С тази схема авторите показват съвпадението между династиите на Свещената римска империя и на еврейските царе. Снимка: Интернет
(Виж също отклик на тази статия от д-р Божидар Димитров по-долу, както и кратка биографична справка за Анатолий Фоменко и Глеб Носовски.)
С тази схема авторите показват съвпадението между династиите на Свещената римска империя и на еврейските царе. Снимка: Интернет |
|||
Човечеството е много по-младо, отколкото се смята сега, твърдят учени, автори на Нова хронология. Всички известни хроники, летописи, в това число и "античните", описват събития от началото на X век. По-ранните събития са покрити с мрак.
Историята, която изучаваме в училище, няма много общо с това, което в действителност се е случило. Това твърдят станалите вече скандално известни руски математици от Московския държавен университет, ръководени от академик Анатолий Фоменко. През последните няколко години те упорито пренаписват историята, базирайки се на собствени математически методи, които позволяват съпоставянето на данните от съществуващите древни документи, в това число и звездни карти. Естествено, опирайки се и на възможностите, които предоставя съвременната компютърна техника.
Привържениците на новата хронология твърдят, че
фалшифицирането на историческите факти
е продължило с векове. Те обаче не се опитват да възстановят историческите събития в първоначалния им вид - това е прекалено амбициозна задача. На този етап се ограничават само с критично отношение към версиите на официалната история.
Според математиците основният въпрос е какъв е произходът на нашите исторически познания. Защото обикновено това, което сме изучавали, приемаме като истинно описание на реални факти. Но и в днешно време сме свидетели как фактите се изопачават и че скорошни събития са описани различно от това, което си спомняме за тях. Можем ли тогава да бъдем сигурни, че писаното за станали преди векове събития е вярно предадено?
Последните 400 години са документирани сравнително точно, казват авторите на хипотезата. Що се отнася до древността обаче, възниква проблемът за достоверността. Бедата е там, че повечето исторически документи, на които се позоваваме днес, свързани с Античността или Средновековието, не са оригинали, а направени по различно време преписи, често при съмнителни обстоятелства.
Идеята за структуриране на световната история се появява в края на Ренесанса.
Официалната историческа хронология,
която днес приемаме, води началото си от италианския теолог и учен Скалигер (1540-1609). Той определя датите на най-важните исторически събития, като Пелопонеската война, Троянската война, основаването на Рим и т.н., но не доказва нито една от тях. Неговите последователи продължили работата му и сега се приема, че хронологията е получила окончателния си вид от Петавиус (1583-1652).
Фундаменталният проблем, с който се сблъскват историците от XVI и XVII век, е да поставят заедно в хронологичен ред всички онези данни от ръкописите, хрониките и другите исторически паметници, за да получат съгласуван сбор от всички исторически събития. Това е изключително сложна задача за онези времена. Още повече, че голяма част от ръкописите не са датирани или използват неизвестна или архаична система на датиране. Много от летописите, написани на различни места по света и на различни езици, разказват всъщност за едни и същи събития.
Скалигер и Петавиус обаче не откриват този факт и ги разполагат по оста на времето едно след друго, което силно удължава хронологията. Така, твърдят математиците, са допуснати огромен брой, при това съществени грешки, и по изкуствен начин
цялата история на човечеството е разтегната
Според авторите на Новата хронология историята на Древна Гърция и на Римската империя не издържа критика и не се вмества в никакви рамки. Всички известни днес антични и средновековни документи описват събития, станали в интервала X-XVII век. При това описанието на епохата X-XIII век се състои от два пласта: а) истински събития (за тях се знае малко) и б) дубликати, дошли през периода XIII-XVII век с хронологична грешка примерно от 300 години.
От гледна точка на математиката хронологията представлява функция. Още по-точно, тя е функция, описана от израза H(t, x1,x2), която зависи от три променливи: t - времето на историческото събитие и (x1,x2) - географските координати (дължина и ширина) на мястото. Математиците използват тази функция за анализ на сходствата и различията между документите от една или различни епохи, като проверяват емпирично принципа на базата на достоверни данни от XVI до XIX век. В своите изчисления те използват единствено доказателства от първа ръка и не приемат позоваването на писмени паметници, изгорели в Александрийската библиотека, например.
Така учените откриват огромни сходства и дори пълни съвпадения в описанията на различни династии, които водят до подозрението, че имаме работа с
повторения в конвенционалната версия на историята
Пример за съвпадение е описанието на династията на Свещената римска империя (X-XIII век) и тази на еврейските царе в Библията (IX-V пр.н.е.). Ние можем да отговорим само на въпроса колко години писмена история са фиксирани в древните документи, казват математиците. Всички известни днес хроники, летописи, в това число и "античните", описват събития от началото на X век от н.е. По-ранните събития са покрити с мрак. От тях до наши дни не е стигнало нищо.
Според тях раждането на Христос вероятно е станало в XI век. Изследването на Торинската плащеница с радиоактивен въглерод-14, което неотдавна показа, че тя датира от 1054 г., напълно се вписва във версията на Фоменко. Така че, най-вероятно не сме в третото хилядолетие, а във второто, ако използваме сега приетото летоброене.
Възниква въпросът доколко Новата хронология е безспорна? Отговорът на математиците е, че гарантират само за точността на статистическите си методи и основаните на тях изводи. Тяхната реконструкция на историята е засега само хипотеза. Според тях глобално предатиране може да бъде дело само на много учени - историци, физици, математици - и е въпрос на бъдещи изследвания.
Тезата за изгубени тайни на човечеството е неиздържана
Питайте историците с какво е обработвал мрамора древният скулптор Фидий, казват математиците. Желязното длето не дава възможност за такава филигранна изработка, необходими са инструменти от закалена стомана. Според специалистите по химия на материалите температурата за подходящото закаляване не може да се получи с дървени въглища. Необходими са каменни въглища. А ако няма закаляване, няма и стомана. Но според официалната хронология каменните въглища са добити за пръв път в Англия през ХI век. Значи с Фидий нещо не е наред. И не само с него...
Официалните историци твърдят, че древните гърци и римляни са познавали само 6 метала, сред които не фигурира цинкът, но император Август е сякъл месингови монети! А цинкът съставлява около 20% от месинга. С други думи, месингът не е могъл да се появи по-рано от ХVII век. Най-малкото, отначало португалците трябвало да донесат от Индонезия рудата, а германецът Йохан Глаубер да получи от нея цинк.
Как Римската империя е покорила Европа, след като конете на кавалерията не са били подковани? Без добре развита металургия римляните не биха могли да направят и крачка. Авторите на Новата хронология пресмятат, позовавайки се на Гибън - най-авторитетния специалист по Древен Рим, че по времето на Антоний през II век в римската армия е имало 30 легиона с по 10 000 души във всеки. Историците са описали точно къде са били разположени: един в Юдея, друг в Сирия и т.н. Но всеки воин е имал нужда от щит, меч, шлем и т.н. Пълното снаряжение е тежало около 10 кг. За да се въоръжи само с по един комплект цялата армия, е било необходимо да се стопят 3000 т метал. За получаването на 50 кг желязо са нужни 25 куб. м дървесина. Изчислете колко гори е трябвало да бъдат изсечени! След всичко това не ви ли учудва как Европа не е останала без дървета? И къде са следите от леярните?
Помислете, казват още те. Най-простите от наша гледна точка битови приспособления са били изобретени от човечеството през VI-ХII век, така твърди официалната история. А кога са поставени основите на фундаменталните науки? Хиляда години по-рано! Оказва се, че да се направят точни математически изчисления е много по-лесно, отколкото да се изобрети хомотът. Аристарх Самоски говори за хелиоцентричната система на света дълго преди Коперник, в III в.пр.н.е., но след това забравили за всичко. 1500 години човечеството е в амнезия!
Ирастосфен изчислил диаметъра на Земята с точност до 100 км. Не е като да направиш хомот! Птолемей измерил разстоянието от Земята до Луната. Според него то било равно на 29,5 диаметъра на Земята. Според съвременниците то е 30,2. Птолемей обаче не е имал нито телескоп, нито други уреди. Но е изчислил! Хвърлил един поглед на небето и го пресметнал!
Анатолий Тимофеевич Фоменко
(р. 1945 г.) е член на Руската академия на науките, доктор на физико-математическите науки, професор, завеждащ катедра по диференциална геометрия в
Механо-математическия факултет 
на Московския държавен
университет. Той е автор на 180 научни труда, 26 математически монографии и учебници, както и на няколко книги за използването на нови статистико-емпирични методи за анализ на
историческата хронология.
Неговият сътрудник Глеб Носовски (р. 1958 г.) е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на теорията на вероятностите, математическата статистика, случайните процеси, оптимизацията, компютърното моделиране. Той е старши научен сътрудник в Механо-математическия факултет на Московския университет в катедрата по диференциална геометрия.
Препечатано от в. "Сега", 4 януари 2003
Има и измислени хроники, но сериозните учени не се осланят на тях
Д-р Божидар Димитров
"Математическото" направление в историята се появи преди няколко години в Русия и бързо набра почитатели и следовници по света, включително и в България. Статията във в. "Сега" от 4.01.2003 г. (препечатана по-горе, бел.ред.) точно е уловила основния аргумент на авторите й. Според тях античните и средновековни хроники са съставени всъщност през ранното Възраждане от някои хуманисти. Информацията в тях била невярна и "разтягала" неимоверно световната история назад във времето - всъщност всичко каквото знаем за Антична Гърция и Рим, за Византия и средновековното българско царство се е случило в тесния хронологически отрязък между XII - XVII век.
Този начин на мислене показва единствено колко лошо става, когато, макар и титулувани специалисти в една област на науката нахлуят смело в друга област на науката. На науката история навлезлите в дебрите й математици не познават нито източниците на информация, нито методите на анализ и синтез. И стават смешни - също толкова смешни колкото ще бъдат историците, седнали да се занимават с математик.
Шефът на НИМ Божидар Димитров и шефът на школата в Симеоново представиха конфискувани паметници от античността, сред които се отличава рядко срещана глава от древната
Рациария. Снимка: Николай Дойчинов |
От относителни верни неща като неоспоримия факт, че основният брой на хрониките е познат по преписи от Ренесанса се вади заключението, че те са написани и измислени от ранните хуманисти. Обстоятелството, че хрониките са познати основно в късни преписи, се дължи на факта, който знае всеки кодиколог - материала, на който са написани тези съчинения (хартия, пергамент, папурус), има трайност на живот 600-800 години. Освен ако не положат специални грижи (обработка с укрепващи химикали), но такива се полагат едва от края на XIX век. Но все пак в места, където климатичните условия са по-специфични има оцелели ръкописи и от вековете преди Христос и от първите векове след раждането му. Кумранските ръкописи в Палестина например. Или "Политията" на Аристотел (IV в. пр. Хр.) открита в препис от III в. пр. Хр. в пясъците край Кайро. Дори само тези факти правят на пух и прах "историческата визия" на математиците, защото показват, че наистина в точно определени векове са се случили събития и са действали исторически лица, които според математиците или са измислени, или са станали 1000-1500 години по-късно.
За да стигнат максимално близо до историческата истина, (абсолютна истина, както е известно няма) историците подлагат информацията от хрониките на жесток критичен анализ, съпоставяйки данните им и отчитайки народността, вярата, политическата принадлежност, социалния статус на хронистите. Тези фактори и днес влияят на всеки пишещ брат, влияели са и в Античността, и Средновековието. И това е единственият, макар и много тежък проблем за историците.
Защото на тях им е ясно, че цяла рота хуманисти, събрана в някой манастир, не може да измисли цар Самуил и деянията му и да го вкара в хронологически порядък, едновременно в няколко византийски, арменски, арабски, сръбски и западноевропейски хроники, да ги разпрати в различни манастирски библиотеки по света. И най-накрая да изработят два-три надписа от името на Самуил, племенника му Иван-Владислав и да ги разхвърлят по църкви, джамии и крепости в Македония и Гърция. Става дума за надписите за строежа на Битолската крепост и надгробието на Самуиловските родители, разбира се.
Споменах за надписите неслучайно. Главният недостатък на математиците, занимаващи се с история е, че те смятат, че реконструкцията на историята става само по хрониките.
Да, ама не, хрониките дори се смятат (заедно с мемоарите) от професионалистите историци за най-ненадеждния източник, поради явните пристрастия на авторите. За реконструкция на историята най-полезни за историците поради обективната информация са т.нар. административни документи - данъчни и всякакви други описи, укази и нареждания на централната и локалните граждански и църковни власти (т.нар. грамоти), лична и административна кореспонденция, текстове на законите, регулиращи различни сфери на живота, доклади на разузнавачи и посланици. Това са милион страници и обикновено много точно датирани. Този род документация поради специфичния си характер вече не могат да измислят и цели армии хуманисти.
И накрая най-страшното за математиците-историци, археологическите паметници - стотиците хиляди градове, села, вили крепости, гробници, заедно с милионите открити в тях, датирани надписи на гръцки, латински, еврейски, египетски, български и десетки други езици. Надписи, в много от които се говори за същите лица и събития, за които се говори в съчиненията на Херодот, Тукидит, Ксенофонт, Йоан Скилица, Зонара, Теофил Изповедник, Никита Хониат, Черноризец Храбър, патриарх Евтимий и т.н. Вече не само всички хуманисти, но и цялото население на света не би могло да изгради само монументалните развалини на древните култури по планетата земя. Куриозното е, че в България тракийските гробници, Рициария, Ескус и Филипопол, Плиска, Преслав и Охрид трябва да са изградени според математиците-историци в първите векове на турското робство.
Представете си за момент как в XV-XVI век милион турски спахии и български раи дружно градят гробниците при Старосел и Казанлък, Античния театър в Пловдив, а в почивките дялкат хиляди антични релефи и статуи и перфектни от филологическа гледна точка латински и гръцки надписи, злобно хихикайки като си представят в какво заблуждение ще вкарат историците от XIX-ХХ век.
Защото друга цел всички тези предполагаеми от математиците фалшификации нямат и не могат да имат.
И въобще народът неслучайно е казал: "Всяка жаба да си знае гьола".
Препечатано от в. "Сега", 10 януари 2003
www.Pravoslavieto.com