Хомосексуализмът е грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен. Св. Писание говори за него в Книгите Битие 18:20-22, 19:1-29; Левит 18:22, 20:13; Второзаконие 22:5; 1Кор. 6:9; Римл. 1:26-28; 1 Тим. 1:8-10; Божият съд над Содом и Гомора. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Римл. 1:21-27).
Ето защо, за да помогне на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата, православният християнин е длъжен с молитва и с човешка топлота да го накара да се почувства част от новото човечество, преобразено и обновено след саможертвата и Възкресението на Спасителя.
Хиляди хора в наши дни стават жертва на тази страст, затова отхвърлянето и заклеймяването не могат да бъдат достойна християнска позиция. Ако презираме тези хора и страним от тях, с това само увеличаваме страданието им, допринасяме за по-нататъшното им затъване в бездната на греха и осъждаме себе си.
В своята езическа младост св. Августин имал връзки с мъже,
но след като приел християнството,
светецът успял да се пребори с това изкушение
Обратните. В книгата "Левит" на Светото писание се казва, че мъжеложците били убивани, обикновено с камъни. Пак Ветхият завет свидетелства за развратните (обратни) жители на древните градове Содом и Гомор, които Господ заличил с небесен огън от лицето на земята. Въпреки свободните нрави в Рим, древноримското законодателство забранявало хомосексуализма. А Наполеоновият кодекс е един от първите, които не преследват обратните.
С нашумялата "сексуална революция" на Запад започват и напъните на хомосексуалистите и лесбийките за своеобразно еманципиране. През 1969 година избухва бунтът на обратните клиенти на нюйоркския бар "Стоунуол"; по-късно хомосексуалист бива избран за губернатор на Сан Франциско...
У нас, за добро или за лошо, нравите са провинциални и патриархални. Което ще рече, че в очите на обществото е срамно да си ляв. И единици са персоните като героя на нашето време - Мариус Куркински, които публично заявяват своята хомосексуалност. Иначе, реалността е такава - младите хомосексуалисти в провинцията старателно крият сексуалната си ориентация, като задоволяват мераците си в София, използвайки анонимността на големия град. Този техен срам е красноречив за съзнанието им, че вършат нещо нередно.
В разговора "Избирайки себе си" от култовия брой 19/2000 на "Литературен вестник", един младеж с хомосексуална ориентация - Кристиян - казва нещо особено важно: "И от гледна точка на сексуалното, и от гледна точка на социалното поведение не гледам на това като на избор, а като на даденост. Не съм сигурен, че ако имах избор, бих предпочел точно това." Но дали наистина сексуалността е въпрос на даденост или на някакъв избор?
От медицинска гледна точка нещата стоят така. Полът се детерминира генетично. Но освен понятието "генетичен пол" съществува и понятието "психичен пол"; неговото формиране става най-вече чрез механизма на впечатването. Понякога е възможно тъй нареченото "погрешно впечатване" и това става най-вече в пубертета, когато половото влечение е аморфно, неопределено. Любопитно е дали подлежат на някаква терапия хомосексуалните наклонности? Според лекарите, ако все още не е оформен устойчив стереотип на сексуално поведение, тогава е възможно лечение чрез психотерапия, чрез условно-рефлексна терапия.
Но има и друга гледна точка. Агиологията (житиеописанието на светците) свидетелства, че в своята езическа младост св. Августин също е имал връзки с мъже, но след като приел
християнството, с цената на големи усилия подвижникът се преборил с този порок. В днешно време, за да има успех подобна борба (или психо-терапия, ако повече ви харесва), полезно е
да се знае следното. По време на земния му живот, на всеки човек се дава ангел-пазител (при тайнството кръщение), който го води към добро; но всеки е съпътстван и от демон или
демони-изкусители, които внушават греховни мисли. Така че, ако в главата на изкушавания се върти натрапчивата мисъл за хомо-интимности, това не означава, че той е "обратен", че е
обречен да бъде обратен. Това просто не е негова мисъл и изкушаваният трябва решително да я отхвърли, а не да се съгласява с нея...
Според християнството, содомията или
мъжеложството е грях, достатъчен хомо-индивидът да получи постоянно жителство в Ада. Показателен е фактът, че при някои видове магьосничества "посвещаването" на ученика от майстора
става чрез хомосексуален акт - една типично сатанинска обредност.
Остава въпросът дали дадена личност ще постигне своята душевна псевдо-хармония по линията на по-малкото съпротивление, приемайки като неотменима даденост своята хомосексуалност, или ще се опита да придобие истински духовен мир, постигайки своята нереализирана нормалност с цената на духовна борба и психотерапия...
В християнската антропология не съществува понятието "трети пол". В първата книга на Библията Битие, в разказа за Сътворението, казано е много ясно, че Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит.1:27). Той ги благославя за съвместен живот с думите: "Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я" (Бит. 1:28).
Оттук става ясно, че хората са сътворени мъже или жени. В Божия замисъл не съществува средно положение между тези два пола. Тъй като и мъжът, и жената са създадени по Божи образ, могат да творят, да създават деца.
Но вследствие на грехопадението се появяват отклонения и в отношенията между мъжете и жените, обаче това отклонение е заклеймено недвусмислено в Свещ. Писание като грях. За това, че сексуалната връзка между двама мъже (или две жени) е греховна, ненормална и неблагословена от Бога, говори фактът, че тя е безплодна, т.е. не може да даде поколение.
Желанието на съвременните хомосексуалисти да си осиновяват деца, разкрива желанието им да имитират истинско семейство. Така и дяволът изкушава хората, явявайки се в образа на светъл ангел, имитирайки истинските Божии пратеници. Злото непрестанно се стреми да се възпроизвежда. В бунта си срещу Бога сатаната не е сам, той увлича след себе си други ангели, превръщайки ги в ангели на тъмнината. Демоните са зли и затова искат да поведат към погибел заедно със себе си повече хора. По същия начин и хомосексуалистите: не само те самите водят греховен живот, но желаят да възпроизвеждат своя модел на поведение чрез "своите" деца.
В края на шестия творчески ден "видя Бог всичко що създаде, и ето, беше твърде добро" (Бит.1:31). Човекът, както и всяко нещо сътворено от Бога, е "твърде добро". Това не значи, че хората не могат да се развиват, т.е. да се богоуподобяват, за да станат съвършени. (вж. Мат. 5:48) Но превръщането на един мъж в хомосексуалист и на една жена в лесбийка не може да се нарече усъвършенстване. Такова Божие творение няма, значи е дело на някой друг...
Полина Спирова
© Църковен вестник, брой четвърти за 2002 година
Бог е сътворил човека "мъж и жена" (Бит. 1:27)
Много често у нас редица въпроси се решават на принципа "постепенно свикване с определена идея до нейното приемане от обществото".
Преди повече от десет години в България много малко се говореше за "обратните". А в случаите, когато ставаше реч за тях, отношението беше негативно, като за нещо лошо, а ако не бяха атеистични времена, бихме казали греховно.
Но сякаш без да забележим, в последните години отношението ни по този въпрос се е променило много станахме много по-толерантни към това явление. За десетина години филмите, медиите, музикалната индустрия успяха да изградят нов имидж на хомосексуалистите на симпатични, талантливи, интересни, чувствителни, раними, фини и интелиген тни хора. Като такива те имат право на свои клубове, места за среща и т. н.
Вече свободно се дискутира законовото уреждане на техните права и статут и засега свенливо се повдига болният на Запад въпрос за браковете между двойки от един и същи пол и възможността те да си осиновяват деца. Въпреки че идеята за хомосексуалните семейства сега звучи скандално, напълно е възможно тя да бъде постепенно приета от обществото, а след това и от законодателството ни.
Предпоставките за това са налице: вече години наред се лансира като научен факт заблудата, че хомосексуалните наклонности са генетично определени, т.е. че гейовете не са виновни за сексуалната си ориентация, а просто такива са се родили (появи се и терминът "трети пол"); заиграва се с чувствата на хората, като се обяснява, че хомосексуалистите не бива да се лишават от човешкото право да обичат, да имат семейство, деца и т.н. Така една дълго повтаряна лъжа постепенно се превръща в истина. Като резултат в обществото ни освен "старото" схващане, че хомосексуалното поведение е ненормално и осъдително, все повече се налага мнението, че това е съвсем нормално явление и отношението към "обратните " трябва да бъде толерантно. Стига се дотам, че хомосексуалистите не само не скандализират, но дори са обградени с ореол на загадъчност, избраничество, необикновеност...
Какво трябва да бъде отношението на християните към тези хора? Дали да се отнасяме със състрадание като към болни, или да осъдим хомосексуализма недвусмислено? И двете.
Свещеното Писание категорично определя поведението на хомосексуалистите като грях и "гнусота " в очите на Бога" (вж. Левит 18:22, 1Кор. 6:9, 1 Тим. 1:8-11) Тази категоричност не подлежи на коментари. В творенията на св. отци, аскетическата и друга християнска литература този въпрос почти не се засяга, тъй като не подлежи на съмнение или разяснение поради абсолютната категоричност на забраната.
И докато съвременното общество заявява, че хомосексуализмът не е болест, а естествено състояние на някои хора, то Църквата го определя като заболяване вследствие на грехопадението, грях като всеки друг. Страст, която може да се лекува, стига страдащият да приема това като страдание и да желае изцелението си, а не да счита състоянието си за "естествено ". Докато хомосексуалното поведение се толерира, пропагандира и защитава, то ще се счита за нормално и хората, които го практикуват, ще продължат да пребивават в греховното си състояние и да се задълбочават в него, повличайки след себе си своите партньори, децата, които ще си отгледат заедно и т.н. Те няма да знаят и могат да потърсят помощ за своето спасение.
В Църквата всяка немощ, всеки грях може да бъде излекуван с помощта на Божията благодат. Но за да стане това, човек трябва да осъзнае греховното си състояние, да преоцени поведението и мирогледа си и с цялото си сърце да пожелае да се промени, да се покае и да поеме своя път на богоуподобяване, за да изпълни своето предназначение като човек.
Как да се отнесем с такъв човек, дошъл да търси помощ и подкрепа в Православието? Има ли той място сред нас?
Църквата винаги е била толерантна към грешниците, дотолкова доколкото само в нея те ще могат да получат прошка на греховете си и очистване чрез тайнствата й. Църквата Христова няма да отхвърли нито едни хомосексуалист, който искрено желае да се промени, така както няма да отблъсне някой наркоман или блудник. Защото Христос казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13).
Този призив е насочен не само към душепастири т. е. но и към всеки един член на Църквата, който с една своя дума или реакция може да отблъсне искреното желание за промяна или да подкрепи този човек в първите му стъпки към неговото изправяне.
Полина Спирова
На хомосексуалните не трябва да се гледа като на психопати или потенциални престъпници, а да им се даде възможност да овладеят нагоните си и да сублимират сексуалната си енергия си в творчество за слава на Бога и лично спасение
Досега не са правени анкети, но е сигурно, че процентът на вярващите сред "хората с двойно чувство" е по-голям от средния показател за страната (по данни от края на декември 1999 г. активно православни са едва 11% от българите). Толкова по-интригуващо е, че юдеохристиянската цивилизация за разлика от много други цивилизации отхвърля и забранява хомосексуализма. Мнозина не могат да си обяснят произхода на това табу. Възникването му е обусловено от исторически и психологически причини.
Когато еврейският народ напуска Египет и се заселва в земята на Ханаан (днешна Палестина) през ХІІІ в. пр.Хр., той изповядва монотеизъм - вяра само в един Бог, наречен Яхве. Всички останали народи тогава са многобожници. Култът на ханаанските племена, които са избити или изтласкани от евреите, се води от жреци (кодешим) и жрици (кодешот). Първите практикуват "свещен" хомосексуализъм, а вторите - "свещена" проституция в името на божеството Баал-Пеор (в българската Библия - Ваал-Фегор от "ваал" - господар и "пеор" - отвор) или на богинята на плодородието Ашера. В отделни периоди на идолопоклонство евреите почитат едновременно Яхве и Ашера като небесна двойка. Върху една делва, открита неотдавна в Кунтилет Аджрут (Израел) са изобразени двете божества с надпис: "Яхве Самарийски и неговата [съпруга] Ашера". Поклонниците на Баал-Пеор издигат хомосексуализма и йерогамията до степен на висше религиозно задължение.
Култът към хомоеротиката е пренесен от Месопотамия в Палестина от племето моавитяни. След като еврейският народ влиза в общение с езичниците, той "начева да блудства с дъщерите на Моав" (Числа 25:1). Вождът на евреите Мойсей заповядва на помощниците си да убиват всеки поклонник на Ваал-Пеор. В книгата на Иисус Навин се подчертава, че богоизбраният народ "до днес" не се е очистил от "беззаконието Фегорово" (22:17). Проституирането на мъже и жени пред идола на Баал-Пеор се припомня и в Псалом 105:28: "Те се прилепиха към Ваал-Фегора… и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва". Господ взема думата в книгата на пророк Осия и осъжда отново бащите на евреите: "Те отидоха при Ваал-Фегор и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали" (9:10).
Евреите унищожават моавитската религия в завладените от тях територии и изрично запрещават храмовата практика, свързана с нея. Затова в библейската книга Левит (18:22) се заповядва: "Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия". Наказанието за евентуален хомосексуален грях е убиване от народа с камъни: "Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях" (Левит 20:13).
Известна е историята на Лот, племенник на патриарха Авраам, която е описана в библейската книга Битие, гл. 19. Той живее в гр. Содом и посреща двама ангели във вид на мъже у дома си. Вечерта жителите се събират пред портата и настояват да "познаят" сексуално гостите. Лот им предлага дъщерите си, "които още мъж не са познали", но получава отказ. Тогава ангелите поразяват нападателите със слепота и извеждат семейството на Лот. Сутринта Бог засипва Содом и Гомора с огън и жупел. Въпреки предположението на Дж. Бейли и други, че тази глава от Битие е вмъкната по-късно, тя сигурно отразява реални факти. На мястото на двата изгорени града сега се намира Мъртво море, което при буря изхвърля парчета асфалт.
През ІІ в. пр. Хр., когато египетската династия на Птолемеите владее Палестина, в Йерусалимския храм се въвежда свещена проституция. Библейската книга ІІ Макавеи свидетелства: "Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците" (6:4). Дали този вид секс е и хомосексуален, не може да се отговори с точност.
Основателят на християнството никога не е бил женен - нито в Назарет, където живее и работи 30 години като дърводелец, нито през следващите три години на обществена проповед. Някои модерни критици виждат в Христос хомосексуалист, но за това няма никакви основания. Според Евангелията, записани от Негови преки или косвени ученици, Той никога не се изказва по този щекотлив въпрос. Същевременно Спасителят споменава няколко пъти името на Содом в словата Си като символ на греховност и като предупреждение за онези, които отхвърлят новата вяра и нейните проповедници. Тъй като Бог наказва Содом за хомосексуализма на неговите жители, порицанието на Иисус вероятно включва и хомоеротичното поведение.
В Евангелието на св. Йоан (8:3-11) се разказва как евреите веднъж довеждат при Христос една жена, хваната в прелюбодейство, и провокационно го запитват дали трябва да се спази Закона, т.е. тя да бъде убита с камъни от народа. Христос обаче отказва да я осъди и насаме я съветва: "Иди си и недей вече греши". Няма съмнение, че Той като въплътена Любов би препоръчал в случай на хомосексуализъм прощение и покаяние, а не наказание.
Доста различно и категорично отрицателно е отношението на водещия Христов апостол св. Павел, който написва 14 послания, запазени в състава на Новия Завет. На младини той е
ортодоксален евреин, роден и израснал в Тарс
- малоазийски град, център на
хомосексуализма в античността. Апостол Павел е възпитан в дух на отвращение към това явление и неговите носители. В посланието си до римските християни той изброява греховете на
техните съграждани езичници и изтъква:
"Мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда" (1:27).
Тук Павел преценява хомоеротичните наслади като извращение на създадения от Твореца ред и като поставяне на човека на мястото на Бога. За него хомосексуализмът е идолопоклонство, което заслужава Божия гняв.
Апостолът пише и две послания до християните в Коринт (Гърция). Античният географ Страбон, живял половин век преди св. Павел, свидетелства, че в Коринт се издига огромен храм на богинята на любовта Афродита и той е обслужван от хиляда култови проститутки. Отвратен от тази картина, ап. Павел в първото си поклание до коринтяните 6:9) изброява категориите грешници, които според него няма да получат спасение. Сред тях се нареждат и т.нар. "малаки" и "арсеноките". Първият термин означава пасивен партньор в хомосексуално сношение, а вторият - активен. В българския синодален превод на Библията първият гръцки термин се предава с "малакийци", т.е. не се превежда, а вторият се предава с "мъжеложници" (педерасти).
Друго Павлово послание е отправено до ученика му Тимотей, поставен за епископ в малоазийския град Ефес. Тук отново се твърди, че "законът е установен… за нечестивци и грешници" (1:9) и се изброяват категориите им, като "мъжеложниците" (арсеноките) се поставят в тяхното число. И лесбийките - последователките на Сафо, разпространени главно в Гърция, не са забравени от апостола:
"Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено" (Послание до римляните 1:26).
Трябва дебело да се подчертае, че в посочените цитати св. Павел порицава хомосексуалното поведение, а не нагласата или двойното чувство, които често са вродени.
Християнските църкви, които възникват по бреговете на Средиземно море през І в. сл.Хр., изповядват строг морал, чужд на разврата в загниващата Римска империя. Тяхното отрицателно отношение към хомоеротиката продължава линията на Свещеното Писание. Най-ранният пример за това след Новия Завет се открива в "Дидахията" - литературен паметник от началото на ІІ в., писан вероятно в Сирия. В гл. 2 анонимният автор изброява заповедите, спазвани от последователите на новата вяра:
"Не убивай; не прелюбодействай; не осквернявай момчета; не блудствай; не кради; не се занимавай с магия…"
В гл. 3 се твърди, че похотта, мръсният език и закачливите погледи водят до блудство и прелюбодейство, но педерастията не се споменава отново.
Св. Юстин Философ е друг ранен автор, който съставя "Апология", предназначена за император Антоний Пий. Написан ок. 155 г., този трактат възхвалява чистите нрави на християните в сравнение с тези на езичниците. Цитират се случаи, при които деца се осакатяват "за целите на содомията". Подобни жестокости се вършат "в името на майката на боговете".
Друг голям апологет от ІІ в. Атинагор в своето съчинение "Пратеничество" (гл. 34) порицава прелюбодейците и хомосексуалистите, които ругаят християните, живеещи непорочно.
Предупреждение срещу хомоеротиката се съдържа и в "Посланието на Варнава" (19:4), което произхожда вероятно от ІІ в. и е писано в Александрия.
Северноафриканският църковен писател Тертулиан, покръстен в Рим през 195 г., също заема силно критична позиция към сексуалните извращения. В произведението "За скромността", писано ок. 217 г., той се нахвърля върху тях с думите:
"Всички други мании на страста - нечестиви както към телата, така и към половете, - които са извън законите на природата, ние прогонваме не само от домовете, но и от църковната стряха, защото те не са грехове, а уродливости".
Т.нар. "Апостолски постановления", писани в Сирия към края на ІV в., на свой ред порицават хомоеротичното поведение:
"Не прелъстявай момчета, защото това нечестие е противно на природата и идва от Содом, който затова беше изцяло унищожен с огън, изпратен от Бога. Такъв да бъде проклет и всички хора да рекат: Амин" (7:2).
В подкрепа на тази анатема се цитира Старият Завет, но не и св. Павел. По-осмислена е реакцията на блаж. Августин Ипонски (354-430 г.), чиято философска подготовка съчетава неоплатонически, манихейски и християнски елементи. Според него хомосексуалните актове нарушават заповедта за любов към Бога и ближния. В своите "Изповеди" Августин ги отхвърля и осъжда:
"Тези срамни действия срещу природата, които бяха извършени в Содом, трябва навсякъде и винаги да се ненавиждат и наказват" (3:8).
Той дори препоръчва за избягване на хомоеротични контакти да се извършват неща, които при други условия биха били смятани за греховни, например лъжи.
В същия тон се изказват и редица източни св. отци. В своето седмо правило св. Василий Велики (ок. 330-379 г.) предвижда 30-годишно покаяние за хомосексуалистите, които той поставя на едно ниво с убийците, прелюбодейците и идополонниците.
Св. Григорий Нисийски (ок. 335-394 г.) в четвъртото си правило им предписва 18-годишен покаен период.
Църковните събори в испанския град Елвира през 305 г. и малоазийския град Анкира (дн. Анкара) през 314 г. гласуват канони, които категорично забраняват хомосексуалното поведение. Отците в Елвира свързват педерастията със содомията, както прави библейският писател в книгата Левит. Анкирският събор предписва строго покаяние с различна продължителност в зависимост от възрастта на провинилия се. Неженените не се допускат до общение 20 години, женените - 30, а хомосексуалистите над 50-годишна възраст се причащават чак преди смъртта си.
Проблемите на това явление са засегнати и от св. Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) в тълкуванието му на Посланието до римляните от св. Павел. В четвъртото си слово от тази екзегеза той обвинява разпалено хомосексуалистите, че са движени от дявола, че са паднали по-долу от животните и евнусите и че трябва да бъдат прогонени с камъни от Църквата. Този порок според автора се дължи на пренебрегването на Бога и на разкошен живот, като се наказва само с вечни мъчения в ада.
Данни за хомосексуализъм се съдържат и в Патериците - сборници с разкази за древните монаси, съставени през ІV-VІІ в. В тях често се срещат предупреждения срещу допускането на момчета и юноши в манастирите. Основателят на първата общежитийна обител св. Пахомий Велики (ок. 270-346 г.) изрично забранява в нейния устав физическите контакти между монасите, за да не се стигне до неволна съблазън.
Традиционното юдеохристиянско отхвърляне на хомосексуализма като сквернота и грях през последните десетилетия все повече влиза в противоречие с повсеместно възприеманата в западните страни тенденция да се гарантират еднакви права на хомосексуалните и хетеросексуалните членове на обществото, което включва и равнопоставеност пред закона на техните семейни връзки. За християните една хомосексуална връзка не може да притежава мистичния замисъл и ценност на благословения от Бога и Църквата хетеросексуален брак, чиято главна цел е създаването на потомство (Бит. 1:28). В същото време за никого не е тайна, че редица от православните монаси и някои от свещениците в Българската и другите православни църкви изявяват хомосексуална нагласа. Налице е шизофреничната ситуация да се отхвърля хомосексуализма на теория, но той да бъде търпян на практика, за да се поддържа привидност на живот в нашите манастири. Неслучайно редица духовници, разочаровани от това лицемерие, преминават към морално по-строгите старостилци.
Трябва ли да започне гонение на вещици в Църквата, да се върнат времената на Великия инквизитор, да се сипят анатеми? По мое мнение такава суровост днес не е нито възможна, нито желателна. На хомосексуалните не трябва да се гледа като на психопати или потенциални престъпници, а да им се даде възможност да овладеят нагоните си и да сублимират сексуалната си енергия си в творчество за слава на Бога и лично спасение. За да стане това, Църквата трябва да престане да си крие главата в пясъка като щраус и да постави открито проблема за разглеждане.
Архимандрит Павел Стефанов (Шуменски университет)
www.religiabg.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com