За Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата
За Светото кръщение
и необходимостта от кръщението на
децата
Михаил Калнев
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
Ако някой не се роди от вода и Дух,
не може да влезе в царството Божие.
(Тит. 3:5)
И всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа...
защото за вас е обещанието, за вашите деца...
(Деян. 2:38-39)
Кръщение се нарича такова неповтаряемо (Еф. 4:5) тайнство, в което кръщаващият се при трикратно потапяне във водата с думите "В името на Отца и Сина и Св. Дух", получава благодатта Божия, която прощава неговите лични грехове и го очиства от всеобщия, прародителския грях, след което човек от роб на дявола става син Божи, облича се в Христа и става член на светата Му Църква, става "нова твар в Христа".
Че кръщението не е прост обред на влизане в обществото на вярващите и обещаване на добра съвест Богу, както мислят някои сектанти, и че то не е само знак за съюз между Бога и човека, както предполагат други, а е установено от Бога тайнство за умиване и прощаване на греховете на човека - това се вижда от Словото Божие:
"И сега - казва Ананий на Савла - що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса" (Деян. 22:16).
"Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).
Това е Адамовият грях, оня грях, с който всеки човек се ражда в света. Както от заразен извор тече заразен поток, тъй и от заразения от греха пръв човек - Адам - произлиза цялото грешно човечество. Този именно Адамов грях, който преминава във всеки човек, се нарича прародителски или всеобщ грях.
Че всеки човек се ражда с Адамовия грях, това се вижда от Словото Божие: "Кой - казва праведният Иов - ще се роди чист от нечист? Ни един" (Иов. 14:4).
Роденият от благочестиви родители цар Давид смирено се моли: "Ето в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7). Не казва Давид "в грехове", а "в грях", очевидно разбирайки първородния, Адамовия грях.
За този грях още по-ясно учи св. ап. Павел: "Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото (т. е. в Адама) всички съгрешиха"; или: "... чрез престъплението на едного (сиреч Адама) дойде осъждане на всички човеци" (Рим. 5:12, 18, 19). "Ние всинца - казва ап. Павел - ...по естество бяхме (до кръщението), както и другите, чеда на гнева" (Еф. 2:3).
Той погуби и душата, и тялото на човека: той ни направи "по естество чеда на гнева", мъртви поради нашите престъпления (Еф. 2:1-3). Адамовият грях ни направи да бъдем през целия си живот роби на дявола (Евр. 2:14-15), по чиято воля хората живееха (Еф. 2:2), ненавиждайки един другиго; той ни раздели от Бога, като уби в нас и вярата, и любовта към Него и ни направи врагове на Бога (Рим. 5:10). Тоя грях става причина за страданията на целия човешки род тук, на земята, и на мнозина там, зад гроба.
Христос пострада за всички люде, за греховете на целия свят, но могат да се спасят само онези, които се очистят от първородния грях, за което Той е установил тайнството Св. кръщение, което "спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа" (1Петр. 3:21). А тъй като и сега всички хора се раждат с първородния грях, защото и сега вследствие на повредената завинаги своя природа всички хора умират (Рим. 6: 23), то за да се освободят децата от този всеобщ грях, с който никой не може да влезе в Царството небесно (Откр. 21:27), необходимо е да се кръщават и децата, за да се "умият, осветят и оправдаят в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11). Иначе те ще изгубят за всякога вечния живот.
1) Някои сектанти, които съвършено отричат необходимостта на водното кръщение, казват: "Никакво кръщение с вода не е нужно: под "вода" в кръщението трябва да се разбира учението на Христа." Те се основават на Христовите думи: "Всякой, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Иоан. 4:13-14). Под "вода" в приведеното място из Евангелието трябва да се разбира не учението, а благодатта на Св. Дух, което се вижда от друго място на същия евангелист Иоан (7:38). Но дори ако под "вода" в духовен смисъл се разбира учението на Христа, то от това съвсем не следва, че не е нужно водното кръщение, защото учението е едно нещо, а кръщението с вода - съвсем друго, поради което и Спасителят казва: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).
Ако под "вода" в кръщението навсякъде трябва да се разбира учението Христово, то би излязло, че Христос не е учил никого в Иудея, защото за Него е казано: "... макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му" (Иоан. 4:2); би излязло, че и ап. Павел никого не е учил освен Криспа, Гаия и семейството на Стефана, защото сам той казва за себе си: "Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гаия... Кръстих също и Стефановия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная" (1Кор. 1:14-16). А по-нататък сам св. ап. Павел отличава кръщението от учението: "Защото Христос - казва той - не ме прати да кръщавам, а да благовествувам" (1Кор. 1:17). Оттук е очевидна нелепостта на тълкуванието, което сектантите дават на привежданото от тях място.
2) Под "вода" в кръщението, казват същите сектанти, се разбира още и вярата: "Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода" (Иоан. 7:38; 4:13).
Ако под "вода" в кръщението трябва да се разбира вяра, то защо Христос освен вяра изисква още и кръщение: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен" (Марк. 16:16). Същото изисква и ап. Филип: "И скопецът рече: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: Ако вярваш от все сърце - може да се кръстиш. Той отговори и рече: Вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца" (Деян. 8:36-39). Според тълкуванието на сектантите ще излезе, че Дух Свети е слязъл на скопеца, след като той и Филип са отхвърлили вярата в Христа...
За Иоан Кръстител четем: "И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан" (Марк. 1:4-5). Ако под водно кръщение се разбира учение или вяра, то нима цялата иудейска страна и иерусалимци се учили на вярата в Христа в реката Иордан?
За Спасителя се говори в Евангелието: "И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата" (Мат. 3:16). Нима Христос, бидейки Бог, се учил и след това прекратил учението, т. е. оставил вярата в Своя Отец? Да се тълкува Словото Божие така, както го тълкуват сектантите, това значи да се говори най-голяма ерес и богохулство. В следващия стих сам евангелист Иоан обяснява какво трябва да се разбира под думите на Христа "из неговата утроба ще потекат реки от жива вода": "Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Иоан. 7:39). За тази жива вода, т. е. за благодатта на Св. Дух, Христос е говорил и на самарянката: "Водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Иоан. 4:14).
3) Под "кръщение" - казват сектантите, които отричат водното кръщение - трябва да се разбират страданията: "С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!" (Лук. 12:50). "Иисус отговори и рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?.. чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите" (Мат. 20:22-23).
Тук действително под "кръщение" и под "чаша" се разбират страданията на Христа и учениците Му, но това не значи, че навсякъде в Св. Писание тези думи означават страдания или мъчения: "А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха" (Иоан. 3:23).
Ако под "кръщение" навсякъде в Св. Писание трябва да се разбират страдания и мъчения, както казват сектантите, то ще излезе, че Иоан навсякъде е мъчил хората: и в пустинята (Марк. 1:4), и в река Иордан (1:5), и в Енон; ще излезе, че и Спасителят е мъчил хората в Иудея, гдето Той, както е казано, "живееше и кръщаваше" (Иоан. 3:22) и е заповядал на Св. апостоли да мъчат всички народи, когато им е казал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате" (Мат. 28:19).
Всеки здравомислещ човек разбира, че ненавсякъде в Св. Писание под думата "кръщение" може да се разбира страдание или мъчение.
4) За очистване от Адамовия грях, казват някои сектанти, не е потребно никакво кръщение: "Ако ние ходим в светлината, както Той е в светлината, то ние имаме общение един с други и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очиства от всеки грях" (Иоан. 1:7; Евр. 9:13-14), защото "ние имаме изкуплението чрез Неговата кръв" (Еф. 1:7; Мат. 26:28).
Съвсем вярно е, че кръвта на Иисуса Христа ни очиства от всеки грях, че ние сме изкупени с неговата кръв, но трябва да се помни, че ние усвояваме това изкупление и получаваме очищение от греховете чрез приобщаване с благодатта Божия, както това ясно се казва и в недочитаните от сектантите думи в привежданото от тях място из Посланието към ефесяните, където четем, че ние получаваме "прошка на греховете по богатството на благодатта Му" (Еф. 1:7). Всички хора са изкупени с кръвта на Христа, но ще получи прощение на греховете само онзи, който се облече в Него, който от тях се умие, който се освети и се оправдае, който се възроди с благодатта на Св. Дух, за получаването на която е и установено от Христа тайнството Св. кръщение: само "които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27); "ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот... та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях" (Рим. 6:4-7). За прощението и очистването от греховете необходимо е да получим Духа Свети чрез кръщението с вода: "Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов" (Рим. 8:9-11). Затова и Христос казал: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).
Вече след извършеното от Христа изкупление на света ап. Петър говори на хората: "Всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38); вече след страданията на Христа за греховете на целия свят, Анания казва на ослепелия Савел: "Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса" (Деян. 22:16). И само за покръстените, които по-рано са били в грехове, св. ап. Павел казва: "но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11), защото хората, бидейки изкупени, се умиват от греховете си лични и прародителски "чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго" (Тит. 3:5), т. е. с водно кръщение.
5) Цялата църква и всеки неин член в частност - казват същите сектанти - могат да се спасят и без кръщение - само със слушане и изпълнение на Словото Божие, както е казано: "Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото" (Еф. 5:25-26), както Христос е казал: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие" (Лук. 4:4); или: "Обичайте се постоянно един други от чисто сърце, като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва вовеки" (1Петр. 1:22-23; Деян. 10:6; Иак. 1:21).
В привежданото от сектантите място от Посланието към ефесяните се говори, че Църквата Христова, т. е. всички съставляващи я хора са очистени "с водна баня", т. е. със Св. кръщение; а изразът на Св. апостол "чрез словото" по-точно посочва как се извършва Св. кръщение, какви думи се произнасят по време на кръщението, т. е. сочи повелението на Спасителя към апостолите да кръщават повярвалите в него с произнасяне на думите "В името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Ето чрез какво слово Божие се освещават вярващите по време на тяхното кръщение.
Що се отнася до другите привеждани от сектантите места от Св. Писание, където се говори, че хората ще бъдат живи "със Словото Божие", което "може да спаси нашите души", то те трябва да се разбират не в смисъл, че четенето и слушането на Словото Божие само по себе си спасява човека; но че то само заражда в него вяра в учението на Господа Иисуса Христа. Това обаче далеч още не е достатъчно за спасението на човека, "защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани" (Рим. 2:13). "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21). А волята на Небесния Отец, предадена на хората чрез Неговия Син, е такава: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19); "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:16); "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).
От тези думи на Спасителя Христа се вижда ясно, че учението на Словото Божие ("научете") е едно, а кръщението ("кръщавате") е друго нещо, и че изпълняващият Словото Божие непременно трябва да се кръсти с вода и Духа, иначе не ще влезе в Царството Божие и не ще бъде спасен.
6) Водното кръщение е безполезно - казват "духовните християни", които не признават никакви тайнства. Нужно е, твърдят те, духовно да се кръстим, т. е. да престанем да грешим. "Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си, и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми" (Иов. 9:30; Иерем. 2:22).
В двете привеждани от сектантите места от книгата на Иов и на пророк Иеремия се изказва съзнанието на старозаветните хора, че те, както и да се разкайват за своите грехове, не могат съвършено да се очистят от тях, защото, както по-нататък говори Иов на Бога "помежду ни няма посредник" (9:33). В Новия Завет такъв посредник се явил в лицето на Месия Христос, "Който отдаде Себе Си откуп за всички" (1Тим. 2:5-6) и установи за умиване на греховете св. тайнство - водното кръщение (Деян. 2:38; 22:16), без което никой не ще наследи вечния живот (Марк. 16:16; Иоан. 3:5).
7) Енох, казват същите сектанти, бил взет на небето без обрязване и без кръщение; също и ние можем да се спасим без кръщение (Бит. 5:2; Сир. 44:15).
На това трябва да се отговори първо, че когато е живял Енох, нямало още нито обрязване, нито кръщение, затова той се спасил само с вярата си в Бога и с добрите си дела (Евр. 11:5). Когато пък Бог установил за старозаветните хора обрязването, а за новозаветните - кръщението, то както без обрязване никой в Стария Завет не можел да се спаси (Бит. 17:9-14), тъй и в Новия Завет никой не може да се спаси без кръщение (Иоан. 3:5).
Второ, сектантите биха могли да се основават на примера на Енох само тогава, ако те за своята вяра и живот биваха взимани живи на небето, обаче това не се е случило още с никого и, разбира се, никога не ще се случи.
8) Истинското кръщение, казват скопците, не е водно, а огнено, т. е. скопяване: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Тоя, Който иде подире ми, е по-силен от мене - казва Иоан Кръстител, - аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън" (Мат. 3:11).
Това чудовищно учение ясно и решително се опровергава от самото Св. Писание, което отнася тези думи към слизането на Св. Дух върху апостолите в деня на Петдесетницата във вид на огнени езици: "И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях" (Деян. 2:1-4). Тъй разбира думите за кръщението с огън и ап. Петър: "И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както върху нас отначало. Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 11:15-16).
9) Сектантите още казват, че под "вода" трябва да се разбира благодатта на Св. Дух. Който е получил Св. Дух, той се е и кръстил: "Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него" (Иоан. 7:38-39).
Вярно е, че тук образно или иносказателно Христос нарича благодатта на Св. Духа вода, но вода "жива", каквато никога не се нарича кръщението. При това от Св. Писание ние знаем, че хората и след като получили благодатта на Св. Дух, все пак трябвало да се кръстят във вода за прощението на греховете.
Христос не е учил, че достатъчно е да се роди човек само от Дух, а от "вода и Дух" (Иоан. 3:5). Значи водата е едно, а получаването на Св. Дух - друго. Тъй е учил и ап. Петър: "Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).
"Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото... Тогава Петър каза: може ли някой да възспре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа" (Деян. 10:44-48).
От приведените места на Св. Писание ясно се вижда, че човек трябва "да се роди от вода и Дух", т. е. да приеме водно кръщение и чрез него да получи благодатта на Св. Дух.
10) "Ние признаваме необходимостта на водното кръщение, но го считаме само обред или знак на съюз с Бога и не приемане кръщавания в обществото на вярващите, удостоверение на това, че на кръщавания са простени греховете за неговата вяра" - тъй говорят баптистите адвентисти и "евангелските християни".
Че кръщението не е прост знак на съюза между кръщавания и Бога, не е удостоверение, че са му вече простени греховете, и не е обред на приемане в обществото на вярващите, това е ясно за всички освен за сектантите, от приведените вече от нас места от Св. Писание, където се говори, че по време на кръщението, а не до него, на човека се прощават личните му грехове и първородния грях: "Всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете" (Деян. 2:38); "Стани, кръсти се и умий греховете си" (Деян. 22:16) (вж. още: 1 Петр. 3:2; Тит. 3:5 и 1 Кор. 6:11).
1) Сектантите казват, че не бива да се кръщават децата, защото, преди да се кръсти, човек трябва да се научи на вярата Христова, както е казал Спасителят: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал" (Мат. 28:19).
Преди всичко трябва да се отбележи, че тук Христос не говори за децата, а за възрастните, защото не можем да научим малките деца на вярата. След това Христос не е казал "по-напред научете, а после вече кръщавайте", а е казал "научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал". Думите "като кръщавате", "и като ги учите", поставени след думата "научете", както това е известно и на добре грамотните ученици, посочват едновременността на означаваните от тях действия, т. е. Христос казва, че Апостолите трябва едновременно да учат и кръщават дори възрастните, без да чакат кръщаваните подробно да изучат цялото учение Христово. Стотникът Корнилий и тъмничният стражар не успели да научат всичко, което Христос заповядал на Апостолите (за заучаването на това от презвитерите на Ефеската църква ап. Павел употребил цели три години, като ги учел денем и нощем непрестанно) (Деян. 20:31), а били кръстени (Деян. 10:44-47; 16:3-33). Следователно това място на Св. Писание говори не в полза на сектантите.
2) Отричайки кръщението на децата, сектантите казват, че първом трябва да повярваме и после да се кръстим: който повярва и се кръсти, ще се спаси, а "който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:16).
И тези думи на Христа поради горепосочената причина се отнасят не към децата, а към възрастните. Ако пък тълкуваме и това място по сектантски, ще излезе, че и малолетните деца на сектантите, като нямащи вяра, ако умрат, ще погинат, защото е казано: "Който не повярва, ще бъде осъден."
3) Преди да се кръстим, казват сектантите, трябва да се покаем за греховете си; децата не могат да сторят това, следователно, не бива да ги кръщаваме: "Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа" (Деян. 2:38).
Това място на Св. Писание се обяснява със следващия стих (39-и), който сектантите не обичат да четат при разсъжденията си за кръщението на децата: "Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш." От този стих твърде ясно се вижда, че обещанието за получаване на спасение чрез кръщението принадлежи не само на възрастните, способни да се покаят, но и на децата, защото те, нямайки още свои лични грехове, решително няма за какво да се каят.
4) Сектантите казват още, че човек трябва първо да обещае Богу добра съвест и после да се покръсти: "Кръщението (което не е отмахване на плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа" (1Петр. 3:21). Децата не могат да дадат такова обещание, затова и не бива да ги кръщаваме.
Тук нищо не се говори за кръщаването или некръщаването на децата, а се говори за следното: между първите християни, особено от иудеите, имало и такива, които мислели, че кръщението е прост християнски обред на умиване, какъвто е бил например еврейският обред на умиване на ръцете. Затова и Апостолът казва, че "кръщението (... не е отмахване на плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа".
При това трябва да се забележи, че не обещаването Богу добра съвест спасява, а кръщението; иначе ако такова обещание спасяваше, тогава не беше нужно и кръщението. Най-после у нас за младенците дават обещание техните възприемници, за което ще говорим по-долу.
5) Излишно е да бъдат кръщавани децата, казват още сектантите, защото Христос е казал за децата, че те и тъй ще се спасят, "защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14).
Преди всичко трябва да се каже, че тук Спасителят поставя децата за пример заради тяхното простосърдечие и незлобие, като казва, че "на такива", т. е. на такива незлобни хора като децата, принадлежи Царството небесно. Значи тук всъщност се говори не за децата, а за възрастните. При това тук най-главното нещо е обстоятелството, че когато Спасителят казал тези думи, при Него дошли иудейски деца (вж. Мат. 1:19), които според старозаветния закон са били обрязани и затова действително са могли да се спасят, както се спасявали и всички старозаветни хора чрез обрязване. А децата на сектантите не са нито обрязани, нито кръстени, подобно на децата на езичниците. В такива деца остава прародителският грях, понеже те не са се очистили, не са се умили от него в кръщението, а Словото Божие тъй говори за Царството Небесно: "няма да влезе в него нищо нечисто" (Откр. 21:27). Не ще влязат в него следователно и неочистените чрез кръщение деца на сектантите.
6) Не трябва да се кръщават децата, защото те, произлизайки от вярващи родители, и тъй са свети: "... защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак децата ви биха били нечисти, а сега те са свети" (1Кор. 7:14).
Думата "свят" не значи "безгрешен", а значи "избран" и "осветен" от Господа. Така например Моисей нарича еврейския народ "свят" и в същото време "твърдоглав", "опърничав", "глупав", "развратен" и "несмислен"; "Ти си свят народ на Господа, твоя Бог; тебе избра Господ, Бог твой, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на земята" (Втор. 7:6). А по-нататък говори: "Затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, понеже ти си народ твърдоглав" (Втор. 9:6). Или: "Но те (израилтяните) се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен. Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен?" (Втор. 32:5-6).
Също и ап. Павел в I гл. на 1 Послание към коринтяните нарича всички тях "призвани", "свети" (2 ст.), а в пета и шеста глава нарича коринтяните велики грешници, между които има тъжби между братя (6:6), присвояване на чужда собственост (6:7-8) и се е появило "такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащината си жена. А вие - казва Апостолът на "светите" коринтяни - сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете" (1Кор. 5:1-2). Св. апостоли дори себе си наричали "грешници" (1Иоан. 1:8; Иак. 3:2).
Сега е ясно, че в Новозаветното Писание "свят" се нарича преди всичко онзи, който е "осветен в Христа Иисуса" (1Кор. 1:2) в тайнството Св. кръщение, който се е облякъл в Христа в кръщението: "всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27); който е съединен с Христа в кръщението: "Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?.. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" (Рим. 6:3,5); "свят" най-после може да бъде наречен само онзи, който е осветен и "спасен" чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго (Тит. 3:5), т. е. чрез кръщението - който в кръщението се е умил, осветил и оправдал (1Кор. 6:11).
Оттук е ясно, че децата на ония коринтски родители, един от които бил вярващ, а другият - невярващ, се наричат "свети" именно затова, че благодарение на вярващия родител те са били кръстени, защото никъде в Св. Писание некръстените не се наричат, пък и не може да се наричат "свети". Заради това и сектантските деца, неумити в кръщението от първородния Адамов грях, не са свети, а грешни и "нечисти", защото те не се облекли в Христа в кръщението, не се съединили с Него, не се умили, не се осветили и не се оправдали. Те са все едно като некръстените деца на езичниците, пребиваващи в робството на дявола и греха. Безкрайно жалко е за такива нещастни деца, а още повече за упорстващите в заблудата си родители!
7) Най-после сектантите казват, че не трябва да се кръщават децата, ако техните родители са кръстени, защото от такива родители децата се раждат без първородния, Адамовия грях; той е унищожен у родителите чрез кръщението: "Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16). "Не може доброто дърво да дава лоши плодове, нито лошото дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:18).
От цялата 11 глава в Посланието до Римляните се вижда, че под думите "начатък" и "корен" се разбират не кръстените християни, а светите старозаветни патриарси, запазили истинската вяра в Бога, от които "някои от клоните (т. е. езичниците) са се отчеснали (11:17). А под "добро дърво" се разбира всеки истински християнин, а не само онзи, който има деца, както и под "добри плодове" се разбират не децата на кръстените християни, а добрите им дела. Самият живот доказва, че често добри родители имат деца по-лоши от децата на езичници. За децата, родени от кръстени и некръстени родители, действа един и същи закон: всички те се раждат с Адамовия грях, затова всички умират, защото чрез греха влезе смъртта в света (Рим. 5:12). Следователно, ако от кръстени родители се раждаха деца без Адамовия грях, те никога не биха умирали. Но както "смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама" (Рим. 5:14), тъй и сега тя царува над всички раждани и от кръстени родители, тъй като в него, в прародителя Адама "всички съгрешиха" (5:12), "защото платката, що дава грехът, е смърт" (16:23). От този Адамов грях, от духовна, но не телесна смърт избавя всекиго само кръщението, поради което и Христос е казал за всички раждани от кръстени и некръстени родители: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).
Отричайки кръщението на децата, сектантите несполучливо се опитват да оправдаят заблудата си с исторически примери. Така например баптистите в своето списание "Евангелист" се
основават на "Историята на християнската църква" от Е. Смирнов (ч. I, стр. 344-345, изд. 1899), където се говори, че св.
Григорий Богослов и Василий Велики приели кръщението, след като завършили образованието си. От забележката на Е. Смирнов
за св. Василий Велики, че той е отлагал кръщението "според тогавашния обичай, докато встъпи в зряла възраст", баптистите правят заключението, че "ранната християнска църква напълно
е поддържала възрастното верующе кръщение" 1
и че
следователно още по времето на св. Григорий Богослов и Василий Велики е нямало кръщение на децата. Освен това баптистите по-нататък правят още по-удивителен извод: "От приведените
доказателства - казват те - става ясно (?), че евангелският баптизъм води началото си не от протестантската реформация, а от самите апостолски времена, от самия основател на
християнството." 2
Но сектантите коренно се опровергават от ония, на които се опират. Така историкът Е. Смирнов на стр. 186-187 от същата книга за назидание на сектантите пише:
"В първенствуващата църква, както и в сегашно време кръщението се извършвало над възрастни и над младенци. Ако се кръщавала цяла езическа или еврейска челяд (фамилия), то кръщавали се, разбира се, и децата. В апостолско време имало няколко случаи за покръстване цели челяди, в които не може да се мисли да е нямало деца. Макар в края на II в. картагенският презвитер Тертулиан и да въставал срещу кръщението на децата поради туй, че то трябва да се приеме съзнателно, значи от възрастни, но цялата Църква била против него и Ориген направо нарича кръщението на младенци апостолско завещание."
По такъв начин сам Смирнов, на чиято книга несполучливо те се позовават, твърди, че в първенствуващата Църква кръщението на децата било всеобщо явление, а отлагането на кръщението до зряла възраст било "случайно", когато "някои" правели това от желание да получат в кръщението прощение не само на прародителския грях, но и на своите лични грехове.
Още по-несполучливо сектантите се позовават на светите отци Григорий Богослов и Василий Велики, които, макар и да са били кръстени по посочената причина в съзнателна възраст, сами са учили за кръщението на децата съвсем противоположно на баптисткото учение. Напр. св. Григорий Богослов казва:
"Ти имаш младенец, не давай времето да усили повредата; нека бъде осветен в младенчеството и от младини да бъде посветен на Духа. Ти се боиш от печата поради немощта на естеството като малодушна и маловерна майка? Но Анна и до раждането на Самуила го обещала Богу и след раждането му скоро го посветила и възпитала за свещената риза, без да се бои от човешката немощ, но вярвайки в Бога."3
С несполучливото си позоваване на книгата на Е. Смирнов и на примерите от историята сектантите опровергават сами себе си и сами себе си жестоко разбиват, като за сетен път с това доказват, че тяхното учение не иде от Христа и Апостолите Му, а от Томас Мюнцер, който в 1525 г. се отделил от Лютер и от неговите ученици - шивача от гр. Лайден Иохан Боколд и хлебаря от гр. Харлем Ян Матисен, наказани със смърт от немското правителство за техния бунт и зверски насилия с оръжие в ръце. Ето кои са действителните обновители и апостоли на баптистката вяра и да я възвежда към апостолските времена може само оня, който не знае нито учението на Христовата църква, нито нейната история, нито историята на баптистката секта или оня, който, изопачавайки достоверните исторически факти и свидетелства, желае с лъжа да въведе в заблуда невежите и неопитните във вярата и църковната история.
1) Могат ли децата без съзнателна вяра да получат благодатта на Св. Дух и да се осветят с Него?
Могат даже в утробата на майка си. Така например Господ казва на Иеремия: "Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те; поставих те пророк за народите" (Иер. 1:5; вж. още Съд. 13:4-7).
За Иоана Кръстителя четем: "Той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си" (Лук. 1:15). При срещата с Божията майка праведната Елисавета й казва: "Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна да ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми" (Лук. 1:44).
За децата четем в Евангелието още: "А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: Осанна Сину Давидову!, възнегодуваха и Му рекоха: Чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: Да! Нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкми похвала"? (Пс. 8:3; Мат. 21:15-16).
Ние знаем, че при Христа са принасяли деца и Той ги благославял, като им възлагал пречистите Си ръце (Мат. 19:15). Значи децата са били способни и без да вярват, да получат Христовото благословение, както и псалмопевецът казва за себе си: "Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утробата на Тебе съм оставен; от утроба майчина Ти си мой Бог" (Пс. 21:10-11).
И тъй, ние виждаме, че благодатта Божия още в майчината утроба "освещава" пророка Иеремия, още в майчината утроба "изпълва" с Дух Свети и радост Иоана Кръстителя и научава още кърмачетата да приветствуват в храма Спасителя. Значи децата могат да получават дара на Св. Дух в най-ранната си възраст, а затова могат и трябва да получат дара на Св. Дух и в кръщението, защото, макар че в пророческото служение и кръщението даровете са различни, "ала Духът е един и същ" (1Кор. 12:4).
2) Могат ли децата, които нямат вяра, да получат в кръщението прощение и очищение от прародителския грях поради вярата на техните родители и възприемници?
Без всякакво съмнение могат. В Св. Евангелие има много примери как поради вярата на едни получавали изцеление други: така например поради вярата на стотника оздравял неговият тежко болен слуга (Мат. 8:5-13); по вярата на майката хананеянка (езичница) оздравяла бесноватата й дъщеря (Мат. 15:22-28); по вярата на бащата се изцелил бесноватият му син (Мат. 17:15-18); по вярата на ония, които са донесли разслабения, той не само се излекувал, но и получил прощение на греховете. За това еванг. Матей разказва така: "И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им (т. е. на ония, които го донесли), каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!" (Мат. 9:1-2; Марк. 2:5). Следователно и по вярата на родителите, възприемниците и извършващите тайнството църковни свещенослужители децата могат да получат прощение на прародителския, Адамовия грях. В тоя случай възприемниците или кръстниците са същите, както ония, които донасяли при Христа децата или разслабения, по вярата на които Иисус Христос му простил греховете.
3) Откъде още се вижда, че не само може, но и трябва да се кръстят децата?
Кръщението заменило старозаветното обрязване, както за това учи ап. Павел: "В него сте обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението" (Кол. 2:11-12). А обрязването се извършвало над деца, които още нищо не разбирали (Бит. 17:10-11; Лук. 2:21), следователно, над децата трябва да се извършва и "обрязването Христово", т. е. Св. кръщение.
4) Кръщението като средство за спасение е обещано само на възрастните или и на децата?
И на децата. Поради това трябва да се кръщават. "Покайте се - казва ап. Петър, - и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш" (Деян. 2:38-39). Тук Апостолът направо и ясно заповядва да се кръщават и децата, защото и на тях е дадено обещанието за спасение чрез кръщението.
Нека забележим, че по вярата на родителите децата могат да приемат участие и в покаянието. Пример на това може да бъде и покаяната, след като била заплашена с Божие наказание, Ниневия, която наложила строг пост не само на възрастните, но и на повече от 120 000 деца, "които не могат да различат дясна ръка от лява" и които "не ядат нищо,.. и вода да не пият", заради което били чути от Бога и помилвани (Иона 3:5-7; 4:11).
5) Откъде особено се вижда, че трябва да се кръщават и децата?
| * В Евангелието, издадено от протестантите на български език, очевидно умишлено, за пропагандни цели, е неправилно преведена гръцката дума |
От думите на самия Христа Спасителя, казани на Никодима: "Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише*, не може да види Царството Божие." После Христос пак повтаря и заедно с това пояснява казаните на Никодим думи: "Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Иоан. 3:1-5). Иисус Христос не прави изключение ни за голям, ни за малък, ни за стар, ни за млад, а говори за всичките ясно, че който не се роди от вода и Дух, т. е. не приеме Св. кръщение, не може да влезе в Царството Божие. Затова и децата трябва да се кръщават.
6) Облечени ли са децата на сектантите в Христа?
Не! "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27), а децата на сектантите не са кръстени, следователно, не са облечени в Него и затова не са Негови деца.
7) Некръстените деца на сектантите съединени ли са с Христа и ще възкръснат ли те за вечен блажен живот с Него?
Не! "... всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в неговата смърт се кръстихме... ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" (Рим. 6:5). Ала децата на сектантите не са съединени с Христа в кръщението и ако умрат некръстени, не ще възкръснат за вечен и блажен живот с Него; те сега са духовно мъртви.
8) Децата на сектантите умили ли са се от първородния грях, "осветили" ли са се от Духа Божи свише, "оправдали" ли са се пред Бога, "спасени" ли са с банята на възраждането и обновата на Светия Дух?
Не! Само кръстените "се умихте,..осветихте,.. оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11; Деян. 2:38; 22:16), а те не са кръстени, нещастни са и остават във властта на дявола, греха и духовната смърт, защото Христос спасява хората "чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго", т. е. чрез Св. кръщение.
9) На какво оприличава Христос ония, които не са се родили в Св. кръщение?
Оприличава ги на плътта: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Иоан. 3:6). Децата на сектантите са родени само от плът и не са родени от вода и Дух: значи те са плът.
10) Каква участ очаква некръстените?
"Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Иоан. 3:5).
"И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Царството Божие" (1Кор. 15:50).
11) Каква участ чака родителите, които пречат на децата си да дойдат при Христа чрез кръщението и с това погубват душите им?
"Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене" (Мат. 19:14).
"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте Царството Небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат" (Мат. 23:13).
1) Св. Варнава, един от 70-те Христови апостоли и спътник на ап. Павел, тъй учи за отпускането на греховете в тайнството Св. кръщение:
"Ние влизаме (т. е. се потапяме) във водата (на кръщението) пълни с грехове и нечистота, а излизаме от нея с придобивка: със страх в сърцето и с надежда на Иисуса в душата си; а като получаваме отпускане на греховете и надежда в името Господне, ние ставаме нови, съвсем наново създадени, тъй че имаме младенческа душа, като възсъздадени духовно." 5
2) Св. Ерм, апостолски мъж, пише за тайнството на Св. кръщение:
"Докато приеме името на Сина Божия, човек е мъртъв, но щом приеме този печат, той отхвърля мъртвината и възприема живот. А този печат е водата; в нея хората влизат мъртви, а излизат от нея живи." 6
3) Тертулиан, учител на Църквата от III век, твърди, че кръщението трябва да се извършва чрез трикратно потапяне 7:
"Христос след възкресението Си дал на учениците последната Си заповед: да кръщават (всички народи) в Отца и Сина и Светаго Духа, а не само в Едного, поради което ние се потопяваме (в кръщението) не един път, а три пъти, т. е. толкова пъти, колкото имена и лица са." 8
4) Петдесетото апостолско правило тъй говори за трикратното потапяне при кръщението:
"Ако някой епископ или презвитер извърши не три потапяния на едно тайнодействие, но едно потапяне, давано в смъртта Господня, да бъде низвергнат."
5) Св. Кирил Йерусалимски (318—386), говорейки за кръщението, отбелязва:
"Вие три пъти сте се потопили във водата и отново сте се извличали от водата, ознаменувайки и давайки с това да се разбере тридневното Господне пребиваване в гроба." 9
6) Св. Василий Велики (330—379) тъй учи за кръщението:
"Великото тайнство Кръщение се извършва с трикратно потопяване и с равен нему брой призовавания, за да се отпечати в нас образът на смъртта (Христова) и да се просветят душите на кръщаваните, като се предава на тях Богопознание."10
7) Св. Йоан Златоуст (347—407) тъй учи за силата на Св. кръщение:
"То очиства всички; бъде ли някой женоподобен или блудник, или идолослужител, или някакъв друг велик грешник и дори да съвмещава в себе си всяко човешко зло, но щом се потопи в купела на водите, излиза от Божествените води по-чист от слънчевите лъчи. Излизайки от този купел, той не само става чист, но свет и праведен, защото Апостолът е казал не само "се умихте", но и "се оправдахте и се осветихте" (1Кор. 6:11). Кръщението не просто ни отпуска греховете, не просто ни очиства от беззаконията, но тъй, като че и наново сме се родили, защото то наново ни твори и образува."11
8) Св. Йоан Дамаскин пише по същия въпрос:
"Ние чрез кръщението се погребваме с Господа, както говори Божественият ни Апостол (Рим. 6:4; Кол. 2:12), поради това в кръщението с трикратното потапяне се означава тридневното Господне пребиваване в гроба... А какви трябва да бъдат думите на призоваването, Сам Господ е научил учениците Си, като е казал: "... като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19)" 12
Св. Църква е признавала спасителността още на едно кръщение: мъченическото кръщение с кръв.
9) Св. Кирил Йерусалимски тъй учи за мъченическото кръщение с кръв:
"Който не приеме кръщението, той няма спасение, освен само мъчениците, които и без вода получават Царството Небесно, защото Спасителят, изкупвайки вселената с кръста и пронизан в реброто, извадил от последното кръв и вода, за да се кръстят едни с вода в мирно време, а други във време на гонения да се кръстят със собствената си кръв."13
За кръщението с кръв също така учат Евсевий, свв. Амвросий Медиолански , Амвросий Медиолански, Григорий Богослов, Св. Йоан Златоуст и др.
За необходимостта от кръщението на децата са учили твърде много църковни учители като Климент Александрийски, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Амвросий Медиолански, Блаженият Августин и други; в това отношение особено са важни за нас свидетелствата на църковните отци и учители от първите векове на християнството.
В българската протестантска литература, обикновено преведена от немски, се прокарва лъжливото твърдение, че уж кръщението на децата не било известно на първоначалната църква и че то като нов християнски обичай е появило едва към края на II век. Това твърди авторът на разпространената в България, но доста безсъдържателна брошура "Кръстен ли си?" Х. Шуберт (стр. 4-5). В брошурата си Х. Шуберт се опира на трудовете на мъченика Юстин Философ, Ориген и Тертулиан, макар и да не привежда нито едно тяхно пряко указание, че децата не трябва или не може да се кръщават, а се ограничава с техните разсъждения за необходимостта възрастните хора да принасят преди кръщението покаяние за своите грехове. Любим похват на сектантите е да приписват своето лъжливо учение на отците и учителите на Църквата, които (с изключение на Тертулиан в известен период от неговия живот) съвсем не са го споделяли. За да покажем сектантския фалш и нечестния способ на обръщане с историческите свидетелства на църковните авторитети от първите векове на християнството, ние ще приведем указания за необходимостта на кръщението на децата и от ония учители на първоначалната Църква, на които без основание се опират сектантите, движени от единственото желание да въведат в заблуда и чрез това да уловят в своите мрежи лековерните четци.
1) Св. Дионисий Ареопагит, за чието обръщане в християнството се споменава в книгата "Деяния" (17:34), в книгата си "За църковната йерархия" пише така за кръщението на децата и за поверяването им на възприемници:
"Нашите божествени наставници (т. е. Апостолите) изволиха да допускат до кръщение и младенците при това свещено условие, щото естествените родители на детето да го поверяват на някого от вярващите, който би го учил добре в божествените предмети и сетне да се грижи за детето като посочен отгоре баща и като пазач на неговото вечно спасение. И когато този човек дава обещание да ръководи детето към благочестив живот, иерархът него именно кара да произнася отричане и свещено изповедание... Мисля, че няма нищо странно в това, че младенецът се допуска до кръщение."14
2) Св. Юстин Философ, пострадал за Христа през 165 г., за когото сектантите лъжливо говорят, че той не допускал кръщението на децата, учи:
"Младенците се удостояват с благата, давани чрез кръщението, поради вярата на ония, които ги донасят до кръщението."
3) Св. Ириней, епископ Лионски, пострадал през 202 г., в книгата си "Против евреите" пише:
"Христос е дошъл да спаси чрез Себе Си всичките - всичките, казвам, които се възраждат от него за Бога: младенците, децата и отрочетата, младежите и старците."15
4) Ориген (умрял през 270 г.), знаменит учител на Църквата, за когото сектантите също говорят, че бил против кръщението на децата, пише за това така:
"Църквата е приела от Апостолите преданието да се кръщават децата... Децата се кръщават за оставяне на греховете. Какви грехове или кога те са съгрешили? Каква друга причина на кръщението може да бъде освен онази, за която ние споменахме: кой ще се роди чист от нечист? Ни един (Иов. 14:4). А тъй като в тайнството Кръщение се умиват нечистотиите на рождението, то затова се кръщават и младенците, защото, ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие."16
5) Картагенският събор (419-426 г.) е постановил следното за кръщението на децата:
"Който отхвърля нуждата от кръщението на децата или казва, че макар те и да се кръщават за отпускане на греховете, обаче от прародителския грях не заемат нищо такова, което би трябвало да се умие с банята на пакибитието, нему да бъде анатема. Защото казаното от Апостола: "Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха", трябва да се разбира не иначе, освен както всякога е разбирала Съборната Църква, навсякъде разлята и разпространена. Защото според това правило и младенците, които сами по себе си не могат още да правят никакви грехове, се кръщават истински за отпускане на греховете, та чрез повторно раждане да се очисти в тях онова, което те са заели от вехтото рождение."17
Светото кръщение е неповтаряемо тайнство.
1) Св. Йоан Златоуст (347—407) пише за това така:
"Ние се спогребахме с Христа чрез кръщението в смъртта; следователно, както не е възможно Христос друг път да бъде разпнат, тъй не е възможно друг път да се кръстим."18
2) Блаженият Теодорит пише за ония, които втори път се кръщават:
"Крайно невъзможно дело е - казва Апостолът - щото пристъпилите в Св. кръщение, като се причастили с благодатта на Духа Божия и приели праобраза на вечните блага, отново да пристъпят и се сподобят с ново кръщение. Защото това не значи нищо друго, освен повторно Син Божи да се пригвозди на кръста и наново да му се нанесе такова поругание, което веднъж му било нанесено. Защото както той веднъж е претърпял страдание, тъй и на нас подобава веднъж да се приобщим с Него чрез кръщението и затова ние не можем наново да се ползуваме с дара на кръщението."19
3) Св. Йоан Дамаскин учи така:
"Кръщението знаменува смъртта Господня и ние чрез кръщението се спогребваме с Господа, тъй един път трябва и да се кръстим. А затова всички ония, които, кръстени в името на Отца и Сина и Св. Духа... отново се прекръщават (да речем както православните, които минават в сектантство - б. а.), наново разпъват Христа по думите на божествения Апостол (Евр. 6:4-6)."20
4) В "Посланието на източните патриарси" представителите на цялата Източна Съборна църква тъй са изложили учението за Св. кръщение:
"Вярваме, че Светото кръщение, заповядано от Господа и извършвано в името на Св. Троица, е необходимо, защото без него никой не може да се спаси, както говори Господ: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Иоан. 3:5). Затова то е нужно и за младенците, защото и те подлежат на първородния грях... Не бива да се говори, че кръщението не освобождава от всичките предишни грехове, но че те, макар и да остават, нямат вече сила. Да се учи тъй, е крайно нечестие, опровержение на вярата е, а не нейно изповедание. Напротив, всеки грях, който съществува или който е съществувал преди кръщението, се унищожава и се смята като несъществуващ и никога не съществувал."21
1) Първородният грях и чрез греха смъртта са преминали от Адама във всички хора: Иоан. 14:4; Пс. 50:7; Рим. 12:7-19; Еф. 2:3.
2) От този грях, както и от всички грехове, спасява Св. кръщение: 1 Петр. 3:21; Гал. 3:27; Рим. 6:5; 1 Кор. 6:11; Деян. 2:38 и 22:16; Тит. 3:5. То трябва да бъде водно: Иоан. 3:5; Деян. 8:38-39 и 10:47.
3) Некръстеният човек не може да влезе в Царството Божие: Иоан. 3:5; 1 Кор. 15:50; Откр. 21:27.
4) Затова трябва и децата да се кръщават: Иоан. 3:5; Деян. 2:38-39.
5) Децата и без вяра могат да получават освещение от Бога и благодатта на Св. Духа: Иер. 1:5; Съд. 13:4-7; Лук. 1:15; Мат. 21:15-16; Пс. 21:10-11; Мат. 19:15.
6) Децата се кръщават по вярата на родителите, възприемниците и извършителите на кръщението: Мат. 8:5-13; 15:22-28; 17:15-18; 9:1-2.
8) Обещанието за отпускане на греховете е дадено от Бога не само на възрастните, но и на децата: Деян. 2:38-39.
9) Главните основания за кръщението на децата: Иоан. 3:5 и Деян. 2:38-39.
10) Некръстените деца на сектантите не ще влязат в царството Божие още и затова, че те не са се облекли в Христа (Гал. 3:27), не са се съединили с Него (Рим. 6:5), не са се умили, не са се осветили, не са се оправдали (1Кор. 6:11); те не са родени в банята на възраждането от Св. Духа (Тит. 3:5), затова те са плът и кръв (Иоан. 3:6), които не могат да наследят царството Божие (1Кор. 15:50).
11) Кръщението не е "знак" на съюза с Бога и на приемане на кръщавания в обществото на вярващите, то не е удостоверение, че греховете на кръщавания вече са простени пред кръщението. Кръщението е тайнство, по време на което на кръщавания се прощават и първородният, и личните грехове: Деян. 2:38; 22:16; 1 Петр. 3:21; Тит. 3:5 и 1 Кор. 6:11.
12) Скръб очаква сектантите, които пречат на децата си да дойдат при Христа чрез Св. кръщение: Мат. 19:14 и 23:13.
1"Евангелист", юли-септември, 1920 г., бр. 3, стр. 4.
2 Пак там, стр. 5.
3 Homilia ad neopnyt.
4 В Евангелието, издадено от протестантите на български език, очевидно
умишлено, за пропагандни цели, е неправилно преведена гръцката дума "anothem" (свише); тая дума е произволно заменена с думата "отново", за да се означи нравственото прераждане на
човека. Думата "anothem" значи не "отново", а "свише", както е преведено в Евангелието на руски, славянски, латински и др. езици. "Свише" ще рече - от Бога, от Св. Дух, Който се
предава в тайнството Кръщение.
5 Epist. s. XI, 16, 6.
6 Pastor Simil, IX, 3, 16.
7 Сектантите, които често се спират на Тертулиан в защита на своето лъжеучение, кръщават с
едно потапяне въпреки неговото учение за трикратното потопяване и учението на другите отци и учители от първите векове на християнството.
8 Adv. Prax., 26.
9 Orat. Catech.
II, 4.
10 Ad. Amphiloch. de spirit., 15.
11 Ad. illummin catech.
12 De fid. Orthodox IV, 9.
13 Orat. Catech., III, 8.
14 VII, 3.
15 Adv. haeres. III, 17, 2.
16
Comment in epist. ad Rom. V, 6; in Luc homil. 14.
17 124 прав.
18 In haebr. hom. XI, 3.
19 In haebr.VI, 6.
20 De fid orthod. IV, 9.
21 Чл. 15 и 16.
Издание на Св. Синод на Българската Православна Църква, 1923 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com