Сексът - преди или след брака
Сексът - преди или след брака
Библейското становище и съвременното разбиране за секса
п-р Венцислав Стойков, София, 1997
(авторът е протестантски пастор)
Съществува един въпрос, за който светът непрестанно говори, а църквата съзнателно мълчи. Този въпрос занимава малки и големи, мъже и жени, семейни и несемейни. Всеки има свое виждане и мнение, и същевременно всеки си дава сметка за това, колко малко разбиране има по този въпрос. Но каквото и да бъде казано или написано ще бъде бедно, ако не се вземе под внимание, какво Библията и Християнството казват по този въпрос - въпросът за СЕКСА в човешкия живот.
Светските възгледи варират между твърде далечни и неясни граници. За някои сексът е средство за доставяне на физическо удоволствие, като по този начин те го превръщат в оръдие на своя егоизъм. Резултатът от това разбиране е явна и категорична деградация. За други сексът е нещо толкова идеалистично и възвишено, че за него дори не трябва да се мисли. За трети той е най-баналното задължение, което колкото повече го "правиш", толкова повече те отегчава.
Какво обаче казва Библията за секса?! Дали тя въобще говори за това и ако говори какво има да ни каже? Как казаното се прилага в живота? Това са само някои от въпросите, на които трябва да си дадем отговор, без значение дали си ги задаваме днес или чакаме децата ни да ни запитат утре.
Преди това нека се замислим върху някои основни библейски истини, без които не ще можем да започнем. Първо, човекът (мъж и жена) е създаден като полово същество (Бт 1:27). Поради това е нормално човек да има влечение и нужда от някой от отсрещния пол. Второ, сексът, като телесно единение, е резултат от пълно и взаимно емоционално и духовно отдаване (Бт 2:24,25). В този смисъл принизяването на сексуалните взаимоотношения до нивото на задоволяване на биологични нужди е напълно погрешно и тенденциозно. Трето, сексът е едно от най-силните средства за сближаване в брака, който е непълен без това телесното единство (Бт 2:24,25).
Според Библията сексът е уместен и благословен само и единствено в БРАКА. Библията използва няколко думи и изрази, за да изрази сексуалния акт. Никоя от тези думи, сама по себе си, не разкрива някакъв по-морален или неморален оттенък. Всички са просто различни начини да се каже едно и също.
Най-често използваната дума е "лежа" (Бт 30:15,16 и мн. др.). Тя е използвана в широк контекст и често той е свързан с различните форми на човешка извратеност. Думата, която обикновено е използвана в семеен контекст е "позна" (Бт 4:1,25). Другата дума е глаголът "преспа". Същата идея е допълнена от фразата "влезе та преспа" (Бт 19:32,33). Друг по-фигуративен подход намираме в употребата на думата "леглото" (Евр 13:4) и изразът "любовно легло" (Езек 23:17). Въпреки богатия речник, не можем да правим изводи, за това кога, как и с каква цел се е извършвал акта. Това, което можем да направим е, ако желаем, да намерим конкорданс и самостоятелно да изследваме тези думи и изрази, за да разберем не само колко много Библията говори за секса, но да проучим в детайли, какво казва за него.
В началото на нашето кратко изследване нека дадем една работна дефиниция за това какво е сексът. Сексът е възможност да бъде изразено емоционалното и духовното единство между двама, които се обичат, чрез взаимно физическо отдаване. Тази дефиниция включва няколко основни елемента.
Първо, сексът е възможност да бъде изразена любовта. Но сам по себе си той не е израз на любов.
Второ, сексът би трябвало да е израз на духовно и емоционално единство - нещо, което не се постига за дни.
Трето, сексът е изграден на взаимно физическо отдаване, а не на взаимно физическо използване. След като нахвърлихме някои предварителни мисли, нека се насочим по-конкретно към Божието Слово, а и към нашия живот.
Когато започваме да разглеждаме казаното от Словото за секса в периода преди брака, трябва да си дадем сметка, че Библията като цяло не говори много за предбрачните взаимоотношения. Това обаче си има обяснение и то е тясно свързано с културата и времето, в което Библията е писана. Ето някои причини за това относително мълчание. Първо, хората са се задомявали млади. Поради това сексуалното въздържание не е бил толкова голям проблем. Второ, младите са живеели разделени до брака и затова не са имали нужда да питат "какво можем да правим преди брака". Трето, жените са били покрити и така за мъжете е било по-лесно да "не пожелават". Четвърто, младоженците са били учени (от близките си) как "да обичат мъжете и децата си" (Тит 2:4).
Малкото, което Библията казва за периода преди брака, все пак е достатъчно ясно и категорично.
Моралната чистота преди и по време на брака е Божията воля за нас (1 Сол 4:3). Бог не желае просто да вършим някакви дейности, но да живеем по един определен начин - святост. А святостта включва както отделянето на нашите ум, сърце и дела от греха, така и отдаването на всичко, което сме и можем за служене на хората, заради Бога.
Сексът преди брака е грях (1Кор 6:15-18), както и извънбрачния такъв (Евр 13:4). Тези истини са безспорни. За съжаление много често те остават само християнски постулати. Понякога дори вярващите са готови да подлагат под съмнение категоричността на тези твърдения, особено в моментите, в които са позволили прекалена интимност с някой от другия пол. Най-сигурното средство срещу тези моменти, е недопускането им.
Блудодеянието - сексът преди брака - оказва неблаготворно влияние на способността ни да се владеем сексуално (1Сол 4:3-6). Всъщност разбирането на този стих е в зависимост от значението, което се дава на думите "държи" и "съд". Според някои преводи идеята е "да вземе", а в други "да държи". В първия случай се разбира да "вземе съпруга", т.е. да има възможност да направи и осъществи правилния избор на съпруга. Според други смисълът е "държа", като някои преводи тълкуват думата "съд" като евреизъм със значение "жена, съпруга" (KJV), а други със значение "собственото си тяло" (NRS). Така можем да обобщим, че предбрачната чистота спомага или на правилната обхода със съпругата, или за овладяването на похотта (1Кор 7:2).
А сексуалните преживявания преди брака водят първо, до неспособност да се прави реалистичен избор на брачен партньор; второ, до невярност в брака, koeтo e пречka на единството в семейството; трето, до неспособност човек да владее своята похот (сексуални стремежи) и четвърто до вреда на чуждите бракове.
Бракът на вярващия трябва да е само с вярващ (2Кор 6:14-18). Истина е, че този откъс не говори директно за брака, но има няколко причини, поради които можем без съмнение да го приложим в този контекст. Първо, този текст учи общо за морално и ценностно отделяне от света. Второ, това отделяне не е моментно, но в стила и начина на живот. Поради тези две наблюдения можем смело да кажем, че този откъс се отнася най-вече за брачния избор, тъй като той несъмнено е най-важен и влияещ на целия ни живот, след този да следваме Господа или не.
Бракът помага при овладяването на похотта (1Кор 7:2,9). Все пак трябва да кажем, че той не е съвършеното средство. Ако това беше така нямаше да има изневяра.
Така или иначе освен посоката на мисли, в която ни въвежда Библията, има и друга, в която върви света. И ако пропуснем тази втора посока, означава да не разберем силата и красотата на правата. За тази цел е добре да обсъдим някои от по-основните съвременни мнения.
"Човек трябва да знае предварително дали си пасва в леглото със своята бъдеща съпруга!" Тук е добре да зададем един въпрос на тези, които приемат това твърдение. Какво става ако те не си паснат? Най-вероятно следва нова проба, но ако и там не станат нещата ... ?! Проблемът с "пасването" не е толкова в реалната възможност от морално пропадане. По-големия проблем, може би, се състои в разбирането за самото "пасване". Зад тази концепция стои едно, понякога неосъзнато, предубеждение, че "или ставаш, или не ставаш". Ако това е вярно, то сексуалните способности са непроменяема даденост. Това значи, че каквото и да се прави някой или е добър, или не.
Едно такова разбиране не само е предпоставка за натрупване на комплекси, но и за възпитаване на незаинтересованост към промяна или усъвършенстване. Всъщност и Библията, и животът ни учат на обратното на разглеждания възглед, т.е. промяна има. Тя или е градивна или не. Човек се изменя физически, а с това и неговата сексуална активност. С времето настъпват интелектуални и духовни промени, в следствие на това се променя и дълбочината на вложените в секса чувства. Така че "пасване" няма, но "напасване" има, т.е. има едно взаимно усъвършенстване с времето. Това развитие е насочено най-вече към духовното, интелектуалното и емоционално сближаване, на което са основани трайните и дълбоки сексуални взаимоотношения. Това обаче е възможно само, ако всеки дава възможност на партньора си за обновяване, а безспорно най-добрата среда за това е БРАКЪТ.
"Човек си има естествени нужди!" Въпросите, за който тук бихме попитали, са тези нужди физически ли са или похотливи. До колко тези нужди са естествени или по-скоро неестествено разпалвани чрез това, което се гледа, слуша и докосва. Глупаво е да смятаме, че нормалният човек е лишен от всякакви мисли за другия пол преди брака. Но трябва да си дадем сметка колко пъти това, което наричаме "естествена нужда" е провокиран похотлив блян.
Тук е и мястото да обсъдим някои от начините за удовлетворяване на така наречените "естествени нужди", които ежедневието предлага. Предбрачен секс, или както Библията го нарича - блудство. И тъй като говорим за удовлетворяване на "естествени нужди" обикновено подходът е "няма значение с кого". И обикновено следва някаква определена повторяемост и разнообразие в "обектите за разтуха". С времето, ходейки по този път, се наблюдава едно угасване на нравствеността и естетичността.
Тук трябва да отбележим, че Библията не класифицира това за грях . Но всеки, който е наясно с дискутирания въпрос, ще признае, че проблеми все пак има.
Първият от тях са "мисловните картини". Тези умствени представи, тласкат удовлетворяващия се към едно нарастващо желание на още и още, и това не е въпрос на физиология, а на емоционално пристрастяване. В резултат на това с времето (вярващият) развива чувство за вина. Тази виновност обаче не е резултат толкова от деянието или мисловните картини, но от неуспеха да се спре. Този неуспех пък е резултат от вече пречупената воля, която е обезсилена поради бързото и неусетно пристрастяване.
Вторият проблем по-скоро касе брачното бъдеще. Маструбацията и свързаните с нея емоционални и физически преживявания възпитава сексуални навици, които са неадекватни на реалните сексуални отношения. Самозадоволяването привиква към агресивност, прибързаност и себевглабение, които не само не помагат в реалния сексуален живот, но дори могат да пречат.
Хомосексуализмът във всичките му форми е категорично обявен като грях (1Кор 6:9, 1Тим 1:10). Ето едно изследване на двете употребени думи в 1Кор 6:9, които касаят този въпросекса Те често са обект на различаващо се разбиране. Прилагателното малакиос е използвано 4 пъти в НЗ . Първото значение е (pl.) "меки" (на докосване) "изтънчени, луксозни" дрехи, (Мт 11:8; Лк 7:25). В добавените 32 и 33 глави към гръцкия превод на СЗ (Септуагинтата) тази дума е употребена за "мек" език, "кротък" говор (Пр 32:15), pl. думи (Пр 33:22).
Второто значение на думата в НЗ (1Кор 6:9), което е и обект на нашето изследване, е употребата като съществително. Разбиранията са основно три:
а) "заемащ женската роля в хомосексуална двойка, отдаващ тялото си на мъже , хомосексуалист", NIV, NRSV (male prostitutes).
б) думата остава непреведена - "малакиец". Този подход е характерен за славянските преводи - цариг., прот., синод., верен а също и в мак. "малакиjци". Според църковнославянското разбиране на думата "малакиа" (ПЦСС стр. 296) е със значение "тежък грях на ръкоблудство", а запазената в някои български диалекти дума "малакия" (БЕР т. III, стр. 625) означава "ръкоблудодеяние, онанизъм" и произлиза от новогръцки (малакиа ). Явно това разбиране е характерно за християнството с източноправославна основа. Самото разбиране обаче носи своя произход от влагането на по-късно (византийско) значение на думата в по-стария новозаветен контекст.
в) Другото разбиране е основано на едно по-буквално разбиране на думата - "изнежени". Идеята е, че някои мъже са неестествено нежни - "женствени". Тази идея е залегнала в сръбски "мекушци", VUL "molles" и KJV, NAS "effeminate" (изнежени). Тук остава въпросът дали тези изнежени мъже са хомосексуалисти или по-скоро това, което днес наричаме травестити.
Другата използвана дума в изследвания стих е съществителното арсенокоитес, което е използвано 2 пъти в НЗ. И на двете места значението е едно и също - "заемащ мъжката роля в една хомосексуална двойка". Славянските преводи прот., синод. и цариг. превеждат думата като "мъжеложник", което точно съвпада и с разбирането й разкрито във VUL (6:10) "masculorum concubitores" - лежащи с мъже. Дворецкий в своя Старогреческой-Руский Славарь (т. I стр. 239) дава същото значение на думата - "лежащ с мъже". Нашият Старогръцко-Български Речник (стр. 116) сякаш конкретизира значението като отбелязва - "прелъстител на момчета". Това значение съвпада с даденото в Lauw-Nida Lexicon (т. I, стр. 772), където изучаваната дума се приема като израз на активната роля в хомосексуалната двойка за разлика от предната дума (malakov").
Друго разбиране на думата намираме във верен, NRS, YLT - "хомосексуалист" (1Кор 6:9; 1Тм 1:10). Като заключение можем да кажем, че двете изучавани думи най-вероятно се отнасят към двете форми на хомосексуалност - активна и пасивна. Разпространеното разбиране, че "малакиец" е човек, който се самозадоволява (онанист, маструбатор) е по-скоро основано на лексикалните промени на гръцкия език от време по-късно от НЗ. Както отбелязахме първата дума е възможно да включва в себе си още една от формите на извратеност, според която мъжът се старае да придобие женски външен облик и маниери (травестит). Тук може би е добре да спрем и да се размислим за своя живот и дела. И ако намерим, че нещо от предлаганото от света, като средство за удовлетворяване на "естествените" нужди, оказва влияние върху нас, нека си припомним, че ИМА изход (1Йоан 1:8-2:2). В Исус Христос има СВОБОДА (Йоан 8:32,36) и БЪДЕЩЕ (Рм 6:22). Така че нека се молим и борим до пълно освобождение.
Ако това беше вярно, тогава мъжествеността и женствеността щяха да се изразяват в липсата на девственост. Ако обаче се замислим понятията детство, юношество и зрялост (при мъжа и жената) са общи за медицина, психология, педагогика и др. Те определят конкретни етапи в биологичното, интелектуално, емоционално, социално и проч. развитие на човека.
Така че е глупаво да мислим, че за една вечер някой може да съзрее толкова, че когато се събуди де преминал от юношеството си в своята зрялост. Проблемът, който стои зад това разбиране, е стремежът към себедоказване. А такъв подход към секса е явно егоистичен. Той носи със себе си и една обидна парадност, която често борави с нереални или непроверяеми "факти". По повод дискутираното тук съществува една поговорка, която казва: "Момчето става мъж, когато се научи да казва "не", когато трябва." А Божието Слово казва, че мъж е този, който може да носи отговорност и не избягва решаването на проблемите.
Това е въпрос, който обикновено задават вярващите. Трябва обаче да си дадем сметка, че този въпрос ВЕЧЕ предполага, че има нещо, което е допустимо и това е, което се търси. Библията не разглежда така нещата. Няма човек, който да има право да претендира, че може да прецизира предбрачното поведение.
Все пак нека разгледаме някои белези, които ни показват нередните неща, които правим:
първо, нежелание да говорим по определени въпроси;
второ, страх да не бъдем видяни, докато правим нещо;
трето, прекалена мнителност и
четвърто, пренебрегване на християнските дейности (ходене на църква, среща с вярващи, ангажимент в служене и т. н.) заради някого или нещо.
И накрая, ако това, което вършим, не бихме могли да разкажем на бъдещите си деца, то по-добре да спрем навреме.
Това е въпрос, който трудно се задава гласно. Но ако сме сериозно заинтересувани от хората около нас, ще трябва да сме готови да дадем отговор. А най-добрият и изчерпателен отговор е пълното приемане. Все пак изцелението, което най-вече касае сърцето и спомените, започва с разбиране на емоционалните следствия от преживяното. Огорчението, срамът и омразата са само някои от тях.
Единственото и не толкова лесно решение е ПРОШКАТА. Прошка на другите, но прошка и на самите насекса Ще трябва да имаме готовност да споделим преживяното на любимия/ та си още преди брака. Това споделяне няма нужда да бъде с подробностите, които ще разстроят не само нас, но и човекът, който ни обича. Доброто в брака е, че винаги ще имаме до себе си някой, от когото можем да търсим помощ в борбата със спомените и чувствата си. Заключение: Много млади, несемейни хора, към неправилния си или неясен възглед за брака, прибавят и разнопосочен сексуален опит. Натрупаните комплекси, страхове и притеснения неусетно се пренасят в брака. След време, когато те не бъдат решени, се изработва едно прикритие от прекалена активност или прекалена пасивност. Бавно и незабелязано изпод този сексуален хлад или машиналност избуява плевелът на отчуждението - липсата на единство в брака. Решението е просто - святост и искреност. Ние можем да получим прошка и освобождение, ако вече сме допуснали греха в живота си. Но няма нищо по-прекрасно от това да запазим своята чистота за времето на брака ни. Всички ще трябва да се учим. Затова нека започнем с истините сега, а прилагането им нека оставим за БРАКА, където те могат наистина да бъдат израз на любовта ни и към съпруга/ та ни, и към БОГА.
Без значение какво мислим за секса преди брака, ще трябва да се съгласим, че мястото, където той има най-силно влияние, е брака. Това влияние може да е градивно. Сексът може да бъде едно от най-силните средства за изразяване на взаимната интимна обич, но би могъл да се превърне в оръжие за манипулация или катализатор на отчуждение. Точно затова трябва да се отнасяме съвсем отговорно към този въпрос, като потърсим да научим какво съветва най-великата и мъдра книга - Библията. Победата в тази област е най-вече над самите нас и нашия егоизъм и страхове. Резултатът от нея е още по-голяма близост и удоволствие от общуването (като цяло) с нашите съпрузи.
Библията има едно особено отношение към брака и брачната вярност. Божието Слово не дава конкретно напътствие кое и как да се прави, но по-скоро разкрива основни принципи, които биха подсигурили на една брачна двойка най-добрата среда те сами да изграждат своето разбиране и практика.
В Евр 13:4 четем "Женитбата (бракът) да бъде на почит у всички". Явно това, което днес наричаме "пробни бракове", е било характерно и за времето, в което е писано това послание (края на I век). И тогава някой е смятал, че човек може да живее като семеен, без в действителност да встъпва в брак. Доводите "за", които се изтъкват, са много: можеш да опиташ, не си обвързан и т.н. Стремежът е всеки да запази своята свобода, която явно е отнета от самия брак.
Има доза истина в това, че бракът ограничава и задължава мъжа и жената. Проблемът е, че тези, които живеят без да са разписали се възползват от предимствата на брака, като бягат от отговорностите, които неминуемо той носи. Зад цялото това разбиране не стои стремежът към "свобода на личността", но търсенето на ненаказана безотговорност на личността. Това, което "пробният брак" дава не е свободата да решаваш сам, но "свободата" никой да не ти държи сметка. Точно затова всички са готови да толерират чуждата безотговорност, стига и тяхната да бъде гарантирана.
Но Библията казва в цитирания стих, че женитбата, бракът, законното свързване на младоженците ТРЯБВА да бъде високо ценена и да не се пренебрегва. Всъщност семейство без брак не може да съществува. Много неща могат да се доближат и наподобяват брака, но всички те си остават имитация. Много неща могат да помагат или пречат на едно семейство, но има нещо, без което семейство няма и това е законният брак.
Същият този стих (Евр 13:4б) ни разкрива още едно библейско изискване към брака - "леглото (да е) неосквернено". Явно е, че дума "легло" тук е фигуративен израз на брачните взаимоотношения или още по-точно на сексуален живот или активност. Тази заповед трябва да ни накара да си дадем сметка, че бракът не е разрешение за сексуална свободия. Явно сексуалните взаимоотношения между законни съпрузи могат да бъдат и осквернени, т.е. лишени от святост и чистота. Тук неоскверненяването на брачните сексуални взаимоотношения може да има няколко аспекта. Съпружеската вярност е това, за което говори самият стих в последната си част (Евр 13:4в). Прелюбодеянието - изневярата на съпруга/ та и семейството като цяло, е явно обявено като дело, което Бог няма да отмине в съда Си.
Тук може да допълним и още две неща, които са част от неоскверняването на сексуалните взаимоотношения в брака - съпружеско ненасилие и дискретност. Много мъже са склонни да упражняват сила, за да изискват "своето брачно право". А не по-малко са достатъчно глупави и наивни, за да смятат, че като разгласяват преживяното на брачното легло, ще бъдат счетени за "страхотни мъже". Има неща в брачния живот, които трябва да бъдат пазени чисти - без изневяра, без деформация и публичност, и едно от тях е сексуалната активност.
Друго, което Библията ни разкрива е, че сексът е сношение, което съпрузите си дължат един на друг (1Кор 7:3).
Този стих ясно отхвърля егоистичната идея, че секса е, за да бъда АЗ удовлетворен. Фокусът тук пада не върху това, че някой ми дължи нещо, но че аз дължа на съпруга/ та си това "сношение". И по този начин стремежът е не "да взема от другия", но "да дам себе си".
Лишаването от сексуална дейност е по взаимно съгласие и за малко време (1Кор 7:5). Единствено основателната причина за въздържание е молитвата. Тук под молитва може да се разбира едно по-специално време за молитва и пост, което не само цели обръщането на човешката душа към Бога, но и отнема от физическите сили на вярващия - нещо без което секса е немислим.
Библията предупреждава, че лишаването от секса за по-дълго време, било то по взаимно съгласие или не, е предпоставка за изпадане в изкушение (1Кор 7:5). Несъгласието и продължителността на въздържанието, когато доведат до неспособност за владеене, дават възможност на Сатана да ни изкушава. Разбира се че има време в едно семейство, когато въздържанието е наложително, напр. бременност, болест и др., но явно не за това говори Словото. Все пак всичко казано от апостол Павел в 1Кор 7:3-6 е позволение, а не заповед (1Кор 7:6). Всичко е много специфично и лично. Всяко едно семейство само определя честотата и формата на сексуалните взаимоотношения. В брака всичко е позволено, ако то не наранява емоционално или физически някой от партньорите.
Накрая нека отбележим и някои от принципите, които можем да извлечем от книгата Песни на Песните. Въпреки противоречивите мнения, които тази книга буди, тя ни напомня, че първо, половият партньор/ ка е само един; второ, насладата от качествата на любимия е важно; трето, в основата е стремежът самоволно да се отдадем на любимия и четвърто сексът има пряка връзка с любовта. Можем да кажем още много за секса в брачния контекст, но ако отделим любовта от секса, тогава полученото не е това, за което Библията говори. Защото взаимоотношенията в брака са основани на взаимната обич и преданост. А сексът е едино от най-красивите изразни средства на ЛЮБОВТА.
След като размислим върху изложените от Словото принципи и техния ограничен брой, разбираме, че Библията не ни затваря в някаква система от правила и норми, но ни насърчава да мислим и творим в най-интимната област от брачния живот. Така че нека в по-долните редове се насочим към някои въпроси и твърдения, които биха ни помогнали в този процес на творене.
Всеки човек, без значение от опита си преди това, встъпва в брачния живот с някаква предварителна нагласа. Тя може да бъде както оптимистична, така и песимистична. Всъщност колкото опитът ни преди брака е по-малък, толкова ще ни е по-лесно. Но така или иначе много хора днес встъпват в брак след като вече са имали някакви предбрачни връзки. Възможно е и да не са стигали до сексуален акт, но те обикновено са се движили натам.
Когато младият човек идва в брака си от свободни взаимоотношения преди това, той се изправя или пред големите си очаквания за секса в брака или с разочарованията, които вече е преживял. Големите очаквания обикновено водят до стремеж за добро представяне. Това не е лошо, но обикновено идеята за "доброто" представяне е доста деформирана и неясна. В такъв момент важни стават продължителността, напоритостта и т.н., а чувствеността започва да липсва. Липсата на вътрешно отдаване с времето прави секса бреме. Нашата изкуствена активност ни уморява, а неадекватният отклик ни разочарова. Резултатът е не просто нежелание за сексуална близост, но срив на очакването ни - разочарование.
Ако пък разочарованието е началната точка на брачните сексуални взаимоотношения, тогава нещата се развиват още по-бързо. Разочарование обикновено произвежда една затвореност и нежелание за промяна. Затвореността сама по себе си е почти сигурен неуспех. Всичките страхове и предразсъдъци затварят не нещо друго, но сърцето. Тогава или се чувстваме лицемери, или се смятаме за използвани. Мълчанието обикновено е най-приемливата алтернатива за изход. И така с времето липсата на споделяне води до натрупване на емоционални и физически травми. Това, което следва, ако не се започне промяна навреме, е отвращение от партньора и отчуждение.
Ако встъпващият в брак носи със себе си опита от преден брак, тогава нещата имат и някои отежняващи фактори.
Първо, съществуват вече изградени модели и подходи към секса. Обикновено те са деформирани от последните години преди и след развода.
Второ, съществуват много емоционални и визуални спомени, които могат да се събуждат при новите обстоятелства.
И трето, често начинът за решаване на конфликти е подобен на провалилия се в предния брак.
Решението е избягване на стереотипите и промяна според Словото. За да има промяна обаче е нужно не само разбиране на библейската основа, но и РАЗГОВОРИ с брачния партньор. Няма нищо по-готово за промяна и усъвършенстване от едно открито, искрено и постоянно сърце.
Прелюбодеянието е най-големият семеен грях. Макар да е рядкост в християнските бракове, все пак прелюбодейството се среща. То е повече от сексуална невярност. То показва един дълбок разрив, който е започнал много преди самия акт на изневяра.
Прелюбодеянието е: сексуално нарушаване на брачната вярност. Действието на прелюбодеяние е както действителния акт, така и мисловно пожелания такъв (Мт 5:28). При всеки развод, не поради изневяра на единия партньор, ако някой се ожени повторно прелюбодейства, както и този, които се жени за него или нея (Мт 19:9). Всеки, който напуска съпруга или съпругата си, които не са прелюбодействали по време на брака, ги предразполага към прелюбодействие (Мт 5:32а).
Интересен е фактът, че не съществува гръцка дума за прелюбодейка, а само за блудница (povrnh, h&). И ако думата в Мт 19:9 порнея (porneiva, h& - блудство) е = на моихея (moiceiva,h& - прелюбодеяние) от Йоан 8:3, то много е вероятно думата блудница да се е използвала и за прелюбодейка. Ако това е вярно под блудница се разбира както девойка, която има полово сношение преди брака, така и всяка жена, която има подобно сношение извън брака или след напускане на мъжа си.
Срамът и личното физическо неприемане могат да бъдат пречка. Когато човек не се харесва, той не само се срамува, но и не вярва, че другите го харесват. Много млади хора смятат, че някои техни органи са грозни или недостатъчни. Въпросът е кой е казал кое колко трябва да е голямо или хубаво. Обикновено това което се счита за дефект от човека не е пречка за неговия брачен партньор. Докато тя си мисли, колко й е грозен носа, то съпругът и се захласва по нейните китки. Докато той се срамува от корема си, тя се наслаждава на нежността му. Срамът предизвиква желание човек да се скрие. А това е затвореност, която спомага взаимното неопознаване. Личното неодобрение, заедно с непознаването на човека отсреща, води и до недоверие спрямо искреността му. Комплиментите се тълкуват като подигравки, нежността, като "дела по задължение" и резултатът е отчуждение.
Целта на дискусията тук не е да провокираме размисъл за това как присъствието на детето в стаята на съпрузите може да окаже отрицателно влияние върху техните сексуални взаимоотношения. По принцип присъствието на трети човек в стаята на съпрузите обикновено е притеснение поне за единия от партньорите. С времето, когато детето става все по-голямо, родителите все повече и повече трябва да внимават детето да не стане свидетел на техния полов акт. Това води не просто до въздържание, но и до емоционална непълноценност по време на акта. И колкото времето минава, семейството е заплашено от отчуждаване. Детето застава между своите родители и става пречка за тяхната интимност. То заема място в семейството, което не му принадлежи. Резултатите рефлектират не само на близостта на родителите, но и на възпитанието на самото дете.
Светът на нашите мисли е различен. Нищо ново няма в констатацията, че мъжът и жената възприемат нещата и мислят по различен начин. По време на половия акт се случват много неща. Някой са видими, а други не. Това, което обикновено остава скрито е вътрешният мисловен процес, който води или до отдаване или до затваряне.
Мъжът често си казва: "Жена ми не ми обръща внимание. Тя е прекалено пасивна.". Изводът, който следва, е, че тя не се интересува от него. Тази липса на интерес за него е едно цялостно неангажиране и към всичко, което той е преживял или мислил. Често следва едно несъзнателно нежелание да споделя.
Жената, от своя страна, има различна посока на мислене, която обаче води към същото място. Тя си казва: "Той се интересува само от тялото ми". Въпросите, който веднага изникват в нея са: "Той наистина ли ме обича? Ако ме обича защо не ми говори (споделя)? След като той не ми споделя, значи не се интересува от мен. Ако той не се интересува от мен, тогава защо да му се отдавам?" Резултатът е взаимно изолиране.
Всъщност нещата са много по-прости. Нужно е мъжът да разбере колко важна за съпругата му е неговата готовност да споделя преживяванията си и мислите си за нея самата. А тя трябва да осъзнае, че нейната нежност и търпение могат да дават сили на съпруга й, както нищо друго.
Общуването е най-силното средство за промяна. До тук, излагайки много неправилни разбирания и следващите ги проблемни възможности, не бяха дадени много съвети за това как да се справяме с трудните положения, в които се намираме. Намиращите се по-долу размисли могат да бъдат полезни в това отношение.
Общуването (словесното споделяне на преживявания, разбирания, предположения и т.н.) е изкуство. А няма лесно изкуство. Да бъдеш правилно разбран и правилно да разбираш, е нещо, което не се постига в един миг или за една година. Нещо повече, общуването освен уменията да слушаш и да се изразяваш включва в себе си определен подход, отношение и форма. Подходът на жената и мъжа към общуването, както споменахме, е различен. Жената обикновено споделя лесно без да бъде питана. За нея да бъде приета обикновено е равно на това да бъде изслушана. Поради това, което е естествено за нея, тя очаква и мъжът й да споделя толкова лесно. И когато той си мълчи, тя започва да се безпокои.
Мъжът пък обикновено споделя лесно, когато е умело запитван, иначе мълчи. Тази му характерност го кара често да се дразни, когато жена му говори без да е питана. Конфликтът може лесно да бъде избегнат, ако и двамата са наясно с тези (принципни) особености. Ако тя малко задържи всичкото "важно", което е насъбрала през деня и се заинтересува от преживяното от съпруга й, скоро тя ще получи пълната свобода да споделя. Ако той бъде малко по-инициативен, да пита жена си и същевременно да споделя своите преживявания, размисли и мнения, скоро ще открие, че да слуша жена си е нещо прекрасно, толкова колкото и тя да се интересува от него.
Отношението, което стои зад думите е много важно. То може да бъде нежно и приемащо, но и грубо и осъждащо. Обикновено с времето, ако любовта не са разпалва и развива от двамата съпрузи, се наблюдава тенденцията на взаимно обвинение. Разговорите започват да се водят с въпроси като "Защо правиш ...?", "До кога ще ...?", "Не разбра ли, че ...?" и т.н. Това отношение се прехвърля от съпрузите към децата, приятелите и всеки, с когото "не сме длъжни" да се съобразяваме, тъй като ни е близък. Ако то е добро, всички са щастливи, но ако е лошо, страдат всички. Формата на общуване е външният израз на отношението.
В много семейства в ежедневното си общуване започват все по-често да употребяват императиви (заповедни форми) Зад думите "иди", "донеси", "дай" и т.н. не стои голяма близост, но презумпцията, че другият няма нищо против, дори трябва да направи това, което ние искаме от него. Проблемът е, че колкото и да сме близки и единомислени, ние никога не спираме да имаме своя индивидуалност и воля. И както искаме никой да не ни налага нещо, то е добре и ние да бъдем внимателни за формата, която избираме да изразим своята "молба". Учтивостта в изказа и подбора на чисти и точни думи, когато бъдат подправени с нежността и търпението, които подобават, са най-красивия начин за изразяване на любовта ни към някого. Чистото и искрено общуване е най-доброто средство за решаването на всеки проблем в семейството.
Решението на всяко семейно противоречие или дълбок конфликт не е трудно, ако човек е готов да се променя. Разговорите водят до взаимно опознаване. А колкото повече опознаваме съпруга/та си, толкова и любовта ни нараства. Добрите качества ни възхищават, а слабостите не ни плашат. Ние сме готови да отстояваме своето посвещение и вярност. И когато обгръщаме партньора си с любовта си, скоро намираме, че и ние сме покрити с любовта му/ й.
Много от казаното може да бъде пообогатено. Много може и да бъде добавено. Винаги ще има нужда от разглеждането на още библейски текстове и житейски ситуации, но нека това да бъде направено от всеки, който чете този материал. И колкото и специфичен и дълбок да е проблемът ви, за който нямате отговор, не се отчайвайте. Търсете съветите на Библията, намерете човек, на който може да се разчита и споделете преживяванията си, и мислите си, и ще преживеете Божието действие. А ако нещо от написаното по-горе е донесло свобода и надежда в живота ви, то благодарете на Бога и не спирайте да търсите Него и волята Му в живота си.
Моля се на нашия жив Бог Исус Христос не само вие да бъдете благословени, но и да бъдете използвани за благословението на мнозина (2Кор 1:3,4)
БЕР - Български Етимологичен Речник. Българска Академия на Науките, София, 1986. т. III
ПЦСР - Дьяченко, Полньi Църковнославянский Словарь. Москва 1993.
СГРР - Дворецкий, Старогреческо-Руский Словар. Москва, 1958.
СБР - Старогръцко-Български речник. Отворено общество, София, 1992
Lauw & Nida, Greek-English Lexicon of the New Testament Based on Semantic Domanins. United Bible Societies, New York, 1989.
Библия сиреч книгите на свещеното Писание на Новия Завет, Св. Синод на българската (Православна) църква. София, 1982.
Библия, сиреч Свещеното Писание на Ветхия и Новия Заветь, Цариград, 1914.
Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Ревизирано издание, София, 1924.
Нови Завет. Библиjског Друшества, Београд, 1992.
Новият Завет на Господ Исус Христосекса Издателство Верен. София, 1995
Новиот Завет на нашиот Господ Исус Христосекса (За разпространение в Македония)
Authorized Version - 1769 Blayney Edition of the 1611 King James Version of the English Bible
Biblia Sacra iuxta Vulgatam Versionem, Vulgate Latin Bible, edited by R. Weber, B. Fischer, J. Gribomont, H.F.D.
The English Young's Literal Translation of the Holy Bible 1862/1887/1898 by J. N. Young,
The New American Standard Bible NASB (NAS[1977] and NAB[1995])
The New Revised Standard Version NRSV of the Bible
www.Pravoslavieto.com