Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Иоан Кръстител
Commemoration of St. Zechariah and Elisabeth, parents of St. John the Baptizer
I век преди Христос
Празнуват се на 5 септември
|
Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Иоан КръстителCommemoration of St. Zechariah and Elisabeth, parents of St. John the Baptizer I век преди Христос Празнуват се на 5 септември
|
По-долу:
Виж също:
Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на св. Иоан Предтеча. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария.
Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
Св. Елисавета била "от дъщерите Ааронови" (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захария, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.
Паметта празнуващи на Твоите праведници Захарий и Елисавета,
Господи, с тях Те молим: спаси нашите души.
Като пълна луна, светлина на правдата от Мисленото Слънце, Месия, си приела
и във всички заповеди Господни със Захария си пребивавала, Боговъзлюблена Елисавето,
достойно, прочее, теб като ублажаваме с песни,
величаем Всещедрия на светлината, Господ просвещаващ всички.
Священства одеждею обложен премудре,
по закону Божию всесожжения приятна священнолепно приносил еси Захарие,
и был еси светильник и зритель тайных,
знамения в тебе
благодати нося явственно всемудре:
и мечем убиен быв в храме Божии, Христов пророче
с Предтечею моли, спастися душам нашым.
С одеждата на свещенството облечен, премъдри,
по закона Божи всесъжежения приятни свещенолепно си принасял, Захарие:
и си бил светилник и зрител на тайните,
носещ в себе си открито знамението на благодатта, всемъдри:
с меч си бил убит в храма Божи, Христов пророче,
с Предтеча моли да се спасят нашите души.Друг превод:
Облечен в свещеническа одежда, премъдри, по Божия закон свещенолепно си принасял приятно всесъжение, Захарие, и си бил светилник и зрител на тайните, явно носейки в себе си знамението на благодатта, премъдри: бил си убит с меч в Божия храм, Христов пророче, а Предтеча моли да се спасят нашите души.
Пророк днесь и священник Вышняго,
Захария предложи, Предтечев родитель, трапезу своея памяти, верныя питая,
питие бо правды всем растворив:
сего ради скончавается,
яко божественный таинник Божия благодати.
Пророкът днес и свещеник на Всевишния,
Захарий, Предтечевия родител,
предложи за своя памет трапеза, хранеща верните,
защото разтвори питието на правдата за всички,
затова издъхва като Божествен тайник на Божията благодат.Друг превод:
Пророк и свещеник на Всевишния, днес Захария, Предтечевият родител, предложи трапеза за своя памет, хранейки верните, приготвил питие от правда за всички; затова и прие кончина като Божествен таинник на Божията благодат.
Яко лука полна, свет правды от мысленнаго солнца Мессии прияла еси,
и во всех заповедех Господних с Захарием ходила еси боговозлюбленная Елисавето:
достойными убо тя
песньми ублажающе,
всещедраго света просвещающаго всех Господа величаем.
Като пълна луна си приела светлината на правдата от мисленото Слънце – Месията и във всички Господни заповеди си била заедно със Захария, боговъзлюбена Елисавето: облажавайки те с достойни песни, величаем Господа, просвещаващ всички с всещедра светлина.
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.
Когато
Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:
– Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).
Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:
– По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
Ангелът му заявил:
– Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!
Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.
Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.
Като прославяла Бога, Елисавета си казала:
– Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25).
На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет да възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.
Светата Дева запитала:
– Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Небесният пратеник й отговорил:
– Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще. те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи.
Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!
Смирено и благоговейно светата Дева казала:
– Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.
Тогава ангелът си отишъл от нея (Лука 1:26-38).
Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети н извикала възторжено, с висок глас:
– Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината: тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителят, ще дойде скоро на земята! Тя е:е могла повече да скрива високото щастие, което архистратиг Гавриил и възвестил. Затова изрекла величествената песен:
– Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!.
Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си (Лука 1:39-56).
Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на младенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:
– Не, а да се нарече Йоан.
Отгде е знаела Елисавета, че детето трябва да се казва Йоан? – Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица Я посетила.
Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: "Иоан му е името".
В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:
– Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
Вестта за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:
– Какво ли ще бъде този младенец?
А младенецът растял и крепнел духом...
В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би Тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.
Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера.
Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан. техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля (Лука 1:57-80).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. Йоан Кръстител и
Предтеча Господен
Виж също: Св. Йоан Предтеча в иконописта
Свети пророк Захария, свещеник от потомството на Итамар, син Ааронов, имал жена Елисавета, която също била от Аароновия род. Светото Евангелие свидетелства за Захария и Елисавета, че те били украсени с всички добродетели и водели непорочен живот. За тях светият апостол и евангелист Лука казва: "И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни" (Лук. 1:6). За това, че животът им бил наистина благочестив, свидетелства и тяхната свята издънка, честният и славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. В Писанието е казано: "по плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16.): наистина, плодът от добро дърво не може да бъде лош, защото, както казва същото Писание: "и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16.). Затова и святата клонка - Иоан - могла да произлезе само от свят корен.
| * Ирод, наричан в историята Велики, син на Антипатър, цар на иудеите, отначало бил управител на Галилея, но при първия римски император Октавиан Август, още преди възцаряването му, в 40 г. пр. Р. Хр., получил титлата иудейски цар и управлявал цяла Иудея, която тогава била подчинена на Римската държава. | |||
Свети Захария, бащата на Предтечата, свещенствал в Иерусалим в дните на цар Ирод*. Той бил от дневната Авиева смяна, тоест от Авиевия род, чийто ред бил в осмата седмица.
За тези смени се разказва следното.
Цар Давид, виждайки, че Аароновият род е станал твърде многоброен, така че не било възможно всички заедно да служат в храма, разделил потомците на Аарон на двадесет и четири смени или лика, така че те, всеки в своята седмица, да извършват служение в храма. Във всяка отделна смяна царят избрал един честен мъж и го поставил за началник на лика, така че всяка смяна имала свой главен свещеник, а смяната наброявала повече от пет хиляди свещеници. За да няма спорове между главните свещеници за това, кой да служи със своя лик първата седмица, кой втората, кой третата и т. н. до двадесет и четвъртата, те хвърлили жребий и според жребия направили разпределение; към този веднъж установен ред се придържали до настъпването на новата благодат, така че потомците на всеки свещеник спазвали реда си според жребия, който се падал на техния прародител. Осмият жребий се падал на свещеник Авия (1Парал. 24:10), в числото на чиито потомци бил и свети Захария; затова той служел в храма в осмата седмица заедно със своята смяна, защото бил главен над всички останали свещеници от смяната.
Веднъж, когато Захария, спазвайки реда си, служел пред Бога - по обичая на свещениците, трябвало да влезе в храма Господен, за да закади; в същото това време множество народ се бил събрал на молитва. Влизайки в светилището, свети Захария забелязал Ангел Господен, стоящ от дясната страна на кадилния жертвеник. При вида на Ангела Захария бил обзет от страх, но Божият пратеник го успокоил и казал: "Не бой се, Захарие". И утешил праведния свещеник, възвестявайки му, че молитвата му е благоугодна пред Бога; вслушвайки се в нея, Господ ще му дари милост: Той е благословил неговата жена Елисавета, избавяйки я въпреки напредналата й възраст от безплодието и тя ще роди син Иоан, едноименен на благодатта (Името Иоан (от гръцки) означава "благодат Божия", бел.ред.), който с раждането си ще донесе радост не само на родителите си, но и на множество хора: "и мнозина - добавил Ангелът - ще се зарадват за раждането му" (Лук. 1:14). Ангелът възвестил на свети Захария и за това, че неговият син ще бъде велик пред Господа не тялом, но духом; той ще бъде постник и ще води такъв въздържан живот, както никой друг; и наистина такова било и свидетелството на Самия Син Божий за него: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие" (Лук. 7:33). Ангелът предсказал, че Иоан ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си и много от Израилевите синове ще обърне към истинния Господ Бог, че ще бъде Христов Предтеча в духа и силата на пророк Илия (Тоест със същата несъкрушима ревност и нравствено могъщество, с каквито някога действал великият ревнител по Бога пророк Илия., бел.ред.) и ще подготви народа за приемането на Господа Спасителя.
Като чул всичко това, свети Захария бил удивен и поразен и не се решил да вярва на казаното; то му изглеждало странно поради това, че Елисавета била неплодна и двамата вече били ма преклонна възраст. И казал на Ангела:
- Как да повярвам на това? Аз вече съм стар, а и жена ми, която никога не е имала деца, е в напреднала възраст.
Тогава Ангелът му отговорил:
- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога; пратен съм да говоря с тебе и да ти благовестя това. И задето не повярва на думите ми, ще бъдеш ням и няма да кажеш нито дума дотогава, докато не се изпълни всичко.
Понеже свети Захария, докато беседвал с Ангела в олтара, се забавил, народът, който бил в църквата, се удивлявал на това. И когато излязъл пред народа, Захария бил принуден със знаци да показва, че е онемял; тогава присъстващите разбрали, че е имал видение в олтара.
Като свършил смяната си, Захария се върнал в дома си, намиращ се в планинската страна, в Иудовия град Хеврон. Този град бил един от тези, които били дадени по жребий на потомците на Иуда и предназначени за свещениците.
Когато възвестеното от Ангела се изпълнило и света Елисавета, която дотогава била неплодна, родила Йоан, а Захария написал името на подадената му дъсчица, устата и езикът му се развързали и той проговорил, благославяйки Бога. Изпълнен с Дух Свети, той започнал да пророкува, казвайки:
"благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци)... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лук. 1:68-70,76.).
Но ето, настъпило времето, когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем и влъхвите, дошли от изток, виждайки чудесната звезда, възвестили на Ирод за новородения Цар. Тогава Ирод, като изпратил войници във Витлеем, за да избият всички деца, заповядал да умъртвят и сина на Захария, за когото много бил слушал. На Ирод било известно всичко, което се случило по време на Иоановото раждане; тъй като самите събития, които станали тогава, предизвикали страх и изумление у околните жители. Всички иудеи говорели за тези чудесни събития; мълвата стигнала и до Ирод. Всички слушащи слагали на сърцето си случилото се и говорели: "какво ли ще бъде тоя младенец" (Лук. 1:66)?
Сега Ирод, спомняйки си за Йоан, си помислил: "този няма ли да бъде цар Иудейски?" Замисляйки да го умъртви, царят отделно пратил убийци в дома на Захария, но изпратените не намерили свети Йоан. Защото, когато започнало безмилостното избиване на децата във Витлеем, стенанията и воплите се чували и в Иудовия град Хеврон, където живеели свещеници, тъй като той се намирал недалече от Витлеем; и разбира се, в Хеврон скоро разбрали за причината за този вопъл. Тогава света Елисавета, вземайки своя син, отрока Йоан, който тогава вече бил на половин година, избягала с него в планината. А в това време свети Захария се намирал в Йерусалим, извършвайки обичайната служба по реда на своята смяна. Укривайки се в планината, Елисавета дълго се молела на Бога да защити нея и сина й. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас ичвикаала на най-близката скала: "планино Божия, приеми майката и сина!" Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци.
Като не намерили тези, които търсели, изпратените се върнали при царя без нищо. Тогава Ирод изпратил заповед до свети Захария в храма да му предаде своя син Йоан.
- Аз служа на Господа Бога Израилев - отговорил на това свети Захария, - и не зная къде е сега моят син.
Разгневен, Ирод втори път изпратил хора при него и им заповядал да убият самия Захария, ако не им предаде сина си. Свирепите убийци се нахвърлили като зверове, стремейки се незабавно да изпълнят заповедта на царя, и яростно извикали на Божия свещеник:
- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.
На това свети Захария отговорил:
- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.
Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод; а света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в разтворилата се планина. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета, майката на Предтечата, се преставила в тази пещера, а свети Йоан бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com