Лоно Авраамово
Св. праведен Иисус Навин
XVI в. преди Рождество Христово
|
Лоно АвраамовоСв. праведен Иисус НавинXVI в. преди Рождество Христово
|
Иисус Навин. Фреска от X в от манастира "Св. Лука" в Гърция.
Източник: sarmata.livejournal.com
По-долу:
Виж също:
Иисус Навин ("Иахве помага") е вожд и
военачалник на еврейския народ, помощник и приемник на св. пророк Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е
завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет разказва, че Иисус Навин е преминал с целия народ река Йордан като по сухо, защото реката "спря и стана като стена" - така както пр. Мойсей преминал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на сражение с неприятеля, по Божия воля "слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по жребий между дванадесетте израилски колена и мирно починал в 1256 г. на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.
Pravoslavieto.com, по Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски и days.pravoslavie.ru.
Праведният Иисус Навин бил вожд на еврейския народ след свети пророк Моисей.
Той с целия народ преминал по сухо река Иордан, както някога Моисей Червено море (1).
Той видял лице в лице вожда на небесните сили Архистратиг Михаил (2) и под звука на тръби разрушил стените на град Иерихон (3).
По време на едно сражение с неприятеля той спрял слънцето дотогава, докато не разбил враговете си напълно (4).
Въвеждайки народа в обетованата земя, Иисус Навин я разделил между евреите по жребий и починал в мир на 110 години (5).
(1) Виж Иис. Нав. 3:14-17. Ср. Изх., гл. 14.
(2) Виж Иис. Нав. 5:13-15.
(3) Виж Иис. Нав. гл. 6. - Град Иерихон се намирал на западния бряг на река Иордан, в плодородна долина, сред градини, изобилстващи с палми, поради което се наричал градът на палмите. Това бил царски град на Ханаанската земя, богат и укрепен, обграден с широка стена. При стъпването на евреите в обетованата земя той бил първият град, който завоювали и бил превзет по чудесен начин.
(4) Разказа за чудесното продължаване на деня, по молитвите на Иисус, виж в 10-а глава на книгата Иисус Навин, ст. 12-14.
(5) Дейността на праведния Иисус Навин като вожд на еврейския народ е подробно изложена в принадлежащата му "Книга на Иисус Навин". Тя се намира в Библията непосредствено след Моисеевото петокнижие и представлява продължение на историята, започната в Моисеевите книги, разказва за завоюването на обетованата земя, за разделянето й между Израилевите колена и за смъртта на Иисус, и обхваща периода от от 1556 до 1550 г. пр. Р.Хр. Книгата на Иисус Навин има и предизобразително-пророческо значение. Апостол Павел нарича Иисус Навин предобраз на Иисуса Христа (виж Евр. 4:8, 9.). Както той въвел Израиля в Обетованата земя, така и Христос въвежда вярващите в Него в наследството на Царството Небесно. Преминаването на евреите през Иордан е предобраз на нашето кръщение. Раав - езичница, станала прамайка на Спасителя (виж Мат. 1:5) - предобраз на езичниците, встъпили в Христовата Църква. В църковното богослужение от кн. Иис. Нав. се четат три паримии (на 5 януари, на Велика Събота и на празниците в чест на ангелите).
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Дейността на праведния Иисус Навин е изложена подробно в Свещеното Писание на Стария Завет, в Книга Иисус Навин.
Тази историческа книга е поместена след Петокнижието и продължава разказа, започнат в Мойсеевите книги.
В Книга Иисус Навин са описани събития от периода 1556-1550 година преди Рождество Христово. В нея се съдържа разказа за завладяването на Обетованата земя (Ханаан), събарянето на Иерихонските стени, разпределянето на земята между колената на Израил и последните дни на Иисус Навин. С тях се изпълнява Божият завет - Божието обещание, че потомството на Авраам ще наследи Обетованата, Ханаанска земя.
Книгата има и пророческо значение, защото - по думите на свети апостол Павел - Иисус Навин е предобраз на Спасителя (вж. Евр 4:8-9): Както той извел Израил в Обетованата земя, така и Христос ще въведе вярващите в Него в Небесното царство.
Блажени Йероним смята, че Иисус Навин е не само главно действащо лице, но и автор на Книгата. Но тъй като в книгата има вмъквания (интерполации) от по-късно време, св. Атанасий Велики и блажени Теодорит смятат, че тя е написана от по-късни пророци. Някои автори твърдят, че писателят на книгата е живял по времето на св. пророк и цар Давид.
В църковното богослужение от Книга Иисус Навин се четат три паремии - на 5 януари, на Велика събота и в празниците в чест на светите ангели.
Pravoslavieto.com
Книга Иисус Навин - канонична книга от Стария Завет, първа по ред от Историческите книги. Съдържа двадесет и четири глави. Името на автора не се споменава в текста. Названието на книгата е дадено по главното действащо лице в нея Иисус Навин (евр. Ехошуа бин Нун).
Книга Иисус Навин е непосредствено близка до Второзаконието, продължавайки неговия разказ за преселването на израелтяните в обещаната земя. Във връзка с това екзегетите обикновено разглеждат Книга Иисус Навин или като последна част на Шестокнижието, или като втора част на Второзаконническата история. Иисус Навин се среща и в Петокнижието като помощник и приемник на Мойсей и военачалник (Изх. 17:9 и сл.; 24:13; 32:17; 33:11; Числ. 14:6,38). Според Числ. 14:38 той е един от тримата мъже от поколението на Изхода, които доживяват до влизането в Ханаан. След смъртта на Мойсей той става вожд на Божия народ. Неговите походи и победи са съпроводени от чудеса и видения. С това авторът на книгата подчертава, че покоряването на Ханаан става с помощ свише, а войните на Иисус с езичниците са “войни на Повелителя”.
Книга Иисус Навин се дели на три части
1) Чудодейното преминаване на Йордан; падането на Ерихон; съюзът с Гаваон; победата над царете от южната коалиция; победата над царете от северната коалиция (1-12); гл. 8, прекъсвайки разказа за военните кампании, говори за подновяването на Завета на хълма Гевал;
2) Разделянето на Ханаан между родовете; определянето на дяловете за Левиевия род и свещ. градове-убежища, където престъпникът може да се скрие от законния съд (13-21);
3) последните години на Иисус Навин; предсмъртните му наставления; възобновяването на Завета в Сихем, където е пренесен Ковчегът и където се утвърждава религиозният център на Амфиктионията.
Редица отци на Църквата, следвайки юдейската традиция, приписват книгата на Иисус Навин, макар че в повествованието за него се говори в трето лице. Постепенно надделява мнението на блажени Теодорит, според когото “книгата не е написал Навин, а някой друг от живелите по-късно” (“Тълк. на Иисус Навин”, въпр. 14). Понеже целият сборник на Историческите книги е завършен през периода на Пленничеството, критиците от школата на Велхаузен отнасят към това време и Книгата на Иисус Навин. Но данните от библейската археология показват, че историческите книги водят началото си от дълбока древност.
Паремии от Книгата на Иисус Навин се четат на празниците Богоявление, на Безплътните сили и във Велика събота.
Според Съд. 1:1-3 и други свидетелства, по време на Иисус Навин израелтяните заемат само част от страната и остават да живеят в съседство с ханаанците. А същевременно Книгата на Иисус Навин изобразява събитията така, че все едно езичниците са напълно унищожени или изтласкани. В Съд. 18 се казва, че синовете на Дан дълго време след Иисус Навин все още странстват из Ханаан и търсят своето владение, докато според Книгата на Иисус Навин цялата страна е разделена между родовете. Това свидетелства, че картината, нарисувана в книгата, е по-скоро схематична и символична. Нейната цел е да напомня, че между израелтяните и езичниците не трябва да има контакти. Постоянната съблазън от идолопоклонничество се обяснява с присъствието на местно население. Непримиримият тон на книгата се дължи именно на тази съблазън.
Въпреки това символичният характер на сказанията в Книгата Иисус Навин не изключва достоверността на най-важните събития в нея. Разкопките в Лахис, Асора и други ханаански градове разкриват следи от пожари, разрушения и прибързано бягство. Те се отнасят към края на ХІІІ в. пр.Хр., или към времето, което днес е прието да се смята за дата на нахлуването в Ханаан (за разкопките в Ерихон вж. Герстанг и К. Кенион).
Макар че Ханаан през епохата на Иисус Навин представлява конгломерат от отделни градове-държави, жителите му са достатъчно силни, за да се противопоставят на лошо въоръжените пришълци от пустинята. Затова влизането в обещаната земя изисква вяра в Божето слово, което обещава Ханаан за потомците на Авраам. Още по времето на Мойсей у мнозина тази вяра е колеблива (Числ. 14:1-4). Чудодейният характер на завоеванието сочи, че Божата помощ идва само при твърдите във вярата си. Вярващите трябва не просто да приемат пасивно Божия дар, а да полагат усилия да се възползват от него. Така събития от дълбоката древност, почти съвременни на Троянската война, стават в Библията прообраз на сотерологичния процес в Домостроителството. Св. Кирил Йерусалимски посочва прообразния смисъл на преминаването през Йордан като символ на кръщенето (“Огласителни слова”, Х,ІІ). За езическото правило херема, което се споменава в историята на Иисус Навин, вж. Библейска етика.
Протоиерей Александър Мен
Превод Павел Б. Николов, по кн. Словарь по библиологии от Александр Мень, предаден тук с незначителни изменения.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com