Св. пророк Авакум Св. пророк Аввакум VII в. преди Рождество Xристово Чества се на 2 декември

Кондак, глас 8

Возгласивый вселенней от юга пришествие Божие от Девы, Аввакуме богоглаголиве, и на божественней стражи предстоянием слышания, от светоносна ангела, Христово воскресение возвестил еси миру. Сего ради весело зовем ти: радуйся, пророков светлая доброто.

Ирмос от Пасхалния канон

Боговдъхновеният Авакум да застане с нас на божествена стража
и да покаже светоносния ангел, който велегласно възвестява:
"днес дойде спасението на света, защото възкръсна Христос като всесилен."

По-долу:

• Житие на свети пророк Авакум
• Памет на светия пророк Авакум св. Димитрий Ростовски
• За книгата на пророк Авакум бивш митр. Пимен
• Св. пророк Авакум прот. Александър Мен
  Книга на пророк Авакум
  Съдържание и композиция
  Духовен смисъл
  Авторът и неговото време

Виж също:

• Книга на пророк Авакума написана ок. 605-600 г. пр.Хр.
• ПРОРОЦИ. Прорицатели, гадатели, заклинатели

Житие на свети пророк Авакум

Св. пророк Авакум живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея. И действително, халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма и откарал в плен много юдеи.

"Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? – се обръща към Бога Авакум, измъчван душевно поради нечестието на своя народ. – Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие?" (Авак. 1:2-3).

По предание пророк Авакум умрял в дълбока старост.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Видението на пр. Йезeкиил и Авакум (Чудото на Христос в Латом).
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от Погановския манастир в Сърбия.
Днес в криптата на храм "Св. Александър Невски" в София.
Източник: www.metmuseum.org

Памет на светия пророк Авакум

Свети пророк Авакум бил син на Асафат и произхождал от Симеоновото коляно, както разказва за него свети Епифаний Кипърски в своята книга "За живота на пророците". Според преданието, записано от светите отци*, родина на Авакум било неголямото село Бетзохар, иначе наричано Витзахир.

Самото име - Авакум**, - дадено му при раждането, предзнаменувало, че от него ще излезе силен духом подвижник. Като достигнал пълнолетие, заради славата на Божието име, той започнал да изобличава беззаконията на своя народ. Сам той, горейки духом в Господа, строго спазвал Божиите заповеди, твърдо стоял на пътя на добродетелите и бил удостоен от Господа с пророчески дар.

Свети Авакум пророчествал и живял след царуването на благочестивия иудейски цар Езекия, когато на престола царували нечестиви царе: Манасия, син на Езекия, и след това Амон, син на Манасия***.

Според свидетелството на Свещеното Писание (2Парал. 33:9 и 4Царств. 21:2-10), при Манасия сред иудейския народ имало непрестанни раздори и злодейства: силният угнетявал слабия, и никъде не можело да се намери справедлив съд. Самият цар бил пръв гонител на невинните: той пролял много невинна кръв, и напълнил "с нея Иерусалим открай докрай" (4Царств. 21:16). Според преданието, по това време в числото на невинните пострадал и свети пророк Исаия, както и много други изобличители на неправдите и нечестията на царя и народа.

Впоследствие цар Манасия, наказан от Бога и взет в плен от асирийците, се разкаял и се обърнал към Истинния Бог. Но злото, посято от него, вече било пуснало дълбоки корени сред еврейския народ; Манасия бил наследен от нечестивия цар Амон, отдаден, подобно на баща си, на грубо идолопоклонство.

Пророк Авакум дълбоко скърбял за развратеността на своите съвременници. Не намирайки правда никъде, той изливал скръбта си, викайки към Господа:

- "Докога, Господи, ще викам и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (Ав. 1:2-4).

Така викал пророкът към Господа, виждайки човешките беззакония, и очаквал праведен съд от Самия Бог. В отговор на това Господ възвестил на Своя избраник, че скоро трябва да дойде наказание за всеобщото нечестие. По Божия заповед пророк Авакум предсказал на евреите такова страшно събитие, на което по това време било трудно да повярват - а именно разрушаването на храма и на самия Иерусалим и Вавилонския плен (Ав. 1:5-12)*.

Пророкът ясно посочил, че за оръдие на това наказание Господ е избрал халдейците** - народ свиреп и необуздан, който бързо преминава по земните пространства, за да завладява чужди селища.

В трепетно очакване на страшното нашествие пророк Авакум недоумявал: нима праведният Господ ще допусне гордите и нечестиви халдейци напълно да изтребят Неговия избран народ. С надеждата, че това наказание ще бъде временно, той очаквал ново откровение от Господа и в своето молитвено очакване бил подобен на страж, зорко гледащ в далечината от градската кула (Ав. 2:1)***, за да възвести за приближаването на врага. Той молел Господа незабавно до спаси еврейския народ от вавилонското робство, както някога го е спасил от египетското, и чакал какво ще му каже Господ.

Тогава Господ открил на Своя пророк, че цялото спасение на избрания народ сред тези бедствия е във вярата, а гордите и необуздани халдейци сами ще трябва да изпитат същата участ, която са приготвили за победения народ (Ав. 2:4). След това пророк Авакум, за да не хвърли сънародниците си в отчаяние от предстоящото им изпитание от Бога, произнесъл притча за гибелта на халдейците, възвестил петократната гибел на угнетителите (Ав. 2:9-19). В тази притча той показал цялото нищожество на идолите и на могъществото на халдейците, пред величието на Истинния Бог, грижещ се за спасението на Своя народ. Пророкът, в озарение свише, предвещавал, че Бог ще дойде за спасение на Своя народ от планината, покрита със сенчести гори (Фаран), за спасение на Своя помазан, и ще настъпи такова време, когато цялата земя ще се изпълни със славата на познаването на Господа, както водите изпълват морето*.

* Ав. 3:13. Тук се предрича не само избавлението на евреите от вавилонския плен, но и спасението на човешкия род. Така това пророчество носи месиански характер. Посочвайки южната страна по отношение на Палестина, където била и планината Фаран, покрита със сенчести гори, пророк Авакум открил на евреите, че те ще получат избавление от вавилонското робство чрез народ, който ще дойде от южната страна. Наистина Кир, цар Персийски, довел мидяните и персите от юг и като покорил вавилонците, освободил евреите. Но взорът на пророка предвидял избавлението и от друго робство - греховното робство на целия човешки род и неговото обновление. Според обяснението на блажени Теодорит свети Авакум с тези думи "предвъзвестява въплъщението на нашия Бог и Спасител, извършило се във Витлеем, който се намира на юг от Иерусалим". Под планина, покрита със сенчести гори, Светата Църква разбира Божията Майка, като планина от добродетели, осенена от Светия Дух. "Планина, осенена от Божията благодат, Те видя Авакум с прозорливите си очи" - възпява Църквата в канона - "от Тебе провъзгласяваше да излезе Светият Израилев, за наше спасение и изправление". "Христос, идващият явно наш Бог, ще дойде и няма да се забави, от планината, покрита със сенчести гори, чрез Отроковицата, раждаща неизкусобрачно, пророкът в древност говори" (четвърта песен от канона в нед. Вайя). "Христе, от Дева израсъл, от планина хвална, покрита със сенчести гори" (четвърта песен на Рожд. Хр.). Изобщо, в основата на 4-та песен на всички църковни канони е поставено пророчеството на Авакум за пришествието на Господа за спасението на Своя народ, "за спасението на Своя помазан". Поради ясното месианско значение на пророчествата на свети пророк Авакум християнската църква му е дала името "Боговдъхновен" (пасхален канон, четвърта песен, ирмос). - Молитвената песен на Авакум служи за основа на четвърта песен на църковните канони, изобразяваща всемогъществото на Бога и непосрамващата надежда на Него. Бел.ред.

Когато Навуходоносор се приближавал към Иерусалим, то, както свидетелства преданието, пророк Авакум напуснал града. Знаейки, че бедствието вече е непредотвратимо и че съпротивата срещу толкова силен завоевател ще бъде безполезна, пророкът с болка и скръб напуснал родината си, за да не вижда разрушаването му и да избегне жестокостта на победителя. По Божие указание той се заселил в Арабийската земя, в град Остракина, и живял тук като доброволен изгнаник до самото отдалечаване на враговете от отечеството му.

След отдалечаването на халдейците той се върнал в земята си, оплакал нещастията ѝ и заедно с оцелелите от народа започнал да се занимава със земеделие. В молитва към Бога за народа си очаквал завръщането на пленените от Вавилон.

Веднъж, по време на жътва, пророкът сварил ядене, взел хляб и отишъл на нивата, за да занесе този обяд на жътварите. Но по пътя пред него застанал Ангел Господен и казал:

- Занеси този обяд във Вавилон на Даниил, в лъвовата яма.

Действително, по това време пророк Даниил, живеещ при двора на вавилонския цар, поради ненавистта на нечестивите вавилонци, бил хвърлен в яма с лъвове.

- Господи! Никога не съм виждал Вавилон и не зная лъвовата яма.

Тогава Ангелът Господен със силата на своя дух грабнал Авакум, пренесъл го във Вавилон и го поставил над ямата, където бил хвърлен Даниил.

И извикал Авакум:

- Данииле! Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща.

Даниил благодарил на Бога и казал:

- Ти си спомни за мене, Боже, и не остави обичащите Те.

Даниил станал и ял. А Ангелът Господен мигновено поставил Авакум на предишното му място.

След чудесното посещение на Даниил пророк Авакум се върнал при своите жътвари по време на обяда им и на никого не казал за случилото се. Той предвидял, че иудейският народ ще бъде върнат от Господа от Вавилон в Иерусалим, подобно на чудесното му пренасяне във Вавилон и връщането му оттам. Но това изпитание за Божия народ продължило 70 години и светият пророк не доживял до завръщането на евреите от плена, той умрял в старостта си и бил погребан на собствената му нива*.

* Смъртта на пророк Авакум последвала приблизително 600 години пр. Р. Хр. Според разказа на църковния историк от IV век Евсевий Кесарийски като място на гробницата на свети Авакум посочвали Кеила, или Кила, в Иудиното коляно. Според свидетелството на църковния историк от V век Созомен мощите на този свети пророк, по Божествено Откровение, били намерени заедно с мощите на свети пророк Михей при царуването на Теодосий II Младши (408-450 г.). За телата на двамата пророци било съобщено в Божествено съновидение на Зевен, който по това време бил епископ на Елевтерополската църква. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Книгатa на пророк Авакум

Авакум - малка пророческа книга от три глави от пророк Авакум (прегръдка), съставена около 605-600 г. преди Христа. Сведенията за автора са съвсем оскъдни, той споменава във въведението само личното си име (1:1). По данни от книгата (3:19), някои считат, че бил левит и участвал в хора при синагогата, други го идентифицират с Авакум, споменат от пророк Даниил (14:33), който сварил чорба, надробил хляб и тръгнал да я занесе на жътварите, но Ангел Господен го спрял и казал: "Занеси този обяд на Даниила в лъвовата яма".

В книгата се предсказва предстоящата гибел на Иудейското царство на халдеите, както и за разрушението на Вавилон:

"Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него. . . Горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда! . . .  Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него" (2:3-17).

Исторически това предстоящо наказание отговаря на времето след боя при Каркемеш (606 г.), когато започва въздигането на Халдейското царство (598). Тия събития са описани и от Иеремия и Софония.

Книгата е с голямо религиозно значение заради високите нравствени принципи, които се съдържат в нея. Тук може да намери утеха и опора отделният човек, и жели народи, и Църквата. Заключителната трета глава е поетична, високорелигиозна песен, напомняща псалмите. С нея пророкът измолва Божията милост за народа си:

"Бог иде от Теман, и Светият - от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. . . Той стана - и поклати земята; погледна - и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. . . Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми!" (3:3, 6, 19).

На нея се позовават новозаветните писатели (Деян. 13:40; Рим. 1:17). Убедително основание за каноничността й.

Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен
© Синодално издателство, София, 1988

Св. пророк Авакум

Книга на пророк Авакум

На еврейски: 'Хабакук'. Книга от раздела Малки пророци, съставящ втората част на старозаветните Пророчески книги. Съдържа три глави.

Съдържание и композиция

Книга на пророк Авакума се състои от три части:

1. Диалог между Бога и пророка, който му задава въпроси; първи Божи отговор (1:1 - 2:1).
2. Втори Божи отговор; пет бедствия (2:2-20).
3. Псалм на Богоявлението; тържество на вярата (3:1 - 19).

Това е първият пример в Стария Завет, когато цяла книга е изградена във вид на беседа на човешката душа със своя Творец. Антифонната композиция и указанието за хор (3:19) свидетелстват за богослужебното използване на книгата.

Духовен смисъл

Прорoк Авакум поставя един от най-мъчителните за религиозното съзнание въпроси: защо Бог допуска злото на света? Пророкът не се опитва да го реши умозрително, а се обръща направо към Повелителя с молитва, изпълнена със скръбно недоумение:

"Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (1:3-4).

Както в кн. Еремия и кн. Йов, на пророка не се дава пряк отговор. Освен това Бог му разкрива, че на Земята ще има нови бедствия, че по висше позволение се надига "жесток и необуздан" народ, на който ще бъде дадено да побеждава царе и да разрушава крепости. "Силата е негов бог" (1:6-11). Но пророкът вярва, че Повелителят изпраща несгоди само за да се поправят хората, и затова пита отново: защо изобщо в живота тържествуват нечестивците и угнетителите? И Бог отново не дава пряк отговор, а само разкрива една тайна:

"Ето, горделивата душа не ще се успокои, а праведният чрез вярата си ще бъде жив" (2:4).

Вместо "ето, горделивата душа не ще се успокои", в превода на 70-те стои: "Ако пък се усъмни, душата Ми няма да благоволи към него".

В тези думи е скрита самата същност на книгата. Злото се предизвиква от зло. Човешкият род жъне това, което сам е посял. Но това не означава, че Божият промисъл бездейства. По непостижим начин той води хората чрез страданията към висшата цел. Човекът не може да обхване с разума си цялата необятност на пътищата на Вечно съществуващия. Бог само иска от тези, които са му верни, пълно "доверие в него". В бурите на живота ще може да устои единствено този, който е запазил вярата си. Осланящите се на силата, на идолите, невярващите в нравствения световен ред ще бъдат посрамени. Ще рухнат градовете, построени "върху кръв", ще възтържествува Божата истина:

"Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето" (2:14)

В заключителния псалм се рисува страшно Богоявление, описано като очистителна буря, помитаща злото от лицето на земята. С надеждата за тази буря праведникът се спасява от отчаянието, живее с вярата в небесната истина, която - рано или късно - ще има последната дума. Ако преди старозаветният човек е смятал земното благоденствие за знак на Божата милост, прор. Авакум се издига на ново стъпало на духовното съзнание. Животът за него не е в знаците, а в самия Повелител, на когото той се доверява безусловно. Вярата и любовта поглъщат всичко, преобразявайки духа на човека. Нека, казва пророкът, лозите да не дават плод, нека да са изсъхнали маслините и да са изчезнали стадата,

"Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, - аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение" (3:17-18).

Това е казано още преди да е разкрита тайната на Възкресението и вечния живот (вж. Антропология). Затова несъкрушимата вяра на Авакум придобива характер на героично самоотричане заради любовта към Повелителя. Неговото упование е пронизано от месиански дух, макар че той не говори конкретно за Месията. За него Божият обет се слива в едно видение за Божето царство, което като море, приемащо реките, ще приеме в себе си потока на историята.

Вярата на Авакум служи за изходна точка на сотерологията на ап. Павел, учението за спасяващата вяра в Исус Христос (Рим 1:16). За да се разбере връзката между двата Завета, трябва да се подчертае, че еврейската дума емуна (вяра) означава не просто убеждение, а вярност, преданост, доверие (от евр. аман 'твърд', срв. евр. амин 'вярно'). Тази вярност-доверие е главно средство за единението с Бога. Както в Стария Завет хората се осланят на словото на Повелителя, което е неоспоримо, така и в Новия Завет е спасителна вярата в Богочовека и верността към него. Вярата дава живот. В широкото си разбиране тя е не само живот на този свят, но и вечен живот (срв. Мт 7:14; Йн 6:33).

Авторът и неговото време

За живота на пр. Авакум не е известно нищо. Епизодът в Дан 14:33-39 се отнася по-скоро за друг човек със същото име. От литургичния характер на книгата може да се заключи, че Авакум е проповядвал в Храма. Споменаването на халдейците (евр. ‘касдим‘) сочи времето на възхода на Халдейското (Нововавилонското) царство (кр. на VІІ в. пр.Хр.). През 605 г. пр.Хр. Навуходоносор разбива египтяните в Сирия при Кархемиш и надеждите за освобождение от игото на царете от Двуречието рухват.

Не е изключено пр. Авакум да е писал скоро след трагичната гибел на благочестивия цар Йосий, чиято смърт (609 г. пр.Хр.) е била тежък удар за Старозаветната църква.

Църквата поставя високо пророчеството на Авакум за тайнството на Пришествието (стихира «Господи воззвах, 2). Ирмосите на четвъртата песен от утринния канон са посветени на Авакум.

Православната църква празнува паметта му на 2 декември.

Най-ранното тълкуване на книга Авакум е кумранското, което свързва нашествието на "касдим" с идването на римляните и съдбата на есейската секта: "Коммент. на кн. Хаваккука (Аввакума)" (1 Q рHab.), ТК, вып.1. Комент. на св. бащи: Прп. Ефрем Сирин, "Творения", М., 1848-95, ч.8, репр., М., 1993-95; Блж. Иероним, "Творения", ч.14, К., 1898, 19152; Св. Кирилл Александрийский, "Творения", ч.10, Серг.Пос., 1897; Блж. Феодорит Киррский, "Творения", ч.5, Серг. Пос., 19072; Прп. Исихий Иерусалимский, Migne. PG, t.93; Блж. Феофилакт Болгарский, Migne. PG, t.126.; Иером. Варфоломей (Ремов), "Кн. прор. А.", Серг. Пос., 1913; Иером. Варфоломей (Ремов), "Пророк веры", БВ, 1914, № 1; Свящ. Глаголев, А. "Кн. прор. А.", ТБ, т.7; ЕЭ, т.15; Е. Н. "Песнь прор. А.", ВЧ, 1874, № 11; М. Г. [Голубев М.А.], "Кн. прор. А.", ХЧ, 1867, ч.2, № 11/12; Еп. Иоанн (Смирнов), "Пророк А.", М., 1877; Еп. Палладий (Пьянков), "Толкование на книгу св. прор. А.", Вятка, 1876; ПБЭ, т.1, с.86-90; Юнгеров, П.А. "Кн. прор. А.", М., 1887; Cilds, p. 447 сл. (дадена е библиография); Leglie, Е.А. "Book of Habbakkuk", N.Y., 1962; JBC, v.1, p.296-99; вж. Кител, Корнил, Лопухин, Предпленнически период на старозаветната история, Ириней (Орда), Озу, Пророчески книги, Райс, Филарет (Дроздов), Хергозерски, Юнгеров.

Александр Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org).
Превод Pravoslavieto.com на основата на превода на Павел Б. Николов.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com