Св. пророк Йона, син на Манасия
Св. пророк Иона
VIII в. пр. Р.Xр.
Чества се на 22 септември
|
Св. пророк Йона, син на МанасияСв. пророк Иона VIII в. пр. Р.Xр. Чества се на 22 септември |
На Твоя пророк (името) паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим:
спаси нашите души.
"Личбата на пророк Йона" (Мат. 12:40). Фреска от III-IV в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinus в Рим
По-долу:
Виж също:
Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек на име Йона.
Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със силна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).
Той получил от Бога дара на пророчеството.
В онова време жителите на големия град Ниневия
прогневили Бога със своя беззаконен
живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:
- Ами ако жителите на Ниневия не повярват на моите думи и започнат да ме мъчат?
В страха си Йоана забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа, каквато и опасност да го застрашава. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето. Корабът бил в голяма опасност. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да призовават своите богове да ги спасят от смърт. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя начин да облекчат кораба.
В това време Йона спял спокойно на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му казали:
- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни спаси!
Изправени пред голямата опасност да потънат заедно с кораба на дъното на морето, пътниците почнали да си говорят помежду си:
- Навярно това бедствие ни е пратено за наказание на някого от нас. Да хвърлим жребие, за да узнаем кой между нас е грешният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.
Те заобиколили Йона и го запитали строго и гневно:
- Кой си ти? Откъде си?
Йона отговорил:
- Аз съм служител Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и сега бягам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото заради мене е пратена тая буря!
Моряците се убедили, че не е възможно да се справят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили сред вълните.
Пророк Йона и кита.
Фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and
Marcellinus в Рим.
Морето утихнало.
Попаднал сред вълните, Йона бил погълнат от грамаден кит. По Божия воля той останал жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Изплашен, със сърдечни съкрушения извикал към Бога да го помилва и спаси. Господ се съжалил над него. След три дни китът го изхвърлил жив на брега.
Видял се спасен, Йона започнал да се моли, да слави Бога и да Му благодари. И чул отново гласа на Господа:
- Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята
воля!
Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят.
Ниневийците повярвали на думите на пророка. Уплашили се и започнали да се каят за греховете си. Обявили пост. Възрастни и деца се облекли във вретища.
Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо не трябва да яде.
Цели три дни всички се молели със съкрушение и смирение. Каели се за греховете си. Обещавали да се изправят.
Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост ги простил.
Йона прекарал три дни в Ниневия. Излязъл от града. Заселил се на една височина, близо до града, и оттам очаквал да види какво ще стане с града.
Изтекъл предсказаният от него срок. Ниневия не била разрушена. Той се натъжил. Страхувал се, че ниневийци ще го сметнат за лъжлив пророк, и си позволил да роптае против Бога:
- Не поради туй ли, Боже, аз се страхувах да възвестявам Твоята воля? Аз знаех, че ти си щедър, дълготърпелив, многомилостив, че при покаяние прощаваш греховете и отвръщаш гнева Си. Сега вземи душата ми: по-добре е да умра, отколкото да живея.
Мястото, гдето се намирал Йона, било открито. Слънцето силно го напичало. Бог заповядал в една нощ да израсте за него растение, което го предпазвало със своята сянка от слънчевите лъчи. Йона си отдъхнал на сянка. Но в една нощ червей подял растението и то изсъхнало. Йона се огорчил отново.
Тогава Господ казал:
- Жал ти е за растението, за което не си се трудил и което не си отгледал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява – и много добитък?
Йона се върнал в отечеството си. Но след това отишъл пак в Асирия, гдето и умрял.
За пророк Йона се споменава често в църковните песни. Тридневното му прекарване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба. Сам Спасителят посочил това, като говорил на учениците си за юдеите:
"Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; защото както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тука има повече от Йона" (Мат. 12:39-41).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| (16) Град Гатхефер, по свидетелството на книгата на Иисус Навин, се паднал по жребий на Завулоновото коляно при разделението на Обетованата земя между синовете
Израилеви и се намирал в Северната част на Галилея (Северната част на Палестина), по пътя за Тивериада, по-нагоре от Назарет. (17) Сарепта Сидонска - финикийски град, намиращ се недалече от Сидон. |
|||
Свети пророк Иона бил син на Аматия и произхождал от град Гатхефер (Син. Библ. Иона. 1:1; 4Царств. 14:25) (16). Според преданието, майка му била самата Сарептска вдовица (3Царст. 17:14-23) (17), която по време на глада давала храна на свети пророк Илия и сама се хранела чрез него, понеже брашното в делвата не свършвало и дървеното масло в гърнето не намалявало до деня, в който Господ изпратил дъжд на земята. Междувременно Иона, тогава още малко момче, се разболял и умрял. Тогава вдовицата казала на Илия:
- Какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
А той й отговорил:
- Дай ми сина си.
И като го взел от ръцете й, отнесъл го в горницата, дето живеел, и го сложил на леглото си. И викнал към Господа и казал:
- Господи, Боже мой! Нима ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
И като се прострял три пъти над момчето, извикал и казал:
- Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него!
И Господ чул гласа на Илия, върнал душата на момчето в него и то оживяло.
Достигайки пълнолетие, свети Иона прекарвал добродетелен живот и неотклонно изпълнявал всички заповеди на Господа. Той дотолкова благоугодил на Бога, че, според Преданието, скоро се сподобил с пророчески дар и между другите предсказания предрекъл за страданията на Господа, за запустението на Иерусалим и за свършека на света.
- Когато - казвал той - чуете камък, който вика с тънък жален глас, когато от дървото ще се възнася зов към Бога, тогава ще се приближи спасението и всички народи ще отидат в Иерусалим за поклонение на Господа. Иерусалим пък пълен със зверове, ще бъде в мерзостта на запустението: тогава ще настъпи свършека на всичко живеещо.
| (18) Елисей - знаменит Израилски пророк, ученик и приемник на пророк Илия в пророческото служение (паметта му е на 14 юни). (19) Синове на пророците у Израилтяните се наричали учениците на пророците, които образували общество, възпитаващо се под непосредственото им въздействие. Макар това да не били училища в собствения смисъл на думата, но в тях, с не по-малко усърдие, призованите към това юноши се подготвяли за пророческо служение. От тези средоточия се разпространявало и религиозното образование сред народа. (20) Оттук се определя и времето на пророческото служение на Иоан, отнасящо се към царуването на Иеровоам и неговия предшественик Иоас. Следователно Иона бил един от най-древните пророци на Израил и живял в IХ в. пр. Р. Хр. |
|||
Като получил свише дар на пророчество от Бога, Иона излязъл на обществено пророческо служение след пророк Елисей, като се явил продължител на неговото дело, както и сам Елисей бил продължител на делото на Илия - от един дух с него. Древното иудейско предание нарича светия пророк Иона ученик на Елисей (18), който принадлежал към тази школа на пророчески синове, начело на която стоял отначало пророк Илия, а след това самият Елисей. Иона бил един от пророческите синове, изпратени от Елисей за помазание на Ииуй за цар на Израилското царство (4Царств. 9:9-22) (19).
След смъртта на Елисей, Иона застанал на неговото място. За да вдъхне мъжество на Израилския цар Иеровоам в предстоящата му война със силното Сирийско царство, като получил за това заповед от Бога, свети пророк Иона му предсказал големи успехи в тази война и по неговата дума Иеровоам възстановил пределите на Израилското царство от Емат до Мъртво море и по такъв начин възвърнал древните области на своето царство, откъснати от сирийците (4Царств. 14:25) (20).
По време на царуването на същия Иеровоам светият пророк бил призован към ново служение. Той получил от Бога заповед да отиде с проповед за покаяние при нечестивите и враждебни по отношение на израилтяните другоплеменници.
| (21) Град Ниневия бил главен град на асирийците, с които евреите тогава се намирали във враждебни отношения. Градът лежал на източния бряг на река Тигър в
Месопотамия. Това бил най-многолюдният и най-богатият град в древния свят и имал обиколка около 84 километра, което напълно съответствува на библейското определение за него в
книгата на пророк Иона с мярката на тридневен ход (гл. 3, ст. 3), понеже един ден път за източните народи съответства на нашите двадесет и пет-тридесет километра. (22) Иопия (в превод от еврейски значи красива, хълмиста местност) - най-древният финикийски град, който след завоюването на Обетованата земя се паднал на Даново коляно, лежи на висок хълм при Средиземно море, на юг от цъфтящата Саронска равнина, на 12 часа път от Иерусалим. Във всички времена градът е бил твърде важен пристанищен и търговски център. (23) Тарсис или Тартес - древна Финикийска колония в югозападния край на Иберия (Испания), на река Бетис (Гуадалкивир). |
|||
- Стани - заповядал му Господ, - иди в Ниневия, град голям (21), и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.
Но пророкът не изпълнил Божието повеление. Той мислел, че Бог, Който е благ, милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще се умилостиви над Ниневийци, ако те се покаят за своите грехове. Затова той се боял, че прочеството му за гибелта на Ниневия няма да се сбъдне и ще го считат за лъжец, и самото име на Бога Израилев ще се подхвърли на укори и упреци. В душата си той не искал пощада за този нечестив град, чиито жители били толкова враждебни и опасни за израилтяните. В същото време, като чувствал и цялата тежест на непослушанието към Бога, Иона побягнал от Лицето Божие в страх и скръб. Но никой не може да се укрие от Бога, понеже "Господня е земята и онова, що я изпълня" (Пс. 23:1): кой може да избяга от Лицето на Тогова, Който е навсякъде и всичко изпълня?
По време на бягството си Иона дошъл в Иопия (22) и намерил тук кораб, който се отправял към далечния Тарсис (23). Като платил за превоза, той се качил на кораба и се отправил на далечен път. Но Господ, като желаел да вразуми Своя раб, повдигнал в морето силен вятър и станала голяма буря. Силните вълни подхвърляли кораба от една на друга страна и насмалко оставало той да се разбие. Ужас обхванал корабниците и те завикали всеки към своя бог и започнали да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него. Само Иона останал безгрижен, слязъл в дъното на кораба, легнал и дълбоко заспал.
Междувременно дошъл при него началникът на кораба и му рекъл:
- Защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог. Може би Бог ще си спомни за нас и ние не ще загинем.
Но бурята не утихвала и опасността не намалявала. Тогава корабниците рекли един другиму:
- Нека хвърлим жребий, за да узнаем за кого ни постига тая беда.
Хвърлили жребий и се паднало на Иона. Тогава му рекли:
- Кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие и отде идеш ти? Де е твоята земя, и от кой народ си?
Иона казал:
- Аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата.
След това той им разказал за своето непослушание към волята Божия и за това, че като съгрешил пред Бога, той се уплашил и сега бяга от Лицето Божие. Като чули това, корабниците силно се уплашили и ужасили, че той престъпил Божията воля и възкликнали:
- Защо направи това?
Независимо от падналия на Иона жребий, който го обрекъл на смърт и от грозящата ги гибел, те не пожелали да изпълнят над него присъдата, както поради човеколюбието си, така и поради страх от всемогъщия Израилев Бог, Който повдигнал такава буря срещу тях заради непослушанието на Иона. Като виждали в него посланник на този Бог, те го запитали:
- Какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?
Бурята не утихвала и вълнението ставало все по-силно. Тогава Иона им казал:
- Вземете ме и ме хвърлете в морето - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.
Но корабниците все още се колебаели, като виждали в Иона необикновен човек и се боели да не оскърбят в негово лице Всемогъщия Израилев Бог. Напротив, те започнали да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можели, защото морето все повече вилнеело против тях. Тогава те най-накрая се решили да изпълнят присъдата над Иона. Но преди да сторят това, те извикали към Господа и рекли:
- Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на този човек и да не ни зачетеш невинна кръв. Защото Ти, Господи, Си направил, което е Тебе угодно!
И взели Иона, и го хвърлили в морето. И то утихнало от своята ярост. Тогава всички, които били на кораба, се уплашили още по-силно от Господа и се убедили, че бурята е била изпратена от Бога поради престъплението на Иона. Принесли благодарствени жертви на Господа и дали оброци да Го почитат.
Пророк Йона и кита.
Фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and
Marcellinus в Рим.
| (24) Под кит не трябва да разбираме думата в собствения й смисъл. Употребената гръцка дума κίτό означава морско чудовище въобще. По-правилно е тук да се разбира особена
порода голяма акула.
Тридневното пребиваване на пророк Иона в утробата на кита било предобраз на тридневното пребиваване на Спасителя Христа в земята. Сам Господ Иисус Христос свидетелства за преобразното значение на пророк Иона така: "защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи". (Мат. 12:40) Спасителят сравнява Себе Си с Иона: "Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето тук има повече от Иона" (Мат. 12:41). Така в своето служение и живот Иона бил предобраз на смъртта, възкресението и проповедта на нашия Господ Иисус Христос. Отците на Църквата тълкуват това така: "Бягащият пророк се качил на кораба, Христос се издигнал на дървото. В морето се надигнала силна буря, това вълнение на морето е неверието на иудеите. Жребият паднал върху пророк Иона - да бъде хвърлен в морето: този жребий означава волята на Отца, според която Христос слиза в бездната на скърбите и смъртта. Иона доброволно се съгласява да бъде хвърлен в морето: Иисус Христос доброволно се издига на кръста. Иона слиза в морето от кораба: Христос слиза от кръста в гроба и в преизподнята на земята. Иона жертва себе си, за да спаси претърпелите бурята: Христос умира за спасението на човешкия род, връхлитан от греховните вълни. Пророкът, погълнат от чудовището, но не изяден от него, се моли в утробата му: Иисус Христос, поразен от смъртта, но не обладан от нея, се моли за всички хора. Иона пребъдва невредим в утробата на кита: тялото на Иисуса Христа пребъдвало в гроба неповредено. Иона пребъдва невредим в утробата на кита три дни и три нощи: три дни и три нощи бил Иисус в сърцето на земята. На третия ден Иона е изхвърлен невредим от утробата на кита: Иисус Христос възкръсва в третия ден от гроба със силата на Своето Божество. След чудесното си избавление от смъртта, Иона отива на проповед за покаяние при ниневийците: след възкресението на Христа, учението Му се проповядва на езичниците. До времето на бедственото плаване на Иона Ниневия не била слушала покайна проповед и навлякла върху себе си Божия гняв, но след това пророкът избавил ниневийци от гнева Господен със своята проповед: така единствено чрез смъртта и възкресението Христово потопеният в греховната бездна човешки род е избавен от греха, проклятието и смъртта и е примирен с Бога. (25) Молитвата на Иона в китовата утроба е положена в основата на 6-та песен от каноните. В плаването на Иона светата Църква вижда не само предобраз на страданията и пребиваването на Спасителя в гроба, но също така и подобие на нашия живот. На кораба, застигнат от буря, и потопен от вълните, се уподобява нашата душа, връхлитана от вълните на житейското море, потапяна от греховете, улавяна от духовния звяр - дявола. Спасителният бряг, на който бил изхвърлен Иона, тя уподобява на тихото пристанище, което нашата душа намира в Бога. С тази мисъл, всеки ден на утренята на 6-а песен от канона, тя ни напомня неговата покайна молитва и като я влага в устата ни, възбужда ни също така пламенно да се молим, както се молел Иона в китовата утроба, за да въздигне Бог и нашия дух от духовното тление. |
|||
Междувременно по заповед на Бога един кит погълнал Иона и той прекарал в утробата му три дни и три нощи (24). Изхвърленият в морето и погълнат от кита Иона чувствал смъртна печал, но не изгубил присъствие на духа, особено когато видял, че е невредим. В него се появила надежда, че Господ ще му даде да види отново Божията светлина и ще го спаси от морската дълбочина. Изпълнен с тази надежда, той започнал да се моли на Господа Бога, като се каел за греха си. Като изливал скръбните си, покайни и заедно с това благодарни чувства към Бога, Иона викал от утробата китова така:
"- Към Господа извиках в моята скръб - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята - и Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението" (25)!
Молитвата на Иона била чута: милосърдният Господ наказал Своя раб за непослушанието на Божествената воля, но като не желаел смъртта му, заповядал на кита да го изхвърли на сушата. Като видял дневната светлина, небето, земята и морето, той горещо възблагодарил на Бога, Който го избавил от смъртта.
След това за втори път било слово Господне към Иона:
- Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах.
Тогава Иона станал и отишъл в Ниневия според словото Господне. А Ниневия бил голям град, на три дни ход. И започнал Иона да ходи по града, колкото могъл да изходи в един ден, и проповядвал, говорейки:
- Още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена.
Кратки и грозни били думите на пророк Иона и решително предсказвали скорошната гибел на Ниневия. Но жителите на града разбрали, че Бог като определил погибелта им, не без причина отлага изпълнението на това определение. Разбрали, без всякакво съмнение, че четиридесет дни им се дават за покаяние - и повярвали на словото, възвестено им от Бога чрез пророк Иона. Те обявили пост и се облекли във вретища, мало и голямо.
| (26) У източните народи това бил обичаен израз на печал и съкрушение. | |||
Проповедта на Иона достигнала и до самия цар на могъща Ниневия - и той станал от престола си, съблякъл царското си облекло, облякъл се във вретище и седнал в пепел (26). След това заповядал да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити във вретище и силно да викат към Бога; Всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си".
- Кой знае - казвали ниневийци, - може би, Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия си гняв, и не ще загинем.
Надеждата не измамила покаялите се ниневийци. И Бог видял делата им, че те се отвърнали от лошия си път и съжалил за злото, за което бил казал, че ще напрати върху тях и не го напратил.
Но ако на Бога било приятно да види покаянието на ниневийци и да ги помилува, то Иона, оставайки с предишните си мисли за неизменността на пророчеството, и по човешка немощ, която не може да постигне безпределното Божие милосърдие, силно се огорчил от бързото обявление на помилването за покаялите се грешници. Като минали четиридесетте дни на проповедта, той излязъл от града, качил се на планината откъм източната част на града, направил си сенник и седнал под него, за да види какво ще стане с града. Но като видял, че нищо лошо не се случило с него, изпаднал в силна скръб и в молитва викнал към Бога:
- О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти Си Бог, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
| (27) В еврейския текст тук стои думата "кикайон", което значи особен вид сенчесто дърво от рода на бръшляна или, както някои превеждат - рициновче, което за няколко дни
израства до височината на сенчесто дърво, но също така бързо може да изсъхне, тъй като нерядко го прегризват в самия му корен червеи. (28) Починал около 800 г. пр. Р. Хр. (29) С името на пророк Иона е надписана петата от книгите на малките пророци, която разказва за изпращането му в Ниневия с проповед за покаяние. Повод за изпращането му било не само спасението на Ниневия, но и назиданието на самите евреи, у които тогава се разраствала нетърпимост към другоплеменници. Господ вразумява пророка, че спасението е достояние и за езичниците и предпазва евреите - да се поправят, понеже и те могат да загинат, ако не се покаят, а мястото им ще заемат езичниците. Оттук и новото предобразно значение на проповедта на пророка, предобразяваща новозаветната апостолска проповед, призоваваща в Христовата Църква всички народи. Такова значение на книгата на пророк Иона и него самия посочва в думите Си Сам Спасителят, Който упреква иудеите и особено фарисеите в неразкаяност, неверие и невнимание към проповедта на свети Иоан Кръстител за покаяние, като казва: "Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона". (Мат. 12:41). Книгата на пророк Иона се чете изцяло в богослужението на вечернята на Велика Събота заедно с другите пророчества на Стария Завет за Възкресението на Спасителя. |
|||
И направил Господ Бог, та израснало растение (27) над главата на Иона, за да го избави от слънчевия зной и заедно с това от огорчението, понеже пророкът намирал в това успокоение на своя огорчен дух. Иона сигурно е виждал в това указание на Божията воля да остане на това място, за да види какво ще стане с града. Това хранело у него надежда, че по някакъв чудесен начин Бог ще оправдае Своята присъда за Ниневия. Заедно с това, в явно чудесната поява на сенчестото растение Иона подразбрал особената грижа на Бога за него. Сърцето му се възрадвало и скръбта, произлизаща от мисълта, че Бог го е оставил, се превърнала в радост и Иона прекарал целия този ден под сянката на израснало растение, укрит от слънчевия зной.
Но радостта на Иона за сенчестото растение продължила малко време. На следващия ден на зазоряване, по Божие повеление, един червей прегризал растението и то изсъхнало. Когато пак се издигнало слънцето, Бог напратил горещ източен вятър и слънцето започнало да препича главата на Иона, тъй че той изнемогнал и молел да умре, като казвал:
- По-добре да умра, нежели да живея.
И рекъл Бог на Иона:
- Нима тъй силно се огорчи за това, че растението изсъхна?
Иона отвърнал:
- Твърде се огорчих, дори до смърт.
Тогава, вразумявайки бащински пророка, Бог казал:
- Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява - и много добитък?
Като минали четиридесет дни и погибелта на Ниневия не последвала, но напротив, възсияло слънце и ниневийци видяли в това знак за Божията милост и прошка, излезли от града и отишли при пророк Иона. Дали му дарове за Иерусалимския храм като благодарност за спасението си. Съпровождан от признателността на ниневийци, които той навреме вразумил чрез възвестяване на Божия гняв, Иона се оттеглил с мир от Ниневия в родната си земя. Като поживял там богоугодно доста време, свети пророк Иона мирно починал и бил погребан в родния си град (28). А сега, като предстои пред Христа Бога на небесата, се насища като гледа лицето Му и Го слави заедно с пророците и апостолите и с всички светии во веки (29). Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com