Св. пророк Йезекиил Св. пророк Иезекиил Holy Prophet Ezekiel VI в. преди Рождество Христово Чества се на 21 юли

Кондак, глас 4

Божий явился еси пророк, Иезекииле чудне,
Господне воплощение всем провозвестил еси,
сего Агнца и зиждителя Сына Божия явльшася во веки.

Св. пророк Йезекиил. Стенопис от от Никола Петров в Софийската катедрала "Св. Александър Невски".

На този ден Руската църква чества и паметта на преподобния Онуфрий Мълчаливи Печерски, подвизавал се в ХII век.

По-долу:

• Житие на свети пророк Йезекиил
• Житие на св. пророк Иезекиил св. Димитрий Ростовски
• Изображения на св. пророк Йезекиил

Виж също:

• Книга на пророк Йезекиил Св. Писание
• Св. пророк Даниил (600 г. пр. Р.Хр.)
• ПРОРОЦИ. Прорицатели, гадатели, заклинатели
• Месианските пророчества в Стария Завет

Житие на свети пророк Йезекиил

Видението на пр.Йезекиил (Иез. 1:4), стенопис от Метеора.

Св. пророк Йезекиил. Фреска от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в манастира Пантократор в Света Гора.

Свети пророк Йезекиил бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.

В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак – подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода – престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.

Изпълнен от страх и смущение, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори: "Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!" И дойде в мене дух казва пророкът – и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори:

"Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!"

След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга.

По думата на Господа Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: "Благословена е славата на Господа от мястото си!" Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва.

Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: "Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му." След това Йезекии имал отново видение на Божията слава.

Св. пророци Малахия и Йезекиил.
Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул.

Оттогава Йезекии започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа. В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни – Тир, Египет – и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).
Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния"
от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

В пророчествата на Йезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов.

"Ще изискам овците Си – казва той от името на Господа – и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир."

Увещавайки народа към покаяние, Йезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. "Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили – говори той от името на Господа – и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!"

Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.

Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: "Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?" Пророкът отговорил: "Господи, Боже, Ти знаеш това." И същият глас му казал: "Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ." Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: "Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: "Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!" Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си – твърде голямо опълчение.

Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.

Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи – в гнева си за справедливите негови укори – го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на светия пророк Иезекиил

Навуходоносор. Източник: sv.wikipedia.org

Свети пророк Иезекиил произхождал от един еврейски град на име Сарира. Той бил син на Вузия от Левиевото племе и свещеник на Бога Всевишни.

По време на втория Иерусалимски плен той бил отведен от Навуходоносор* в плен във Вавилон** заедно с иудейския цар Иоаким, наречен Иехония Втори (4Цар. 24:1).

* Навуходоносор - име на няколко вавилонски царе. В случая се има предвид Навуходоносор II, син на Набопаласар - велик източен завоевател, покорил Сирия, Персия и Египет и отвел в плен иудеите; царувал от 605 до 562 г. пр. Р.Хр. Бел.ред.

** Вавилон - столица на Халдея - един от най-древните и богати градове в света; построен от Нимврод, син на Хуша или Куша, потомци на Хам. Разположен от двете страни на река Ефрат, Вавилон със своята форма напомнял четириъгълник, построен в огромна равнина. Обиколката на града се равнявала на около 400 км; стените били дебели около 22 м, така че по тях можели да вървят 6 колесници една до друга. Върху стените се издигали 250 кули, със сто врати, изваяни от мед. По средата на града имало много голям мост, от източната страна на който се издигал царският дворец и езическият храм на Бел. По-късно Вавилон бил завладян от персийските царе Кир, Дарий, Ксерск и Александър Македонски и напълно разрушен. Бел.ред.

Три пъти Йерусалим бил завладяван от Вавилонския цар Навуходоносор: първия път в дните на иудейския цар Иоаким (който в свещеното Писание се нарича и Елиаким; 4Цар. 23:34), син на Иосия, брат на Иоахаз и Седекия, бащата на другия Иехония; той пръв бил отведен от Навуходоносор в окови във Вавилон; тогава бил отведен в плен и свети пророк Даниил* заедно с тримата отроци Анания, Азария и Мисаил. Но в скоро време Навуходоносор освободил Иоаким отново да царува в Йерусалим, като го направил свой васал.

* Даниил - четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил); произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари - Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор. Даниил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища; неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития. При възкачването на Дария на престола той бил назначен за един от тримата управители на империята и по чудесен начин бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята привързаност към вярата на отците (Дан. 6:10-24). Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Светата Църква празнува паметта му на 17 декември. Бел.ред.

След като царувал три години в Йерусалим под властта на Навуходоносор, Иоаким се отметнал от него, не желаейки да му плаща данък. Затова Йерусалим отново бил нападнат от вавилонска войска, светият град бил превзет, цар Иоаким бил убит и хвърлен на кучетата, а на негово място по заповед на Навуходоносор за цар бил поставен неговият син, също Иоаким, когото нарекли и с другото име на баща му - Иехония, и го направили втори Иехония, също васал на вавилонския цар, какъвто преди бил баща му.

Но тъй като и другият Иехония вършел зло пред очите на Господа, то, по Божие допущение, след не много време Навуходоносор отново нападнал Йерусалим и взел в плен Иехония с целия му дом, отвел множество знатни хора, храбри мъже и всички, които били способни да носят оръжие, различни занаятчии, отнесъл и златните църковни съсъди: това било второто пленяване на Йерусалим. При този плен били отведени: свети пророк Иезекиил, Мардохей и Иоседек, бащата на Иисус, обновил след това заедно със Зоровавел разрушения Иерусалимски храм.

Третото и последно разрушаване и опустошаване на Йерусалим от Навуходоносор било в дните на цар Седекия (царувал от 599 до 588 г. пр. Р.Хр., бел.ред.), когото Навуходоносор поставил на мястото на Иехония, налагайки му данък. Но когато и Седекия отхвърлил игото му от себе си, тогава Навуходоносор, идвайки с цялата халдейска войска, окончателно разрушил Йерусалим с огън и меч, а останалия народ отвел в плен. Оттогава престанало да съществува както Иудейското, така и цялото Израилско царство. Това трето разрушаване на Йерусалим от Навуходоносор е описано подробно в житието на свети пророк Иеремия (Паметта му се чества на 1 май, бел.ред.).

Намирайки се във вавилонски плен, Божият иерей Иезекиил живеел близо до реката, наречена Ховар; и в тридесетата година от живота му, в петата година след взимането на Иехония в плен, в четвъртия месец (тоест през юни, считано от март - първия еврейски месец, бел.ред.), в петия ден, му се явило дивно видение: той видял небесата отворени, от север духал силен вятър и оттук идвал голям и пресветъл облак; сред него се движел пламък, а около него се виждало блестящо сияние; от този облак се явило подобие на четири животни, подобни на чиста, нагорещена в огън мед. Всяко животно имало четири лица: на човек, на лъв, на телец и на орел. Освен това те имали четири крила, а под крилата - човешки ръце; две крила били разтворени за полет, с другите две покривали телата си; между животните се виел огън, и от огъня излизали мълнии. Виждали се и четири големи колела, по едно при всяко животно, на вид те били като камък тарсис, с цвят лазурен, като морето, със златист отблясък, предизвикан от слънчевите лъчи. В тези колела се виждали и други колела; всички те, сякаш одушевени, имали в себе си силата на живота и отвсякъде били пълни с очи, а четирите животни, изглежда, били впрегнати в тях като в колесница; и когато животните се движели, заедно с тях се движели и колелата, а когато животните стоели, стоели и колелата. По време на движението им от крилата им се чувал шум и звук, като звук от много води и шум от многобройна войска. Когато стоели, шумът стихвал, а от висотата се чувал Божият глас. Защото над тези четири животни и колела се виждал небесният свод, подобен на кристал, на свода - престол като от сапфир, а на престола - пресветлият образ на човек и около него сияние, подобно на дъга, която просветва в облаците в дъждовен ден.

Такова видение на славата Господня имал светият пророк Иезекиил. В него, според тълкуванията на богомъдри и боговдъхновени мъже, пресветлият човешки образ на сапфирен престол предизобразявал въплъщението на Сина Божий в утробата на Пречистата Дева, която била одушевен престол за въплътилия се от нея Бог и била предизобразена така, защото скъпоценният камък сапфир, подобен по цвят на небето, и съдържащ в себе си златисти частици, като звездите в небето, служи за образ на Пресвета Дева Мария, в Която, както и в небесното естество, няма никакъв порок; чиято утроба се показала по-пространна от небесата, вмествайки в себе си Невместимия, и която, като звездите, е украсена с многочислени дарове на Божията благодат; четирите животни с четири лица предизобразявали четиримата свети евангелисти, всеки от които, описвайки Христовия живот сред хората на земята, изобразил - Неговото човешко естество, предизобразено в човешкото лице на тези животни; Христовото Божество, разкриващо се в лицето на лъва; Христовото страдание, показано чрез лицето на телеца, и Христовото възкресение и възнесение, изобразени в лицето на орела*. Четирите колела с множество очи, в които се виждали и други колела, изобразявали четирите части на вселената, съдържаща в себе си различни народи; прониквайки сред тях, проповедта на апостолите отворила духовните очи на много народи за познание и съзерцание на Бога; а огънят, движещ се сред видяното откровение, и силното сияние около него показвали величието на непристъпната Божия слава. И други духовни тайни били предизобразени в това дивно и страшно видение, при съзерцанието на което свети Иезекиил от ужас паднал на земята и чул от Седящия на престола глас, подобен на човешки, който му казвал:

- Сине човешки! Стани на нозете си и Аз ще говоря с тебе. И в него влязла някаква невидима сила, която го вдигнала от земята и го поставила на нозете му.

Когато пророкът с трепет застанал пред явилия му се Господ, Той му казал:

- Сине човешки! Аз те пращам при Израилевия дом, при непокорни люде, които Ме оскърбиха; те и бащите им се отрекоха от Мене до ден-днешен; това са люде с огрубяла душа и жестоко сърце: при тях те пращам, и ти ще им кажеш Моите думи; не се бой от лицата им, ако разсвирепеят и те обкръжат като скорпиони (Иез. 2:3-6).

Когато Господ говорел това, Иезекиил видял протегната към него ръка и в нея - книжен свитък; тази ръка развила свитъка пред него, и в него отвътре и отвън било написано: „плач, охкане и тъга."

И Господ му казал:

- Сине човешки! Изяж тоя свитък и иди и говори на синовете Израилеви това, което ще ти кажа (Иез. 3:1).

Иезекиил отворил устата си и изял този свитък, и той бил сладък в устата му като мед. Оттогава Иезекиил се изпълнил с пророчески дух и благодат и всичко, което след това му говорел Бог, той приемал в сърцето си. Когато това чудесно видение започнало да се отдалечава от очите му, той чул глас, подобен на глас на много хора, който казвал:

- Благословена славата Господня от мястото Му! (Иез. 3:12)

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).
Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния"
от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

При това и шумът от крилете на летящите животни наподобявал шума от силно земетресение. Така тази страшна колесница на славата Божия се издигнала нагоре и се изгубила от очите му, и видението свършило. След това видение пророкът седем дни прекарал в мълчание, размисляйки за видяното и чутото. И отново било слово Господне към него:

- Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста, и ще ги вразумяваш от Мене. Когато кажа на беззаконника: “без друго ще умреш!”, а ти не го вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконнния си път*, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си (Иез. 3:17-19).

След това, бидейки изведен от духа в полето, Иезекиил отново видял славата Господня, както и преди, и му било заповядано да се затвори в дома си и да пребивава в мълчание дотогава, докато Господ не му заповяда да отвори устата си и да проповядва Божиите слова. През това време на мълчание му била открита предстоящата няколко години по-късно последна обсада и разорение на Иерусалим от халдейците и гибелта на народа, за да може той да възвести за това на хората не само със слово, но и да го изобрази с дело: било му заповядано от Господа да обръсне главата си и брадата си и с везни да раздели косите си на три части. Едната част - да изгори с огън пред очите на хората, които били заедно с него в плен, другата част от косите си да насече с меч, а третата - да развее по вятъра, показвайки (с това), че Божият гняв, възнамерявайки да накаже в Иерусалим и в цяла Палестина израилските люде, нежелаещи да се обърнат към истинно покаяние и неоставящи мерзостите на идолослужението, ги е разделил по Своя праведен съд на три части, та всяка от тях да понесе своето наказание: така една част от хората по време на обсадата на Иерусалим ще умре от глад и мор, друга ще падне от меча на халдейците, а трета - ще се разпръсне по земята. И всичко това по-късно се сбъднало, тъй като еврейският народ силно прогневил Бога - защото, макар и в тези времена евреите да служели на небесния Бог, извел праотците им от Египет с крепка ръка и висока мишца, но привикнали от времето на Соломон да се кланят на идоли, те и тях не оставяли, прелъстявайки се от богомерзките им празници, по време на които никой не им забранявал да устройват скверни пиршества и да вършат срамни и беззаконни дела, тъй като и самите царе, и князе, и съдии, и старци подтиквали народа към това нечестие. Затова евреите се покланяли и на небесния Бог, но се придържали и към идолопоклонническото нечестие и поставяли идоли в Божия храм, и там, където преди се принасяла жертва на Единия Всевишен Бог, след това се извършвали и скверни приношения на бесовете, което било крайно неугодно на Господа, защото уподобявало народа на прелюбодейка, която не пази вярност към законния си мъж, но прелюбодейства и с други.

Ето защо след това в Евангелието Господ казал за този народ: “лукав и прелюбодеен род" (Мат. 12:39); и преди това в пророчеството на Иеремия (Иерем. 3:1) Бог уподобил този род на жена прелюбодейка и много време чрез светите пророци го увещавал да се покае. Но когато те не се покаяли, Той ги предал на окончателно разорение от халдейците, и земята им - на запустение за седемдесет години. Но макар и след изтичането на тези седемдесет години Иерусалим и храмът да били обновени от Зоровавел, те вече нямали предишната красота, богатство и слава; и макар и освободените от вавилонския плен евреи отново да се преселили в земята си, те вече били управлявани не от свои царе, но се намирали под чуждо и тежко иго, служейки на другоземни царе, отначало вавилонски, след това египетски, а по-късно римски, от които и погинали окончателно. Това окончателно разорение на Иерусалим предсказал Сам Господ, казвайки: “няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат" (Мат. 24:2). А за предишното опустошение от халдейците предвъзвестявал свети пророк Иезекиил (заедно с другите свети пророци).

По времето на свети пророк Иезекиил, намиращ се в плен във Вавилон, в Йерусалим живеел свети пророк Йеремия. Макар и тези двама пророци да се намирали на далечно разстояние един от друг, те единодушно предсказвали запустението на Йерусалим, както и много друго, което се разкрива в книгите им; защото и в двамата пророци действал Дух Божий; и пророческите слова на Иеремия се изпращали по някои иерусалимци при пленените братя във Вавилон, а Иезекиилевите слова се изпращали от Вавилон в Йерусалим; и Иезекиил свидетелствал във Вавилон пред своя народ, че Иеремиевото пророчество е истинно, а в Йерусалим Иеремия свидетелствал за истинността на Иезекиилевото пророчество, но нито на единия, нито на другия се оказвало доверие от страна на развратените и маловерни иудеи, които, прелъстени от идолопоклонството, изцяло се доверявали на лъжепророците, а тези свети пророци, които наистина пророчествали с Божия Дух, смятали за лъжливи. Затова Иеремия преследвали иерусалимците, а Иезекиил държали в мъчителни окови тези, които се намирали в плен във Вавилон, както и Господ му предрекъл, казвайки: ето, ще ти сложат окови “и ще те свържат с тях" (Иез. 3:25).

Свети Иезекиил бил прозорлив дотолкова, че виждал ставащото далече от него така, като че ставало пред очите му: намирайки се във Вавилон, той виждал това, което става в Иерусалим (Иез. 8:11 и 16), и говорел за него пред народа, който бил заедно с него в плен. Веднъж той бил пренесен от ангел от Вавилон в Иерусалим и поставен в Соломоновия храм - там видял идоли, стоящи вътре и отвън, като мерзост на запустението на свято място, и извършваните в тяхна чест скверни богослужения: видял как израилските старейшини извършват кадене пред идолите, как свещениците са отвърнали лицата си от Божия престол и се покланят на слънцето, а жените плачат по Тамуза, измисления от гърците Адонис*, който прелюбодействал със скверната Венера**, бил сразен от глиган, и причислен от езичниците бил към лика на боговете, а от развратените евреи бил приет като бог. Той видял и Божията слава по подобие на тази, която преди видял на река Ховар: тя, оскърбена, щяла да се вдигне от храма, и да го остави пуст. И той чул как Господ му казал:

- Сине човешки! Малко ли е беззаконието, което, както виждаш, вършат тези люде? Те напълниха земята с нечестие и двойно Ме разгневяват (като че са се наговорили да Ме прогневяват и дразнят); затова и Аз ще им отмъстя с ярост, окото Ми не ще ги пощади и помилва, и макар те да викат със силен глас в ушите Ми - не ще ги чуя.

След това се чул още по-силен Божий глас, викащ страшно и заплашително и казващ на пророка:

- Приближи се отмъщението и гибелта на града, и нека всеки вземе пагубни оръжия в ръцете си.

Когато Господ казал това, излезли шестима страшни въоръжени мъже с голи мечове; между тях бил и един мъж, облечен в бели свещенически одежди, държащ мастилница и перо, и Господ му казал:

- Мини през град Иерусалим, и сложи знак на челата (на мъжете), на Моите раби, които скърбят в сърцата си, въздишат и плачат за беззаконията, които се вършат в този град: тези Мои избраници Аз ще избавя от наказание.

И този благообразен мъж в свещенически одежди отишъл и поставял знак на челата на тези хора, които вярно служели на истинния Бог. Този знак бил гръцка буква, наречена Тау, изписана така, както се пише главната буква “Твърдо” в славянската азбука. Когато този мъж в благолепни сещенически одежди преминавал през града и отбелязвал със знак Божиите раби, след него били изпратени шестима страшни мъже, предизобразяващи шестимата военачалници на халдейските войски, които трябвало да дойдат с Навуходоносор, за да опустошат Иерусалим; на тези шестима мъже прогневеният Господ казал:

- Идете, поразявайте, не щадете, не жалете нито старец, нито юноша, нито жена, нито девица, нито младенец, но всички бийте до смърт, като почнете от осветените иереи и старейшини; а тези, на които има Моя знак, не закачайте.

И светият пророк в това видение видял, че се е избивало всяко съсловие и възраст от иерусалимския народ и от двата пола, както след това трябвало да се извърши на дело. И пророкът паднал ничком пред Господа, викайки:

- О, Господи Боже! Нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим?

След това той отново видял благообразния мъж в свещенически одежди, който, като се върнал при Господа, казал:

- Аз извърших, както ми заповяда, Господи (Иезек. 8:17; 9:11).

И отново му било заповядано от Господа да вземе пълна шепа горящи въглени измежду колелата под херувимите, да посипе целия Иерусалим с тях в знак на това, че той ще бъде изтребен от халдейците не само с меч, но и с огън. След това възнасяне и видение пророкът отново се оказал на своето място в Халдея, а видяното от него скоро се сбъднало.

Свети Иезекиил пророкувал и за съседните езичници, надсмиващи се над наказания от Бога Иерусалим, за амонитците, моавитците, едомците, филистимците, за Идумея, Тир и Египет, възвестявайки им същото Божие наказание, което трябвало да ги постигне чрез халдейците, заради това, че са се зарадвали на опустошението и разорението на Иерусалим. След като всичко това се сбъднало, той пророкувал и за прекратяването на Божия гняв срещу евреите, за завръщането им от Вавилон в отечеството си и за възстановяването и обновяването на града и храма; тъй като той втори път бил грабнат от Господнята ръка и пренесен в иудейската земя (Иез. 40:5 и следв.), вече след като Иерусалим бил разорен и опустошен, и видял в откровението, което имал там, че мястото, на което стоял Иерусалим, по Божия заповед се размерва, градът и храмът Господен се съзиждат и славата Божия изпълва храма, както подробно е написано за това в неговата пророческа книга.

Цялото това видение било тайнствен предобраз на нашето освобождение от робството на врага и устройването на Христовата Църква: то трябвало да се извърши чрез явяването на Бога в плът, роден от Пречистата Дева, Която този пророк нарекъл “затворена врата”, непроходима за никого, освен за Самия Бог (Иез. 44:2.). На него било дадено откровение от Бога и относно възкресението на мъртвитя (Иез. 37:1 и следв.). Той видял, бидейки взет от Божията ръка и поставен сред полето, което било пълно с множество човешки кости, съвсем сухи, как всички те по Божието слово се облекли в плът, и когато в тях влязъл дух, те оживели и станали на нозете си, и били твърде голямо множество. И Господ казал:

- Ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви.

Освен това на Божия пророк били дадени откровения и за много други Божии тайни, които трябва да се изпълнят с пълна яснота в последните времена; всички тях той предвъзвестил и записал в своята книга: който желае, нека ги прочете там. А ние, съкращавайки повествованието си, ще споменем само, основавайки се на достоверни свидетелства на разказалите за него, че той бил и велик чудотворец и подобно на Моисей разделил водите. Веднъж при река Ховар се събрали множество евреи и халдейците ги нападнали като разбойници; но той с молитвата си направил така, че речната вода се разделила и отворила сух път на преследваните хора и те успели да преминат от другата страна. Еврейският народ преминал като по суша, а халдейците, дръзнали да вървят след тях по същия път, били покрити с вода и загинали. Бидейки съдия на Дановото и Гадовото коляно и виждайки, че те не почитат Господа и преследват спазващите Божия закон, той изпратил в техните селища змии и гадини, които изяждали младенците и добитъка им. След това се смилил и ги отдалечил от тях с молитва.

По време на глад той с молитвите си към Бога умножавал храната на хората в изобилие и връщал към живот смъртно изнемогналите от глад, а след това сам загинал с мъченическа смърт*. Виждайки, че неговият еврейски народ, който бил с него в плен, участва в идолослужението заедно с халдейците и привиква към нечестивите им дела, той го изобличавал, увещавал го да остави тези беззакония и го заплашвал с Божия гняв. Вследствие на това един еврейски старейшина, отдал се на халдейското нечестие, се изпълнил с гняв и го умъртвил, разкъсвайки го с коне. Народът събрал разкъсаното му тяло и го погребал на поле Маур, в гробницата на Сим и Арфаксад, прародители на Авраам. На гроба му се събирали множество евреи и там възнасяли своите молитви към Бог Саваот, на Когото се отдава слава во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Изображения на св. пророк Йезекиил

Видението на пр. Йезeкиил и Авакум (Чудото на Христос в Латом).
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от Погановския манастир в Сърбия.
Днес в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.
Източник: www.metmuseum.org

Видението на пр. Йезeкиил и Авакум (Чудото на Христос в Латом), детайл.

Св. пророк Йезекиил.
Стенопис от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в манастира Пантократор в Света Гора.

Св. пророци Малахия и Йезекиил.
Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).
Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния"
от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Основи на Православието: Нашата вяра: Свещеното Писание
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Православна Библия и ресурси
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com