.Хадживълчови" първа въвежда лепените дървени листа в плоскостите, т. е. шперплата. Братята се занимават с производството на висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от изложения в Европа. Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон.
Верни на семейната традиция те правят през 1920 г. дарение от 60 000 лв. на Министерството на народното просвещение за подпомагане на просветното и културно дело в родния им град Банско.
В началото на миналия век братята купуват място зад Централната баня, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица". Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.
Подобно на дедите си Иван, Лазар и Михаил отиват на поклонение в Атон, където правят щедри дарения. Там ги посрещат с подобаващи почести - като потомци на големия благодетел хаджи Вълчо.
Синът на Лазар - Димитър, е първият от рода, който се занимава с хрониката на Хадживълчевци. Част от нея е описана още през 1923 г. в "Златна книга на дарителите за народна просвета". Благодарение на изследванията на Димитър и на проф. Йордан Иванов през 30-те години на 20-ти век се доказва, че Банско е родното място на Паисий. Димитър е и първият, който чертае родословното дърво. Той е адвокат и търговец, изключително ерудиран. До края на живота си пише драмата "Факленосецът от Атон", посветена на отец Паисий. Тя е в три части. Синът му Лазар получил от баща си печат с кръстосани пушка и сабя. Между тях пише: "Свобода или смърт". В кръга на печата има надпис: "Серски революционен окръг. Разложка околия." Лазар вече го е подарил на сина си Димитър, който има задачата да го изследва. Така в хадживълчовата фамилия, освен имената Лазар и Димитър, от баща на син се предава и задължението да се изследва историята на паисиевия род.
Текст към сканирана снимка:
Сем. Руска Томалевска и Димитър Л. Хадживълчев (баща на Лазар и дядо на ученика Димитър)
Вестник "Сега" от 9 ноември 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com