Православен бит, морал и изкуство:
Църква и общество 
Православен бит, морал и изкуство:
Църква и общество
Църква и общество
Основый социальной концепции Русской Православной Церкви 
Москва, 2000 г.
1. Основные богословские положения
2. Церковь и нация
3. Церковь и государство
4. Христианская этика и светское право
5. Церковь и политика
6.
Труд и его плоды
7. Cобственность
8. Война и мир
9. Преступность, наказание, исправление
10. Вопросы личной, семейной и общественной нравственности
11. Здоровье
личности и народа
12. Проблемы биоэтики
13. Церковь и проблемы экологии
14. Светские наука, культура, образование
15. Церковь и светские средства массовой информации
16. Международные отношения. Проблемы глобализации и секуляризма
> За човешките права и задължения Ангел Величков
>
Декларация за правата и достойнството на човека Десети Всемирен Руски Народен Събор, 2006
Човекът, като образ Божий,
притежава особена ценност, която не може да бъде отнета. Тя трябва да бъде уважавана от всеки от нас, от обществото и държавата. Извършвайки добро, личността придобива достойнство.
Тоест, ние различаваме ценността и достойнството на личността. Ценността е това, което е дадено, достойнството е това, което се придобива. >>>
:: Declaration on Human Rights and Dignity The Tenth World Russian People’s Council, 2006
Each
person as image of God has singular unalienable worth, which must be respected by every one of us, the society and state. It is by doing good that the human being gains dignity.
Thus we distinguish between human worth and dignity. Worth is given, while dignity is acquired. >>>
:: Църквата и Правата на човека архиеп. Христодул Атински, 1982
Повече от петдесет години изминаха от
забележителната Световна декларация за правата на човека, обявена от Обединените нации през 1948 год., която бе едно от най-важните действия на ООН.
Тя бе предхождана от
Великата харта на свободите (Магна харта, 1215 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.), след което последва Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи (1950 г.), позната и като Европейското съглашение от Рим, влязло в сила на 3 септември 1953 година.
Брак и семейство
> За отношенията между мъжа и жената И. М. Андреев
За отношенията между мъжа и жената ап. Павел
казва: "Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа. Защото както мъжът е глава на жената, така и Христос е глава на Църквата". В християнския брак мъжът трябва да бъде
глава, а жената негов (допълващ го) помощник. Мъжът е длъжен да обича своята жена, както Христос, Църквата, т.е. повече от себе си, и да бъде готов да отдаде живота си за своята
жена. Жената в отговор на тази самоотвержена любов трябва да се покорява на любимия. Либералната мисъл не може да се съгласи с това. >>>
>
Мисли за мъжа и жената от о. Александър Брянчанинов и о. Александър Елчанинов
>
Какво е сексът? - свещеник Николай Петков
Преди да отговорим на този въпрос е добро и полезно да различим според
мярата на ума си любовта от блудството, греха от естеството. Да се говори за секса въобще, е, меко казано, плод на недостатъчно духовен опит. >>>
Семейният живот на древните християни
:: "Християните не се различават от другите хора..."
:: Молитвата. Kак християните са разбирали учението за непрекъснатата молитва. Дневната и нощната
молитва. Определени часове за молитва. Най-употребяваните молитви. Външно положение при молитва. Употреба на кръста.
:: Масата. Благочестивите обичаи при вкусване на храната;
каква храна са предпочитали. Употребата на напитки, правила на благоприличие при пиене. Как са се държали християните на пиршества.
:: Девствено и брачно състояние. Мисли за
целомъдрието. Примери на християнска ревност за запазване на девството.
:: Брачният живот. Църковната благословия на брака. Целите на брака. Девство в брака, дни ни въздържане
от брачни отношения.
:: Нравствените качества на съпрузите и тяхното духовно единство. Грижата на съпрузите за взаимното им душевно спасение. Разрив на взаимното съжителство.
:: Религиозно и нравствено възпитание на децата
Митрополит Антоний Сурожки
В деня на вашето венчание в апостолското четиво чухме думите: "Носете един другиму тежестите и така изпълнявайте закона Христов..." Днес ние стоим със запалени свещи и свидетелстваме за радостта, за това, че чрез вашия брак Вечността влезе във времето, че Царството Божие се приближи. Защото казано е: Царството Божие е вече дошло, когато двама души вече не са двама, а едно. Но това единство, което е Царството Божие, ни се дава в зачатък и постигането му е подвиг. Защото любовта е радост, умиление, взаимно ликуване, но и подвиг: "Носете един другиму тежестите си ..." >>>
Митр. Антоний Сурожски
Често се случва да попитат влюбения: "Какво толкова намираш в нея или в него?" и той дава обичайния отговор: "Как, нима не виждаш колко прекрасна е тя или колко красив е той..." И се оказва, че влюбеният е прав да, този човек е прекрасен, защото той вижда в любимия красивото, а онзи, който не обича, или безразличният, или ненавиждащият, той забелязва само извратеното. Ето това не бива да забравяме никога. Изключително важно е да помним, че любовта е реалистична докрай, че тя възприема човека изцяло и че тя вижда, тя е зряща. Но вместо да осъди, вместо да се отрече от човека, тя плаче за неговата повреденост и е готова да положи и живота си, за да бъде всичко болно излекувано. Това е, което наричаме целомъдрено отношение към човека, това е истинското начало на любовта, първото сериозно познание. >>>
Тайната на пола в православната традиция
Беседа с дякон Андрей Кураев
... Aко четем библейския текст сериoзно, ще видим, че пред нас е разказ не само за първото семейство, но и за нещо по-голямо. Въобще, Библията представя не
толкова хроника за живота на първите хора, колкото икона - осмисляне на изначалните събития на човешката история. Това не е протоколен запис на очевидец и съвременник, а разказ за
това какво трябва да знае сам за себе си всеки човек.
Във всеки от нас живее мъжкото и женското начало. В тази глава от Библията, която описва Грехопадението, ги няма имената
„Адам" или „Ева", там има „ха-Адам" - съществително име с определителен член. Това не е име, а понятие: „Човекът като такъв" (определението по-късно отпада - в Битие 4:25 - и
тогава понятието става лично име; вместо „ха-Адам" се повявява просто Адам). И има жена, която също няма име. Тук има единство на мъжкото и женското начало, възможно дори в едно и
също същество (да не се бърка с хермафродитите от езическите митове): „Бог сътвори човека, мъж и жена ги сътвори и им даде име „човек" (Бит. 5:1-2). Както виждаме, „ха-адам"
(„човек") е едно име за двамата… >>>
Домашната война е поради греховете
Св. Иоан Златоуст
...И днес мнозина водят войни в домовете си: един с жена си, друг го обсажда синът му, един търпи неприятности от брат си, друг - от слуги. Всеки се мъчи, сражава се, причинява войни и бива поразяван от войни. Но никой не се замисля дали щяха да израстат в дома му тръни и бурени, ако сам не беше посял грехове, дали ако сам не беше възпламенил греховни искри, домът му щеше да пламне. >>>
Религиозно-нравствени нагласи и ценности на бесарабските българи (съпоставка
между генерации)
Олга Водинчар
Обектът на изследването са българите от село Чийшия (Городнее), Болградски район, Одеска област, Украйна. ... Основната хипотеза на изследването гласи: религиозно-нравствените нагласи и ценности на бесарабските българи са базират върху учението на Православната църква и се формират, преплитайки се с остатъците от езически вярвания и обикновеното невежество. >>>
Ханс Кристиан Андерсен
Слушай, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с един лош трол, най-лошия. Това беше
самият дявол.
Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало, което можеше да поглъща всичко добро и хубаво, а всичко лошо и грозно
изпъкваше още по-ясно и по-отвратително. Прекрасните пейзажи приличаха на варен спанак, а добрите хора се отразяваха грозни или с главата надолу без корем. Лицата бяха така
обезобразени, че не можеха да се разпознаят. >>>
В помощь тем, кто проповедует о Христе
Центр Духовного Развития Молодежи при Даниловом монастыре г. Москвы
Семья, брак :: Педагогика :: Катехизация, миссионерство :: Опыт работы :: Учебные пособия :: Воспитание детей :: Психология :: Социальная работа
С. Аверинцев, Митр. Антоний Сурожский, Н. Балашов и др.
Содержание: Православное учение о браке :: Таинство любви :: О христианской любви :: Интимность и духовность: влюбленность и Любовь :: О браке и воспитани :: Брак, монашество, Церковь :: Идеал брака в Православии :: Идеал девства в Православии :: Актуальные вопросы этики пола... :: Единосущие человечества и проблема пола :: Антропологические предпосылки моногамного брака и др.
St. Nicholas Orthodox Church (OCA, antiochian.org)
Wonderful and informative articles, sorted by subject area: Your Family at Church :: Your Family at Home :: Your Family at School :: About Raising Children :: For Parents : For kids :: Spiritual Celebrations/Holy Days: Feast Day Resources :: Spritual Celebrations :: Secular Celebrations/Holidays :: Current Events/The Secular World
Девство, брак или "свободна любов"
> Celibacy, Marriage or "free love"… - Which way to choose?
Bishop Alexander (Mileant)
> Девство, Брак или "свободная любовь"... -
Какой выбрать путь? Епископ Александр (Милеант)
> Virginidad, Matrimonio o
"amor libre" - que camino elegir? Obispo Alejandro (Mileant)
Главните неща на първо място
Монахиня Магдалина, Из "Децата в Православната църква днес"
Ценност дарена от Бога. За взаимоотношенията между дете и родител
Таня Спасова
Тук подбрахме 10 препоръки към родителя, които са извлечени от свещения текст на Книга Премъдрост на Иисуса син Сирахов. Те са своеобразен педагогически образец, който дава отлични резултати във взаимоотношенията между дете и родител. >>>
За
Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата
Михаил Калнев
Какво е прочее прародителски грях? Какво причини Адамовият грях в човека?
1. Разбор на възраженията на сектантите
2. Кръщението на децата е необходимо
3. Библейски основания за кръщението на децата
4. Учението на Св. отци и учители на църквата за св. кръщение
5. Библейските основания за кръщението и необходимостта му за
децата
Детето в
света на телевизията и компютрите
Свещеник Александър Дубинин
Електронното пиленце :: Страх от света :: "Защо са толкова жестоки?" :: "Просветителят" на нашите деца :: Децата обичат да подражават :: Вредно за здравето! :: Разрушаване на нравствеността :: Домашният идол :: Компютърът "сам по себе си" :: Компютърните игри :: Хазартът :: Какво става с душата? :: "Ако бях вълшебник..." :: Мечтатели :: Мнимата (виртуална) реалност :: Демоните :: Как лошата помисъл завладява душата :: Откъде се вземат лошите помисли и как да се борим с тях :: Може ли да бъде защитено детето? :: Противоотровата :: Възпитание на добри навици :: Възпитание на чувствата :: Възпитание на душата :: Примерът на родителите
Мысли о детях в православной церкви сегодня
Монахиня Магдалина
В основу настоящей брошюры легли неофициальные беседы с православными родителями, проводившиеся в монастыре Св. Иоанна Крестителя в Ессексе (Англия). Сами же эти беседы были результатом многолетнего опыта общения с молодыми людьми, детьми, родителями, вообще семейными православными христианами, приезжавшими в монастырь за советом. Слышавшие эти беседы, а также те, кто не имел возможности посещать их, просили нас сделать их более доступными, оформив в виде печатного издания. >>>
Вярата - по-ценна и от образование, и от имане
Интервю с монахиня Валентина (Друмева)
... За благочестивия човек всеки път е добър и води към спасение. ... [Децата, които изучават вероучение са по-различни от връстниците си], по-възпитани,
по-отговорни са, не се поддават на суеверия, секти и болна мистика. Защитени са. Светът е пълен със зло - без вяра тежко се живее, ако разчиташ на себе си, на своите сили. Колко е
силата на човека? Докъде ще стигне сам, без Бога?!
...Съблазните в света са много, злото отвсякъде се домогва до децата ни, за да ги погуби. Но трябва да имаме вяра и да се
молим на Бога да ги пази, а ние да посяваме в тях още от малки доброто повече с личен пример, да използваме всяка създала се ситуация, за да извличаме нравствена поука и
наставление. Децата не трябва да живеят затворени, в ограничения, а да им се покаже доброто, за да могат да избират. Защото децата ни нямат избор или изборът им е ограничен - между
едно зло и друго зло. Не бива да им се забранява да ходят на дискотека (забраненото привлича), но когато са се докоснали до атмосферата в манастира, до храма, до природата, тогава
задимената, нездравословна атмосфера на нощните заведения е отблъскваща за тях и те ще търсят покоя и красотата на храма. >>>
И отново за литургията: Христос да почака?!
Златина Иванова
В миналото почти всички богомолци са приемали св. Причастие, защото са знаели, че за това са се събрали, за това са отправяли своите молитви. Днес ние акцентуваме върху неща, които нямат връзка със самото тайнство. Благозвучието на хора, дисциплината в храма са важни, разбира се, но те се осмислят именно в претворяването на св. Дарове и в причастяването на християните. А за нас, като че ли най-важното е ... >>
Пола Кръстева
Най-лесно може да бъде манипулиран невежият човек. За него всеки може да бъде авторитет. Напоследък медиите у нас си извоюваха правото, каквото и да тиражират, да се приема за истина. "Казаха го по телевизията!" е израз, който трябва да подкрепи и най-абсурдните понякога твърдения. Хората искат и се нуждаят от авторитет, на който да вярват безпрекословно. Дори и по църковните въпроси на медиите се вярва повече, отколкото на Църквата. >>
Ние и те в подножието на Паметника
Златина Иванова
Кръстовището на "Граф Игнатиев" и "Патриарх Евтимий". В подножието на Паметника на великия български светител са седнали неговите днешни български наследници - с
празен поглед, или арогантен, или насмешлив, те сякаш казват: "Нали сме скандални? Нали сме други? Нали не сме като вас?" От време на време някой полицай ще направи рутинната
проверка на документи, ще прибере някоя и друга цигара-марихуана, а защо не и нещо по-сериозно хероин, кока и т.н. Всъщност никой не го взима насериозно той даже е необходим
персонаж за колорита на този свят. За да стане привкусът на забраненото по-остър и ежедневието по-драматично.
От другата страна на Паметника сме ние тези, на които те не
искат да приличат.
Сексът - преди или след брака. Библейското становище и съвременното разбиране за секса
п-р Венцислав Стойков
ПРЕДИ БРАКА: Какво казва Библията? :: Въпроси и мнения, които съществуват :: Маструбация :: Хомосексуални връзки :: "Човек става мъж (жена) когато ...!" ::
"Каква физическа близост е позволена преди брака?" :: "Какво да направя, ако съм бил/а насилен/а?
В БРАКА: Какво казва Библията? :: Въпроси и твърдения, които трябва да обсъдим
::
Какво е влиянието на предварителния опит? :: За кого е по-добре децата да спят в стаята на родителите си? ::Каква е силата на общуването?
Д-р Цветан Биюков
Прекаленото въздържание от секс било водело до здравословни проблеми – със сърцето, с простатата, с акне и с какво ли още не. Да не говорим как се било отразявало на психиката. Така пише в разни статии, коя повече, коя по-малко сериозни, но пък поднесени със завиден стил и съвсем не малко на брой. Доколко е удачно вярващите да се позовават на такива материали или да ги оспорват, не пише никъде. Сякаш Бог е предвидил въздържането от секс като изтезание и рисков фактор за здравето, а не като начин за приближаване до Него в определени ситуации и при определено стечение на обстоятелствата. ... Изходът и подобряването на здравето се съдържат, разбира се, не в самото правене на секс (в гореописания му аспект), а, образно казано, в правенето му по правилата или в неправенето му – пак по правилата. >>>
Тайната на пола в православната традиция
Беседа с дякон Андрей Кураев
... Във всеки от нас живее мъжкото и женското начало. ... Действително у всеки човек има това, което традиционно се счита за мъжко начало, и това, което се счита за женско. Разум и чувства. Воля и чувствителност… Мъжът в повествованието за Едем е разумно-разсъдъчната част от човешката душа, а с женствеността съответно се свързват чувствата. Защо човечеството е двусъставно? >>>
oca.org
The sexual character of human persons has a positive role to play in human spirituality. Like all things human, sexuality must be sanctioned by God and inspired with the Holy Spirit, used for the purposes God has intended. And like all things human, through its misuse and abuse, sexuality can be perverted and corrupted, becoming an instrument of sin rather than the means for glorifying God and fulfilling oneself as made in His image, and according to His likeness. ... The teaching of St. Paul about sexuality is analogous to his teaching about eating and drinking and all bodily functions. >>>
:: Грехът няма обратен знак - Полина Спирова
В християнската антропология не съществува понятието "трети пол". В първата книга на Библията
Битие, в разказа за сътворението, много ясно е казано, че Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит.1:27). Той ги благославя за съвместен живот с думите: "Плодете се и множете се,
пълнете земята и обладайте я" (Бит. 1:28). Оттук става ясно, че хората са сътворени мъже или жени. В Божия замисъл не съществува средно положение между тези два пола. Тъй като и
мъжът, и жената са създадени по Божи образ, могат да творят, да създават деца. >>>
:: От Бога ли е сътворен "третият пол" - Полина Спирова
... Какво трябва да бъде отношението на християните към тези хора? Дали да се отнасяме
със състрадание като към болни, или да осъдим хомосексуализма недвусмислено? И двете.
Свещеното Писание категорично определя поведението на хомосексуалистите като грях и
"гнусота " в очите на Бога" (вж. Левит 18:22, 1Кор. 6:9, 1 Тим. 1:8-11) Тази категоричност не подлежи на коментари. В творенията на св. отци, аскетическата и друга християнска
литература този въпрос почти не се засяга, тъй като не подлежи на съмнение или разяснение поради абсолютната категоричност на забраната.
И докато съвременното общество заявява,
че хомосексуализмът не е болест, а естествено състояние на някои хора, то Църквата го определя като заболяване вследствие на грехопадението, грях като всеки друг. Страст, която
може да се лекува, стига страдащият да приема това като страдание и да желае изцелението си, а не да счита състоянието си за "естествено ". >>>
:: Обратните: един живот между Содом и Лесбос Петър Марчев 
В книгата "Левит" на Светото писание се
казва, че мъжеложците били убивани, обикновено с камъни. Пак Ветхият завет свидетелства за развратните (обратни) жители на древните градове Содом и Гомор, които Господ заличил с
небесен огън от лицето на земята. Въпреки свободните нрави в Рим, древноримското законодателство забранявало хомосексуализма. А Наполеоновият кодекс е един от първите, които не
преследват обратните. С нашумялата "сексуална революция" на Запад започват и напъните на хомосексуалистите и лесбийките за своеобразно еманципиране. През 1969 година избухва бунтът
на обратните клиенти на нюйоркския бар "Стоунуол"; по-късно хомосексуалист бива избран за губернатор на Сан Франциско... >>>
:: Библията и ранната Църква за хомосексуализма - Архим. Павел Стефанов
... "Мъжете, като оставиха
естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната
заблуда" (Рим. 1:27). Християнските църкви, които възникват по бреговете на Средиземно море през І в. сл.Хр., изповядват строг морал, чужд на разврата в загниващата Римска империя.
Тяхното отрицателно отношение към хомоеротиката продължава линията на Свещеното Писание. ... Църковните събори в испанския град Елвира през 305 г. и малоазийския град Анкира (дн.
Анкара) през 314 г. гласуват канони, които категорично забраняват хомосексуалното поведение. Отците в Елвира свързват педерастията със содомията, както прави библейският писател в
книгата Левит. Анкирският събор предписва строго покаяние с различна продължителност в зависимост от възрастта на провинилия се. >>>
Сайтове за преодоляване
на хомосексуализма
Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Римл. 1:21-27). >>>
Илка Петкова
... В 1083 г. Григорий Бакуриани основава манастира "Пресвета Богородица Петриционитиса" по името на с. Петрич (дн. с. Бачково), на юг от Станимака (дн. Асеновград), на 30 км от Филипопол. Той заповядва да бъде съставен от негово име типик, в който да се регламентира цялостният живот на монашеското братство, да се изброят даренията и привилегиите в полза на обителта и разпореждания от различно естество. >>>
Социалната дейност на Църквата 1919-1944
Д-р Борис Милошев, ЦВ
Периодът 1919-1944 е период на активна социална дейност на българското православно енорийско свещенство. Пионер и организатор на тази дейност на Църквата през посочения период е свещеноиконом Йосиф Милошев (1884-1958) и възторжените му последователи: прот. Димитър Василев, свещ. Павел Тренев, иконом Димитър Андреев, прот. Христо Димитров и много други. Те създават няколко организации: >>>
Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година
Йордан Василев
Едно от забележителните явления на религиозния живот на християните още от дълбока древност е стремежът към благотворителност и добротворство... До войните за национално обединение църковната благотворителност е дело на отделни клирици от Българската църква, свещеническите и християнските братства в Чирпан, Стара Загора, Пловдив, Сливен, София и други селища. Личен пример дават и архиереите от доосвободителната епоха... Църковната благотворителност се изявява във всички прояви на добротворство и милосърдие: издръжка и съдействие на сиропиталища, даване помощи на сираци, на стари хора и пр., поддържане на трапезарии, народни кухни, даващи безплатна храна, странноприемници за приемане на бедни и др. Основаните християнски братства в епархиите организират събиране на помощи за българските войници, останали заложници в плен в края на Първата световна война. ... Да се задоволи духовната жажда чрез изясняване на християнското учение в много епархийски седалища се редактират братствени вестници и списания... огромни заслуги имат родните архипастири - Неофит Видинский, Константин Врачанский, Симеон Варненско-Преславский, Максим Пловдивский, Софроний Търновский, Михаил Доростоло-Червенски, Проватский Софроний, после митрополит Доростоло-Червенски и др. ...
В навечерието на преврата на 9 септември 1944 г. и епархиите функционират 1 000 православни християнски братства с над 50 000 редовни членове. През 1945-1947 г. братствата активизират своята дейност и укрепват довоенните структури. През 1945 и 1946 г. са раздадени около 6 милиона лева за благотворителни цели. Бавно, но методично новият режим ограничава влиянието на Църквата в обществото и посяга на нейната независимост... Министерството изземва сиропиталищата от Църквата. .. Забраняват се масовите поклонения в Рилския манастир, които се тълкуват от властниците като известна демонстрация против народната власт... Социалната и благотворителна дейност на Църквата е стеснена и постепенно спира... Забранява да се откриват болници, сиропиталища и други подобни заведения, а заварените такива преминават под управлението на Министерствата, а движимите имущества стават държавна собственост. В това число влизат и фондовете, завещани от архиереи, свещенослужители, общественици и благочестиви християни на Църквата за добротворство. На практика законът поставя в безпомощност православните християнски братства, основния инструмент на църковната благотворителност, и те в края на 1949 г. се разтурват. >>>
Становище на Св. Синод за религиозното образование
Учебни пособия, конспекти
> Молитви преди начало и след учение :: Молитва
преди начало на обучаване на деца
> Материали за подготовката по държавен изпит по Богословие в СУ "Св.
Климент Охридски"
> САНКТ-ПЕТЕРБУРГСКОЙ ДУХОВНОЙ АКАДЕМИИ СТУДЕНЧЕСКИЙ САЙТ
> Публикация рукописных учебников
из закрытых хранилищ Троице-Сергиевой Лавры
Мисията на Църквата. Евангелизация. Православното подвижничество
> Мисия и евангелизация Митр. Макарий Зимбабвийски
... Нарекох евангелизацията тежка работа, защото виждам няколко сериозни препятствия, с които проповедникът се сблъсква при изпълнението на своето призвание. Първото препятствие е самата личност на княза на тъмнината. . . Друго препятствие пред евангелизацията е нашата греховност. . . Следващият проблем е секуларизацията. Нека сега проследим някои от необходимите за благовестието условия. ... Главното и необходимо условие е личната вяра в Господа Иисуса Христа в съгласие с учението на светата Православна Църква. . . Друго необходимо условие е чувството на дълбока отговорност за душите на тези, които загиват поради липсата на въвеждане в Църквата. . .Познаването на Св. Писание, неговото православно разбиране и тълкувание е най-важният елемент в евангелизаторската работа. . . Самоотвержеността и самопожертвованието също са абсолютно необходими за евангелизацията. . . Евангелизацията изисква индививидуален подход, тя е невъзможна без мисионерска приветливост. . . И като последно условие за евангелизацията трябва да посочим молитвата, този жизнено необходим елемент на всеки християнски труд. . . Да не забравяме, че Църквата е призвана в мир да призовава хора и народи към покаяние, да провъзгласява прощение на греховете и ново начало в отношението с Бога и с ближния чрез Господа Иисуса Христа. >>>
> Мисия на Църквата и младите хора Д-р Свилен Тутеков
Църквата по своята природа съдържа необходимостта от мисионерство. Църковната мисия не може да
бъде разбрана извън богословския контекст, в който се разбира самият църковен живот. Едно от най-големите изкушения пред нас е схващането, че вярата е идеология, която трябва да се
отстоява. Православната практика обаче показва един друг мисионерски подход – създаването на литургична общност и приобщаването към нея. В този смисъл мисията е насочена към хората
не за да им внуши определени идеи, а за да ги покани да участват в едно литургично събрание, което може да им открие възможността за спасение. В този смисъл мисията на Църквата
винаги е и продължение на делото на Петдесетница – слизането на Светия Дух. >>>
> Внутренняя миссия нашей Церкви (Осуществление Православия) Преп. Иустин (Попович)
Религиозно-нравствени нагласи и ценности на бесарабските българи (съпоставка
между генерации)
Олга Водинчар
Обектът на изследването са българите от село Чийшия (Городнее), Болградски район, Одеска област, Украйна. ... Основната хипотеза на изследването гласи: религиозно-нравствените нагласи и ценности на бесарабските българи са базират върху учението на Православната църква и се формират, преплитайки се с остатъците от езически вярвания и обикновеното невежество. >>>
Православната църква за
окултизма. Пътища водещи към ада
Сборник беседи статии и разкази, изд. Тавор, София
Съдържа: Източните единоборства :: За телевизора :: Чудовища за малките :: Картите - дяволска примка :: Не, нашият живот не е игра :: Сквернословието :: Грехове против тялото :: Наркоманията - полет в бездната :: Невидимата бран и други.
Астрологията - древна като греха
Александра Карамихалева, ЦВ
Що е астрологията и какви са нейните корени? Защо предсказанията на хороскопите понякога се сбъдват?
...Астрологията е древно изкуство или псевдонаука, която
твърди, че предсказва събитията на земята, човешкия характер и съдба чрез наблюдение на постоянните звезди, слънцето, луната и планетите. Макар астрологията да претендира за
авторитет и правдивост поради древния си произход, ще възразим, че не всичко древно е добро, истинно и спасително. Окултизмът е древен почти колкото греха и те имат едни и същи
корени: гордостта, богоборството, общуването с демони. >>>
:: Halloween St. Nikolai of Zhicha
As Orthodox Christians we must carefully examine every aspect
of our involvement in the world, its activities, holidays and festivals, to be certain whether or not these involvements are compatible with our Holy Orthodox Faith. ... Most of us
do not know the historical background of the festival of Halloween and its customs. The feast of Halloween began in pre-Christian times among the Celtic peoples of Britain, Ireland
and Northern France. These pagan peoples believed that physical life was born from death. Therefore, they celebrated the beginning of the “new year” in the fall, on the eve of
October 31st and into the day of November 1st, when, as they believed the season of cold, darkness, decay and death began. >>>
:: On Halloween - By Bishop Kyrill of Seattle "Orthodox Life", Vol. 43, No. 5, 1993
It is that time of the year when the secular society in which we live is preparing for the festival of Halloween. Because most of us are either newly Orthodox or newly aware of our Orthodoxy, it is absolutely necessary that we carefully examine every aspect of our involvement in the world - it's activities, festivals, associations and societies - in order to discern whether or not these involvements are compatible or incompatible with our holy Orthodox Faith. >>>
:: The dark side of Halloween - By Caryl Matrisciana
The Pagan Occult calendar of Druids, Witches,
Pagans and Satanists marks Halloween as one of their highest "holy days." All the seemingly innocent symbolism of Halloween - black cats, snakes, broomsticks, bonfires, "trick or
treat," jack-o'-lanterns, apple dunking and costumes - has its roots in Sorcery, Witchcraft and Satanism. Parents' responsibilities are challenged to decide whether to allow their
children to participate in celebrations which glorify Pagan Occultism. >>>
:: Хэллоуин "по американскому обряду" - Михаил Желтов
В настоящее время мы являемся свидетелями
активного распространения в учебных заведениях европейских государств и России практики справлять целый ряд праздников американского происхождения; Halloween среди них является,
наверное, самым популярным. В этот день (31 октября) американские школьники, нарядившись ведьмами, чертями и подобными малоприятными персонажами, носятся по школам и домам и
криком: "Trick or treat!" (один из вариантов перевода: Наряди или угости!) требуют себе сладостей. Кроме того, на Helloween принято устраивать розыгрыши, нередко достаточно
сомнительного характера. Еще один обязательный атрибут Halloween - Jack'o'lantern - сделанный из тыквы светильник с вырезанной на нем страшной рожей. >>>
> О Веселом Празднике Тыквы :: The Joyous Feast of the Pumpkin Father Alexander
An Orthodox view of Harry Potter
[...] I am worried by the Harry Potter phenomenon, because it contains within it
no specifically Christian symbols or message. It is the spirituality of the vacuum and, as such, it perfectly reflects and expresses the whole amorality and emptiness of
contemporary Western life, degutted of all Orthodox, or even orthodox, Christian content. In conclusion: Beware; discern the spirits; by their fruits ye shall know them. >>>
> Поттергейст над планетой Земля Книги о Гарри Поттере как мегапровокация - Людмила
Белкина
> Попытка
не испугаться - диакон Андрей Кураев
> Гарри Поттер: посвящение в магию - Елена Андрулаки
> Гарри Поттера сожгут на костре - Александр Голубчиков
> Другие статьи
Если наш ближний соблазняется, то следует устранить причину соблазна, потом исправлять соблазняющихся. Поэтому Апостол призывает нас не уязвлять немощную совесть наших собратьев. Апостол даже говорит, что "согрешая таким образом против братьев и уязвляя немощную совесть их, вы согрешаете против Христа". Вот что важно в книгах про Поттера. Роман Вершилло
Orthodoxy in the Shire - A tribute to J R R Tolkien
Eadmund Dunstall
On a superficial level there is very little religion in Lord of the Rings and none in The Hobbit. [...] On the same superficial level there are plenty of echoes of our own pagan past. [...] Tolkien’s books work on so many levels of allegory, that it is not possible to deal with them on a one-for-one basis: one might as well try to analyse a rainbow. >>>
| "Всевишната благост е дала на човечеството два най-големи дара - свещенството и царството; едното се
грижи да угоди на Бога, а другото - за другите човешки предмети. Но и двете, като произлизат от един и същ извор, съставят украшение на човешкия живот. Затова няма по-важна
задача за държавата освен да благоустройства свещенството, което от своя страна й служи с молитвата си към Бога за нея. Когато и Църквата от всички страни е благоустроена, и
държавното управление се държи твърдо и по пътя на законите направлява живота на народа към истинското благо, тогава възниква добрият и благотворен съюз, толкова много желан от
човечеството". Из предговора към VI новела на св. Юстиниановото законодателство |
Спасение и оцеляване. За социалната мисия на Църквата
Благовест Ангелов
Църквата всъщност няма социална мисия. Единствената мисия на Църквата е достигането на Царството небесно, спасението във вечността. Спасение, а не "survive" (оцеляване). И точно поради това социалното присъствие именно на Църквата и Православието е от изключителна важност, защото тогава можем да говорим за истинско спасение и на обществото ни. >>
Златина Иванова
"Любовта на неправда се не радва" е казано в Новия Завет. Но ето че у нас има хора, които от сърце, но без любов, желаят да виждат Българската църква в карикатура, която "трябва да се свре в някой ъгъл на държавата и да престане да ни занимава със своите проблеми" (цитат по "24 часа"). А заедно с това >>
Идеи и принципы коммунитаризма в конце ХХ - начале ХХ1 века
Г.Г. Пирогов
Конец ХХ века. Кризис либеральной доктрины: провал попытки реформирования в России и рост коммунитаристских идей на Западе :: Системообразующие элементы коммунитаризма :: Древний спор между индивидуализмом и коллективизмом :: "Открытое общество" Карла Поппера :: Проблема целостности мира и свободной воли в приложении к целостности общества :: Неправильно понятый Адам Смит :: Русская философская мысль о коллективизме :: Разные социально-экономические культуры современного капитализма: конвергенция или дивергенция культур :: Связь проблемы социо-культурного многообразия с цивилизационным подходом :: Социальная сфера - потребитель экономических благ или хранитель многообразия? :: ХХ1 век - эра сетевых структур и новых управленческих проблем :: Теорема Коуза и трансакционные издержки :: Экологический императив и концепция модусов существования Эриха Фромма: "иметь или быть?" :: Коммунитарная утопия Амитаи Этциони :: Принципы коммунитарности - адекватная основа социально-экономических отношений ХХI века :: Коммунитарное "сообщество сообществ" или "железная пята" финансовой олигархии?
Националност и Църква
Прот. Иоан Майендорф
Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. [...] Но през XIX век се получава нещо ново. Балансът между религия и култура се загубва. Вместо да освещават националния си живот чрез прилагане в него високите идеали за Едната Църква, както това са правили светите отци, св. Сергий, св. Сава, православните от този регион започват да използват Църквата като инструмент за увековечаване на техните национални, политически и културни интереси. >>>
За човешките права (и задължения)
Ангел Величков
Тази година се отбелязват петдесет години от издаването на Декларацията за човешки и граждански права на ООН (1948 г.). Защо това събитие зове към размисли от гледище на православното християнство и от позицията на църковното предание? И защо се тревожи религиозната съвест от проблеми, формално светски и привидно касаещи само организацията на гражданското общество в духа на един модерен и постоянно развиващ се свят? Всъщност доктрината за правата на човека не е толкова светска, колкото се представя, нито толкова позитивна, колкото поддръжниците й биха желали тя да бъде. При всичките си плюсове и минуси нейната "абсолютна стойност" е религиозна.
Няма нация венчана за истината
Златина Иванова
"Няма вече елин, ни иудеин. Всички вие сте едно в Христа Иисуса". Тези апостолски думи са единственият и достатъчен отговор на Православната църква на всички видове национализми, които завладяват народите след т.нар. Велика френска революция. Православието е чуждо на всяка идеология и респективно на всички "-изми".
Свещеното писание – за или против монархията
Стефан Илчевски
Въпросът за или против един от двата вида съществуващи форми на държавно управление – монархия или република, вълнува хората още от дълбока древност. По него вземат отношение общественици и политици от различен ранг и величина. Той намира място в трудовете на учени, работещи в почти всички области на науката. Върху него спират вниманието си древни и съвременни философи. Историческата обстановка понякога благоприятства излизането му на преден план, облагодетелствайки една от двете форми на управление. Например в периода непосредствено след Втората световна война, когато светът е залян от вълна от републикански възгледи и идеи. Но колкото и да се смяташе, че в редица държави по света въпросът за формата на държавното им управление е окончателно решен (например България), след настъпилите политически промени, в последните десет години на миналия век, в много страни днес въпросът „Монархия или република?" – е отново твърде актуален. >>>
Георги Тодоров
За монархията, сакралността, династията и връзката им с Православието в новата българска история. Влизането на бившия български цар Симеон II в политиката чрез участие в републикански парламентарни избори като водач на политическа партия поставя на дневен ред въпроса за статута на българската монархия и българската царска Кобургска династия.
Защо властта на царя се дава от Бога
Мълвина Господинова, историк
Доказателство за жизнеността на короната е и неоспоримият факт, че въпреки многото революции, граждански и световни войни, ХХ век бе свидетел и на възстановяване на монархическата власт
Историческото развитие на човешкото общество недвусмислено доказва правотата и силата на монархията като исконната форма на държавно управление. От дълбока древност, именно тя е дала началото на всички държави и цивилизации. Старейшината на рода, вождът на племето, владетелят на държавата (цар, крал, император, султан или халиф) - всички те са еднолични владетели – монарси. Близо шест хилядолетия ни делят от създаването на първите цивилизации в Месопотамия, Близкия Изток и Балканския полуостров. Те са неизменно свързани с монархическата власт, организирала първите държави. От шест хиляди години, едва през последните двеста, в резултат на кървавата Френска революция от 1789 г., започва упоритото разпространение на републиканските идеи.
Светител Николай (Велимирович)
Думата "криза" (krisis) е гръцка и означава "съд". В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс. 1:5). На друго място той говори: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея (Пс. 100:1). Сам Спасителят казва, че Отец ... целия съд предаде на Сина (Иоан 5:22) и малко по-нататък продължава: Сега е съд над този свят (Иоан 12:31). И св. ап. Петър в Първото си съборно послание пише: Защото време е да почне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17).
Замени думата "съд" с "криза" и чети: "Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом." >>>
Православен молитвослов
Молитви за мир :: За народа и Отечеството ни :: Молитви на войник В мирно време, Във време на бран :: Други
Тертулиан за християнското отношение към военната служба
...Тертулиан е против християните да служат в армията, но новозаветният аргумент "който вземе нож, от нож ще умре" в неговите разсъждения е на последно място. Основното несъгласие е свързано с това, че военната служба, също както и много други професии в римското общество, предполагала участие в езическите обреди. Християните не трябва да отиват в армията, още повече, че задължителна военна служба в римската империя не е имало: армията се състояла от професионални наемници. >>>
Митрополит Антоний (Храповицкий)
Меч и мир: православный взгляд
А.И. Осипов, Профессор Московской Духовной Академии
Вавилонская башня :: Гневайтеся и не согрешайте... (Пс. 4,5) :: Убийство ... по любви :: Человек - мера всех вещей? :: Победи грех в себе :: Ирини и шалом
Священник Валентин Свенцицкий, 1919 г.
Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...
Василий Василевич Верешчагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища. На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завършилите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа >>>
Светител Николай (Велимирович)
...Нима за Вас е сладостен този мир, когато слушате за война между хората в която и да е част на света? Нима са Ви приятни храната и питието, веселбите и киното, смехът и шегите...? Всяка вечер слушате по радиото празни приказки и смятате, че от тях ставате по-умен. Най-същественото, което радиото може да Ви съобщи в наши дни, това са стоновете на стотици хиляди ранени и воплите на хиляди умиращи; това са риданията на майки, вдовици и деца от две велики земни царства. И всички те са хора като Вас - живи души, жадуващи за живот и щастие. Над тях свети същото онова слънце, което огрява и Вас. И те стоят пред Божия взор, както и Вие. >>>
Материалите на български език са изключително малко. Ще приемем с благодарност предложените от вас!
Глобализацията и православната култура
Дончо Александров
Стремежът към единство на човечеството датира от хиляди години. Библейският разказ за вавилонското стълпотворение и последвалото появяване на различни езици свидетелства за едно трагично разделение. И може би от този момент, когато се появяват бариерите за общуване, се заражда голямото желание за възстановяване на загубеното единство. Каква ирония! Обединени в една цел - да построят нещо ново и голямо, от което резултатът е падение и разделение. Днес безспорно живеем в много интересно време, изпълнено отново с надежди за обединение и за създаване на нов световен ред. >>>
Църквата и феномените на "модерния свят"
Ловешки Митрополит Гавриил и Свещ. Кънчо Кабадийски
Според християнските православни възгледи, на човека е отредена централна роля в Божието мироздание (Бит. 1:28). Неговите действия и решения определят посоката на общото развитие на света. Църквата знае, че човекът е свободен, свободен онтологически - по сътворение, по същност, свободен да управлява живота си, дори да сложи неговия край, да избира и определя идентичността си, приятелствата си, идеите, на които да служи. Нещо повече, човекът носи цялата отговорност както за всичко, случило се досега, така и за онова, което предстои да се случи. Не някой друг, но само човекът носи образа Божий в себе си: Рече Бог: да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие; и да господарува над морските риби и над небесните птици..." (Бит. 1:26). Но човекът в своето богоподобие има властта да господарува и над самия себе си, над обществото си, над културата си. >>>
Глобализмът в мисленето като духовен проблем
Ангел Величков
"Не помрачавай ума си с различни ереси, парарелигии и масонство. Всичко това е в "кошницата на суетата."
... Не подценяваме в никакъв случай сведенията за
глобални катаклизми, които достигат до нас все по-легално.
Този род разкрития и разсекретени познания биха могли да бъдат от полза, ако с тяхна помощ не-християните, като се
информират за лъжата и суетата в света и за собствените си заблуди, познаят истината и свободата, и радостта в Христа, и се приобщят към Църквата.
Вместо това, те може да ни
видят как треперим в глобален ужас и да се отвратят още повече от всичко. И ще им се стори крайно съмнително, като ни видят такива "специалисти" по заговорите и сатанизма, сами
отдавна охладнели за любовта. Няма по-ефикасен начин да се обезсоли солта на християнството. >>>
www.Pravoslavieto.com
