:: Апостолски събор в Йерусалим (51)
:: Първи вселенски събор в Никея (325)
:: Втори вселенски събор в Константинопол (381)
:: Трети вселенски събор в Ефес (431)
:: Четвърти вселенски събор в Халкидон(451)
:: Пети вселенски събор в Константинопол (553)
:: Шести вселенски събор в Константинопол (680-681)
:: Седми вселенски събор в Никея (787)
:: Лаодикийски Събор (170)
:: Сердикийски събор (343-344)
:: Картагенски поместен събор (419)
:: Константинополски събор (1341)
:: Стоглав събор (1551)
Виж също:
За Апостолския събор се разказва в Новия Завет - в 15-та глава на Книга "Деяния на светите апостоли" и във втората глава на Посланието към Галатяни на св. апостол Павел.
За събора се разказва по следния начин в Житие на св. апостол Яков (Синодално издателство 1991 г.):
"Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим
за съвещание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава, между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата."
Виж също:
Първият вселенски събор бил свикан през 325 година по повод ереста на Арий при Константинополския архиепископ Митрофан, Римския папа Силвестер и император Константин Велики. В него участвали 318 отци.
Неговите постановления били потвърдени и допълнени от Втория Вселенски събор, който допълнил Никейския символ на вярата (виж по-долу) и окончателно формулирал Православния Символ на вярата.
Църковното възпоменание на светия Вселенски събор е на 29 май и в Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор.
Виж също:
Вторият вселенски събор довършил победата на Православието, удържана на Първия Вселенски събор. Той бил свикан в Константинопол през 381 г. по повод ереста на Македоний при Константинополския епископ Григорий Богослов, папа Дамас I (366–383) и император Теодосий Велики. В него участвали 150 отци.
Православната Църква възпоменава Втория Вселенски събор на 22 май.
Виж също:
Третият вселенски събор бил свикан в Ефес през 431 г. по повод ереста на Несторий при архиепископ Кирил Александрийски, папа Целестин и император Теодосий Малки (Теодосий Млади). В него участвали 200 отци.
Виж също:
Четвъртият вселенски събор бил свикан в Халкидон през 451 г. по повод ерестта на монофизитите (Евтихий, Константинополски архимандрит, Диоскор, Александрийски епископ и др.) при Константинополския патриарх Анатолий, папа Лъв Велики (395-461) и император Маркиан. В него участвали 630 отци.
Виж също:
Петият вселенски събор (наричан също Втори Цариградски) бил свикан в Константинопол през 553 г. по въпроса "за трите глави", свързан с осъдената на Третия вселенски събор ерес на Теодор Мопсуетски и неговия ученик Несторий, при Константинополския архиепископ Евтихий, папа Виргилий и император Юстиниан Велики. В него участвали 165 отци.
Виж също:
Шестият вселенски събор (наричан също Трети Цариградски) бил свикан също в Константинопол през 681 г. по повод на една разновидност на монофизитството - монотелитството (според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля), при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци. Съборът осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В Събора взема участие и папа Агатон (678-681), канонизиран от цървата.
Виж също:
Из второ правили на Шестия вселенски събор:
"...Приемаме и всички други свещени правила, изложени от светите и блажени наши отци, именно: правилата на триста осемнадесетте богоносни отци, които са се събирали в Никея, също и на отците, които се събрали в Анкира, в Неокесария и в Гангри, освен това - и в Антиохия Сирийска и в Лаодикия Фригийска; - още и на сто и петдесетте отци, които се събрали в този богоспасяем и царстващ град [Константинопол, бел.ред.], и още на двестата отци, събрани първи път в областния град Ефес, и на шестстотин тридесетте свети и блажени отци, събрали се в Халкидон, също и на събраните в Сердика и в Картаген, и още на събраните втори път в този богоспасяем и царстващ град [Константинопол, бел.ред.] през времето на Несторий, предстоятел на този царствен град, и през времето на Антиохийския архиепископ Теофил, също правилата на Дионисий, бивш архиепископ в главния град Александрия, на Петър архиепископ Александрийски и мъченик, на Григорий, бивш Неокесарийски епископ и чудотворец, на Атанасий архиепископ Александрийски, на Василий, епископ на Кесария Кападокийска, на Григорий, епископ Нисски, на Григорий Богослов, на Амфилохий Иконийски, на Тимотей, бивш Александрийски архиепископ, на Теофил, пръв архиепископ на същия главен град Александрия, на Кирил, също Александрийски архиепископ, и на Генадий, бивш патриарх в този богоспасяем и царстващ град, още и правилото на Киприан, бивш африкански архиепископ и мъченик, и на бившия при него събор, което имало сила на предаден обичай в местата на поменатите в тоя събор предстоятели, и само у тях."
Седмият вселенски събор (наричан също Втори Никейски или Четвърти Цариградски) бил свикан през 787 г. по повод ереста на иконоборците при патриарх Тарасий Константинополски, папа Адриан и император Константин и императрица Ирина. В него участвали 367 отци.
Виж също:
Лаодикийски събор – поместен събор, състоял се в малоазийския град Лаодикия (главен град на областта Фригия, наричан също Лаодикия Ликийска, за разлика от Лаодикия Сирийска), първият голям събор в следапостолско време. Състоял се е или през 319 или през 320-321 г. или около 343 година.
Шестият Вселенски събор изброява във второто си правило поместните събори, чиито решения са канонични и задължителни за цялата Църква. Сред тях е и Лаодикийският събор, споменат преди Сердикийския (свикан през 343 година., няколко години преди Първия Вселенски събор в Никея).
Съборът бил свикан от св. Силвестър, Римски папа и на него присъствали 32 епископа под ръководството на Лаодикийския митрополит Нунехий.
На Лаодикийския събор били съставени 60 правила. В 35-то правило било отхвърлено нечестивото почитание на ангелите като творци и повелители на света и утвърдил формите на тяхното почитание, съхранени в християнската традиция до наши дни. На него бил решен въпроса за празнуването на Възкресение Христово (Пасха). Съборът постановил новацианите, фотианите, четиридесетниците и монтанистите да се върнат към Църквата.
Сердикийският събор бил свикан през 343 г. в град Сердика (Сардикия, сега София), който тогава бил на границата между източната и западната части на гръко-римската империя, с цел да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите . Присъствали са около 318 свети отци, по-голямата част от тях били от западната половина на вселенската църква. Съборът се председателствал от Кордубския епископ Осий. В него участвал и св. Атанасий Александрийски, който тогава бил изгонен от арианите от своята катедра.
Сердикийският събор утвърдил православното учение за Света Троица, потвърдил Никейския символ на
вярата и издал 20 правила по църковната дисциплина.
Още: Сердикийски събор
Картагенският събор бил свикан в 419 година в Картаген - древен град в Северна Африка, за да обсъди правото на Римския епископ да приема апелации срещу решенията на Африканската църква. В събора участвали 217 епископи под председателството на Картагенския епископ Аврелий. Имало представители и от Римската църква.
В своите две най-важни заседания на 25 май и на 30 май отците на събора отнели правото на Римския епископ да приема апелации срещу решенията на Африканските епископски събори, и
издали няколко правила по църковната дисциплина. След това те прегледали всички правила, издадени от съборите на Африканската църква от 348 година насетне. Картагенският събор
приел 121 правила от тези събори, към тях прибавил още 12, и приел общо 133 правила.
(Броят на тия правила не е еднакъв във всички канонически сборници, понеже в едни от тях
някои правила са разделени на няколко).
Още: Картагенски поместен събор
Константинополският събор е поместен събор със вселенско значение. Той осъдил учението на варлаамитите и утвърдил паламизма.
Учението за благодатта като нетварна божествена енергия е разкривано на Църквата от самото Й начало, започвайки с великите пустинници от IV век, Евагрий Понтийски, преп. Макарий Египетски и св. Симеон Нови Богослов). Най-ярко то е изразено от св. Григорий Палама (1296-1359).
Последвалият го десет години по-късно Влахернски Събор (1351 г.) тържествено засвидетелствувал православността на учението.
Вселенски събор. Стенопис от манастира "Св. Преображение" на Метеора.
Източник:
vlasiostsotsonis.com.
Стоглав събор (Стогла́вый собо́р) – църковно-светски събор в средновековна Русия, получил своето име от “Стоглава” – сборника с неговите решения, които били 100 на брой. От значение за Христовата църква са най-вече разсъжденията и постановленията на отците относно иконографията на Пресветата Троица.
Виж също: Стоглав събор
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
