1265-1321 година
|
|
Данте Алигиери e италиански поет, мислител и политически деец, представител на "християнското Възраждане", предшестващо Ренесанса.
Роден във Флоренция, образованието си вероятно получава в Болонското юридическо училище. Заема административни длъжности в родния си град, участва във военни кампании. Заради поражението на партията, към която принадлежи, е принуден да напусне завинаги Флоренция (1302 г.). След това живее в редица италиански градове и, според някои данни, в Париж. Умира като изгнаник в Равена.
Поетът има енциклопедични за времето си знания и интереси. В много отношения (макар и не във всичко) мирогледът му се определя от богословието на средновековната схоластика.
"От младежките му години книгите на Библията са постоянни спътници на поета" (И. Голенишчев-Кутузов).
Специални коментари за Стария Завет или Новия Завет Данте не е писал, но трактатите му и знаменитата "Комедия" са посветени на библейска тематика. Изобличавайки нравствените и
социалните недъзи на своето време, Данте постоянно се обръща към книгите на Свещеното писание (особено към пророците). Събитията, на
които е съвременник, поетът осмисля с образи от библейската история. Често за тази цел той използва анагогичния метод на тълкуване
, като не отрича опасността Библията да бъде произволно
коментирана от алегористите.
"По отношение на мистичния смисъл - пише Данте - са възможни два вида грешки: или тогава, когато се търси там, където го няма, или когато се тълкува не така, както би трябвало да се тълкува" (Монархията, III, 4, 6).
Характерно е, че поетът отказва да види в Писанието
единствен източник за опознаване на света: според него Библията се допълва от "физиката" и "метафизиката", или от естествените науки и философията (Рай, XXIV, 133-238).
По своята фабула "Божествена комедия" на Данте е вариант на разпространените през средните векове сказания за пътешествия в задгробния свят, но по самата си същност е символическо описание на пътя, който душата изминава от пропастта на злото (Ада) през зарите на надеждата (Чистилището) до вечната светлина на спасението (Рая).
Изобразявайки този духовен възход, поетът възпроизвежда, тълкува и преосмисля библейските образи на Дървото на живота, земния Еден, Вавилонската блудница и т.н. В небесната обител Данте среща библейски герои, мъдреци и пророци. Особена роля в творчеството на поета играят "Соломоновите писания" и самият цар Соломон е изобразен в "Комедията" и в трактатите на Данте като идеал за мъдрост (Рай, XIII).
Оpere, Florence, 1921; в рус. прев.: Божественная комедия, М., 1967; Малые произведения, М., 1968.
Голенищев - Кутузов И.Н. Д. и Библия, в кн.: Голенищев-Кутузов И.Н. Творчество Данте и мировая культура, М., 1971; Эллис [Кобылинский Л.Л.] Учитель веры, "Труды и дни", 1914, № 7. Вж. също: Данченко В.Т. Д. Алигьери: Библиогр. указатель рус. переводов и критич. лит-ры на рус. яз. 1762-1972, М., 1973.
Превод Павел Б. Николов, по кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com