Девическите манастири в България
Ст. н.с. д-р Христо Темелски
Кога и къде е възникнал първият девически манастир в българските земи е трудно да се каже. Безспорно е обаче едно, че това е станало веднага след покръстването (865 г.) на
българите и то по византийски модел. Броят на девическите манастири през Средновековието е бил твърде ограничен, не се знае какво е било тяхното вътрешно устройство, както и броят
на монахините в тях. Съществуват данни за български царици, които доброволно или насилствено били изпратени в манастир. Като монахини постъпвали и майки и сестри на видни боляри,
както и девойки от градската и селска беднота.
В края на ХIV в. лавината на османското завладяване на Балканите помела и разпокъсаните български земи - Търновското и Видинското царство и Добруджанското деспотство. Престанала
да съществува българската държава и Българската православна църква в лицето на Търновската патриаршия. Разрушени, ограбени и опожарени били стотици манастири - мъжки и девически.
Но още през ХV в. родолюбивото и христолюбиво кораво българско племе започнало да възобновява порутените манастири. Възобновени били обаче само някои от мъжките обители. До първата
половина на ХVIII в., т. е. до началото на Възрожденската епоха не били възобновени и съответно не функционирали девически манастири в поробените български земи.
Обаче полъхът на новото време, настъпилите промени в Османската империя, материалното замогване на българите в редица селища довело на дневен ред възпитанието и обучението на
девойките. По онова време семействата били многодетни (средно по 5-6 деца) и женската челяд нямало къде да получи елементарна грамотност, камо ли практически домакински и стопански
навици и умения, освен в тесния семеен кръг. Ето защо някои чорбаджии и замогнали се еснафи и търговци започнали да умуват над идеята за откриване и на девически манастири, където
да изпращат някои от дъщерите си. И съвсем естествено било тези обители да бъдат основани в самите населени места, за да се избегне рискът от нападения и посегателства в ония
несигурни времена, а съответно и контролът на обществото да бъде по-голям.
Така през първата половина на ХVIII в. (около 1738 г.) възникнал може би първият девически манастир в българските земи - Калоферският
манастир "Св. Въведение Богородично". Неговото начало било положено от две калоферски девойки, които били замонашени от рилския таксидиот йеромонах
Доротей. Първоначално те били настанени в метоха на Рилската обител, а впоследствие бил изграден голям девически манастир с няколко десетки монахини и послушнички. Подобно било
възникването на Сопотския девически манастир "Св. Въведение Богородично" и на Самоковския "Покров Богородичен".
Първият девически манастир, който възникнал в обширната по онова време Търновска епархия, бил Казанлъшкият манастир "Св.
Въведение Богородично". Неговото основаване станало през 1828 г. от монахиня Сусана Ганчева, която била възпитана и замонашена в Калоферския девически манастир. Известно време
това било само метох и едва през 1844 г. се оформил като самостоятелен манастир.
Вторият в епархията девически манастир "Св. Троица" възникнал около 1830 г. в балканското Ново село - тогава
Севлиевско, а сега Троянско (днес манастирът е в Ловчанска епархия, бел.ред.). Неговото начало положили дъщерите на двама местни първенци, които се
научили на манастирски ред и приели монашество в Калоферския девически манастир.
Като трети пореден девически манастир е Арбанашкият "Св. Никола", който възникнал през 1833 г. със съдействието на игумена на близкия Преображенски манастир отец Зотик и
на йеромонах Герасим (родом от с. Арбанаси). Негова първа игуменка станала монахиня Теодора Христова от Търново, като и повечето монахини и послушнички били от старопрестолния
град. Характерното за този манастир е, че възникнал около възобновената енорийска църква "Св. Никола", която дълго време била изоставена вследствие на кърджалийски нападения.
На четвърто място се нарежда Габровският девически манастир "Св. Благовещение Богородично", основан по инициатива на архимандрит Йосиф Соколски - игумен на съседния
Соколски манастир "Успение Пресвятия Богородици". Неговото начало положили две млади жени, които също били възпитанички на Калоферския девически
манастир, където приели и монашество. Това били Ефросиния Николова (роднина на архимандрит Йосиф Соколски) и Ефросиния Попниколова (дъщеря на поп Никола от с. Гъбене). През 1834 г.
двете монахини били извикани от Калофер и настанени в къщата на габровския първенец Петър Хаджихристов. Две години по-късно се сдобили със собствен двор и жилищни помещения и
фактически оттогава се смята началото на тази обител. За съжаление днес тя не съществува - беше унищожена по най-варварски начин през лятото на 1959 г., когато Габрово стана
окръжен град и срещу манастира започнаха да строят Окръжния комитет на БКП.
В края на възрожденската епоха в Търновска епархия възникнали и два т. нар. "семейни манастири". Тяхното възникване е твърде необичайно и няма паралел другаде. Това са
Батошевският девически манастир "Въведение Пресвятия Богородици" и Присовският девически манастир "Св. Пантелеймон".
Брой 21 за 2001 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com