 |
|
Навършват се пет века от въздигането и изписването на съборния храм "Св. Георги" в Зографския манастир от молдавския воевода Стефан Велики в 1502 година.
В България малко се знае за тази личност с ключово участие не само в молдавската история, но и в съдбините на българската светогорска обител "Зограф". Юбилеят е повод да се върнем към малко известните за нас ранни векове на османското иго, да преоткрием светли страници от балканското православно благочестие, да преосмислим и задълбочим разбирането си за историята на самия Зографски манастир. Все още нямаме изчерпателно изследване на влахо-молдавския принос към съхраняването и въздигането на българската духовна столица на Атон през най-трудните векове на игото. Делото на Стефан Велики е най-добрият подстъп за преоткриване на този принос.
Управлението на воеводата Стефан IV е най-славното в историята на Молдавското княжество. Роден в 1433 год., син на Богдан II (управлявал 1449-1451), през своето дълго управление (1457 - 1504) Стефан отстоява независимостта на своята малка държавица спрямо Османската империя, на която нанася голямо поражение в паметната битка при Васлуй в 1475 год. Православният молдавски владетел е и строител на безброй храмове и манастири, много от които стоят и до днес.
Личният покровител на Стефан Велики в победите срещу враговете му е бил Св. Георги Победоносец. Преданието разказва, че веднъж, обграден от неверниците, воеводата потърсил спасение между стените на крепостта, но срещу него застанала собствената му майка с думите: "Няма да ти отворят вратите на крепостта, докато не победиш враговете, защото, ако не устоиш на полето, малка надежда ще имаш между стените." През същата нощ св. Георги се явил в съня му с обещание за победа и с поръчение да обнови разорената Зографска обител. Иконата с неговия лик, която войските ще носят в боя, трябвало да се изпрати след победата в "Зограф". И наистина "оръжието на воеводата се увенчало с победа, той изпълнил поръчката на великомъченика".
Молдавският княз е носел със себе чудотворна икона на св. Георги, която по-късно подарява на едноименния български светогорски манастир. Иконата преди това била подарена от византийския император Йоан Палеолог на молдавския воевода Александър Добри (управлявал през 1400-1432).
Днес тази икона - наричана "Молдавската" - е един от трите чудотворни образа на св. Георги в съборния храм на манастира. Тя стои на позлатен дърворезбован проскинитарий при северо-западния стълб на храма. Сребърната риза на иконата е правена по инициатива на многозаслужилия зографски архимандрит Анатолий по време на неговото пребиваване в Русия до 1838 год. В надписа върху ризата се казва, че образът на тази чудотворна икона "се е явил в 1484 година на Великия Стефан Воевода Молдавски, който възобновил след това тази Света Зографска обител".
Благодеянията на Стефан Велики спрямо "Зограф" продължават повече от три десетилетия.
В 1466 г. той дава златопечатна грамота (хрисовул), с която дарява на манастира 100 дуката (6500 аспри) ежегодна помощ.
В 1471 г. дава на "Зограф" друг златопечатник, с който внася за издръжка на построената от него манастирска болница годишно по 500 аспри.
В 1475 г. Стефан строи отбранителна кула в зографското пристанище. Това става след неговата най-голяма победа над турците при Васлуй на 10 януари 1475 година.
В 1484 г., съгласно надписа, била изпратена в дар на манастира чудотворната икона на св. Георги.
В 1489 г. хилендарският монах Исай пише, че "Зограф" по това време бил строен от Стефан Велики.
В 1495 г. молдавският владетел подновява стените и жилищните крила на обителта, а също и трапезарията, която събирала до 180 души. Запазен е надпис върху мраморна плоча, който гласи: "В Христа Бога верният Йоан Стефан воевода по Божията милост господар на молдовлахийската земя син на Богдан воевода сътвори тази трапезария в лето 7003 [=1495 г.]."
В 1500 г. е направена голяма везана икона (хоругва), подарена на "Зограф". На нея е изобразен покровителят на манастира и на Стефан - св. Георги - седнал на трон и стъпил върху победения от него змей. Според манастирското предание иконата била везана от господарката Елена, дъщеря на Стефан Воевода.
Венец на огромното ктиторско дело на Стефан Велики в "Зограф" е въздигането на съборния манастирски храм "Св. Георги" в 1502 г. след опустошаването му от родоските рицари две години по-рано.
В описанието от 1744 г. на обителта от пътешественика Василий Григорович-Барски четем, че манастирът е бил "изгорен от варвари и разбойници и бил много години пуст, и едва ли някой го обитавал, обновил го молдавският господар Стефан Воевода в годината от сътворението на света 7010 (=1502 г.), той самият бил живописан за вечна памет в преддверието на църквата [...] Той след опожаряването пак го обнови и иконописа и направи покрив от олово, както е и до днес."
Въздигнатият по този начин храм просъществува три века. Зографци го разрушават към 1800 г., за да построят нова по-голяма църква на същото място в 1801 година.
Ктиторите и украсителите на новия храм са имали осъзнато чувство за историческа приемственост. В притвора на новия храм те поръчват стенописни изображения (Митрофан Зограф, 1817 г.) на предишните ктитори. Сред тях достойно място - веднага след цар Йоан Асен II - заема портретът на Стефан Велики с корона и надпис: "Стефан воевода молдавски ктитор Добровецки и Киприански и обновител на тази обител."
Манастирите "Добровец" и "Киприан", ктитории на Стефан в Молдавия, по-късно биват дарени на Зографския манастир от следващи молдавски владетели.
На стенописното изображение в притвора на храма са изобразени още трима молдавски воеводи. Многобройни влахо-молдавски грамоти и до днес се пазят в манастирската съкровищница, а огромните имоти, дарени чрез тях на Зографския манастир, му носят големи и сигурни доходи векове наред и го правят един от най-богатите на Света Гора през целия османски период.
В списъка "Ктитори и Благодетели" на Зографската св. обител са записани 11 владетели. Веднага след царете Йоан [= Йоан Асен II] и Александър [= Йоан Александър] следват девет имена на "благоверни воеводи": Стефан [Велики], Александър [Добри], Василий [Лупул], Антиох [Кантемир], Богдан, Александър, Константин, Димитрий и Константин.
В гостната стая на манастира на най-видно място е поставен портрет на Стефан Велики с надпис: "Образ на Стефан Силни Воевода - Обновител на Свещено Зографската Обител и ктитор на принадлежащите й манастири Добровецки и Киприански."
Хрониките разказват, че Стефан е построил 44 църкви и манастири. Това число вероятно не включва въздигането на храмове в "Зограф". Благоверният княз е построил по един храм за всяка година от своето управление.
Наскоро за голямото му благочестие Стефан Велики бе канонизиран за светец на Румънската православна църква. Празникът му е на 2 юли, в деня на неговата кончина в 1504 год. След две години на този ден Румъния и Молдова ще честват подобаващо 500-годишнината от смъртта на св. Стефан Воевода.
Българската Църква, както и Зографският манастир, също следва да участват в празника. След падането на държавата ни под турска власт в края на ХIV век значителна част от българския политически, духовен и творчески елит се прехвърля от лявата страна на Дунава в християнските княжества Влашко и Молдова, които през ХV век са в несъмнен политически, духовен и културен подем. Българският принос е важна част от този разцвет. Показателно е, че на църковнославянски (вариант на старобългарски) език се пишат почти всички официални документи от канцеларията на Стефан Велики, както и на другите молдавски и влашки владетели през тези векове.
Време е да хвърлим повече светлина върху тъй наречените "тъмни векове" от миналото ни, а също и да преоткрием историята на съседните народи. Съдбовната връзка между св. Стефан Воевода и Зографския манастир е ключ към тези наши забравени исторически и духовни корени.
брой
11 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com