Св. пророк Амос
VІІІ в. преди Рождество Христово
Чества се на 15 юни
|
|
Св. пророк АмосVІІІ в. преди Рождество Христово Чества се на 15 юни
|
По-долу:
Виж също:
Роден в палестинския град Текоа и пастир по занятие, Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам. Неблагодарният народ не се вслушвал в предупрежденията и откровенията на пророка, който възвестявал наказание от Бога.
Към вождовете на израилския народ той казвал:
"Горко вам, които смятате, че е далеч злочестия ден, и правите да се приближи тържеството на насилието; които лежите на одри от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото, пеете под звука на гусли, пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на народа. Затова ще отидете в плен начело на пленниците" (Амос 6:3-7).
В седма глава от книгата на пророка четем:
"Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Йеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си". И рече Амасия на Амос: "Ясновидецо, иди и се отстрани в земята Юдова! Там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил вече не пророкувай! Защото той е светиня царева и е царски дом". Отговори Амос и рече на Амасия: "Аз не съм пророк и не съм син на пророк. Аз бях пастир и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овцете и ми рече: "Иди, пророкувай при Моя народ Израиля!" Сега изслушай словото Господне! Ти казваш: "Не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков!" Затова ето що казва Господ: "Жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си" (Амос 7:10-17).
Не изтърпял тия думи, ветилският жрец заедно със сина си нанесъл такъв побой на Амос, че пророкът едва бил доведен до къщата му, където скоро и умрял - в VІІІ в. преди Христа. Той живял около 200 години преди Вавилонския плен.
Пророчествата му са събрани в книгата, която носи неговото име и се състои от девет глави.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети
пророк Амос бил роден в град Текоа в земята Иудова, надалеч от Витлеем, в бедно семейство: дните си прекарвал, като пасял стада. Но Господ, Който поглежда не богатите и силните, а
към смирените и нищите, го взел, както Мойсей и Давид, от стадата за пророческо служение. Той му заповядал да напусне Иудовата земя и да иде в Израил, та с пророческа проповед да
склони към покаяние хората, паднали в идолопоклонство. Трябва да отбележим, че след смъртта на Соломон, Иеровоам заедно с десет израилски колена се отделил от Соломоновия син
Ровоам, който царувал в Йерусалим: от тия колена се образувало израилското царство, чийто първи цар бил Иеровоам. От дните на царуването му израилтяните отпаднали от истинското
богопочитание и започнали да се покланят на идоли. Иеровоам, като се стремял да заздрави властта си и се опасявал да не би като ходят по празниците в Иерусалимския храм отново да
се присъединят към иудейския цар, а него да отхвърлят и убият, направил два златни телеца. Той познавал склонността на поданиците си към идолопоклонство - още предците им, когато
дошли от Египет през Червено море в пустинята, излели телец от златните обеци на жените си. Като направил тия два златни телеца, Иеровоам поставил единия в Дан, а другия - във
Ветил, града на своята област, като заповядал на израилтяните да не ходят в Йерусалим, а да се покланят и да принасят жертви на златните телци, устройвайки в тяхна чест тържествени
празненства. При това казвал на народа:
- Ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
Така Иеровоам развратил своя народ. И макар Господ да пращал на израилтяните светите Си пророци за изобличение и наставяне на правия път, само малцина се поправяли и се връщали към истинския Бог, а някои се покланяли и на истинския Бог, и на златните телци. Сред тия пророци Господ пратил и Своя раб Амос, със страшни заплахи. Тоя пророк Божий бил прост и неизкусен в беседите, но не и в разума: защото в него действал и говорил с устата му Същият Дух Свети, Който действал и във всички пророци. Пророческото си служение Амос изпълнявал в дните на иудейския цар Озия, чиято столица бил Йерусалим, и на израилския цар Иеровоам, със столица Самария, но не тоя Иеровоам, който оставил Иудовия скиптър и направил златните телци, а друг, в по-късни години. Впрочем, подобно на своя предшественик и съименник, и той бил идолопоклонник и се покланял на златни телци. Свети Амос започнал пророчеството си в дните на тия царе, две години преди голямото земетресение в Палестина, причина за което според древните писатели било това, че иудейският цар Озия, наречен Азария, заслепен от гордост, се осмелил да влезе в светилището на храма и да запали тамян на кадилния жертвеник по свещенически чин. Когато свещениците се възпротивили, той ги заплашил със смърт. И веднага в Йерусалим и по цяла Палестина започнало страшно земетресение, при което не само били разрушени много здания, но дори някои възвишения се поместили от местата си, а покривът на храма се пропукал и през пукнатината паднал слънчев лъч върху лицето на царя и от този момент челото и тялото му се покрили с проказа. Така Господ не изтърпял насилието над Своя олтар и безчестието върху Неговите свещеници.
В пророческите си слова, подробно изложени в книгата с негово име, Амос заплашвал със страшни бедствия от Бога не само Израил, но и съседните страни, градове и народи: Сирия, Тир, Идумея, филистимци, амонейци и моавци, но най-вече израилтяните, защото, познавайки Бога, те отстъпили от Него. Господ не се гневи толкова силно от греховете на непозналите Го езичници, както от греховете на ония, които са Го познали и са се насладили на добрините Му. Какви ли не благодеяния е оказвал Господ на неблагодарния израилски народ?! Освободил го от робството в Египет, превел го през морето като по суша, нахранил гладните в пустинята с манна, а за жадните източил вода от камък, прогонил народите пред тях и ги въвел в обетованата земя, изобилна на мед и мляко. Но те правели тържествени празненства в чест на златните идоли, излени като телци, възкликвайки: „Ето боговете ти, Израилю!" Тези празненства били най-пищни и чести във Ветил, на високата планина, където стоял златният телец. Затова свети Амос идвал особено често тук и извисявайки глас към народа, го устрашавал с Божиите наказания, които има да станат, умолявал го и го увещавал да остави безбожието, но малцина се вслушвали в думите му. Тогава във Ветил имало един жрец, който служел на телеца. Като виждал, че Божият пророк Амос хули идола, поругава жертвите и отвръща хората от скверните празненства с напомнянето за страшния Божий съд над идолопоклонниците, жрецът го клеветял пред израилския цар Иеровоам:
- Амос - казвал той - дига бунт против тебе в дома Израилев; земята не може да търпи всичките му думи, защото така говори Амос: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от своята земя.
С тоя донос жрецът Амасия искал да събуди гнева на царя срещу пророка, но царят не обръщал много внимание на думите му: макар и идолопоклонник, той все пак почитал Божия пророк и не искал да му досажда. А жрецът, като се убедил, че не може да настрои царя против Божия човек, започнал сам гонение против него: нееднократно биел свети Амос и го прогонвал от Ветил, забранявал му да посещава празненствата в чест на златния телец и да отвръща народа от празничните жертви и веселие. Светият пророк пък пренебрегвал забраните на жреца и раните, които получавал от него. Той отново идвал във Ветил и отново се обръщал към народа с пророческо поучително и убеждаващо слово, и отново жрецът го хващал и пребивал. Веднъж лукавият жрец казал на Амос:
- Ясновидецо! Иди и остани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил не пророкувай вече, защото е светиня царева и царски дом.
И Амос отговорил на Амасия:
- Не съм пророк и син на пророк; бях пастир и събирах сикомора. Но Господ ме взе от овците и ми каза: иди, пророкувай при моя народ Израиля. Сега чуй словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй дума против дома Исааков. За това ето какво казва Господ: когато дойдат асирийците в земята на Израиля, ще я пленят и опустошат, ще разорят градовете й и ще превземат тоя град. Тогава пред очите ти жена ти ще бъде обезчестена от безсрамните воини, понеже заблуждаваше Израиля пред всевиждащите Божии очи и поучаваше човеците да вършат нечисти дела в скверния храм на златния телец, твоя бог. Синовете и дъщерите ти ще загинат пред тебе от меч, ти пък ще умреш в езическа земя, а Израил ще бъде отведен от земята си.
Тия думи на свети Амос разгневили жреца и той започнал да го бие без пощада. Накрая синът на жреца, свирепият Озия, в яростта си ударил Амос между веждите с тежка тояга и го ранил смъртоносно. Но той не умрял веднага: отнесли го едва жив в земята Иудина, където след няколко дни починал в родния си град Текоа. Тук бил погребан при отците си. Този, който желае да види пророчествата на свети Амос, може да ги намери в неговата книга. Слава на Бога, Който му е дал премъдрост, сега и всякога и во веки веков.
Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Ал. Мен
Книга на пророк Амоса е от сборника 12 Малки пророци. Книгата съдържа девет глави, състои се от отделни изречения, написани в поетична форма и обединени заедно най-вероятно след смъртта на пророка.
Амос е първият пророк-писател, най-важна след Мойсей фигура в Стария Завет. Откровението, което получава, бележи преломен момент в историята на Израел. В него съвсем ясно е изобличено двуверието, националното превъзнасяне и суеверно-магическото разбиране на обредите. Ролята на боговдъхновените речи на Амос за цялото по-нататъшно пророческо движение не може да се подлага на съмнение. Духът и стилът им се отразяват на почти всички пророци, живели след него.
Амос не принадлежи към "царските" ясновидци, свързани с определени светилища, не е и популярен вожд като тези, които се борят с пороците на обществото с политически методи (като Ахия или Елисей). Той може да бъде наречен "човек от народа", тъй като основното му занимание е да развъжда овце и да се грижи за плодни дръвчета. Юдей по произход, Амос живее на края на пустинята край гр. Фекоя (днес село Фекуи), разположен на няколко километра южно от Витлеем, но краткото му пророческо служене протича в Северното царство, където е изпратен от Бог против собстената му воля. Божият дух превръща пастира в Небесен вестител.
"Лъв зарика, - кой няма да трепне? Господ Бог каза, - кой няма да пророкува?" (3:8).
Амос идва в Северното царство около 760 г. пр.Хр., в навечерието на голямата катастрофа в целия Близък Изток. Набралата сили асирийска военна държава само чака момент, за да започне грабителски походи. А по това време в Самария цари пълно безгрижие. Управлението на Йеровоам ІІ (786-746), белязано с успехи и победи, внушава на хората мисълта за Божата милост. Всички чакат "Деня на Повелителя", когато с помощ отгоре Божият народ ще победи своите врагове. Пищният култ в светилищата в Самария, Ветил и Дана се смята за висша проява на благочестие.
В същото време нравственото равнище на народа стремително пада. Нарастването на богатствата, имущественото разделение и безправното положение на селяните - всичко това е обратната страна на политическите успехи. Заветът на Мойсей за неразделността на любовта към Бога и ближния е почти забравен. И Амос не може да не види това.
От книгата му става явно, че е надарен поет и много образован човек, независимо че принадлежи към селското съсловие. И все пак едва ли би се осмелил да предизвика властниците и целия народ, ако не е покоряващият Божи глас, който прозвучава в душата му.
Като се появява във Ветилския храм, Амос предрича пред всички неговата гибел и края на царската династия. Старшият свещеник Амасия донася за това на царя и на Амос е наредено да напусне Витил:
"И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом" (7:12-13).
На това Амос възразява:
"Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля" (7:14-15).
От Ветил Амос отива в столицата на Северното царство - Самария. За по-нататъшната му съдба не е известно нищо. Може би, изгонен от Самария, се е върнал в родината си и е записал словесното откровение на Повелителя.
Паметта на пророк Амос Православната църква чества на 15 юни.
Пророчествата на Амос са групирани в четири части:
1) разобличаване на греховете на Израел, Юдея и заобикалящите ги народи: сирийци, филистимци, финикийци, идумейци, амонитяни и моавитяни (1-2);
2) Божи съд над старозаветната църква, призив за покаяние (3-6);
3) седем видения, означаващи бъдещия Съд (7:1-9,10);
4) пророчество за възстановяване на "Давидовата шатра" (Месианското царство) (9:11-15).
Така че основното съдържание на книгата е Съдът и покаянието. В нея господства пробуждащ съвестта дух, родствен на духа на Йоан Кръстител. Пророкът руши безпощадно религиозните илюзии на своите съвременници като вид самозалъгване и не се страхува да се противопостави на своята църква и своя народ. Само уважението, с което са заобиколени по това време пророците, спасява смелия проповедник от наказанието.
1) Двуверието, което допуска редом с Яхве да съществуват и други богове, се отхвърля напълно. Яхве е този, който създава съзвездията, който царства над стихиите на земята и небето, Владетел и Творец е на мирозданието, Саваот, или Вожд на небесните войнства (звездите) (4:13; 5:8; 9:5-6). При това Амос изобщо не се обявява за вестител на нова религия. Неговият Бог е същият Бог, който се е открил на Авраам и Мойсей, и Амос вижда в себе си само продължител на тяхното дело, човек, който е призван от Повелителя да напомни на хората за него.
2) От същите Авраам и Мойсей идва вярата в избраността на Божия народ, която според Амос не е привилегия или повод за високомерие. Като народ, като един от народите, Израел не стои по-горе от другите народи. Дори такова забележително събитие като изхода от Египет не дава право за превъзнасяне.
"Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци - из Кафтор и арамяни - из Кир?" (9:7).
Избраността на Израел е в религиозното служене, в служенето на Бога, който го е предназначил за себе си чрез Завета. Това предназначение носи и много голяма отговорност.
"Само вас признах Аз от всички земни племена, затова и ще изискам от вас за всички ваши беззакония" (3:2).
Но значи ли това, че другите народи не отговарят през Бога за своите дела?
Косвен, но съвсем ясен отговор е даден в началото на книгата. Първи от пророците Амос ги изобличава не за това, че са езичници и се намират във властта на заблужденията, а за това, че потъпкват човечността, проявяват жестокост, нарушават съюзите, отвеждат мирни жители в плен, убиват и грабят. Следователно Амос, както след това и ап. Павел (Рим 2:15-16), знае за "закона на съвестта", начертан в сърцето на човека.
На пророка е разкрито, че "Денят на Повелителя" наистина ще дойде, но ще дойде не с външно тържество на Израел, както мислят мнозина, а със Съда на Божата истина, която ще подложи всички на изпитание (5:18-20).
3) Чрез Амос Повелителят произнася присъда и над традиционното благочестие, което се опитва "да умилостиви" Бога с дарове и жертви, да успокои съвестта си с точно изпълнение на обредите и празниците. Но тъй като е нарушено основното изискване на Декалога - да се служи на Бога със спазване на нравствените заповеди, - култът се превръща в кощунство.
"Мразя, отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания. Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци. Отстрани от Мене шума на твоите песни, защото звуците на твоите гусли няма да слушам. Нека тече като вода правосъдието, и правдата, като силен поток!" (5:21-24).
Пророкът се позовава на простотата на култа, която съществува при Мойсей в пустинята (5:25), и предсказва, че празниците ще се превърнат в тъга (8:10). Той знае как се разправят властниците с всички недоволни (5:12), но без да се колебае, ги обвинява: те превръщат правосъдието в отрова, потискат бедните, вземат подкупи, събират съкровища с грабеж и насилие.
"Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, - вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота - да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони [везни], да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?" (8:4-6).
Социалните и нравствените престъпления в Божите очи според учението на Амос са религиозни престъпления, измяна на Закона и вярата. Не случайно изобличителят на "храмовото благочестие" първомъченик Стефан се позовава в речта си пред Синедриона именно на пророк Амос. (Деян 7:42).
4) Амос предсказва, че ще настъпят дни, когато хората ще жадуват за словото на Повелителя, но то ще им бъде отнето (8:11-12). Те нямат да бъдат спасени от древните светилища, на които се надяват (8:12-14). Като възмездие ще дойдат черни дни: ще опустеят разкошните дворци, ще замлъкнат песните, ..., всичко ще бъде разрушено и Божият народ ще бъде разсипан като "зърна в решето" (9:9). Пророкът сам се ужасява от думите си и възкликва:
"Господи Боже, смили се; как ще устои Иаков? Той е твърде малък" (7:2).
Той призовава народа:
Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате. Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите; може би, Господ Бог Саваот ще помилува остатъка Иосифов" (5:14-15).
Тук за първи път в Стария Завет звучи обета за остатъка (евр. ‘шеар’). Тъй като Божето слово е неотменимо, заради недостойността на народа Бог запазва едно негово осветено ядро, корен на бъдещата църква, която ще устои на всички несгоди, запазвайки верността си. Темата за остатъка преминава през всички пророчески писания и намира завършека си в Новия Завет. (Рим 11:5)
С надежда в остатъка е свързано заключителното пророчество на Амос за възраждане на Давидовата скиния, за връщане на изгнаниците от пленничеството и за прошка. Някои тълкуватели смятат, че Ам 9:11-15 принадлежи на ученик на пророка, тъй като тоналността на фрагмента се отличава ярко от суровия дух на цялата книга. Но достатъчно основания за тази хипотеза няма. И в други глави пророчеството оставя светъл лъч надежда (7:3).
ЕЭ, т.2, с.318-30; Свящ. Капралов Е., "Религиозно-нравств. учение прор. А. и Осии", К., 1911; Еп. Палладий (Пьянков), "Толкование на кн. св. прор. А. и Авдия", в кн.: "Толкования на кн. св. пророков", вып. 2, Вятка, 1873; ПБЭ, т.1, с.619-29; [Свящ. Побединский - Платонов И.И.], "О пророческом служении А. и Книге его пророчеств", ПрТСО, ч.11, 1852; Смирнов И. (еп. Иоанн), "Прор. А.", Рязан. ЕВ, прибавл. к № 23, 1873-74, № 2-4, 6, 8, 10-12; Юнгеров П.А., "Книга прор. А.", Каз., 1897; Bailey J.G., "Amos: Preacher of Social Reform", BTD, 1981, № 5, p.5; Enc. Kat., t.1, s.466-67; Childs, p.395 ff; JBC, v.2, p.245-52 (има и библиогр.); RGG, Bd.1, S.330-31; Weiser A., "Die Profetie des Amos", Giessen, 1929; Sutcliffe T.H., "The Book of Amos", L., 1939.
Александр Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org).
Превод Pravoslavieto.com на основата на превода
на Павел Б. Николов.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com