Главната ни грижа по отношение на децата не е финансова, нито образователна, нито дори морална, а духовна. Ние искаме те да влязат в зрелостта подготвени, да обичат Христа като свободни личности. Основната разлика между средния съвременен тийнейджър и нашите православни деца трябва да бъде това, че те се молят.
Най-сериозното изкушение за младежта днес е поголовното отхвърляне на християнската вяра. Във въздуха се носи идеята, че нашият свят е пост-християнски. Даже мнозинството съвременни "християни" считат, че да си верен на светоотеческото християнство е старомодно невежество.
Има много пророчества за времето, когато отстъплението ще достигне такива мащаби, че онези, които просто съхраняват вярата си, ще бъдат по-велики от подвижниците и чудотворците на миналото. В наше време има достатъчно признаци, които да ни напомнят за тези пророчества и да оправдаят не изпадането в болезнено апокалиптично настроение, а утехата от разбирането, че всичко това е част от Божия промисъл. Такива пророчества могат да ни помогнат да разберем, че в общуването с младежите следва да подчертаваме самите основи на нашата вяра (например любовта към Христа като Бог). Трябва да помним, че нашите деца търсят свой път, BG">заобиколени от това отстъпление. Не бива да "прецеждаме комара" и да забравяме правосъдието, милостта и вярата. Вероятно ще ни се наложи да пропуснем доста "комари", докато децата ни израстат.
Процесът на преоткриване на християнството при един тийнейджър изисква временно пропускане на второстепенните аспекти, за да се концентрира опитът върху централните неща: вяра, свобода, любов, истина. Знаем, че "второстепенното" допълва същността и се стараем да живеем така, че това да стане ясно и да го обясним на младите. Все пак, може би ще трябва търпеливо да изчакаме, докато децата ни сами осъзнаят централния смисъл на живота.
Ако едно младо момиче бъде изпъдено от храма за това, че е с джинси, колко време ще й трябва, за да дойде до Христа? Дори такава дреха да е неподходяща, не е ли нашата Църква лечебница на болните? Ако възпитаваме у децата любов към Христа, те сами, след като преминат т.нар. преходна възраст, когато е естествено да не са безразлични към модата, ще се чувстват неудобно, ако са облечени неподходящо. Същият духовен принцип важи за всички нас: не се ли срамуваме от неща, които навремето никак не са тревожели съвестта ни? Ако нашите деца непрекъснато слушат лекции, какво трябва да носят, и нито дума за това, как да придобият Божията благодат, какво ще ги вдъхнови да останат православни?
Те просто ще отидат да търсят другаде, ако имат стремеж към духовното. Трябва да гледаме в сърцата на юношите, а не само външността им. За да разберем, че дрехата което носим въздейства на душата ни, са нужни духовен опит и духовно чувство, а не чувство за приличие. И ако се опитаме да натрапим определен стил на обличане на този, който тепърва открива, че истинско значение имат единствено сърцето, душата и вечната истина, ние можем да причиним огромна духовна вреда.
Монахиня МАГДАЛИНА, Из "Децата в Православната църква днес"
www.Pravoslavieto.com