Авва Евагрий Понтийски
(Евагрий Понтски)
Abba Evagrios Pontikos (Evagrius Ponticus, Evagrius of Pontus)
Авва Евагрий Понтийский
346—399 година
|
Авва Евагрий Понтийски
|
Авва Евагрий Понтийски (346-399) е прочут подвижник и църковен писател, ученик на великите кападокийци и учител на Паладий; дякон и проповедник в Константинопол, а от 383 г. - монах в Нитрийската пустиня (неголям оазис на запад от р. Нил между Кайро и Александрия). Съчиненията на авва Евагрий са първи опит за осмисляне на монашеското духовно "делание" и са оказали голямо влияние на православната аскетика след него. Негови са думите: "Ако ти си богослов, то ще се молиш истински (истинно); и ако истинно се молиш, то ти си богослов".
По-долу:
Виж също:
На други езици и на други сайтове:
Авва Евагрий бил въведен в монашеския живот по особени Божии съдби. Той бил син на презвитер (свещеник, бел.ред.), родом от Понт, принадлежал към племето на Иверийците (грузинец), бил посветен за четец от Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска, бил ръкоположен в дяконство от Григорий Нисийски, брат на Василий, придружавал Григорий на Втория Вселенски събор в Константинопол. Там Григорий го оставил на блажения Нектарий, епископ Константинополски, тъй като бил твърде учен мъж.
Столицата започнала да вреди на Евагрий. За да избегне гибелта на душата си, наставен от видение, той се отдалечил в Йерусалим и се облякъл в иночески образ. След това отишъл в Нитрийската планина в Египет - обширна пустиня, населена с множество монаси.
След като живял в нея две години, той се преместил в друга пустиня, наречена Келия. В нея пребивавал в строго подвижничество петнадесет години, добил чистота на ума и се удостоил с даровете на разума, премъдростта и разпознаването на духовете.
Той бил толкова бит от демоните и се подлагал на толкова многообразни опити за борба с тях, че това никак не е лесно да се преразкаже. Веднаж му се явили три демона в свещеническо облачение, за да спорят с него за вярата: единият нарекъл себе си арианин, другият - евномианин, а третият - последовател на Аполинарий. Евагрий имал Дух на премъдрост и леко ги победил.
Авва Евагрий починал петдесет и четири годишен.
Светител Игнатий Брянчанинов, Из "Отечник"
Превод Pravoslavieto.com
| * С прякора Понтийски, прочут подвижник и писател, умрял през 400 г., учител на Паладий, а възпитаник на великите свети отци Василий Велики и Григорий Богослов. Виж за това по-долу! | |||
Не бива да не помена и многоизвестния дякон Евагрий*, който живя като същински апостол, а ще разкажа подробно за назидание на читателите и за хвала на Спасителевата благост, как взе решение да се посвети на подвижнически живот и как остана верен на решението си, докато умря в пустинята на петдесет и четири годишна възраст, според думите на Писанието: "Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години" (Прем. Сол. 4:13).
| * Хорепископ - епископ в провинцията, за селата на една епископия, помощник за селата на главния епископ
от града. ** Вторият Вселенски Събор през 381 г. През тази година св. Григорий Богослов напуснал цариградската архиепископска катедра, която заемал известно време, и заминал за родното си място Назианз и Арианз, като оставил на новоизбрания свой заместник св. Нектарий своя учен дякон Евагрий за помощник |
|||
Той беше син на хорепископ* от Понт в Иверия. Св. Василий, епископ на Кесарийската Църква, го посветил за четец, а след неговата смърт, заради голямата му ревност, го посветил за дякон премъдрият, безпорочен и многоучен Григорий, епископ в Назианз, който го оставил на блажения епископ Нектарий като опитен в словото борец против всяка ерес, когато пътувал до Цариград за великия събор**. Той се опълчил с младежка жар за правата вяра в големия град и си извоювал голяма почит.
Но, както сам разправяше, порокът на женската любов здраво го държал в плен. Погледнеш, уж му се удало да го прогони из душата си, но тогава пък в жената ще се пробуди страстта. А тя принадлежала към най-знатните кръгове в Цариград. Евагрий се боял от Бога, срамувал се от съвестта си, представял си размера на позора и злорадството на своите противници еретици и пламенно се молил на Бога, Той да го предпази от такава греховна стъпка. Но въпреки, че жената в своята луда любов го задиряла на всяка крачка, той не намирал сили в себе си да се отклони от пътя й - така здраво го била оплела в мрежите си.
Тогава, подир една негова усърдна молитва, тъкмо преди да падне в грях, насън му се явил ангел, който по външността си приличал на градоначалниковите войници. Хванал го здраво, повел го като че ли на съд и го хвърлил в тъмница, дето му наложили железни окови на врата и ръцете. Никой не му открил причината за този странен арест, но неговата съвест му подсказвала, че страда заради жената и му се струвало, че мъжът й ще дойде. Докато другите затворници бивали разследвани и оправяни, него го оставили да се измъчва от ужасен страх, окован във вериги заедно с други четиридесет осъдени.
Най-после ангелът, който го бил довел в тъмницата, се преобразил, явил му се като любезен приятел и го попитал: "Защо си тук, господин дяконе?" "Аз не зная положително, но предполагам, че дворцовият сановник Н. се е оплакал от мен поради неоснователна ревност и се боя много да не би да са подкупили съдията, та той да произнесе срещу мен някоя неоснователна присъда".
Ангелът рекъл: "Аз бих те посъветвал като приятел - за теб би било най-добре да заминеш от този град".
Евагрий рекъл: "Ако Бог ме освободи от това ужасно положение, не ще ме видиш за в бъдеще в Цариград; ако ли пък остана, давам правото да ме подложат на съответното наказание".
Другият рекъл: "Аз ще донеса Евангелие и ако ми се закълнеш над него, че ще напуснеш града и ще се грижиш за спасението си, ще ти помогна в тази ти беда". Той наистина донесъл Евангелие и Евагрий се заклел: "Само един ден - докато пренеса багажа си до кораба, не повече! - ще остана в града!"
Щом произнесъл клетвата, нощното съновидение изчезнало. Евагрий веднага станал и си рекъл: "Макар и на сън, все пак съм се заклел". Взел всичко, каквото имал и отпътувал за Йерусалим.
| * Ожесточението на фараоновото сърце при Моисей, преди той да изведе еврейския народ от Египет. Виж Изх.
4:21, 7:3, 13 и 22; 8:15, 19 и 32; 9:7, 12 и 35; 10:20 и 27; 11:10. ** Следователно той носел монашеско одеяние от пострижението си нататък, макар носенето на това одеяние да е било по онова време още незадължително. |
|||
Блажената Мелания Римлянка му оказала там добър прием. Но сатаната пак се опитал да ожесточи сърцето му, както някога на фараона* . Той бил още млад и с чувствена натура, та пак се поддал на лоши помисли без да се изповяда някому; почнал да носи немонашеско облекло** и да води кокетлив живот. Но Бог, Който желае всички ни да предпази от поквара, дал му да го сполети треска, а подир нея - и друга по-дълготрайна болест, от която пролежал цели шест месеца и от която тялото му съвсем се стопило. Но това било действително за негово добро.
След като лекарите не могли да му дадат нито помощ, нито съвет, блажената Мелания рекла: "Синко, твоята продължителна болест не ми се нрави. Кажи ми, какво имаш на душата си! За мен е ясно, че твоето страдание е Божие допущение".
Евагрий й изповядал своята похотливост. А тя рекла: "Обричаш ли ми се пред лицето Божие да останеш верен на своя монашески обет? Аз ще се помоля за теб, макар и самата аз да съм голяма грешница, да бъде продължен животът ти".
Той обещал и за няколко дни оздравял; станал, облякъл се в дрехи, които Мелания му дала (т. е. пак монашески) и се отдалечил в Египет, в Нитрийската планина. Две години прекарал там и се отправил в пустинята, дето живя в тъй наречените "килии" цели четиридесет години; ядеше по един фунт (327 грама) хляб дневно и се задоволяваше с един секстарий елей в трите месеца (малко повече от половин наш литър за три месеца или около два литра за цяла година) макар да беше приучен на излишъци и меки удобства; молитви държеше по сто на ден.
Занимаваше се с преписване на книги, понеже имаше красив и изкусен почерк и печелеше в годината тъкмо толкова, отколкото се нуждаеше за прехраната си.
В продължение на петнадесет години напълно очисти сърцето си от всичко земно и му се даде дар на мъдрост, знание и различаване на духовете (сравни 1 Кор. 12:8-10).
По това време написа три книги: "За свещеника", "За монаха" и "Отговори", дето излага своя опит и мъдрост, как трябва да се побеждава дяволът.
Сам той бил страшно измъчван от блуден дух, както ни разказваше. В такива моменти престоявал зиме по цели нощи във водата на извора, докато се вкочани тялото му. Измъчвал го и хулен дух; тогава пък стоял четиридесет дни под открито небе, вследствие на което цял се изринал с гнойни пъпки като безсловесно животно.
| * Привърженици на трите най-опасни ереси през четвърти век. Арий, александрийски свещеник, създател на ереста, наричана с неговото име - арианство, умрял през 336 г.; Евномий, епископ на Кизик, водач на новоарианите, умрял около 394 г.; Аполинарий, епископ на Лаодикия в Сирия, при защитата на православието против Арий изпаднал в ново лъжеучение, умрял около 390 г. | |||
Веднъж посред бял ден го посетили трима дяволи, облечени като духовни лица и спорели с него по въпросите на вярата. Единият се препоръчал за арианин, вторият за евномианин, а третият за аполинарианин*. Евагрий ги оборил кратко и убедително със силата на своята мъдрост.
Един път бяха изгубили ключа на църквата; той осени ключалката с името Христово, удари с ръка вратата и тя се отвори. Тогава безбройни дяволи го измъчиха по един ужасен начин. На един от своите ученици беше предрекъл подробно, какво ще се случи подир осемнадесет години. Евагрий казваше: "Откакто ми е стъпил кракът в пустинята, не съм вкусил ни маруля, ни някаква друга зелена трева, ни плодове, ни грозде, ни месо, нито пък съм се къпал в баня".
През последните две години на живота му стомашни страдания щяха да го принудят да употреби варена храна, след като се беше въздържал от такава повече от петнадесет години; но въпреки това не яде дори хляб, а само някои треви и накиснат във вода ечемик или боб.
На Богоявление се причасти в църква със светите тайни и почина. Наскоро преди да умре ни повери следното: "Едва от три години насам не ме измъчва вече никакво плътско пожелание" - подир един дълъг, пълен с трудове, страдания и непрестанна молитва живот. Когато му съобщиха, че баща му е умрял, той рече на пратеника: "Не кощунствай! Моят Баща е безсмъртен!"
© Лавсаик или животопис на Светите отци, Преподобни Паладий епископ Еленополски, изд. Тавор, София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com