"Добротолюбие"
"Филокалия"
"Philokalia"

 

 

"Добротолюбие" е известен в целия Православен свят сборник от светоотечески  поучения и беседи за духовен живот на светите отци и учители на Църквата. Съставен е първоначално от Св. Никодим Светогорец и издаден на гръцки език под името "Филокалия" (буквално "любов към духовната красота"). На негова основа по-късно са съставени сборници и на църковнославянски език, а впоследствие и на български и др. славянски и европейски езици.

През 2000 г. монасите от манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" започнаха за пръв път издаването на "Добротолюбие" на български език. В многотомника са включени творби на Св. Антоний Велики, Св. Макарий Велики, св. Теодор Студит, св. Марк Подвижник, Св. Mаксим Изповедник, Св. Йоан Касиан Римлянин, св. Теодор Едески, св. Зосима Палестински, преподобните авва Исаия, авва Евагрий, авва Таласий, авва Филимон, Филотей Синайски, Теогност, Иоан Карпатски, Блажени Диадох Фотикийски и много други.

По-долу: ***

Виж също:

 

 

 

Преп. Паисий Величковски и неговото "Добротолюбие"

Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "Наставление" от преподобни Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.

Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.

Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година.

Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания.

През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолюбието", също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.

Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.

Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.

Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.

Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.

Стефан Стефанов
ЦВ
Брой 21 за 2003 година

 

 

Значение на "Добротолюбието" на изток и на запад

 

Постхристиянска Европа чете "Добротолюбието"

През месец май 1998 г. Калистос Уеър, епископ на Диоклия бе поканен от гръцката фондация "Онасис" да изнесе лекция на тема: "Значението на "Добротолюбието" на Изток и на Запад" пред Стария Парламент в Атина. Част от лекцията е публикувана във в-к "Християники", откъдето я превеждаме за българските читатели. В началото на своето изложение еп. Калистос (Уеър) се спира на първото издание на "Добротолюбието" преди около 200 години (1782 г.) от св. Макарий (Нотарас), епископ на Коринт, и св. Никодим Светогорец.

"В началото книгата имала среден отзвук, защото почти всички текстове били издадени в оригинал без превод на новогръцки. Минало повече от век, докато се стигне до второ издание през 1893 г. 64 години по-късно, през 1957 г., излязло и третото издание. Така за първите 175 години от своето съществуване "Добротолюбието" било издадено само три пъти. С други думи не било това, което се нарича "бестселър". Интересно е да се отбележи, че в класическото многотомно издание "Голяма гръцка енциклопедия" от 1930 г., под понятието "Филокалия" (гр. език ­ Добротолюбие) била спомената само "Филокалия"-та на Ориген, съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, докато "Добротолюбието" на св. Макарий и св. Никодим не се споменава.

 

Руски превод

От друга страна, в славянския свят през 19 век "Добротолюбието" имало съвсем различна съдба. Славянският превод на св. Паисий Величковски, който се появил през 1793 г., и разширеното издание на св. Теофан Затворник, което започнало да излиза от 1877 г., били преиздавани многократно през 19 век и намерили много по-широк отзвук от гръцкото издание. [...]

 

"Добротолюбието" в следвоенна Европа

Все пак истинското време на "Добротолюбието" било нито 18 век на Колибарите, нито Святая Русь на 19 век, а втората половина на 20 век и особено годините след края на Втората световна война. Третото издание на "Добротолюбието" в пет тома, дело на издателска къща "Астир Пападимитриу", било широко разпространено и се преиздавало на новогръцки език.

Допреди 40 години "Добротолюбието" не било леснодостъпно в Гърция, намирало се само в определени манастири. Днес обаче, тези, които го четат и откриват неговата стой-ност, стават все повече и това са най-вече "светски" хора. В този смисъл можем да кажем, че св. Макарий и св. Никодим са постигнали точно това, към което са се стремили.

 

Румънско издание

Една друга православна страна, която била силно повлияна от "Добротолюбието", и то най-вече след Втората световна война, била Румъния. Румънският превод започнал да излиза от 1946 г. и отговорник за това издание бил известният богослов протопрезвитер Димитрие Станилое. През 1981 г. излязъл X том на румънското "Добротолюбие".

В сравнение с гръцкия оригинал румънското издание обхваща значително по-голям брой текстове. Включени са много произведения на св. Максим Изповедник и св. Григорий Палама. Румънското "Добротолюбие" изиграло голяма съзидателна роля за духовното възраждане на православието, което преживява днес Румъния.

Ако влиянието на "Добротолюбието" в Румъния било наистина впечатляващо, то още по-забележителен бил успехът му на Запад през последните 50 години.

 

Изданието на Т.С. Елиът

Най-голяма роля за разпространението на "Добротолюбието" на Запад изиграла Великобритания. В началото на 50-те години част от руското издание на св. Теофан било преведено на английски език с помощта на православната рускиня Евгения Катуповски и на православния англичанин Джералд Палмер. Така се появили два тома: "Текстове от "Добротолюбието" за сърдечната молитва" през 1951 г. и "Отците на първите векове от "Добротолюбието" през 1974 г. Двата тома имали неочакван успех. Римокатолическото списание "Католик Хералд" приветствало издаването на текстове от "Добротолюбието" като едни от най-значимите духовни постижения, превеждани някога на английски език. И двата тома са преиздавани многократно.

Трябва да се отбележи, че издателите на английското "Добротолюбие" ­ "Фаберс", нямало никога да успеят да осъществят това без подкрепата на Т.С. Елиът, който бил един от директорите на издателството. Елиът бил толкова впечатлен от учението на "Добротолюбието", че настоявал то да излезе на всяка цена, въпреки че било напълно ясно, че ще струва много скъпо. Всъщност оказало се, че изданието било голям финансов успех за издателската къща. "Никога не сме губили пари от православна литература", ми каза скоро един от служителите на "Фаберс". [...]

 

Широк отзвук в Европа

През 1979 г. започна да излиза ново английско издание. Това второ издание не е просто подбор на някои текстове, а включва всички произведения от гръцкия оригинал, т.е. няма за основа руския превод на св. Теофан, а гръцкия оригинал. Английският превод трябва скоро да бъде завършен напълно и V последен том се подготвя за издаване.

Както първото английско издание и новото се радва на голям успех сред широка публика. Първите томове са преиздавани вече няколко пъти. От писмата, които получава издателската къща, става ясно, че читатели на "Добротолюбието" не са само православни християни, но и вярващи от други религии или пък такива, които не принадлежат към никоя религиозна традиция, но търсят някаква вяра. Примерът на Великобритания е последван и от други западни страни ­ преводи на "Добротолюбието" има на френски, немски, италиански, испански и финландски език. Както и във Великобритания тези преводи се радвали на голям успех и оправдали големите очаквания на издателските къщи.

В навечерието на третото хилядолетие гласът на "Добротолюбието" както в Православния свят, така и на Запад звучи все по-силно. Без съмнение е забележително, и за мен лично е особено обнадеждаващо, че един сборник от текстове, предназначен за гръцките православни християни в Турската империя през 18 век, успя да окаже такова влияние два века по-късно в съвсем различната историческа и културна среда на постхристиянска Европа."

Калистос Уеър, епископ на Диоклия
ЦВ
брой 20 за 1998 година

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com