Най-лесно може да бъде манипулиран невежият човек. За него всеки може да бъде авторитет. Напоследък медиите у нас си извоюваха правото, каквото и да тиражират, да се приема за истина. "Казаха го по телевизията!" е израз, който трябва да подкрепи и най-абсурдните понякога твърдения. Хората искат и се нуждаят от авторитет, на който да вярват безпрекословно. Дори и по църковните въпроси на медиите се вярва повече, отколкото на Църквата. В това няма нищо чудно, защото гласът на Църквата беше заглушаван дълги години и у поколения българи бе насадена идеята, че тя е една изостанала и ненужна за нашето време институция. Каквото е имало да свърши, го е направила по време на турското робство и Възраждането. Сега вече " Църквата у нас нищо не прави"!
Така стигаме до въпроса за ролята и мисията на Църквата в обществото ни. След като повечето българи сме (или се водим) християни, трябва ли Църквата у нас да провежда мисионерска дейност, не е ли тя само за безпросветните племена, които никога не са чували за Спасителя?
Иисус Христос основава Църквата Си в света, за да продължи Неговото дело. Той разпраща своите ученици със заръката: " Идете, научете всички народи..." (Мат. 28:19) . Църквата е апостолска не само поради апостолското приемство, а и защото трябва да поддържа и пази в себе си усърдието и плама за работа на апостолите. Както Църквата не е ограничена във времето и пространството, така и дейността є не се ограничава само в един определен момент в историята на даден народ. Църквата е призвана за мисия непрестанно, ежедневно. Това е нейното предназначение. Без мисионерска дейност, без проповед, няма вътрешен църковен живот. Църква без мисия не е Църква. Тя е призвана да учи, да освободи народите от мрака на духовното невежество.
Българската православна църква днес е изправена пред едно от най-големите предизвикателства в своята история. След годините на комунизъм тя трябва отново да християнизира българите. Тя трябва да се пребори с предразсъдъците и лошия "имидж", който є бе създаден в очите на народа в този период. Задачата на съвременните български църковници е подобна на тази на мисионерите от първите векове, защото и духовното състояние на нашето общество днес е подобно на тогавашното. Християнството днес се възприема повече като въпрос на традиция, отколкото като лична вяра и в съвременния ни бит се смесва с езически вярвания, наследени от бабите. Съвременните българи са напълно неграмотни по отношение на своята вяра. Именно тази неграмотност прави възможни манипулациите на държавниците по отношение на разкола, успеха на сектите, безпрепятственото разпространение на старостилството като идеология и др. подобни явления в религиозния ни живот.
Днешните работници на църковната нива трябва да погледнат на своето служение с цялата сериозност на призванието си. "Жътвата голяма, а работниците малко" (Лук. 10:2 ). Тяхната работа не е само образователна. От тях се изисква пълна отдаденост на делото и дори жертвоготовност. Това е мисия за разпространение на Евангелието сред хора, които не познават Христа, някои от които дори не са кръстени. Те трябва да бъдат въцърковени, да им бъде обяснено какво е Църквата и какво означава да принадлежиш към нея. Тогава вече няма да чуваме упреци като "Църквата не прави нищо" и да се формират различни сдружения "срещу" или "за" нещо в Църквата. Да се стои отстрани и злостно да се коментира, е най-лесно. По-разумно е цялата тази енергия да се насочи в работа за Църквата. Защото това, което трябва да знаем още с кръщението си, е че всички православни християни принадлежим към тази Църква, даваме своя принос за нейното развитие или упадък, защото мисията на Църквата е дело на всеки един от нейните членове.
Пола Кръстева, Църковен вестник брой пети за 1998 година
www.Pravoslavieto.com